Категория: Ринг свободен

Борисов и ДПС опитаха да фалират държавата. Защо всички мълчат?

И тази седмица ще посветя коментара си на кризата около Първа инвестиционна банка, която за малко да прерасне в обща банкова криза. И само адекватните реакции на банкери и управляващи предотвратиха най-страшното. Преди седмица описах ролята на Бойко Борисов, който се опита да внесе психологическа дестабилизация чрез истерично поведение в медиите, за да се възползва политически от ситуацията.
Тогава мислех, че той просто играе безотговорно политическата си игра и се опитва по безскрупулен начин да извлече дивиденти от една ситуация.
Тогава все още нямаше фактология и пълнота за детайлите в дните на най-голямо напрежение, а именно 28 и 29 юни.
През изминалата седмица обаче във вестниците „Капитал“ и „Банкер“ се появиха статии, описващи подробно поведението на политическите сили и управляващите, както и на ръководството на БНБ и банкерската общност в тези два дни, които можеха да променят новата история на България, ноза щастие това не се случи.
Проверката ми показа, че информацията, изнесена от колегите, почти 100 % е вярна, като тук-таме по политически съображения са премълчани някои дреболии, което не е важно. Важното е, че тази история беше разказана.
Срамното е, че тя не се появи на подобаващото място в големите телевизии и че върху нея не беше направен кратък документален филм, както щеше да стане във всяка нормална страна. За да може колкото е възможно повече хора да разберат как действат политиците им в кризисни ситуации и което е по-важното – кои от тези политици предизвикват кризисните ситуации.
Ето защо ще преразкажа много накратко и достъпно онова, което се е случило, с уговорката, че миналия път, изглежда, съм подценил дълбоката злонамереност и користните действия на Борисов и някои други политици. Хронологията накратко:
* В четвъртък, 26 юни, по обяд се пуска слух, че банката на Цеко Минев ПИБ има проблем, който накара хиляди вложители да се наредят на следващия ден 27 юни пред клоновете й във всички градове на България. Само за един ден частни вложители са изтеглили от банката 800 млн. лева.
До вечерта на 27 юни, петък, във всички възможни медии икономисти, политици и институции обявиха, че няма проблем с българските банки, и призоваха хората да не се поддават на паника, защото вложенията им са на сигурно място.
* На 28 юни сутринта по всички ефирни телевизии Бойко Борисов започна истерично да призовава за незабавна оставка на Орешарски и за спешна намеса на МВФ. Освен това за десети път повтори тезата отпреди ден, че трябва „да се вземе заем от едни 5-6 милиарда, за да се подпре бюджетът и банковата система“.
Бойко Борисов беше единственият от политиците, който твърдеше, че има огромен проблем и че страната е в тежка икономическа и финансова криза.
Миналата седмица допуснах, че това е безобразно политиканстване, а и до голяма степен фрапираща неграмотност.
След публикациите в „Капитал“ и „Банкер“ си дадох сметка, че Бойко Борисов е работил съвсем координирано и хладнокръвно с ДПС, за да дестабилизира страната и да я хвърли в хаос.
* Събота сутринта на 28-и се провеждат няколко срещи при премиера Орешарски, на които се лансира идеята да се обяви временна банкова ваканция, т.е. затваряне на всички банки за няколко дни. На практика това би означавало тотален срив на системата и признаване на управлението за наличието на криза, каквато на практика не е имало.
Затваряне на всички банки означава, че всички банки имат проблем, а след отварянето им опашките пред ПИБ щяха да се увеличат по 100, и то пред клоновете на всички банки в страната. Новината щеше да обиколи света, а България щеше да бъде обявена за фалирала без каквато и да е същинска причина за това.
Забележете кой дава идеята за тази банкова ваканция. ДПС и ГЕРБ, подкрепени от шефа на БНБ Иван Искров. Те са се опитали на няколко пъти да прокарат това решение въпреки многократните уверения на експерти и банкери, че проблем в банковата система няма.
Днес е лесно да се разказва за тези събития, защото не сме участвали в тях и имаме макар и малка дистанция. Представете си каква е била ситуацията в реално време, когато управляващите е трябвало да вземат решение в рамките на няколко часа и то да бъде вярното решение.
Въпреки че отстрани изглежда лесно, в действителност далеч не е било така, особено след натиска от страна на ДПС, ГЕРБ и шефа на БНБ. Всъщност хората, които са им се противопоставили, са били председателят на Народното събрание Михаил Миков, финансовият министър Петър Чобанов, лидерът на БСП Сергей Станишев и почти всички водещи банкери в страната.
Странно е било поведението на Пламен Орешарски, който въпреки компетентността и експертността си е запазил мълчание, по-скоро в подкрепа на ДПС и ГЕРБ. Всъщност в събота вечерта е преобладавало мнението за временна ваканция и Кипърски вариант: въвеждане на дневен лимит за тегления до 300 евро и за трансфери в чужбина до 5000 евро.
Благополучното разрешение се случва чак на другия ден, в неделя, когато Станишев, Миков, Чобанов, депутатът от БСП Румен Гечев и представители на банките категорично са се противопоставили на тази идея, а бившият управител на БНБ от 1997 г. Светослав Гаврийски направо е заплашил, че ще излезе пред медиите и ще разобличи пъкления план на ДПС и ГЕРБ, който според него водел до истинска катастрофа.
Почти същата закана е отправил и председателят на парламента Михаил Миков, който е обявил, че решението за банкова ваканция и Кипърски вариант е абсурдно и че то се гради само върху общия политически интерес на ГЕРБ и ДПС.Миков също е заплашил с публично разобличаване пред медиите.Интересно е, че така наречените експерти на Борисов, с които той се хвалеше, а именно Владислав Горанов и Ивайло Московски, са предлагали банковата ваканция да продължи чак до провеждането на нови избори, което предложение е малоумно, откъдето и да го погледнем. Най-активни в подклаждането на тази идея са били представителите на ДПС и ръководството на БНБ.
Това обяснява и медийната активност на Бойко Борисов в съботния ден, който е знаел какво става в кухнята на управлението и каква тенджера под налягане е на път да избухне в нея и се е опитвал да опакова и подготви медийно абсурдното решение за банкова ваканция, което на практика би било равносилно на истинска катастрофа.И би хвърлило страната в хаос.
Седмица по-късно в речта си пред пленума на БСП Сергей Станишев разказа, макар и без имена, тази история независимо от публикациите във вестниците, които споменах.
В нея между другото той казва: „Напрежението в банковия сектор беше съзнателно използвано, за да предизвика изкуствена политическа и финансова криза, която да срине държавата, реалната икономика и спестяванията на хората. Вината трябваше да бъде стоварена върху БСП.
Чухме политически лидери, които публично внушаваха, че държавата е във фалит, че се срива и се нуждаем от банкова ваканция, а тайничко потриваха ръце това да увеличи изборния им резултат наесен. Нещо повече – планът беше България да бъде поставена под външен протекторат и МВФ да определя всички наши основни политики – в областта на здравеопазването, пенсионната система, финансите. Всичко! Бяхме на една крачка от реализацията на този сценарий. В такава игра БСП не може да участва! Като лидер на партията не можех да позволя всички политически сили да се обединят в коалицията на безотговорнността, късогледството и националното предателство“.
Думите на Станишев се потвърждават от публикациите в „Капитал“, който не може да бъде заподозрян в симпатии към лидера на БСП, а точно обратното – това е вестник на негови политически врагове.От всичко казано дотук, излиза, че БСП, финансовият министър Чобанов и банкерът Светослав Гаврийски са спасили България от поредната изкуствено предизвикана криза. Може да звучи парадоксално, но е факт. Освен това трябва да се каже, че действията на ДПС, ГЕРБ и шефът на БНБ Искров не могат да бъдат окачествени по друг начин освен като криминални и мотивирани от престъпни намерения.В страни с по-развита демокрация и усъвършенствано законодателство тези хора щяха да бъдат изправени пред съд, да не говорим, че щяха да приключат с политиката веднъж завинаги.
Редно е българите най-накрая да си отворят очите и да си дадат сметка какво се случва, защото за пореден път щяха да бъдат измамени по най-бруталния и престъпен начин. И то от партиите, които се канят да управляват след следващите избори, а именно коалицията между ГЕРБ и ДПС.
Ето защо фактите около събитията, разтърсили банковата и политическата ни система около Петровден, трябва да се знаят и помнят. За да можем наесен да направим информиран политически избор, а не да гласуваме така, както ни кажат от телевизора.
Явор Дачков, в. Галерия

