Завърши българският вариант на „либералната революция“, а на нейно място избухна криминалният феодален мафиотски капитализъм. Ситуацията, в която се намира днес България, е на абсолютен цугцванг
България е в агония. Имунната й система е на нулево равнище. Остава само вирусът да я изкара на улицата. Всъщност тя вече е на улицата, но никой не смее да каже истинската дума. Отчаянието е пълно. България е освирепяла, гладна, бедна, в безпътица и без перспектива. Тя иска възмездие.
Основният извод е, че политическата и социална система не може повече да функционира по този начин. Наложеният модел е безумие, което поставя под въпрос държавността.
Какво трябва да се прави, когато хората, които би трябвало да ви защитават, ви ограбват и не ви дават възможност да живеете по начин, който считате за нормален.
Какво трябва да се прави, когато празният бюджет на държава може да бъде балансиран само с нови дългове, защото няма производство.
Какво трябва да се прави, когато системата, в която живеете не ви дава възможност да бъдете нормални.
Какво трябва да се прави, когато така наречената „власт“ не може да съществува, ако не краде от вас.
Какво трябва да се прави, когато нямате никакво доверие в който и да било съдия, прокурор или полицай.
Какво трябва да се прави, когато самозванците, нарекли се „елит“, „класа“ и „лидери“ са психопати, бандити и мутри.
Какво трябва да се прави, когато основополагащият принцип на демокрацията „един човек – един глас“ беше унищожен, изопачен и присвоен така, че никой не може да провери истинските резултати.
Какво трябва да се прави, когато тези терористи откраднаха цялата държава.
Какво трябва да се прави, когато 91 на сто от българите нямат никакво политическо представителство.
Какво трябва да се прави, когато в обществото на парите няма начин да стигнете до тях, тъй като е забранено вашето право на труд.
Какво трябва да се прави, когато добрите и умни българи напускат страната и се обръщат назад със злоба.
Какво трябва да се прави в обществото, в което законите са два вида – за богатите и за бедните.
Какво трябва да се прави в системата, която е изгнила до корен и е задушена от онези, които искат да запазят грабежа и да го легитимират с власт за следващите поколения.
Какво трябва да се прави, когато огромното мнозинство от хората отпадат още в началото и остават доживотно в механизмите на заробването.
Това, което преди години в България се знаеше само на думи, днес е реалност.
Защо България се превърна в една несъстояла се страна. Защо през последните 25 години тя излезе от основното русло на еволюцията. Защо е вцепенена от страх и безсилие. Защо други страни могат да осъществят пробив, а ние – не.
Защо българското общество влезе в такава апатия и пагубно равнодушие заради шепа примитиви? Защо очаква някой друг да му свърши работата, въпреки че никой по света не се интересува от това, което става в България и едва ли ще се заинтересува през следващите 100 години?
Какво правят онези интелектуалци, които се оправдават, че са искали да бъде иначе, но пак се е получило същото, за да измият мръсната си съвест. Защо не се появиха автентични лидери. Защо никой не поставя простата задача за ръст и ускорено движение на наличните ресурси от хора, пари, идеи и стоки по целия национален организъм, съчетан с „производството“ на национални цели и национални структури.
Гражданското разпадане е налице. Започна разпадането на държавността.
Политическият икономически и обществен живот е разделен на „ние“ и „те“. Последните са „банда мошеници, крадци, далавераджии“.
Ситуацията е „те“ или „ние“. Спиралата на взаимната омраза ще продължава да се навива, докато не се скъса. „Те“ вече са в паника. България е срещу тях и те – срещу нея.
Истината е следната – след 25 години „демокрация“, на българите им се повръща от всичко – мизерията, престъпната политическа класа, грабежа, мафията.
Предишният лозунг беше заменен от „цялата власт – на бандитите“.
Държавата престана да бъде партньор – корупция, примитивизъм, некомпетентност, подкупни съдилища и прокуратура, политизирани тайни служби, няколко хиляди престъпници на свобода, порочна данъчна система, разигравани под масата търгове. С една дума, мафия.
Така завърши българският вариант на „либералната революция“, а на нейно място избухна криминалният феодален мафиотски капитализъм.
Започна взривът на социалното народно недоволство. Това е взривът срещу актуалната система, която е антисоциална и антинародна.
Ставащото в момента са първите пробни балони. След тях ще дойдат следващите, но даже и първите могат да се превърнат в социална лавина.
По принцип революциите си приличат. В своето развитие преминават през три етапа – моралното делегитимиране на съществуващата власт, масовият политически протест и свалянето на стария режим.
Моралното делегитимиране също е революция, но психологическа. Тя винаги предшества политическата революция. Преди да свалят властта, хората трябва масово да я презират. Именно това става сега в България. Процесът се засили с идването на власт на сегашния криминален режим.
Това все още не е краят. И даже не е началото на края. Но краят все пак започна. Властовата конструкция, изграждана през последните 25 години, дава фатални дефекти и се разпада. Същевременно хората все още не са готови масово да излязат на улицата, за да защитават правото на живот, труд, хляб и глас. Все още не е настъпил етапът на колективния уличен протест.
Въпреки общоприетите критерии, революцията не винаги се предшества от дълбока социално-икономическа криза и масово обедняване. Много революции стават на фона на относително социално благополучие, както в 3ападна Европа.
Революциите обикновено започват внезапно. Денят и часът на нито една досега не е бил предсказан. Началото обикновено е някакъв нищожен на пръв поглед повод, който дава тласък на грандиозна социална и политическа динамика.
Поводът може да е всичко – уличен протест, неголям митинг, фермерски трактори, поредна жертва на етническа престъпност, прегазване на жена с дете на пешеходна пътека… Ако сламата е суха, рано или късно ще се подпали.
И изведнъж неголямата група от хора се превръща в многохилядна тълпа, която се движи към центъра на града и административните сгради и мете по пътя полицейските кордони.
Всичко става бързо. Едва сме чули за неголемите безредици и центровете на големите градове са пълни с хилядни демонстрации, към които се присъединява полицията и армията. Така се раждат нациите.
Но тук е основният въпрос, кой ще оглави тази революция?
Без лидери и без идеология няма народ, а има само озверяла и бедна тълпа от полудели пазарни потребители, които ще приличат на движението на египетската, либийската, туниската кокошка с отрязана глава и ще се съпровожда от аплодисментите на Запада. Всъщност това беше предвидено още при преврата от 1989 г., както и постепенното затъване на България в хаоса и нищетата.
Ситуацията, в която се намира днес България, е на абсолютен цугцванг. Това е положението, когато и действието, и бездействието водят в еднаква степен към смъртта. И всяко ускорение на събитията ще ускорява гибелта на страната. Така е при всеки смъртно болен организъм.
Какво да се прави? Засега е нужно да нараства давлението върху тези „социални и политически уроди“. Нужно е масово давление върху тази власт, която е функция на системата. Значи, преди всичко трябва да се унищожи сегашната система. Това е целта, към нея, както се казва всички средства са позволени.
Ситуацията е нова – народът срещу мафията.
Време е да събираме камъните.
Поне би трябвало да опитаме. Красимир Иванджийскиwww.strogosekretno.com
