Категория: Ринг свободен

Като всяко нещо с политически етикет „ГЕРБ“ и тези консултации оставят горчивия ГМО вкус на фалшива политика и фалшива дискусия, които много приличат на истински, но всъщност са пластмасови и с дребен шрифт „Made in Bankya“

В момента в страната се разиграва един безобразен фарс, наречен „политически консултации“.
Цялата претенция на ГЕРБ е, че бил започнал нов начин на разговор между политическите сили, т.е. тупат се в гърдите колко са диалогични и как провеждат разговори с всички, а не като в предходния мандат, когато били всички срещу ГЕРБ. Истината обаче е съвсем различна – консултациите в момента нямат характер на структороопределящо действие за бъдещия кабинет, а всъщност са параван, маска, камуфлаж на истинските преговори.
Като всяко нещо, което сме видели досега да излиза с политически етикет „ГЕРБ“ и тези консултации оставят горчивия ГМО вкус на фалшива политика и фалшива дискусия, които много приличат на истински, но всъщност са пластмасови и с дребен шрифт „Made in Bankya“. Това е повече от ясно по няколко ярки индикатора. Първо, Борисов никога досега не е водил преговори като изпраща друг да ги води вместо него. Чест и почитания към трите преговарящи дами от ГЕРБ – Цецка Цачева, Румяна Бъчварова и Менда Стоянова, но Борисов не би оставил в ничии други ръце, освен неговите, едни разговори за бъдещо правителство. Така че това, което дамският триумвират на ГЕРБ прави, е да хвърля прах в очите на обществото. Второ, какво виждаме да излиза като информация след тези консултации? Една чиновническа аритметика по колко приоритета си съвпадат политическите сили. Между ГЕРБ и БСП има 6 съвпадения от 18, между ГЕРБ и ДПС има 12 пълни и 6 частични съвпадения от 18 и т.н., и т.н. Извинявайте, но подобен прост сравнителен анализ може да извърши всеки второкурсник по политология. Взема програмите на партиите в парламента и ги сравнява през призмата на бъдещия мандатоносител – ГЕРБ. Работа за два часа, която няма да ангажира кой знае какви знания, умения или компетенции. Трето и най-важно – вече има достатъчно данни как едни политици пращат на преговори странични фигури, докато те самите ходят в централата на ГЕРБ да се разбират в рамките на първо лице, единствено число. Пример – Кунева, която шета из централата на ГЕРБ далеч преди „официалните“ консултации между ГЕРБ и РБ.
Всичко това дава основа да си направим прост извод – консултациите са елементарна диверсия, която цели да отклони вниманието на хората от истинските разговори, които се водят я в Боянски, я в Банкянски сараи. Прост, плосък и детински маскарад, на който ГЕРБ размята думички като „национална отговорност“, „политическо съгласие“, „конструктивен разговор“ и други дъвки, които се сглабят в чиновнически изречения пълни с клишираност, но изпразнени от каквото и да е било съдържание. „Биг брадър“, в цялата си помпозна безсмисленост, но и с всичкия си наличен екранен блясък, какъвто може да има само една пълнежна демагогия, овча режисираност, еднотипна безгръбначност, лъскава фасадност, а иначе скрита зад безкрайна откъм съдържание глупост.
С други думи ГЕРБ разиграват един неоригинален трик по реформаторски, който ще се проточи още няколко дни, в които ще слушаме леещи се от екрана безпредметности, докато едни хора се договорят за постове, кресла и табуретки тук-там по ведомства.Петър Кичашки
Агенция БГНЕСКолаж: Иво Ангелов, СВОБОДЕН ЧОВЕК

Слънцето продължава да си грее, а някой друг пътува за другаде, заради своя миг…

Беше утрин, точно като тази, когато пътувайки към ВМА ни се обадиха, че е починал. Дори слънцето в онзи хубав ден прие тази новина, като леко неуместна. След това, вече година по-късно, все още не съм отронил нито една сълза. Не защото няма тъга и мъка, а защото обичта към баща ми винаги бе такава, че трудно приемаше външни изрази, били те и сълзи…
Казвал съм го и преди, но сега вече година по-късно, почти няма ден в който да не се сещам за него. Става дори малко абсурдно. Дори пътищата ми напомнят за него, защото „пътят“, сам по себе си, бе важен в живота на Николай Петев.
Помня, че докато се лекуваше в Хюстън, един ден тръгнахме от Техас през цялата Луизиана за да отидем до Ню Орлеанс, само за да пие баща ми едно уиски на „Бърбън стрийт“. А той по принцип, не пиеше. 1600 км за едно уиски…и за един преживян миг.
– Братко, ще се мре! – казваше докато палеше поредната цигара.
Константация, спрямо която май никой нямаше илюзии, надежда – да, тя както е известно умира последна.
Днес всичко това е минало, лична история. Слънцето продължава да си грее, а някой друг пътува за другаде, заради своя миг…
А относно смъртта, за нея въпроси нямат само онези, които преди тя да почука на вратата им, са успели да научат какво точно представлява живота…баща ми бе един от тях….защото както се казва, има хора, които цял живот се страхуват да не ги отровят, а накрая умират от глад.Васил Петев

Защо 500 години сме били под турско робство, без да посмеем дори да кихнем по-масово като народ пред зурлите на червените фесове…