Летящата палачинка Бареков вече е професионална политическа проститутка

Ухапа ръката, която го е хранила и се разпорежда като мутра в ТВ7
Биячи влезли в ТВ7, заплашвали екипа журналисти. България наистина постига дълбини в свободата на словото. Каквато ще да е била и каквато и да е сега тази телевизия, това е голямо безобразие от което надничат фигурите на Николай Бареков и една дебела сянка зад него.
Най-напред откъде-накъде синдикът, някакъв световно неизвестен адвокат, ще сключва договори и ще въвежда охрана? Това не му е в правомощията. В този случай отново се вижда, че съдът обслужва някого, назначавайки синдик, в помощ на Бареков и спонсора му. Къде е прокуратурата да се самосезира – това е престъпление? И тя ли работи за същите заинтересовани?
Бареков до неотдавна беше образец за корпоративна партия, политическо образувание, създадено с много пари, за да служи на спонсорите си. Но след събитията с Корпоративна търговска банка, Бареков се обърна и ухапа ръката, която го е хранила. Просто онемяваш от внезапното завъртане, с което нападна Цветан Василев.
Не стига, че КТБ и босът й го финансираха, не стига, че го направиха богат начело на една силно субсидирана телевизия, ами сега Бареков иска да я превземе. Довчера тази телевизия е наливала пари в продуцентската къща, от което Барекове е облажил, а сега след като е преял с пари от благодетеля си, иска да му вземе още.
Бареков обаче няма достатъчно милиони да купи телевизия, нито да я придобие поради дългове. Откъде това самочувствие? Очевидно зад него наднича силен спонсор, който не е трудно да се разпознае. Бареков бързо се е ориентирал към по силния за момента измежду двамата довчерашни ортаци Пеевски и Цветан Василев.
Така Бареков се превърна в политическа проститутка, държанка, която служи на този, който плаща. И е готова да забие ножа на довчерашния си благодетел. По същия начин той внезапно разлюби Борисов и обърна светкавично палачинката по време на протестите през февруари 2013 г. И извлече дивиденти от настроенията против Борисов, макар мнозина да се погнусиха как довчера го е обслужвал, а сега се обърна против него (същото направи и Пеевски, впрочем). След това Бареков влезе бурно в политиката с претенцията да е следващият премиер, повтаряйки като папагал поведението на Борисов.
И в разстояние на месец обяви, че ту може да направи коалиция с БСП, при някакви условия, ту от Реформаторския блок му били естествени съюзници. А ДПС и ГЕРБ били лошите. Сега Бареков, каквото и да приказва, дава всички признаци, че си партнира с Пеевски и ДПС. А Пеевски и ДПС от своя страна си партнират с Борисов. Синхронното им поведение при банковата криза е достатъчно показателно.
Да, Пеевски тихомълком се сработи с Борисов. Който иска да му разгледа вестниците, да види, че в тях за Борисов няма нито една негативна дума. Който му е следил вестниците през последните години, знае каква е практиката там. Те са или бухалки, които бият с измислици и спекулации актуалните противници на Пеевски и ортаците му, или вулгарно правят свирки на посочените от мастития издател. В този смисъл Пеевски е като сводник, собственик на медиен публичен дом и бригада от биячи.
Въпрос на време е Бареков официално да се прегърне пак с Борисов. Където е текло, пак ще тече.
Досега Бареков беше просто летяща палачинка, която се върти с високи обороти и не знаеш на коя страна ще падне. Сега вече Бареков е нещо повече – професионална политическа проститутка, готов да обслужи, пълна програма.
Въпросът е, че такива мекотели не ги харесват дори онези, които ползват услугите им. Особено като знаят, че утре същият може да се обърне и да ги ухапе по ръката.
Бареков очевидно вече си е намерил спонсора за тези избори. Но шансовете му намаляват. Има някакви граници на отвращението, което избирателят може да понесе. Славата му вече са разнесе, макар упорито да работят за него медиите на Пеевски и още куп други.
Разгърнете вестниците и повечето сайтове – няма да намерите една лоша дума за Бареков, но задължително има информации какво той е казал по този или онзи повод. Без съмнение те го лансират.
На евроизборите много избиратели гласуваха за Бареков, защото искаха да имат избор между БСП и ГЕРБ (празнина, която Реформаторският блок не успя да запълни, няма и да може). Но сега избирателят е по-ориентиран и въпреки медийни димки, понатрупа впечатления за Бареков. Към партията му ББЦ са се залепили още партии като ВМРО и „Гергьовден”, които засега не дават признаци, че са изчерпали търпението си от неговите обрати.
Има очевидна празнина за партия, която да застане между ГЕРБ и БСП, и която до изборите наесен едва ли ще бъде запълнена. Реформаторският блок и т. нар. протестиращи не можаха да поемат тази роля, късогледо обзети от параноичен антикомунизъм, който ги тика да се съюзят и с Борисов. Само че така в един момент ще осъмнат съюзници и с Пеевски, и с Бареков, след като прегракнаха да викат „Кой” и „Оставка”. Прав е д-р Николай Михайлов – така ще се окаже, че освен негодна политическа класа, имаме и негодно гражданско общество.Иван Бакалов http://e-vestnik.bg/

