Категория: Общество

България се изложи на Ferien Messe със скучен и лишен от всякаква атрактивност щанд на кьоше с надписи на словашки

България взе участие в специализираната туристическа борса във Виена Ferien MesseОще в началото на годината министърката на туризма Николина Ангелкова съобщи, че ще има промяна в концепцията за реклама на България като целогодишна дестинация и позиционирането на страната през 2015 г. ще се фокусира върху културно-историческите маршрути. Тя обяви още, че ще има промяна и във визията на щандовете, представящи страната на международните туристически изложения.
Поне във Виена не видяхме и не усетихме дори желание за подобна промяна. Докато чакаме това да се случи, ще разчитаме на комуникативните способности на всеки отделен туроператор да убеждава, на личните презентационни умения на всеки един българин да промотира туризма в родината и на любопитството на австрийците да откриват нови места в Европа.
Старомодни реклами без конкретни послания. Купища брошури и нито един сувенир от България. Тихо и скучно на фона на музиката и разговорите, носещи се от околните щандове. Макар и разположен на ъгъл, близо до един от входовете на залата, българският щанд на международното туристическа борса „Фериен месе“ не грабва с нищо вниманието на посетителите.
Добрата новина е, че интерес към България все пак има и че зад щанда стоят представители на амбициозни туристически фирми, решени да убедят австрийския турист в предимствата на страната ни. Тази година туроператорите са четири – „Тандем травъл” и „Темпора травъл” от София, базираната в Братислава „Солвекс” и „Интервега” от Виена.Ferien Messe Wien
Туристическото изложение във Виена е най-голямото в Австрия и Централна Европа. Тази година то бе открито на 15 януари и ще продължи до 18 януари (неделя). 700 изложители от 70 държави представят своите туристически продукти за 2015 година. Борсата е традиционна за Австрия и всяка година се посещава от повече от 100 000 човека, търсещи най-добрите възможности за почивка в най-интересните и атрактивни дестинации. Тук хората могат да имат директен контакт с туроператорите и получават първите впечатления и информация за евентуално бъдещо пътуване.
„За нас участието на това изложение е много важно, защото ни дава възможност лично да усетим предпочитанията на австрийските туристи и да се постараем да отговорим на тях чрез своите продукти”, споделя Даниела Стоева, мениджър на „Тандем Травъл”. За „Интервега” контактът с клиентите е възможност да ги запознаят с предимствата на България като туристическа дестинация и да ги убедят да посетят страната ни. Тази година за първи път ще има директен чартърен полет Виена-Варна-Виена и от бюрото очакват още по-голям интерес към страната. Затова и в новия си каталог са включили културни маршрути, възможности за голф, посещения на исторически обекти, минерални извори и др. „България е прекрасна и има какво да предложи на всеки турист, проблемът е да убедим чужденците да дойдат при нас.”, казва Венета Табакова от „Интервега”.Това обаче трудно ще стане със скучния и лишен от всякаква атрактивност щанд, на който има и надписи на словашки. Той би трябвало да е лицето на страната ни и да дава първото впечатление на посетителите за това, какво могат да видят в нея. Затова си има специални правила и стратегии за планиране и изграждане на изложбената площ. И ако миналата година преглътнахме безличната визия заради еуфорията от връщането след тригодишна пауза на България на изложението, сега нямаме с какво да скрием горчивината и разочарованието. А те стават по-големи, като сравним родното представяне с това на Румъния, Хърватска, че дори и Словения, която щедро рекламира 40-километровата си камениста брегова ивица. Освен общ щанд на Словакия имаше отделен такъв и само за Братислава, а макар и семпъл щандът на Туркменистан бе пъстър и грабваше окото. Ако МИЕ не бе взело решението за участие в борсата в последния момент и бе отделило време, за да разработи концепция и осигури интерактивна реклама, сувенири, игри, може би нещата щяха да изглеждат по друг начин. А това не винаги е въпрос само на пари. Във Виена живеят много българи, включително архитекти, дизайнери, специалисти в рекламата, които със сигурност биха оказали помощ и съдействие.Проблемите – познати и стариВсички туроператори на щанда са категорични, че най-големите проблеми в бранша са липсата на реклама и дългосрочна стратегия. „Необходимо е постоянно промотиране на България като туристическа дестинация, защото крайният клиент не знае нищо за нас.”, убедена е Даниела Стоева. През миналата година в рамките на шест седмици нейната фирма е посрещнала 3 500 австрийски пенсионери. С ретро влака „Корона експрес” те са разгледали историческите забележителности на България и са останали приятно изненадани. Тези посещения обаче не трябва да са инцидентни, смята тя. „Докато няма целенасочена реклама с визия на държавно ниво, нищо няма да се промени”, убедена е Венета Табакова от Интервега. Нейната фирма повече от 10 години промотира България сред австрийците и познава добре техните предпочитания.Австрийските туристи – платежоспособни и любознателни
Пренаситени на планини и свикнали с морето в Хърватска, австрийците проявяват интерес главно към културния туризъм, който е и в горния ценови сегмент. България е близо – само на час и десет минути със самолет, което намалява разходите и времето за пътуване. Има възможност да се стигне и с автобус, автомобил, дори велосипед и така постепенно става привлекателна и за по-младите. През 2013 г. 125 000 австрийски граждани са посетили трайно страната ни, което е ръст от 5,5% спрямо предходната година. За този период други 60 000 австрийци са минали транзитно с кола. Статистиката отчита, че през 2014 г. повече граждани от страната на Моцарт, отколкото французи са пътували в България.
„Австриецът обича да пътува, но трябва да му се предложи нещо повече от почивка в хотел. Затова наблягаме на културния туризъм, на гурме обиколки, посещение на традиционни празници като този на розата.”, обобщава впечатленията си Венета Табакова. За миналата година Интервега е отбелязала 10% ръст на австрийски граждани в България като повечето са се върнали доволни от видяното и преживяното. Сходни са наблюденията и на предствителката на „Тандем травъл”: „По-голямата част от австрийските гости са на възраст над 55 години. Те са интелигентни, възпитани и любознателни. Някои от тях пристигат предварително подготвени и проявяват искрен интерес към историческите паметници.”
Тази година за първи път, наред със запитванията за веломаршрути, има интерес и към летуване на къмпинг. Засега обаче никой не знае какво да отговори на питащите, тъй като състоянието на тази база в България е критично, а нови проекти няма.
Въпреки че Австрия е много по-малка от Германия, например, тя е важен пазар и не бива да бъде пренебрегван и подценяван. Затова и туроператорите, дошли на изложението, ще продължат да промотират България и да работят за привличането на нови австрийски туристи.Само брошури не стигат
Всички фирми разполагат с красиви и информативни каталози, разказващи за красотите на България. Те обаче далеч не стигат, за да се привлекат нови туристи. „Туризмът не е изолиран от общите културни и политически процеси във всяка страна. Затова трябва да се използва всяко събитие, за да се говори за България”, споделя Даниела Стоева и дава конкретен пример. През 2012 г. в замъка Шалабург бе представена изложбата „Златната Византия”, в която бе изложено и Преславското златно съкровище. То бе повод в този период в алпийската република да се говори повече за историята на България. „Наш партньор ми се обади и ме покани да направя презентация на фирмата и възможностите за туризъм в Австрия”, разказва мениджърката. „Интересът бе толкова голям, че тази година регистрирахме 200% ръст на австрийските гости. И това е резултатът само за нашата агенция. Представете си какво щеше да бъде, ако нещата се случваха на национално ниво”.
Още в началото на годината министърката на туризма Николина Ангелкова съобщи, че ще има промяна в концепцията за реклама на България като целогодишна дестинация и позиционирането на страната през 2015 г. ще се фокусира върху културно-историческите маршрути. Тя обяви още, че ще има промяна и във визията на щандовете, представящи страната на международните туристически изложения.
Поне във Виена не видяхме и не усетихме дори желание за подобна промяна. Докато чакаме това да се случи, ще разчитаме на комуникативните способности на всеки отделен туроператор да убеждава, на личните презентационни умения на всеки един българин да промотира туризма в родината и на любопитството на австрийците да откриват нови места в Европа.
Елица Ценова
www.bulgaren.org

