Категория: Общество

ДО 100% Е ДОСТИГНАЛА СМЪРТНОСТТА НА ПЧЕЛИТЕ В НЯКОИ РАЙОНИ НА БУРГАСКА ОБЛАСТ. В ПЛЕВЕНСКО, ВРАЧАНСКО И КЮСТЕНДИЛСКО СА РЕГИСТРИРАНИ СЛУЧАИ НА БЕЗПРИЧИННО ИЗЧЕЗВАНЕ НА ПЧЕЛИ ОТ ЦЕЛИ КОШЕРИ

Пчелари от община Царево се събират на спешна среща заради високата смъртност при пчелните смейства, съобщиха от Черноморската община. Събранието ще се състои утре от 11:30 часа на площада пред местната администрация в Царево. В срещата ще се включат и пчелари от общините Малко Търново и Приморско. Очакват се и представители на Областната дирекция по земеделие, съобщава www.zonaburgas.bg
„Ще покажем кошери, както и умрели пчелни семейства. Ще искаме незабавна финансова помощ за възстановяване на загиналите пчелни семейства. Смъртността на една част от пчелините е достигнала до 100%.”, споделя Манол Тодоров, организатор на събитието.Според Айнщайн на хората им остават четири години живот, след като пчелите загинат, подобно пророчество е направила и баба Ванга.
В България вече се наблюдава безпричинно изчезване на цели пчелни семейства от кошерите. В края на есента и началото на зимата в Плевенско, Врачанско и Кюстендилско са регистрирани случаи на безпричинно изчезване на пчели от цели кошери, само за едно денонощие.
Измирането на пчелите е голям проблем от световен мащаб през последните 3-4 г. Феноменът е известен като Синдрома на празния кошер (CCD – Colony Collapse Disorder, обезлюдяване).ООН изрази загриженост във връзка с огромния спад на пчелните колонии заради продължаващото им измиране.
От няколко години този феномен се проявява и в Европа – в Испания, Гърция, Франция, Швейцария, Германия и др. Само в Северна Гърция през периода 2007-2008 г. са отпаднали от 45-65 % от пчелните семейства.
Преди години българската пророчица баба Ванга предсказва изчезването на пчелите като начало на катастрофа, която очаква хората: „Ще дойде ден, когато от лицето на земята ще изчезнат различни растения, зеленчуци – най-напред лукът, чесънът, пиперът. После ще изчезнат и пчелите, а млякото ще стане отровно”.Известен е цитатът на великия учен Алберт Айнщайн, който е казал, че след като пчелите изчезнат, на човечеството ще му остават не повече от 4 години живот.
„Синдромът на празния кошер” е регистриран за пръв път през зимата на 2006 г., когато милиони пчели в САЩ изчезнали без следа от своите кошери. Тогава са били засегнати над 1/3 от всички пчели. През пролетта на 2007 г. пчеларите в САЩ вече губят 45 % от колониите си, а днес на места загубите достигат 80 %. Потърпевши има и в Австралия, Бразилия, Канада, Англия, Франция, Германия, Испания, Португалия, Гърция, Италия. Във Великобритания вече се наблюдава над 25 % спад на пчелната популация.
Странното явление е анализирано в документалния филм „Мълчанието на пчелите”, който е първото по-задълбочено изследване и търсене на причините за тяхното изчезване. Интригуващият сюжет е намерил място и в някои популярни игрални филми като „Досиетата Х”, „Явлението”, в епизод от поредицата „От местопрестъплението – Лас Вегас” и отчасти в анимационния „История с пчели”.
Безследното изчезване на пчелите от пчелните семейства е наричано още „синдром на разрушената пчелна колония” или „колапс на пчелните семейства”. Засега обаче учените не са в състояние да посочат точните причини, предизвикващи мистериозното явление. Всъщност изчезването на пчелите е повече от загадъчно. В даден момент всички пчели работнички напускат кошерите и никога не се завръщат в тях, без да е известно къде отиват. В изоставения кошер, пълен с мед и прашец, остават само неизлюпените ларви и пчелата-майка. След време в него се настаняват други насекоми, които опустошават хранителните запаси и така пчелното семейство загива.