ДАЙТЕ ГЛАСНОСТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО НА КМЕТА ИВАН ПОРТНИХ! ЗА НЕГО НЕ ВАЖАТ И РЕШЕНИЯ НА СЪДА!

Здравейте, Обръщаме се към вас с молба за съдействие. Имаме имот в центъра на кв. Аспарухово, гр. Варна, за който кметът на общината нареди със заповед да бъде съборен. Пуснахме жалба в административния съд срещу заповедта, като съдът разпореди че заповедта на кмета е незаконосъобразна. Да обаче това не го спря! Независимо от решението на съда кметът и заместник кметът притискат строителните фирми да продължават и полицията да не ни съдейства!
Потърсихме съдействие от телевизиите, областна дирекция на полицията и прокуратурата, но никой не се отзова! Единствено БНТ2 и Алфа тв отразиха случая.
Предоставяме ви официалните документи, с които разполагаме и ви молим да дадете гласност на престъплението на кмета Иван Портних и неговия заместник във Вашия така популярен сайт за разследвания!
Благодаря Ви предварително!Ивайло Нейчев
Бележка на АФЕРА: Днес редакцията ни е засипана от сигнали срещу безобразията, вършени от ГЕРБ кмета Портних и общинската му администрация. ПРОКУРАТУРАТА ДА СИ ИЗВАДИ ТАПИТЕ ОТ УШИТЕ И РЪЦЕТЕ ОТ ЗАДНИКА! АФЕРА НЕ Е И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЕДНОВРЕМЕНО ПРОКУРАТУРА, ДАНС И МВР.
Afera.bg

Неизбежният успех на левицата

Неведнъж съм изразявал учудването си от факта, че в България, която е най-бедната държава в Европейския съюз, не съществува силна и автентична левица. Съгласете се, че не е нормално хора, които живеят от заплата до заплата, които срещат трудности при покриването на вноските по кредита или трудно си намират работа, да са десни. Да, този феномен има своето обяснение. В продължение на четвърт век в България целенасочено се насаждаше представата, че дясната мисъл е не само по-икономически изгодна, внушаваха ни как тя е едновременно по-интелигентна и по-морална. Така че всеки човек, който искаше да мине за морален , интелигентен и задълбочен, трябваше да се прави на десен. Е, тъкмо в резултат на това проминаване на съзнанието, в България е пълно с хора, които постоянно искат пари на заем и постоянно гласуват за десни партии.
Да, и това странно, на пръв поглед, поведение има своите обяснения. Най-вече защото БСП с начина си на действие, с решенията, които взима, когато дойде на власт, трудно успява да убеди гласоподавателите, че защитава автентични леви ценности. У публиката остава впечатлението, че политиката на тази партия се определя от милионерите в нея, от политиците тип „брюкселска дантела“, от тези, които държат да се харесат най-вече на евроатлантическите си партньори, но не и на симпатизантите си в България. Наистина, много трудно ще й бъде на БСП да привлича нови симпатизанти, при положение, че се вписва все повече и повече в определението „хайверена левица“. А това е най-сигурният път към провала. Съветвам лидерите на БСП внимателно да следят какво се случва с техните „хайверени“ събратя във Франция. Там социалистическата партия се срина до статута на трета политическа сила след Националния фронт на Марин Льо Пен и традиционната десница. Защо? Ами защото френският социалистически елит е много по-близо до бизнеса, отколкото до работниците и защото социалистическият президент Оланд се държи като американски пудел. Просто няма как при това положение традиционната френска левица да печели симпатиите на нови избиратели, които изповядват леви идеи.
Нека не забравяме също така, че хората на заплата във Франция са направо богаташи в сравнение с хората на заплата в България. И съответно, тук необходимостта от истинска левица е дори още по-голяма, отколкото там. Четвъртвековният български преход потопи в мизерия голяма част от нашите съграждани. Вярно, сега сме свободни. Обаче какво правим със свободата си, когато се депресираме при получаването на сметката за ток или не сме в състояние да осигурим добро образование и здравеопазване на децата си?
Една автентична левица трябва да се бори за правата на обикновените хора, да се бори за това те да получават по-добра реализация и по-добри заплати, да имат достъп до качествено образование и до качествени медицински грижи. Всъщност тази левица, за която говоря, трябва да прави неща, които са вършели левите партии и движения през последните два века – да се бори за намаляване на неравенството и за по-достоен живот на все повече хора.
И още нещо много важно – трябва да отхвърлим онази мантра, която ни повтарят вече двайсет години и според която вече нямало леви и десни политики, а имало само почтени и непочтени. Това, уважаеми госпожи, госпожици и господа, са глупости на търкалета. Защото левите и десните политики съществуват. Плоският данък, например, е класическо ултрадясно решение, замразяването на доходите – също. Докато прогресивното данъчно облагане, увеличаването на данъчната тежест върху особено богатите, както и вдигането на заплати и пенсии, повишаването на социалните разходи са си класически леви решения. Така че не се връзвайте на тази тъпотия, че вече нямало ляво и дясно. Ще ви дам един жокер – тръгне ли някой да ви пробутва подобни глупости, бъдете сигурни, че е на хранилка или при някой местен олигарх или при някоя мултинационална корпорация. Защото това са структурите, които имат интерес да ви баламосват, че нямало ляво. Те ужасно искат да няма леви решения, защото ако такива бъдат въведени, доходите им моментално ще паднат.
Освен икономическата ситуация, има и още една причина, поради която няма как и в България да не се появи истинска левица. Лявото като философия, като концепция винаги е било свързано с визията за един по-добър, за един по-справедлив свят. Левицата разсъждава дългосрочно и затова е привлекателна. Хората имат нужда от мечти. Хората имат нужда да вярват, че утре те и децата им ще живеят по-добре, ще имат повече възможности да реализират способностите си. Затова и левицата има бъдеще. Независимо от всичко.Петър ВолгинДеконструкция – БНР