България е в черния списък за инвестиции на германското икономическо министерство

Повече от пет години, без никой да подозира, немските инвестиции в България на практика са блокирани. Страната ни е попаднала в черен списък на германското икономическо министерство. Това разкри нашият посланик в Германия Ради Найденов. Той участва в откриването на българския щанд на голямото международно изложение „Зелена седмица“ в Берлин.
Германският бизнес се въздържа от проекти у нас именно заради препоръката на властите. България е първата европейска страна, която попада в списъка през 2009 г.
Причината е провален проект на Германия в България. През 2005 г. е създадено смесеното дружество „Цемеко“ с учредители немската компания „Кльостерс“, която държи 75%, българският „Кремиковци“ с 20% и „Интертръст“ на Валентин Захариев с 5%. Идеята е да се изгради циментов завод, който ще използва отпадъците на металургичния комбинат. Вложението е гарантирано от федералното правителство. Проектът е блокиран, защото екоминистерството не издава оценка за въздействието на околната среда. Федералното правителство е издало гаранция в размер от 4,1 млн. евро. Това са и претенциите към българските власти. Едва през декември 2014 г. е постигнато междуправителствено споразумение и оспорваната сума се поема поравно от двете страни. България трябва да плати 2 млн. евро. Сумата вече е преведена и въпросът е изчистен, съобщиха за „Преса“ от българското Министерство на икономиката. „Да, има такъв проблем, но спорът е изгладен и очакваме да бъдем извадени от черния списък“, коментира пред „Преса“ Митко Василев, председател на УС на Деловия клуб на германската икономика в България.
Какво всъщност означава да си в „онзи списък“? Ако една фирма реши на свой риск да направи инвестиции в България, никой не може да я спре. Но ако кандидатства проектът Ӝ да бъде подкрепен от немското правителство, това не може да се случи. А още по-лошото е, че ако има проблем с немските инвестиции, това отеква и в страните наоколо – Холандия, Белгия, Австрия, Швейцария.
Но има и още един проблем. Германия отказва да издава гаранции за застраховане на фирми, които изнасят стоки в България. Причината също се крие в неуредени финансови въпроси. През 2008 г. страната ни е спряла плащането по сделката между БДЖ и „Сименс“ за покупка на жп мотриси „Дезиро“.
www.pressadaily.bg

