Категория: Общество

ГЛАВНИЯТ СЪВЕТНИК НА АНГЕЛ БОЖИЛОВ: АЗ СЕ ВИДЯХ ПОСЛЕДНО С ПЕТКО СЕРТОВ В МОЯ КАБИНЕТ!

СПЕЦИАЛНО ЗА АФЕРА главният съветник на Ангел Божилов – ОЕТ – ООД – Иван Кутевски, след като първа и единствена АФЕРА разкри, че Петко Сертов е работел като консултант за ОЕТ – ООД, се съгласи да коментира.Ето какво каза Иван Кутевски – главен съветник на Ангел Божилов:
„Аз съм човекът, който последно видя Петко Сертов. В петък, 5 декември, в 9 часа сутринта Петко Сертов беше в кабинета ми, седя при мен един час и си говорихме. Петко Сертов е на работа при нас в ОЕТ – ООД. Сутринта в петък беше тук и си говорихме с него за какво ли не. Това, което се изнася в медиите е пълен потрес. Включително и изнесеното от сайта „Гласове” не отговаря на истината, че Ангел Божилов бил арестуван през 2010 година. Тогава ексглавният секретар на МВР Калин Георгиев беше наредил проверка, но Ангел никога не е бил арестуван. Проверката беше, меко казано, нарочна и приключи без никакви нарушения установени.
Петко Сертов е на граждански договор от повече от година при нас, като му се плащаха всички осигуровки. Договорът му е като консултант. Никога Сертов не е бил „емоционално разстроен“, както се пише натрапчиво в определени медии. Сутринта в петък със Сертов се шегувахме, защото му бе направена безкръвна интервенция в неделя и понеделник за хемороиди и не можеше, с извинение, да си сяда на задника два-три дни. Псуваше и се шегувахме. Абсолютно не отговарят на истината и глупостите, които се изписаха за нелечима болест и т.н. Такава Петко няма. Сутринта в петък Сертов ми каза, че оттук отива на превръзка, после, че има някаква среща и следобед, ако има нещо ще се чуем. В неделя ми звъннаха вече ония, другите /б.р. – има предвид МВР/ и така разбрах, че е изчезнал“.Аfera.bg

Граждани поискаха незабавна отмяна на Националната програма „България в НАТО и в европейската отбрана – 2020”: „Този документ ограничава държания суверенитет, застрашава националната сигурност и териториална цялост на Отечеството ни!“

„Търсим подкрепа от всички български граждани за незабавно спиране на действието и отмяна на решение № 690 на Министерски съвет за одобряване на Националната програма „България в НАТО и в европейската отбрана 2020″, се казва в декларацията на граждани, обществени организации и частни сдружения, представена на пресконференция, организирана по инициатива на Ивайло Франц от Патриотичен съюз „Освобождение“. Декларацията е изпратено до Народното събрание, Министерския съвет, Висшия административен съд и омбудсмана на България.„Ние считаме, че разпоредбите, принципите и планираните действия в този документ, приети по недобросъвестен начин от служебното правителство на Георги Близнашки, съставено от президента Росен Плевнелиев и мълчаливо одобрено от управляващата в момента политическа коалиция, нарушават Конституцията и законите на държавата ни, но най-вече ограничават държавния суверенитет, застрашават националната сигурност и териториална цялост на Отечеството ни! Приемането и текущото изпълнение на решенията на документа отреждат на България позицията на враг на Русия, Китай и Иран и превръщат държавата ни в реална цел на действията на всички противници на САЩ, с което се застрашава пряко живота, свободата, собствеността и мирното бъдеще на българския народ“, се казва в документа. „Никое българско правителство за 25 години „демократичен“ преход не си позволи да превърне държавата ни във враг на когото и да било, но с приемането и действието на тази „Национална програма 2020″ България е официален враг на половината свят! Ние не сме съгласни с това и считаме, че българският народ трябва да знае в какво е въвлечен и трябва да има възможността да реши сам, дали трябва да приеме такава национална позиция и своя международна военна роля, чиято цена ще заплати със собствените си пари, кръв и територия“, пише още в искането./www.cross.bg

БОРИСОВ & ПЕЕВСКИ & АТАНАСОВ, СТАНАХТЕ ЗА Т… С МЕДИЙНИТЕ СИ ДИАРИИ ЗА СЕРТОВ! ЕМИЛИЯ СЕРТОВА НАМАЧКА ЖЪЛТАКАВИТЕ МВР-ДОПИСНИЦИ!