Отчайващо често властта попада в ръцете на психопати

Много хора искат да спасяват България. Да бъдем нащрек
„Демокрацията има това неудобство, че избира своите водачи главно по един малко ирационален критерий – харесването. Харесването въобще! Обаянието, излъчването или така наречената „каризма“. Това понятие в своето религиозно съдържание означава осененост от Светия дух, но много пъти се бърка с осененост от разни долнопробни духове.“
Преди години предложих за първоаприлския брой на един вестник да публикуваме прочута математическа задача и да обявим награди за решаването й – „лека кола „Волга“ и околосветско пътешествие!“. В редакцията настъпи смут, но аз внесох успокоение. Зад задачата се криеше теоремата на Ферма, всъщност бе просто нейна вариация, а знаменитата теорема вече три века никой от математическите гении не е успял да докаже. Така че вероятността да се намери такъв у нас беше нищожна, а ако пък случайно, дай Боже, се появи подобен човек, България ще е дала на света едно чудо и въпросът с неговото възнаграждение все някакси щеше да се реши. Речено-сторено!
Публикувахме условието и зачакахме. Само че криво си бях направил сметката. В редакцията се получиха над сто решения, при това нотариално заверени с дата, час, подпис и печат. Принудих се да се обърна към учени математици, които да станат арбитри. С други думи, взехме си белята. Тогава професор Евгени Божоров ми каза бащински: „Абе, момче, ти защо не питаш, преди да обявяваш такива задачи. Не знаеш ли, че във всяка лудница има една стая, пълна с ферматаджии. Живеят си хората там и непрекъснато доказват теоремата!“ Това наистина не знаех, но много скоро научих, че участниците в конкурса искат да ни дават под съд. Те всичко били доказали и решили, а ние не сме си държали на думата. Както и да е, размина ни се! Но оттогава знаем, че за всяко, поначало неизпълнимо начинание винаги могат да се намерят хора. Така, ако си спомняте, беше и със социализма! И днес, когато чувам с ушите си и виждам с очите си колко много и какви граждани предлагат услугите си да поемат съдбините на отечеството в свои ръце, неволно си спомням за онази стая в лудницата. (През 1996 г. американският математик Андрю Уайлс след многогодишен труд стигнал до доказателство на знаменитата теорема, то било дълго 150 страници – аз не бих могъл да го проверя, вие, надявам се, също!)
В стремежа към власт няма нищо патологично. Той е естествен
Природата го е заложила у човека, както и във всички висши животни, живеещи на групи. Така че властта, порядъкът, йерархията не са от Бога, но са нужни за оцеляването и еволюцията. Антрополозите имат едно просто и малко обидно обяснение за властолюбието. То всъщност е следствие от естествената, макар и неосъзната, грижа колкото се може повече от собствените гени да преминат в поколенията и да пребъдат. При животните този проблем се решава сравнително лесно. При людете обаче нещата стават по-драматични. Времената, когато водачът е трябвало да бъде най-силният, най-представителният, най-храбрият, се губят в предисторията. За ръката на царската дъщеря вече не се организират турнири, не сабята на слънчевия принц решава всичко. Разумът коварно измества силата, хитростта – смелостта. Появява се Одисей, а Херкулес чисти оборите! Така че някак напразни изглеждат изтощителните усилия на владетеля на някогашно Мароко – султан Мулаил Исмаил. Неговите хиляда и сто деца (броят им непрекъснато се уточнява), родени от многобройните му съпруги и наложници, няма да му осигурят „генетично предимство“ в поколенията. Хората започнаха да се размножават безразборно и в някои краища на света неприлично бързо, населението на земята застрашително расте. Въпреки правото си да „оневестява невестите“ феодалният господар просто не смогва да бъде навсякъде през първата брачна нощ.
Най-подир вождовете разбрали, „че не могат повече да контролират бъдещето, като го населяват със собствените си поколения, и че вместо това трябва да се погрижат да осигурят възможността на собствените поколения да контролират бъдещето чрез притежаване на властта и богатствата“. Така се появило това, което дълго време се наричаше аристокрация. Докато най-сетне дошъл редът на демокрацията с нейните равни права за заемане място в йерархията. И при нея всички могат да се състезават за властта, но кой знае, може би за жалост, победителят не се определя от способността му да извие врата на съперниците си. За голямо съжаление отпаднала е практиката кандидатите за властта да отговарят на гатанките на жрицата и да бъдат преценявани по силата на техния ум.
Демокрацията има това неудобство,
че избира своите водачи главно по един малко ирационален критерий – харесването. Харесването въобще! Обаянието, излъчването или така наречената „каризма“. Това понятие в своето религиозно съдържание означава осененост от Светия дух, но много пъти се бърка с осененост от разни долнопробни духове. Та точно в каризмата се крие разковничето и опасността, защото твърде често, ако не отчайващо често, в историята на човечеството властта е попадала в ръцете на психопати („От времето на Юлий Цезар до наши дни Светът се управлява от кретени“, Алберт Сент Джорджи, носител на Нобелова награда).
Най-напред психопатът е личност, която лесно поема всякакви отговорности и с удоволствие тази да управлява милиони. Той е лишен от собствен цензор, от каквато и да е самокритичност. Той не се колебае нито миг. Пожелава властта и обикновено дълбоко е уверен, че притежава всички необходими достойнства, възможности, дори пари. Той вдъхновено и трескаво лъже, но не изпитва никаква гузност, защото си вярва. И все пак по-важно е не защо психопатът иска власт, а защо толкова често я придобива. Един от възможните отговори според мене е, че във времена на упадък и страдание, на безверие и отчаяние хората престават да разчитат на логиката, която не вижда в утрешния ден надежда, и започват да очакват чудото, което ще ги спаси. Великото чудо. Месията!