Сривът в добива на пчелен мед е най-малкият проблем, който може да бъде предизвикан от изчезването на пчелите. Добре известно е, че те са основен опрашител (полинатор) на около половината диви и културни растителни видове на планетата. От пчелите зависи опрашването на череши и вишни, ябълки и праскови, бадеми, краставици и тикви, ягоди, малини и къпини, аспержи и т.н. Ако пълното изчезване на пчелите се случи, няколко култури, важни за човека, биха изчезнали, в това число соята, памукът, някои ядки, гроздето, ябълките, слънчогледите.
Специалистите са изчислили, че за да се извърши изкуствено опрашване, ще са нужни над 155 млрд. долара годишно. Което е почти 10 % от общата стойност на световната земеделска продукция. Според френски и немски учени трябва да се добавят и още между 190 и 310 млрд. евро загуби, които ще се дължат на пропуснатите ползи и нарасналите цени на множество плодове и зеленчуци. По принцип земеделските култури, опрашвани от пчели, са по-скъпи. Затова захарната тръстика е относително евтина, а опрашваните от насекоми кафе и какао, както и 31 % от ядките и 23 % от плодовете, са сравнително скъпи. По-високата цена ще води и до занижена консумация на основни полезни храни, което ще има и дългосрочен отрицателен ефект върху здравето на хората.
По данни на американското министерство на земеделието 1/3 от храните, консумирани в света, се опрашват от насекомите, а 80 % от тях се опрашват от пчелите. За един ден всяка пчела извършва средно 12 полета от кошера до цветните източници на нектар, като през това време опрашва няколко хиляди цвята. Измирането на пчелите би довело до недостиг на някои храни, което пък ще доведе до миграции, насилие и дори войни. В Америка вече се отделят баснословни суми за научни изследвания, за да се реши този проблем, защото ако пчелите загинат, няма да има опрашване, няма да има добиви, а произведената продукция ще е с лошо качество, от което фермерите ще губят.
По данни на Съюза на българските пчелари системното намаляване на пчелните кошери у нас е факт. За периода 2007-2009 г. пчелните семейства в България са намалели с 94 хил. В Северозападна България българските пчелари отчитат загуби до 50 %.
Има различни хипотези за възможните причини, поради които настъпва толкова масово изчезване – от глобалното затопляне и ползването на пестициди, до масовото разпространение на ГМО и ефекта на безжичните мрежи, мощните радио-телевизионни излъчватели и мобилните комуникации. В този случай обаче пчелите би трябвало да загиват около или в близост до кошерите си. Има и предположения, че се касае за сериозни нарушения във вродената имунна защита при пчелите, т.е. нещо като СПИН.
Според Американската федерация на пчеларите синтетичните пестициди на основата на никотина са една от главните причините за изчезването на пчелите. Тези пестициди са невротоксини. Влиянието им върху насекомите се изразява в дезориентация и намаляване на имунната защита, което може да доведе до разпадане на пчелните колонии. През 1999 г. френското правителство забранява употребата на три такива пестицида и въпреки това смъртността при пчелите във Франция достига 60 %.
Генномодифицираните култури също са подозирани като причинител за изчезването на пчелите. Изследване на германския университет в Йена е показало, че поленът от генномодифицирана царевица отслабва имунната система на пчелите, което води до заразяването им с бактерии и паразити.
Екологичните замърсявания и киселинните дъждове са много вредни за пчелите. Според изследване на университета във Вирджиния ароматните молекули, произвеждани от цветята, се свързват със замърсители от въздуха и вместо уханието да се носи надалеч от вятъра, цветният мирис търпи химическа промяна. Ако допреди 200 години той е можел да се усети от пчелите на разстояние 1000-1200 м, днес тази дистанция е само 200-300 м.
Глобалното затопляне и климатичните промени също се отразяват. Свидетели сме на небивали суши и опустошителни дъждове. В някои части от света температурите стават много по-високи, а в други много по-ниски от обичайното. Пролетта идва по-рано, а цветовете прецъфтяват много по-бързо. Това оказва негативно влияние и върху качествата и хранителната стойност на полена, който събират пчелите.