Имам някакво, на пръв поглед може би малко несериозно, но в действителност доста адекватно по мое мнение обяснение, затова защо 500 години сме били под турско робство, без да посмеем дори да кихнем по-масово като народ пред зурлите на червените фесове…
Тези дни бяха с цяла група, сериозни, здрави, успели българи, та и ловци отгоре на това, които в петък по обед бяха готови, не Априлско въстание, а Френската революция да повторят за да изразят недоволството си от последните избори. Това обаче бе към 14 часа по обед в петък. През следващите 12 часа революционния интензитет и активност на тази бойна дружина нарастваща в геометрична прогресия с всяка изминаваща минута и чаша червено вино, за да се стигне до заветния час – 4 след полунощ, когато тези здрави българи изпопадаха под масата и захъркаха като тигри, под звуците на някакъв диск с циклеща гайда…
На следващия ден по обед, по време на задължителната строева подготовка, полята по стар обичай обилно с шкембе чорба и бира, революционният дух на дружинката отново се събуди, за да умре пак 10-ина часа по късно сред купища необработени алкохолни пари…
Та така взех, че се замислих за нас, като нация и за всички здрави, сериозни, успели и безкомпромисни български мъже, които цяла седмица теглят, а в петък и събота, най-изненадващо, но изключително редовно подготвят „въстание“. Въстание което винаги приключва в утринта на заветната неделя…когато единствената реплика от устите на тез мъжаги е: „Лелееее жена ми е звъняла 14 пъти…имам една камара пропуснати обаждания“….
И изводът братя и сестри е следният. По тези географски ширини въстания действително стават, ама рядко…максимум веднъж на 500 години…За да познаете обаче, сериозна ли е революционната подготовка, винаги проверявайте да не е уикенд…Васил Петев

Служебният кабинет „Близнашки“ е най-мракобесното дело на ГЕРБ

Служебният кабинет „Близнашки“ е най-мракобесното дело на ГЕРБ.
Близнашки брутално разчисти терена за предстоящото управление на Борисов. Кадровата разправа в администрацията е само щрих от мрачната картина.
Службашкият кабинет сега скришом работи по бюджета, който 43-я парламент ще приеме набързо. Тоя парламент ще приеме и нов изборен кодекс. Напролет или когато и да са извънредните избори ще се играят по свирката на тоя кодекс. Това е поредният кръг от спиралата, в която ни набута Борисов с нахлуването си във властта.
Медиите в голямата си част казионно обслужват тоя сценарий. Няма никакво значение дали ще мернете в него сянката на Луканов и останалите творци на подмяната. Защото се видя, че най-лансираната стока на политическата сергия е предателството. Предлага се на достатъчно ниска цена, а при такъв дъмпинг останалите ценности просто си губят значението.
Не знам кой и какво трябва да направи, за да се промени четвъртвековното статукво. Наясно съм само, че за пореден път ни излъгаха. За терминалите вече ми е късно да мисля.
Някои от компромисите, които сегашните играчи в парламента са готови да направят, ще ни докарат много големи беди. Токовият удар ще ни се стори детска игра.
Очаква се още в първите дни на работата си парламентът да се превърне в безмитна зона за обмен на идеологии, националноотговорни каузи и други ценности. И предмети.Любо КОЛЬОВСКИ