Ами да се огледаме наоколо – кога в България е имало толкова много професионални чудотворци и толкова много любители. Време е наистина да се появи Месията. Ние го очакваме, назоваваме, преназоваваме, ние няма да престанем да го очакваме, когато дори знаем, че в действителност той никога не идва. Защото неговото име е Годо! И сега, забележете, чудото, понеже е чудо, не може да се въплъти в някой нормален, средностатистически, средножив човек. Чудото търси Жана д’Арк, момиче, което чува гласове, на чудото му е необходим Бонапарт, пълководец, който тръгва по мостчето и десетки куршуми плющят наоколо му, пронизват го, но той си крачи невредим! На чудото му трябва Распутин, мужик, който тръшка графините по гръб, нагълтва се с цианкалий и след това си пие водката. Така че кой друг освен нашия приятел психопата може да бъде възприет като месия, като богоизбрания вожд. Винаги
изтръпвам, когато някой започне да предлага да спасява отечеството,
света и човечеството. Психопатът съвсем не е глупав, той вижда заплахата и я посочва: „Евреите“! И немският бюргер си казва: „Вярно, бе, ще ги унищожим!“, „Негрите!“ – и подире му тръгват качулати шествия, а по хълмовете пламтят огнени кръстове. „Турците“ – и ето раздразнена е паметта ни и ксенофобията ни.
Алберт Швайцер наричаше национализма налудничавост. Лошото е, уви, че тази налудничавост е прилепчива. Срещу нея обикновеният разум е безсилен, психопатът властолюбец разбира това и изобщо не се грижи аргументите му да са логични. Той въздейства на тълпата, а тя не се нуждае и не се влияе от логиката. Нейните връзки с психопата, ръкомахащ на трибуната, не са вербални. Една протегната ръка с изпънати пръсти и всички цвилят „Хайл! Хайл!“. Болшевишкият командир размахва ушанката и призовава: „Товарищи, да бием…“. Няма никакво значение кого. Важното е да бием. Един мозък размишлява, два струват повече от един, но хиляди мозъци на едно място не мислят, въздействат единствено върху жлезите с вътрешна секреция. Тълпата обезумява и тогава връзката между нея и психопата вожд става пълна. Иначе никой нормален човек не може да си обясни как е възможно истеричните крясъци на Хитлер, запенен, видиотен, да влияят тъй възпламеняващо на стотици хиляди немци. Никой не може да си обясни как в Русия все още милиони боготворят Йосиф Висарионович, един хладнокръвен масов убиец. Трябва да се знае, че психопатът много често заблуждава със спокойното си, разумно, на вид напълно нормално поведение.
Има един красноречив случай, който се приписва на Виктор Юго.
Великият писател посетил веднъж една лудница и в градината го спрял кротък, възпитан, свит човек, който със сълзи на очи започнал да се моли на Юго да се застъпи за него, защото той е държан в лудницата насила, по явно недоразумение, това съсипва живота му и т.н. Речта на човека била толкова убедителна, аргументите му логични, поведението му съвсем естествено, та Юго наистина приел, че се сблъсква с една човешка трагедия и решил да се застъпи за нещастния човек. Отишъл при главния лекар, обяснил каква е работата, за кого става дума, а лекарят само казал: „Г-н Юго, няма да ви убеждавам, моля ви само едно, излезте отново на двора, намерете вашия приятел, разходете се с него и го помолете да поседнете на някоя скамейка.“ Юго бил озадачен, но послушал лекаря. Излязъл в градината, срещнал своя познат, започнали отново да се разхождат, пак подхванали най-човешки разговор, докато по едно време Юго рекъл: „Знаете ли, аз се уморих, искате ли да седнем на тази пейка, малко да отдъхнем!“. Човекът го изгледал недоверчиво и сетне тъжно казал: „Значи и на вас казаха, че задникът ми е от стъкло!“. Изглеждал съвсем здрав, само дето задникът му бил стъклен и никога не сядал на пейки, за да не се счупи.
Драмата на властолюбеца, все едно нормален или психопат, е, че желанието му за власт се увеличава с придобиването й. Да не получиш властта, това се преживява, но да ти я отнемат, това е велика беда… Сякаш едва наместил се на трона и в човека се отключва таен механизъм, той започва да действа, може би се отделят някакви хормони (властостерон!?) жаждата от ден на ден става по-неутолима, тя започва да измъчва властника, замъглява разума му и разяжда съвестта му. И ето го готов на коварство и престъпления, за да запази властта си.
Демокрацията е разбрала и предвидила това, по тази причина са определени ограничителните мандати. И все пак и Де Гол, и Митеран, и Джордж Вашингтон, и Джеферсън, и Айзенхауер, и Никсън, и Рейгън, не са се задоволили само с един мандат. Да не говорим за нашите вождове!
Можем ли да се предпазим от болезнените властолюбци?
Трудно. Дори психиатрите допускат да бъдат заблудени. Въпреки че аз не виждам нищо обидно в необходимостта хора, които настояват да управляват цял един народ, да бъдат щателно прегледани. По-важно е, все пак, да не се обиди Народът. Освен това има няколко прости показатели, които макар и несъвършени, са от полза: човекът, който иска да управлява хората, трябва да е доказал, че е способен да се грижи за тях. Трябва да има семейство, близки, деца, с които е живял в обич и разбирателство. Адолф Хитлер винаги ще напомня на какво са способни старите ергени, обладани от нечестиви сили. За жалост и този мой възглед съдържа противоречие – доктор Гьобелс и съпругата му са се самоубили, като преди това майката е отровила и шестте си деца.
Може би има и още нещо, ако не можем със сигурност да различим добрия управник по обичта му към ближните, можем да различим лошия по омразата му. Тя поне личи и в очите, и в словата. Много хора искат да спасяват България. Да бъдем нащрек!Георги Данаилов
http://www.segabg.com/

Какво правителство може да пръкне Плевнелиев?

