Категория: Политика

Спорът ЕРП-НЕК се превърна в родителска среща на посланици в колонията България

Да сте чували посланици на държави-членки на Европейския съюз да се намесват публично и най-арогантно във вътрешен спор на друга-страна членка? Няма и да чуете.
На небосклона ярко се откроява едно повтарящо се напомняне от страна на Брюксел, че Република България е колония в рамките на ЕС и суверенитетът й вече го няма. Поводът за този извод дойде от възникналия спор в ДКЕВР по задълженията на ЕРП-етата към НЕК.
На заседание на Държавната комисия да енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ участваха посланиците на Испания Австрия, Чехия, а посолствата на Франция, Германия и Италия също бяха излъчили свои представители?!Началото
На 19 март ДКЕВР откри процедура за отнемане на лицензите на трите електроразпределителни дружества. Трите ЕРП заявиха, че не дължат тези средства на НЕК.
Електропреносната мржа на България, изградена по тоталитарно време. Какъв бе спорът: ДКЕВР проведе открити заседания за производствата по отнемане на лицензиите за дейността на трите ЕРП-та – „ЧЕЗ Електро България“ АД, „Енерго – ПРО Продажби“ АД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД поради редица нарушения. Целта на тези заседания бе – ДКЕВР да отнеме лиценза на трите енергоразпределителни дружества поради редица откровени нарушения. ДКЕВР откри процедурата по лишаването на крайните снабдители от лицензия на 19 март, след като им беше дала три дни да платят на НЕК прихванати или задържани суми на обща стойност 318 млн. лв. Към момента тази сума е нараснала до 348 млн. лв. по данни на регулатора. Да не говорим, че печалбата на тези дружества се изнася от страната и ползата е никаква…
В новия 7-дневен срок, който бе даден от ДКЕВР на трите дружества след откриването на процедурата, ЕРП-тата отново не платиха! Преди това пък регулаторът им наложи максималната глоба от по 1 млрд. лв…
И така доставчиците на ток отказаха да платят на НЕК, от своя страна НЕК даде на прокурор доставчиците за неплатени дългове.
Еврокомисарят по енергетика Гюнтер ЙотингерЕврокомисарят по енергетика Гюнтер Йотингер изпрати писмо до българския министър на икономиката и енергетиката, Драгомир Стойнев. В писмото, Йотингер изразява тревогата си от факта, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – ДКЕВР – е започнала процедури за отнемането на лицензиите за „обществени снабдители на електрическа енергия“ на ЕВН България, ЧЕЗ Електро България и Енерго Про.
Позицията на еврокомисаря Йотингер е, че понеже по всичко изглеждало, че решението за отнемане на лиценза се основава на спора за взаимните задължения между засегнатите компании и ръководената от държавата Национална електрическа компания, то този спор следвало да се реши в търговския съд. Според говорителката на Йотингер, Сабине еврокомисарят бил препоръчал ДКЕВР да упражнява своите задължения в пълна независимост от правителството и от пазарните интереси. Еврокомисарят по енергетика е подчертал, че ДКЕВР не би трябвало да търси или приема инструкции от правителството или от публичния сектор?!В историята ни вече е имало такъв прецедент: в онзи период когато даже съветниците на Сталин са или по-дискретни, па макар и последствията да са били жестоки. Става дума за искана информация от Трайчо Костов от един такъв съветник, която Костов отказва. В резултат: макар и сталинист /верен на вожда на болшевиките именно Трайчо Костов е този, който е давал имена на български комунисти на Георги Димитров и тези хора са били репресирани и въдворени – бел. Л. М./
Трайчо Костов отказва информация на съветски специалисти за цените на тютюна, и не само това, но посъветвал служителя Шабански, от Плановата комисия и колегата му Кочемидов от Външната търговия, да се въздържат да дават информация на съветски специалисти, съгласно влезлия вече в сила ЗОДТ.
А Великото народно събрание вече било приело Закон за опазване на държавната тайна /ЗОДТ/ /обнародван в Д. в., бр. 227 на 28. 09. 1948 г. – бел. а./.
Та за смелостта си да се опъне на някакъв търговски съветски съветник, Костов увесва на бесилото и то на рождения ден на Джугашвили!