От вчера на обед „старата” „славна” компания на Драшковци, Атанасовци, Бойковци и Деляновци впрегна всите си подгъзурни журналя да се „упражняват” по темата – Петко Сертов. По тъпоумен милиционерско-старшински начин на надупените медийки се подаваше контролирано „инфо”, за да бъде неглижирана ситуцаията около изчезването на Петко Сертов.
Това е изгодно на БОСТАНА – в лицето на Атанасов /дребен играч, използван за бъркалка/, Борисов /седящ в сянка, но официално отговарящ за ДАНС и в сянка работещ за да да овладее Агенцията чрез уж „нови” имена/, Драшков / който го играе уж гледащ овце на село, и все непричьом, но „кръстник” на всите безумни „спецове” от Цветлин, през Писанчев до Лазаров/ и естествено Цветанов, който пък никак няма да се остави без капии в „американското” ДАНС. Ай, щяхме да забравим Пеевски /Доган/ – на когото Драшковци, респективно Бойковци, се отчитат дори и когато спят.ЗАБЕЛЕЖЕТЕ ТОЧНО КОИ МЕДИИ ПЛАСИРАТ УМИШЛЕНО БЕЗУМНИТЕ „ВЕРСИИ” ЗА ПЕТКО СЕРТОВ – ВСИЧКИТЕ, СВЪРЗАНИ С ПЕЕВСКИ И БОРИСОВ.
Първо набутаха „асоциацията“ с Мето Илиенски. /За потрес тази тъпня направи и Румен Миланов – бивш шеф на спецслужба и бивш съветник на Борисов!/
После изкараха Сертов психически дезориентиран и емоционално разстроен.
После се самоубивал през 2009 година. И сега се е самоубил, няма друг начин.
После бил разсеян.
После на десет пъти /изречено, включително и от висши ексченгета/ си бил ЗАБРАВИЛ телефоните.
После Михнева го „видя” с „любовница в САЩ”. /По-мръснишко изпълнение от това нямаше – в същата жълтакава агенцийка, любима и на главния прокурор, бе публикуван този материал, а по-късно собственикът и заклейми собствената си публикация/.
После МВР-то, загряло медийния си тюрлю-гювеч, вече официално рече, че нямало следи от упражнено насилие, при положение, че … няма труп.
Веднага след това идиотите КУКЛОВОДИ пласираха в жълт сайт, че Сертов бил … жив и според „високопоставен източник” се свързал с близките си.САМО АКО СЕ ПРОСЛЕДИ ДВИЖЕНИЕТО НА МЕДИИТЕ, СВЪРЗАНИ С ПЕЕВСКИ, БОРИСОВ И „РЕФОРМАТОРИТЕ” ТУГЕДЪР, ПО ТЕМАТА „ПЕТКО СЕРТОВ”, МОМЕНТАЛНО ЩЕ ЛЪСНЕ НАЙ-ВАЖНАТА ЗАДКУЛИСНА „ВЕРСИЯ” – КОЙ, ЗАЩО И КАК УПОТРЕБЯВА „ПРОИЗВЕДЕНОТО” СЪС СЕРТОВ!
Всичките тия „юнаци” – Пеевски, Борисов, Атанасов, Цветанов и Драшков, обаче е хубаво да внимават в картинката – щом подобно нещо се случи на „добрия човек” Сертов, какво ли може да ги чака тях, а?
Иначе след поредното безумие, че Сертов бил жив и се свързал с близките си, съпругата на Сертов – Емилия Сертова очевадно убийствено с едно изречение е намачкала жълтакавите: „Много хубаво, че вие имате такава информация, аз нямам“.Afera.bg

Петко Сертов пред Веселина Томова: „Обаждам се просто, за да ти благодаря… АЗ АКО СИ ОТВОРЯ УСТАТА, ЩЕ СТАНЕ СТРАШНО…“

