Категория: Общество

/ПОД/БУДИТЕЛСКО

Днес е 1-ви ноември. От края на Първата световна война /с пауза през комунизма, до днес, почитта е към хората на перото, мислителите на нацията, поборниците, философите и всички орачи на духовната нива – България.
Защо ли днес не ми иде за словослов на духовната част от народа? Може би защото не остана духовна част ли? Не, има я. Няма народ? Все още има някакъв остатък. Духовната част, обаче, търси трибунал във Фейсбук, размахва пищови в мрежата и стреля напосоки и в упор. Премерва остроумие сред избрани, което си остава само мерене на шпаги. Истинските шпаги никой не размахва. Защото народът се е превърнал в маса. Смачкана, надхитрена, изтерзана, смляна в машината на управлението му. И невярваща. Нито на будители, нито на събудени.
Какви будители са интелектуалците на България, щом се нареждат в хор от дитирамби на едно човеконенавистно управление? Което ги заключва в една арена /почти по чилийски вариант, без разстрел – засега/ и не ги пуска навън? Къде са държавниците-будители, с мисъл за многото поколения напред, с визуализация на поне 20 следващи години.
Страх за хлебеца и заплатката е колосалната идея, която ни движи. Гърч за топлото местенце и подаянията от „горе“. Безумието да поднесеш длан за помия, спусната от „правилните“ на деня. Да ги псуваш под мустак, но привидно да си с тях. Ако си писател – да ти купят книгите, макар те книги да не четат. Ако си журналист, да не те помете вълната на гнева на „оня“, чиято е медията. Къде са будителите?
Академичните общности живеят в „кулите от слонова кост“, защото от преди 26 години са се отказали да променят нещо. Соросоиди налазиха страната и иззеха будителството. Грантаджии зомбират порядъчно. „Фили“ и „фоби“ участват в мними престрелки из общественото пространство, но в бутафорни схватки. А ние като народ търпим, натоварени с памет за зависимост и унижения. И сякаш ни е добре там, в блатото на страха, в джунглата на оцеляването при един дребнодушен режим.
Има ли събудени в тази на пръв поглед безнадеждна тъма? Къде са искриците на надеждата, че някой тук и сега може да бъде Ботев, Левски, или поне Виктор Орбан?Надеждата е вътре в нас. Просвещението е в сърцата ни, в начина ни на мислене и съпротивата на злото. Бунтът е в главите ни. А революциите са в човешката ни съпротива към несправедливостта и предателствата с разнолика същност.
Затова – честит празник на Народните Будители, които се противопоставят на несвободата! На онези, които са последната трибуна на истината за собственото ни дередже, на онези, които не са продали съвестта си и не са заменили България за грантове. На онези, които са родени свободни!
Съвсем друг е въпросът – колко са те?ZADKULISITE.COM

ОЛТАРЪТ НА БУДИТЕЛСТВОТО

Денят на будителите е вечният пръстен на новата съдбовност на българската пътнина!
Малките народи винаги ги разпъват на кръст и ние изживяваме няколко кръстни смърти: две робства, две различни епохи. И все пак – България е тук. Върху историческия ни иконостас има десетки образи, пред които днес се прекланяме. Невъзможно е да изброим хилядите будители. Будителството чертае лик след лик, цар след цар, патриарх след патриарх, воин след воин; учители, учени със звания и без звания, поети на клади и бесилки, политици без парламент, четници и войводи без пагони – синове на България. Защото история не се прави нито с хленч, нито с клевети, нито с липса на проницание и в услуга на идеологии. История се гради от големи личности, от гении.
Будителството е чисто български феномен! То е явление единствено в цялата световна история! Феномен не на идеологическа натрапчивост, а роден като потреба на историческия дух – както да създаде душевност като култура, така и да излее своята воля в идея за свобода. Тези родени от утробата на народа ни белязани синове съставляват огнения път на Българското възраждане. Те дават не само дан, а правят битие в историята на българския народ.
Величието е в това, че будителското дело не е идея само на отделна личност, то не е подражание, а е самородно дело на всички. Всеки поотделно е бил ратник в идеята за будителство; всеки е бил будител. Няма слоеве, има жертвено служение! Възродителното дело на будителите е цялостно. Защото не друго, а Духът на българина отстоява цялото Възраждане, за да прави будителство. То е история, социология, литература; то е култура на народа, за да се себеосъществи.
Събуждайки съзнанието си, народът ни се осъществява. Но трагично е, че поколенията научават за това само от литературата и поезията, а не от реалните дела. Будителите са ни оставили едно благородно дело – идеята да се реформираме. Трябва да намерим сили да направим реформа, но не и да се съгласяваме с илюзорни промени. Нека върнем спомена за тези големи личности, които съставят иконостаса на българското народно будителство; да коленичим с мисъл, с душа, а когато е потребно и с колене, пред този храм на свободата. Но не само днес, не като на дежурство само в празничен ден – във всекидневието никога не трябва да забравяме пред кого отдаваме своята почит.
Будителството е всякога, когато можете да създадете йерархическа градация, ако щете да е на един милиметър над нивото на довчерашното битие на един народ. Будители са нужни всякога. За да се осъществи в цялост един народ са нужни велики личности, а не назидатели, не „бащи на народите“. Идеята за обединена Европа иска будители!
Всички настоящи конфликти налагат отново будност на националния ни дух. Не бива само робството да ни извиква на будителство. Отговорността пред историята и нацията имат нужда от нови будители!
Олтарът на будителството винаги ще стои!Ваклуш Толев

