Категория: Ринг свободен

Недоразуменията от рода на Бареков-Баракова при парламентарните избори ще ни се види като безобиден анекдот пред онова, което ни очаква при предстоящите избори за кметове и общински съветници

Жална ви майка фрагментирана, още преференциална!
Като чуя словосъчетанието „инструмент на демокрацията”, първото, което ми идва наум е онзи незабравим епизод от „Принцът и просякът” на Марк Твен. Става дума за тревожното търсене на изчезналия държавен печат на Англия и успокоението, настъпило след срамежливото признание на просякът-принц Том Канти, че го е взел и използвал по предназначение. Бил изключително удобен за… чупене на орехи. Така е! Инструментите се използват съобразно компетентността и нагласите на използващия ги. Точно както в съвършено наточения нож майстор-готвачът вижда много възможности, а Джак Изкормвача една.
Ако изборите по принцип са „най-истинският инструмент на демокрацията”, то изборите по български са живо доказателство,че този инструмент беше, е, и ще бъде използван единствено съобразно нагласите и компетентността на преобладаващата част от избирателите. А резултатите от тези нагласи и компетентност са точно като надребнени на ситно черупки от орехи, на които сега са коленичили като наказани всички преговарящи около състава и формата на бъдещото правителство.
Извън всички изводи и съображения, които ще бъдат изречени около случилото се след парламентарния вот, два са тези, които оттук-нататък ще бележат всеки изборен процес и резултатите от него. И могат да ги бележат така, че сегашните политически несгоди да ни се видят леки като следобеден чай пред бъдещите предизвикателства.Всеобщо фрагментиране
Едно официално мнение от последните дни, изказано пред телевизионните камери, бе симптоматично в това как облеченият отскоро във власт човек безусловно вярва в бързите и лесни решения от страна на администрацията. Да кажеш, че главният проблем на днешния политически ден са многото партии и коалиции, влезли в Народното събрание, защото устойчивостта на правителство и парламент били в обратна зависимост от това явление, означава три неща. Първо – че си живял доста години по времето, когато свръхустойчивостта на правителство и парламент в България се гарантираха от еднопартийна система. Второ – че си назначен за министър-председател по волята на само един човек, облечен в костюма на президент. Трето – че се казваш Георги Близнашки.
Защото проблемът на днешния политически ден е всъщност във все по-нарастващата фрагментация на българското общество и очертаването на все повече разделителни линии между социални групи на базата на икономически, демографски, професионални, географски, информационни и какви ли не още фактори. Ако някога Бенедикт Андерсън даде най-краткото опреление за нацията, наричайки я „въобразена общност”, то днес картината у нас е на „невъобразима необщителност” във всички посоки. Горни Лом и София принадлежат на различни светове, баба и внуче на различни цивилизации, софтуерният гений и берачът на тютюн са от различни галактики.
По тази линия на разделение скоро в България ще се появи общност на колекционерите на пластмасови калинки, които ще ненавиждат колекционерите на плюшени зайци.
Най-лесно ще бъде с бърза промяна в избирателния кодекс и вдигане процентите на избирателния праг да намалим броя на партиите в парламента. Но социалната фрагментираност, за която стана дума по-горе е същинското и неизкоренимо зло. И, за да станат нещата още по-безнадеждни, нека отсега е ясно едно. В ситуация на свръхинформираност, невъобразимо множество от медии и креслива журналистика възможността от изграждане на устойчиво обществено мнение, съгласие по важни национални въпроси, формиране на общи приоритети е просто невъзможна. И социалните парчета от счупения орех на съгласието ще стават все повече и повече.Всеобщо преференциране
Вгледани в резултатите от вчерашните избори, не си даваме сметка какво ни очаква на утрешните. А те вече чукат на електоралните врати. Отсега трябва да е ясно, че недоразуменията от рода на Бареков-Баракова при парламентарните избори, ще ни се види като безобиден анекдот, пред онова, което ни очаква при предстоящите избори за кметове и общински съветници. Не знам дали законодателите са си давали сметка какво вършат, приемайки следния член Чл. 454. (2) : Предпочитанията (преференциите) за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малко от 7 на сто от общинската избирателна квота.”
По този начин сега действащият закон дава възможност да станеш общински съветник в голям областен град, мобилизирайки преференциален вот в рамките на 70-80 гласа. Ами това са хората от входа на един средноголям жилищен блок. Идат избори, при които налудните сюжети от сериала „Етажна собственост” ще ни се видят като социалистически реализъм. Я си представете общински съвет, съставен от комбинативни авантюристи, подсулили се тихомълком назад в листите на големите партии и спотайващи се до деня на вота. Заедно с хората от родата, махалата или служителите от фирмата. А, я си представете как подобен общински съвет взима обществено отговорни решения с общинска собственост и обществени поръчки. Не искам да съм лош пророк, но при сегашната организационна структура на българските партии подобен лош сценарии просто ще се осъществи в абсурдна реалност. И тогава местната власт буквално ще се затъркаля на улицата, умните ще умуват, а лудите…
Голямото внушение от дълбоко поучителния в същността си роман на Марк Твен „Принцът и просякът” е, че властта не е за случайно попаднали в нея и изисква задължителни компетентности. И още – че властта задължително трябва да откликва на и да живее с трудното всекидневие на всички.
Когато и двете условия липсват, животът на хората и обществата се троши като орех, ударен със замах от случаен човек, държащ държавния печат в ръка. Юрий Проданов
www.reduta.bg

