Категория: Ринг свободен

Кабинетът „Близнашки“ катастрофира с еврофондовете

На фона на тези и ред други провали в сферата на еврофондовете, служебното правителство изпълни успешно една, задкулисно поставена задача, а именно: да върне на управленски позиции всички кадри на ГЕРБ, заради които Европа замрази европейското финансиране. Кадрите на Борисов вече активно подготвят разпределението на близо 16 млрд. евро към „правилните“ общини и фирми. Едно е сигурно – каквито и планове да си правят служебните и бъдещи управляващи, този път Брюксел едва ли ще допусне тяхното осъществяване…
Служебният кабинет „Близнашки“, назначен от президента Росен Плевнелиев, катастрофира с управлението на европейските фондове. Не само, че нищо от заявеното от държавния глава при представянето на правителството, в началото на август, не се случи, а дори ситуацията с европейските пари се влоши.
Поредното доказателство за това е информацията, че Министерството на земеделието провали поредната обществена поръчка по избор на сертифициращ орган на Държавен фонд „Земеделие“. Така България е под угрозата да загуби 1,6 млрд. евро. Служебният министър Васил Грудев, който винеше предшественика си, че не е успял да избере одитор на Програмата за развитие на селските райони, се провали в същото начинание. Оказа се, че одиторска фирма атакува поръчката, заради съмнения в нейната прозрачност. Информацията за това обаче бе крита 48 часа, а днес министърът реши, че има по-важна задача – да участва в агрофорум в Букурещ, вместо да обясни как ще спаси над 3 млрд. лева за земеделските производители. Грудев, който се гласи да поеме управлението на Държавен фонд „Земеделие“, се крие и от отговорите на въпросите за допуснати, макар в краткия му мандат, два тежки случая на конфликт на интереси. При единият – сестра на съветничка на служебния агроминистър консултира фирми за европейско финансиране в областта на земеделието. При другият – оказа се, че финансовият министър Румен Порожанов, протектираният от него Васил Грудев, а и началникът на кабинета на агроведомството Иван Капитанов са имали съвместен бизнес по консултиране на земеделци в областта на еврофондовете.
Сигналите за конфликт на интереси на ръководството на земеделското министерство и непрозрачното провеждане на обществени поръчки са поредното доказателство, че европейските институции няма скоро да възстановят доверието към българските власти, независимо дали имената на премиерите са „Орешарски“, „Близнашки“ или „Борисов“.
Доказателство за това е пълният провал на вицепремиерите Екатерина Захариева и Илияна Цанова, които бяха назначени с уверенията на Плевнелиев, че ще възстановят плащанията по замразените оперативни програми „Околна среда“ и „Регионално развитие“. Нито това се случи, нито се очаква България да получи парите си преди февруари 2015 г. Захариева и Цанова обаче премълчаха фактите, че България се отказа доброволно от десетки милиони евро, които бяха отписани чрез налагането на „плоска“ финансова корекция заради нагласени обществени поръчки в периода 2010-2013 г., т.е. при управлението на Борисов.
Вицепремиерът по еврофондовете в служебното правителство ще бъде запомнена единствено с нелепото и в крайна сметка неуспешно назначение на танцьорката и приятелка на лидера на СДС Божидар Лукарски за заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Илияна Цанова не успя да договори финализирането на нито една оперативна програма от новия програмен период 2014-2020 г. Цанова обаче допусна колежката й Екатерина Захариева и приближената й служебна транспортна министърка Николина Ангелкова да пренаредят приоритетите по новата Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“. Така Северозападна България отново бе отрязана и изключена от приоритетите до 2020 г. Пари за изграждането на скоростен път София-Видин по европейските фондове няма да се заделят за сметка на тунел под „Шипка“ и магистрала „Хемус“, за което активно лобираха бившите и вероятно бъдещи министри на ГЕРБ – Томислав Дончев и Лиляна Павлова. Захариева и Ангелкова се заеха и с активно лобиране за промяна на плана за строителство на тунел под Кресненското дефиле. Двете успяха да изгонят и изпълнителя на ЛОТ 4 на магистрала „Струма“ – гръцката строителна компания „Актор“.
Служебното правителство не направи нищо и в сферата на електронизацията на обществените поръчки. Въпреки очакванията на Брюксел, че в края на октомври месец ще е готов проект на нов Закон за обществените поръчки, който да действа в периода до 2020-та година, такъв не се очаква да бъде представен.
На фона на тези и ред други провали в сферата на еврофондовете, служебното правителство изпълни успешно една, задкулисно поставена задача, а именно: да върне на управленски позиции всички кадри на ГЕРБ, заради които Европа замрази европейското финансиране. Кадрите на Борисов вече активно подготвят разпределението на близо 16 млрд. евро към „правилните“ общини и фирми. Едно е сигурно – каквито и планове да си правят служебните и бъдещи управляващи, този път Брюксел едва ли ще допусне тяхното осъществяване…Агенция БГНЕС
Колаж: Иво Ангелов, „СИЛА“

Творението на Цонев, Пеевски и Местан, наречено „закон за КТБ“, е пълен пунт за отклоняване на вниманието и наритване на потърпевшите в трета глуха. Никой от банковите хиени не проявява интерес към нещо, за което знае, че е локална дребна пирамида