ЗА ПРОКЛЕТНИЦИТЕ В МРАЗЕНАТА ЖУРНАЛИСТИКА. ВЪЗПИТАНО

Харесвам Даниела Тренчева. Дълбочината на характера и като журналист е маскиран с една видима мекота, която у мен липсва. Това понякога помага, понякога – не – в разследващата журналистика. Много внимателно изгледах филма и за Роберто Савиано по Нова телевизия. Със сигурност видео-материала е много по-обемен отколкото бе показан, но в телевизията владетелят винаги е монтажа. Би ми се искало да чуя изреченията преди внезапното изплуване на името на Станимир Флоров, изречено от Роберто Савиано, покрай Евелин Банев – Брендо. Дали е изрекъл Савиано и други викопоставени български имена…
Даниела Тренчева е пестелива и това е удивително ценно, защото няма нищо общо с драматургичните възклицания, финтифлюшки и манипулативен патос, използвани от телевизионните примадони, които са на почит в Нова телевизия.„Даниела Тренчева: А ти сам ли се чувстваш в своята дейност? Не само като журналист, но и като човек?
Роберто Савиано: Често, защото съм много мразен от другите журналисти. Ако ти изпъкнеш с такава история, караш всички да се чувстват виновни – защо не го направих аз, защо той – да, а аз – не. За много други си проклетник, защото си го направил, хитрец си, спекулант… Хората изпитват чувство за вина, сякаш е обвинение към тях – защо не са ги разобличили те, след като и те се занимават със същата материя, защо не са сезирали властите… Едно време се измъчвах, но вече не.”Самотата на единака. В самотията, наречена разследваща журналистика.
Журналистът мразен от другите журналисти. Защо той, а другите – не. А когато не си ти, той – другият, става „проклетник”, „хитрец”, „спекулант”…
Като става дума за Брендо и Флоров, ще ви разкажа една история.
Преди повече от година, а и преди това, дълго и даже някак натрапчиво вадех факти от кухнята на разследването на италианските карабинери, свързани с Евелин Банев – Брендо. Още в деня на отвличането на дърщерята на Брендо написах в прав текст, че дъщеря му е отвлечена по поръчка на изключително високопоставени фигури у нас, за да бъде оказан натиск върху Банев и осигурено мълчанието му.Така се случи, че попаднах в епицентъра на трескави контакти между висшестоящ разследващ от италианска страна и български ченгета, които обаче … нямаха нищо общо с управленската власт тогава. Нещо повече, бяха изритани от Цветанов и Флоров.
Същите тези ченгета обаче години наред бяха работили по Брендо на италианска територия съвместно с италианските карабинери. И водещият разследването от италианска страна бе брилянтно наясно, че върху Брендо чадър е осигуряван от Цветанов, Флоров и компания. Затова не желаеше никакви контакти, освен задължително и лицемерно официалните, с МВР управляващите.И настойчиво търсеше и работеше „на терен” в сянка с онези другите, изгонените от МВР, защото живота на Брендо бе на косъм.
Пишех максимално осветено онова, което можеше, за да се прецакам източниците си и за да не стане най-лошото.
През това време бившият вътрешен министър Цветан Цветанов не слизаше от тв ефира и като че ли въоръжен с написаното в АФЕРА, ежедневно говореше чисти лъжи и „опровергаваше” онова, което знаех, виждах и чувах с очите и ушите си.Италианците знаеха всичко за това КОЙ, ЗАЩО И КАК е покривал Брендо, и КОЙ, ЗАЩО И КАК искаше да му запуши устата за да не проговори за МАФИЯТА В МВР, СЛУЖБИТЕ И ПРАВИТЕЛСТВОТО, свързани с наркобизнеса.
Италианските карабинери успяха да опазят Брендо и благодарение на тукашните си колеги, извън системата на МВР, на които единствено вярваха, не допуснаха Брендо да се върне тогава в България.
Савиано казва във филма на Даниела Тренчева, че имал някаква надежда, след като чул за разследването срещу Флоров – че у нас имало и такива хора, които имали воля и желание истината да излезе.
Тази истина, която аз знаех и пишех, нататък умря. Нито един прокурор не прояви интерес. Нито една медия не зададе дори въпрос, въз основа на написаното от мен.Минавах в графата на „мразените”, „хитреците” и „спекулантите”. Много години живея в тази „графа”. Прав е Роберто Савиано: „Едно време се измъчвах, но вече не”.
Суетата в тази професия е самоубийствена. Ако си суетен, разследващата журналистика те изплюва. И в краен случай ставаш дръжка на микрофон, или водещ в някое рейтингово телевизионно предаване. В което ти подсказват какво да мислиш в слушалката.
Роберто Савиано: „Медиите са толкова уплашени, че не мисля, че е лесно да се разказват тези истории в България. Виждам, че е трудно и ми се иска да кажа на тези журналисти в България, които продължават да казват истината – да не го правят сами, защото България може да се промени, само ако голяма част от Европа влезе в България и вашата работа да стане международна.”Да не го правят сами.
А с кого?
Коя Европа? Лицемерната? Онази, до която, когато пишеш, получаваш съчувствени отговори и препратки към разни организации, които у нас добре се хранят с пари от евро проекти? Онази, която е напълно наясно с онова, което се случва зад кулисите тук, но умело го използва за политическите си цели и влияние?Мислите ли, че нещо се случи, когато преди много години от английското посолство пратиха във Варна резидент на разузнаването си, за да се срещне конфиденциално с мен и колегата ми – журналиста Любомир Живков? Да не би ние да сме се натискали да тропаме пред МИ5? Те се молеха за среща и я получиха. Очите им станаха на палачинки от чутото и ТЕ потвърдиха, че имат СЪЩИТЕ ДАННИ, включително и за „вечно побеждаващия на изборите” и неговите МВР и служби… Не можели обаче, нали разбирате, да се месят директно във вътрешните работи на България.
Шетаха обаче. И събраната информация летеше където трябва, за да бъде ползвана при „дипломатичен” натиск, когато трябва, към същите от които уж бяха възмутени.Същото е и с наркотрафика, покровителстван И от българските служби.Роберто Савиано: „Защото си мислят, че щом не съм мъртъв, значи не е вярно, че съм толкова застрашен и опасен с разкритията си. Ето това означава победа на мафиотската култура.”В България тази „мафиотска култура” е постулат както на управлението на държавата, така и на управлението на огромната част от медиите.
Същата тази „мафиотска култура” е превърнала журналистиката в жълта пачавра и продължава да бълва – жълти сайтове, жълти вестници, жълти телевизии…
Колкото по-жълто, толкова по – лесно промиващо мозъците и по-лесно управлявана „журналистика” за манипулация и превръщане в мишена, охрачвайки всеки, който пречи.Тази „мафиотска култура” има своите „килъри” – прикрили лицата си с черни медийни маски.
В България няма нужда президентът да осигурява охрана на някой роден „Роберто Савиани”. Тук няма да го разстрелят с куршуми.
Ще го унищожат перфидно. Защото е казал истината, а това означава, че вече априори останалите „журналисти” го мразят и той е „луд”, „хитрец”, „спекулант”, „пияница”, „наркоман”, „мутра” и всичко, онова, което не сте се сетили…„Мафиотската култура”, която управлява държавата и медиите, го поръчва не на истински снайперисти, а на „колегите” му.
Службите, които лицемерно го играят „демократични”, зареждат „компроматите” и „жълтите”, подменени като „сериозни журналисти”, „ексклузивно” го смачкват.
Роберто Савиано: „Истинската защита за този, който пише, за този, който разказва истината, е светлината, светлината на прожекторите.”
През последните месеци по стечение на обстоятелствата изпитвам истинско любопитство в съдебните зали. Съдят ме „журналисти”, които ме мразят, защото съм ги нарекла „жълти медийни олигофрени”. Не било възпитано. Наблюдавам някак отстрани и слушам тиради за „сериозната журналистика”, тиради, изречени от лица, които правят фекално жълти медии и наричат всяко храчене по някоя личност „разследваща журналистика”.
Правят експертизи на „експресивния ми език”. И наричат истините, които съм написала лъжа, от която изпитали „болки и страдания”.Не било възпитано. Никак не било възпитано да изречеш истината, която те наричат лъжа. Дали днес Ботев би бил на съдебната скамейка заради „експресивния си език”?
Питайте Пеевски. И слугите му, които са „журналистически авторитети”.„Истинската защита за този, който пише, за този, който разказва истината, е светлината”.
Тези дни съм заровена от зловещата истина за едни, уж, казваме, отминали времена. Един доклад на ЦК на БКП от 1950 – 1051 година на комисията по обследване на ръководните кадри в Бургаски окръг – крит, непобликуван никъде, обръща с главата надолу представите ни за „партизанска борба”, „морал” и „идеализъм”. Тези страници не са нито литературна мистификация, нито скалъпен сюжет от мелодрама, всичко в тях СЕ Е СЛУЧИЛО. Те са апотеоз на злокобната история на службите у нас, които уж, днес се били променили. След прочитането на тези страници става ясно обаче, че „промяната” е фатална илюзия.„Мафиотската култура” у нас вече е готова с пръст на спусъка. Да превърне всеки изнесъл истината, която не е чута, в „мразен”, „хитрец” и „спекулант”.„Едно време се измъчвах, но вече не”.Дори и това вече не ме измъчва – че у нас „мафиотската култура” успява да подмени всичко. Дори и цял живот да си бил журналист на честта, можеш да си отидеш охрачен, обруган и оплют като „спекулант”. А мръсниците, които цял живот са богатеели от мерзостта да храчат върху някого лъжите си, могат да си отидат с вдигнати паметници като „герои на разследващата журналистика”.
Рисковете на неведомите пътища божии.
Важното е душата ти да е чиста. Пред теб самия. Когато застанеш в онази „вътрешна стаичка” на съвестта. Чийто ключ държи единствено Господ.Веселина ТомоваAfera.bg