Консултациите на Боце, чрез неговите дами

Ден първи – За всичко сте виновни вие! Ако сега потънем, пак вие ще сте виновни. Нищо, че няма да сте в лодката.Ден втори – Към един бряг плуваме, ама по светло не можем да ви вземем в лодката, че заради вас ще ни потопят. Чакайте да се смрачи и тогава елате. Колкото, толкова. Първо вас ще натоварим.Ден трети – Като сте за същия бряг, ще ви вземем, ама сте много, ще потопите лодката. Айде пробвайте да се разберете и ако стане, пратете един-двама да свършат работата, че и други чакат. И да знаете, докато е на вода лодката, слизане няма.Ден четвърти – Сигурни ли сте, че сте за тази лодка и нямате претенции кого ще качим друг в нея? Нямате алергии някакви? Ако е така, вземаме ви, съберат ли се достатъчно пътници, за да пуснем лодката на вода. Тръгва се по тъмно.Ден пети – Момчета, то не е ясно изобщо ще пътуваме ли ние, ама вие май не сте в нашата посока. Не е морално да ви качим и да ви закараме там, дето не ви чакат. Айде, друг път, може и във вашата посока да возим.
Ден четвърти – ?
Ден пети – ?
Лена Георгиева
Колаж: Кирил Стаменов

Лека нощ, роби!

Мислех да не коментирам днес и да си остана с книгата, но все пак реших да ви кажа мислите си от вчерашния ден. Две наричащи себе си патриотични партии легнаха по корем пред един бодигард, за да подпомогнат връщането му на бял кон във властта. Не че не се очакваше, не че не се знаеше. Но като стане, боли. Воеводи. Патриоти. Не зная нямат ли срам да се наричат с тези имена. Какви патриоти и какви воеводи?! Дадоха се без бой на един евроатлантически слуга от СИК, с надеждата да съберат някоя и друга троха от опосканата национална трапеза.
А „реформаторските“ охлюви, дето протриха жълтите павета да протестират и да надуват цяла година вувузели, сега набиват остатъците от кокалите и се тъпчат под масата с подхвърлени залъци. Един мазен подмазвач, допълзял на четири крака до премиерската службица, раздава агенции на любовниците им, купува лимузини S класа, докато другият ухилен предводител на нацията, дето са му се разцентровали тотално жиците на възприятията, се репчи и пъчи на Руската мечка с нелепото самочувствие на хлапак, неосъзнавайки, че може да бъде размазан от същата като муха в стъкло.
Смях. И срам. Много срам. Светът е във война и вече е в хватката на ужасяваща епидемия, през границата ни нахлуват необезпокоявани пришълци от къде ли не, носещи със себе си дявол знае какво, а нашите умници се съвещават с трите лелки и нижат правителство, треперейки да не изпуснат кокала. България е в тотален морален апокалипсис. Почти цялото население е абсолютно зомбирано и невменяемо. И отказва да осъзнае какво се случва. Шепа будни мозъци се гърчат в невъзможността и безсмислието на всичко това. А плужеците, охлювите и мутрите дописват заедно финала на сценария.
Побиват ме тръпки от факта, че живея сред зомбита. Щастливи или нещастни – няма значение. Зомбита. Едните се фръцкат с новите роклички и обувки, разхождайки фризираните си кученца, другите се въргалят в нищета и глад, вперили взор в Нищото, трети са твърде извисени, за да се занимават със земните дела и обитават духовните си фантазии. Но това, което ги обединява, е че нямат никаква идея какво се случва. Мисля, че няма и да имат.
А през това време един друг народ, дето е малко вляво от нас на географската карта, един народ, дето натовските изроди го бомбардираха с уранови бомби, демонстрира отново силата на духа и паметта си. И показа среден пръст на съвременния атлантически Нерон и неговите лакеи в брюкселските катакомби.
ПОКЛОН, БРАТЯ СЪРБИ. И лека нощ, роби.Христина ХристоваПоглед.инфо

Фалитът на КТБ се случи с помощта на Протестна мрежа?!