Следя с омерзение поетично-социалистическите мантри, въжделения и теории за „спасяване на КТБ“ и се дивя на въпиющата простотия, зомбираща ни от медиите. Как ще дойдат едни добри чичковци да налеят едни пари, та всички наивници да опъват пак дебелите лихви и как всички ще са доволни и щастливи… Грънци, таратанци, пунт и пластика
Никой от банковите хиени, дори най-рисковите фондове на европейския пазар, не проявява интерес към нещо, за което всички от финансовия сектор си знаят, че е локална дребна пирамида, раздувана от политици и със съмнителни активи, доколкото ги има… Дори ексклузивните инвестиционни банкери, обслужващи „Оманския фонд“ в Сити-то…
Има известна плаха врътка от „оманците“ от финансовия кръг на ДПС, воглаве с главния „оманец“ Стоян Денчев и от едни стари червени пари от Виена, контролирани от дребна групировка, които за да се направят на „спасители“, ще поискат такива гаранции от бюджета, че по-добре да им подарим това, което е останало на територийката ни. Целта на „инвеститорите“ е да придобият собственост срещу дълг на такива парчета като БТК, естествено – и пак ще има екшън…
А творението на Цонев, Пеевски и Местан, кой знае защо, наречено „закон за КТБ“, е пълен пунт за отклоняване на внимание и наритване на уважаемите потърпевши в трета глуха, да не би някой да се сети за тези, които наистина забъркаха батака и правеха добри улови в мътна вода.Тодор Георгиев, доктор на икономическите науки
На този линк можете да откриете проектозакона: http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/15017

Вместо да решава спешно закона за КТБ, Парламентът незабавно да смени ръководството на УС на БНБ

