Категория: Ринг свободен

ЧЕСТНО, УПРАВЛЯВАТ НИ ПЪЛНИ КРЕТЕНИ. НЯМА ПО-СИГУРЕН НАЧИН ДА ОБИКНЕШ ЕДНА ДЪРЖАВА ОТ ТОВА ДА ТИ КАЗВАТ, ЧЕ ТРЯБВА ДА Я МРАЗИШ

Стефан Янков:
Мисля, че даже и във времената на перестройката се гледаше по-малко руска телевизия в България, отколкото днес, на Деня на победата. Честно, управляват ни пълни кретени… Вместо да изпишат вежди на съюзниците, накрая ще им избодат очите. Няма по-сигурен начин да обикнеш една държава от това да ти казват, че трябва да я мразиш. Едно време го правеха комунистите спрямо САЩ и Запада изобщо – и се провалиха с гръм и трясък. Днес го правят американците спрямо Русия – и да се чудиш защо очакват да постигнат различен резултат.Любо Кольовски:
ТТД (технико-техническите данни) на новите ракети, самолети, артилерия и другата техника, която Русия днес показа, са последната грижа на враговете на тая велика държава и още по-великият й народ. Проблемът на враговете на Русия има коренно различни от техниката и логистиката измерения. Лошото е, че когато враговете го проумеят, ще бъде твърде късно и проумелите го ще бъдат твърде малко.
Величествен, изумително човешки концерт на Червения площад в Москва закри целодневното празнуване на 70 годишнината от разгрома на фашизма. И докато контролираните телевизии и медии от Бойко Методиев Борисов и Делян Пеевски се занимаваха с поредните идиотщини, които някъде изрекъл Борисов, в социалната мрежа Фейсбук всички пиар „опорни точки“ на управлението на държавата ни, което е васално на янките, се срутиха катастрофално.
Ако Борисов и президентът му можеха да унищожат тутакси Фейсбук, щяха да го направят. Сега им остава единствено да се застрелят, защото цял ден социалните мрежи бяха залети като с потоп от сълзи, възторг, благодарност и възхищение от руския народ.
Сега стана и ясно защо гавазите на Борисов и Пеевски искаха толкова яростно сървъра на ТВ7. Не се преглъщат така лесно руски собственици.
Въпреки американската пропаганда и промиване на мозъци по родните медии и телевизии, народът бе във Фейсбук. И там пролича, че Борисов и Плевнелиев са останали без народ. Другото е платените им фалшиви изборни схеми.Стоян Тончев:
Ако днес Хитлер беше жив, Роско щеше да бъде болонката на Ева Браун, а Боко да му е личният дилър на амфетамини.ZADKULISITE.COM
Колаж: Иво Ангелов – Свободен човек

НЕ ПУТИН, А ИСТОРИЯТА Е ДОМАКИНЯТА. И АКО НЯКОЙ Е РЕШИЛ ДА ВЪРЖЕ ТЕНЕКИЯ НА ИСТОРИЯТА, Е ПРОСТО ОПАСНО НАИВЕН. И НЕПОЧТИТЕЛЕН

На тази дата Историята дава среща на политиката в Москва. Не Путин, а тя е домакинята. И в Москва, а не в Баден Баден, Люксембург или Лас Вегас. И ако някой е решил да върже тенекия на Историята, е просто опасно наивен. И, разбира се, непочтителен. Затова и думите на всички, от Оланд до (с извинение) Плевнелиев, звучат смутолевени. И финтът на Меркел, която пристига в Москва чак утре, е жалък. И родната „цивилизационна дилема“ 8-ми или 9-ти май е нелепа. Историята е мелница: мели бавно, но изключително фино. И, противно на пропагандната истерия, не Русия ще стори нещо някога на Запада, а тъкмо тази гузност, политкоректност, безгръбначност и пошлост го правят все по-уязвим за „варварите“. Били те агресивни ислямисти, или просто бедстващи хора, подгонени на Север от циничния „международен ред“, който „международната общност“ сътвори през последните години, и който се разпада пред очите ни. За неговото оправдание е необходим враг и Москва е идеалното му въплъщение, поради отказа й да се впише в него. Честит празник на свободомислещите.На останалите: сполай им.Иво Христов
Фейсбук