Както се казва сега времената са други и макар страните-членки на ЕС да не крият снизходителното си отношение към България, нещата вече се свеждат до намеса, диктат, унижение, но не и до жестока разправа.
Всъщност смърт имаше, по време на протестите за високите цени на електроенергията, публично се самозапалиха хора, чийто имена никой не запомни даже!Къде е заровено кучето?
Договорите с ЕРП-етата бяха подписани по време на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски. Те също следва да бъдат внесени в Прокуратурата, за да се провери дали са подписани в интерес на законодателството и гражданството.
Следващото камъче в обувката по спора „НЕК- задължения на ЕРП-та“ бе засиленото строителство и присъединяване на централи, произвеждащи зелена енергия. Датата на този процес е април-юни 2012 г. Тогава за три месеца бяха вкарани в експлоатация близо 1000 мегавата ВЕИ. Голямото бързане за вкарване на експлоатация се случи, след като регулаторът тогава даде сигнал, че предстои сериозно намаление на цените за зелените централи след 1 юли 2012 г., а законът закова високите цени само на тези, присъединени преди 1 юли. Обявени бяха и планове да има нулеви години за присъединяване на нови ВЕИ централи към мрежата в страната.
Тогавашният министър-председател Бойко Борисов режеше лентички на нови и нови централи за производство на зелена енергия, без да се съобрази, че непланираното огромно производство на ВЕИ централите не е включено в цената на НЕК, а оттам и в крайната цена. Последва промяна на методиката от ДКЕВР, с което ЕРП-тата бяха задължени да плащат произведената зелена енергия на тяхна територия, а после НЕК да им възстановява парите. Около 400 млн. лв. по данни на регулатора обаче не са възстановени към момента…
Това е причината днес ЕРП-етата да твърдят, че като се прихванат невъзстановените задължения на ЕРП-етата за произведена зелена енергия, то те не дължат и стотинка на НЕК?!Говорителката на енергийния еврокомисар Гюнтер Йотингер предложи спорът НЕК-ЕРП-ета да се реши в съда…
Върховната административна прокуратура (ВАП) предложи на ДКЕВР не само да започне процедура по отнемане на лиценза на електроразпределителното дружество, но и да назначи особен търговски управител, който да управлява „ЧЕЗ Разпределение“ и „ЧЕЗ Електро“, докато ДКЕВР вземе окончателното решение дали да отнеме или не лиценза на дружеството или до произнасянето на съда по спора.
Дотук скандалът със задълженията на ЕРП-етата се прибавя към множеството скандали, които наследи правителството от предшественика си кабинетът „Борисов”. Но кой е в правото си да решава този спор и редно ли е чужди посланици да го играят на генералгубернатори и да присъстват на заседание на ДКЕВР, да се изказват, да дават съвети?
Какво бе заседанието на ДКЕВР в присъствието на посланици на чужди държави: родителска среща, натиск за „правилно” решаване на спора, или открита и арогантна намеса във вътрешните работи на редова страна-членка на ЕС?
Та в така създалата се ситуация стои въпросът: има ли България суверенитет или вече не?
Равноправни ли сме в рамките на ЕС, или сме страна-членка със статут на колония в рамките на Съюза?
В случай че вече сме колония, то нека променим Конституцията си и да си знаем, че управлението на държавата ни се осъществява от Брюксел – там е изпълнителната власт.
Що се отнася до президента – то той, още с встъпването си в длъжност работи не за интересите на гражданството, а за нечии корпоративни интереси, както и за връщането на партията, която го ръкоположи на власт.
Това е причината той да си позволи най-арогантно и безнаказано среща с представители на едно от ЕРП-етата, EVN в Австрия, зад гърба на целокупния си народ и то в разгара на най-ожесточените спорове по дълга на това ЕРП!
Та кой ни е виновен за бъркотията около скандала с ЕРП-етата, освен политиците и ние, които ги търпим и избираме?
Ще завърша с казаното от един японски министър-председател, Коное: „Колкото и да е ужасно това, което светът ми стори, това, което аз сам си направих, е още по-ужасно“.Люба Маноловаwww.lubamanolova.info

Нов здравен министър след изборите за Европейски парламент?