Има ли интерес Иво Прокопиев от фалита на КТБ? Кого обслужиха фронтмените на Протестна мрежа със сигнала си за организирана престъпна група, включваща Василев, Пеевски и Бареков? Възможно ли е Пеевски също да е жертва на този сценарий, или приносът му за дискредитиране на Василев, респ. КТБ, е осъзнат?Улисани в размисли дали банката да бъде спасена или фалирана, пропускаме да си спомним кой постави началото на този казус. Кой даде старт на мероприятието, така да се каже.
Наричат ги накратко „Протестна мрежа”, с главни действащи лица Асен Генов и Антоанета Цонева. Същите, който обсебиха протеста срещу кабинета „Орешарски”, и го превърнаха в плажуване, в евтин театър от селско-читалищен тип, донесъл дивиденти само на меринджеите от РБ.Защо те?
За такъв грандиозен и сложен проект са нужни публично известни личности, достатъчно услужливи и със скромен нравствен и мисловен потенциал, за да го реализират, без да се усетят, че изпълняват мокра поръчка. А стечението на странични обстоятелства и съвпадения на събития, обслужиха реализацията на поръчката и нейното маскиране.На 25.02. 2014 г. енигматичната Протестна мрежа депозира в Главна прокуратура папка със 17 страници данни за организирана престъпна група около депутата от ДПС и бивш шеф на ДАНС Делян Пеевски, собственикът на КТБ Цветан Василев и лидерът на „България без цензура” Николай Бареков.
Копие от документа бе изпратено до Президента на Република България, Росен Плевнелиев, до Европейската комисия и до всички партньорски служби на ДАНС. Премиерът Орешарски бе пренебрегнат, председателят на НС – също, въпреки че един от заподозрените бе действащ депутат.Откъде тези скромни хорица са се сдобили с тези документи, кой им ги даде, никой не се сети да попита. Сякаш е нещо естествено да притежаващ информация от подобен характер, без да имаш нищо общо със специализираните служби или да си работил в тях. Такава информация не може да притежава всеки и не се предоставя на хора, на които заинтересованият няма доверие.
Тоест, той ги познава достатъчно добре, за да знае, че „сее” в подходящата почва.Подозренията за кукловода варираха от Прокопиев до самия Пеевски, и стоящият зад него Доган.
Защо Прокопиев?
Отговорът не е еднозначен, но за никого не е тайна, че Прокопиев е в конкурентен режим с Цв. Василев и Пеевски, а самият Бареков и неговата партия е с етикет: „Продукт на ДПС”. През 2013 г. Бареков и собственият му кукловод реализираха мощна пси атака към президента, името на Иво Прокопиев също фигурираше в част от прокламациите. Новият политик ежедневно напояваше ефира с твърденията си, че Плевнелиев и Прокорпиев са олигарси, но Пеевски-не. Самият Цацаров се включи активно в мероприятието срещу Плевнелиев, превишавайки правата си и закона. Целта бе президентът да подаде оставка.
Не е тайна, че Прокопиев и президента Плевнелиев са в добри отношения, съпругите им са приятелки Тоест, подаването на сигнала и до президента, може да се приеме като знак на симпатия и съчувствие в трудните за него дни. А кой би имал интерес да покаже съпричастност, предоставяйки му чрез пощенската кутия „Протестна мрежа”, уличаващ неговите врагове сигнал?
Прокопиев, разбира се.
Кръгът „Капитал” стоеше зад протеста в частта му „Протестна мрежа”, и най-яркото доказателство е участието на съпруга Прокопиева в уличните шествия срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС.
Но Прокопиев не е единственият заподозрян за офанзивата срещу КТБ.Пеевски също е под подозрение, въпреки че сценаристите на подобни сюжети, обикновено ползват усложняването на чужди отношения, за да скрият зад тях собствените си цели, да отклонят вниманието от себе си. Да се твърди, че „разводът” между Пеевски и Василев е мотивът за подкопаване основите на четвъртата по стабилност банка, е най-пряката и затова и най-несериозна улика.
Не може да се твърди с категоричност, че Пеевски е невинен за казуса „КТБ”.
Не може да се твърди с категоричност, че той самият, по подобие на „Протестна мрежа”, е използван, за финализиране на замисъла, без да разбере, че отношенията му с банкера, са се превърнали в опорна точка на чужд план.
Но може да се твърди с категоричност, че Цацаратурата отложи максимално разследването на сигнала на мрежоваците. По това време главният прокурор обслужваше с предимство сигналите на самия Бареков и вероятно не беше готов да тръгне срещу съгражданина си и хората, с които го свързваха.А може би е търсен начин как да се сведе разследването единствено до Цв. Василев?!Подозрение, което днес се потвърждава до запетаята.
Прокуратурата запази мълчание по сигнала на Протестна мрежа, сякаш такъв няма, и се скорна да го проверява, когато Делян Пеевски пропищя, че Цв. Василев ще го убива. Историята със заплахата „издишаше” откъм сериозност, звучеше като манипулация от трето лице и с друга цел, но даде основание за нахлуване в офисите на Цв. Василев, въпреки че беше повече от ясно, че там няма да намерят „килъри”.Oсобено пък в папките с безнес-документация.Така зад афиша „разследване на поръчка за опит за убийство”, прокуратурата започна да действа по сигнала, игнорирайки присъствието на Бареков в него, и намесвайки Пеевски единствено в качеството му на „детонатор”.
Дали Цацаров е разбрал, че също е бил използван, или умишлено е съдействал за дискредитиране на банката, едва ли някога ще разберем.
Освен ако не се случи друго събитие, което да извади на светло продуцента, сценаристите и режисьора на фалита.
Последвалите събития всички ги знаем.Включиха се и нови герои в спектакъла, „светът” се вторачи в банкера, и всички, в това число и Протестна мрежа забравиха, че в прелюдията на драмата има един сигнал за Василев, Пеевски и Бареков, от който започна всичко.
Петър Димитров
mejdu-redovete.com

Машата Близнашки за всеки случай готви нови избори. Какво се мъти и защо?