Виктор Папазов: Живеем в уродлива имитация на демокрация. Повече от 25 години ни управляват неграмотни хора, а още по-лошото е, че те са и тежко корумпирани

Трансатлантическото споразумение е корпоративна диктатура.
Днес, на 11 октомври получаваме възможност като общество да се обединим около важна кауза – Европейският ден за протест срещу подготвеното споразумение за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Няколко града в България ще се включат към десетки градове от цяла Европа, които ще протестират.
Срещу ТПТИ ще протестирам и аз – този договор лишава от суверенитет европейските страни, което е безобразие и открита корпоративна корупция или дори диктатура, което в случая е едно и също.
Съмнявам се, че българският бизнес си дава сметка какво ще е отражението на това споразумение, ако се приеме изобщо, върху него. Той се самозалъгва, че едно такова споразумение ще е добро, но българският бизнес е мъничък и наподобява малките рибки, които плуват около акулите. Когато акулата убие нещо, те се хранят с отпадъците. Нашият бизнес вероятно ще се заблуждава, че ще успее „да се храни“ с остатъците от една или друга държава, която ще изядат големите корпоративни акули. Истината е, че неминуемо те самите ще станат жертва. За съжаление, и бизнесът е придобил уродливи качества , чрез които рушим планетата, на която живеем. Пазарът и бизнесът са нещо хубаво, но всичко това трябва да има граници .
Връзка между чувството за щастие или нещастие и икономическите проблеми на страната със сигурност съществува, но едва ли е толкова пряка- на тези размисли ме наведе статията в „Икономист“, в която България заема място в последната десетка по индекс на щастие. Има много хубави експерименти по отношение на чувството за щастие или нещастие. При тях един и същ човек с едни и същи доходи, поставен в квартал сред много по-богати хора от него, се чувства много нещастен. Поставен при по-бедни или хора на неговото равнище, обаче, същият човек се чувства щастлив.
В този смисъл чувството за щастие или нещастие на българите не идва от абсолютната стойност на икономическото му състояние. Можем да наречем по различен начин икономическата ситуация, например, в столицата – дали става дума за мизерия или за благосъстояние? Улиците на София са пълни със скъпи автомобили, а който е пътувал в Европа знае, че освен в Женева няма друг град по света с толкова голям брой луксозни коли, колкото в София. Не е за вярване, но е така.
Лъскавите коли, разбира се, са признак най-вече на комплексарщина, но няма толкова голяма връзка между усещането за щастие и икономическата ситуация. А самата тя, от своя страна не е никак цветуща. Не са добри перспективите и отговорът на въпроса „защо“ е много прост – както не се качвате на самолет, ако не сте убеден, че пилотът може да го кара и не бихте позволили ветеринарен лекар да ви оперира сърцето, така стоят нещата и в икономиката, и управлението на страната вече повече от 25 години. Управляват ни неграмотни хора, а още по-лошото е, че те са и тежко корумпирани.
Част от българите очевидно са се събудили. За това говори фактът, че в парламента се оказаха осем партии – казионните партии започват да омръзват на онези, които са отишли до урните. Проблемът е, че половината българските граждани не излязоха да гласуват.
Големият ми извод от участието ми в кампанията за европейските избори е, че живеем в уродлива имитация на демокрация. Това у нас не е нито демокрация, нито пазарна икономика. Хората са такива същества, че се приспособяват към всяка ситуация и ние явно сме се приспособили и засега търпим. Отдавна копаем надолу и надолу, но дъно у нас очевидно няма. Дъно би трябвало да има тогава, когато хората се почувстват физически застрашени и осъзнаят, че трябва като общност да реагират на опасността. В България това изглежда особено трудна задача и не съм оптимист, че ще я решим скоро.
Виктор Папазов, основател на Българската фондова борса, икономист и финансист
Агенция БГНЕС

Та, дотам я докарахме, драги ми електорате! От негласуване и глупаво гласуване, ще си имаме нов-стар император – Тиквонйи Банкянски! Ave, Caesar!