4.2 милиарда „дупка“ – поредния манипулативен прочит на казуса КТБПризнавам, че когато прочетох прес съобщението на УС на БНБ за „одитния“ доклад, който се оказа, че не е никак одитен и ангажиращ, се стреснах. Виждам, че не съм единствения, защото това е огромна и немислима за мащабите на нащето мислене сума.
Нормално и логично много колеги вдигнаха ръце от тезата за възможното спасяване чрез преструктуриране на банката и обявиха фалита като единствен и логичен завършек на нейното съществуване.
Няма съмнение, че има дупка и че има злоупотреби и изчезнала „стойност“ по кредити свързани с непазарни и небизнес цели. Достатъчно е да погледнем към черните дупки – проекта Бареков, към медийните инвестиции, към вероятните версии за кредитиране без „кръчмар“ на видни представители на политическия елит, съдебна система, и всякакви други немислими за нормалните банкови практики операции.
Цветан Василев е в ролята на съвременен Фауст, който е посегнал към съюз с Дявола за да реализира свръхамбициите си. Те не винаги са били добри и премерени, но той е възприемал сделктата като изгодна. Трудно е българска банка да реализира значим ръст или да се конкурира с западните си конкуренти у нас за достъп до евтин и неограничен паричен ресурс. Българските банки могат да растат в рамките на привлечената си депозитна база. Ако искаш повече – правиш съюз с Дявола.
При тази липса на инвестиции в българската икономика да правиш инвестиционно банкиране не е грях. Знае се, че то е по-рисково, но при тази стагнация без риск не може да има възстановяване на икономиката. Повечето търговски банки тотално са се откъснали от икономиката и не инвестират, а когато го правят го правят при забранителни за бизнеса лихви. Именно поради тази причина тоталното отричане на практиката на инвестиции чрез специални дружества с инвестиционна цел и още повече чрез проектно финансиране е не само опасно, но и престъпно. Спирам до тук – темата за самодостатъчността на банковата ни система по отношение на икономическото ни развитие е гореща и се надявам да бъде продължена.
Да се върнем на шокиращата сума от 4.2 милиарда лева – не бе трудно да фиксирам в съобщението на УС на БНБ конкретните свободни интерпретации върху скрития доклад на „одиторите“ и присъствието на подчертан пиар елемент. Търси се ефекта на шоковата терапия, на защеметения читател и зрител, който да снеме всички възражения срещу дейността на БНБ и предлагания от нея вариант за изход. Посочената сума е толкова голяма, че дори най-изпечените банкови мошеници ще се затруднят да я откраднат за времето в което се подозира, че това е станало. Помислих си, че има нещо гнило, особено при внушенията, че сумата е „изчезнала“ по сметки и джобове и че това е цената на спасяване на банката от външен инвеститор.
Цялото поведение на УС на БНБ издава желание да блокира всякакви опити за различен от неговия прочит на състоянието на КТБ, извън постановката от преди четири месеца, че има огромна дупка от над 3.5 милиарда лева, което задължава БНБ да я обяви в несъстоятелност.
Нека се спрем на версията, че над 80% от кредитния портфейл е раздаден на свързани „кухи“- както се твърди дружества. Практиката на дружествата със специална инвестиционана цел е нормална в целия свят. Това което е ненормално, без да е протизаконно, е че те в дадения случай принадлежат на свързани със собственика и управителя на банката лица, което е не само конфликт на интереси, но поставя банката в невъзможен за управление кредитен риск между едно и също лице – акционер, управител и кредитен получател. Но това още не означа, че кредитите са невъзвращаеми.
При проектното финансиране основното обезпечение са бъдещите приходи от дейността на тези дружества. Ако нямаше проектно финансиране огромна част от бизнес проектите нямаше да могат да бъдат реализирани, особено старт ъповете, големите проекти в инфраструктура с дълъг период на възвръщаемост. Като правило кредитите с проектно финансиране са с по-висок риск от кредитите по които имаме свърхобезпечение с други активи и собственост, но са много по-значими и полезни за икономиката защото изискват от банката да сподели значителна част от предприемаческия риск. Затова и търговските банки у нас не го предпочитат, а сега БНБ чрез новата методолияга го определя като рискова практика. Къде по-лесно е да отпуснеш кредит при 120% обезпечение с ликвидни активи – тогава кредитния инспектор може да управлява кредита от дистанция без да влиза в подробностите и да разбира тежненията на предприемача.Част от неразпознатия от банката риск се прехвърля във високите рискови премии, респективно във високите лихви по заемите.
Затова от ключово значение за оценка на кредитния риск при проектно финансиране е размера на дяловия капитал и съотношението /гиъринг/ с търсения заемен капитал или кредита. Обикновено съотношенията собствен/заемен капитал при проектното финансиране варират между 30/70 или 40/60, но не са изключение и други схеми. Пак при проектното финансиране от ключово значение е дълбокото навлизане в същината на бизнеса, детайлния анализ на рисковете и на възможните неблагоприятни или небазисни сценарии. Ето защо е на първо място стои доверието в мениджърския екип и способностите му да реализира предначертаното и да реагира на непредвиденото. За тези които си мислят, че проектното финансиране е нова измишльотина ще препратя към големия български банкер Атанас Буров, който е карал кредитните инспектори от банката постоянно да бъдат близо до земеделеца или промишленика, на полето или в завода, за да следят как вървят нещата от отпуснатите средства. В този смисъл, само по себе си, това, че кредитите за раздадени при схема на проектно финансиране няма проблем, особено ако кредитния риск се управлява надлежно и ако прогнозираните приходи от кредитирания бизнес съвпадат с реалните. Поради това и в първите дни след въвеждането на специалния надзор не се наблюдава спиране на обслужването на заеми от тези дружества.