ДО ПАНАГЮРИЩЕ И НАПРЕД

Знам, че е дълго! Просто преди време направих опит за забавен пътепис, а и темата за БДЖ все още е актуална. Предварително благодаря за търпението! Не бъдете толкова критични, все пак не съм писател и толкова мога…
Беше едно слънчево, пролетно, майско утро. Светлината се провираше през пролуките на щорите и слънцето настойчиво човъркаше в очите ми. Как да не станеш? От това по-ефективна аларма няма. То не че беше дълбок, непробуден сън, ама тази вечна борба между светлината и тъмнината завърши с повдигането на главата, а от там и на останалите мои части. Притесних се, че пукането на закрепените за мен елементи ще събудят жена ми и се оказах прав. Веднага се сетих, че имам план. Всъщност това е съвместен проект (нали сега е модерно да се нарича така, макар и лишена от мисъл дейност) с едни мои приятели, с които ще ви запозная малко по-късно. Реализирането на този план беше свързан с пътуването ми до Панагюрище, където тези приятели ще ме посрещнат и ще продължим до едно също толкова патриотично и красиво населено място, което сега не мога да издам, тъй като то ще бъде отразено по-късно като продължение на моите безсмислици, които Вие сега четете. Простете! Дори не съм се представил.
Казвам се Дизел Пътников от Пловдив. Преименувах се след това емоционално пътуване до Панагюрище. Плод съм на нашата велика икономическа, политическа, социална, тривиална, парадоксална, скандална и вандална система, т. е., безработен съм. Не че не съм учил достатъчно, но може да се каже, че приличам на оня дето се оплаквал на стар приятел, че майка му като бил малък все му повтаряла онази древна българска поговорка: „Учи мама, за да не работиш”. На въпроса на приятеля му какво се е случило след това, той отговаря, че е учил, учил и сега наистина не работи. Не се оплаквам, защото поне съм имал шанс да започна работа. Като гледам на къде вървят нещата, някои ще си останат само безработни. Но да не Ви разсейвам с моите страдания. Часът е седем сутринта и аз вече съм се запътил към банята. След тази освежителна процедура преминавам към живителното кафе. Този, който е измислил кафето, най-вероятно е измислил и цигарата. След тези животоспасяващи занимания, някъде към 7ч. и 40м. се отправям към ЖП гара „Тракия”. Живея съвсем близо и това ми позволява да хвана влака от 7;55ч. до „Централна гара”, от където ще продължа за Панагюрище. В 7ч. и 46м. вземам билет на странна цена, що се касае за прехода от „Тракия” до Централна, тъй като иначе можех да хвана такси до там и да ми остане половин връщане. Диспечерът обясни, че това е защото ползвам връзката с експреса, а там тарифата от една гара до следващата е колкото дневното възнаграждение на средностатистическия българин. Чак сега разбрах, че съм част от великия план на управляващите за спасяване на БДЖ. Попитах (защо ли) ако закъснее експресът как ще направя връзката с влака, който трябва да хвана от Централна в 8;15ч. и диспечерът авторитетно отговори, че връзката ще чака. Това означава, че ако само аз се качвам по този маршрут, което се оказа факт, „Тракия” – „Централна гара” с връзка до Панагюрище, вторият влак ще ме чака. Това е изключително хитро и икономически далновидно! Да оставим социалния ефект. Представете си цяла влакова композиция натоварена и готова за старт и само аз триумфално крача с 15 минутно закъснение. И като ме видят веднага ще ме отрупат с интимни пожелания по адрес на майка ми и мен самия. Но така е. Нека хората се обичат! В този момент по говорителя чух, че експресът закъснява с 12 минути и се почувствах някак си много значим (и обичан), защото цяла една система щеше да ме чака. Имах 15 минути на разположение и аз се отправих до машината за поредната порция кафе. Имаше странен вкус. Киселото надделя над горчивото и за момент си помислих, че се сливам с малка част от природата, защото ароматът на течността наподобяваше дъждовна вода. То и вкусът приличаше. Късно се сетих да проверя отгоре автоматът да не би да има леген, който се захранва с дъжд. Няма да се учудя – нация техническа.
В този момент почувствах, че е доста хладно. След разбуждането организмът започва да попива външните въздействия и сега много чувствено ме накара да си свия раменете. Малко след това се убедих окончателно в правилото за произхода на цигарата. Ето го и експреса. Единственото, което отговаряше на истината е частицата „екс”. Пристигна с 13 минути закъснение, но изсвири така, сякаш той ни чака от половин час. Натоварих се и веднага забелязах колко социално животно е човекът. Всички, които искат да слязат на централна гара, като са наближили Пловдив, са наизлезли с все багаж, но тази квартална спирка е объркала плановете им и сега няма връщане назад. Съответно и аз нямам достъп до каквото и да е купе, за да седна. Ама то на такава цена как да не си прав? Та и да запееш, та да се съдереш. Не че е много пътят. Има няма 12-13 минути. Единственото, което е позитивно, че това струпване води до повишаване на общата температура. Та-туф, та-туф…..
Влакът отваря врати на централна точно в 8ч. и 21м. Престижно и похвално закъснение! Бързам, за да получа народната любов на челния коловоз. Оказа се, че с никой друг не можах да споделя този дар. Качвам се и веднага бях поразен от следващата изненада. Искам сега да се замислите колко аромата може да различи човешкият нос? Сега го умножете по три и ще получите моите впечатления. Започваме от плодове и зеленчуци, преминаваме през всички природни ресурси, продукти на индустрията и завършваме с животинските видове и всички летливи човешки сокове. Помислих да не съм объркал вагона с товарен, но после се сетих, че не може животно да излезе живо от тук. Докато получавах интимни овации отвън, забелязах, че има само прикрепени вагони. Локомотивът беше някъде по трасето, а машинистът чак сега е разбрал, че ще има курс, отръсквайки от себе си махмурлука. След като си изяде шкембе чорбата, нещо отпред изсвири. Стана 8ч. и 28м. Явно започва прикачване. А аз продължих да се „наслаждавам” на обстановката. Друго сетиво на свой ред беше тероризирано. Във вагона нямаше купета, а само отделения. На седалките и облегалките могат да се забележат всички видове балатум и изкуствени кожи, произведени в периода 1960-1990г. Освен това бяха с различни размери и цветове. Но това е явно футуристичното отношение на управляващите. За всекиго по нищо. Оправданието за лошото наследство вече не върви. Не знам за чеха с тоалетната, ама ми се струва, че това, което виждам е от дълбините на канализацията. За сметка на това, обаче, беше мръсно. Когато говорих за всички цветове, бях прав, но тази мръсотия ги беше превърнала в подобие на нюанси, като че гледаш черно-бял филм. От тук не можеш да махнеш за довиждане, защото заради „чистите” прозорци никой няма да те познае навън. Помислих си, че просто съм сбъркал вагона, влака, времето, мястото…… държавата. Понечих да премина в другия вагон и тряс-с-с…….. Прикачането успешно. Точен час – 8;33. Разписанието да пасе трева. Другият вагон имаше същите характеристики, дори с претенции за повече обогатеност на компонентите, въпреки че някои парчета от седалките липсваха. Как да не прекараш следващите час и 55 м. (по график) в тази мила обстановка. 8;35ч. Старт! Ура-а-а…!!!
Редно е тук да се върна малко назад във времето, когато с моите приятели подготвяхме тази среща. Те ме убеждаваха, че влакът ще е електричка и много бързо и чисто ще пристигна до уреченото място. Не съм им казвал, ама с тази заблуда ми нанесоха трайни психически, физически, информационни, трикотажни и всячески други смущения.