Здравей, Електорат!
„Как сте, как сте?“, шегуваше се бай Тошо. „Добре сме, добре сме!“ шегуваше се народът.
„Избрахте ме, избрахте ме!“ шегува се баце Боко. „Не сме, не сме!“ шегува се електората. „Сте, сте!“ не се шегувам аз.
Реално ГЕРБ-ерастите, разбирай БМБ, получиха 15% от всенародната любов т.е. останалите 85% електорална маса е против тях. Тези 85%, гласувайки за други политидиотски субекти или не гласувайки изобщо за никого, защото не са харесали нито един от идиотите на „политическата сцена“, реално заявяват, че не желаят Боко да управлява държавата. Което не пречи на същия този Боко, да се самоопределя за победител и да си развява идеите, че единствено той е ПРИЗВАНИЯ да ни оправи. Нещо средно между Нео от „Матрицата“ и ранния(в политиката, а не като възраст) Кобург.
И е на път да сполучи да стане отново управител на останалото в страната българско население, благодарение на избраните за де-путати/путатки герберасти, бесепари, десепари, ръбисти, патриотари, безцензурници и азбукари. Засега пропускам атакистите, засега!
И да не си помислите, че Боко е станал демократ, защото изпраща три жени да преговарят с „вся осталная сволоч“! Това е поредната му демонстрация на пренебрежението, което изпитва към всеки, който не се казва БМБ! Както към горките Менда, Цецка и Фандъкова, така и към „ония“, дето ще се появят от „Позитано“, „Стамболийски“,“Раковска“, Пловдив и Бургас. Защото всички вече са изули гащите и чакат Той да благоволи да им разреши да ги вдигнат. И Той знае за гащите, затова им праща весталките-да видят отблизо що е туй изуйгащник и какво има под кръста! ‘Щото и трите май отдавна не са…!
И за друго – ако се провалят преговорите, извинението е готово – женорята не се справиха! Известна е сексистката природа на Банкянския мачо! Ако всичко приключи с масова прегръдка и обещания да „подкрепяме политики, а не личности“ (гаче ли в България има което и да е от двете) тогаз следва : „К’во искате от тия, бе? ПратИх им три жЕни и те ги УтепАха! ‘Що да се моря АЗ!“
Та, дотам я докарахме драги ми електорате! От негласуване и глупаво гласуване, ще си имаме нов-стар император – Тиквонйи Банкянски!
Ave, Caesar!
Апропо, като отворих дума за изуйгащниците! Днес имах малко време и прескочих до замъка Белмонте в испанската провинция Куенка. Там е Световният средновековен шампионат за рицари, който се провежда за 15-та поредна година. Броните и оръжията, използвани от участниците са ръчна изработка, като са максимално обезопасени. Поръчах си ламарина за г.за, да се чувствам сигурен, докато съм в България! Докато – защото съм космополит. За сведение на БМБ, ТБ, баце Боко,Буда и прочие: „Космополитизмът (на старогръцки: κοσμοπολίτης – космополит, гражданин на света) е мироглед и светоусещане на/от идеята за т.нар. световно гражданство, което поставя общочовешките ценности и интереси над интересите на отделните държави, народи, нации.“ В българския случай – над интересите Бокови!
Като, когато и ако проумее, написаното в кавичките, ще сваля ламарината!Иван Петров, адвокат, прокурор на столична апелативна прокуратура /1998 – 2005/Колаж: Фейсбук

НЕДЯЛКО Н., ЗАЩО ТВОИТЕ СВИДЕТЕЛИ ЛЪЖАТ В СЪДА?