Влизаме в сезона на острите респираторни заболявания /ОРЗ/

Изследването за грипен вирус позволява на лекарите избор на селективна противовирусна терапия
Респираторните инфекции са разпространени както сред възрастните, така и сред децата. По- голяма част от тях имат вирусна етиология, а бактериите участват най-често като вторични причинители. Обединението на вируси от различни семейства е условно и изкуствено. Основава се на общите им болестотворни свойства, размножават се в цилиндричния епител на лигавицата на горните, а понякога и на долните дихателни пътища /носа, гърлото, устата, трахеята, бронхите/, общ механизъм на предаване на инфекцията /въздушно- капков път/ и често имат сходна клинична картина на заболяването. Такива причинители са грипните вируси, парагрипните вируси, респираторно синцитиалния вирус (RSV , коронавируси, аденовируси, риновируси, реовируси.
Грипните епидемии настъпват типично през зимните месеци. Специалистите съобщават, че тази година грипната вълна се очаква през месец януари. Сега се намираме в предепидемичен период. По време на грипните епидемии участието на грипните вируси достига до 70%, а в междуепидимичното време най-разпространени са грипните, парагрипните вируси и аденовирусите – около 50% от всички вируси на ОРЗ.
Грипното заболяване започва класически с внезапно начало на висока температура, втрисане, главоболие, миалгии и суха кашлица. Инфекцията след заразяване може да протече от общо леко неразположение до тежко животоопасно състояние. Това зависи от вирулентността на вирусния причинител, от неговото количество, от възрастта и имунното състояние на пациента. По-тежко е протичането на грипа и ОРЗ при децата и възрастните, страдащи от други съпътстващи заболявания. На пациентите със съмнение за грип може да се помогне с противовирусен препарат, особено ако е приложен през първите 48 часа от началото на заболяването. Бързото разграничаване на грип А от грип В позволява на лекарите избор на селективна противовирусна терапия. Изключително важно е да се определи грипния причинител на симптоматичното заболяване в отделно социално заведение или общност – затворени колективи с други основни и водещи хронични заболявания така, че да може да се вземат подходящи превантивни мерки.
Диагностиката на грипните вируси и ОРЗ става чрез широк набор от вирусологични и серологични методи. В първите дни на заболяването (до 3-5 ден) се взема секрет от носа или носоглътката за изолиране на вирусния причинител. Изолирането на вируса е най- сигурният начин за доказване на причинителя на заболяването. През последните години за доказване на антигените на грипните вируси и на някои вируси на ОРЗ се прилагат бързи методи. Такъв е Хроматографски имунен анализ /изследване за грипен вирус/ за пряко и качествено откриване на вирусни антигени на грип А и грип В от носен секрет и/или назофарингеален смив на съмнително болни пациенти, който се използва в медицинска лаборатория „Лина“. Тестът диференцира вирусните антигени на грип А от вирусните антигени на грип В. След този период могат да се приложат серологични методи за откриване на специфичните серумни антитела, като техният пик е 10-14-ия ден от началото на инфекцията. Серумните антитела са от различни класове – хемаглутинини, имуноглобулини и други. Така от една серумна проба може да се докажат едновременно ранните IgG антитела и късните IgG антитела. Поради голямата циркулация на вирусите на ОРЗ и краткотрайният имунитет (от 3- 6 мес. до 1-2 год.), препоръчително е серологичната диагноза да се поставя с две серумни проби: 1-та се взема в началото на заболяването /до 7-я ден/, а втората след 15-20 дни. Така динамиката само на IgG антителата понякога е достатъчно за диагнозата. Д-р Т. Николова, вирусолог в МДЛ „Лина“