Здравният министър Таня Андреева ще се раздели с поста си след изборите за Европейски парламент, твърди вестник „Репортер“, като се позовава на информирани източници.
По информация на вестника тя ще бъде сменена с депутатката от ДПС Нигяр Джафер, която в момента е председател на парламентарната здравна комисия.
Според тиражираната версия, причината за рокадата е липсата на реформи в здравеопазването и натрупано недоволство срещу Андреева.
В правителствата от прехода насам най-често рокади се правеха на здравните министри. ГЕРБ постигна своеобразен рекорд с четирима здравни министри за четири години.

Голямото точене на европари при управлението ГЕРБ

Фирма на няколко месеца може да даде гаранция за своята дейност за 150 години напред. Това са само част от шокиращите обещания, с които са се печелели търгове по програми, финансирани с европейски пари. Това е било възможно по време на управлението на държавата в периода 2009 – февруари 2013.
Драстичните нарушения са открити при проверка на обществените поръчки, финансирани по Програмата за развитието на селските райони /ПРСР/. Бенефициентите са общини в цялата страна. Това, което обединява повечето регистрирани нарушения, е нереалистичните критерии при избора на фирми.
Един от многобройните примери е община в Западна България с население от 4121 души. Там е обявен конкурс за обновяването на два културни центъра. Фирмата печели търга с оферта, която предвижда работата по обновяването на двата обекта да бъде извършена в изключително кратки срокове за около 45 дни и в същото време дава гаранция от 150 години.
При проверката се установява, че тези два „печеливши“ критерия са довели до „неоснователни и недопустими разходи“. В крайна сметка проектът е струвал 831 464. 83 лева, което излиза със 136 694. 49 лева по-скъпо от следващата оферта. Оскъпяването е дошло именно от абсурдните условия, които е предложила фирмата победител. Проверяващите органи са категорични, че подобно завишаване на цената не е допустимо за финансиране на проект по ПРСР. Друга любопитна подробност, която не е убягнала от вниманието на контролните служби на ЕК, е, че фирмата победителка е създадена през 2009 г., т.е. броени месеци преди да бъде обявен търга. Самото окончателно плащане е извършено през 2011 г.
Годината е 2011 и тогавашните управляващи са обхванати от плам да покажат как се „Гради България“ в навечерието на президентските и местни избори, които се провеждат през октомври същата година. Кипи усилено строителство и ремонтни дейности в градове, села и паланки, за да се преизпълни партийната повеля.
Поредният случай на нарушение идва от друга община в Западна България. Тя е с малко по-голямо население – 13 602 души. Тук става дума за изграждането на 7 улици. Фирмата, която печели конкурса, предлага отново за 45 дни /това число май е любимо/ да свърши работата, макар този срок да е твърде кратък за извършването на пътностроителни работи от такъв мащаб /стойността им е 1 132 340.11 лева/.
Проверката показва, че не е имало никаква основателна причина за толкова спешното изпълнение на пътностроителните работи, с изключение на причината, че бившият кмет е искал работите да са приключили преди общинските избори през октомври 2011.
И както е в поговорката „бързата работа срам за майстора“ и тук дефектите се появяват скоро. При посещението на инвестиционните обекти е установено, че има пукнатини в горния асфалтов слой, което свидетелства за това, че качеството може да е под изискванията.
Нарушения са констатирани и при така наречената „техническа помощ“ – процедурите за възлагане на обществени поръчки за медийни проекти. В края на април 2013 няколко български ежедневници публикуваха съдържанието на личен разговор между бившия български премиер Бойко Борисов, бившия министър на земеделието Мирослав Найденов и тогавашния софийски главен прокурор Николай Кокинов. Имената на Борисов и Найденов присъстват в официалния доклад на проверяващите, което е прецедент. Част от разговора се отнасяше до текущи национални разследвания срещу бившия министър на земеделието. В този контекст той казва, съгласно записа, че специализираното звено на българската прокуратура, която се занимава с разследването на измами, свързани с еврофондовете, е поискало информация за всички процедури за възлагане на свързани с медиите обществени поръчки, финансирани от средствата за техническа помощ по линия на българската Програма за развитие на селските райони.
В публикувания разговор се споменава също, че референтните условия за възлагане на обществени поръчки за медии по проекти, които ще бъдат финансирани от ЕЗФРСР, са изготвени от ограничен кръг лица по такъв начин, че критериите за възлагане потенциално водят до избора на конкретен оферент. Разговорът също така навежда на мисълта, че е налице предварително споразумение между някои медийни участници в България за това как да се поделят спечелването на различни оферти, които се финансират чрез техническа помощ по ПРСР.
Изложените по-горе проблеми могат да доведат до сериозни последици по отношение на разходите, които са финансирани през последните години и които вече са възстановени по линия на Брюксел. За тези разходи може да бъде отказано финансиране по ЕЗФРСР, ако е налице неспазване на правилата за обществените поръчки в периода от 2009 до 2013. Ако утре България бъде санкционирана за това от ЕК, българското общество трябва да потърси отговорност за допуснатите грешки, умело опаковани под благозвучната фраза „Градим България“, която в действителност не е нищо друго освен „Грабим България“. /БГНЕС