Индустриалното земеделие също се отчита като негативно влияещ фактор. В големите държави има практика за отдаването под наем на пчелите с цел опрашване. В САЩ пчелите се използват за опрашване на над 1/3 от всички площи, които дават реколта за около 15 млрд. долара. Според цъфтежа на различните култури кошерите се местят от едно място на друго, като често пътуват хиляди километри, което води до постоянен стрес. Заради отглеждането на едни и същи монокултури на огромни площи поленът от тях не осигурява балансирана и здравословна храна на пчелите, което ги прави по-податливи на болести и отравяне с пестициди.
Някои учени твърдят, че изчезването на пчелите се дължи на различни болести и вируси, като вароатоза, нозематоза и паралитичният вирус IAPV.Нарасналата употреба на мобилни телефони
стои зад изчезването на пчелите и разпадането на пчелните кошери, твърдят учени. Тази теза става особено популярна след статия, публикувана в „Индипендънт”. Някои изследователи считат, че електромагнитните сигнали от мобилните телефони и клетки въздействат на естествения радар у насекомите, объркват ориентирането им в пространството и им пречат да намерят обратния път към дома. През 2006 г. университетът в Ландау, Германия, провежда опити за ефекта, който радиочестотите могат да окажат върху пчелите. По време на изследването се наблюдава разпадане на половината от колониите, към които имало прикрепена цифрова безжична телекомуникационна базова станция. В подобен опит индийски учени са установили, че електромагнитните излъчвания водят до значително намаляване на броя на яйцата, снесени от пчелата майка. Тази хипотеза обаче все още не е доказана със сигурност. Вероятно заради интересите на големите телекомуникационни компании и мобилни оператори.
Екип от американски учени, провел няколкогодишни сериозни изследвания, смята, че вероятният причинител на синдрома на изчезващия кошер е специфична двойна зараза. Резултатите от техните проучвания показват, че съчетанието между патогенен пчелен вирус и гъбно заболяване вероятно са в основата на изчезването на пчелите.
Според специалистите пчелите са барометър за влиянието на човешката дейност върху природата и за равновесието в околната среда. Пчелата милиарди години е живяла при едни условия, а сега те се променят драстично.ZADKULISITE.COM

СЪДЪТ ОТХВЪРЛИ ВСИЧКИ ИСКОВЕ НА АНТОН ТОДОРОВ СРЕЩУ „АФЕРА“ НА ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ

Варненският Районен съд отхвърли и трите иска на Антон Тодоров, който той предяви срещу сайта АФЕРА, представлявана от собственичката му Веселина Томова. Антон Тодоров заведе дело дело срещу АФЕРА с три иска от по 5 000 лева, в един и същи момент с лицето Недялко Недялков, който поведе съдебна война срещу сайта АФЕРА. Тогава Недялков призова публично всеки да съди АФЕРА като той е готов да поеме финансовите разноски по делата. Антон Тодоров се жалваше от статията, публикувана в АФЕРА под заглавието: ”Политологът” А.Т. напъвал да влезе в „Руското направление” в ДАНС, ама го отрязали!”.
Публикуваме решението на Варненски Районен съд дословно:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 683/12.2.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX – ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13945 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от А.Д.Т., ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес: гр. . п.к. * ул. „Д.“ № *, ет. *, чрез Адвокатско дружество „Т. и Т.“ срещу „А.“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от В. Т. З., седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ц. Г.“ № *, ет. *, an. *, в условията на обективно кумулативно съединяване на искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1./ за заплащане на сумата от 5 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от разпространяване на обидни квалификации – думата политолог, поставена в кавички, чрез публикуване на 09.09.2013г. на статия „”Политологът” А.Т. напъвал да влезе в „Руското направление” в ДАНС, ама го отрязали!”; 2./ за заплащане на сумата от 5 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от използвания в същата статия израз – „изживяващия се като политолог А.Т.“; 3./ за заплащане на сумата от 5 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от използване на израза „Т. обаче е навързал конспиративно всеки, когото му посочат за разкостване“.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че ответното дружество е собственик на интернет медия, функционираща като електронен сайт с наименование afera. bg. На 09.09.2013 год. на електорнния сайт www.afera.bg, с интернет адрес http://afera.bg/mishena/48996.html, била публикувана статията „”Политологът” А.