ПИСМО ОТ АМЕРИКА

Elena Angelova
до:
Любомир Кольовски
7 мин. · New York, NY, United States ·
10-ТИ НОЕМВРИ 1989 г.
ноември 9, 2010 by GG
Бе една от онези вечери, в които залисана от игра на стражари и апаши, бях просрочила визата си за излизане навън, която изтичаше с края на предаването „Телевизионен справочник“. Скрита, зад един Вартбург от стражарите, усетих мощен захват на ухото си от сили право-пропорционални на гравитацията. Чувството, че ухото ми всеки един момент ще се отдели от останалата част на това, което наричах „себе си”, означаваше само едно – баща ми ме беше намерил.
Когато висиш две педи във въздуха, държана от мощната ръка на дългогодишен работник в ЖП-то, и по този начин прекосиш междублоковото пространство изведнъж осъзнаваш, че е по-добре да загубиш достойството си в махалата, отколкото ухото.
Едва когато бях пренесена обратно вкъщи забелязах, че се случваше нещо странно. Ехидната усмивка на баща ми не слизаше от лицето му дори след като аз бях заземена за пода, и отново удостоена с правото на собствен ход.
За да разберете сложната социална обстановка, в която израстнах, е добре да направя няколко пояснения. Роднините на баща ми са анти-комунисти до 9-то коляно. Неговият дядо е бил разстрелян от комунистите, а неговия баща е лежал в Белене, брат му бе в затвора и макар да бе хванат да краде от Винпром-а, в който работеше, версията за пред Света, разбирайте комшиите, е че бе станал жертва на политическа репресия. И докато баща ми ненавиждаше комунистите, при майка ми нещата стояха по друг начин. Тя е дете на активни борци против капитализма и фашизма, нейните баба и дядо са били разстреляни от царски офицери, самата тя бе партиен секретар, а най-голямата и гордост бе брат й, който по това време бе офицер от Държавна Сигурност. В този микрокосмос на Студената война, посрещнах оставката на другаря Живков.
Да гледа централната емисия Новини се бе събрало цялото семейство. От екрана на телевизора ни погледна за пореден път бай Тошо, но този път физиономията му не бе така безгрижно инфантилна, както бях свикнала да го виждам. Инфантилността в излъчването на другаря Живков не можеше да се изкорени, но безгрижието бе заменено с изражение, което показваше че е осъзнал, че са го преебали зверски. Лицето му невербално изказваше послание „Стига бе, копеле, верно ли ми го направихте тоя номер?“, докато гледаше към Петър Младенов и Андрей Луканов.
След новината за оттеглянето на Тодор Живков, баща ми стана и извади от хладилника три банана и един шоколад Тоблерон, след което заяви „Отсега нататък ще живеем като хората на Запад”. В съзнанието ми веднага изкочи образа на западните хора, които закусват, обядват и вечерят само банани и корекомски шоколад. Във въображението ми се появиха мусака и кебапчета от банани и Тоблерон, кюфтенца като шоколадови яйца – в средата с играчка. Опитвах се да се адаптирам към това, което асоциирах със западния лайфстайл.
През това време майка ми обясняваше нещо разпалено по телефона с колежка, като спомена многократно словосъчетанието, което щеше да съпътства почти всеки нейн разговор през следващите 20 години – „съкращение от Института”. Баща ми триумфално излезе от вкъщи с намерението да се присъедини към тълпата от други интелектуално необременени, но за сметка на това емоционално заредени, труженици пред Народното Събрание.
Два часа по-късно бащата се върна. Ентусиазма му бе спаднал и въпреки, че мисията му бе изпълнена и той присъстваше в повечето кадри на утрешната емисия на „По света и у нас“, имаше смесени чувства от митинга. Голямото разочарование бе дошло от факта, че човека с мегафона, който най-силно е викал „Долу БКП” е бил брата на майка ми, моят вуйчо, за когото вече споменах, че бе действащ офицер от ДС по това време.
С времето, както повечето присъстващи на въпросния митинг, баща ми разви избирателна политическа амнезия, особено когато ставаше въпрос за създаването и спонсорирането на Съюза на Демократичните Сили. Пусна си брада и закачи десетки икони из къщата – психична болест, която в България се нарича „християн-демократ”. Християнската религия е известна със своите демократични ценности – хората гласуват да убият Иисус, но Господ им го натриса пак. Нали се сещате и за онзи случай, в който хората се събрали и гласували десетте божи заповеди. Християн-демокрацията е оксиморон сравним с ислямски-феминизъм.
От демокрацията, аз кюфтета по средата с играчка, не видях. Това, което спечелих от промените, бяха лепенки с лъвчето на СДС, които закачих върху училищната си раница, секцията, гардероба, хладилника и асансьора. Майка ми получи съкращение от Института, в който е работила цял живот и понеже по Живково време единственото, което се е изисквало от нея е да ходи на работа, тя не притежаваше никакви умения и си остана безработна – типичния избирател на БСП.
Единственият, който спечели от 10-ти ноември бе вуйчо. Той през годините стана собственик, по хронологичен ред, на финансова къща, охранителна фирма, чейндж бюро, акционер във фалирала банка, собственик на бензиностанция, в близост до Югославската граница, частен фармацевтичен завод за производство на амфетамини, инвестиционен посредник на БФБ, и строителна фирма, специализирана първо в изграждането на хотелски комплекси по морето, а после и пътища от националната пътна инфраструктура.
Баща ми няколко години след десети се разочарова от СДС-то и с времето гласува за Жорж, НДСВ, Новото Време, ДСБ и ГЕРБ. Факта, че всеки път вуйчо ми участваше като ревностен привърженик и спонсор на въпросните политически формации, тате определя като чиста случайност.

ПРЕДСТАВЯТ „АНХИАЛОС ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА“ В БУРГАС

Една книга за Античността на Анхиало до 4 в. сл. Христа предизвика широк отзвук и ще бъде представена на 24 ноември /вторник/ от 18.00 часа в зала „Петя Дубарова“, Културен център „Морско казино“ – Бургас.
Интересното е, че авторът проф. дин Иван Карайотов съчетава резултатите от своите археологически проучвания през 70-те години в Поморие и прави своите научни изводи.
Книгата е богато илюстрирана с около 82 снимки, някои от които се публикуват за първи път, а графичният дизайн на уникалната корица и вътрешното оформление са дело на издателство „Либра Скорп“.
Изданието е двуезично и в края на всяка снимка с текст на български и английски език има богата библиография по поставения проблем от автора.
Книгата „Анхиалос през Античността“ на проф. дин Иван Карайотов е вече факт, благодарение на щедрото спомоществователство на д-р Васил и Татяна Костадинови, собственици на Медико-диагностична лаборатория “Лина”.ZADKULISITE.COM