Обединен или разчленен ЕС им трябва? Те не знаят

Има ли Европа усещане за цел? Това е основният въпрос, когато започнем да разговаряме за европейските избори. Защото ЕС определено пропусна възможността да направи Европа категорично обединена, силна и самодостатъчна. Стигна се до там, че крайно десните и крайно левите партии днес изживяват шокиращ възход, и се очаква точно тези партии да бъдат големия пробив на предстоящите евроизбори. Британецът Фараж публично погребва еврото, разкарвайки го театрално насам-натам в ковчег, а французойката Льо Пен много обича да казва, че няма защо да се мисли за спасяването на ЕС, тъй като той ще рухне, както рухна и Съветския съюз. Национализмът и деглобализмът се засилват все повече и повече.
Единственият шанс на Европа да бъде фактор е да се определи като ясен самостоятелен съвкупен играч. Тя обаче е раздирана от противоречия и разнопосочия. Ако Великобритания е придатък на САЩ и всеки път довършва вица, който са започнали американците, то Франция се мръщи на Германия, че френската държава става все по-второстепенна, а самата Германия пък, типично по Бисмарк, все повече се заиграва с Русия, което предизвиква истинска паника у хегемона.
Най-голямата грешка на ЕС е това, че европейските страни са много по-загрижени за социалната, отколкото за националната си сигурност. Те са оставили САЩ да поемат абсолютно пълната отговорност за сигурността на Европа. А това вече на политически и на икономически език означава много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Напоследък особено силен е натиска, който се упражнява върху Европа за приемане на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство, споразумение между САЩ и ЕС. Този натиск, под предлог за благоденствие, ще пусне в Европа и ГМО-антиутопичната култура, и шистовия газ, и всякакви други типично американски корпоративистки доминанти, които до този момент Европа не допускаше напълно и отчасти отхвърляше. И няма значение , че пред сградата на Еврокомисията се изливат литри мляко в знак на протест, че европейските фермери ще загинат. Европа не може да устои, тя е играчка за американските интереси. Затова и опитът на Европа да се случи като обединен дееспособен политически и икономически гигант се превръща в пълен фарс предвид нейната огромна зависимост. Както много точно се изразява Збигнев Бжежински: „Някога център на Запада, днес Европа е просто продължение на един Запад, чийто основен играч е Америка.” И още нещо, „Независимо от своята икономическа мощ, Европа ще си остане просто военен протекторат на САЩ. Бюрократската интеграция не може да породи истинска политическа воля, необходима за дълбоко единство”, уточнява Бжежински като любимата му теза е, че Европа е всъщност удобен геополитически плацдарм на САЩ към Евразия. Обаче. Те не знаят обединен или разчленен ЕС им трябва. Американците не желаят една обединена Европа, силна и самонадеяна, триумфираща, която може да решава сама накъде да върви. Не дай си Боже, но такава Европа би могла да тръгне към разбирателство с Русия. А това вече ще бъде нов геополитически модел, различен от настоящия, който представлява един господар и стотици коленопреклонни държави, по адрес на коитопомощник държавния секретар на САЩ винаги може пренебрежително да употреби думичкатаFUCK втелефонен разговор, докато решава голямата политика на света.
Американците обаче, освен че не желаят обединена, те не желаят и една разпокъсана Европа, защото тогава всяка страна ще започне да търси възможността за привилегирован бизнес с Русия, поради простата причина, че дебалансирания хаос ще тласне страните към търсене на пазари за икономическо оцеляване, а Русия е над 150 милионен пазар, който отваря и допълнителни врати към постсъветското пространство. Всъщност една разчленена Европа би тласнала много по-сигурно част от страните към дружески отношения с Русия.
Казусът ЕС е труден и днешна Америка е видимо лишена от дългосрочна визия за това какво иска да представлява една бъдеща Европа. САЩ подхождат непремерено и без добре обоснована стратегия към Европа. Може би Европа, такава, каквато е сега, е най-удобна, хем полуобединена, хем слаба, хем използвана като инструмент в щатската глобална политика, хем под непрестанната заплаха за разпадане, нещо като контролирана анархия. Затова и много опитни политици като Хелмут Кол, например, подчертават, че „обединяването на Европа е на живот и смърт”, че от обединяването на Европа, цитирам Хелмут Кол, „зависи дали ще предстои през 21-ви век мир или война”, защото с една силна Европа светът по-лесно ще стане безполюсен и балансиран. Помислете си на кого това не е изгодно.Калина АндроловаДеконструкция, БНР