Т. напъвал да влезе в „Руското направление” в ДАНС, ама го отрязали!”. Статията била публикувана с цел да бъде публично злепоставен и унижен в професионален и личен план. В същата били използвани обидни фрази и изрази, които не само дискредитирали и поставяли под съмнение професионалната му репутация в обществото, но и накърнявали неприкосновеността на честта, достойнството и доброто му име на гражданин на РБългария. В резултат на виновното и противоправно поведение на ответника, ищецът претърпял неимуществени вреди. Оценява претърпените вреди на сумата в общ размер от 15 000 лв., за заплащане на която моли да бъде осъден ответникът. Моли в този смисъл за постановяване на положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените срещу него искове. Оспорва, че е налице фактическият състав на чл.49 ЗЗД, доколкото в исковата молба липсвали твърдения за възложени на определено лице от ответното дружество действия по публикуване на статията. Счита наведени в исковата молба твърдения за претърпени неимуществени вреди за неоснователни. Твърди се, че в статията не е оспорена дипломата на ищеца. Счита, че ищецът не упражнява професията „политолог”. Навеждат се доводи, че използваната в публикацията дума „разкоствам” представлява комплимент с оглед професионалната квалификация на ищеца. Сочи се, че качеството „политолог” на ищеца е оспорвано и от други лица в обществения и политически живот. Моли за отхвърляне на предявените срещу него искове като недоказани и неоснователни.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител адв. Терзийски, поддържа предявените искове и моли за постановяване на положително решение по същите.
Ответникът лично и чрез процесуален представител адв. А. поддържа предприетото в отговора на исковата молба оспорване по същество на предявените искове и моли за постановяване на решение по спора, с което исковете бъдат отхвърлени.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно в отношенията на страните по делото, че ответното дружество е собственик на интернет медия, функционираща като електронен сайт с наименование afera. bg., както и че на 09.09.2013 г. на сайта е публикувана статия озаглавена „Политологът” А.Т. напъвал да влезе в „Руското направление” в ДАНС, ама го отрязали!
В електронното издание на статията е публикуван следния коментар: „Наскоро Т. бе заклеймен от бившия вътрешен министър Б. Б., като водопроводчик, изживяващ се като политолог”.
Като доказателство по делото е приета и статия в Блиц новини – мнение на Б. Б. от Фейсбук, от дата 08.09.2013 г., озаглавено: „Б. Б. за А.Т.: „Водопроводчик сега се изживява като политолог и се изказва по телевизора”.
Събрани са и други писмени доказателства – публикации на ищеца в медиите.
Във връзка с установяване на обстоятелствата относно претърпяните от ищеца неимуществени вреди, в негова полза са събрани гласни доказателства, чрез разпита на св. А.. Свидетелят сочи, че след публикуването на статията имало промяна в психическото състояние на ищеца, тъй като същата внушавала съмнения дали ищецът е политолог или не е и е обявен за човек, който изпълнява поръчки и причинява вреди на хората.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Исковете се процесуално допустими. В исковата молба ясно и конкретно са изложени обстоятелствата, индивидуализиращи извършеното деяние чрез посочване на конкретната публикация на електорнния сайт www.afera.bg, с интернет адрес http://afera.bg/mishena/48996.html, озаглавена ”Политологът” А.Т. напъвал да влезе в „Руското направление” в ДАНС, ама го отрязали!” и въвеждане на твърдения за противоправното й несъответствие с обективната реалност. Повдигнатия спор е с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД. В случая ищецът е предявил исковете си срещу обвързания с гаранционно-обезпечителна отговорност правен субект „А.“ ЕООД, като собственик и издател на електронната медия, публикувал процесната статия и имащ качеството на възложител на работата.
Публикуваният материал няма посочен автор, поради което ответникът в качеството на собственик и издател на електронната медия носи отговорност за верността на написаното, както и че то е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Като издател на електронната медия, ответникът определя характера и съдържанието на публикуваните материали, има качеството на възложител на работа и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Фактическия състав на непозволеното увреждане обхваща следните елементи: 1/ деяние; 2/ противоправност на деянието; 3/ вреда; 4/ причинна връзка между деянието и вредите; 5/ вина.
