Категория: Ринг свободен

МОСКОВСКАТА ВЪЗПИТАНИЧКА МЕРКЕЛ И ПРИЗНАТО КОРУМПИРАНИЯТ ШОЙБЛЕ ЗАЛОЖИХА НА АВТОРИТАРНИЯ ЛЕНИНИСКИ ПРИНЦИП – „КРАЧКА НАЗАД – ДВЕ НАПРЕД“

„Меркел се изсра на синьо-звездния флаг“ – Ако ми позволите да перефразирам думите на Бжежински…
Тази държавичка, населена с варвари по дух, в които властва все още атавистичното преклонение пред Вожда, само за някакви си 144 години от създаването си успя да предизвика две опустошителни световни войни и една фатална за европейския континент финансова криза.
Възпитаничката на Москва, Меркел, и признато корумпиранияТ Волфганг Шойбле, са типични представители на партокрацията – себични, авторитарни, надменни, некомпетентни. Спасявайки личните финанси на спонсорите си, при кризата с токсичния гръцки дълг през 2010 г., нахакаха Европа в такава невероятна финансова каша, последствията от която ще ги носим поне 100 г. И за парадокс, залагайки на авторитарния Ленински принцип „крачка назад – две напред“. Хубаво, но и Ленин, и остеритета се провалиха като политики. Не че ще си признаят съвременните ленинисти – той и Ленин не си признаваше, та агонията продължи 70 години…
Моля, само някой да не ми рекне, че БРИКС ще оправят нещата – първо, скапващата се икономика на Европа не е от техен интерес, което не значи, че няма да похиенстват и напазaруват водещи компании със свежия си паричен ресурс. И второ – те залагат на добрия стар долар.
Никой не вярва на безпомощните европолитици, а Германия загуби авторитет за нови 50г., поне докато това поколение политици и техните ученици се пръждосат в небитието… Щото, ние ще забравим, но финансовите пазари имат дълга памет… Ще си сипя….
Without Prejudice
Carthago delenda est (Картаген трябва да се унищожи), завършвал всяка реч в Сената Катон Стари. Меркел от месеца повтаря същите думи за Гърция. Въпреки предупрежденията за ефекта на доминото за целия Съюз.
Всички световни светила прегракнаха да се изказват в защитата на финансово-икономическия суверенитет на Гърция през последните месеци.Нобелистите проф. Пол Кругман и Джоузеф Юджийн Стиглиц, проф. Джеймс Гълбрейт, проф. Дан Родрик, проф. Пол де Гро и мнозина други. Цяла група водещи икономисти излязоха с открито писмо в „Гардиън: „Greece needs debts cancelled and growth”. WSJ и Washington Post в серия от статии разстреляха действията и решенията на Меркел & Co, като антипазарни, но не би…
Германското дебелоглавие, да приемат нещата лично, да водят войни и слабостта им към геноцида се оказа над всичко. Повториха нощта на дългите ножове и SS манталитета за пореден път взе връх над разума.
Гърция пропусна момента да излезе от еврозоната, когато банките им все още имаха ликвидност. Просто не вярваха, никой не вярваше в АНТИпазарната и антикапиталистическа логика и развитие на последвалите събития. И както коментира поредното светило на световната икономика Джефри Сакс: „Европа е на път да рухне заради суетата и цинизма на шепа банкери и политици”.
Е, Меркел е на път да постигне своето, опирайки се на шепа помияри от бившия съветски блок, които са свикнали да имат господар – ще извърши своя тих преврат за да дойдат старите удобни политици на Гърция, които носят и вината за днешното състояние на страната… А после??
Страните от ЕС имат общо 12 ТРИЛИОНА дългове, от които 9 трилиона – са на тези от еврозоната. Тази година Гърция има пик на плащанията, но във всяка една от следващите години екшънът ще се повтаря.
Добрата новина е, че ЕЦБ си построи офис сграда за 2.4 милиарда И показахме на Америка как се харчат пари на европейския данъкоплатец. Щото американскoто и копие струва нек’ви 950 милиона долара..
България била корумпирана страна, а?
Тодор Георгиев