Издателят на жълтия сайт Пик Недялко Н., който съди сайта АФЕРА за куп публикации, включително и за това, че бил много обиден, че сме го свързвали с Алексей Петров и в. Галерия, дежурно праща по съдебните дела едни и същи свидетели, които да удостоверяват колко „болки и страдания” е понесъл Недялко Н., заради публикациите в АФЕРА.
Недялко Н. вдигнал кръвно, почервенял целият и прочие, защото му се нарушавал „журналистическия авторитет”. Исковете на Недялко Н. срещу сайта АФЕРА и собственичката му Веселина Томова са за баснословни суми и бяха подадени, апропо, заедно с призив, публикуван в сайта на „журналистическия авторитет” Недялко Н., отправен към спецслужбите на България – да се разправят с Веселина Томова и сайта и. Добре, че не живеем все пак в онова време, в което е писан доклада /1950 – 1951 г./ на ЦК на БКП за пространна проверка обхващаща бургаската партийна организация и ПРЕДАТЕЛСТВАТА извършени в нея, защото очевадно апела на Недялко Н., отправен към Цветлин Йовчев /тогава/ и Владимир Писанчев да се разправят с АФЕРА, щеше да бъде немедленно изпълнен.
Впрочем, въпросният доклад, разследвал дейността на бургаската партийна организация, е потресаващ и той трябва да се прочете – не единствено заради дядото на Недялко Н. – Асен Йорданов, а за да се види каква партизанска „борба” е имало и какво е укрито УМИШЛЕНО от историята. Защото този доклад липсва дори и в книгите на Недялко Йорданов.
В истерична полемика с Агенция БЛИЦ Недялко Н. заявява, че – да, аз продадох дяловете си на Делян Пеевски във в. Уикенд. Споменава и за жълтия вестник Шок.
Никъде не твърди Недялко, че е бил репортер на Нюйорк Таймс например, или че е издавал някое сериозно издание. Лошо няма. Прав е Недялко Н., че е признавал неведнъж, че е продавал дяловете си във в. Уикенд на Пеевски. Прави го и през 2011 година, когато яростно напада сегашния си любим политик Николай Бареков във в. Труд с писмо, наричайки го „дудук”, и заканвайки се, че ще го съди „до дупка”. Е, не го съди, даже напротив – в днешния му жълт сайт, когато Бареков каже „а”, агенцията на Недялко казва „я”, че и „ексклузивно“.
Във Варненския окръжен съд обаче, където текат две от делата на Недялко Н, заведени от него срещу АФЕРА с общи искове приблизително на стойност от 350 000 лева, Недялко Н. праща двама свои подчинени за свидетели, начело с наемника му – главен редактор Ивайло Крачунов, които обясняват пред съда как ПЪРВИЯТ ВЕСТНИК, КОЙТО ИЗДАВАЛ ИЗОБЩО В ЖИВОТА СИ НЕДЯЛКО Н., БИЛ „РЕТРО” И „БЪЛГАРИЯ ДНЕС“.
Свидетелят Ивайло Крачунов, който иначе усърдно убеждаваше съда колко е тежък труда на журналиста, работещ в интернет издание, и как следи всичко, и как трябва да е в час с цялата информация, подчерта на няколко пъти, че НЕ ЗНАЕ НЕДЯЛКО Н. ДА Е ИЗДАВАЛ ЖЪЛТИ ВЕСТНИЦИ, И ЧЕ НЕ Е ЧУВАЛ НЕДЯЛКО Н. ДА Е ИЗДАВАЛ В. УИКЕНД.
Същото твърдеше и другият наемник на Недялко Н., извикан като свидетел.
Обяснимо – за да докажеш „болки и страдания” за 350 бона, трябва да убедиш съда, че си журналист от класа, и то сериозен журналист, на който славата му не идва единствено от жълтакави медии.
Само че се получи така – че това се прави с цената на ЛЪЖА.
Днес самият Недялко Н. признава за пореден път, че е бил издател на в. Уикенд.
Защо тогава лъжат свидетелите на Недялко Н. в съда?
Лъжата може ли да помогне на един „журналистически авторитет”, ако той съществува? И една лъжа може ли да роди един „журналистически авторитет”, ако той никога не е съществувал?
Впрочем, срещу Недялко Н. се водят дела не само от Кеворк Кеворкян, както внушава самият Недялко в писанието си – едва ли не, че Кеворкян искал да съсипе фамилията му. С жълтия сайт на Недялко Н. водещи юристи и от сериозни медии водят кореспонденция преди завеждане на дела, заради непрекъснато нарушаване на авторските им права, копиране и крадене на материали без никакво позоваване.
И това ли е „журналистически авторитет”?
Недялко Н. отрича с някой да е бил ортак, например като Алексей Петров. Отрича, че има нещо с Делян Пеевски, освен, че му бил продал дяловете си някога. Той е жертвата, а всички, които си позволят да кажат истината такава, каквато не му отърва, са давани под съд. И на спецслужбите – ама как така, какво правели и чуждестранните служби, че не се заемели с АФЕРА?!
Недялко Н. има огромно преимущество. Чрез жълтите вестници, които прави години наред, той натрупа милиони и може да завежда искове, да съди, да плаща съдебни разноски и адвокатски хонорари, без дори да благоволи да се яви той в съда.
И така се „пере” „журналистически авторитет”.
Само че понякога такива „леваци” като нас, за каквито ни смята Недялко Н., са много по-корави отколкото би могло да му се иска. В България парите решават всичко, но си заслужава „ние с гайдите” да ЗАСТАНЕМ на Недялковци, защото все някой трябва да каже „Баста!” на тази помиярщина, наречена „журналистика”.
Недялко Н. е спец. по ваденето на лична кореспонденция на тоя и оня.
Сега нервозно пита Делян Пеевски на кого точно бил собственик.
Ако бяхме като недялковци, незабавно щяхме да пуснем прелюбопитен запис с Делян Пеевски с ясно изразено становище на Пеевски за явлението „Недялко” и поради каква причина ползва сайта му, за да бъдат тиражирани ценните му мисли.
Но не сме.Веселина Томова
www.afera.bg

Служители на МВР забъркани в схема за пране на украински пари в България

От 2011 година в България работи успешна схема за пране на пари от Украйна, покровителствана от служители на МВР. Основен неин покровител е служителят на икономическа полиция Казанлък Цанимир Славчев. Друг замесен в схемата е също служител на криминална полиция Казанлък – гл.сержант Румен Кирилчев. Именно той лично участва в превозването на украински пари в България. Това става чрез няколко дружества собственност на украинската гражданка Свитлана Ревзина и нейнят български партньор Черньо/Чавдар/ Дохчев. Замесен в схемата е и издирваният в Русия Николай Кузнецов. Въпросните служители на МВР осигуряват чадър на дружествата на Ревзина и Дохчев. Както колегата си и Кирилчев използва 100 процентова отстъпка по няколко пъти в годината, семейно в апартаментите на съдружниците в Созопол – к-с „Созополис стайл“. Освен това Румен Кирилчев кара и луксозните автомобили на фирмите на Ревзина и Дохчев. Последните няколко месеца е забелязан да шофира нова Хонда сивик с бургаска регистрация, която даже паркира на паркинга на РУП-Казанлък.
Последните години Румен Кирилчев е отговарял за предоставянето на информация на фирмата на Ревзина и Дохчев, която се занимава с покупка на недвижими имоти и земеделски земи. Като служител на криминална полиция, Кирилчев има достъп до системата на Български документи за самоличност и по този начин осигурявал данни за наследници на имоти, които по късно са издирвани от Дохчев.
Проверка в българска банка в чийто клон в Казанлък работи съпругата на Дохчев би установила големи парични потоци преминаващи през личната й сметка. Друг факт е, че тъщата на Дохчев – Валентина Георгиева Филипова е също съдружник в три от дружествата, собственост на украинката Ревзина и българският й партньор. Тя става съдружник на 01.10.2012 г. с капитал 15 лв. На 21.03.2013г. като управител по неясни причини е заличен украинеца Кузнецов. Двете дами са и собственници на луксозни автомобили, чийто пари за тях са с неясен произход – тъй като не подхожда на доходите на жена на възраст и банкова служителка.
През 2011 година двамата служители на казанлъшката полиция – Славчев и Кирилчев участват в полицейска акция „Евангелието“, издирваща откраднато в Хасково старо руско Евангелие. По нея работят няколко областни дирекции на МВР. В тази акция се замесва и името на Черньо /Чавдар/ Дохчев. За да излезе чист от цялата ситуация Дохчев вкарва в схемата Дамян Лалев – съдружник на Дохчев и Кузнецов в „Балкан пропъртис мениджмънт“. Лалев излиза от фирмата на 21.08.2012г. и напуска страната със семейството си тъй като разбира, че му е спретната постановка за задържане по акцията“Евангелието“ от Славчев и Кирилчев.Пламен Георгиев
www.presstv.bg