Дни преди временно изпълняващият длъжността председател на ДАНС Владимир Писанчев все пак да бъде направен титулярен шеф на Агенцията, след фалшиво режисиран конкурс, Цветлин Йовчев, който вече бе вицепремиер и вътрешен министър в правителството на Орешарски, заедно с кукловодите им, решиха да полеят с белина Писанчев, белким светне като пърхащо бяло ангелче. Писанчев бе онзи, чието име бодеше в разработката „Галерия”, чрез която в ДАНС 1 кръгът „Драшков” сложи прът в каруцата на ръководството на Агенцията, оглавявано от Петко Сертов.
Контролирано години наред в медиите се пускаха напълно фалшиви теории как „Галерия” била създадена за да се подслушват журналисти и политици, но истината всъщност бе, че вкарването на журналисти в разработката бе последен авариен ход на Драшковите хора, когато примката около шията им се затяга за това как, кой и защо умишлено пласира класифицирана информация към сайта „Опасните” на Огнян Стефанов. Като премиер Бойко Борисов бе обещал, че ще разсекрети „Галерия”, но не го направи.
Сега Цветлин Йовчев и компания играеха мръсно интригантски – от една страна внушаваха, че ето – точно те веднага разсекретяват „Галерия”, от друга – разсекретяваха се напълно манипулативно малка част от документите, грижливо подбрани така, че от тях уж да стане ясно, че „Галерия” е плод на личното разрешение на Петко Сертов, а Драшковците са просто невинни козируващи, изпълняващи повелята.
Писанчев трябваше да бъде изкаран изпълнителят – жертва, както и сам той измънка по-късно пред телевизионните камери. Цветлин Йовчев превантивно чистеше лекетата, в които бе омазан Писанчев, и го представяше на обществото иначе като супер „спецът”, който било най-добре да оглави ДАНС. А „Галерия” – и този път остана в потайностите, и неразсекретена изцяло я стоварваха върху гърбината на Сертов и хората му. И докато някакви охолно платени „интелигентни” протестиращи крещяха срещу Делян Пеевски, предложен първоначално за шеф на ДАНС, аз громях подлите ходове на Цветлин Йовчев и Владимир Писанчев. Борците срещу Пеевски изобщо не извисиха и стон срещу назначаването на Цветлин Йовчев като вътрешен министър, камо ли пък срещу избора на Владимир Писанчев. Те или нямаха истинска представа колко по-страшен е този избор от този на Пеевски, или пееха в хора на Бойко Борисов, чиито рожби бяха и Цветлин Йовчев, и Писанчев.
Една ранна утрин телефонът тъжно пропя. Беше на следващият ден след като разработката „Галерия” бе разсекретена като кучето на нивата.
Беше Петко Сертов:
– Здравей Веселина, Петко Сертов съм. Обаждам се просто, за да ти
благодаря. Нищо повече. Съвсем човешки искам да ти благодаря за позицията, която изразяваш в сайта си.
– Няма за какво. И аз съм потресена от цялата тази мерзост… – отвърнах.
– Аз ако си отворя устата, ще стане страшно… – замълча за миг
Петко Сертов. – Не искам в този момент обаче да го правя…
На устните ми вече клокочеха думичките: „Ами, отвори я, по дяволите!”, но премълчах.
Велин Хаджолов бе огорчен до крайност как Петко Сертов бил страхлив и ги бил предал. Разказваше ми как преди те с Рашко Зайков да се явят публично в медиите и да заявят, че в ДАНС има служители на висши позиции, които работят против интересите на националната сигурност и в полза на продажност към чужди специални служби, Сертов извикал доверените си хора в ДАНС и ги помолил: „Момчета, помагайте! Виждате какво става… Отвратен съм, не мога да се гледам сутрин в огледалото…”.
След като Хаджолов и Зайков бяха извикани в парламентарната комисия по национална сигурност, за да бъдат изслушани след медийните им участия, двамата случайно се сблъскват с Петко Сертов по коридорите на парламента. С пламнали очи Хаджолов разказваше: „Видя ни и ни каза: „Момчета, бягайте навън в чужбина, спасявайте се, тука е опасно…”.
Велин се чувстваше предаден. Алексей тънко ми намекваше: „А ти що не се обадиш на Петко Сертов?!”, тикайки ме по същата пътека. Те бяха със самочувствието на гладиаторите, които първи са изрекли истината. И по-късно са си платили с цената на последвалите унижения. Всички те обаче не си даваха сметка, че всъщност бяха направили само първата крачка, след която се бяха покрили като мишоци. С изключение на Алексей, който видимо беше в ареста.
Не бяха изрекли нито едно конкретно име, когато говореха за продаване на националната сигурност на чужди служби. Заканваха се да го направят някога, но това някога никога не дойде. Говореха за теоретични схеми за елиминиране на неудобни опоненти на властта, но никога не посочиха нито един конкретен поръчител и нито една конкретна жертва. Бяха ужасени как висши служители на ДАНС покровителстват контрабандни канали, включително и тези с амфетамини, но стискаха устни болезнено, когато трябваше да кажат имената. Едно по едно.
Сертов бил страхливец. А те колко храбри бяха?
Годините минаваха, онези, които ги бяха отвратили като ПРОБИТИ, се издигаха в кариерата и бяха съсредоточили в ръцете си всички спецслужби и МВР, а те мълчаха. И търсеха оправдание на собственото си малодушие в това, че някой ги предал, не застанал за гърбовете им, и ги хвърлил на кучетата.
Като те хвърлят на кучетата, ставаш, озъбваш се и избираш – или си питбул, или си болонка с неустановен произход.
„Бойко уби ДАНС!”, сега ми казваше Алексей Петров. Но същият Алексей години наред повтаряше унесено като мантра колко Бойко Борисов бил подведен и как единствено Цветанов бил „лошият”. Бойко бил държавник и Алексей вярвал в качествата му, ама Цветанов бил проблема му. Фатално, фатално по-късно Алексей насочи пряко ударите срещу Борисов, но никога конкретно, а в типичния му стил: „ще го кажа по-късно”.
Когато бившият вътрешен министър Михаил Миков в правителството на Тройната коалиция назначи Станимир Флоров за шеф на ГДБОП, с очите си видях потреса и омерзението на тогавашни висши служители в ДАНС. Те всички знаеха и ми казваха в прав текст, че Флоров е престъпник, свързан с нарко-трафика. Само че нито един от тях не си хвърли оставката от ДАНС и не каза: „Напускам, защото не съм съгласен една от специалните служби в България да бъде оглавена от нарко-престъпник!”. И продължаваха да се правят, че работят за сигурността на държавата. Заедно с Флоров. Радваха ми се, когато пишех още когато бе назначен Флоров за шеф на ГДБОП, че е корумпиран и свързан с нарко-канали, само че Веселина Томова не бе нито министър – председател, нито шеф на ДАНС. Можех да напиша енциклопедия от свидетелства, които пристигаха при мен от служители на ДАНС – знаех кой кого чука, кой какви пари взема на черно, кой кого рекетира, шофьорът на кой висш дансаджия го оправя в служебния му автомобил, кръговете от гейове, кръговете от продажници знаех – и какво от това?! Никой от тях нямаше достатъчната лудост да тръшне вратата и да дръпне смело завесата пред бакалията, в която бе превърната ДАНС. Дори и години по-късно, когато Флоров бе с повдигнато обвинение за подкуп, след като коли и беси, толериран от Бойко Борисов, пак не смееха да гъкнат публично.
Читалищно рецитаторски си бяха плюли в устите, че ах, те, като бивши и настоящи отговорни служители на специални служби нямало смисъл да говорят открито, защото ох, щели да попречат на стабилността и сигурността в държавата. Коя стабилност, коя сигурност? На картонената къщичка, която всеки миг щеше да се срути, защото некадърност плюс продажност в службите бе равно на смърт.
Престъпно мълчаха „предадените смелчаци” и след атентата на бургаското летище в „Сарафово”. Умираха невинни хора и утре можеше да умрат пак, но те, изживяващите се за храбри юнаци, казали първи истината – коя обаче не ни стана ясно – шушукаха по кюшетата за потресаващи безобразия вършени от онези, които са оглавяли и оглавяват ДАНС точно по атентата в „Сарафово”. Имаха ме за „аз съм вашето момче, момчета” по Миряна Башева, на което не му пука и което, като заглавието на една група във Фейсбук, я караше като камикадзе: „Ако не можеш да бъдеш добър пример, бъди ужасно предупреждение!”.Веселина Томова
Откъс от подготвяната за печат книга „Хвани ме за кобура”
……………………………ЕКСШЕФЪТ НА ДАНС ПЕТКО СЕРТОВ В НЕИЗВЕСТНОСТ, ОБЯВЕН ЗА ИЗДИРВАНЕ. ЗА ДА ИЗЛЕЗЕ БЕЗ ТЕЛЕФОНИ, ЗНАЧИ Е ОТИВАЛ НА СЕРИОЗНА СРЕЩА
Още снощи плъзна мълвата, че бившият шеф на ДАНС Петко Сертов е в неизвестност. Към АФЕРА бе подадена подобна информация от анонимни източници, но се въздържахме да я публикуваме. Днес БНТ обяви, че бившият директор на ДАНС Петко Сертов е в неизвестност от петък.
Според БНТ Петко Сертов е оставил двата си мобилни телефона в дома си. Последно е бил забелязан в автомобил Фолксваген Голф. По информация на БНР столичната полиция го издирва по молба на съпругата му. Официално МВР мълчи за случая.
АФЕРА позвъни на телефона на Петко Сертов, на който се обади неговата съпруга, която отказа всякакъв коментар: „Благодаря Ви за обаждането, нямам какво да Ви кажа”. Преди време вилата на Петко Сертов е била запалена и тогава Бойко Борисов предлага на Сертов да оглави „Боркор“ като „защита“. Напоследък Сертов е бил в добро здраве и отлична кондиция, работел е по различни проекти, свързани с чужбина, разкри АФЕРА. Щом Сертов е излязъл от дома си без телефони, това е знак, че е отивал на сериозна среща, категорични са специзточници на АФЕРА. Петко Сертов е работил добре както с американци, така и с французи, допълват източниците на АФЕРА.Afera.bg