Изтече новина от интервю на примера Близнашки, че неговият исторически кабинет готви проект за ремонт на избирателния закон. След като президентското правителство подготви някакви концепции за национална сигурност, извърши множество назначения и др. неща, които по принцип се правят не от назначено, а от излъчено на избори правителство, сега то готви и нов избирателен закон, който да гласува новоизбраното Народно събрание.
Най-важното в проекта е, че половината мандати в парламента ще са по мажоритарна система. Останалите места по пропорционалната система няма да се изчисляват по сегашнитя метод, а по стария – Донт. Сегашната система била несправедлива. Несправедлива за кого? За Бойко Борисов? Целият проект и напъните на служебния кабинет се въртят около това, че Борисов не можа да спечели изборите убедително и да управлява сам. Затова служебния кабинет му измисля услужливо закон, който да му осигури повече места в парламента.
По такава наполовина мажоритарна система беше избрано Великото народно събрание през 1990 г. Реформаторите от бившата БКП, които свалиха Живков, тогава отстъпиха и допуснаха пропорционална система, за да влязат повече от новите демократични партии. С изцяло мажоритарна система през 1990 г. БСП щеше да спечели близо 2/3 от местата в парламента. Само в големите градове тогавашното СДС щеше да има представителство.
Сега ситуацията е такава, че правителстото на Близнашки трябва да обслужи ГЕРБ. Другите две големи партии са заинтересовани и ще го приемат. Като гласуват закон с наполовина мажоритарни мандати, в тях ще се състезават на втори тур само кандидати на ГЕРБ и БСП, също и ДПС в преобладаващо турските райони. Така относителната тежест на малките партии ще намалее наполовина, а ще се увеличат мандатите за големите партии.
Идеята е, че така ще има по-голяма политическа стабилност – повече мандати отиват в най-голямата партия. По принцип идеята не е толкова лоша. Но сега тя се готви като закон с надеждата, че така Борисов ще управлява пак, като ще прави коалиция само с една партия. И тя ще се окаже …БСП. Защото Реформаторският блок при такава смесена система ще намали депутатите си наполовина в най-добрия случай, а ГЕРБ пак няма да събере повече от 100-105 депутати (сега са 84).
РБ има неголям шанс да вкара по мажоритарна система най-много 3-4 депутати само на няколко места в София и големите градове. По пропорционалната система, ако въобще мине бариерата, РБ ще има двойно по-малко депутати от сегашните. Така като партньор за ГЕРБ се очертава БСП. Коалиция по германски модел.
Близнашки, когото спонтанно нарекоха Близашки, действа като маша на Борисов. Не е работа на служебно правителство да подготвя такива закони, а на новия парламент. Близнашки обаче се опитва да пробута нещо, с което да улесни ГЕРБ и да им спести малко разправии с малките партии в парламента, ако започнат да готвят такъв закон.
Има нещо непредвидимо обаче, ако големите партии приемат този закон. Мандатите на БСП също ще се увеличат. Техните кандидати на втори тур ще съберат анти-ГЕРБ гласове, които сега отиват в други партии. ГЕРБ също ще увеличи броя на депутатите си, но ще трябва да дели властта при по-тежки условия, отколкото сега евентуално с две малки партии като РБ и Патриотичния фронт.
А така българският избирател ще види и как работи системата за купуване на гласове при мажоритарни избори и как успяват само кандидати с много пари зад гърба си.e-vestnik.bgКолаж: Иво Ангелов, СИЛА

Веселина Томова: За сведение на клеветника Недялко Недялков делото „Яне Янев срещу АФЕРА” е преминало едва на първа инстанция, така че всеки, който нарече Веселина Томова „клеветница” клевети и ще бъде осъден