За да бъдем коректни – в случая на КТБ – има допълнителен риск от прекъсване на правната свързаност между кредитор и краен ползвател през дружествата посредник – но това не предпоставя невъзможност за търсене на връщане на кредити чрез продажба на закупените с кредити активи или контрол върху приходите.
И тук стигаме до разковничето – как така преди четири месеца тези кредити се обслужват, а сега не се обслужват и се категоризират като лоши или безнадеждни. От няколко десетки милиона те изведнъж скочиха на много милиарди.
Отговорът сам дойде – сменяте методологията за оценка и блокирате достъпа на кредитополучателите до сметките им в КТБ.
За методологията – тя е дадена от БНБ и основните позиции не предполагат равновесен анализ на кредити раздадени за проектно финансиране, тъй като наблягат на свръхобезпеченията с реални активи, а не с бъдещи приходи. В известен смисъл тази методолия наказва отклоненията на всяка банка като КТБ от нормалните „консервативни“ практики на търговски банки у нас, които не желаят да кредитират по-високо рискови операции чрез инвестиционни кредити и проектно финансиране.
Ключов момент в отпускането на кредити по схемата проектно финансиране е, че кредитополучателя се задължава да оперира само или приемуществено чрез разкрити в същата банка /КТБ/ сметки, т.е. огромната част от получателите на тези кредити държат средствата си в тази банката. Това е част от рисковото покритие, когато самата банка следи паричните потоци и може да се осведоми в достатъчен ранен стадий за настъпването на проблеми. И тук е ключът към разкриването на схемата на атакуващите КТБ – те много добре разбират, че това е слабото звено при схемите за проектно финансиране. Именно затова им е било нужно да блокират средствата на компаниите, които са получили финансиране от КТБ и то за достатъчно дълго време – поне два-три месеца. Още на 20 или 21 юни стана ясно, че чрез натиск на институции извън БНБ е внушено на другите банки и на БНБ, че не трябва да се осигурява ликвидна подкрепа на КТБ за да бъде принудена тя да развее „бяло“ знаме. При кредити обезпечени с приходи от дейност и там където те не са предприятия със значителни кешови потоци – като примерно Виваком – и с по-дълъг инвестиционен хоризонт – е от ключово значение достъпа до оборотни, и инвестиционни средства в режим на развиващо се инвестиционно усилие и негативни кешови потоци.
По същия начин, по който на КТБ е отказана помощ от БНБ, и кредитираните от нея таргетирани за атака компании не получават рефинансиране от други банки, а сметките им са блокирани. Квесторите дори не издават депозитни сертификати или ако го правят, то е само на „правилните“.
Колкото и умело да управлявате бизнес в подобни условия, рано или късно, идва денят Х при който просто потъвате и преставате да обслужвате кредитите си. При проектно финансиране, приходите са строго разчетени и обикновено няма значителни буфери между това което дължите на банката и свободния ресурс от приходите, които генерирарате, особено в началните години на проекта, докато стигнете до позитивни финансови потоци.
Логично и буквално за месец – два рязко се влошават финансовите показатели на посочените дружества и настъпва удобния момент за правене на моментна снимка от ангажирани „одитори“ на финансовото им състояние и анализ, който да докаже тезата на БНБ. Забележете, никой не иска цялостна оценка и контекст, нито анализ на бизнеса и способността на предприятията да обслужват кредитите си, а само анализ за съответствие с предварително зададена преднамерено консервативна и най-вече различна методология. Акцентът е върху „кухите“ посредници – дружествата със специална цел и „прекъснатата“ връзка между кредити и краен ползвател, а кресчендото е умопомрачителната сума от 4.2 милиарда лева. „Одиторите“ очаквано изпълняват мисията си и „осчетоводяват“ внушението на БНБ , че такъв финансов кратер е отвъд възможностите и желанието на дори най-оптимистично настроения спасител на банката. В същност всички интерпретации са изцяло с източник БНБ – секретния доклад е изпратен в прокуратурата. Други няма достъп.
Стойността на неоперативни активи драстично пада, при това с негативна прогнозна тенденция поради неясно и несигурно бъдеще. Предприятията минават в групата нефункциониращи единици и очакванията за бъдещи приходи, върху които лежи цялата схема на проектното финансира се сриват.Завесата пада. Всички са в ужас и фалитът е неизбежен. Още по неизбежно, според замисъла, е гласуването на закона за КТБ.
Остават заключителните акорди – наливане на държавни пари, за да се неутрализира недоволството на дребните депозанти и някои „свои“, които са станали „съпътъстваща жертва“ на основния удар и които е трябвало да чакат пет месеца за да стигнат до парите си.
И разбира се – финалният акорд в схемата – активите се разпродават на стойности далеч под пазарните. Фауст е наказан за непремерените си амбиции и за флирта с Дявола. Чрез цесии на кредити се скриват кредитите на „недосегаемите“ лица и фирми, които преминават в следващата банка, която изпълнява ролята на КТБ. Така получените евтини активи от правилните хора като по чудо възстановяват своята предкризисна стойност, благодарение на кредити от „правилните“ банки.Битката за КТБ е приключила с наказание на собственика и потално прехвърляне на богатството в ръцете на Кой?
Народът плаща сметката.
Горният анализ в някои части може и да не отразява точно събитията и последователността на случилото си, нито пълния обем от възможни характеристики на действия на участниците. В едно съм сигурен обаче, плашещата сума от 4.2 милиарда при по-детайлен бизнес анализ на активите и на способността им да покрият „дупки“ и генерират приходи може да се окаже в пъти по-малка и в границите на много повече и разнообразни варианти за действие на българските институции.
Вместо да решава спешно закона за КТБ, Парламентът трябва незабавно да смени ръководството на УС, защото то е замесено в реализацията на горния сценарий и е дестабилизиращ фактор. Не трябва да се допуска този УС на БНБ да обяви фалита на КТБ преди институциите да имат реалната картина на рисковете и опциите по този казуса за държавата и данъкоплатеца. Илиан Василев
www.idvassilev.blogspot.comКолаж: Иво Ангелов, Свободен човек