Президентът е криво дърво, от което нищо право не може да излезе
“Имам готовност, имам и опита в съставянето на служебно правителство“, каза преди няколко дни Росен Плевнелиев.
Съгласен съм с този човек наполовина. Както би казал Христо Стоичков, докато се опитва да говори на английски – „фифти-фифти”. Желание може и да има, пък и по конституция е задължен да състави служебно правителство. Истинският проблем обаче идва, когато започне съставянето. Ние това много добре го знаем, както пеят „Хиподил” в една от своите класики. Вече се завъртяха имената на част от възможните служебни министри и тази хипотетична информация навежда до нерадостни мисли.
На първо място до това, че Росен Плевнелиев си е това, което знаем – криво дърво, от което нищо право не може да излезе. По конституцията президентът е задължен да състави служебно правителство. Истинският проблем обаче идва, когато започне съставянето.Спомнете си служебното правителство с министър-председател Марин Райков.
То беше странна смесица от гьонсуратлък, шуробаджанащина, отчайваща демонстрация на безпринципност и лоши решения. Гьонсуратлък, защото в това правителство бяха включени откровени българофоби като Юлиан Попов, при това с проблемен статут. Апропо, той дали вече си „върна” английското гражданство, от което уж се беше отказал?
В онова правителство Плевнелиев назначи откровени бесепарски функционери за министри. Министърът на земеделието в правителството на Марин Райков, проф. Иван Станков, е бил през 2007-2008 г. съветник от БСП в Общинския съвет на Стара Загора. Бил е и партиен секретар на факултета във Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина (ВИЗВМ) преди 10 ноември, когато предшественикът му от ГЕРБ Мирослав Найденов е бил комсомолски секретар там.
Спряганият за възможен днешен премиер подуправител на БНБ Калин Христов беше финансов министър в предишното служебно правителство. В края на февруари 2013 г., точно когато Плевнелиев започна консултации с парламентарните групи, от БНБ изпратиха съобщение до медиите, в което се казваше, че съгласно изрична забрана в чл. 12, ал. 5 в Закона за БНБ нито управителят на БНБ, нито подуправителят могат да заемат министерски постове.
„Всяко предположение, различно от това законово изискване, не отговаря на истината. Горният принцип изцяло важи и за подуправителите на БНБ”, обясняваха тогава от БНБ. Веднага след като Плевнелиев обяви състава на служебното правителство и Христов присъстваше в него, от БНБ се „измъкнаха” с член 12, ал. 5 от закона за БНБ, където пише, че:
„Управителят и подуправителите не могат да извършват друга дейност освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които Българската народна банка има участие, или на международни организации във връзка с дейността й. Те могат да извършват неплатена дейност с единодушно решение на управителния съвет, доколкото не е налице конфликт на интереси.” Друг е въпросът защо трябваше да се влиза задължително в някакви двусмислия, все едно Калин Христов е единствената възможност за финансов министър в правителството на Марин Райков. Днес може да цъфне като премиер и какви ще ги натвори един премиер, който два месеца ще работи без пари, на ползу роду, не ми се иска да мисля. Райков вземаше заплата и въпреки това опрости едни 320 млн. на БТК, а като капак се самоназначи за посланик.
Когато правиш нещо напук на това, което иначе охотно твърдиш, че следваш – ето това е гьонсуратлък. Министърът на външните работи Марин Райков предложи в края на май 2013 г. на премиера Марин Райков да назначи Марин Райков за посланик. Не, не, това не е шега, това си е самата истина, с която Райков ще влезе в книгите по история като истински символ на безграничната наглост на българските политици. Ето това е гьонсуратлък!
Какво е безпринципност ли? Ами когато се правиш на най-заклетия борец с Държавна сигурност (както Плевнелиев несръчно се опитва да се прави), а назначиш секретен сътрудник на РУМНО за премиер. Сред съветниците на Плевнелиев допреди година имаше само висша бекапейска номенклатура (Стоименов), завършили ДС профила в Симеоново (като бившият му секретар му по национална сигурност, сега зам.-министър на вътрешните работи) или пък бесепарски активисти като сегашната му съветничка по юридическите въпроси Наталия Киселова. Същата Киселова като едното нищо може да стане служебен правосъден министър.
Наталия Киселова е била член на Националния съвет на Българска социалистическа младеж /БСМ/, младежката организация на БСП, един от най-активните членове там до 2010. Репортажите за нейни посещения в различни партийни организации на БСП, за срещите и участия в бесепарски мероприятия все още могат да бъдат намерени в архива на вестник „Дума” и сайта на БСП. Наталия Киселова е докарана в екипа на президента от вицепремиера Маргарита Попова, с която тя се запознава в СУ и я кани да работи в Министерството на правосъдието. Добре си спомням, че Маргарита Попова каза преди няколко години, че не знае в България да е имало репресии по времето на комунизма? Чудно ли е тогава, че залита по кадрите на БСП. Даже нахално ни поучават – ама той, президентът е надпартиен. Добре де, нека покаже тази надпартийност като назначи някой различен от кадрите на БСП и ДПС. Иначе Плевнелиев охотно се снима с наивни старци от т.н. репресирани, които не знаят на кой свят са, но осигуряват тъй нужното му алиби на „антикомунист” и борец с ДС.
За РУМНО никога не говори. В предишното правителство имаше и шуробаджанашка история – транспортният министър Кристиан Кръстев, който бе брат на скандалната бивша областна управителка на Ямбол от ГЕРБ, а сега посланик в Хърватия – Таня Димитрова. Според едно разследвания на колеги тя е била поредната „калинка” сред кадрите на ГЕРБ. А според съда в Ямбол дипломата й за „журналист” не й давала пълни права на висше образование и оттук – усвоените от фирмата на Димитрова близо 100 000 лева от община Ямбол за издаването на 15 общински бюлетина преди време е било напълно незаконосъобразно. Да не си помислите, че нещо излезе от това съдебно дирене? Вятър и мъгла, както всичко, което се случва в България.
И накрая, като Ви цъфне в правителството (може и начело) една Екатерина Захариева, циркът ще е пълен. Уж ДПС щеше да губи позиции пък то какво се получава – по личното предложение на Борисов за дата на изборите беше определен 5 октомври, когато България ще се напълни с хора от Турция заради Курбан байрама. Хора, които даже не знаят за какво гласуват, но бюлетината, която трябва да пуснат – това знаят на сън да ги бутнеш. Ето сега и любимата юристка на Джевджет Чакъров /Захариева е била дясна ръка на скандалния министър от тройната коалиция, като директор на дирекция „Правна“ в МОСВ/ като се пласира отново в службен кабинет, кой ще каже, че ДПС гълта вода.
Често ме питат – какво е задкулисието. Ето, това е. Едни и същи човечета, намиращи се на къса верижка в ръцете на олигархията биват инсталирани на диспечерски позиции, откъдето бързо и много информирано започват да насочват паричните потоци пак към същите кадровици.
Антон Тодоровhttp://reporterbg.com/

