Категория: Ринг свободен

МОРАЛЪТ УМРЯ, КОГАТО ИВАНОВ СТАНА МИНИСТЪР НА ПРЕМИЕРА, КОГОТО НАРИЧАШЕ МУТРА

И какво излезе, че Христо Иванов е бил представител на стотина души, които се изсипаха пред Народното събрание и на двете редакции, издържани от Америка за България.
Премиерът не го подкрепи, министрите от кабинета не го подкрепиха, както и депутатите с изключение на Радан Кънев. Това е политическа катастрофа, а Иванов е тежък лузър. Той не подаде оставка, а излезе през посочената му врата. Няма никакъв морал тук. Моралът умря когато Иванов стана министър на премиера, когото наричаше мутра.
Освен това излиза, че един човек и няколко клакьори на издръжка от Америка за България искат да реформират съдебната власт, разбира се така, както те си представят тази реформа. Това е глупаво и издава нахално самомнение на хората, които са си въобразили, че могат да го направят и имат правото да го правят. Изядоха малък шамар и опищяха орталъка.
Преврат им се привидя, защото Борисов не ги пусна да излязат от пясъчника и да се качат на люлката да се полюлеят.Явор ДачковКолаж: Иво Ангелов – Свободен човек

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ВКС ЛОЗАН ПАНОВ: АКО ОЛИГАРХИЯТА ИМА ДЪРЖАВА, ВСЕКИ ОПИТ ВЛАСТТА ДА БЪДЕ ВЪРНАТА НА ГРАЖДАНИТЕ МОЖЕ ДА СЕ НАРЕЧЕ ПРЕВРАТ