Протестърът Милен Шопов, съветник на МВР-министъра Йордан Бакалов, пише статия в… защита на полицаите по казуса

Миналата седмица отбеляза поредното посегателство от страна на служители на МВР върху граждани, този път – върху момиче, което е било тормозено, претърсвано по непочтителен начин и т.н.
Не писах веднага по случая, макар че беше ясно, че има защо, тъй като исках да изчакам да чуя и другата страна. Не, че съм имал съмнения какво ще ни кажат от МВР, де.
Напомням ви – случаите, в които насилието на полицаите е било наказвано се броя на пръсти. Аз не се сеща за нито един, но може би има такива, затова казвам, че се броят на пръсти. Обратното – случаите, в които полицията се е държала неправомерно, незаконно, грубо – те са толкова много, че нямат край.
Да не говорим за убитите хора, за които има наказан само един полицай, преди много години, който беше застрелял едно момиче в центъра на София. За убития човек, обявен от медиите за клошар имаше ли наказани? А за пребития – и умрял в резултат на побоя – Ангел Димитров в Благоевград помните ли? Или за взривения с РПГ Тодор Димов? Сигурно сте забравили вече, нали? Ако не беше набитият племенник на президента Плевнелиев, вероятно нямаше и да споменем Благоевград, нали?
Почакайте, може би си мислите, че това е присъщо само на полицията на Цветанов и Йовчев?
А това, че през септември т.г. мина незабелязано един груб и циничен случай, в който в центъра на София, по време на граждански протест пред паметника на съветската армия, бе арестувана кандидатка за народен представител – човек, който има имунитет и не може да бъде арестуван?! Нещо повече, както пише Иво Инджев (в чиято обективност по предаване на информацията нямаме никакво основание да се съмняваме!), цитирайки и многобройни свидетели:
„При арестуването и задържането с белезници…полицаите отправили пожелания [към жените] да бъдат изнасилени от цял отбор футболисти и да нямат деца.“
Звучи ли ви зловещо познато?
Сега си сложете ръка на сърцето и кажете – след като си припомнихте всички тези случаи, а вероятно адвокатите тук могат да допълнят картината с още много подобни – вярвате ли, че „нашата полиция ни пази“ или по-скоро ни гази?И ето поредният пример, от който може да ви настръхнат косите:
Съветникът на министъра на вътрешните работи Милен Шопов пише статия в… защита на полицаите (които министър Йордан Бакалов нарича „моите“, сякаш си ги е напазарувал в плод-зеленчука). Цялата статия е в посочената връзка, но не мога да не насоча вниманието ви върху няколко момента, които би трябвало да ви накарат да се замислите. Аз ги пиша по-скоро като журналист, който коментира казаното или написаното от други хора. Не съм запознат с фактите, но той все пак твърди, че е, така че можем да ги изтълкуваме заедно с вас, уважаеми читатели – и моля да ме коригирате, ако мислите, че греша в изводите и коментарите по-долу.
1. Покрай протестите г-н Шопов е станал „достатъчно близък с началника на охранителния сектор на Четвърто РПУ“ и това му дава основание да е убеден, че ще научи „истината, фактите и нищо друго“. Въз основа на наученото, казва г-н Шопов, щя да си направи изводи и да заеме позиция. КОМЕНТАР: Няма да се спирам на несъстоятелността на това, че от човек, който не е бил свидетел на случилото се, няма как да се научи нито истината, нито фактите. Нито пък ще коментирам това, че като човек, близък до властта, той едва ли сериозно вярва, че ще научи истината и фактите, но и нищо други, защото – както ще видим по-долу, той научава и много други неща, нямащо нищо общо със случая, но ги споделя с нас…
2. Според автора, полицаите се били захванали с „т.нар. заградителни мероприятия“, свързани с убийство, извършено по-рано същата нощ. КОМЕНТАР: Какво се случи с това убийство и какъв е резултатът от „т.нар. заградителни мероприятия“ през нощта? Използвам термините така, както ги е дал съветникът на министъра г-н Шопов, защото е важно да се знае, че това всъщност не са „заградителни мероприятия“, а „т.нар.“ Какво се установява при тях ще разберем по-долу.
3. Момичето… оказва с наложено наказание глоба – по т.нар. процедура на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Въпросът за деянието и вината в такива случаи е безспорен. Но да речем, че това няма отношение към случилото се.КОМЕНТАР: Няма отношение, но г-н Шопов го споменава! Момичето е наказано с глоба, което НЯМА отношение към случилото се, но въпреки това СЪВЕТНИКЪТ на министъра го споменава?! С каква цел го прави, освен да всее съмнения в момичето? Да ви напомням ли, че полицията редовно използва термините „криминално проявен“ и „известен на полицията“, за да настрои общественото мнение срещу набедения човек? И да ви напомням ли, че бившият министър Цветанов отказа полицейска регистрация, защото собствената му заповед за извършване на такава регистрация била… незаконна? Иначе и той, Цветанов, сега щеше да е „известен на полицията“. С други думи – балъците се регистрират и стават „криминално проявени“ – нищо, че в закона няма такова определение. Важното е хората да си мислят хубави неща за МВР и лоши за пострадалите от полицейското насилие.
4. По-нататък г-н Шопов пише „На място се взима решение две от лицата да бъдат задържани – това са момчетата с полицейски регистрации, а момичето и третото момче, което управлява автомобила, да бъдат поканени в районното управление за даване на писмени сведения относно другите лица и онова, което са правели същата вечер заедно с тях.“КОМЕНТАР: Не ми става ясно как и защо се взима решението за задържането на две от лицата? На какво основание? Какво са извършили, за да бъдат задържани? Полицията не трябва ли да задържа лица, за които има някакви основания, че са извършили или са в процеса на извършване на престъпления? Не знам, нека кажат адвокатите, които четат тук.
И втори – как точно са били „поканени“ в районното? „Моля ви, елате с нас?“ Или по някакъв друг начин? И на какво основание са били карани да дават писмени сведения за своите познати както и за това „което са правили същата вечер заедно с тях“? Да не би да сме се върнали в комунизма, когато трябваше да се дава отчет на властта какво, къде, как и с кого правиш? И защо на адв. Шопов не му е направило впечатление тази странна покана?
5. „Едното от момчетата полицаите определят като „тежък контингент“: противозаконно отнемане на автомобили, кражби, наркотици.“
КОМЕНТАР: Какво точно означава това? Ако е извършило кражба, защо не е в затвора? Ако е откраднало не един, а много автомобили, защо е на свобода? А какво значи „наркотици“? Използва ли, продава ли, участник в наркотрафик ли е? Разбирате ли как звучат тези определения на полицията?
6. „Докато дава сведенията, Борислава Латинова не е спирала да повтаря, че не иска полицията по никакъв начин да информира баща й за това къде е била, с какви хора се е движела, кой е нейният приятел. А гадже й е не момчето от телевизора, а именно задържаният, определен като „тежък контингент“. Тази информация Борислава Латинова собственоръчно и без всякакъв натиск записва в писменото сведение, което е дала на полицията.“КОМЕНТАР: И какво излиза – СЪВЕТНИКЪТ на министъра пуска в публичното пространство информация, която очевидно е лична, информация, която НЯМА връзка със случая и информация, която е в писмено сведение в полицията, т.е. до нея информация най-вероятно не би трябвало да има случаен човек, какъвто е съветникът на министъра. А пък ако АДВОКАТ получи такава информация, вероятно не би трябвало да я споделя свободно в публичното пространство, ДОРИ и момичето да не му е клиент.
7. „Със сядането си в кабинета на началника на охранителния сектор вече бях убеден, че ще науча истината. С всичките подробности, които ще ми позволят да я анализирам и да се убедя на 100%, че това, което ми разказват, е истина.“КОМЕНТАР: От написаното от г-н Шопов, не виждам той да е научил истината. Или поне не виждам да е научил цялата истина. Не виждам и в какво качество той се явява като разпоредител с личните данни и твърди, че наученото от него е достатъчно, за да се убеди „на 100%“, че разказаното е истина. Все пак той не е прокурор, не казва, че се е запознал с цялата истина, не е разговарял с момичето, с другите хора, присъствали на мястото на обиска. Или знае нещо, което не казва, или е убеден, без да има достатъчно доказателства, за да ни убеди и нас, читателите.
8. „По-нататък: Борислава Латинова е с наложено административно наказание за извършено престъпление – факт, който тя спестява на медиите от Ден Първи. Нейният приятел е „тежък контингент“ – толкова тежък, че тя представя третото момче за нейно гадже. А е написала собственоръчно тъкмо обратното.“КОМЕНТАР: Г-н Шопов за пореден път използва методите на атака Ad hominem, за да ни обясни какъв лош човек е момичето и как било криело истината дори от баща си. Ние, разбира се, не знаем нищо – нито за момичето, нито за баща ѝ. Нито дори за „тежкия контингент“. Но знаем за полицайката, която току-що е почнала работа в органите на МВР.
И тук е деликатният момент: възможно е полицайката да не е направила нищо. Възможно е момичето да си измисля. Но с твърденията на СЪВЕТНИКА на министъра (подчертавам, че той пише като съветник, така се е представил в МВР!) действията на полицаите всъщност не получават оправдание, а напротив – биват допълнително утежнени.
Защитата на съветника не носи плюсове на полицайката, а минуси. Виж, защитата на адвокат Шопов биха донесли плюсове, но такава защита… няма. Ако имаше, нямаше да има атаки Ad hominem, нямаше да има разгласяване на данни и най-вече – нямаше да има разсъждения защо момичето БИЛО лъгало (т.е. СЪВЕТНИКЪТ не се съмнява, че то лъже!), защото адвокатът знае, че всичко това се доказва по съответни начини, описани добре в наказателните закони. ИЗВОД: Не знам кой е крив, кой – прав, но знам, че традиционно полицията изкарва ВСЕКИ арестуван от нея за ВИНОВЕН. Нещо повече – това е практика, която съществува на всички етажи в МВР. И до този момент не си спомням МВР да е поднесло извиненията си на когото и да е било – от близките на убитите, до самите пребити (помните ли момичето в Кърджали с разбитото чело, защото „колегите влезли малко по-бързо в стаятя“, по ЦЦ).
Ако МВР поднасяше извиненията си, ако плащаше обезщетения на несправедливо обвинение, бих повярвал веднага на разказа на г-н Шопов.
Но МВР традиционно и ВИНАГИ твърди, че служителите му са невинни. И тъкмо поради това не знам сега дали са виновни или не.
Прочее, детекторът на лъжата не е уред, който не може да бъде заблуден. И няма никакво основание да се мисли, че ако човек откаже да се подложи на теста, това значи, че е виновен. Вероятно съветникът Шопов вече е забравил, че не е работа на жертвата да докаже, че е невинна. И че детекторът не е достатъчен за това. С което не казвам, разбира се, че полицайката го е измамила – не, разбира се. Само посочвам поредната слабост в позицията му.
А кой е прав и кой – крив ще разберем може би някога, след много години, ако има дело и то стигне до ЕСПЧ. Защото в България на справедливост не можем да разчитаме – особено, когато става дума за МВР. Знаем го от присъдата по делото за убийството на Тодор Димов. И от десетките други присъди срещу България. Включително и такива, в които ни се разкрива истинският размер на произвола, който МВР налага спрямо гражданите.Вени Марковски