Странна миризма. Ха, нафта. Само от една минута пътувам, а вече се чувствам като едно от буталата на дизеловия двигател. Само че този двигател е задавен и аз нямам въздух. Посмърках вредни емисии и ми се получи задръстване на носопровода. Станах, за да отворя прозореца. Жаден за глътка въздух, показах главата си с нечовешки отворена уста. Изненадка! Отвън се беше превърнало в запалена нефтена платформа. Почувствах се като комин. Погълнах облака от нафтени остатъци и рязко затворих подобието на прозорец. Замаях се. Въздухът или това, което беше останало от него потъмня. Аз и двамина спътници тежко издишахме. Добре, че нямаше нещо запалено. Сега вече знам как се чувства едно нефтено петно. А дано Вие вече сте узнали защо се казвам така. Третият пътник се обърна на другата страна – явно беше имунизиран и свикнал с тази дестинация и кротичко заспа. Евала ти бате, какво будно гражданско съзнание блика от нас. Помирисах се. Вече се усещах не само като бутало, а като цял двигател. Поне в това имам прогрес. Дойдох на себе си, когато ми звънна моят приятел. Не мога да повярвам, че в тази обстановка е останало нещо цивилизовано. Телефонът ми се стори като машина на времето, разговорът – скок в бъдещето. Казах му, че всичко е наред и че влакът закъснява. Успокои ме, че ще ме чакат на гарата в Панагюрище. При всичко около мен, след този разговор се почувствах толкова далеч и изгубен, а часът е само 9;05. Макар и малко след потеглянето, вече си личеше, че ще натрупаме още закъснение. А тези сладури на всичкото отгоре отишли на гарата даже преди определеното от разписанието време. Имаше отсечки, които влакът вървеше с такава скорост, че ако скочех в движение и потегля пеша, на следващата ЖП гара щях да го чакам с второто си кафе и надрусан с никотин. Не ми се пиеше повече кафе… Разтворих сутрешния вестник и зачетох героизма на нашите управленци. Боко тук, Боко там. Ножичка тук, с ножичка сам. Де е топчето? То неговата работа се върши май само по страниците на вестниците. Щото той е навсякъде – от политиката, през спорта, в чужбината и на село, ама на село малко рядко. Само дето българинът става все по-беден и с празен джоб. Ама то май и там е играла ножицата (Бойко). Някъде във вестника, между дизеловите петна имаше и статия на експерти, които коментират кризата и състоянието на БДЖ. Поназнайвайки за стила на работа в държавните и общински фирми, бях склонен да се доверя, че е много по рентабилно да купиш по-нови съоръжения и машини, за да не хвърляш повече пари в ремонт на старите. А е доказано, че в момента се хвърлят луди пачки за поправка на амортизираната база. Няма и да споменавам, че този локомотив има разход на гориво на 100 км. повече, от колкото е необходимо отоплението на един социален дом за цялата година. Ама нейсе. Но пък кои са тези експерти, дето ще правят забележка на властта? Да не би случайно това да са учили? Сигурно лъжат. Я да отиват в чужбина. Тук в България експертите са пречка. Те са заплаха. Ще вземат случайно да покажат, че някой злоупотребява я с власт, я с пари и какво ще правим тогава? Срам за майстора. „На колене”!!! Вън от нашата „развиваща” се икономика. От милата ни ГЕРБария, която скоро ще се превърне в Хербария. Изстискаха всичко. Живително сокче не остана. На всички минали, настоящи и бъдещи управленци ще кажа, който го е страх от експертите да не ходи в гората… Упс, обърках се – в управлението.
Писнаха ми тези позитивни статии и се отдадох на скучното и протяжно судоку. Хубаво, ама аз още не се бях свестил и никак не ми се получаваше. В същото време усещах как ми натежават дрехите. Напипвам, че са мокри. Явно изпаренията на нафта са доста концентрирани и полепват по мен. Имам чувството, че мога да се изстискам. Колкото и да бях замаян ми стигаше малкото останало съзнание, за да ме накара да погледна часовника. Беше 10ч. и 5 мин. Напредването на времето ми даде сили. Деляха ме 30 мин. от малко по-напреднала цивилизация и среща с мили хора от друго измерение. Станах прав да се разходя. Качих още едно кило. Разбира се горивно. Всички във вагона бяха упоени. Това също е начин да ти премине живота. Или по-скоро да ти се размине, защото то живот ли бе…..
Няма как да ви кажа гарите и населените места по разбираеми причини – слаба видимост. В България мъглите станаха повече от Англия. Защото имаме „чисти” прозорци в БДЖ. Тук някъде пристигна кондукторката. Не разбрах сега ли става или ще ходи да си ляга. Физиономията и дрехите и бяха подходящи и за двата случая. След рутинната проверка, мисля, че слезна в движение и се прибра да спи. Скоростта го позволяваше – 10-15 км./ч. Понеже не съм карък, запалката ми отказа още в Тракия и сега нервничех с цигара в ръка и без гориво. Естествено, че щях да спазя забраната за пушене в затворени пространства, въпреки, че можем да поспорим за това дали се намирахме във затворено или доста отворено, но окадено място. Малко остана. Някои взеха да поопипват багажа си. Не се учудих, че им се стори по-тежък. Явно наближавахме. Това изпитание щеше да приключи. Погледнах – 10ч. и 33м. По всичко личеше, че наближаваме гарата. Изведнъж по коридорите ми се стори, че се показаха повече хора от колкото се бяха качили. Появиха се и някакви подобия на сгради. Стъклото на прозореца не лъже, подобие бяха. Станах и потеглих към вратата, която си беше отворена, макар че влакът е в движение. Прави бяха хората. Ето ти го Панагюрище. Навлизахме в района на гарата. Закъснението е само 25 минути от първоначалния график. За толкова време по света падат правителства. Тук гордо съобщават, че е наваксано закъснението. Можеше и повече. Огледах се с надежда. В началото на подобието на гара видях моето спасение. Приятелите ме чакаха повече от половин час и от далеч си личеше, че не се чувстват особено комфортно. Навън беше още по-студено и влажно. Хубавото е, че тази влага беше чиста. Не се разбра, кога точно спря влакът, защото то с тази скорост….. Хукнах към тях с пълна сила. Усетих, че отначало не ме познаха – приличах на машиниста, ама не сегашния, а онзи от преди 100 години, който хвърля въглища в пещта, която дава задвижващата пара. Настроението ми се възвърна. Прегърнахме се и продължихме напред.
И понеже съм към финала на този задушлив разказ нека да Ви кажа що за хора са моите приятели, макар да разчитам на повече изчерпателност от страна на Васил Просветников – така се казва мъжът. Обещал е да опише нашите общи преживявания от тук на сетне. Един високо образован, морален и симпатичен тип, който аз с радост и гордост наричам приятел. Има широко поле на действие, що се отнася до неговите професионални занимания. Справя се с всякакви ситуации, дори при… и въпреки това управление в страната. Няма тема, по която да не е осведомен и да не коментира свободно. Абе на кратко – приятел. В знак на приятелско отношение му предложих да изстискам единия ръкав от ризата ми и да долеем в резервоара на неговата кола малко гориво. По вкуса разбрах, че качеството отговаря на изискванията на неговия автомобил – нали вече бях двигател. Останалото количество го складирах. Сладураната до него се казва Харна и на галено и казваме Хари. Хората казват, че противоположностите се привличат, но аз ще ги опровергая. Те са пример за това как близките неща се свързват и съхраняват. Обичат се от много време и трудно мога да си ги представя по отделно. Спирам до тук, защото ще изпадна в сантименти. Останалото ще оставя да довърши Васето.
Надявам се продължението да Ви хареса повече и да не е толкова напоено, поне не с гориво, защото и без това го плащаме скъпо. Това е защото сме много богати и с големи заплати. Само ще кажа, че моите приятели са от онази категория изчезващи видове в България – експертите. За това си струва да помислим. Нека да не го допускаме. Иначе скоро ще надделее само едно правило: НЕПРОТИВОБОЙКОПРЕМИЕРСТВУВАТЕЛСТВУВАЙТЕ!!!На път с БДЖ
Май, 2013 г.Александър Колев