Изтеглиха номерата на партиите в ЦИК

Публично, в присъствието на представители на партии и медии, в ЦИК бяха изтеглени номерата, с които партиите ще се явяват на предстоящите избори за Европарламент, предаде БТА.
Бюлетина с номер 1 ще носи коалиция „Българската левица“. „Глас народен“ получи номер 2, „Синьо единство“ – номер 9, „Реформаторският блок“ – номер 10, а НФСБ – номер 11.
Фаталното число 13 се падна на АБВ, „Коалиция за България“ – с номер 15, ГЕРБ – с номер 18. „Атака“ ще е с номер 20, „България без цензура“ – с 28, а ДПС – с номер 29.
15 партии, 6 коалиции и 6 инициативни комитета влизат в изборната надпревара за европейския парламент.
Снощи изтече срокът за регистрация на кандидатите в Централната избирателна комисия.
Ето и водачите на листи: лидерът на БСП Сергей Станишев е срещу Томислав Дончев от ГЕРБ. ДПС отново праща в Брюксел Филиз Хюсменова, следвана от Делян Пеевски.
„България без цензура” излиза с лидера си Николай Бареков
Сегашният евродепутат Ивайло Калфин повежда АБВ на Георги Първанов.
Реформаторският блок е с Меглена Кунева начело, а Надежда Нейнски ще се състезава от името на „Синьо единство“.
Валери Симеонов е водач на листата на Националния фронт за спасение на България. В последния ден днес се регистрира и „Атака”. Водач на националистите е Волен Сидеров.ЗАД КУЛИСИТЕ.coм

Росен Плевнелиев пак се обажда там, където не му е работа

От сайта на президенството разбираме, че самоопределилият се за президент на Република България, който продължава да говори незнайно защо за себе си в трето лице, единствено число, е провел разговор по телефона с вицепрезидента на САЩ Джоузеф Байдън.
Росен Плевнелиев, който не е експерт по /не разбира нищо от/ международни политически, икономически и всякакви други отношения, разговарял с вицето на САЩ относно кризата в Украйна, а Джо Байдън, от своя страна, изразил благодарности на Росен П. за „ролята на България в укрепването на трансатлантическото парньорство“ и потвърдил категоричната ангажираност на САЩ с осигуряването на колективната сигурност на своите съюзници в НАТО.
Президентът на Бойко Борисов не пропуснал да изтъкне съпричастността си в „усилията за укрепване на основите на демократичната държава – върховенството на закона, независимостта на медиите, пазарна икономика, работещи институции“, преструвайки се, че България е президентска република и нещо зависи от него. По време на разговора, президентът на ГЕРБ е зачекнал и темата за ЕРП-тата, за които се застъпи, вероятно не без нищо, и, изживявайки се на голям енергиен експерт, е посочил стъпките за енергийна диверсификация, които България е предприела.
Какви още ги е наговорил „върховният главнокомандващ на въоръжените сили на Република България“, тепърва ще научаваме.ЗАД КУЛИСИТЕ.coм , колаж: СИЛА