На последното съдебно заседание по делото „Яне Янев срещу сайта АФЕРА и журналистката Веселина Томова”, адвокатът на Яне Янев пред съдия Геновева Илиева безскрупулно и нагло излъга, че няма профил във Фейсбук. В същото време адвокатът на Яне Янев сипеше квалификации в действащия си съществуващ профил във Фейсбук, наричайки съдийка от столичен съд „чалга звезда”.
Емил Василев регулярно е цитиран в различни медии, заради вулгарните си и брутални закани в профила си във Фейсбук, една от които например бе още от началото на т.г. и бе отправена към журналистката Веселина Томова: „НЯМА ЛИ КОЙ ДА ОТИДЕ ДА ТЕГЛИ КУРШУМА НА ТАЯ МЕДИЙНА КУРВА, ГЛАВНАТА РЕДАКТОРКА НА „АФЕРА”, ЗА ДА СЕ СВЪРШАТ МЪКИТЕ И?!”
Днес след разпращането на решението по делото „Яне Янев срещу АФЕРА” до медиите, без то изобщо още да е стигнало до ответника по официален път, адвокат Емил Василев, който лъга право в очите съдийката по делото, че няма профил във Фейсбук, е написал на стената си: https://www.facebook.com/terorrist?fref=ts„Намирам това дело за особено важно в моята адвокатска практика. Не защото помогнах на Яне Янев да осъди Веселина Томова и сайта „Афера“, нито заради размера на присъденото обезщетение, което, заедно с разноските е само 6 хл. лева. Припомням, че по друго мое дело Волен Сидеров бе осъден да заплати на Яне Янев много по-голяма сума /55 хл. лева/. Намирам делото срещу „Афера“ за важно, защото всяка една съдебна победа срещу лъжите и клеветите на жълтите медии е от полза за цялото общество в битката срещу опростачаването и чалгаризацията, на които е подложена милата ни Родина и горките й препатили граждани…”
И е приложил дописка от жълтакавия сайт на осъдения на ТРИ ИНСТАНЦИИ ОКОНЧАТЕЛНО КАТО КЛЕВЕТНИК – Недялко Недялков, който изобщо няма нищо общо нито с Делян Пеевски, нито с ГЕРБ, озаглавена абсолютно клеветнически: „EКСКЛУЗИВНО в ПИК! Осъдиха клеветницата Веселина Томова от Афера! Собственичката на жълтата медия ще плаща солено за обидите си!”.За сведение на клеветника Недялко Недялков делото „Яне Янев срещу АФЕРА” е преминало едва на първа инстанция, така че всеки, който нарече Веселина Томова „клеветница” клевети и ще бъде осъден.„С голямо съжаление мога да кажа, че има все още медии, които функционират и се издържат само и единствено чрез клеветнически и поръчкови материали. За разлика от тези пасквили и долнопробни лъжи по мой адрес, аз няма да си позволя да говоря персонално за Веселина Томова, дори ще й кажа продължавай Весе в същия стил и ще стигнеш далеч…. Авторите на сайта „Афера“, не знам кои са те, не само, че са на изключително и долнопробно ниво, но и минават всякакви граници. Сигурен съм, че и други засегнати страни ще осъдят „Афера“. Осъдил съм не само „Афера“, но и други две медии. Сега имам малко повече време и е по моите сили да направя така, че няма безнаказани в тази държава„, казал пък Яне Янев пред жълтия сайт на клеветника Недялко Недялков.
Кой е Яне Янев и как е коментиран точно във Фейсбук, АФЕРА ще остави на самия Янев, който имал сега много свободно време, да прочете какво мислят хората за него.
Яне Янев ме съветва да продължавам така и „ще стигна далеч”. Яне Янев знае прекрасно какво зная аз, и какво мога да разкажа. Що се отнася до това, че авторите на АФЕРА, според Янев са „на изключително долнопробно ниво”, оставяме на авторите да се занимават с Янето.
ПОДМЯНАТА ИЗВЪРШВАНА ОТ ЛИЦА КАТО КЛЕВЕТНИКА НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ, КОЙТО НЕИСТОВО ИСКА ДА ПРЕДСТАВИ ЖЪЛТАТА СИ, ХРАЧЕЩА „ЖУРНАЛИСТИКА” КАТО „ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ АВТОРИТЕТ”, Е ОЧЕИЗВАДНА.
Очеизвадни са и онези, които ползват жълтата му медия като свой „прес бюлетин”. Въпрос на отделен анализ е кой съди АФЕРА, от чий кръг са ищците, кой им плаща делата, кой ги активира да ги водят и кой ги отразява?
Подмяната у Яне Янев и Емил Василев през годините също е безпощадна. И точно поради тази причина те днес имат много свободно време като политици.Подмяната клеветник да нарича други клеветници е „мафиотска култура” /по Роберто Савиано/ в България, където огромна част от медиите са под диктата на „незаобиколимия фактор”, с когото Недялко Недялков няма нищо общо.
Такива като адвокатът Емил Василев, Яне Янев и клеветникът Недялко Недялков, заслепени от зловещата си озлобеност и комплексарска злостност, обаче мълчат за ПОДМЯНАТА, която трасира съдът с подобно решение по този казус.
Засега няма да коментираме решението на Варненския районен съд, което, меко казано, е унизително витиевато, изобщо не коментирайки доказателствата представени от страна на АФЕРА.Много по-важното е задаващия прецедент – ЧЕ ВСЯКА МЕДИЯ, КОЯТО ЦИТИРА СТАТУС, КОМЕНТАР ИЛИ ПОЗИЦИЯ ОТ ФЕЙСБУК, ДОРИ И ПРИ ПОТВЪРЖДАВАНЕ ОТ СТРАНА НА АВТОРА И ЗА ИСТИННОСТТА И, МОЖЕ ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА.
Днес клеветникът Недялко Недялков квичи от кеф, че осъдили на първа инстанция Веселина Томова и АФЕРА. Емил Василев пише опуси не другаде, а във Фейсбук, цитирайки ЖЪЛТА МЕДИЯ, И КЛЕВЕТЕЙКИ „АФЕРА”, ЧЕ ТЯ Е ЖЪЛТА МЕДИЯ. Яне Янев се изявява в ЖЪЛТА МЕДИЯ, КЛЕВЕТЕЙКИ, ЧЕ АВТОРИТЕ НА САЙТА „АФЕРА” СА „ДОЛНОПРОБНИ“. И всички те, обединени от една настояща конюнктура, нищо общо нямаща нито с Пеевски, нито с ГЕРБ, си въобразяват, че утре те нямат да попаднат под същата поръчка.
Поживьом, увидим.
ПОДМЯНАТА в лъжите е на почит.Веселина ТомоваП.П. И, о, Яне, аз наистина не само съм стигнала далеч, там, където вероятно ти може и да попаднеш в някой друг живот, но и още по-далеч ще стигна. Ти знаеш за какво иде реч, ах, как прекрасно знаеш… А и делото още не е приключило.Afera.bg

ГЕРБ не прави анти-ДПС коалиция. Готви правителство с ДПС!