Предстои мачкане на бизнеса и на свободата на всички, които не са от „пеевските“ и „борисовските“. Оръжието за целта е Цацаров

Предстои „реформа“ на ЛАПАЧИТЕ, които ще се менкат на караминьол. Хъркай, рая! Туриха ли ви го Борисов & Цацаров & Пеевски?!
След като „активното мероприятие“, наречено „протест“ срещу Цацаров, на практика БЕТОНИРА Цацаров, след като Цацаров не слиза от медиите на Пеевски, плещещ безбройни интервюта, след като /зло/паметността му се съсредоточава единствено върху онези, които по една „случайност“ са все врази на Пеевски и Бойко Борисов, днес се разигра поредния циркаджилък в сферата на „съдебната реформа“.
Цацаров и Христо Иванов лигаво се прегръщат и си бършат сополите с: „аз правя грешки“ и „ах, и аз правя грешки“.
„Брифинг на помирението“ му викали ТИЯ на това.В тази държава, подвластна и оплетена от ДЪРЖАВНАТА ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНА ГРУПА, която по никакъв начин не интересува Цацаров, и в която същият тоя Цацаров вместо да разследва същата тая „държавна организирана престъпна група“ и ходи на оперативките, което е абсолютен абсурд, никаква „съдебна реформа“ не предстои.
Предстои „реформа“ на ЛАПАЧИТЕ, които ще се менкат на караминьол. Предстои мачкане на бизнеса и на свободата на всички, които не са от „пеевските“ и „борисовските“. Оръжието за целта е Цацаров, който Борисов „ си го избра“.
Хъркай, рая! Туриха ли ви го Борисов & Цацаров & Пеевски?!
Хак да ви са промитите мозъци от вестници, телевизии и агенцийки, напазарени от Пеевски и Борисов, които ще ви описват оттук нататък ежечасно какъв „гладиатор“ имаме за главен прокурор.
Носете си го на рамо и него, и чорбаджиите му! Носете си на рамо и проституиращите журналя.
Това не е държава. А лайняно блато.Afera.bg

МУСОЛИНИ НА ТРОМПЕТ

Тия дни упорито се ровя из разни сайтове, електронни и книжни книги в опита си да намеря отговор на въпроса какви политически животни са Борисов и шайката му ГЕРБ. Да ви кажа, много трудно е да срещнете аналог на тия създания в историята. Иначе, диктатори, императори, царе, емири и султани – дал Бог. Но попаднах на един забележителен абзац, който много концентрирано обяснява кои сме ние и къде се намираме:
„В скалата на политическите феномени на XX в. авторитарната диктатура е разположена между парламентарната система и фашистката система. Въпреки и произлизащо от авторитет, определението авторитаризъм автоматически изключва демокрацията и означава според проф. Сартори „прекалено голям и свързан със злоупотреби авторитет, авторитет, фактически потискащ, който смазва свободата“. Както понятието тоталитарен, така и понятието авторитарен е използвано от Мусолини, за да маскира същността на режима и да го покрие с латинското му звучене „нравствено влияние“. Но ако понятието се използва след Първата световна война, анализът на родовите му белези, на същността му показва, че авторитарните диктатури са наследници на много по-стари диктатури. Френският принос тук е неоспорим, като се започне от Наполеон и се стигне до Наполеон III. Понятието бонапартизъм е влязло в основата на понятието авторитаризъм и в него се влага смисълът потискане на свободата с различни мерки, но и с маневриране, с отстъпки на опозицията, с компромиси, с използване на обещания за реформи.“
Авторът, май беше проф. М. Семков, много точно е уловил в мрежата си характерологичните черти на един тип много преди въпросния тип да се появи на сцената. Всъщност, типът е реплика на изброените типове и е ученик на един от тях. Типът е продукт на системата на една политическа схема, която имитирайки собственото си саморазрушаване, се възпроизведе в много по-съвършен и функционален тип.
Общото в репродуцирането на тоталитарните системи е, че те освен себе си, възпроизвеждат още насилието, ренесанса на простака и алчния за власт тип, който няма спирачки и не забелязва препятствията пред себе. Той просто ги прегазва и продължава напред. В своето напред. Което е назад за всички останали.
Извинете ме за дългия и досаден статус.Любо КОЛЬОВСКИ

Благодаря ти, бабе, направи деня ми по-светъл!