Под въпрос е земята и водата на житницата на България – Златна Добруджа

В края на месец ноември т.г. Министерството на околната среда и водите издаде Решение №150 за извършване оценка на въздействието върху околната среда, а след него предстои обществено обсъждане, припомни в пленарна зала независимият депутат Велизар Енчев. С пълно основание жителите на Добруджа се страхуват, че предстоящата концесия е прикритие на сондажи за шистов газ, които ще имат пагубно въздействие върху околната среда, а министърът на околната среда трябва да гарантира, че плановете на правителството са съобразени с държавните и обществените интереси, допълни той.
Под въпрос е земята и водата на житницата на България – Златна Добруджа. Ако се формира категорично обществено мнение против проекта за сондажи край селата Рогозина, Калина, Чернооково, Рогозина Изток, може би решението за разработване на тези находища трябва да бъде ревизирано.
Според публично обявеното инвестиционно предложение концесията ще бъде дадена за 35 години с възможност за удължаване. Планира се сондирането да е наклонено, което води до заключението, че сондажът ще минава встрани и извън обхвата на площадката – тоест под нивите и дори под къщите, предупреди Енчев и обясни, че според експерти въглищните пластове, обект на това сондиране, са потопени или са под водата на подземното езеро, което храни и водоснабдява цяла Добруджа.Депутатът обясни, че ще се добива газ от въглища на дълбочина 2700 м, като начините това да се осъществи са само два – въглищна газификация (подпалване на въглищата) или фракинг, а обикновено и двата метода в комбинация.Какви гаранции дава МОСВ, че няма да се стигне до трайно замърсяване на водата? Какво ще се случи с пътищата, които и без това са в окаяно състояние, когато по тях тръгнат тежки камиони с оборудване и цистерни с химикали?“, попита от парламентарната трибуна Велизар Енчев. Според него отпадъчните води ще се изхвърлят в пречиствателни станции, но такива наблизо няма, а единствената съществуваща е за битови отпадъци, а не за химикали.ЗАД КУЛИСИТЕ.com