Протесърите влязоха в негласна коалиция с КОЙ под лидерството на Борисов

Това, което ГЕРБ предлагат много прилича на кабинета Орешарски. Когато преди една година спорих със Стоян Радев и протестиращите и им казвах, че няма никакъв смисъл от предсрочни избори не можеха да дадат нито един разумен аргумент освен въпроса КОЙ? Е, днес КОЙ не е мръднал, а за разлика от БСП и ДПС, които ясно носиха отговорността за предишното правителство днес ГЕРБ ще се крие зад задкулисни коалиции, ще назначи маса неграмотници в администрацията и ще влоши нещата, за да има избори през лятото или най-късно през есента. Това, обаче бе истинското желание на протестърите – още тогава им прозираше гербаджийството – виждаше се от хиляда километра и им го казвахме, – че ако ГЕРБ влязат във властта те няма да протестират. Не само, че не протестираха, ами и сами влязоха в управлението. В негласна коалиция с КОЙ и явното лидерство на Борисов.Явор Дачков

Мечти преди Коледа

Вали сняг. Катето Евро е проснала на снега един служител на ЧЕЗ и му реже китките. По снега на двора има кръв от висш служител на ЧЕЗ и се издига пара. Катето Евро умее да готви добре. Може да направи кървавивица от дебелото черво на служителя на ЧЕЗ. Катето е у нас защото у тях няма ток от снощи. Дойде у нас да гледа телевизия, но пък ние у нас нямаме Булсатком. Тя у тях има Близу, но пък няма ток. Затова дойде у нас, псувайки като каруцар и каза че „…шеимебемайаката на тияотчез…“ Сега е по-спокойна, тя се успокоява като готви, но не може да готви, защото нма ток. Затова само маха излишните тлъстини на служителя на ЧЕЗ и му реже сухожилията от петите и китките.
Около Катето са нейните кучета, които обичат да вали сняг и да им мирише на кръв от служител на ЧЕЗ.
Аз имам ток, но малко. Идва и спира, трудно е да си направиш чай. Булсатком пък няма съвсем, затова на ОРЕХА на двора съм закачил на един ченгел един техник на Булсатком и се опитвам да го одера, ама така – на ивици. Техникът на Булсатком много крещи. Но Дичо от Д2 също е тук у нас и му откъсна топките и му ги сложи в устата. Токът идва и спира, но ние пием чай и ни е весело. Дичо е тук у нас, защото няма вода. Но той не пие вода… защо е у нас не знам.
Дичо донесе главата на един от Софийска вода, иска да прави пача. Катето му казва, че главата на тоя от Софийска вода е мека и трябва първо да се накисне във вода със сол. За да се стегне.
Питам ги какво да правя с дреболиите на техника от Булсатком. Те викат да ги сваря и да ги сложа в буркани без нищо, ей така. Аз им викам – добре.
Вали сняг. Чудим се дали язовирната стена на язовир Искър ще издържи. Ако не издържи, ще потопи цяла София, само Катето Евро ще оцелее, щото е нависоко.
Тоя от ЧЕЗ вече е готов, нарязан е на големи парчета месо, Катето иска да запалим огън, за да му вземе маста. Смята да прави свещи.
Аз и викам – даеба, ти ще си направиш свещи от тоя от ЧЕЗ, а аз от моя от Буластком как да си направя телевизор? Дичо нищо не вика, той се е напил и е забравил за главата на човека от Софийска вода.
Вали сняг. Весели снежинки летят, някои попиват в кръвта по двора. Някой иска да пусне джаз, но няма ток. От Булсатком казаха, че сами трябва да си почистим антената. Ние нищо не им казахме. Като няма ток, що да я чистим. Дичо си танананика малко джаз и това ни е достатъчно. Мечтаем за Коледа. Кръвта по двора вече е затрупана с нов сняг. Катето не може да си тръгне, щото няма зимни гуми.
Но ние я обичаме. Тя е велика актриса. И Дичо не е лош. Имаме много месо. Ако се задържат минусовите температури, месото и маста ще се запазят до пролетта. Пак ще ви пишем тогава.
Ако имаме интернет. Интернетът ни го пуска един Венци, но доколкото знам, някой тия дни е застрелял Венци. Така че – ако не ви пишем – не се учудвайте. Останете си с добро.Мартин Карбовски
www.lentata.com

ЛОШОТО ВРЕМЕ И БЕЗВРЕМЕТО ЗА БЪЛГАРИЯ… Та какво правителство ще правим?! На националното спасение или на националната безотговорност?!