Не живеем в „Туин Пийкс“, но совите определено не са това, което са.
На пръв поглед всичко се развива нормално, европейски, открито – ГЕРБ, като първа политическа сила, се среща по ред на номерата с партиите, спечелили мандати в 43 НС. Преговорите продължават 4-5-7 часа, чертаят се червени линии, опорни точки, индиански нишки…
Пред медиите се анализират съвпадения и противоречия. Говори се за принципи, личностите са уж на заден план. И тук идва парадоксът – оказва се, че всъщност от тежките преговори нищо не зависи. ГЕРБ просто имитира „добро политическо поведение“. Защото ГЕРБ не преговаря за правителство, а подготвя почвата за два сценария – отказ от съставяне на кабинет по вина на Реформаторите и Патриотите или сглобяване на правителство със скритата подкрепа на ДПС.Доказателствата:
При консултации за кабинет носителят на мандата кани председателите на партиите (коалициите) заедно да положат основите на бъдещо правителството.
Едва след постигане на съгласие по важните политически елементи на споразумението между тях, разговорите се прехвърлят към екипите за уточняване на детайлите.
ГЕРБ избраха обратна тактика – първо назоваха бъдещите си партньори – РБ и ПФ, след това започнаха технически преговори, но неясно защо с всички парламентарно представени партии и то по детайлите от предизборните им програми.
Кой започва с мазилките и латекса, без да е положил фундамента, колоните и плочите? Ясно е, че се сглобява „картонен“ макет на коалиция, а не истинска коалиция.Какво стана ясно досега?
ГЕРБ разбраха, но не ни казаха, че БСП са готови на всичко, за да останат във властта – да се отрекат от всички основни леви постулати в програмата си (данъци, пенсии, реиндустриализация и др.) и от „национално отговорни решения“, каквото и да разбират под това.
Причината е прозаична – искат да запазят големите си руски енергийни спонсори, мигриращи вече към ГЕРБ. Кой от тях ще „помни“ БСП след две години, когато тя удари 10-те процента и започне да се разпада. Без вливанията на руския енергиен бизнес левицата ще се мята като риба на сухо до бавния си и мъчителен край.
С ДПС ситуацията е друга – там има голямо съвпадение на програмите на двете партии на макрониво. Сараите са единствените, които заявиха, че са готови да подкрепят безусловно правителство на малцинството.
Това свръхдоверие, този политически лукс си има цена – няма съмнение, че тя е договорена още през юни т.г., когато ДПС свали кабинета Орешарски от власт.ДПС може да не участва пряко в следващия кабинет, но ще продължи да контролира нещата зад паравана. Да разпределя апетитните обществени поръчки и европейските пари, за да могат обръчите от фирми да се въртят и мултиплицират.Така че, ГЕРБ не прави анти-ДПС коалиция. Готви правителство с ДПС!
Малко реформатори и малко патриоти за „разкош“. Ако не може да ги събере анблок, ще приложи тактиката „разделяй и владей“ – на един ще даде образователното министерство, на друг – на външните работи, на трети – на правосъдието…
Министерства за раздаване има – това на икономиката ще се цепи на три, агенциите се удвояват, държавните фирми – утрояват. Ако не мине и този „номер“, и цензурата ще свърши работа, нали си е на ДПС. Големият проблем на тази конструкция е какво ще се прави със „слона в стаята“, чието име никой не назовава – Делян Пеевски (разбирайте Ахмед Доган).Самият факт, че ГЕРБ не посмяха да споменат името му и на срещите с ДПС и с Реформаторския блок, и пред медиите, е поредното потвърждение, че моделът #КОЙ наистина контролира законодателната, изпълнителната и съдебната власти. И ако не бъде демонтиран, няма никакво значение кой ще е в управлението. Нищо няма да се промени.
Затова след 7 часа преговори с Реформаторския блок ГЕРБ се заяде за формата, а не за съдържанието им – колко депутата РБ гарантира, кой е имал пълномощно, пък кой е нямал, печатно ли са написани условията или някой ги е добавял на ръка, юридически кой бил едно цяло, и кой – една четвърт, и т.н.
Заблуда, която може да се разкрие с едно изречение – консултациите по конституция се водят между председателите на парламентарни групи, да се пита сега кой е легитимен да преговаря от двете страни е преждевременно.Истинската причина е въпроса #Кой – ГЕРБ буквално изригнаха на него и „наредиха“ на реформаторите да не го занимават с „глупости“, а да дойдат със списък с кадрови предложения. И назоваха истинския препъникамък – предложената от РБ реформа на съдебната система.ГЕРБ е за НЕреформа в съдебната система. Точно както и ДПС. А именно реформата в съдебната система е лакмусът за това кой е и кой не е част от модела „Пеевски“. Защото последните години доказаха, че ако #Кой управлява съдебната система, #Кой управлява и държавата.Нали няма илюзии, че докато ДПС контролира ДАНС, следствие, прокуратура и съд, няма как тази власт да бъде преоснована на здрав фундамент? Вместо реформа, която да направи съдебната система истински независима и да донесе на хората така очакваната справедливост, за някои олигархични кръгове е по-удобно да я държат на ръчно управление от Сараите.
В тази ситуация не е много трудно да се види правилното поведение, но не е никак лесно да се отстои, защото изкушенията са много.
За мен ключовото е Реформаторският блок да остане извън сивата зона на задкулисието, да се опази от модела „Пеевски“, за да не излъже стотиците хиляди българи, които ни дадоха доверието си на тези избори.Да, важно е да се запази единството на ПГ и на Реформаторския блок. Но не на всяка цена. По-добре разцепление в името на истината, отколкото параван на модела „Пеевски“.Гроздан Караджов, депутат в 43-то Народно събрание от гражданската квота на РБ
Агенция БГНЕС