Рада Александрова: Г-н Рашидов, подайте си оставката!

Господин министре Вежди Рашидов,
Това е третото открито писмо, което отправям до Вас. Първото бе публикувано на 11 май 2010 година. То бе адресирано и до господата Борисов и Дянков. В него се обръщам към Вас със следните думи и призив: “Г-н Рашидов, моля престанете да пресмятате в медийното пространство “огромния” брой културни институти и “огромното” количество артисти, музиканти и певци, за които “данъкоплатците” работели. Противопоставянето на една социална група на останалите е маниер на други времена и други водачи, заради които човечеството загуби милиони невинни. Моля г-н Рашидов обърнете се към една реална реформа, ПАЗЕТЕ ХОРАТА си и ценете таланта! В този момент България няма нужда от Лувър и гробищни огради. Тя е длъжна да запази творческия си капацитет, за да я има.”
Само за сведение – второто ми писмо бе по повод моя проект “Големите поети на България”, на който нито получих отговор, ни подкрепа, а през тези години напуснаха нашия грешен свят още няколко големи поети на България.
Г-н Рашидов, отново се обръщам към Вас и този път белким стигнат по предназначение думите ми: Моля, ПОДАЙТЕ СИ ОСТАВКАТА! Защо, ще обясня в няколко реда, но и само те са напълно достатъчни, за да наведете глава и да си отидете в ателието. Причините са: През периода на вашето първо министерстване българската култура не получи подкрепата, която й бе необходима. Напротив. Ние видяхме как минималните средства, отделени от бюджета – 0.04% за култура срещу 0.4 % приходи за държавата от нея бяха похарчени неразумно, с широка ръка и за удоволствие на Вас и приближените. А именно: въпросният “Лувър” (моля Ви, не се ли сетихте, че тук, в тая облъскана страна, ако е музей, то трябва да бъде с подходящо, българско име, толкова прекрасни художници имаме!”) погълна голяма част от субсидията, за да остане недовършен и сега да танцуват мишките в него! Вашите разходки до Италия и обратно с приближени и довеждането тук на една небезизвестна “кинаджийка” предизвика сред чакащите своя ред години и десетилетия дейци на киното, за да осъществят своите сериозни проекти с помощта на МК потрес и отчаяние. И най-важното – т.н. Театрална реформа, от която продължавате да се възхищавате Вие и вашите хора, удари българската театрална и музикантска общност право в сърцето! Престанете, моля, да се тупате в гърдите колко били пълни салоните и т.н.. Истината е, че това сбъркано недоразумение ползва само ниската култура, псевдопродуктите и остави актьорите от провинциалните театри без средства за съществуване. Същото остава и положението на българската книга – 20% ДДС – едно ог най-високите в Европа, може би защото ни министри, ни депутати у нас разтварят книга. Моля, прочетете какво съм ви написала преди четири години: “Пазете хората си и ценете таланта!” Вие с Вашето “ръководство” на културата ни показахте, че хич не ви е еня за тях. Ако това не беше така, то нямаше да закривате Смолянския театър. Ако не беше така, то нямаше да обединявате опера и театър в едно и най-важното – щяхте да знаете, че в редица театри актьорите получават 300 – 350 лв. месечна заплата, с която не е възможно да живеят и се принуждават да гледат болни, да обслужват ресторанти или родителите да им изпращат средства, за да могат да упражняват професията си. Тези артисти съвсем не слагат печени прасенца на трапезата си, уверявам Ви, господин министре. Но нима трябва да ви го казвам аз! Господине, няма да обсъждам Вашето интелектуално равнище, нито книгите, които сте прочели, но в честите си явления пред ТВ камерите, когато се гордеете с Вашата министерска дейност, моля не започвайте всяко второ или даже първо изречение с личното местоимение Аз…, както това прави и господинът оглавяващ Комисията за култура Слави Бинев! България ВЪПРЕКИ всичко и въпреки вашата чиновническа дейност продължава да има своята култура, постижения и високо талантливи творци! Именно затова е молбата ми, г-н Рашидов, освободете министерското кресло за един, надяваме се, по-разбиращ и загрижен деятел и се приберете в своето ателие, за да продължите Вашата творческа работа!
Надявам се да ме чуете.Рада Александрова, писател, поет и драматург
Източник: www.komentator.bg