И пак е събота, и пак съм по пътищата на България. Минавайки с колата през едно село, спрях да си купя невероятни розови домати от една баба, която ги беше изнесла на една малка масичка.
– Колко продаваш доматите, бабе?
– По едно левче килото, чедо, вземи си, много са хубави, нито съм ги пръскала, нито са торени.
Взех три килограма и и подадох пет лева. Бабето ми върна 50 стотинки. Разбрах, че се обърка, но благодарих за хубавите домати и потеглих с колата. Само на около стотина метра от нея спрях пред магазинче, за минерална вода. Излизам от магазинчето и до колата ме чака бабата.
– Объркала съм се, чедо, взела съм ти повече пари, и ми подава 1.50 лв.
– Бабе, задръж паричките, разбрах, че се обърка, но тези хубави домати струват повече.
След десетина минути уговорки, все пак тя се съгласи да запази този прословут лев и половина. Разделихме се с прегръдка и благослов от нейна страна…
Та сега, седя и си мисля, колко добри и честни хора живеят в тази територия, наречена България, и как старите хорица с нищожните си пенсийки преживяват, но са горди и хора с достойнство. Не искат чуждото, държат на своето.
Благодаря ти, бабе, направи деня ми по-светъл!Мая Георгиева

Ако има Господ, нямам идея защо наказва този беден и нещастен народ

Ако има Господ, нямам идея защо наказва този беден и нещастен народ – не знам какво в миналото или настоящето ни предизвиква този гняв Господен.
Ето кое ме накара да се чудя над това:
Погледнах някои от заглавията във вестниците и се ужасих:
такава злоба, толкова много гадости, поток от гнусни думи – ужасни, завистливи и озлобени коментари и коментатори.
И не е са само вестниците. Същото е и в Интернет, по радиото и телевизията.
Въздухът, който дишат бедните хорица в България, е пропит от тях – станал е тежък, бавно подвижен.
В този въздух няма буря, в него има само паяжини, в които като безпомощни мухи са обхванати всички граждани.
Онези хора, които се опитат да се размърдат, биват оплитани още повече, защото паяжината на този вид паяци има точно такова свойство…
Паяците атакуват специално мислещите граждани, тровят ги и гледат да ги оставят на светло, да служат за пример на останалите…
И тежко, и мрачно, и гадно… Но най-много ме тормози въпросът: защо? Защо е нужно да се правят тези гадости? Кому е изгодно всичко това? И не разбират ли тези паяци, че и техният край също ще настъпи, рано или късно?
На фона на тези гадости, има няколко автори, които пишат смислено, човечно, сякаш са внесени в България от някоя чудна страна. Не, страната пак е България, просто е друга, съществуваща паралелно. В нея хората са нормални, помагат си един на друг, а не се дразнят от съседите. В нея нещата се случват така, както трябва, а не наопаки. В нея кадърните не биват обесени („за да идат по-скоро да служат на Господа“), а биват издигани на отговорни постове, за да се грижат за своите сънародници.
В нормалната България хората са приятели, а не врагове.
Но ако искате да живеете в нея, трябва да се простите с четенето на медии, потънали в езика на омразата. Да престанете да следвате ФБ-приятелите си, които се опитват да ви промият мозъка, да не гледате телевизия и да не слушате радио. Да намерите онези неколцина автори, които споделят с вас не своето мнение, представяйки го за факт, а фактите и оставяйки на вас да стигнете сами до правилното – за вас си! – мнение.Вени Марковски