ПЪРВОРОДНИЯТ ГРЯХ И ПОЛИТИЦИТЕ

Още преди много, много векове, религиозните догматици измислили „първородния грях” не за друго, а да държат в покорство раята. И не с някакъв закон, който да им налага определено поведение, а чрез духовното убеждение, което прави хората гузни, чувствайки се виновни, защото (представи си) са „грешни”, още преди да се появят на този свят. Това е най-голямото престъпление, което изродите във властта (на всяка власт)са извършили (и продължават да извършват) над ДУХОВНАТА КРАСОТА на човешкия род. Спрели са развитието му. Еволюцията му.
Нашите партийни кретени с нищо не са по-умни и по-изобретателни от древните. Затова и нищо ново не са измислили. Борят се срещу корупцията, а не искат да видят, че именно техните закони раждат корупция. Законите (правилата) са така нагласени, че единствено да се нарушават. Дори пътните знаци умишлено на места са поставени там, че да се нарушават на 100%. Това създава предпоставка за виновност. А „виновният” НЕ Е БУНТАР. Той е червей, който безметежно ще изживее дните си, за да натори земята. „Духът” е непонятно за него понятие. То е притежание единствено на Човека. А този не знае, че е човек. И никой във властта няма интерес да му го каже. Затова и дидактиката в образователната доктрина не създава човеци, а бройлери. Скопени. Безлични. Инертни! Много знаещи, но нищо не можещи, бездушни като компютрите. Затова и „изкуството”, с което новото поколение изпада в екстаз е чалгата – възможно най-примитивното въздействие, събуждащо животинския инстинкт на пещерния човек, още преди да се е изправил на краката си.
И всичко това, единствено за да се задоволи вечно жадното за слава ЕГО на сиромашките душици, които винаги са представлявали властта. Защото само „облечени” с властта, те си мислят, че представляват нещо.Ради Чухлев