ПИЕСА ЗА ЧЕХЪЛЧЕТА, АМЕБИ И ДРУГИ ЕДНОКЛЕТЪЧНИ. ОПУС В ЛА МИНОР

Комичносрамни бяха основните събития в днешния ден. Или от днешния ден. Няма значение. Никой не е занимавал аудиторията с подобна грандомандщина – три метроспирки, във второто десетилетие на 21-ви век. Никой не е занимавал хората с такива тъпи и смешни дебати около някаква декларация на цървулския ни шаячен парламент за 9 май. Като че ли някой ни пита и се интересува какво и как мислят нашите смешни гащници, самоопределили се като политици.
А в новините казаха, че Борисов се изказал за нещо си в „типичния си стил“. Новините са пълни с намеци. Защо типичният стил прикрива истинското определение – просташкия си стил?
Отдавна се чудя – след като учените твърдят, че растенията имат чувства, дали и едноклетъчните нямат някакви наченки на разум? Вероятно чехълчетата и амебите много се радват, когато в техния микроскопичен свят се режат лентички и се откриват метроспирки в присъствието на президент, премиер, ЕС тиквеник, столичен кмет и още куп вредители. Трудно ми е. Нямам комуникация с едноклетъчните. Не мога да науча как живеят и на какво се радват тия същества.
Хубаво е, че ни предстоят поводи за нови и нови възторзи. Президентът ще посети Монголия. След което животът ни ще стане повече от прекрасен.
Късмет е да си българин. Цяло щастие е да живееш под управлението на такива едноклетъчни!Любо КОЛЬОВСКИ

С ГНЯВ И ЯРОСТ, С ЯРОСТ И ГНЯВ: НЯМА СПАСЕНИЕ ЗА НАРОД, КОЙТО СЕ Е ПРЕГЪРНАЛ СЪДБОВНО С ПАЛАЧИТЕ СИ!

Баби и внучета, абитуриентки и родителите им, белите коси до младежкия смях – наредени на дълга опашка за снимка с БМБ рушителят на съвременна България, БМБ, който нарече народа си прост, БМБ, който унизи и смачка националното ни достойнство.
С ярост и гняв ще повторя, че не са ни виновни нито купените гласове, нито далаверите по време на избори, нито американците, нито световната конспирация.
Безнадеждно цялата нация е поразена от стокхолмски синдром, вкопчила се е самоубиийствено в собствените си палачи и им помага по-бързо да ни довършат.
Няма спасение за народ, който се е прегърнал съдбовно с палачите си. Търпи и мълчи. Мълчи и търпи. Търпи и мълчи…Стела Банкова
Колаж: Иво Ангелов – Свободен човек

СТРАДАТ ЛИ ВЛАСТИМАЩИТЕ ОТ ТЕЖКА ДИСОЦИАЦИЯ МЕЖДУ ПРЕТЕНЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ

Ако евентуално станете свидетели на телевизионно интервю с властимащ индивид, който почти не чува въпросите на интервюиращия защото има собствен „разказ“ за живота, времето и пространството, както и за подведомствения Му ресор в частност, не бързайте да превключвате канала. Ще получите визуално и вербално свидетелство за състояние, което психиатрите все още не искат да категоризират като психоза поради неизяснената си по етиология и патогенетичен механизъм болестна проява – ето защо я класифицират като епизодично, сумрачно разстройство на съзнанието. Характеризира се с експанзивни, психомоторни и халюцинаторни прояви, които се маскират чрез рационализации целящи да прикрият липсата на обективна причинност в окръжаващия свят и обикновено се дължат на параноидни преживявания, които могат да прерастнат в агресивно-разрушителни действия или да се спихнат до обикновен епилептиформен гърч, който обикновено идва на дневен ред след прекратяването на мандата.
Американската психиатрична асоциация е приела да нарича подобни прояви с термина „епизодични психотични прояви у олигофрени“. Смятат, че се дължи на прекарани интеркурентни соматични заболявания или на по-тежки психотравми, насложени върху основата на инсуфициентна ментална предиспозиция, обикновено предизвикана от тежка дисоциация между претенции и възможности.
Всяка прилика и разлика с познати лица е случайна.Д-р Илко Семерджиев

ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ РАЗПОЛАГА С ИНСТРУМЕНТИ ЗА БОРБА С УРОДЛИВИТЕ ЯВЛЕНИЯ ТИП „ГЕРБ“

Публикуваме коментара на Веселин Димитров от Фейсбук, във връзка с публикацията „Фундаменталната причина за слабостта на двата кабинета на ББ е ББ. В главата му няма нито визия, нито модел“
Г-н Слатински, прекалено много разсъждавате за миналото, бъдещето и настоящето на командваните (не управляваните) от лицето ББ кабинети. Тази сбирщина от мутри, лекета, слагачи и грабители няма и елементарна представа от управление, от визии, от стратегии и не искайте това от тях. Тази камарила е усвоила изкуството на задкулисието, съчетано с безсмислено дърдорене по купени телевизии и разбира се прекрасно се е ориентирала в изборното пространство. Тази слята със съда и прокуратурата власт, създадена единствено да краде и ограбва няма никакви намерения да прави каквото и да е за българите. Просто са уловили момента, в който държавата е най-слаба и уязвима, качила се е на главата й, овладяла е силовите й инструменти и се къпе в благоуханието на властта. Исторически това ще бъде най-грозният етап от най-новата ни история.
За съжаление краят на този процес не се вижда заради огромната тъпота на населението, великите заблуди по телевизиите и безскруполната им саморазправа с всички инакомислещи (хора, фирми, институции). Няма индикация, че Европа е забелязала това уродливо управление, ползващо се с безмерната подкрепа на САЩ. Тях най-малко ги интересува какво говедо ни управлява, важното е да постигат посредством него своите стратегически цели. Ако това лице реши, утре изборните резултати могат да бъдат 70 на 30 в негова полза, без значение как е гласувал народът. Затова демокрацията не е най-доброто нещо, защото не разполага с инструменти за борба с уродливите явление тип ГЕРБ.

Фундаменталната причина за слабостта на двата кабинета на ББ е ББ. В главата му няма нито визия, нито модел

– Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
– Зависи накъде отиваш – отвърна Котака.
– Все едно накъде… – каза Алиса.
– Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече Котака
от “Алиса в Страната на чудесата”
Сериозните науки казват, че не може да се управлява ефективно, ако няма Цел, която трябва да бъде постигната и Стратегия, която да определя как тази Цел ще бъде постигната.
Ето тук е главната слабост и на първото, и сега на второто правителство на ББ.
И двата кабинета страдат от остър дефицит на перспективно целеполагане и модерно стратегиране. Техните действия бяха преди и сега са белязани от отсъствие на ясни идеи, поне относително точни представи какво се прави и защо се прави, много често са плод на импровизации и реактивни, а не на проактивни действия, камо ли пък да се базират на съвременна система за ранно сигнализиране, управление на рисковете и диагностика на уязвимостите. Ето защо някои министри правят полезни неща, други правят вредни неща, трети се правят, че нещо правят, а четвърти нищо не правят.
Причините за това са много – сред тях очевидни и очевадни са липсата на обща философия (идеология), дефицитът на екипност, стихийността във вземането на решенията, лошата мениджърска култура, първосигналните реакции, породени от обида, гневност, голямо его или избиване на комплекси.
Но главната причина се нарича ББ. Той трябва да е програмиращата, лидерската, организиращата и вдъхновяващата фигура. Но как да бъде, когато в главата му няма нито визия, нито модел – към какво се стремим, какъв сценарий на развитие трябва да следваме, каква система от критерии имаме за оценка на това, което се прави, какво се постига и какво засега не се получава.
ББ е харизматик с командорски нрав, по-присъщ за вожд на преминаващо от клан в народ племе, отколкото за водач на държава, нация и общество в системна, структурна, ценностна и екзистенциална криза.
Като харизматик ББ той е изключително далеч от Роналд Рейгън, който като него бе със средни интелектуални способности, но го превъзхождаше в хиляди пъти както по целеполагане и стратегиране, знаейки, къде интуитивно, къде идеологически фанатизирано към какво се стреми; така и по нюх и инстинкт за кадрови подбор – просто не може и дума да става да се прави съмнение между хората, на които се опира ББ, понякога да се чудиш откъде ги избира и на кой кръстопът ги намира и на невероятните мениджъри, на които се опираше Роналд Рейгън!
Като командорски нрав ББ е потресаващо далеч от Шарл де Гол, който като него обичаше да заповядва, да гледа на министрите си като на винтчета и болтчета, да не търпи възражение, често да си сменя мнението, дори по колосално важни за държавата проблеми (например независимостта на Алжир) , но го превъзхождаше в хиляди пъти както по неповторими и уникални лидерски качества на водач с мисия на нацията, така и по избистрената до съвършенство представа каква Франция иска да построи – с каква политическа система, с какво място в международните отношения и на световната сцена – и всичкото това облечено в бистър ум, изящен език и висока и широка обща култура, за разлика от лаичеството, аматьорството, откровената демонстрация на лошо възпитание и ниска култура на ББ.
Понеже започнах с цитат от „Алиса в страната на чудесата“, ще завърша с още един цитат – от „Алиса в Огледалния свят”, той чрез казаното от Туидълди като че ли най-добре илюстрира управленската концепция в главата на ББ: – Ако беше така, би могло да бъде. И ако би било тъй, щеше да е така. Но понеже не е така, то не е. Това поне е ясно. Проф. д-р Николай Слатински
Колаж: Иво Ангелов

За простака и простащината няма никаква индулгенция, няма смекчаващи вината обстоятелства!

Ако днес не поставим вярната диагноза на националното ни заболяване, утре ще бъде късно за каквото и да било лечение.
Един мой приятел казва: Всички не могат да бъдат умни. Да си умен е въпрос на гени, родители, учители, възпитание, шанс – каквото ти се падне от рулетката на живота. Но да си прост е съзнателен избор. И за него не може да има оправдание!