ВЛАСТТА МНОГО СЕ СТРАХУВА ОТ НАРОДНАТА ЛЮБОВ И ЗА ВЛАСТ ЗАКОНИ НЯМА

Тази вечер за пореден път се убедих в две неща: 1. Че властта много се страхува от народната любов и 2. Че за власт закон не важи.
Пътувам си от центъра към къщи и по бул. Руски се озовавам зад кортеж на МС – една кола с лампа и една без лампа. Този без лампата си кара що-годе нормално (ако изобщо управлявана от НСО-шофьор кола може да се движи нормално). Този с лампата, обаче, кара зад първия, но между двете ленти. И това не ме изненада кой знае колко, но ме впечатли съчетаването на функциите на шофьор и регулировчик, които управляващият МПС-то демонстрираше. Някъде около хотел „България“ човекът с лампата си извади ръката през прозореца и ми даде знак да стоя на разстояние, да не карам твърде близо зад него, макар че си карах на съвсем прилична дистанция – не му се бях покатерила на багажника (Смея ли? smile emoticon ) Та, човекът, докато си караше върху маркировката между двете платна, взе да маха истерично, за да поизостана, че… близостта на простосмъртните до богопомазаните явно не е желателна.
Отдалечих се леко, но упорито продължих да го следвам и да го наблюдавам. През целия път (до алея „Яворов“) човекът си пердашеше посредата и с впечатляващи криволичещи движения избутваше останалите коли от трасето.
Далаверата ми от цялата работа беше, че хванах зелена вълна, защото тя естествено стриктно му беше осигурена (властта на светофар не стои – и той е за простосмъртните).
Докато го наблюдавах как безпардонно нарушава всички възможни правила за движение по пътищата, си мислех колко много всъщност сме свикнали с подобни гледки и как почти не ни правят впечатление. А трябва! Ненормално е да приемаме за нормален факта, че за определени люде законите не важат.
Което пък ме подсети за една случка отпреди 1-2 седмици. Моя позната, която работи в МС, ми се нахвърли вербално, след като споменах, че смятам за нередно най-яростният защитник на тоталната забрана за тютюнопушене, любимият ни премиер ББ, да си пуши пурата в кабинета. Позволих си да кажа, че ще спра да пуша в офиса си, след като получа ясни доказателства, че ББ си пуши пурата около, но не в сградата на МС. Аргументът в негова защита беше (забележете!), че всички в МС си пушат в кабинетите (???). Те така процедират и в Народното събрание, впрочем.
Та, както е казал народът, рибата се вмирисва откъм главата. Докато родните управници не се научат да дават пример за спазване на закона, няма как да очакват и ние, простосмъртните, да станем по-дисциплинирани и по-отговорни към себе си и към околните.
Това е от мен… Хайде, останете си със здраве и не се престаравайте в спазването на законите – ролята им е само да пълнят джобовете на знайни и незнайни „органи“ с глоби и рушвети.
Ани Алашка

КАБИНЕТЪТ „БОРИСОВ-2“ НЯМА ДА ИЗКАРА ПЪЛЕН МАНДАТ, А „РУСКОТО РЕСТО“ ЩЕ Е ЗА ДЕСЕРТ

Българското правителство е обречено на провал още от „инвитро“ зачеването си.
Нека Борисов не издува шушляка, а признае пред гласоподавателите си, че основният партньор на ГЕРБ са ДПС, а не РБ, ПФ или пък АБВ. Те са само „смокиновото листо“ на тази срамна коалиция.
Нека го направи, а не да се впуска като адвокат на правосъдния Христо Иванов, все едно някой е изправен пред Великата Инквизиция и очаква да бъде изгорен на клада или гилотиран, или пък Христо Иванов е малък да се защити пред журналистите. Не сме и забравили какво му е мнението за Бойко Борисов и Цветан Цветанов на „уличен език“. Както оправда самият Христо Иванов думите си като протестър. Нещо за мафия беше. Едва ли и те са забравили.
Напълно излишен цирк се разиграва за пореден път пред българското общество. Протести. Контрапротести. Промени в конституцията. Съдебна реформа. Кому е нужно всичко това??
Съдебната власт играе по свирката на изпълнителната власт, защото не е независима от нея, а напротив. Политическите лица трябва да спрат вмешателствата в работата на съдебната власт и да не си избират прокурорите в Банкя. Всичко друго са тънки сметки и договорки.
Радан Кънев и Лютви Местан да кажат за кое по-точно не могат да се разберат!
Има много по-важни въпроси за българския народ, които трябва да са на дневен ред. Какво значение има какви реформи ще се правят и дали ще се правят изобщо, след като те ще обслужват лични, чисто партийни, партийно-клиентелски и корпоративно-олигархически интереси?!
Проблемът са хората. Хората във властта.
Недопустимо е в държава-член на ЕС да не може да бъде осъден депутат, политическо лице, министър или кмет на ГЕРБ! Недопустимо е за една уж правова и демократична парламентарна република!
Проблемът е, че България е такава само на хартия, докато всъщност е изпълнителна република. Изпълнителната власт изпълнява, коли и беси, според повелите на САЩ и ЕС.
ГЕРБ бързат за Шенген и се страхуват да не би Румъния да бъде приета, а България да изостане. Отделно се притесняват от резултатите на местните избори и да не би „кафетата“ им с ДПС да се отразят негативно на октомврийския вот. От друга страна коалицията им с РБ ги позиционира пред евроатлантическите „партньори“ като „десни“.
Много тънки и елементарни сметки, които обаче минават само пред „простите, които се разбират с простия“. Дано по-скоро осъзнаят обладаните, че ГЕРБ и ДПС са скачени съдове и това не е защото много им се иска да делят „пая“, а защото отвън бе заповядано да се имитира стабилно правителство пред населението, за да текат нормално европейските пари по нечии джобове и определени фирми.
Съдбата на РБ е ясна.
Кабинетът „Борисов-2“ няма да изкара пълен мандат.
А „руското ресто“ ще е за десерт.Стоян Тончев, ZADKULISITE.COM