Литературен дом на името на Христо Фотев ще обединява бургаските писатели

Тази година бургаските писатели ще се сдобият със свой литературен дом. За целта стара сграда в сърцето на града – на площад “Баба Ганка”, ще бъде цялостно реставрирана и пригодена за нуждите на пишещото братство. Община Бургас е готова на 90 % с техническия проект. Текат и последните съгласувания с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Идеята е писателската къща да носи името на Христо Фотев и там да се оформи пространство, в което да се изложат снимки, вещи и материали, свързани с големият поет.
Предложението на кмета Димитър Николов е бургаските писатели да се обединят в асоциация, без отделните дружества да губят своя облик и самостоятелност. Според него, така грижата за новия им дом ще е споделена.
Мащабното преустройство на сградата ще започне до месец, веднага след официалното одобрение от Министерството на културата. Ще бъдат подсилени основите, сградата ще бъде санирана, а вътрешното пространство преподредено. Предвидена е представителна зала за съби-тия и кафе-клуб. Отделно помещение ще побере вещи на незабравимия Христо Фотев – своеобразен музеен кът, посветен на най-нежния бургаски поет.
Планировката на дворното пространство е артистична, комбинирана с много зеленина. Идеята е клубът да се превърне в едно вдъхновяващо място за четящи и пишещи хора от всяка възраст.www.burgasplus.com

Европа заприличва на Гърция – реформи или упадък

Гърците няма да направят услуга на Еврозоната, отказвайки се от общата валута. Да не споменаваме, че не е трябвало да бъдат приемани в самото начало, когато подправиха финансовите си документи, за да изглеждат честни и почтени.
Дори Алексис Ципрас, лидерът на радикалната лява партия „Сириза“, не иска страната му да излезе. На път да спечели изборите на 25 януари той се е заклел: „Несъмнено, ще се придържаме към еврото“.
Никой друг, включително Германия, не желае Гърция да напусне, въпреки че Ангела Меркел е наредила на слугите си да пуснат слуха, че излизането на Гърция вече не е абсолютно забранено. Ако г-н Ципрас победи и наложи нова политика на кредиторите, отхвърляйки пазарните реформи и финансовата стабилност, това означава „довиждане“ на Гърция. Това е неизказаната, но и празна заплаха от Берлин.
Междувременно говорителят на госпожа Меркел отрече да са отправяни каквито и да е било заплахи, дори и тайни. Все пак кризата с еврото се върна там, където започна преди пет години – в Гърция. Дали това е бушуващ прилив, който ще утихне като в предишните години, или е смъртоносно цунами, което ще удави първо Гърция, а след това и еврозоната?
Освен ако не сте закупили твърде много стопяващи се гръцки облигации, седнете и се наслаждавайте на спектакъла с двамата главни антагонисти – германската канцлерка и бъдещия премиер на Гърция. Г-жа Меркел, по навик си служи с намеци и изтичане на информация, а г-н Ципрас хвърля налудничави заплахи. Той иска да „скъса“ призивите за строги икономии и да спре да обслужва дълга на Гърция, като използва метафората за ядрената безизходица от времето на Студената война: „Ако една от страните натисне червения бутон, всички губят.“
Това е ядрото на кризата: финансовата игра със страха. Както знаем от военните игри, страната, която изглежда „по-луда“, обикновено печели. Стратезите наричат това „рационалността на нерационалността“. С пяна на устата успяваш по-лесно, отколкото ако помолиш плахо за още 100 милиарда евро.
Играта не е луда. Гърците са били спасявани два пъти: през 2010 със 110 млрд. евро и през 2012 със 130 милиарда. През 2011 частните инвеститори трябваше да занижат счетоводната стойност на активите си от гръцкия дълг. Това създаде нови очаквания в Гърция.
В това отношение финансовата война е като ядрената: всеки знае как да я започне, но никой не знае как ще свърши. Излизането на Гърция може да означава отърваване от неприятен съсед, но може и да срине цялата къща на еврото. Когато са в по-трезви моменти, гръцките политици могат да играят приятелски. Те могат да покажат това, което вече са постигнали. Ако растежът само преди три години бе с отрицателен знак и икономика се свиваше с около 7% годишно, сега той е не по-лош от този на Германия. 25-процентната безработица намалява, макар и с малко.
За съжаление има и тъмна страна. Ограничителните мерки, наложени от еврозоната и Международния валутен фонд не са толкова жестоки, колкото Атина продължава да твърди. Дългът на гръцкото правителство след 2011 се е покачил от 370 милиарда евро до 412 милиарда. Така че Гърция все още живее отвъд средствата си. Казано на прост език, гърците не могат да се организират. Още по-лошо ще стане, ако г-н Ципрас спечели парламентарно мнозинство, защото той се зарече да отприщи вълна от обществени разходи, за да награди поддръжниците си.
Странното е, че този ход не е ирационално водене на рискова политика. Ако „Сириза“ не дойде на власт, новото правителство ще клекне, за да се подмаже на г-жа Меркел. Но което и да е правителството, ляво или центристко, то знае едно: Гърция има история на отстъпчивост. Това ще охлади страстите на пламенните реформисти.
В контраст, Европа не е на страната на лидера на Германия. Франция и Италия се опитват да се измъкнат изпод камшика на канцлера от години. Неспособни като Гърция да предложат реформи на трудовия пазар и икономическа либерализация, Париж и Рим настояват за край на финансовата дисциплина, което би им позволило да насочат парите си (или тези на кредиторите си) към огромния бюджетен дефицит. Средиземноморското настроение работи за Атина.
С малката си икономика Гърция може и ще бъде спасена, отново. Тя е – така да се каже – прекалено малка, за да се провали. Но взети заедно, Франция и Италия, представляват сериозния проблем на Европа, който е икономическата стагнация, въпреки продължителната им история на бюджетен дефицит.
Забравете за излизането на Гърция. Това, което трябва да ни притеснява, са европейските исторически тенденции. В десетилетията след дните на икономическо чудо през 70-те реалният растеж в ЕС е спаднал средно с 0.75%. Растежът на производителността е намалял от 0.4% от около 2% годишно. Тези заболявания са дълбоко вкоренени в икономики, които изостават с инвестициите, новаторството и конкурентноспособността.
Проблемите на Гърция са незначителни, ако говорим относително. Но Европа като цяло започва да изглежда като една уголемена Гърция. Този великолепен континент е изобретил всичко – от Ренесанса до MP3-плейъра. За разлика от Гърция Европейският Съюз е изключително богат, Брутният му вътрешен продукт в действителност е малко по-голям от този на САЩ. Но дългосрочните данни нашепват, както на Европа, така и на Гърция: реформа или упадък.Йозеф Йофе. Анализът е публикуват във вестник „Ню Йорк Таймс“.
Агенция БГНЕС