Публикува без редакторска намеса цялата реч на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, произнесена в петък по случай честването на 135-годишнината от създаването на съда.
Благодаря на всички вас, че сте днес с нас, за да отбележим 135-годишнината от създаването на Върховния касационен съд. Сигурно на мнозина ще им се стори, че съм голям наивник, че се надявах това честване да се превърне в двоен празник, който да надхвърли рамките на институцията. Става дума за гласуваните промени в Конституцията на Република България от парламента преди два дни, с които трябваше да започне връщането на властта в институциите, тоест разрушаването на статуквото.
Но както казва Рузвелт: „В политиката нищо не става случайно и ако нещо се е случило, значи така е било замислено“. Затова, ако за четвърт век демократично съществуване държавата и обществото ни бяха поставени под пълен олигархичен контрол, значи така е било замислено.
Ако през това време два милиона българи напуснаха страната, сред които и голяма част от цвета на нацията, значи така е било замислено. Ако тези, които останаха не вярват, че съдебната система е справедлива, не вярват, че партиите ги представляват, не вярват, че органите на реда ги защитават, не вярват, че данъците им работят за тях, не вярват на институциите, не вярват на медиите, значи така е било замислено. Ако гражданите не вярват на държавата и в това недоверие изключително благоприятно се развива статуквото, значи така е било замислено. Ако в едно отворено и свободно общество, за каквото ние се считаме на хартия, търсенето на истината го наричат преврат, значи така е било замислено. Ако само два дни преди това представителите на политическите сили спънаха конституционните промени, с което минираха съдебната реформа, значи така е било замислено.
Дали обаче всички ние, потърпевшите, си даваме сметка накъде ни води замисълът да бъде гарантирана съдебната зависимост, разбира се, с любезната подкрепа на българския политически елит?
Непрекъснато тиражираната лъжа, че начинът, по който се избира ВСС и колегиите във ВСС не е толкова важен, защото, видите ли, тепърва предстоят промени в различни закони и кодекси, които са много по-съществени за реформиране на съдебната система, не я прави истина.
Кой извършва селекцията на магистратите, които влизат в съдебната система, кой контролира техните действия, кой избира административните ръководители в правораздаването, кой санкционира магистратите при извършени от тях нарушения, кой избира хората, които израстват в съдебната система? По закон и конституция това е Висшият съдебен съвет. Тогава логично идва въпросът – кой избира членовете на ВСС, как? Каквито кадри влязат в състава на съдебния орган, такива ще бъдат отглеждани и възпитавани в цялата система. Членовете на ВСС се възпроизвеждат надолу по веригата и затова как и какви хора се избират във върховния орган на съдебната власт е най-важната стъпка, за да започне промяната във цялата система. Хората осмислят институциите и затова техният правилен подбор е най-важната стъпка по пътя към промяната, а не непрекъснатите промени в закони за пред Брюксел, чиято цел винаги е да се печели време.
Усилията, които бяха положени през последните седмици за спъване на реформата, са напълно обясними, защото именно съдебната система е тази, която би могла да върне държавата на нейните граждани. Сигурно днес отново ще бъда обявен за атентатор, който ще извършва преврат.
Ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат.
Това е система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина, която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и разбира се – съдебната система. Действията й не се огласяват, а се държат в тайна, грешките й не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват, противниците й се преследват докрай, а тайните й – те са много грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани. Именно съдебната власт е тази, която може да изчисти всичко това и да върне върховенството на правото.
Обръщам се към вас, скъпи колеги, да ми помогнете в тази трудна задача. Неслучайно атинският законодател Солун издава закон, който гласи, че отбягването на спорове е престъпление за всеки гражданин. Убеден съм, че с ваша помощ, колеги, българският съдия може да се превърне в онова, което е неговото призвание и което е – да бъде свободен и независим.
Защото ценностите на старите демокрации, на които ние непрекъснато се възхищаваме, не представляват естественото състояние на тези общества, а са отстоявани векове наред. Затова и ние, като магистрати, принадлежащи исторически на времето, в което живеем, трябва да се борим с всички сили за върховенството на правото.
Казвам върховенство на правото, а не на закона, защото понятието върховенство на закона крие един опасен риск – тъй като става дума за управление на човек от човек. Върховенството или господството на правото е власт на ценностите, които са фундаментални за всички нас и затова сме ги поставили в конституционна законност, която стои над. Тя е стандартът и съдът е този, който трябва да каже кое е правото, за да го приложи.
В този смисъл ви призовавам – да се борим заедно с всички сили съдът да разполага с онази степен на независимост, която да осигури господство на правото.
Ще завърша с една с притча, но не е за жабата и топлата вода. Кралят осъдил един човек, за чието деяния му се полагала смъртна присъда. Той обаче му предложил да избира своята съдба – или да бъде обесен или да попадне зад голяма, страшна, стоманена порта. Престъпникът помислил и избрал бесилото. Когато на шията му сложили примката, той казал: „Стана ми любопитно – какво има зад онази тъмна, черна порта?“. Кралят се разсмял: „Ето, разбираш ли, получава се нещо забавно. Аз на всички предлагам избор и всички избират бесилото“. „А зад портата какво има, аз така или иначе няма на кого да кажа“, добавил престъпникът, посочвайки примката на врата си. След като замълчал, кралят отговорил: „Там е свободата. Но хората така се боят от неизвестността, че пред нея предпочитат въжето“.
Поздравявам ви с днешния ден и моето пожелание към всички вас е да си припомним отново една мисъл на Рузвелт, че единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх. Нека кажем „Не“ на страха и не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци. Нека всички заедно се преборим с неизвестността и извикаме силно: Стига вече толкова!www.mediapool.bg