ЕДИН УМ Е ДОБРЕ, А ДВА – ОЩЕ ПО-ЛОШО…

Българският народ, роб на подбрани от него търтеи, къта във фолклора срамлив въпрос: „Какви ще ги вършиш като дойде шило при дупило?“
Сред бежанската криза, скандала със сваления руски самолет, терористичните заплахи и всичко лошо, каквото ти щукне на ум, единствен хаосът у нас отбеляза напредък. Оказа се, че няма управленско ниво, или партия от нормални човеци, заела ясна, твърда и категорична позиция какво да се прави. Каква линия да държи пробитата държавна гемия. Кой смислено ще ни обясни случващото се в региона и света. И какво да чакаме от надървеното международно положение. В Парламента 240 дармоеди традиционно се направиха на три и половина. Разделиха се на фили и фоби и четоха кухи декларации, ругаейки се като каруцари. Глътнаха си езика платените „патриоти“. В миша дупка се скриха изпечените евробабаити, дрънкащи все за Шенген. Като анален газ отпрашиха нейде (временно, докато облаците просветнат), разни комисарки, съветващи ни да мажем дебело филията на бежанците. И настояващи, с нездрав сексуален блясък в очите, час по-скоро да внесем 7 хил. яки момци-чуждестранци. За да подобрят, с пот на чело, родния генофонд. А с охранявани граници, през които само каналджия може да прехвръкне и с модерна армия, дрънкаща лъкове и стрели, България продължава да е оазис на сигурността. На благоденствието, спокойствието и всички останали тинтири-минтири в медийното пространство. И понеже с нещо трябва да бъдем будалкани, най-яка се оказа темата за двете висши съдийки, които трябвало да бъдат „опраскани“ за назидание. Защото изпълнявали поръчкови дела, идващи от най-високо място, а съдебната система била купена от силните на деня. Чудо голямо, за което знае даже и нероден Петко…
Щом всичко у нас е по липсващ мед и откраднато масло, е нормално правителствена делегация да се пошматка в рядко населен Китай. И докато се хили по увеселителните влакчета, да омайва тамошното ръководство с брилянтната ни инфраструктура. С чист въздух, рози, кисело мляко и чиновници, глухи за думата „корупция“. Долетяха радостни вести как китайците са щастливи, че им предлагаме приятелство и икономическо сътрудничество. Може би и военна защита, но не чух добре. Разбира се, новите братя са крайно наивни и нямат никаква информация за голия ни държавен г.з: нито чрез посолството си в София, нито с диаспората си, нито по някакъв друг начин. Камо ли чрез космически спътници, каквито ще им подарим, защото ги имаме много. Затова не знаят, че всичките ни подземни и надземни богатства са харизани на чужди фирми – за жълти стотинки, до Второто пришествие. Заедно с енергетиката, топлофикационните дружества и дори обществените тоалетни. Че икономиката ни е на хартия, а селското стопанство – в бабините деветини. Че предстои референдум за учредяване Министерство на сивата икономика. Което да назначи в апетитните си звена стотиците битови престъпници. Смаяни от напредъка ни, любезните домакини обещават да ни построят най-големия на Балканите завод за таратанци, шменти капели и мамути. А още – да ни сглобят зоопарк в пустинята Гоби. Там политическият, икономическият, реформаторският и всякакъв още наш елит ще показва на туристите чудни фокуси: как се източва здравна каса, как се раздават обществени поръчки под масата, как се крадат пари по европейски програми и как ако си кредитен милионер, наркотрафикант и хванат от гората политик, ще щипеш безнаказано Темида по кълката. След празничното местно Дунавско хоро в чест на пълното разбирателство, на аерогарата в Пекин бе разигран задушевен ритуал. Изпълняван от митничарите само за много скъпи гости: „Пребъркване на българска държавна делегация за наркотици, ножици, кондоми и други опасни предмети“. После една от страните си плю на петите, а другата, за жалост, се прибра у нас. С тези редове не се подигравам на Китай, пред чиято култура, икономически напредък и национално достойнство думите бледнеят. Но се питам, образно казано, възможна ли е интернационалната дружба на мечка с буболечка? И трябваше ли точно в безкрайно взривоопасен период нашите ръководители да избягат от България вдън горите тилилейски? Защото това си беше точно спасяване на страхливи кожи. Маскирано като търсене на нови пътища за просперитет. Както и да е, циркът е известен от по-рано. Когато при най-страшния бежански пик по границите една отговорна министърка спешно офейка в Люксембург уж на конференция. По време на полицейския бунт пък, по същите причини – в Лондон…
Където и да миткат те, островът на парцаливата стабилност си е същият. Според статистиката всеки четвърти клошар е висшист, а 78% от безработните на различни възрасти – с образователен ценз и професия. Новият бюджет отсега е на червено, а увеличените учителски заплати останаха в графата „Празна Мара тъпан била“. Над 1,5 млн. души откровено мизеруват. Над 600 000 са работещите бедни и близо половината подрастващи са в риск от бедност. Не ще предъвкваме, че сме първи по нищета в ЕС. Държавата, този най-голям и лицемерен мошеник, продра общественото пространство с благочестиви молби – дарете за децата в нужда; дарете за тежко болните; за старите и самотни хора; за инвалидите и за кого ли още не. Зоват ни да пълним уличните хладилници, поставени на видни места. Там имащите да оставят храна, а нямащите да я взимат. Къде е самата тя, освен когато насила събира данъци и тихомълком ги вдига? Когато подпомага колосалните кражби на политически протежета, а на гладуващите, студуващите, отчаяните, обезверените и умиращите показва среден пръст? Безсрамието не спира дотук, ами продължава в други откачени измерения. Как в последно време сме ядели повече месо, вместо хляб и добавяме още 40 лв. над обичайното за лакомства. Откъде тези пари – не е ясно и е дребнотемие. По-важно е, че пакети с храна за Коледа ще получат част от нуждаещите се. Наистина – без 13 от включените в предварителния списък артикули. Но, обзалагам се, с по-едри гъгрици от миналата година. И по утвърдена традиция – повечето подаяния ще са пак с отминал срок на годност. По чудо се отложи забраната да ползваме за отопление дърва и въглища. Затова пък не отпада държавното субсидиране на малки и големи политически партии, движения и други паразитни структури. Откриват се, напук на всичко, нови висши учебни заведения. Ще се закриват болници, но какво от това? Важното е, че погребалните услуги бележат стабилизация на ценоразписа. Благодарение на увеличената клиентела, но и това е друг въпрос…
Българи, докога ще живеем в принудителната клетка на крайно социално разслоение, политическа дебелащина, абдикация от елементарната човещина? В дехуманизация и некрофилски „грижи“? Кому пречим? На кого бодем очите с искания за хляб и достойнство? Няма да мъдрувам. Ще припомня само, че Бог помага, ала в кошара не вкарва. Помогни си сам, че и той да помогне. Другото, скъпи граждани и милички бабички, е от лукаваго. Който и за тези празници ви праща безплатните си ( затова ви ги и праща), мили пожелания: „Нова година, нова липса на късмет! Колкото на брой сбирщина в Парламента, толкова кръпки по скъсаните гащи!“ Бла-бла-бла, дрън-дрън-дрън. Ме-е-е. Бе-е-е! Бау-бау? Мяу. И така нататък, искате или не искате…Георги Н. Николов
Колаж: Иво Ангелов – Свободен човек

Обречени на каузата „България”