Валежите и снегът отново ни изненадаха. При условие, че от една седмица синоптиците предупреждават за лошото време. Дори уточниха и датата, от която ще започне бедствието.
Резултатът – скъсани три язовирни стени (поредните след Бисер, Мизия, след водопровода, наводнил Аспарухово), масово изпускане на останалите (а защо не го направиха предварително?), за да дойде покрай валежите и голямата вълна (например така удавила Хасково)…
Блокирани пътища не само в бедстващи райони, но и извън тях – дори при 10 см навят сняг. Затворени планинските преходи, маса шосета, дишащи на пресекулки основни магистрали като „Хемус” и „Тракия”. Е, да, уж се чистят, ама само с няколко снегорина не става работата.
Напоследък бедствията зачестиха. И не е само заради времето.
За мен основните причини са кражбите и зулума, оставил страната без пари, неграмотните калинки в държавната и общинските администрации, разпада на инфраструктурата и липсата на каквато и да е по-сериозна грижа за населението от управляващите.
Та какво правителство ще правим?!
На националното спасение или на националната безотговорност?!
Защото дереджето е такова, понеже политическите сили (а кажи-речи всички са се упражнявали във властта) са се посветили на Грабежа, а не на отговорността си пред обществото!
Да сте чули например поне една от тях да поиска вчера, днес или утре (та дори и „Атака” – обявилата се за ептем „радикална”) промяна на данъчното облагане. Ама не с приказки за „прогресивно данъчно облагане”, а с нещо съвсем просто и много по-различно.
Ставката от 10% върху доходите е равна и „всеобща”, едни са „за”, други – „против”, но за неравното данъчно облагане никой не обелва ни дума, ни запетайка дори. Защото за най най-богатите ставката е само от 5% – толкова е данъкът върху дивидентите, от които черпят парите си. Партиите мълчат за това и се вижда кристално ясно, че те са филиз на олигархичното дърво. Те са като пръстите на една длан – могат да се движат и един срещу друг, то само така се получава желания захват за сграбчване на „златната ябълка”.
А обществото пък е заспало в собствената си безотговорност за своето настояще и бъдеще. Омайвано от приказки и гласуващо все в името на очакваните промени (все пак пускащите бюлетини все още засега са повече от гласуващите фантоми).
Гласуващо за крадци и негодници, понеже няма неомазана политическа сила, вкл. и чрез лидерите й. Не мога да разбера – в дома си никой няма да пусне доброволно обирджии, но в дома ни – България, щедро каним цялата шайка.
Вярно е, че управляващия „елит” носи вината за състоянието на страната. Но ние, народът имаме отговорността за нея. И е кристално ясно, че само с мърморене и псувни държавата никога няма да се промени сериозно.
В грабителска, корумпирана и мафиотизирана България да подкрепяш каквато и да е политическа сила, която не е повела народа на протест срещу елита и за операция „чисти ръце”, е все едно да подготвяш собственото си заколение.
Някой някога през тези години да е повдигал въпроса за язоворите? Или за гнилите ябълки в родната ни банкова система (все пак по света нашумяха още през 2011 г.!) Или за мафията в енергетиката? И да не давам др. примери…
Винаги това се прави от партиите само тогава, когато клонът най-сетне се счупи. Прави се заради евтиния популизъм, заради наивната вяра на електоралните единици, че ей на, този път може и да уцелим джакпота от политическото тото. То досега само идиотите не разбраха, че и в реалното тото няма никакъв случаен джакпот, че шестицата идва само при точно определени хора или на фиктивни имена, ама пак за точно определени хора. (не е игра на съдбата, че възходът на фамилията Дилян Пеевски-Ирена Кръстева започна именно от спортния тотализатор)
Последно! Чака ни поредния фалит – като онзи при Луканов, като онзи при Виденов. Всяка тежка финансово-икономическа криза и катастрофа обаче е и шанс. Проиграем ли го и този път така наивно, както досега, спасение повече няма да има, дори и теоретично.
В относително близко бъдеще нацията ще се стопи, а България ще изчезне.
Няма да сме първата изчезнала държава в света, пък и в Европа. Сигурно няма и да сме последната, ако това е утешение.
Днешната криза покрай метереологичното време е пореден ярък симптом на безвремието, в което е удавена България. Ако снегът те засипва, грабваш лопатата и ринеш. Иначе умираш.
Големият проблем ни кога най-сетне ще разберем, че не е толкова сериозен проблемът да изринем снега, а дали да изринем партийната вихрушка във властта.Григор Лилов

Към заплатаджиите и комисионаджиите: Не зимата, а политиците и ЕРП-та са бедствието!

Точно преди 15 дни синоптиците предупредиха, че днес ще има обилен снеговалеж. Познаха и часа – през нощта.
Още тази сутрин обаче десетки населени места останаха без електричество, а хиляди българи бяха откъснати или блокирани по магистралите. И тази зима имало изненада. Не, няма изненада. Първо, защото изненадани са едни и същи, а разпадащите системи са отново на ЕРП-та – ЧЕЗ, EVN, Енерго-про….
Единствено работещо в тази ситуация са безпомощните и жалки пресцентрове, които заливат медиите с написани преди 20 години съобщения: „Кметът заповяда, посети, провери…, Екипите на дружеството работят, десетки аварийни екипи са на мястото и отстраняват повредата“. Всеки един от нас обаче е наясно, че нито проверяват, нито отстраняват както трябва.
Ако бяха поне малко загрижени за тези, които ги избират и им плащат със сметките си за ток, щяха да послушат синоптиците, така както направиха десетки хиляди шофьори и домакинства, които смениха гумите, подготвиха къщите си за студа и т.н.
Обявеното бедствено положение се отнася не за пострадалите, а за тези, които го обявяват. Те са истинско бедствие за цялата страна. А техните имена са кмет, министър, енерго дружество.
И докато търпим тези хора ще изпадаме във все по-бедствено положение – през лятото обикновен дъжд ще отнася цели села и квартали, а през зимата пет сантиметра сняг ще блокира цялата страна….
Днешната ситуация е поредно доказателство – община Баните, Бургас и Габрово вече са с обявено бедствено положение. Северна и Южна България бяха откъснати заради затворени планински проходи. Над 30 хиляди абонати на ЧЕЗ часове наред са без ток, а от EVN дори не смеят да споменат техния брой. Стотици бяха блокирани на автомагистрала „Тракия“ и пътят София – Пловдив им отне повече от два часа. На „Хемус“ край Витиня положението не бе по-различно, са написали болезнено точно от Агенция БГНЕС.
И в тази връзка, ще извадя от общата снимка частния случай. Всеки път, когато завали дъжд в Поморие, независимо от количеството, едни и същи улици са под вода, но това едва ли е индикация за нещо. Важното е, че от Общината „работят“ по въпроса. Смятах да направя няколко снимки и да ги публикувам, но за какво да си мокря телефона и краката?! На заспалия като му отвориш очите, първата работа е да се опита да извади твоите! Вече съм го правил. Ефектът е нулев. И така до следващия дъжд.
Важното е, че от Общината „работят“ по въпроса. Само дето не видях някой от там, заплатаджия и комисионаджия, да е сложил гумени ботуши и поне да се опита да махне листата от шахтите. И да не съм чул, че гражданите също трябва да бъдат съпричастни! Защото, когато е за делене на „баницата“, никой не се сеща за тях. И стига сте съобщавали на неподреденото сайтче коя улица е наводнена – всеки път са едни и същи! Постарайте се да направите следващия път така, че да няма такива улици – наводнени!
След една година ще ви цъфне и „водният цикъл“, тръбите ще потънат, като се покачи морското равнище и ще заревете, че фирмата-изпълнител не си е свършила работата… Пък фирмата сигурно я е избрал Ганкиния. Същият, който трябва да следи и какво се подлага под тръбите!Стоян Тончев
zadkulisite.com