ЛЮБО КОЛЬОВСКИ: РЕФОРМА ДНЕС, РЕФОРМА УТРЕ И НАКРАЯ ПРОСТО НИЩО…

Питам се, дали и на другите им писна, както на мен, да слушаме и да четем за тая съдебна реформа. Не защото не е важно, а защото за пореден път ни правят на глупаци и кретени, които просто трябва „да харесват глупостта, защото освен нея няма нищо друго”, защото „ако някой иска истинска и принципна, дългосрочно принципна промяна, той е враг на всичко добро, защото– отново сме заплашени – ще има нови избори, а това е лошо, ще има нови дългове (забравиха за вече заявените заеми), ще има нови по-високи цени…
На фона на тези политически брътвежи, всяка казана от специалистите като доц. Кристиян Таков, съдия Панов, съдия Нели Куцкова, дори проф. Екатерина Михайлова /казвам „дори”, защото част от нея все още е политик/, нещата изглеждат много сериозни. Безспорно те са прави. В политиката, както и в икономиката, ако няма правилен, стабилен, законен фундамент, всичко, дори и най-положителното, дори и най-социалното, в един момент се превръща във Франкенщайн. А в този случай става въпрос точно за това. „Строи” се реформа върху фундамет със шупли, дори и с пукнатини. И тези пукнатини са не само законови, те са преди всичко морални. Липсата на елементарен морал се вижда в поведението на всички в парламента – и в тези на власт, и в тези наречени уж опозиция. Мълчат и гласуват под строй. Сякаш гледам времето, в което бях просто парламентарен репортер. Тогава всичко се решаваше от един, двама, най-много трима. Днес те са просто шест-седем. А може и да си въобразявам, че са толкова.
В действителност, обаче почти никой не просто не взема, но и не посочва горещия картоф. А горещият картоф е отговор на въпроса: „Всъщност в какво точно се изразява проблема наречен гнила съдебната система и в какво се изразяват решенията? Защо онези, които трябва или поне институционално трябва да вземат мерки, да гласуват решения, да направят промени, се занимават с повърхността на проблема и по тази причина насосват всичко към съда и съдиите? Отговорът е много прост – така е най-лесно, така на пръв поглед изглежда правдоподобно, на практика се унищожава съдебната система и така най-лесно се имитира промяна. Преди един ден доц. Таков много правилно изброи проблемите, които идват от прокуратурата – некадърно обвинение, лоши доказателства, неповдигане на обвинение. Първите две означават гаранция за оправдание, а третото е просто рекет, изнудване…Но това засяга наказателната част от системата. И не знам защо той забрави, че има още една институция – полицията, онази полиция, която събира доказателства, онази полиция, в която са дознателите, т.е. там, от където идва „материалът” в прокуратурата. Забрави да каже, че връзката е не просто тясна, тя е вертикална. Но освен наказателна съдебна част има и гражданска, има и търговска. Понякога репресията в тази част е много по-болезнена и тежка. И като говорим за тази, гражданската част на съдебната система, винаги се питам защо никой не говори за адвокатите, защо никой не посочва онези дела, които са загубени поради липса на професионална защита, каквото и да означава това. И тук си задавам въпроса: Ако всички до влизане в съда си свършат работата поне на 50%, дали съдът „ще посмее” да решава неправилно, подкупно, незаконно… Защото всъщтност единственото до което ние гражданите имаеме достъп, при това директен, е съдебния процес, съдебните актове. Те са видими за всички. Другото е обвито в мъгла. И от тази гъста мъгла всеки некадърник може да си играе на реформа.
Отплеснах се. Ако се върна на действителността днес – всъщност нищо не се е случило. Просто лъсна за пореден път задника на политиците – сговор, задкулисие, комбинация, далавера, липса на морал и поведение, показващо живот в паралелен свят. Резултатът – реформа няма. Няма да има и Реформаторски блок (или ако нещо остане, ще е по-жалко от земеделците). Наказателна акция за по-дръзките, от всички, и най-вече от онези, за които властта е от първостепенно значение.
А ние, простосмъртните, продължаваме да повтаряме, че промените в Конституцията нямат значение за ОНЕЗИ ПРОМЕНИ, ОТ КОИТО СЕ ИНТЕРЕСУВАМЕ. Онези промени, които могат да ни донесат шанс за по-достоен живот. А те се решават само с промени в три закона:
Първата: В Закона за съдебната власт – Задължтоелен, императивно задължителен характен на решенията на Върховния съд, за всички надолу. Ако се появи ново мнение – веднага да следва тълкуване. Какво ще ни даде това на нас простосмъртните. ПРЕДСКАЗУЕМОСТ. Като има задължителен характер една такава правна норма, тогава никой не може да ми твърде, че не знае какво ще се случи в даден процес. Другото е само професионализъм.
Втората: Истинска неприкосновеност на собствеността. Да видим тогава кой крадец, ще разбива, ще изнасилва, ще пребива… Ако знае, че ще го застрелят и това е просто право…
Трето: Регресен иск срещу виновните длъжностни лица, дори и само 5% от този, който може да се води срещу държавата. Питам се колко прокурори ще повдигнат некадърни обвинения, колко полицаи ще представят негодни доказателства, колко чиновници няма да си вършат работата както трябва? Май ще се замислят как да работят.
Колкото до забавените дела – много е просто. Справка в табличен вид, обяснение, административна санкции, дисциплинарка … Няма да има съдия без основателна причина да бави делата си.
Е, какво излезе? Както каза доц. Такев, „Ако искате, можете.” Аз обаче казвам: Вие, госпожи и господа политици, не искате и за това не можете. Защото липсата на компетентност винаги може да се прикрие с ползване на експертност, каквато не ползвате, защото не искате. По тази причина отвращението и погнусата от вашите действия е все по-голяма.Любо КОЛЬОВСКИ