Аз винаги съм спорил с него – не съм съгласен, че винаги да си прост зависи само от теб. Защото когато не си умен, не си интелигентен, не си образован, на теб ти липсва ценностна координатна система, липсват ти нравствени критерии, по които да оценяваш поведението си. И затова можеш да бъдеш прост и несъзнателно, без да го усещаш. Но съвсем друго, според мен, е когато става дума вече не за прост, а за простак, простотия, простащина, опростачване… Да е човек прост, за разлика от моя приятел, за мен е в голяма степен също малшанс, стечение на обстоятелствата. Но да е човек простак, тук съм категорично убеден, че това е вече абсолютно съзнателен избор, т.е. за простака няма никакво оправдание, че е простак. Той не може да се оправдава с никого и нищо, че е такъв. За простака и простащината няма никаква индулгенция, няма смекчаващи вината обстоятелства!
Защо говоря за това ли? Разбира се не единствено и не само защото постоянно живея сред книги, работя над себе си в интелектуално отношение, имам високи изисквания към себе си като преподавател и човек, занимаващ се с наука. Изобщо не става дума, че – виждате ли – вирея във високоинтелигентен свят и затова изпитвам почти снобско отвращение към простотията.
Не, аз говоря за това, защото простотията, простащината, простаците без да са (все още и засега) квалифицирано мнозинство от нашия народ, превзеха управлението на ключовите дейности в обществото и държавата ни. Ние, гражданите на нашата страна заедно и поотделно позволихме жизненоважните системи на България да попаднат под контрола не само на свещената простота, а на не познаващата съмнения и терзания агресивна простотия.
Въпросът не е в отделните персони, държащи лостовете на управлението. Въпросът е в системата, която стиска България за гушата и притиска сънната й артерия.
Простотията превзе България, тя властва във и над България, определя как да живее България и какво да е нейното бъдеще.
Простотията парадира със собствената си неграмотност. Тя внушава на всички, че да се управлява държава не е нещо сложно. Не е нужно да се чете, да се образова, да се анализира, да се мисли, да се поставят цели, да се разработват стратегии. Не е необходимо да се работи над себе си, да се познават историята и културата на страната ни, да се ценят знаещите и можещите, креативните и талантливите.
България попадна в лапите на една самоуверена, самодоволна и самодостатъчна си простотия, на превърната в модел на поведение простащина. Простакът смачква и смазва различните от себе си, разпорежда се с политиката, икономиката, финансите, сигурността и културата на България.
Затова и именно поради това все по-често във всичко, което се случва у нас разтревожените хора виждат прояви на простотия, на простащина.
Всяка власт може да греши, да бърка, да стъпва накриво. Но дори да коментира грешките, дори да ги критикува, даже много остро, разумната част от обществото може да си ги обясни по един или друг начин. Ние, обаче, все по-често виждаме, че до дълбоките анализи, до търсенето на закодираните в решенията причини не се стига. Защото мислещите граждани изпадат в стрес и потрес, те са паникьосани и шокирани от стила, от изказа, от поведението, от начина, по който се действа, от парадирането с простотията, от извършеното, което като че ли е дело на прости хора, на простаци.
Отново и отново казвам – вече не бива да персонифицираме бедата, защото това значи да се взираме в цирея, излязъл на лицето на българската държава. Ние трябва да потърсим дълбоката причина вътре, в организма на държавата ни, в онази патология в него, която съсипва съпротивителните й сили и избива на повърхността в грозния и отблъскващ цирей.
Нещо страшно се случва, нещо онкологично се развива в нашето общество, за да се превръща то в безпомощна жертва на простите хора, простаците, простотията и простащината…
Ако днес не поставим вярната диагноза на националното ни заболяване, утре ще бъде късно за каквото и да било лечение.Николай Слатински
Kолаж: Свободен човек