Je suis БДЖ

Предстоят протести. Хора заплашват да легнат на линиите и да блокират движението. Не синдикатите, не железничарите, а пътниците. Пред тях сложните обяснения за държавни субсидии, бюджети и дългове не работят. Хората във Враца, Мездра, Карлово, Бяла, Горна Оряховица и Плачковци искат да имат евтин транспорт, на който да могат да разчитат. Не защото не обичат да пътуват с автомобил или автобус. А защото не могат да си го позволят.
Къде е държавата, стопанинът на пътническите превози с влак?
Вероятно това не ви интересува. Защото може би не сте се качвали на влак през последните 10 години. Защото сте чували за старите влакове, големите закъснения, мръсните вагони и инцидентите, за които от време на време говорят по новините. За едни други хора обаче влакът е меко казано необходимост. Не, не става въпрос само за синдикатите и за заетите в системата на железниците.
Говорим за онази част от българите, които работят за 200-300 лева и отделят от хляба всеки месец, за да стигнат до работното си място. Да отидат децата им на училище. Или пък да си вземат пенсията и да си купят лекарства. Хората в Карлово, в Асеновград, в Горна Оряховица, в Мездра и Бойчиновци, по Искърското дефиле и още много градчета, селца, за които може и да не сте чували. Хиляди българи, които не могат да си позволят автомобил и които нямат достатъчно пари да плащат за автобус. Тези хора не са безразлични, когато пред тях стои алтернативата да останат без своя най-евтин транспорт.
Няма пари. Няма достатъчно пътници. Няма печалба. Държавата има други, по-важни приоритети. Това са аргументите, които сме научили вече наизуст, тъй като ги чуваме всеки път, когато някой нададе вой за спасяването на българския влак. И често сме склонни да се съгласим с тях, без да се замислим, че в края на краищата железницата изпълнява социална функция. Не толкова за София, не толкова за големите областни центрове, а най-вече за онези малки хора в полето и в планината. Там, където срещу рентабилността се изправя бедността.Къде е държавата, стопанинът на пътническите превози с влак? Вместо да е ревностен защитник на всеки километър съществуващи релси и всеки превозен пътник, държавата убедително е заела ролята на ликвидатор. Поглед към сухата статистика показва, че през 2000 година са превозени 50 милиона души, 13 години по-късно – наполовина по-малко. В началото на века България е разполагала с 4300 километра релсов път, 13 години по-късно – с 4000.
Защо не пътуваме с влак? Влакът е неудобен, бавен, често мръсен? Във всичко това има известна доза истина. И пряката конкуренция на железниците се възползва от ситуацията. Автобусните превози от години покриват почти 100 процента от трасетата на влаковете. Публична тайна е, че големите автобусни компании нямат интерес влакът да е по-удобен и по-бърз от автобуса. Превозвачите имат силно лоби, както на национално, така и на общинско ниво. Въпреки че много кметове защитават ревностно железопътните връзки на своите населени места, не липсват такива, които скрито робуват на определени местни автобусни компании.
Влакът губи и в битката за адекватно разписание. Разработването на графиците за движение от страна на железниците откровено работи във вреда на компанията, посочват външни за БДЖ ескперти, които следят отблизо този процес. Проблемът е от години, но е особено актуален днес, след като стана ясно, че десетки влакове ще бъдат спрени, а други – с ограничен маршрут. Орязват се ценни връзки в райони, където хората разчитат на железницата като евтин транспорт. Работещите в района на Трявна например вече няма с какво да се приберат във Велико Търново в късния следобед. В безизходица са всички ученици и работници между Бяла и Горна Оряховица, които ще трябва да се простят с удобния влак всяка сутрин. Пред същия проблем са изправени пътниците, които редовно ползват сутрешната връзка между София и Карлово.
През следващите месеци от разписанията ще отпаднат още влакове. Колко точно? Засега от БДЖ не се наемат да кажат, но от Транспортното министерство не крият, че броят ще надхвърли 100. При всички случаи хиляди българи ще трябва да търсят по-скъп транспорт, просто защото нямат избор.Така бавната смърт на БДЖ е подпечатана. Логиката е елементарна. Намаляването на влаковете по едно трасе, няма да направи останалите композиции по маршрута по-пълни и по-рентабилни. Напротив, това ще откаже и останалите редовни пътници да ползват влак. Това важи и за случаите, при които влакът по един маршрут се запазва само в определени дни от седмицата. Какво ще правят хората, на които се налага всеки ден да се придвижват?Държавата на практика е изритала железницата от своите приоритети. С дългове от близо 500 милиона лева и работодател на над 20 хиляди души, в момента системата е заклеймена от своя стопанин като раково образувание за бюджета. За инвестиции не се говори. Пресмятат се само съкращения.
Няма спор, затягането на коланите е наложително. Безсмислено е холдингът да плаща на около 1100 юристи, счетоводители и експерти, както посочи миналата година тогавашният транспортен министър Николина Ангелкова. Абсурдно е когато служители докарват милиони лева загуба с кражби на гориво. Абсурдни са и нелепите инциденти по релсите и прелезите. Но още по-абсурдно е реформата помете влаковете и персонала, който ги обслужва. Това може да закове фаталния пирон в ковчега на болния пациент.
Предстоят протести. Хора заплашват да легнат на линиите и да блокират движението. Не синдикатите, не железничарите, а пътниците. Пред тях сложните обяснения за държавни субсидии, бюджети и дългове не работят. Хората във Враца, Мездра, Карлово, Бяла, Горна Оряховица и Плачковци искат да имат евтин транспорт, на който да могат да разчитат. Не защото не обичат да пътуват с автомобил или автобус. А защото не могат да си го позволят.Николай Василковски
www.novanews.bg