Човекът не е само тяло, той е и душа. И повече от едно тяло, в което има мозък, за да мисли

Човек трябва да се изживее в двубоя между добро и зло. А заклеймяването на някого спира неговата възможност да премине, да еволюира злото към добро. Думите “анатема” и “враг” трябва да се забранят. Те захранват социални, религиозни и военни конфликти, които нарушават живота на нациите и историческия им път
Bсеобщата декларация за правата на човека, гласувана на 10 декември 1948 г. в ООН, беше израз срещу една жестокост, несравнима в историята преди Втората световна война, и един безбрежен копнеж в човешката душа за мир, просперитет и свобода. Тя даде закон, който защитава правото ни на живот, свободата на слово и съвест и волята за щастие.
Сега се защитава човекът да не бъде убито тялото му, но в забвение остана защитата на една реална, макар и незрима субстанция – душата, признавана от всички религии. Във всяка религия човекът е различен, но в душата си е един – божествен! Проблемът обаче въобще не е поставян – за да се потърси кои елементи убиват душата и какво да се прави относно нейната защита…
В световната история и европейската култура стоят два полюса – Кръщението, когато Бог Отец казва: „Този е Моят Възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение!“ (Матей 3:17), и Съдът, когато Пилат, който трябва да съди Божество, казва: „Ето Човекът!“ (Иоан 19:5). В това пространство се развива културата на човечеството в продължение на последните две хиляди години. В този период съществуват кръстоносни походи, инквизиции и индулгенции – достатъчно унищожителни. Но има нещо не по-малко убийствено, което още стои – анатемата. Религиозните институции ползват тази от нищо непрепречена насилствена мярка срещу душевността на човека. Душата е проклината и отлъчвана с анатема, когато някой смени убеждение, противопостави се или изкаже несъгласие. Това е религиозна казън, най-тежката лична покруса, която унищожава човешката духовност.
В чл. 189 на Устава на Българската православна църква е прието, а и още апостол Павел казва, че този, който не споделя или не иска да приеме Христос, трябва да бъде анатемосан. А анатемата е проклятие върху душевната и духовна същност на човека. Това не е да се сложи един жигосан белег, както на съответните събори са наказвани еретици. Онзи белег, който не се вижда, е много по-страшен. И във Всеобщата декларация за правата на човека се дават права за най-елементарната будност, а къде е правото на душата да не бъде омърсена, да не бъде заклеймена и обществено изолирана?
Нещо повече – в социалното поле и досега е врязан терминът враг. А Христос разкрива цяла една философия. Той изрича: Обичай врага си! Не казва: „Обичай ближния си“, както винаги се е повтаряло – „защото, ако обикнете ония, които ви обичат, каква е вашата награда?“ (Матей 5:46). Или каква е ползата, че обичате Господа, Когото не виждате, а мразите брат си и го правите свой враг?
Гражданските права гарантират свободата на словото, но не и защита от оскърблението на институции, които наричат своя противник враг. Противникът е страна, с която се оспорват нещата, но врагът е нещо съвършено друго – то е социално проклятие. Това е клеймо върху личната душевност.
Анатема и враг са се превърнали в идеология, захранваща социални, религиозни и военни конфликти, нарушаващи живота на нациите и историческия им път.
Къде са обаче причините за отрицанията? В липсата на прозрението, че човек е повече от едно тяло, в което има мозък, за да мисли. Човек трябва да се изживее в двубоя между добро и зло. А заклеймяването на някого спира неговата възможност да премине, да еволюира злото към добро. От хилядолетия се водят битки за свободата на човека, често наситени с жестокости, но все още не е водена битка за свобода на Бога в човека.
Предлагам да се обяви мораториум върху употребата на тези страшни понятия – анатема и враг, като се формулират и приемат в Хартата за правата на човека съответни текстове в защита правата на душата.Ваклуш Толев

ПРИСЪДАТА ВИ, СЪДИИ И ПРОКУРОРИ!: ДУМИТЕ НА БАЩАТА!