В ПОСЛЕДНИТЕ 25 ГОДИНИ НИЕ СМЕ НА ШАМПИОНАТ ПО ВЪЗДУШНА КИТАРА

Гледали ли сте шампионат по въздушна китара? Ако има някой, който не е, нека си пусне някое клипче от Тубата – пълно е.
Или иначе казано, за Бутафорията като начин на управление и живот, натрапени ни от банда, провъзгласила се за елит.
През 1988 бях последна година в гимназията, но ясно виждах безсмислието на всички отчети, доклади, мерки, мероприятия и прочие инициативи, които до една преливаха от пусто в празно и страната вървеше скоростно надолу. Дефицит, корупция, шуробаджанащина, раздута и никому ненужна администрация, никому ненужни производства, върховенство на БКП… Бутафория във всичко – нито отчетите бяха верни, нито прогнозите. Беше ясно, че една върхушка е стигнала дъното на възможностите си да разграбва и в същото време да управлява. Няма да обяснявам как се стигна до това. Защото държавата е имала и други години – години на възход. Това е друга тема. Но си мислех, че това е максимума на политическото двуличие, лицемерие и политическа нищета. Мислех си, че вече няма какво по-лошо да се случи на Родината ни (като управление имам предвид). И като ни заляха с едни надежди, ветрове на промени, демократични ценности и други подобни вносни близалки, и като ни ги тикнаха в устата, и така до днес.
Няма да се спирам поименно на всеки един от тези, които обещаваха какво ли не. Искам да ви кажа, че всъщност народът на България през последните 25 години беше зрител на един шампионат по въздушна китара. Едни хора много усърдно имитират нещо, което всъщност, въобще не се случва. И подобно на изкусни фокусници, привличат вниманието върху сцената, където някой шампион по въздушна китара (без значение как се казва, Костов, Борисов, Сакскобурготски или някой друг) се скъсва да ви убеждава как нещо много важно за нас се случва. А всъщност истинските действия се случват някъде на най-скритото за очите място. И те са важни за всеки друг, но не и за България и народа.
Чухте ли някой от всичките минали през управлението да ви казва, че така ще унищожат икономиката ни, че от 4 млн. работни места ще останат 2 млн. и че естествено 2 млн. безработни ще отидат в чужбина? Не, нали!?! А чухте ли някой да ви казва, че така ще унищожат икономиката ни, че няма да си произвеждаме нито храната, нито дрехите, нито обувките, нито дори клечките за зъби, напротив, избрани хора ще ни ги внасят и ще ги купуваме на избрана от тях цена??? Докато гледахме пошлото политическо шоу, никой не спомена, че децата ни ще станат най-неграмотните в Европа, а всички ние най-болната и отчаяната нация.
Днес шоуто е в разгара си. Реформи плющят навред, ама пак въздушно. И всички телевизии предават това велико 25-годишно шоу.
Пак ли ще пляскате? Пак ли ще се радвате? Като на задължителна деветосептемврийска манифестация. На кухите „европрограми“ и „европроекти“, които наистина изхарчиха милиарди и от които страната трябваше да заработи, а всъщност е пред колапс-няма вътрешна сигурност, няма отбрана, няма здравеопазване, няма образование. О, да, има някакви, но такива, че да се разплачеш. Фалираха хиляди фирми, а уж трябваше да заработят. Тя и АМ Тракия не е за хвалба, защото ако някой е пътувал извън България, е наясно, че такава жалка магистрала не може да се види никъде в нормалния свят.
Къде е резултатът от гръмките проекти? Живеете ли по-добре? Работите ли по-добре? Децата ви по-добре ли са? Къде работят и за кого? И как се виждате след 5 години?
Мислила съм си, че ’88 е било дъното, но сега виждам, че е още по-лошо.
Ако така продължават нещата, аз не виждам България след 5 години,защото сме на ръба. Трябва да решим, дали да участваме в бутафорията, да мълчим смучейки близалките на „програми“ и „проекти“ или да си отворим очите и да видим разрухата.
И не само да гледаме!!!Пепа Сомлева

ТРАЕКТОРИЯ НА СВОБОДНОТО ПАДЕНИЕ

От време навреме се случва да се срещам с бивши мои колеги-журналисти. Говорим си за това-онова и неизбежно стигаме до печалната тема за падението на занаята. Усещам ги, че се чувстват неловко и неудобно в мрежите на актуалните си зависимости от политици, собственици на медии и други неприятни обстоятелства, които винаги са съпътствали журнализма.
Винаги стигаме и до подтемата за допустимостта на злото в професията. Т. е. търсим границите на позволеното и непозволеното, опитваме се да дефинираме към кой параграф от неписания устав на репортера се причислява тъпия въпрос „Как се чувствате сега, след случилото се?“, който днешните репортери умират да задават на близките на някой убит или пострадал.
И днес така стана. Говорихме, говорихме и нищо – само констатирахме безизходицата, в която е набутана гилдията. Илюстрациите? Ами те бяха от актуалните събития. Липсата на елементарна солидарност в колегията, злорадството, че тв7 е пострадала – та нали там заплатите били чуетирицифрени? Така им се пада на тия с големите заплати, а ние бачкаме за жълти стотинки – това е лайтмотивът на журналистическите реакции по повод на престъпноте безобразия в една телевизия. Журналистите до такава степен са оскотели в слугинажа си, че дори не допускат, че случилото се в тв7 може и тях да ги сполети. Може да сполети всяка една фирма, фабрика или оранжерия за ранни домати.
Разбира се, че в едно болно общество, каквото е нашето, не може да има неболна журналистика. В някаква степен тая професия все повече заприличва на футбола и върлуващите в тоя спорт безсрамни и цинични богаташи-простаци, които напоително разправят приказки за произхода на първия си милион.
Безнадеждна работа са нашите констативни разговори. Безнадежно е и да ви занимавам с плахите си разсъждения за историята на свободното падение.Любо КОЛЬОВСКИ