В БЪЛГАРИЯ СЪЩЕСТВУВА МАФИЯ, МНОГО ПО-ЗЛОВЕЩА ОТ СИЦИЛИАНСКАТА И ИМПЛАНТИРАНА В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ!

Понеже продължава внушението от политолози, социолози и политици, че мафията е ДПС, моля всичките си приятели да разделят прокарването на определен вид политика от реалността! Онези, които го правят са партийно ангажирани хора или срещу заплащане.
Мафията е изключително сложен феномен. В България НЕ СЪЩЕСТВУВА реално антимафиотско законодателство, нито има легално определение на тази дума. Това е причината много хора в политиката или срещу заплащане да развиват публично въображението си!
В България съществува мафия, много по-зловеща и мощна от Сицилианската в този момент. Работи в абсолютна тъмнина и завоалираност и е имплантирана в дъжавната власт! Притежава собствен капитал, банкова и политическа протекция. Убиват хора, отвличат и източват националния капитал чрез законодателство, написано в тяхна полза т.е. престъпленията им са законни откъм формална страна. Контрабандата и източването на държавни средства са основен донор! Мафията има ръка във всички парламентарно представени партии и съответните зависимости! Няма политически цвят.
България може да продължи да живее само чрез антимафиотско законодателство и преследване на тези хора докрай в България и извън нея! Всяко друго говорене е празно!Полк. Николай Марков
Колаж: www.slideshare.net

ТИКВО, КАТО СМЕ ТОЛКОВА ПЕКАНИ, ОБИЧАНИ И УВАЖАВАНИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ, ЩЕРКА ТИ ВЪРНА ЛИ СЕ ОТ САЩ ИЛИ ОЩЕ Е ТАМ?

„Борисов: България е сред най-лоялните в НАТО и ЕС“
Тоя след преговорите за „реформите“ май здравата е предозирал …
Тиквун, кат сме най-лоялните на НАТО, що тия не ни подариха 10-20 самолета? Нали имали 14 ХИЛЯДИ ?
Кат сме най-лоялните в ЕС – що не идват европейските фирми у нас? Или където дойдат и почват с циганските номера – ниски заплати, които даже не се изплащат?
Кво го топли обикновенния човек, че сме най-лоялните в НАТО и ЕС ???
А, тикво – кат сме толкоз пекани, обичани и уважавани от цял свят, щерка ти върна ли се от САЩ или още е там?Владимир Мицов
Колаж: Георги Динев