Давам си сметка, че ако бях благоразумна, „правилна” и с прагматично чувство за самосъхранение, не би трябвало да пиша тези думи. Има заведени дела срещу мен и ако бях като онези, които ги завеждаха, щях да съм „по-ниска от тревата” и да се лигавотя, обслужвайки „правилните”. Само че истината и справедливостта е по-високо от хленченията на поръчково услужливото „обидените” и „претърпяващи болки и страдания”, включително и магистрати.
Под статията на „АФЕРА”: „НА ВНИМАНИЕТО НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР! СКАНДАЛНА ПРИСЪДА! ВЗЕ ЛИ НЯКОЙ ПАРИ?”
ме повалиха две изречения – коментар – написани от бащата на пребития Манол Марков – Илиян Марков:„Аз съм бащата на пострадалия Манол. Той ще е цял живот инвалид, но аз няма да убивам съдии и да се паля.”
Аз, а не съдиите, се почувствах смазана от тези две смирени, а не примирени, изречения.
Аз, а не съдиите, сведох глава пред виещия подтекст в тези две изречения.
ТЕ си носят новите дрехи. Дефилират с убийствено високомерие из съдебните коридори. ТЕ дори вече са забравили за това дело, в което едно момче бе почти убито и „справедливостта” на Темида, която получи, бе промяна на квалификацията от „опит за убийство” /Варненски окръжен съд/ в „телесна повреда” /Варненски апелативен съд/, като присъдите на обвиняемите паднаха НАДОЛУ с по ДЕСЕТ ГОДИНИ!„Той ще е цял живот инвалид, но аз няма да убивам съдии и да се паля.”
Думи на бащата, като очевиден отговор на финала на статията на АФЕРА, която завършва така: „Трябва ли някой съдия, или прокурор да бъде разстрелян на паважа от някой обезумял от безсилие българин, заради това, че „недосегаемите” му плюят в душата, за да се стреснат всички останали?”.
Години наред смазващото, убийствено, мерзко, омерзително, продънено безсилие в професията си съм изпитвала, заради разстрелващата несправедливост, поръчковост, корупция и некадърност на прокурори и съдии, окичили всичко това под маската на „знакови” дела. Години наред съм водила битки, които превръщах в кауза и живот и отвъд журналистиката.
НИКОЙ не си мръдна пръстчетата за да реагира. Напротив – точно онези, които трябваше да бъдат изхвърлени, арестувани и посочени институционално с пръст, бяха издигани в кариерата – прокурори и съдии.
Всички останали мълчаха.
Мълчат и сега. Въпреки че се знаят сумите на рушветите, поръчките от изпълнителната власт, олигарсите и политиците, които изпълняват.
ТЕ спят спокойно. Продължават да взимат пачки в пликове. Продължават да се гънат пред управляващи и служби, които ги държат за топките и женските полови органи.
И сега, когато прочетат думите на БАЩАТА: „Той ще е цял живот инвалид, но аз няма да убивам съдии и да се паля.”, ще въздъхнат, че пак минаха метър.
ПАК.Веселина ТомоваAfera.bg

Прокуратурата погва съдия Чаналова след сигнал на френския посланик

По случая в понеделник ще заседава и Етичната комисия за Висшия съдебен съвет, съобщи БНР. Сигналът е заради дело за несъстоятелност на две дъщерни дружества на френската компания „Белведере груп“, гледано от съдия Ченалова. Случаят беше оповестен вчера от френския посланик Дьо Кабан и от изпълнителния директор на дъщерните фирми.
По повод действията на българския съд френският дипломат каза, че в българската съдебна система има „гнили ябълки“, като се аргументира с действията на Ченалова, която от известно време е в търговското отделение на СГС, но доглежда наказателното дело срещу Алексей Петров и още няколко души.
Казусът е в това, че две български фирми искат откриване на производство по несъстоятелност срещу дъщерните дружества на „Белведере груп“, като делото е разпределено на съдия Ченалова. Тя назначава синдика Панайот Велков – същият, който през лятото е определен – отново от Румяна Ченалова, за синдик на ТВ7 и „Нюз7“ по друго производство. Въпреки че фирмите платили дълга си, Ченалова ги лишава от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото си и дава това право на синдика.
Преди разгласяването в национален ефир, френският посланик е сигнализирал прокуратурата, Министерството на правосъдието, Висшия съдебен съвет и инспектората му и Европейската комисия.
Същевременно съдията Румяна Ченалова също е изпратила сигнал до ВСС и прокуратурата с настояване за проверка. Ще се проверява случайното разпределение на делото заради съмнения за нередности.
Министерството на правосъдието пък ще проверява дейността на синдика Панайот Велков.Източник: Faktor.bg