„В днешно време държавата твърде малко се интересува от славното минало и великите ни национални герои. Затова ние сме се обрекли на каузата да сме „последните мохикани”, и „модерни апостоли”, както ни наричат хората, които да бранят достойно историята на България”- така се представят организаторите и инициаторите на новия родолюбив проект „НЕзабравима България”, които на учредително събрание в салон „Журналист” в СБЖ представиха своята платформа.
Хората, чиито сърца е преди всичко любовта към Отечеството, са представители на Ню Скул Продакшън, НС „Единение”, Общонародна фондация „Христо Ботйов”, Областната управа и Община Враца. Платформата им има за цел да обединява хора от цялата страна. Чрез заснимането на художествено-документални филми, лекции, беседи и дискусии с хората, проектът ще популяризира българските национални герои, като по този начин ще дадат своя скромен принос за културното и просветното бъдеще на България. Поредицата от филми, които са произведени досега, каза на представянето в СБЖ Искрен Красимиров – основател и управител на Ню Скул Продакшън, имат за цел да разкажат на млади и стари за нашите герои от историята, дали живота си, за да я има днес България.
Една от филмовите поредици е по повод предстоящото отбелязване на 140-годишнината от гибелта на Христо Ботев през следващата година. До този момент две от лентите – „Ботев: От Голгота към Свобода” и „Авантюра с Ботев” – вече са показвани пред много зрители, други филми, които са предизвикали немалко вълнения сред много българи у нас и в чужбина са посветени на славни исторически мигове от нашата история. Наскоро екипът на проекта е посетил Швейцария, където нашите сънародници там са посрещнали патриотичната идея и показаните филми с много вълнения и благодарност, че има такива родолюбци, които работят на ползу роду.
А председателят на Националния съюз „Единение” доц. д-р инж. Георги Маринов сподели, че организацията чрез своите членове пресъздава паметни исторически моменти от българската история, а така също активно участва и в заснемането на документалните ленти. Според Филип Филипов, който освен кариерен консултант на проекта е и един от актьорите, които изпълняват главните роли във филмовите поредици, каза, че художествено-документалната продукция е показателна за това как трябва да се пресъздаде нашата история, за да могат младите да я знаят и да се гордеят с нея.
Според него каталогът от филми би могъл да бъде едно прекрасно учебно помагало, с помощта на което преподавателите в училищата да накарат учениците да се запалят по славното минало на България. А за младия актьор и режисьор – възпитаника на НБУ Костадин Султов, хубавото е, че в екипа са успели да съчетаят младостта и мъдростта, което е довело до успешните резултати, и че са намерили един добър подход в българската документалистика, за да оставят на бъдещото поколение разкази за славни герои.
Досега над 150 са градовете и селата у нас, както и няколко държави, където е показана филмовата продукция на „Незабравима България”, и всички, които са се докоснали до тази родолюбива инициатива, са си тръгвали с благодарност.
Според председателя на СБЖ Снежана Тодорова, тази инициатива е много необходима и навременна и участниците винаги могат да разчитат на подкрепата на Съюза.
В плановете на проекта са залегнали снимките на документално-художествените ленти „Грешникът светец”, посветена на св. Софроний Врачански, чиято премиера е през август, както и третият филм от поредицата за Христо Ботев „Ботев: Три теории за една гибел”, „Със страшна сила” – за Апостола Левски, и „Съзвездието на войводите” – филм за Гоце Делчев и Даме Груев.Искрен Красимиров, режисьор.
Основател на „НЕзабравимата БЪЛГАРИЯ“

БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!