КАК УБИХ МАЙКА МИ, ВКАРВАЙКИ Я В БЪЛГАРСКА „РЕНОМИРАНА“ БОЛНИЦА

Не знам защо пиша това. Час преди полунощ. След 16 часов ден на физическа, психическа и душевна мъка, безсилие, граничещо с озлобено смирение /да ме прости Господ за този израз!/, и с жестока болка в гърдите, дори и при вдишване. Даже не се питам дали е мускулна болка или друга, вече ми е все едно. „Първи“ ден от жестоката битка – да върна мама отново. ТУК. Защото бездушниците пак я пратиха ТАМ. Без да им мигне оченцето.
Приемете го като терапия. Приемете, че ви пише човек, който след приключване на ИЗПИТАНИЕТО, продава всичко, заличава всички следи, стяга куфара и завинаги тръгва по Пътя, напускайки тази шлякана, мръснишка, мафиотска, безчовечна, непознаваща думата състрадание, лайняна, еснафска, крадлива, тарикатска, педерастка, унизяваща и унизителна държава.
Мама има мозъчно – съдова деменция. Диагнозата и поставих аз, още когато започнаха първите натрапчиви симптоми. Достатъчно четяща и интелигентна съм за да го направя, въпреки т.нар. родна медицина. Мама е на 84 година и е много интелитентна жена, чувствителна и на практика доказа онази стара максима, която, когато сме млади, хвърляме в кошчето на сърцата си пренебрежително – точно от това, което най-много те е страх, то те връхлита. Началото бе с халюцинации, проявяващи веднага след събуждане. Изострено състояние след операция на смяна на ставата преди близо пет години, петнайсет дни след която от този свят внезапно си отиде татко – просто сядайки, изхърквайки и полетявайки към своята звездичка. Преодоля шоковата загуба на мъжа, когото бе обичала 58 години, заради мен. Научи се да ходи. Напълно адекватна, четяща, коментираща всичко, което се случва в държавата, до момента, в който започна да усеща, че нещо се случва с нея. Сама поиска да и намеря психиатър. Защото те са онези, които уж разбират от „халюцинации“ и „губене“.Нищо, че и тя, и аз знаехме, че нищо не разбират. Защото няма такъв, роден на тази планета, който да разбира повече от 10 процента от онова, което се случва в мозъка ни, компютъра на Господ.
Доведох психиатър у дома. Предписа и онова, което много по-късно щях да разбера, че предисват всички и с него лекуват „всичко“. Респилукс, който има своите производни – сперидан, рисперидон, рисполепт, рисполуск… Доверявам се на лекарите. И тя го пи близо седмица. Пред очите ми мама полудя за шест дни до степен, в която не можех и да си представя, че може да се случи. Пълна дезориентация, объркване, преплитане на спомени, абсолютен блок в отделни части на съзнанието, халюцинации, далеч по-страшни и силни от онова, което уж „лекувахме“. На втория ден се обадих на лекаря и разтреперена обясних, че това, което виждам е ужасяващо скоротечно развитие на болест, която уж „борим“.
Психиатърът спокойно ми обясни, че нямало нищо страшно, изобщо не можело да се случва всичко това от лекарството, защото било в много малки дози. Пак се доверих. Той беше лекар. Аз в очите му – поредната истерична близка, която разбира от всичко. Н се случваше. Точно онова, което го нямаше в учебниците му.
На петия ден нещата станаха зловещи. И отрязах от раз. Спрях лекарството без да питам никого. Защото никой, освен мен, която бе денонощно до мама, нямаше представа какво се случва. А аз следях всяка промяна ежечасно. Коства ми поне два месеца да я „изчистя“ от последиците. И досега мама ме пита защо е била „в Бургас“ и помни инстинктивно ужасяваща промяна, която настъпи с нея. Цяла зима бе в прекрасна кондиция. Пиеше си сермиона за оросяване и витамини. Пролетта отключи ново развитие на деменцията. Пак с халюцинации. Внезапни. И понеже през останалото време бе в адекватно личностно състояние, нямаше как да си обясни защо има някой в апартамента и и логичния и анализ водеше към мен – аз съм ги пуснала, аз съм в заговор с тях… След три остри кризи, сама усети и поиска да се махне, и да отиде в болница.Ако си мислите, че и това става лесно, не сте от тази кретенска държава.