Атентатът в Париж вади на показ страшната истина – тече процес на подмяна на коренното население в Европа

В Европейския съюз беше извършен неусетен преврат. Преди да се създаде съюзът, държавите пазеха строго своите граници. Имаше предупредителна стрелба при нарушение и нарушителите бяха връщани обратно в държавите им. Малцина получаваха статут на бежанци. Щом се създаде ЕС и евробюрокрацията, тя започна да доминира над националните държави и ги принуди да променят поведението си. Преустанови се предупредителната стрелба по границите и незабавното репатриране. Вместо това, отговорни политици от бюрокрацията на ЕС започнаха да говорят и да налагат на обществото, че е длъжно по морални съображения да приема всички желаещи да се заселят на европейския континент.
Държави с външни граници като Гърция бяха многократно притискани, обиждани и принуждавани да променят мерките за защита на собственото си гранично пространство. Подменяйки практиките на европейските граници, ЕС показва, че не защитава, а напротив – уврежда суверенното право на народите да защитават териториите си.
След като всички в Третия свят разбраха, че ако нарушиш европейските граници, не рискуваш да пострадаш, да влезеш в затвора или да те върнат незабавно обратно, а вместо това те настаняват на социални помощи, имиграционните вълни започнаха да се увеличават все повече и повече.
Глупавите или злонамерени политици от ЕС, заедно с отговорни фактори от ООН, тласкат Европа към безпрецедентна катастрофа. Нахлуващите от Африка, Близкия изток и Азия в голямата си част са необразовани, носители на неевропейска култура и с огромни нива на раждаемост. Практиката показва, че те не приемат европейските ценности, а искат да наложат собствените си ценности на европейска територия.
Тече процес на подмяна на коренното население на Европа, а всички като че ли се правят, че не забелязват колко голяма част от нахлуващите са радетели на радикалния ислям. Така нареченият европейски политически елит сякаш не вижда, че в Африка, Близкия изток и Азия живеят няколко милиарда души, които с удоволствие биха дошли да живеят на социални помощи в Европа.
Емиграционният резервоар на практика е безкраен. Всяко добро отношение към нарушителите на европейското гранично пространство е подобно на наливане на бензин в огъня. Проявата на хуманизъм спрямо живеещите извън европейските граници означава да се помага на техните общества по места, а не те да бъдат вкарвани в Европа. Ако процесът незабавно не бъде спрян, той рано или късно ще доведе до граждански и религиозни войни на европейска територия и това, което се случва сега в Сирия, Ирак, Либия, Афганистан, Мали и Судан, скоро ще се случи и тук.Източник: www.obshtestvo.net
Колаж: СВОБОДЕН ЧОВЕК

Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.

Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.
…
Горко на народ, който приветства побойника, като герой и смята блестящия завоевател за щедър.
…
Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве й робува.
…
Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само, когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
…
Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
…
Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
…
Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.
…
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.Джубран Х. Джубран

Психопортрет на Бойко Борисов от с. Банкя

Генерал-лейтенант Бойко Методиев Борисов от с. Банкя е с могъща балканска телесна структура. Красавец и мачо. ENFP (екстравет, интуитивен, чувстващ, приемащ), Шампион, но още и Muckraker – Скандалджия, Плямпало. Тези хора търсят съревнованието, имат остра нужда от налагане на своя Аз пред публика. Жените, особено по-простите, силно се впечатляват от тарикатското им поведение. Но при тежки обстоятелства тези хора падат духом и бързо се предават. Постъпките им са незрели, глуповати и вятърничави. Обикновено са аналфабети, неграмотници. Обичат да манипулират, да ласкаят и да заплашват. Хората от този тип страдат от ойкофобия (фобия спрямо семейния живот), мощен нарцисизъм и грандомания, подвластни са на зоомания (страст към животни, кучета). Компенсират в публични изяви и в спорт (селски футбол).Акад. Петър Иванов, БАНИКолаж: Иво Ангелов, „СИЛА“