Бойко Борисов е новият Волен Сидеров

Този текст бе написан преди Волен Сидеров и групата му да напуснат Народното събрание, а ГЕРБ да остане да крепи парламентарния кворум. Което още веднъж потвърждава тезата ми.
Бойко Борисов отива там, откъдето Волен Сидеров се връща. Това си мислех, докато слушах истеричните крясъци на Борисов, които заляха телевизионния ефир съботната сутрин и докато наблюдавах преднамереното му поведение по отношение на измислената от него и Цветан Василев банкова криза.
Борисов е решил да играе деструктивно и да обере колкото може по-голям протестен вот. И за тази цел е избрал скандално поведение тип Волен Сидеров. Тези неща лидерът на „Атака“ ги прилагаше още в 2005 г., а с течение на времето ги усвои до съвършенство, така че да оцелее почти 10 години на политическата сцена. Изглежда, че Борисов се е поизчерпал от собствени идеи и външни съветници, защото е решил да повтаря стъпките на Волен, който в интелектуално отношение далеч превъзхожда лидера на ГЕРБ. Днешното поведение на Борисов, който иска да внуши, че държавата е катастрофирала,
а БСП повтаря провала си от 1996 г., би било печeливше, ако Борисов сега влизаше във властта. Той забрави, че само допреди година управляваше държавата, и разчита, че и ние сме го забравили. В желанието си да се върне отново на власт обаче, лидерът на ГЕРБ определено прекалява и къса връзка с реалността, а това е много голям недостатък за него в сегашната ситуация, която иначе изглежда благоприятна за ГЕРБ. Хората не обичат истериците. Особено в политиката. С истеричен тон можеш да вземеш нещо, но не и всичко. От една страна, това беше печеливше за Волен Сидеров, но той не е имал кой знае какви големи амбиции. Освен да живее един комфортен личен живот за сметка на глупостта на онези, които гласуват за него и му го осигуряватчрез държавна субсидия.
Борисов иска да властва, да управлява, а някой глупак му подшушна, че може да се добере отново до властта чрез тотално отрицание и агресивен негативизъм към всичко и всички. В политиката черният пиар е най-черната работа, дори и в българската. Доказано правило е, че онези, които го практикуват пряко, винаги губят. Ако Борисов искаше да успее, не трябваше лично да излиза и да говори лъжи по телевизията, а да остави да го правят неговите верни кучета и медийни слугини, докато той публично да подкрепя институциите в борбата им за спокойствие и опазване на финансовата стабилност на страната. Вместо това тънко йезуитско поведение Борисов избра дебелашката стратегия на грубата сила и лично се зае да измисля лоши новини за България, пренебрегвайки класическото правило, че вестителите на лошите вести се идентифицират с лошите новини, които носят. И че онзи, който ги получава, не прави разлика между двете.
На всичкото отгоре, както казахме, Бойко Борисов си измисли лошите новини, а истината въобще не е в негова полза. Петър Чобанов, коготонарече недоразумение,
и неговият екип във Финансовото министерство, се оказаха изключително добри и компетентни, защото само за година управление на финансите успяха да удвоят фискалния резерв, който Борисов опоска до санитарния минимум, да се разплатят с бизнеса, чието ДДС Борисов и Дянков отказваха да връщат в продължение на четири години. И да направят много изгодни сделки, свързани с дълга на страната. Основният упрек към сегашното правителство, че взема големи заеми, всъщност е упрек към Бойко Борисов и неговото управление, защото тези заеми отиват основно за погасяване на плащания по заеми, направени по време на управлението на ГЕРБ. Да не говорим, че Симеон Дянков, който наистина беше недоразумение, и Бойко Борисов, без чието съгласие нищо не можеше да се случи по високите етажи на управлението,откраднаха 1 млрд. и 500 млн.
от Здравната каса и до днес никой не може да каже за какво бяха похарчени тези пари, след като не отидоха за здравеопазване. Да не говорим за безобразия и откровени престъпления, извършени от Борисов и от ГЕРБ, които доведоха страната наистина до икономическа криза, до най-масовите протести от 1997 насам, имам предвид онези от февруари през 2013 г., и до невиждания трагичен за българската действителност феномен на самозапалване в знак на протест, от което си отидоха над 10 души. Всичко това прави днешните истерични реакции на Борисов още по-нелепи. Освен това мобилизира много силен протестен вот срещу него. В момента той прави това, което лидерите на БСП не успяват да направят, а именно – сплотява електората на единствената партия, която му се противопостави сериозно през последните няколко години.
Мисля, че Бойко Борисов сбърка много с начина, по който се държа през кризата през миналата седмица, и че образът на креслив истеричен критикар много го доближава до образа на Волен Сидеров. Вместо да разшири подкрепата за себе си в политиката, Борисов ще маргинализира присъствието си в нея, ако продължава да се държи по този начин. С преиграното си възмущение от несъществуваща финансова криза околоатаките срещу ПИБ
Борисов изпадна в много тежка политическа изолация. Всички, не само български политици и институции, но и самата Европейска комисия застанаха срещу него и опровергаха думите му. Той стъпи много накриво, а до изборите има още доста време, което със сигурност ще работи срещу него, защото извън медиите, които контролира, животът тече далеч по-спокойно и нормално, отколкото му се иска на него.
Очевидно, че скандалът е избраната от него стратегия за предстоящия вот, така че можете да очаквате нови епизоди от сериала „Борисов се завръща на бял кон“. На мен този филм обаче въобще не ми се гледа. И мисля да го пропусна. Пък и Волен Сидеров ми беше далеч по-интересен и забавен. Бойко прилича на уморен, застаряващ истерик, който дудне от сутрин до вечер по някоя телевизия колко е зле положението. Ако продължава в този дух, скоро никой няма да може да го изтърпи, дори онези, с които играе белот и на които отдавна им е писнало неговата „терца“ винаги да бие тяхното „петдесе“.Явор ДАЧКОВ, в. „Галерия“