Потърсих връзки да лежи в неврология. Един лайнар, без никакво извинение, на когото съм правили десетки услуги, колебливо ми рече, чакай сега ще проверя и след малко подаде телефона на някаква си невроложка, която като чу „халюцинации“, с тон на оператор на свинска единица в кравеферма, ми разясни, че задължително трябва да осигуря 24 часов придружител, защото – „тя може да тръгне нанякъде в коридора…“. „Тя е за психиатрия“ отсече „краварката“ без дори да е видяла очите на мама. Затворих телефона. Пак с връзки след настояване на мама да влезе в болница, стигнах до „хотел „Калифорния“, иначе казано „психиатрията“. Приеха я. Отидохме двете. Мама бе в пълна адекватност, на собствен ход, вечерта преди да отидем в болницата дори си направи маникюр, защото моята майка и на 84 години е дама. Не съм афиширила коя съм. Дори се подразних, когато една от болните ме позна и ме засипа с комплименти. Четвъртък на обед приключваме с приемането. Обяснявам подробно на лекарката кои са най-големите ми страхове – от реакцията на лекарството, което я е разсипало преди половин година. Тогава нямам и представа, че точно с този медикамент лекуват „на ред“. Подписвам документ, в който е описан редът в клиниката. Свиждане – в неделя от 14 часа, консултации с лекар – в четвъртък, а ползване на мобилни телефони от болните – от 18 до 20 часа. В четвъртък около 17,30 часа мама ми се обажда. Говорим си нормално, всичко е наред. Тя дори е впечатлена, че клиниката изглежда добре, в сравнение с нейно посещение при приятелка там преди много години. Междувременно, тъй като имам второ зрение за нещата, нещо като че ли ми подсказва какво ни чака. И мен. И нея. Петък. От незнайно колко време не помня да съм излязла някъде с приятели. Правя го. Но треперя от нерви. Мобилният терефон на мама не отговаря. На санитарката също. Кълбо от нерви съм, докато уж разпускам с приятели. На следващата сутрин – събота – се изстрелвам в клиниката.
Бомба е паднала. Отваря ми санитарката. Никой не знае къде и е телефона. Мама е видимо неадекватна. Замотана. Лекар? Ами… – отговаря сестрата – не знам къде е… Как не знаете, бе? – реввам. Ами… сигурно има спешен случай, или е някъде по сградите…
Оказва се, че събота и неделя ТАМ има само един дежурен лекар, който обслужва около четири отделения. На всичкото отгоре лекарят, когото трябва да намеря да питам какво става с мама, е „детски“. Не го дочаквам. Няма никакъв смисъл. Неделя. Мама е омотана, но върви сама с бастунчето из коридора. Виждам точно онези скорострелни промени, които изживях тогава, когато пред очите ми се сриваше психически след „рисполукса“. Стискам зъби. Все пак не съм лекар. Раздирам се от вътрешната битка – какво да направя – да я взимам ли от болницата или не… В понеделник пак съм в клиниката. Разговарям с лекарката, завеждащата. Обясняват ми как мама има „лека“ до „умерена“ деменция, как е добре да стои още „един – два дена, за да умерят точно дозата на лекарството“ и … споменават точно медикамента от който знам какво се случи с мама преди шест месеца. Щели да я наблюдават, защото понякога този медикамент давал скованост в движенията, тя санитарката щяла да я наблюдава и да им каже, ако има нещо… Вторник вечерта санитарката ми звъни и ми казва, че мама вече е агресивна и че няма нищо общо със състоянието, в което е приета. Не искала телефон, за да разговаря. В сряда пристигам в болницата да си я взема. Обясненията, че не е адекватна са от типа „смяната на обстановката“. „Смяна на обстановката“ обаче тя нямаше, когато взимаше същия препарат вкъщи и когато изживях ада, от който с неистови усилия я върнах. Аз си знам какво ми костваше. Натоварвам багажа. Мама не може да върви нормално. Тътрим я до входа на болницата с мой приятел. Виждам как сковано едва върви, почти се свлича. В колата говори, има проблясъци, но е „омотана“, точно така, както аз вече я бях виждала. Междувременно