България е пред ръба на бездната. Готова за своята поредна национална катастрофа.Не се заблуждавайте за нашата сигурност, защото такава не съществува. Съюзите се създават и разрушават. Това ни показва недвусмислено цялата човешка история. Наивно би било да вярваме, че сега ще е по-различно. Още по-пагубно би било да градим своята външна и вътрешна политика на тази основа. Никоя друга държава не го прави!
НАТО не може да гарантира нашият суверенитет. Точно обраното! За първи път в своята история, без война ние имаме чужди военни части, на своя територия. Това не се е случвало, дори във времената на Студената война. От кого ни пазят танковите бригади на САЩ? От Русия? А може би от Турция? При една агресия от страна на Турция, САЩ първи ще ни подарят. Стига да имат интерес.Колкото до Русия, едва ли някой трезвомислещ човек вярва че Русия ще ни нападне. Разполагането на танкове в една страна е с единствената цел, за контрол над местното население.
ЕС също не може да ни гарантира, дори елементарна сигурност. Същата тази Европа, която ще подари три милиарда на Ердоган, легитимирайки престъпленията му в Близкият изток. Подкрепящата Ислямска държава и сваляща чужди самолети Турция ще получи за награда, дълго желаното членство в ЕС. Толкова за демократичните ценности на бюрократите от Брюксел. Европа няма дори собствена армия, която да не е зависима технически от САЩ. Важна подробност, която няма да чуете от нашите политици.
Отново човешката история ни показва че винаги националните интереси ще доминират над останалите. Колкото и да ни убеждават в противното, това никога няма да се случи. Отстояването на националният интерес е имунната система на всяко държавно образувание.Това го разбраха Румъния, Гърция, Чехия, Полша и Австрия. Съюзът е едно, а националните интереси друго нещо!
Ние сме единствената държава в ЕС, която се е отказала от своят суверенитет и национален интерес. Всичко което нашите политически представители предприемат, се пречупва през призмата на нечии чужди интереси, удобно опаковани като европейски ценности.Ние сме единствената държава която по историческа инерция поставя международните съюзи, над собствените си приоритети.
България никога не е имала толкова посредствен политически елит. Ако погледнем историята от Трето българско царство до съвремието, не може да не забележим катастрофалната политическа безидейност на сегашната управляваща коалиция. Дори мегаломанските стремежи на Фердинанд, довели до две национални катастрофи, бледнеят пред изумителната недалновидност на съвременните политици. Защото за разлика от днешните ни политици, българският владетел се е стремял към утвърждаване на България като лидер на Балканите. Тогава, държавата ни е имала национална доктрина, макар и нереалистична. Имали сме някаква визия, как трябва да се развиваме и какво да постигнем.Кажете ми, каква е националната доктрина на България? Какво искаме днес. Какви са нашите приоритети като народ, общество и цивилизация.
В момента светът е свидетел на сблъсъка на различни геополитически и геоикономически интереси, които този път може и да не се разрешат по мирен път. Еднополюсният модел, който се наложи, след края на Студената война, вече е в историята. Колкото и да не се харесва това на Вашингтон, новият финансов властелин е Китай. От друга страна Русия също не се задоволява с ролята която и бяха отредили американските политици. Възраждането на военно-промишленият комплекс и донякъде на икономиката и, през последните две десетилетия, промениха статуквото в глобален план. Все по-тесните икономически връзки между Русия и Китай, подкрепяни активно от Индия, Южна Африка и Бразилия, променят дневният ред не само на световната политика но и икономика.
Русия заема една седма от сушата на планетата и има излаз на дванадесет морета! Всъщност територията на тази държава е по-голяма от тази на Плутон! Мислите ли че подобна държава може да бъде изолирана от останалият свят!
Набиращият инерция неоосманизъм в Турция, който Европейският съюз умишлено пропускаше, през последните дни започна да дава своите плодове. Вероятността от ескалация на конфликта, между Русия и Турция, става все по-голяма и неизбежна, особено с мълчаливата подкрепа на Вашингтон.
Въпреки това, нашето правителство, начело с министър-председателя реши да търси нови пазари на другият край на планетата. Изграждането на икономически връзки с най-силната световна икономика определено има смисъл, но не и в този момент.
Кой нормален, дори посредствен държавник, би неглижирал най-острото противопоставяне, на две държави, от времето на Студената война, до нашите граници. Кой нормален премиер би напуснал страната си, ако две от съседните държави започват да се готвят за война!
От Втората световна война, светът никога не е бил толкова несигурно място. А ние, като истински късметлии сме на първият ред! Защото и двете страни в конфликта са наши съседи.
Като прибавим интересите на Вашингтон, Саудитска арабия, Израел , Иран, Франция и Великобритания в района, положението е повече от сложно. Още по-обезпокоително е, че ние можем да бъдем пожертвани при първа възможност, стига това да подреди геополитическите интереси на големите. Спомнете си Украйна! Кой си е мислил, преди няколко години ,че това може да се случи на европейският континент. Членството ни в ЕС не ни гарантира нищо! Все по-силно се говори че САЩ и Русия имат интерес да създадат кюрдска държава. Това прави много вероятно отделяне на територии от Турция. Мислите ли, че зависимият от Вашингтон ЕС ще се противопостави на отнемане на наша територия в полза на Турция, като компенсация. Ако подобен вариант ви изглежда невъзможен е хубаво да промените средствата за масова информация, които ползвате.
Всъщност това е по- удобният вариант за големите играчи. Възможен е и по-песимистичният развой на събитията водещ до Трета световна война. В глобален план предстоят големи икономически и политически катаклизми. А историята показва, че подобни проблеми в повечето случаи се решават с глобални военни конфликти. Ако подобен сценарий ви се струва твърде фантастичен, спомнете си думите на много от хората преживели Втората световна война. Тогава също никой не е вярвал че е възможно светът да обезумее.
Всичко това се случва във време, в което нямаме боеспособна армия, работеща икономика и никакви гаранции за смислена външна политика. Ако се освободим от всякакви пристрастия, не можем да не отбележим, че никога нивото на българските политици не е било толкова ниско. Всъщност ние нямаме политици! Не и в конвенционалният смисъл на това понятие. Ние имаме зависими от миналото си субекти, които отдавна са предали всякакви национални интереси. Дори тогава, когато това не се е изисквало от тях! През последните двадесет и шест години българската политическа класа, без изключения не е направила нищо градивно и значимо за своята Родина. Всичко което са ви говорили и продължават да ви говорят е лъжа! Откровена лъжа!
Първо ни бе внушена нуждата от влизането в един военен съюз, който загуби своята актуалност, след края на Студената война. НАТО трябваше да последва Варшавският договор. Това не се случи, защото САЩ нямаха интерес от загуба на своето влияние. Кажете ми, каква е логиката на един военен блок, след като няма противник! Именно затова беше създаден тероризмът.
Влизането в ЕС също беше представено като основен приоритет. Ако НАТО е абсолютно безсмислена и лишена от съдържание структура то идеята за обединена Европа е друго нещо. Европа на свободното движение на хора, култура и стоки и ценности звучи логично.
Стига всички тези декларации за изграждането на един справедлив и равнопоставен съюз да отговаряха на истината. Осем години след приемането ни в ЕС, ние не се преборихме с корупцията и престъпността. Не развихме икономиката си, образованието, здравеопазването и жизненият си стандарт. Точно обратното! В момента сме по-бедни, с още по- умираща икономика, изцяло зависима от политиците съдебна система и ширеща се безнаказана престъпност. За осем години не подобрихме, дори един единствен показател! В нито една сфера на общественото ни битие. Това са фактите!Европа на народите, да! Но не и тази Европа.
България никога няма да бъде част от европейското пространство, въпреки че е член на Европейският съюз. Не и с тези политици, имали нещо общо с управлението на държавата ни през последният четвърт век. В ЕС се говори за център и периферия. Познайте ние къде сме! Каквото и да ви казват, при сегашните обстоятелства ние сме нарочени за буферна зона. Карантинен придатък на ЕС. Удобният филтър за всякакви мигранти и криминални формирования, ограничени в периферията.
Нещо повече! Продажните ни политици наложиха всички решения спуснати от Брюксел, през логиката на политическата солидарност и подкрепа. Само че тази „солидарност“ винаги е за наша сметка. В нито една ситуация, за изминалите осем години членство, българското общество не е спечелило нещо позитивно. Решенията на Брюксел не се критикуват и анализират. Логиката е, че щом така са решили в Европа, така е правилно! Нито цент от парите по европрограмите не отива за развитие на нашата икономика. Единственият резултат е тоталната ни зависимост от тези подаяния и усвояването им от определени фирми. Колко пъти наш политик е представил интересите ни в Брюксел. Колко пъти наш политик е поискал механизъм за изравняване на минималните доходи в общността. Нима това не е едно от най-важните неща в едно материално общество. Колко пъти наш политик е поискал помощ в борбата с организираната престъпност и корупцията в съдебната система! Колко пъти наш представител е поискал нещо значимо и важно за нас!Точно обратното!
Отказахме се от работещи реактори, за да угодим на чужди икономически интереси. Отказахме се от Южен поток, за да покажем че сме европейци. Въпреки наличието на Северен поток, който явно въпреки че е руски е „по-европейски“, защото е за развитите икономики в Европа. Вдигнахме всички такси и цени, приравнявайки ги с европейските. Съгласихме се да приемем мигранти, защото сме солидарни европейци. Въпреки че собствените ни родители преживяват с 80 евро на месец!
Едва ли има по-големи радетели на европейските ценности от нас! Всичко за въпросните ценности, без значение цената!
С удивително постоянство политиците ни унищожаваха всичко което вече не е съсипано. Всички управлявали родината ни правителства. Леви, десни и дори един монарх! Всички последователно разбиваха основите на държавността и обществото. За двадесет и шест години бяха разбити всички социални връзки и изгубено едно цяло поколение израснало без ценности, идеи и визия за своето място в обществото.
Всичко това се случи с нашето мълчаливо съгласие. Мълчахме и чакахме, борческите групировки да си изперат бизнеса и да облекат костюми. Мълчахме когато ни вкараха в един военен съюз без дори да ни питат. Мълчахме, докато бивши комсомолски и комунистически дейци провеждаха масовата приватизация. Мълчахме докато подаряваха енергетиката на частни фирми, за да имаме удоволствието да плащаме по-скъп ток. Мълчахме, когато се разпродадоха отрасли представляващи националната ни сигурност. Мълчахме когато подариха от наше име богатите ни на ценни метали находища. Мълчахме когато децата на България бягаха от беззаконието и липсата на всякаква перспектива за нормален живот. Мълчахме, когато родителите ни бяха обречени на бедност от същите тези управляващи, които двадесет и шест години се оправдаваха с липсата на пари. Мълчахме когато осъзнахме че правосъдие няма, за всички ограбвали и ограбващи България.Мълчим и сега!
Защото, ако има нещо в което да сме добри, това е мълчанието. Само че нашето мълчание няма да ни донесе злато. Има ли друг народ, който мълчаливо да е изтърпял всичко което ни се случи, през последните двадесет и шест години ! Достатъчно е да се огледаме.
Имали останали нормални хора!
Бог да пази България, защото няма кой друг!Тодор ГалмадиевСнимка на пипащия се Борисов: Afera.bg