Кажете истината на Борисов, че заради вашите шеги страда цял народ

Боко Б. иска споделена отговорност! Този път не иска да е сам в провала си. Валерката Симеонов пък се затюхкал: „Снощи научихме, че има промяна в позицията на ГЕРБ, въпреки че преди дни се съгласихме за подписване на програма за отговорно управление.“! Нима сега разбира, че Борисов сутринта казва едно, по обед – друго, а вечер е на „диаметрална противоположност“ от казаното през светлата част на денонощието.
Тия наши мерак-политици не знаят какво искат! ГЕРБ искаха пълно мнозинство, за да управляват самостоятелно, да сложат свои хора в министерствата и по цялата верига надолу. За „надолу по веригата“ Близнашки вече се погрижи. Е, нямат пълно мнозинство, но им се дава възможност да управляват самостоятелно, пък и Реформаторите са готови да споделят отговорностите със свои министри. Пак не са доволни гербаджиите! Сега искат БСП в коалиция – по германския модел, ултимативно изрече подопечната на Борисов Лиляна Павлова по btv: „Опциите са две – или управляваме с правителство на малцинството с ясно заявена подкрепа от партиите в парламента, или говорим за широка коалиция тип „Меркел“ – с разписано споразумение, споделена отговорност и се правят тежки и непопулярни реформи“. А знаят ли, че коалиционният модел „леви – десни“ в Германия, само година след подписването на споразумението между християндемократи и социалдемократи, започна да поражда сериозни проблеми?! Но за тях не се чува, защото Германия, която много обичат да дават за пример на междупартийни отношения, има работеща икономика и бизнесът не е механично обвързан с политиката?! Докато в България действителността е коренно различна – никаква икономика, а бизнесът е силно обвързан с политиката и зависещ от политиците.Борисов да излезе и да признае: Не мога! Оправяйте се!
Вече го е правил, така че няма да му е за първи път. Свикнали сме Му. Само не знам кой от чуждестранните му „приятели“ го лъже, че става за политик! Кажете му истината поне веднъж, че заради вашите шеги страда цял един народ.
И стига с тази Германия! Унгария е по-близо!Стоян Тончевzadkulisite.comКолаж: Иво Ангелов, „СИЛА“

КОРУПЦИЯТА Е ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ НА БЪЛГАРИЯ. КОРУПЦИЯ, ОБЛЕЧЕНА ВЪВ ВЛАСТ

Нищо не може да се промени в България, след като корупцията е превърната в печеливш бизнес. Какви реформи ще правят, какво здравеопазване, каква съдебна система, какво образование, какво ще строят още, какво ще санират?! Ало, КУКУвици, нямаме нужда от реформи, при положение, че парите пак ще изтичат по нечии джобове, вместо да се разходват по предназначение!
КОРУПЦИЯТА Е ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ НА ТАЗИ ДЪРЖАВА! Защото в момента няма никакви наченки на борба с нея. Корупцията се стимулира по всички възможни начини. Това е големият проблем на България и българите. Проблемът вече е ПСИХОЛОГИЧЕСКИ. Никой не вярва, че в тази страна може да се живее прилично, докато парите се изкарват по честен път – с работа. Затова всеки гледа да прекара откъдето каквото може, по-бързо и възможно в по-големи размери. За съжаление, корупцията се приема за нещо естествено и нормално в нашето болно общество.
Вижте детските градини, училищата, университетите, болниците – там всичко може да се случи с пари под масата. Така е и по-високите етажи на властта. Искаш обществена поръчка – кихаш. Искаш детето ти да бъде записано в детска градина – кихаш. Искаш докторът да ти обърне внимание – кихаш. Искаш фирмата ти да бъде субсидирана по европейска програма – кихаш. Дори общински съветници си нанасят удари под кръста – кой да вземе градските тоалетни чрез подставено лице. Всички са свикнали нещата да стават с „кихане“, защото не им се чака, защото не искат да бъдат равни с другите и защото се приемат за нещо повече от останалите; защото не вярват, че нещата могат да се случат и по-нормалния начин. От другата страна пък са свикнали да им кихат. И нарочно се бавят, моткат, спъват те – за да им „кихнеш“. Изобщо, всичко в България е КОРУПЦИЯ и ШУРОБАДЖАНАЩИНА!
Ако някой иска наистина да прави реформи, първо трябва да започнат в главата му – с промяна на начина на мислене. От правораздавателните органи се очаква да заработят и хванат в корупция кметове на големи общини. ОСОБЕНО КМЕТОВЕТЕ НА ЧЕРНОМОРСКИ ОБЩИНИ, защото там са СХЕМИТЕ С ГОЛЕМИТЕ ПАРИ. Да не бъдат подминати министри, премиери, ЗА ДА ПОВЯРВАТ ХОРАТА, ЧЕ МОЖЕ, ЧЕ НЕЩО СЕ СЛУЧВА, ЧЕ ДЪРЖАВАТА ЗАПОЧВА ДА ИЗЛИЗА ОТ ТИНЯТА. Тогава ще се стреснат властимащите, че не са недосегаеми. Най-малкото, ще се изгради психологическа бариера преди всеки опит за лично облагодетелстване.
Това е основният проблем на България – КОРУПЦИЯТА. Корупция на всички нива и в огромни размери, облечена във власт. И, докато не се преборим с нея напълно или поне не бъдат намалени мащабите й, ще продължим да затъваме в блатото „България“.Стоян Тончев
www.zadkulisite.com