Тиквеници и тутманици по медиите и говорят съвършени глупости, а журналята не се и сещат да поставят въпроси с факти и цифри. Пошла и посредствена работа, която перфектно пасва на ОПГ ГЕРБ и главатаря на тая банда

Слушам, гледам, чета… Ходят някакви тиквеници и тутманици по медиите и говорят съвършени глупости, а журналята не се и сещат да поставят въпроси с факти и цифри. Като например, колко пари остави във фиска Орешарски и колко БМБ? Забравиха за токовия удар. Не питат какво ще правим през зимата, когато Путин ще ни спре газа, а Йотингер днес е казал, че България и Румъния най-силно ще пострадат от предстоящата газова криза. Говорят се разни кришнарски приказки за какво ли не, а за истинските проблеми – мълчание.
Едно време по същата схема ни информираха за Чернобил. Вместо истинските въпроси, пробутват ни разни нафталинени фигури и фигуранти, като Едвин. Какво може да ми каже един неуспял поет и литератор? Да си стои там, в света на измислиците си! Някакви измислени реформатори, патриотари, смешна паплач от политически клошари, които се преджобват взаимно и се надлъгват за пред хората. Пошла и посредствена работа. Обаче, перфектно пасва на ОПГ ГЕРБ и главатаря на тая банда.
Сигурен съм, че никой не храни и една молекула доверие в конструкцията ГЕРБ-Патриотичен фронт. Все бивши милиционери, съмнителни типове и хора с нечисто минало. Хора ли казах? Грешка.Любо КОЛЬОВСКИ

ЕХ, КАКВО ЛИ НЕ ПОСТИГА ЕДНА ТАНЦЬОРКА! ПОРЕДНАТА КАЛИНКА ВЪВ ВЛАСТТА

* За втори път след назначаването на правителството пускам пост за Ива Йорданова. Защо ли?
Защото от днес съветникът в политическия кабинет на вицепремиера Илияна Цанова – Ива Йорданова е новият зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Всъщност е шеф, понеже Агенцията от години насам няма постоянен председател. Тя беше назначена днес на поста със заповед на министър председателя Георги Близнашки.
Налага се да преразкажа написаното преди месеци
.
Публичната си известност тя придоби в „Шоуто на Слави“, където показа някои професионални умения, макар и не на пилон, а на пода на дансинга.
„На момичетата в залата, които идват, им обяснявам същото. Много ми е лесно да им покажа някакви движения, които знам, че изглеждат добре и които знам, че мъжете ще харесат. Но знам, че това не е смисълът. Смисълът е да имаш това вътрешно самочувствие и тази вътрешна интелигентност да знаеш как да управляваш тялото си, как да управляваш израза на очите си, как да управляваш движението на косата, на ръцете…“