ДОГАН ОСТАВИ ЦАРЯ БЕЗ ОДЕЖДИ

Защо в речта си Ахмед Доган каза истината за България, какво се е подготвяло за страната ни и защо го направи точно в този момент?
Мисля, че това са съществените въпроси, според скромните ми разбирания, на които трябва да се отговори. За мен истината е някъде там, но е неоспоримо, че българските политици са изплашени, защото са наясно в какво са се забъркали. Към тях причислете и Доган.
С речта си той не само се разграничи от тях, показвайки че той и ДПС няма да отстояват протурската страна, която е заело държавното ръководство, а геополитическата му ориентация е в друга посока.
За всички трезвомислещи е пределно ясно, че инспирира ли се конфликт между Турция и Русия, най-потърпевши ще бъдат българите, на чиято територия ще се разиграе Косовския сценарий и чиято територия ще бъде разделена.
Когато атовете се ритат, понитата трябва да мълчат. В случая България е понинце и Доган го изрече в прав текст. Няма нищо кой знае какво за анализиране в речта му. Всичко бе точно, просто и ясно изказано.
Доган се разграничи от идеите и действията на председателя на ДПС Лютви Местан, разграничи се от водената от премиера Бойко Борисов проамериканска и протурска политика под прикритието „евроатлантизъм и европейски ценности“, разграничи се изобщо от парламента, правителството и президента на България, казвайки какво иска българския народ. А българинът обича да му се казва това, което иска да чуе.
Интересното в този момент е: КЪДЕ СА ВСИЧКИ ДЪРЖА(В)НИ МЪЖЕ, като започнем от Премиера на Република България, Главния прокурор, Външния министър и стигнем до Главнокомандващия на въоръжените сили Президент? И защо мълчат?! ЗАЩОТО ДОГАН ОСТАВИ ЦАРЯ БЕЗ ОДЕЖДИ ЛИ?
Сега е историческото време за България! На Борисов му се предостави на тепсия уникалния шанс да промени политическия ракурс и да заеме правилната позиция, свързана с националните ни интереси.Стоян Тончев, ZADKULISITE.COM

БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

В мига, в който се освободим от митовете на нашата културна история, ще осъзнаем КОИ СМЕ и какво правим на тази планета. Ще бъде създадена една диалектически нова обществено-социална система базирана на индивидуалните особености на всеки човек. Материалните блага ще станат общи, не само поради порасналото и съзнателно управлявано възпроизводство, но и поради факта, че болшинството ще наложи прозрачност във всички дейности и егоизмът ще бъде морално заклеймен от креативните ценности. Партиите няма да съществуват, защото плурализма ще се осъществява на професионален принцип. Силовите министерства също няма да съществуват, защото социалната справедливост ще елиминира каквато и да е възможност за пораждане на престъпност, плод на антагонизма в обществото. Оперативните центрове ще се занимават не с контрол, а с организация на дейностите с цел хармония във всичко.
Едва тогава Човекът ще се отъждествява с Бог! Ради Чухлев