Фразата „Аз съм прост и вие сте прости“ е ключова. Ключови са и просташките му маниери, които са сегментирани от обичайните движения на нещо средно между фелдфебел и новозабогатял нашенец от края на по-миналия век

„Аз съм прост. И вие сте прости. Значи, ще се разберем.“ – каза неотдавна БМБ.
Това е една от крилатите идиотии на тоя индивид. Наред с „мислите“ му „матряла“, телешките пържолки за следовите кучета, ровенето на тайни гробове на плиткозаровени бандитски трупове и пр. бисери, недопустими за речника на който и да е политик.
Всъщност, фразата „Аз съм прост и вие сте прости“ е ключова. Ключови са и са и просташките му маниери, които са сегментирани от обичайните движения на нещо средно между фелдфебел и новозабогатял нашенец от края на по-миналия век.
От тази фигура се носи воня на цървули, непрани потури, някакви аромати на мокър шаяк.
Не ми е по силите и ума да обрисувам изцяло психопрофила на това същество. Но се замислям,когато някой ми каже, че това било харизма. Която импонира на много хора. Твърде много хора с правото да гласуват.
Извинете ме за мрачните ми мисли в този хубав летен ден.Любо Кольовси

Десните социалисти подменят реалността, лъжат безогледно и имат толкова общо с дясното, колкото Боко с Борхес

Интересно – всички, които провиждат дългата ръка на Кремъл зад всички български беди и громят петата колона на Москва у нас са съветски възпитаници, специализанти или дипломирани висшисти в комунистическа, а не днешна Москва, доносници и щатни офицери на ДС, членове на БКП или специалисти по научен комунизъм, аонсуджии и комсомолска номенклатура. Петата колона е тяхната глупост и техният цинизъм.
Понеже всички те са къде скрити, къде явни бойковисти ще трябва да добавим, че Бойко Борисов работи най-всеотдайно за руските интереси – от Белене, през Южен поток до Булгартабак и мощното присъствие на ВТБ в България, загърбвайки изцяло българските интереси. Всички тези хора боготворяха Дянков и изкарваха този обикновен олигофрен чудо на фискалната мисъл, а Костов не излизаше от кабинета му, изживявайки се като гуру и съветник.
Днес Дянков е в руската ВТБ, но „десните“ социалисти продължават да се правят, че нищо не виждат и да въртят изтърканата плоча за БСП. Впрочем, партията, която от Виденов насам се държи най-дистанцирано от Москва с изключение на Първанов, който бе изхвърлен от нея. Десните социалисти подменят реалността, лъжат безогледно и имат толкова общо с дясното, колкото Боко с Борхес. Симулации, подмяна и лъжи – тези хора трябва да бъдат изобличени като най-големите адепти на комунизма и тоталитарния слугинаж.Явор Дачков

БРЮКСЕЛ НЕ ДАВА ПАРИ, А РАЗРЕШИ спасяването на банките да стане с цената на ИЗПРАЗВАНЕ НА ВАЛУТНИЯ БОРД И ФИСКАЛНИЯ РЕЗЕРВ! СТАВА ДУМА ЗА НАШИ, РОДНИ ПАРИ!

БРЮКСЕЛ НЕ ДАВА ПАРИ, А РАЗРЕШИ
спасяването на банките да стане с цената на
ИЗПРАЗВАНЕ НА ВАЛУТНИЯ БОРД И ФИСКАЛНИЯ РЕЗЕРВ* Правителството и БНБ ще вземат 3.3 милиарда от тези източници
Днес сутринта на пожар и по свръхспешна молба ЕК разреши на българското правителство да ползва 3.3 милиарда кредитна линия, за да спаси банковата система.
ВЪОБЩЕ НЕ СТАВА ДУМА ЗА ПАРИ ОТ БРЮКСЕЛ, както посочиха родните медии!
СТАВА ДУМА ЗА НАШИ, РОДНИ ПАРИ!
Става дума за разрешено изключение от евродирективите, според които държавната помощ и държавното субсидиране не е разрешено за частни структури, понеже нарушава конкуренцията.
Новината потвърди всичко, което съм написал в по-долния пост на стената си във „Фейсбук“ и данните от официалните документи, които цитирах: парите на банковата система свършиха, бюджетът няма пари да помогне, валутата в страната и БНБ е повече от кът – няма и 400 млн.евро (долния ми пост и факсимилетата от документите).
Затова ще се посегне на стабилността на лева!
Парите се дават по документи от Фискалния резерв, чийто пари са в пасива на Валутния борд. Но валутата от тях се води в неговия актив. 3.3 милиарда ще дойдат от там.
Скритият смисъл на операцията – навремето при Виденов изгребаха валутните резерви, сега ще изгребат Валутния борд, за да натъпчат с парите му Цеко Миневци, Цветан Василевци и сие.
Навремето при Виденов наляха маса пари от валутния резерв в банките, за да спасяват системата, после фалираха повечето, нагло отмъквайки парите, а „по-почтените“ трезори вместо директно да ги крадат, откраднаха чрез хиперинфлацията – и те като кредитните милионери погасиха заемите си, оформени в левове с нищожни количества валута.
Сега ще се случи същото. И затова парите ще бъдат оформени не като валутни заеми, а като левови – 3.3 милиарда, но ще се раздадат 1.7 милиарда евро. После, след хиперинфлацията ще ги погасят с няколко десетки милиони евро.
Чака ни хиперинфлация, фалирали трезори (ненужни след отмъкването на парите), блокирани спестявания, умряла икономика.
И още едно пояснение:
във фискалния резерв освен парите на държавата са парите на здравното, социалното, Сребърния фонд за пенсионерите, повечето осигурителни фондове от втория стълб и т.н. Е, от днес ги няма като предястие преди основното опоскване на българина.
И последно – до днес БНБ трябваше да е публикувала седмичните данни за баланса на Валутния борд – т.е парите му до 27 юни.
Е, още ги няма и и е ясно защо е закъснението.Григор Лилов
Фейсбук