ФАРСЪТ ЧЕСТНИ ИЗБОРИ

* „Малката” и „голямата” правда – малката е купуването на гласове, голямата- поголовната фалшификация, извършена в РИК и ЦИК
Законът не ми позволява да сезирам Конституционния съд.
Но и Конституционният съд няма да предприеме нищо. Както навремето (избори 2009) „дисквалифицира” 23 секции в Турция и не „дисквалифицира” останалите над 100 бр., защото не можел да се произнесе, понеже липсвал масива данни за тях. Самата липса обаче е безусловно основание за анулиране на изборните резултати от тях, понеже така повелява именно ЗАКОНЪТ.
И да не давам др. примери, как върховният блюстител на Конституцията и законите погазва самата Конституция, законите и собствения си Правилник за отсъждане (последният е по казуса Дилян Пеевски и е публикуван на моята стена във Фейсбук.)
Навремето Тодор Живков се произнесе знаково за „малката” и „голяма” правда – Голямата били постиженията на социализма, а Малката – неговите грешки.
При тези избори (както и при другите – вижте стената ми и моите книги) малката „правда” са разкритията за купени гласове.
А „голямата” правда – резултатите от изборите. Днешната „голяма правда” е също толкова фалшива, колкото навремето, защото изфалшифицира тотално народния вот в РИК и ЦИК.
~~~~~~~~~~~~~~~~~ МАЛКО ФАКТИ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Нека да я видим тази голяма правда, като вземем само един избирателен район.
Кой ли?
Ами още първият в списъка ще ни изуми!
Район 01 – Благоевградски.
Законът задължава РИК и ЦИК да оповестят публично резултатите, вкл. и чрез всички първични документи – секционни и районни протоколи.
––––––––
********* Задължителна бележка:
Протоколите си имат индивидуални номера.
Започва се с номера на избирателния район – в случая 01, съответно номерът на общината (от 01 до 99), респективно на административния район и номерът на секцията (от 001 до 999)
Това обаче е логиката. Практиката, с която се номерират протоколите на сайта на ЦИК е абсурдна – тази регламентация не се спазва. Ето ви пример – секционен протокол № 015300014 (с. Черна Места, община Якоруда) на сайта на ЦИК е записан с № 5300014. Навсякъде в протоколите първите два знака – за района липсват.
Аз знам защо е направено така – умишлено. За да се затрудни програмната обработка и анализ на масива сканирани първични данни от такива като мен, ако проявят „нездрав” интерес.
––––––––––-
Та в какво е още погазена логиката и законът в район 01 – Благоевградски.
Ами въпреки изричното задължение липсват секционни протоколи. Със следните номера (давам номерацията от сайта на ЦИК, понеже оригиналната на протоколите, като ви посочих по-горе, е различна)
4000032
4000035
4000040
4000064
4000071
4000077
4000080
4000083
0300106
0300122
Въобще въпреки законовите изисквания, стотици и стотици секционни протоколи не са представени за публичен интерес или контрол в абсолютно всички избирателни райони. Да напомня, че едва днес, след като за пореден път, вкл. и вчера публично поставих въпроса, в ранния следобяд най-сетне бяха публикувани протоколите на районните избирателни комисии на Пловдив-град и Пловдив област.
Какво още е погазено?
Да видим общия брой на секциите в този избирател район – Благовградски (според сайта на ЦИК резултати-сканирани протоколи, Благоевград. район:
http://results.cik.bg/pi2014/pdf/01/index.html
където може да си ги запаметите и преброите, като съм направил аз:
Секции…..Община
19 БАНСКО
18 БЕЛИЦА
123…-2 БЛАГОЕВГРАД (липсват данни за две секции)
43 ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
21 ГЪРМЕН
11 КРЕСНА
97 ПЕТРИЧ
30 РАЗЛОГ
84…. -6 САНДАНСКИ (липсват данни за шест секции)
22 САТОВЧА
27 СИМИТЛИ
21 СТРУМЯНИ
19 ХАДЖИДИМОВО
16 ЯКОРУДА
551
Равносметката: в район Благоевградски има 551 секции, като за 8 от тях липсват данни.
ОПА-А-АААА!
НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ!!!!
ОЛЕЛЕ-ЕЕЕЕ!
А защо не може да бъде?!
Защо е Олеле-ееее!
Според „Протокол № 019001 на Районната избирателна комисия за избиране на народни представители изборен район 01 – Благовградски” (давам ви картинката от него) ИЗБОРНИТЕ СЕКЦИИ НЕ СА 551 БРОЯ!!!
Те са (цитат):
„В. Брой на СИК в изброния район – петстотин четиридесет и една 541”
Може да си го видите сами
http://results.cik.bg/pi2014/pdf/01/index.pdf
А тук може (докато на пожар не са затрили първообраза, макар че е документиран надлежно и по всички възможни, че дори и невъзможни начини) да видите дали наистина са 551 секции, в които е гласувано:
http://results.cik.bg/pi2014/pdf/01/index.html
Значи имаме 551 секции – с 551 протокола с имена на комисиите, подписите им, защитата на тези ценни книги, уникалната им номерация, положени печати.