ПОЛИТИЧЕСКАТА ФАУНА И ОПТИМИЗМА НА БЪЛГАРИНА

Наблюдавам екземпляра Бойко Борисов от появяването му в публичното пространство. Знам много за него. Прочел съм и съм изслушал стотици и хиляди мнения, описания, анализи, коментари и какво ли не за него. В началото на политическата му кариера ме веселеше. Не допусках, че ще стигне постовете главен секретар на МВР, кмет на София и че ще си създаде партия, която ще доведе до такива катаклизми в управлението. Въпреки късогледството ми, намерих някакво обяснение за иначе необяснимата му и стремителна кариера. Убедих се, че съм лош пророк и не ставам за анализатор, народопсихолог и сърцевед. Убедих се, че не разбирам от хора и типажи. Не разбирам и механизмите на тайнствената харизма, която незнайно как превзема умовете и сърцата на масите.
Не успях да проумея как и защо простоватото и просташко говорене толкова много се харесва на широките народни маси, представляващи българския народ, който уж бил устремен към светлите бъднини, воден от „науката е слънце“. Защо, защо просташкото говорене така силно се харесва у нас? Поради неграмотност, нравствена изостаналост или поради някакви други причини. Защо хората за втори път избират и продължават да предпочитат един негодник за свои водач и се правят, че не виждат пропастта, към която тоя ги води?
Повод за тия мои несвързани и хаотични мисли са днешните прояви и изявления на премиера. За пътищата, магистралите, Турция и Русия. Моите мисли са хаотични, а поведението на Борисов и коментарите му са направо изумителни! Политическите му „опоненти“ не реагират. Никой не казва, че това поведение и тия изявления са абсолютно ненормални, антинародни и противодържавни. Не допускам, че това мълчание се дължи на ваканционни настроения и празнично безразличие към наистина съществените и важни неща. Тоя екземпляр превърна политическия цинизъм в норма за поведение. Опраскването, накокържването, фамилиарнеченето с Дейвид и Ахмед – това са неща, които отдавна не правят впечатление никому. Гнилите ябълки, каките и свраките също са норма. Те са маяк и ориентир за останалите участници във фарса, наречен политически живот. Удобен фон за Гоце и останалите партньори на генерал.лейтенанта, инж. и д-р Бойко.
Забележителна е лекотата или лекомислието на публиката да забравя хаоса около изборите, измъчените хора в зала „Арена Армеец“, безсмислените стадиони и спортни зали в села с по 200-300 души възрастно население, преоткриването на отдавна открити пречиствателни станции, магистралите, които се ремонтират месец-два след емблематичното рязане на лентичките.
До тук бях с увода и изложението. Заключението ще го спестя на читателите в социалната мрежа. Защото заключението е отчайващо. И безнадеждно.Любо КОЛЬОВСКИ

АГРЕГАТНИТЕ СЪСТОЯНИЯ НА НАШИЯ ФАЛИТ

Интересен анализ направи доц. Иво Христов тая вечер в студиото на бТв. Доста сполучливо и точно формулира профила на т. н. ни политически елит, стъпвайки на профила на Бай Ганьо и политическото кредо на тоя типаж, че всички са маскари.
Аз не притежавам анализаторските и публицистични таланти на доц. Христов. Но ми хрумна, че профилът на политическия ни елит би останал недовършен, ако не си спомним за още една литературна и народопсихологическа литературна фигура – небезизвестният Андрешко, който хипотетично се противопоставя на Алековия герой, въпреки че съдбата принуждава Андрешко да се подчинява на Бай Ганьо и да гласува за него, а после да остави бирника в блатото на милостта на вълците.
Политическият ни „елит“ е съставен от ганьовци и андрешковци, събрани в едно дружество с отговорност 50:50%, заедно и поотделно. По мои наблюдения такива дружества обикновено стартират живота си много оптимистично и с ентусиазъм, но рядко имат шанса да просъществуват дълго в бизнеса и пространството. Такива съдружници обикновено стават жертва на собствения си тарикатлък, заедно и поотделно, започват да се лъжат и крадат и накрая приключват отношенията си или в съда, или в престрелка с пищови и РПГ-та, палежи и отвличания. Това са агрегатните състояние на фалита.
Нагазих в дълбокото, а не са за моя ум тия дълбочини. Дано поне съм подсказал намеренията на ленивия си разум.Любо КОЛЬОВСКИhttp://www.btv.bg/video/shows/lice-v-lice/videos/dokade-mogat-da-stignat-konfliktite-v-sveta.html