Корпоративни босове, кметове и оперативни от ДАНС поздравиха Веселина Томова за „ЧРД“. „Елитни“ падат от „Черешата“…

Веселина Томова, собственичка на влиятелния сайт „АФЕРА“, отпразнува с приятели супер як рожден ден. Вечерта започна обещаващо в прочутата гурме обител на Варна – „Буната“. Изборът едва ли е случаен – не само приятелските връзки, не само кулинарните изкушения, но и близостта на Второ РУП явно е влизала в тънките сметки на провокативната рожденичка. Нацелила е десетката.
На съседната маса двойка „влюбени“ оперативни седяха два часа на кафе и студена вода. Както и да е. По-важното е, че намазани масони минаваха като на парад покрай компанията – Николай Николаев, бивш корпоративен секретар на ТИМ, и Янчо Несторов, емблематичен варненски нотариус, повлякоха крак. „Зидарите“ шетаха, шетаха, и накрая си седнаха чинно в най-далечния ъгъл от опасната маса на Томова, където дочакаха проф. Анелия Клисарова за Никулден в аванс.
Междувременно мобито на В.Т. не спираше да звъни – „отчитаха“ се с поздрави корпоративни босове, кметове и оперативни от ДАНС.
В това време на масата на Веселина Томова вървеше блага, празнична приказка. Местни величия „на Черешата“ бяха сваляни с култови лафове сред шумен смях и суперско настроение. Обсъден бе дори медийният специалитет в някои сайтове – пикантни кюфтенца на скара. Николай Николаев, знаков ТИМаджия, избра да излезе от удобния изход от ресторанта, за да се добере до „опасната маса“ и да разцелува рожденичката.
Втората част на празничната вечер беше направо култова. В „Ретро“ уж бе запазена само една маса, но явно СРС-тата отново са на мода, защото на съседните софри се бяха заложили оперативни „без прикритие“. Веселина Томова, като доказан спец в тази чувствителна тематика, мощно се забавляваше с „оперативните без консумация“. Някои от нейните гости липсват в кадрите по обясними причини. Поздрави, усмивки, настроение и „Този живот е за смелите“ – „ЧРД“ на Веселина. Яко, както винаги.www.bgsniper.com

В навечерието на Никулден с професор Николай Даскалов, удостоен с Кавалерския кръст на Полша