съм изчела всичко за лекарството. И съм си обяснила всичко. И най-важното – че при възрастни в напреднала възраст може да даде злокобни нежелателни реакции. И че не само всеки организъм е различен, но и всяка психика и всеки мозък реагира различно. В българските болници никой не се интересува от „индивидуалност“, тук всичко е „матрица“. Едва я докарваме до дома и. Осем часа спи като пребита. За малко се събужда. После пак цяла нощ. Обсъждаме с мой приятел да спра ли пак рязко лекарството. Сама решавам – в четвъртък сутрин на половинката на 0,5 само за да не го спра рязко от следващия ден. Днес мама не може да ходи. Лежи. Едва сяда. Едва, защото пада назад. Не знае защо не може да се движи. „И аз не знам, питай лекарката…“. Опитвам всичко. С неистови усилия и сменям памперси. В един момент мисля, че ще колабирам. Не мога да я обърна встрани, движенията и са ограничени. Влиза в неадекватното си положение, което ми е до болка известно. Докато имам усещането, че гърдите ми ще се пръснат от усилието да я вдигна за да седне и за да хапне поне мъничко, подпирайки я отзад с малко столче и възглавница, не издържам. Разплаквам се. Вия. И питам Господ, какво го питам и аз не знам. Гневна съм. Бясна съм.Внезапно мама ме поглежда с толкова мъдър поглед, че се стряскам. И изрича равно, като че ли е проводник на нечий друг глас: „Децата, които гледат възрастните си родители, не трябва да губят присъствие на духа, затова АЗ ти казвам: „Вземи се в ръце!“.
Замирам. „Мамо, каза ли ти го някой това?“. Натъртено на „АЗ“ изрича: „АЗ ти го казвам“. Бог ми отговори. Моля и да ми прости, че допуснах да я вкарам в болница, а тя хрисимо ме погали: „Нали го направихме у за добро?“. От клиниката иначе ми се обадиха любезно да ме питат – имам ли нещо против и да не се стряскам, че щели да пишат в епикризата, че имала съдова деменция и алцхаймер, въпреки че нямала алцхаймер, че да съм можела да си взема нам си какво по-евтино и въобще не чух какво точно ги терзае, за да си натъкмяват писанията.Пишете каквото искате! Епикризата още не съм отишла да я взема, защото трябва да ми мине момента да искам да разстрелям някого.
Спрях лекарството. Мама вече е в епизода на „последствията“ – напълно объркана, бърка мен, пита ме коя съм… Преди шест дни, заедно тръгнахме към клиниката. И дори, търсейки някоя дума, тя бе събеседник. Днес я върнахме у дома и – „парцал“. Който дори не може да се движи. На всичкото отгоре – държейки и ръцете установих, че „гори“ и че има 37,5 градуса температура. В клиниката, разбира се, хабер нямаха. Аз съм от онези, които водят битки докрай. С пълно съзнание знам, че тази битка е обречена. Снощи се помолих на Господ да ми прости, че искам да контролирам, да се бия докрай за мама, и че е грешно, че не оставям всичко на смирението и в Негови ръце… А днес мама смирено, в един откъс от време ми каза: „В живота има и хубави, и лоши неща, трябва да ги приемем и да се справим…“. И понеже не можех да дишам, докато я вдигам, се разплака, че може да „си отида“ и да „я оставя сама“…В тази държава не лекуват човеци, „лекуват“ „зеленчуци“.
И ми дават акъл за хосписи и как да избера жена, която да я гледа. Неща, за които съм чела вероятно повече от тях. В тази държава, в една „реномирана“ болница, с един политически „комплексар зинал за власт“, който е шеф на борда на директорите и авер на ментора на здравния министър, ще се претрепят да се фукат иначе с „постиженията“ на болницата си. Чиновници. Бездушници на работно време.Простила съм им. На всичките до един. И съм ги оставила да се оправят с Господ.
Аз нося своя кръст. И ще го нося дотогава, докогато е писано. Оттам нататък – не искам да имам нищо общо с държава, в която сърцата на управлящите са в лайна увити. Аз нямам място тук. Жестоката ирония бе, когато самата мама днес, вглеждайки се в мен, пророни: „Аз трябва да си отида… Не се вписвам нещо тук…“. Сълзичката и ме опари.Веселина Томова
Afera.bg