ЛЮБО КОЛЬОВСКИ В ОТГОВОР НА ДАРИНА САРЕЛСКА ОТ НОВА ТВ: ЕКСКЛУЗИВНИТЕ ИКОНИ НА ЗЛОТО ВЛИЗАТ В ХРАМА ЗА СМЕТКА НА ДОБРОТО

ОТНОСНО:ОТВОРЕНО ПИСМО от 9 януари 2016 г., във връзка с излъченото от 18 до 19 ч. по Нова ТВ интервю със сина на кокаиновия крал Ескобар
Предизвикан съм да изразя своето мнение, така както направих с отвореното писмо до главния прокурор на Републиката, до СЕМ и до СБЖ, по повод излъчения по Нова тв филм за кокаиновия крал Пабло Ескобар, този път от изявлението на г-жа Дарина Сарелска, директор на новините и актуалните предавания по Нова ТВ. В изявление по медиите тя каза: „Ние това работим – снимаме и пишем материали за всякакви хора – не само добри”.
По този повод съм длъжен да заявя: Никога не съм претендирал за контрол или цензура, или за някакви задължения на журналистите да пишат „само добро“ или „само за добрите“ и това личи от публичното ми поведение. Доволен съм от реакцията на главния прокурор и препращането на писмото по компетентност, тъй като престъпление няма, друг е въпросът, че и сигнал няма, това е просто отворено писмо. Големият въпрос е, има ли орган, който следи и разглежда проблемите в медиите от гл.т. морал и последиците от тяхното поведение? Съмнявам се. От начина, по който телевизията /Нова/ защити своята продукция, може да се установи, че или защитата е на принципа нападение, или нарочно се акцентира на несъщественото или просто не се разбира къде е проблемът.
Не съм обиден, че моето разбиране е далеч от съвременната журналистика. Може и представителите на Нова ТВ да са прави. Но не може да се каже същото за хилядите, подкерпили отвореното писмо. За стотиците споделили писмото в социалните мрежи. Голяма част от тях са изключително компетентни хора, между тях има и журнлисти-съвременни, между тях има и дипломати и научни работници, има и просто зрители. И никой няма право да каже, че тяхното разбиране е далеч от съвременната журналистика. И никой няма право да не зачита тяхното мнение, само защото е различно и изразява несъгласие с Нова ТВ. Имаше и обратното – несъгласни с моето, с нашето мнение. Това е право на мнение, право на глас, на становище. Това сме ние – зрителите – добри, лоши, компетентни, неграмотни. И вие трябва да ни чуете – всички. Без цензура.
И тук е вашият проблем, г-жо Сарелска. Вместо да анализирате случилото се, вместо да се извините, че в стремежа си да покажете, че един филм, излъчен по вашата телевизия е професионално постижение, че същият този филм е ексклузивен, забравихте най-важното: ЖУРНАЛИСТИКАТА Е ПРИЗВАНА ДА ИНФОРМИРА, ДА БЪДЕ ОБЕКТИВНА, ДА БЪДЕ ЧЕСТНА, ДА БЪДЕ ПРОФЕСИОНАЛНА, … НО И ДА БЪДЕ ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНФОРМАЦИОНЕН ПОТОК ЗА СЪБИТИЯ, ТЕМИ, ЯВЛЕНИЯ, ЛИЧНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ НА СЪВРЕМЕННИЯ ЖИВОТ, КОИТО СА ОТ ЗНАЕЧНИЕ.
Какво от общественото призвание на журналистиката покрихте с филма-интервю за Ескобар? Нито е съвременно, нито е значимо по начина, по който го излъчихте. Защото проблемът не е в това да интервюирате сина на Ескобар, проблема е че създавате героизиран образ на този доказано голям престъпник. Проблемът не е в това между милите думи на сина /той му е син, все пак и няма как да тръгне срещу своя родител/ да чуем и за несъгласието и болката по жертвите, проблемът е в акцента, който направихте в продължение на седмица, проблемът е в екзалтирания начин на реклама на това интервю, проблемът е в лансирането на насилието и престъпността като възможност за богатство, за доброта към бедните, за обществени социални дейности.
Чак да се разплачеш…
И вероятно щях да си замълча, ако един приятел не ми разказа чут в рейса разговор между две възрастни жени след излъченото интервю – „Чу ли как човекът е помагал на бедните, а за нас няма кой да помисли….” На мен пък не ми се мисли какво е в главите на децата, особено на онези деца, родителите, на които нямат пари за скъпи играчки, нямат пари за техника, коли, атракции…
И отново си позволявам да подчертая – всичко това се рекламира в седмица с публични разстрели /убийства/, в седмица с нечувано насилие – побой във Враца, завършило със смърт. Защото под формата на демонстрация на професионално постижение, под формата на демонстрация на достигнат рейтинг за екслузивност, вие забравихте, че сте и обществен коректор, че сте обществен възпитател. Всъщност, вие доказахте, че се държите като онези ужасни и необясними от човешка гледна точка хора във Враца, които са снимали как пребиват момчето, вместо да му помогнат.
Утре, когато някой започне да се държи като Ескобар, може би отново ще търсите ексклузивното, вместо разследвайки да потърсите корена, проблема, кошмара, който да се отстрани с вашата журналистическа и информационна помощ.
Вероятно може да се напише много по въпроса за морала в журналистиката и тогава отново ще бъда обвинен че съм „далеч от съвременната журналистика”, която ако е такава, като това интервю, аз наистина искам да съм далеч далеч от нея и Вашите представи за журналистика.
Но все пак, препращам Ви една публикация, достатъчно показателна за случилото се и за реакциите на хората.
Приложение от ел. сайт zadkulisite.comЛюбо КОЛЬОВСКИ