КС допусна единодушно дело за указа на Плевнелиев за ЦИК

Конституционният съд (КС) допусна единодушно за разглеждане по същество конституционно дело по искането на БСП и ДПС за установяване на противоконституционност на указа на президента Росен Плевнелиев за ЦИК, предаде репортер на БГНЕС.
Делото на КС, което е под № 6 от тази година бе образувано на 3 април. Искането е за обявяване противоконституционност на указа на президента от 20.03.2014 г. за назначаване на членове на ЦИК. Определението на съдиите за допустимостта е прието с единодушие. Предстои съдиите да го разгледат по същество и да установят дали указът на президента противоречи на Конституцията.
БГНЕС припомня, че ден преди да бъде образувано делото 117 народни представители от БСП и ДПС внесоха в КС искане за обявяване на противоконституционност на указа, с който държавният глава Росен Плевнелиев назначи състава на Централната избирателна комисия. В искането твърдим, че с указа си президентът е нарушил два конституционни принципа – на правовата държава и на разделението на властите, обясни тогава Манолова. Според управляващото мнозинство президентът е нарушил императивен текст на Изборния кодекс, което нарушава принципа на правовата държава. Със своя указ Плевнелиев вменява на Народното събрание критерии за избор на ръководството на ЦИК, които не са записани в Изборния кодекс, като по този начин, според Манолова, той се е изявил като законодател и е нарушил и принципа на разделение на властите.
От изказването на Росен Плевнелиев на 1 април е станало ясно, че той напълно разбира онова, което законът му налага, обясни Манолова. То не му харесва и той не го спазва, защото според него не дава достатъчно членове на неговата партия – ГЕРБ, добави тя и бе категорична, че с изказването си Плевнелиев сам е признал, че смята балансите в ЦИК за нарушени и поради тази причина си позволява да даде на ГЕРБ един член повече. /БГНЕС

Импийчмънт или оставка. Росен Плевнелиев трябва да осъзнае, че това е неговата дилема