Проф. Николай Даскалов е сред емблематичните фигури в културния живот на Велико Търново. Обичаният професор е автор на някои от най-одухотворените и проникновени славистични изследвания, които показват свещената максима, че към литературата трябва да се подхожда съизмеримо със самата нея и свещените й мисии. През годините проф. Даскалов се е утвърдил като харизматична академична личност, баща на търновската славистика, съзидател на благодатна научна и аудиторна атмосфера.
Наскоро видният славист беше удостоен с кавалерски кръст на Ордена за заслуги към Полша. Високото отличие му беше присъдено с указ на полския президент Бронислав Коморовски. То е признание за изключителния принос на професора за популяризиране на полската култура, език и литература и за постижения в преподавателската и научна дейност. Официалната церемония по награждаването се проведе на тържество по повод Деня на независимостта на Полша в посолството на страната у нас. Това е второто голямо признание на полската държава към дългогодишния преподавател от Великотърновския университет. Преди време той получи и Правителствена полска награда за заслуги към полската култура.
Професорът два мандата е декан на Филологическия факулет, директор на Летния семинар по българистика за чужденци и ръководител на Центъра по полонистика при ВТУ. Научните му интереси са в областта на сравнителното славянско литературознание, рецепцията на славянските литератури в България и историята на полската и словашката литератури.
Изявеният славист е сред най-известните Николаевци в старата столица. В навечерието на Никулден разговаряме с него за традициите и символиката на празника в неговото семейство, страстта му към полската литература, особеностите на славянската народопсихология, мъжките приятелства и предателства.За Никулден и семейството
Името Никола се предава по традиция в семейството на проф. Даскалов. Той е кръстен на своя дядо, който е от Пловдивския край и е виден винар. Малцина знаят, че по паспорт професорът също е записан Никола, а от 60-те години, когато започнал да издава първите си статии, подписва своите научни трудове с Николай Даскалов. Един от видните прадеди с името Никола в рода на слависта е бил свещеник и е описан от Захарий Стоянов в “Записки по българските въстания”.
“Дядо ми беше много религиозен човек, но интересното е, че станал такъв на зряла възраст, заради нещастието, сполетяло семейството му – първите му седем деца починали още преди да навършат 3-годишна възраст. Един ден някой му казал, че като се роди осмото дете, с баба ми трябва да отидат на кръстопътя в близост до манастира “Свети Георги”, който според легендите е основан от част от ослепените Самуилови войници. Трябвало да се скрият с детето и да чакат да мине някой, за да може първият минувач да стане кръстник на поредната им рожба. Те спазили заръките и след около десетина минути по пътя се задал старият им кръстник, който ги венчал и кръщавал починалите деца. Това се случва по време на Първата световна война, а той се връщал от фронта. Моят баща е първото оцеляло дете и е кръстен Спас, заради спасението, споходило семейството”, разказва професорът.
За своя дядо славистът говори с особена почит и уважение. От него е възприел и виждането, че свети Никола е най-действеният светец, който не се затваря в сковаващите догматични рамки на манастирите. “Този светец е правил добро чрез действие. Както дядо се изразяваше, той е бил някаква тайнствена творческа сила на Бога. Аз самият също съм чел житието на светеца и от там знам, че той е кръстен на своя чичо, който е епископ на град Патра. Вероятно още от там тръгва традицията да запазиш името в семейството, която е много силна при източните християни”, споделя проф. Даскалов.
Себе си определя като духовно-религиозен човек, който ходи на църква само по празници. Неговото лично отношение към вярата обаче личи във всичките му трудове. Пример за това са изследванията му върху полските романи и най-вече върху Сенкевич, който е и своеобразен философ на христовата религия и вяра.За страстта към
полската литература
Своята страст към полската литература професорът свързва с една важна научна среща с неговия преподавател по старобългарска литература акад. Петър Динеков в Прага. “Той дойде да изнесе лекция в българския културен институт, а след това ме покани да се разходим из стара Прага. Докато се любувахме на красотите на стария град, Динеков започва да ми говори за полската литература, а аз бях увлечен от чешката и дори бях завършил своята дисертация за чешкия и българския романтизъм. Но тогава нещо ми повя от големия свят на полската романна литература”, връща се назад в годините дългогодишният преподавател във ВТУ. Своите научни търсения в следващите години проф. Даскалов посвещава на т.нар. от него “оспорвани шедьоври” – “Quo vadis” на Сенкевич, “Фараон” на Бранислав Прус и “Пепелища” на Жеромски. Така се появява и прочутата му историческа романова ос, изградена на основата на това кое обединява и различава отделните творци. Тези три книги се превръщат в “хит” на славистиката, преведени са на полски и са публикувани в престижни издания.За приятелството
и предателствата
“В приятелствата съм търпял и разочарования, и изненади, но май по-често съм бил огорчаван от мъже. В голяма степен това при нас винаги е било свързано с някакъв стремеж да вървиш нагоре в йерархията. Затова за мен жените май са по-искрени и добри приятели от мъжете. В тази връзка мога да споделя, че няма момиче, което да е минало през моето обучение и до ден днешен да не ми се обажда. Но смело мога да кажа, че никога не съм правил разговор с някой за някой или срещу някой”, споделя професорът. И допълва, че сега сред най-добрите му приятели е проф. Вътов, с когото са били конкуренти за деканския пост сред филолозите. Двамата са неразделни по цяло лято, докато почиват в селските си къщи във Велчево.
Едни от най-близките и верни другари на слависта през години бе гениалният поет Радко Радков. “Аз не познавах човек с такава ерудиция, такъв претоварен от култура човек, който да притежава такова орфическо очарование. У големия талант ерудицията става една озарена и тържествуваща пленница на духа, целият живот на Радко е доказателство за това. Навремето написах, че Радко Радков е единственият български поет, който не се променя, и малцина ме разбраха, разсърдиха ми се за тези думи. Но истината е, че Радко написа първите си гениални драми още на 18 г. – “Балдуин Фландърски” и “Калоян”, и също толкова добър беше и на 60, когато се появи “Патриарх Евтимий”, каза проф. Даскалов.За петъците при Понката
Изявеният славист от години не пропуска традиционните сбирки на клуб “Петъчници” в ателието на търновския скулптор Панайот Димитров – Понката. Своите емоции и съждения покрай срещите с приятелите той описва в своя уникален възвишен стил. “Вечерите у Понката продължават да живеят и се осмислят далеч от мултиплициращата съвременна паплач на антидуховността. Тези вечери са наслада не в пасивния епикурейски смисъл на думата. Тези вечери живеят, дишат, спорят, превръщащи в дестилираща напитка мраморното съвършенство на Понката, силната и в същото време изящна фабулистика на ума и сърцето в графиката на Хаджията, от мощната пластична и в същото време духовна тирания на красотата в картините на Христо Панев, от плодоносния артистизъм на Любо Бъчваров. От всичко онова, което в уморителното препускане на живота проблясва нещо в паметта ни, за да не отказваме никога на жадната ни за помощ душа обичта си към Търновград. Иначе умът и сърцето ни ще изнемогват и зъзнат дори пред камините на съвременната свръхцивилизация. Духовното здраве не е всичко на този свят, но без него всичко е нищо.” Тези свои думи професорът изчита от джобното си тефтерче, където старателно ги е записал.
След това признава, че бездуховността, обхванала сегашното младо поколение, много го тормози. “Не са глупави сегашните студенти, но защо не четат, не мога да разбера. Тази свърхцивилизация като че ли тушира у тях стремежа да отворят книгата. Пък и защо трябва да го правят. Нали само като натиснат едно копче, всичко ще им се даде наготово. На някои от последните ми студенти бях дал да напишат нещо по избрана от тях тема. Всички бяха преписали от интернет, а повечето работи си приличаха едно към едно. Едно момиче пък беше копирало дума по дума моите трудове. Казах, че трябва да й пиша слаб, а тя започна да ми обяснява, че нямам право, защото това аз съм го писал, така че, ако напиша двойка на нея, все едно пиша слаба оценка на себе си”, с усмивка обяснява проф. Даскалов.Златина ДИМИТРОВА, в-к „Янтра Днес“
сн. Даниел ЙОРДАНОВ