„Аз съм Ива Йорданова и съм бъдещият министър на културата“ – това е нейното изявление пред конгреса на партията на Меглена Кунева, в чийто Национален съвет беше избрана.
В момента Ива Йорданова живее с лидера на СДС Божидар Лукарски, за което той съобщи в интервю за вестник „24 часа“ месец преди изборите. „Имам нова любов, вече живея с нея и след като се разведа, веднага ще падна на колене пред нея“, заяви Лукарски.
Давам малко от официалната й напомпана биография, а после реалното състояние:
––––––––––––––––––––––––––-
Ива Йорданова е бакалавър по бизнес администрация, специалност международен бизнес, от колежа „Бъркли“ в САЩ – 2009 г. Има магистърска степен по национална сигурност от Военна академия „Г. С. Раковски“. Работила е в Hewlett-Packard и Pfizer като специалист по управление на бизнес процеси. Стажувала е в отдел „Публична информация“ на ООН в Ню Йорк, както и в Световната бизнес коалиция за борба със СПИН, туберкулоза и малария. Създател е на Клуба на ООН в Бъркли, член е на Младежкия борд на Millennium Promise – организацията на Джефри Сакс за борба с бедността. Печели програмата на Европейската комисия „За повече жени в европейската политика“ – 2014 г. До август 2013 г. е била председател на Контролния съвет на ПП „Движение България на гражданите“, по-късно…
–––––––––––––––––––––––––––––-
И т.н., и т.н. Стоп!
Никакъв авторитетен „Бъркли“ няма в образованието й, както я представя правителствената информационна служба и медиите.
Не става дума за много престижния University of California, Berkeley.
Образованието е в някакъв си Berkeley College в Ню-Йорк, базиран в кварталите Бруклин и Ню Джърси.
В този ВУЗ въобще няма магистърски програми, а само бакалавърски и associate степени.
Wikipedia е лаконична – над 60% от студентите са афро-американци и испано-говорящи, 8% са бели, а 11% са чужденци и повече данни няма.
На сайта на учебното заведение могат да се открият доста повече факти, които лично мен ме хвърлиха в потрес не за заведението, които си е полезно за САЩ, а за критериите у нас за висши административни длъжности.
http://berkeleycollege.edu/home.htm
„Предимствата“ на този „Бъркли“ включват гъвкаво обучение, вечерни и неделни курсове, обучение онлайн. Всъщност този ВУЗ не е истински пълноценен ВУЗ, а е нещо като съществуващите навремето в в първите години на социалистическа България „университетски“ курсове за представители на класата-хегемон – работническата.
Не смятам да се разпростирам за образователен ценз и управленчески качества на дамата, както и за др. детайли от пребиването й в САЩ, понеже и само тази злоупотреба с името на Бъркли от правителството и медиите у нас е показателна за манталитета на поредната Калинка във властта и покровителите й във властта.Григор Лилов

Кабинетът е готов! Консултациите на ГЕРБ бяха за наивниците

Разпадането на Реформаторския блок е необратим процес. Всъщност, започна. Корман Исмаилов даде първия знак – не било сигурно дали неговата партия ще подкрепи правителството. Преговорите с РБ приключиха така, както бяха замислени от Б.Б. „Тризначкте“ бяха за канавация. Освен това Блокът включва 7 партии, а на преговорите с ГЕРБ две от тях са били игнорирани. Председателят на ХДП, Ирина Абаджиева-Репуц, изрази огорчението си след вчерашните консултации между Реформаторския блок и ГЕРБ и заяви: „Ние, християндемократическата партия (ХДП) не бяхме поканени на консултациите за изработване на позиция на Реформаторския блок за днешните преговори. Ние сме пълноправен член на Реформаторския блок, имаме подписано споразумение с анекс и се явихме на тези избори като коалиция от 7 партии.”
Интересни са и въртеливите движения на Миглена Кунева, която е засечена преди няколко дни да посещава централата на ГЕРБ. Вероятно води и други преговори с партията на Бойко Борисов, паралелно с официалните, очаквайки да оглави Външно министерство, където спокойно ще може да казва „Yes!“ за всичко и на всички.
Скритият коз на Борисов е АБВ, оглавявано от дългогодишния му приятел Георги Първанов. За да стигнат до общо правителство обаче, Бойко първо трябва да изиграе сценката с дясното управление. И докато ГЕРБ се „задява“ с „десните“, придържайки се към европейската линия на своята партия (пред избирателите), поддръжката на кабинета „ГЕРБ“ вече е осигурена. Това става ясно и от изказването на Борисов, с което подсказва, че за да няма нови избори, може да предложи правителство, което да бъде подкрепено от който иска. В такъв случай коалиционно правителство няма да има, а консултациите са прах в очите, отвличайки вниманието на зрителите от действията на служебния кабинет на Близнашки.
Ролята на ДПС и ББЦ в театрото „43-то Народно събрание“ е разпределена. Предстои изпълнението. Извинителните послания на Никитата Бареков и Цонев към лидера на ПП ГЕРБ, и оттеглянето на гражданския иск за клевета срещу Йордан Цонев от Бойко Борисов, говорят достатъчно ясно за съвместни действия между трите партии в БОСТАН-а. Откъдето никога не са излизали. Радан Кънев в това е много точен: ГЕРБ искат ДПС и „България без цензура”.
Атака и БСП остават в опозиция. Днес ще разберем дали Фронтоваците ще се хванат на въдицата, самоубивайки се политически с подкрепа за ГЕРБ или ще заемат мястото на опозиция, както АТАКА и БСП, от което могат само да спечелят в изборите за 44-то Народно събрание.
Много е прав Любо Кольовски за това, което става сега на политическия манеж: „Докато публиката се забавлява с „Биг брадър“ и „Сървайвър“, служебният кабинет, назначен от Борисов, прави бюджет, назначава посланици, реже глави в администрацията, безобразничи в енергетиката, внася законопроекти, досъсипва и краде. След като осигури „честни избори“ на 5 октомври.
Наистина не си заслужава да се занимавам с дереджето ви. Така ви харесва, така си живейте! Нека неграмотните цигани ви решават бъдещето. Жалко за децата ви.
Радвайте се на „прозрачността“ и идиотията на т.нар. президент. Днес единственият адекватен политик беше Сидеров. С всичките му грехове и необясними врътки.
Консултациите с ГЕРБ, президентското задкулисие… Нямам думи. Освен да кажа, че това, което ни се случва е абсолютно заслужено. Дори е задължително.
Съжалявам.“zadkulisite.comКолаж: Иво Ангелов, Свободен човек