JE NE SUIS PAS КУР…!

Когато си събрах партакешите и си вдигнах чукалата – беше още визовия режим. Което ме постави в една интересна групичка ексКУРзиянти – софийски реститути. Уж богати пичовете, пък бяха нарамили дисагите и бохчите. Та покрай тях, се озовах в къщата на влюбените във Верона – „ Ромео и Жулиета“. Веднага рязко се учудих, че не беше посетена от нито един българин. Как разбрах ли…?! Ми, никъде не видях да пише КУР – тази прекрасна, благозвучна думичка – от един така красив „ език свещен на моите деди“. Интересното е, че на испански кур /curа / – означава: 1. оздравяване, процес на възстановяване и 2. църковен сасердоте, католически свещеник… По тази логика, дали пък „фъкано“ идва от „fuck“…?!
Има някои неща, които не могат да се купят с пари – маниери, морал, интелигентност, класа. Културата и възпитанието в България от край време са по тъча. А реформите в образованието ще завършат само тогава, когато министърът на образованието няма да умее да пише. Хората харесват да дават шанс на политици, но мразят, когато тези политици го преотстъпват на мутри. Пък и образоването, ограмотяването е въпрос на достойнство и, респективно – интерес. И агенти от БИАД да бяха, ако желаят – ще накарат и циганетата от Столипиново да рецитират „ Хамлет“ като Отче наш. Но, не! Някой иска да ни поддържа невежи. Първично елементарни. Пък и честно казано,
по времето на Микеланджело и Леонардо да не е имало министерство на културата и образованието…?! А се води Просвещение, Ренесанс. Нещо в маята е проблема. В чипа.
Има една японска поговорка: „ Когато родителите се трудят, а децата се наслаждават на живота – внуците ще просят милостиня.“ Бих я интерпретирала леко фриволно : когато един така любим елемент от мъжкото тяло, който играе съществена роля в моя живот – е превърнат в символ на мизерия, кич и нещастие – единственото чувство, което ме обзема – е НОСТАЛГИЯ по светлото бъдеще !
Ясно е, че някои си вършат добре работата – беднотия и профанщина. Само, че… празните джобове не дърпат никого назад. Само празните глави и празните сърца правят това. Знам от опит!
Je ne suis pas кур…!Vivian Francis-Lemberov