БОРИСОВ, НАПРАВИ НЕЩО И ЗА ТОЗИ НАРОД, СЛЕД КАТО ТОЛКОВА МНОГО ИСКАШ ДА СИ ПРЕМИЕР

ПИСМО ДО ПРЕМИЕРА БОЙКО МЕТОДИЕВ БОРИСОВ
Г-н премиер,
Всеки ден в новинарските емисии се натъквам на репортажи за възрастни хора, останали откъснати от цивилизацията, защото живеят във високопланински села. Пътищата от тия села до града отдавна са рухнали и занемарени, проходими са само за джипове и всъдеходи. Дори и каруца не може да преодолее разстояния от порядъка на 5 до 30 километра. Картата на България е осеяна с такива села – от Северозапада, през Стара планина, Родопите, та чак до Рила, Пирин и Странджа. И днес не ми спестиха тая картинка от некролога на България. Този път видях с. Мугла, в смолянския край. Ходил съм там преди повече от 25 години. Тогава имаше път, поддържаха го и беше не само проходим, ами и живописен беше. Сега не е така. А в селото живеят хора. Няма значение, че са възрастни. Или напротив – има огромно значение. Пътят го няма, в района от десет години няма лекар, фелдшер, стоматолог и няма никаква медицинска помощ. Няма и аптека. Хората преодоляват разстоянието до областния център за повече от час и половина, ако могат да си го позволят. Повечето от тия хора не могат да си го позволят.
И се сещам какво пише в основния закон на републиката, т. н. конституция. Ами пише, че всеки български гражданин ИМА ПРАВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ. И това е право, което е задължение на държавата. Задължение на правителството!
Г-н премиер, ЗАЩО НАРУШАВАТЕ КОНСТИТУЦИЯТА? Какво управлявате вие, г-н премиер? Защо облагате с данъци и такси едно население, на което отнемате изконни права?
Какво си мислите, че правите вие, г-н премиер, когато се занимавате с някакви измислени магистрали и пр. грандомански проекти, а оставяте хората в огромни региони от територията на страната да загиват, затънали в мизерия и буквална безпътица? За какви еврофондове ми говорите? За какъв ръст на брутния вътрешен продукт? Извинете. Това не само, че е несериозно. Това е цинично и арогантно.
Знам, че заявихте неведнъж амбицията си да управлявате още дълги години. Обаче се питам: Кого ще управлявате след 20-тина години, г-н премиер? Ще управлявате себе си и роднините си.
Не би било лошо един ден да седнете заедно с министрите си и да обсъдите реалността, да я погледнете в очите тая действителност. Знам, че няма да го направите.
Не ви пожелавам успех в по-нататъшното ви премиерстване, тъй като не съзирам дори и намек за някакви промени към по-добро. Вашето премиерстване е гибелно за народа и остатъците от тая държава.
С омерзение:Любо КОЛЬОВСКИ, някакъв гражданин в селяндурщината
Вече не се издържа!!! Накрая ще си разпечатам устата и ще се наям като хората. Чувствам се като 50% от българите, които всяка вечер нямат какво да сложат на масата си, с разликата, че аз просто нямам възможност да се храня нормално по обясними причини. За останалите е по-тежко!
Нужна е радикална промяна в България. Водената политика е погрешна и ракурсът й трябва скорострелно да се промени. Дано властимащите го осъзнаят по-бързо, защото в момента тече грандиозен политически проект, който предвижда смяна на всички политици от прехода до сега, ако не се подобри жизненият стандарт на българите до края на лятото, и връщане на българските емигранти на родна земя. Смятам, че управляващите са наясно с това.
Борисов, разбираш какво имам предвид. „Стига вече!“, както се изрази МВР-министърът Румяна Бъчварова. Направи нещо и за този народ, след като толкова много искаш да си премиер.
Стоян Тончев, пребитият журналист от Поморие

Това е Квадрат 500. Мулташкото ни Лувърче вече се разпада…

Валери Тарандов:
Това е Квадрат 500. Мазилката пада от таваните! Добре че няма убити туристи. Някои от етажите са затворени. Позорно е! Милиони бяха усвоени, а мазилката пада и уредничките се цупят като се снима това.Проф. Велислав Минеков:
Мулташкото ни Лувърче вече се разпада …