Обаче според РИК и ЦИК, който е приел, проверил на два пъти и одобрил протокола им, според тяхната документация са 541 секции.
С 10 секции по-малко отчетени от два върховни изборни органа, макар че има протоколи за 10 повече!
Може обаче и да е друго.
РИК са си отчели, както се вижда 541 секции и това наистина да е така.
А ЦИК е дописал на сайта си и поместил протоколи с 10 секции повече, които е отчел в резултатите си.
Тези секции са паднали от небето – т. е. създадени са от изборните факири в Централната избирателна комисия. Понеже тези протоколи ги виждаме единствено на сайта на ЦИК, ама не и в данните на районната комисия.
С МНОГО ХИЛЯДИ ГЛАСОПОДАВАТЕЛИ И С МНОГО ХИЛЯДИ ПОДАДЕНИ ГЛАСОВЕ ИЛИ С МНОГО ФАНТОМИ И ОСЧЕТОВОДЕНИ ТЕХНИ „ГЛАСОВЕ”.
Има само две възможности! Само две и нито една друга. И избор между тях:
1. Хиляди гласоподаватели и хиляди гласове нагло и безпардонно са „нулирани” от РИК и ЦИК,
2. В ЦИК допълнително са направили още 10 секционни протоколи от 10 фантомни секции, които ги няма при РИК, обаче ЦИК ги е създал, поместил на сайта си и отчел в резултатите!
Не е възможна друга интерпретация на тези факти.
И не си мислите, че става дума само за този Благоенгрладски район и за тези „жалки“ 10 секции.
Не става дума дори за 50, 100, 200 секции или само за няколко района в страната.
ТАЗИ НАГЛОСТ Е НАВСЯКЪДЕ – ВЪВ ВСИЧКИ РАЙОНИ!
ДОРИ В ОБОБЩЕНИТЕ ДАННИ, КОИТО ДНЕС ПРЕДСТАВИ ЦИК, ФИГУРИРАТ
• 11 749 секции в страната
• 428 секции в чужбина
Според ПРЕБРОЕНИТЕ ОТ РИК И ДР. ПРОТОКОЛИТЕ НА секционните комисии са: :
– 11 466 секции в страната (РАЗЛИКА в по-малко 283)
– 427 секции в чужбина (РАЗЛИКА в по-малко 1)
Т.е дори по тези официални данни (моите са още по стресиращи) ЦИК е „надул“ 284 секции.
Като равносметка. На този линк
htts://www.cik.bg/reshenie/?no=1300&date=09.10.2014
ще видите Решение № 1300-НС София, 09.10.2014 на ЦИК, с което са обявени резултатите.
То има и поправка, понеже на едни партии сбъркаха процентите, та не получиха 100%. Ама при „напасване” и некадърни Калинки такива неща редовно се случват.
За първи път на ТЕЗИ ИЗБОРИ в това решение не фигурират маса необходими данни:
• брой на секциите (Я ВИЖ ТИ!? Защо ли?!)
• брой на различните категории избиратели по др. списъци (членове на комисии, застъпници, наблюдатели, допълнително вписани и т.н., и т.н.,)
На троловете препоръчвам от кумова срама да спрат да се пеняват – поне на моята стена.
На гражданите на тази страна, с чийто вот се подиграха, ще кажа едно:
ВЯРАТА, ЧЕ ТАМ, КЪДЕТО ИМА ОЛИГАРХИЯ И МАФИЯ, ЧОВЕШКИЯТ ГЛАС ПОНЕ НА ИЗБОРИТЕ СЕ ЗАЧИТА, ВИ НАПРАВИ НЕВОЛНИ СЪУЧАСТНИЦИ В ТОВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
Разбирате, че при над 800 000 осчетоводени по този начин (и др., за които също ще напиша и докажа) фантоми няма абсолютно никакво значение как сте гласували и за кого сте пуснали гласа си. Крайният резултат е бил написан от кукловодите ни.
Такава мащабна манипулация, както посочих и при подобни драстични нарушения на предишните избори (и при изборите за президент) е възможно единствено В ПЪЛНО СЪГЛАСИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ЛИДЕРИ И ЛИЦА.
А на невярващите пожелавам приятно ровене в техните изборни райони – дори в момента (докато не замажат на пожар нещата) на сайта на ЦИК това може лесно да се установи.
И последно. Давам ви още две картинки за дълбок размисъл.
Едната е броят на населението по области по официални данни на статистиката, брой гласоподаватели, вписани допълнително в изборния ден, брой секции и т.н. Според РИК.
Най-долу е „корекцията” на ЦИК – официалните резултати. (тя е коригирала данни и по нормални секции). В червено съм отбелязал областите, в които с право на глас са повече души, отколкото е населението, в жълто – там, където двата показателя практически са равни.
Давам и една хронограма за гласуването по часове според екзистполовете.
Избрах времето следобед, понеже тогава се „коригират” и „напасват” резултати.
Вижте как вървят графиките.
Забележителни са часовете около и след 19 часа (край на изборите, по изключение при чакащи пред секцията – 20:00 часа). По това време, на практически приключили избори едни графики на едни партии се устремяват нагоре. И вижте как върви един зигзаг на една партия – абсолютно противоестествен. (ще има обяснение в анализа ми за партийното и кукловодско статукво)
След няколко часа – вечерта в друг пост ще ви дам анализ и факти за мъглата след „изборните резултати”, евентуално правителство, кукловодските сценарии и т.н.
Последно: моля ви, ако имате доверие на фактите, да постнете този коментар. Маса хора хранят илюзии за изборите и гласуването и се хранят душевно с това. Именно това ни прави роби и е създало България в момента такава, каквато е!Григор Лилов