Росен Плевнелиев не само че ще влезе в историята като пример за това какво не трябва да прави един президент, но вероятно и като първия, чийто мандат може да бъде прекратен предсрочно заради негови противоконституционни действия. Той може да си мисли, че е недосегаем в момента, защото няма достатъчен брой депутати, за да се гласува импийчмънт. Но това никак не е сигурно, като се има предвид повратливостта на неговия патрон. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов нееднократно е доказал, че няма скрупули, когато трябва да се освободи от близки съратници. Това, че не го е направил досега, се дължи единствено на сляпото подчинение от страна на Плевнелиев. Но и това не е гаранция. Ако Борисов получи добра оферта, едва ли ще пропусне да се потопи в червено-синята мъгла на крилете на поредната си жертва, дори тя да е протежето му от “Дондуков” 2. Известни са такива негови договорки като например онази през 2006 г., когато не се яви като конкурент за президентския пост и Георги Първанов с лекота спечели втория си мандат. Представете си например, че детронирането на Плевнелиев се свърже с възкачването на Борисов на този пост.
Едва ли кукловодите са доволни от сегашния нефелен президент
Заради непрестанното му противопоставяне на сегашните управляващи той не може да бъде дори посредник в евентуалните задкулисни договорки – нещо, което другите президенти владееха добре. При това го правеха майсторски, без да дразнят своите. Не че сегашният държавен глава не е двойствен. Самият факт, че скри за офшорките и за членството си в БКП, ни кара да не го подценяваме. Затова и клоунските му прояви, паднали до степента да разказва клюки от срещата си с британската кралица, не разсейват вниманието ни. Напротив, приемаме за верни твърденията, че клепа пред дипломати не само политици, но и страната ни. Нека си припомним как гузно си замълча за срещата с Путин в Сочи. И досега не е признал за нея, нито какво са си говорили. Може да го попитаме също защо като голям противник на руската намеса в Украйна реши все пак да уважи олимпийските игри, организирани от Русия. И дали сегашните му позиции не прикриват тайни договорки, станали при това посещение. Няма как при това положение да не се усъмним в подкрепата му на ядрения проект на “Уестингхаус”, обясняваме си също и защо не се срещна, нито награди героя от първата война в Ирак ген. Уесли Кларк, който беше наскоро тук.
Непрестанните негови атаки срещу правителството, както и връщането на закони в парламента с несъстоятелни, дори противоконституционни мотиви също ни убеждават, че има нужда от стесняване на неговите правомощия поне до приключването на мандата му.
Би било странно Плевнелиев да не разбира защо не минават номерата му
Обясняваме си го единствено с онази лекота, с която е приел да бъде маша в ръцете на фалиралия вече икономически кръг – като в онази приказка: веднъж счупят ли ти прозореца, цял живот ще ти духа. И това е основната причина да не чува народните тегоби, а услужливо да се отзовава само там, където сочат интересите на неговите патрони. Ако беше президент на място, какъвто не е, той тутакси щеше да прояви съчувствие, когато се случи трагедията със затрупаните миньори в рудник “Ораново”. Щеше да прояви загриженост и за вълната бежанци, заляла страната ни. И не само да свика незабавно Съвета по национална сигурност още през миналото лято, но преди това да посети някои от центровете за настаняването на чужди граждани. Свика съвета едва преди месец, а и досега не се е срещал с бежанци.
Истината е, че националните интереси на страната го интересуват единствено за популистки цели.
И, разбира се, да вдига пушилка, дестабилизираща правителството. Напразни илюзии. Видя се как утихнаха протестите, които Плевнелиев също се опитваше безуспешно да яхне, а избирателите все повече не му вярват. И как да му вярват, след като той ги раздели на свои и чужди. Фатална политическа грешка. Тя със сигурност ще навреди на предстоящите избори и на неговата партия ГЕРБ. Ще навреди и на Реформаторския блок заради шумните му срещи с тях. Те издават единствено неистовото желание на държавния глава да демонстрира пред обществеността, че има широка подкрепа. Само че
подкрепата от страна на “червената кукувица” Меглена Кунева показва единствено, че са от едно котило
че са рожба на едни и същи инженери на криминалния преход. И обяснява защо мимикрирането им вече не трогва избирателите, които се канят за пореден път да оставят десницата извън борда на класиралите се.
В края на миналата седмица в парламента беше прието да се обсъди предложение за създаването на анкетна комисия, която да разследва всички съмнителни дела, свързани с президента. Засега това предложение се бойкотира единствено от депутатите на ГЕРБ. Сигурно е обаче, че ще бъде прието през тази седмица. Но сме убедени също, че и този знак ще мине покрай ушите на Плевнелиев като лек пролетен ветрец. Най-много да предизвика онзи лицемерен плач, с който вече сме свикнали. Ще припомним как дори в Брюксел той проплака, че правителството го бойкотирало. Но се надяваме скоро да разбере, че дните му на държавен глава са преброени. А след тях със сигурност ще се наложи да се срещне с Темида.
Би било добър знак за нормализирането на политическия живот, ако ГЕРБ проявят разбиране и помогнат това да стане по-бързо. Няма да обясняваме и защо на Борисов може да му се помогне по-бързо да достигне до този извод. Повратливостта му е най-малкото нещо, което може да се използва като мотив.
Затова е по-добре Плевнелиев най-после да разбере, че не е достоен за този пост. И че се е провалил. Ако наистина му светне този извод, самият той ще почувства облекчение, когато сам си подаде оставката.
Иван Тропанкев, в. Монитор