В настоящия случай по делото не се спори наличието на извършено деяние, като по безспорен и категоричен начин се установява, че статията е публикувана в сочената електронна медия, като в нея са употребени думата политолог, поставена в кавички, изразите „изживяващия се като политолог А.Т.” и „Т. обаче е навързал конспиративно всеки, когото му посочат за разкостване“.
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е свързана единствено с горецитираните думи и изрази. Ето защо съобразно диспозитивното начало в процеса, въпросът дали ищецът се е почувствал засегнат и обиден от самото съдържание на статията, не е предмет на разглеждане в настоящия спор. Предвид това, основният въпрос, който следва да бъде разрешен в настоящото производство е дали е налице противоправно поведение на ответника, в качеството му на издател на статията.
Противоправността представлява противоречие на деянието с императивна правна норма. Най – важната забранителна норма в областта на непозволеното увреждане е тази на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, определяща като противоправно всяко деяние, което нарушава общата забрана да не се вреди другиму. От съществено значение за противоправността е признаването на визираните в чл. 32 от Конституцията на РБ и чл. 17 от Международния пакт за граждански и политически права абсолютни субективни /т.е осигуряващи на титуляра им защита срещу всяко лице/ права: право на чест, достойнство и добро име на личността. Обект на тези права са лични и непрехвърлими морални блага, неприкосновеността на които се ползва и с наказателноправна защита, установена в раздели VII от Особената част на НК. Честта и достойнството се свързват с дължимото уважение към качествата на личността, нейните морални принципи, доброто й име, почитта и уважението, които й се дължат. Честта и достойнството обикновено са неделими, но честта се отнася до положителната обществена оценка за личността, а достойнството – със самооценката на човека за собствената му обществена значимост. А доброто име на личността е положителната обществена оценка за лицето, неговата известност в обществото като човек нравствен, морален и професионално компетентен, като човек, достоен за уважение поради тези му качества.
Най-значимият проблем, който възниква в практиката при реализирането на правото на защита на правата на чест, достойнство и добро име, се отнася до отношението между посочените субективни права и правата на свободно изразяване на мнение и свободно разпространяване на информация. От значение за баланса между тези права е начинът на формулиране на съотношението между тях в действащата нормативна уредба. В разпоредбите на чл.39, ал.2, чл.40, ал.2, чл.41, ал.1, изр.2 от КРБ, чл.10, ал.2 от ЕКПЧ и чл.19, ал.2 от МПГПП правото на изразяване е прогласено за принцип, а неговите ограничения – за изключение от принципа. По този начин се извежда задължение за ограничително тълкуване на всяко ограничение, включително на това, което е допуснато за защита на неприкосновеността на личността /в това число нейните чест, достойнство и добро име/. До каква степен отива това тълкуване е ясно установено от ЕСПЧ в Решение от 07.12.1976 г. на ЕСПЧ по делото „Хендисайд срещу Обединеното кралство”. В това решение се казва следното: „Свободата на словото е една от основите на демократичното общество, едно от най-важните условия за неговото развитие и за развитието на всеки човек. Според чл. 10, т. 2, тя се прилага не само към „информация“ или „идеи“, които се възприемат благосклонно или на които се гледа като на безвредни или с безразличие, но също и към такива, които засягат, шокират или смущават държавата или която и да е част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и широкомислието, без които няма демократично общество. Позовавайки се на същото решение, Конституционният съд на РБ в Решение № 7 от 4.VI.1996 г. по конст. д. № 1/96 г. постановява следното: „Отделните права, предоставени от разпоредбите на чл. 39 – чл. 41 от Конституцията, задължават държавата да се въздържа от намеса при тяхното упражняване. Ограничаването на тези права е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията. Не се допуска ограничаването им със закон на други, извън посочените в Конституцията основания. При налагането на тези ограничения органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт са длъжни да държат сметка за високата обществена значимост на правото да се изразява мнение, на свободата на средствата за масова информация и на правото на информация, поради което ограниченията (изключенията), на които тези права могат да бъдат подлагани, се прилагат ограничително и само за да осигурят защита на конкуриращ интерес. Сред тези основания, възможността да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, е най-голяма, тъй като по този начин се охраняват честта и достойнството и доброто име на личността съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията. Това конституционно ограничение не означава, че не може да бъде осъществявана публична критика, особено на политически фигури, държавни служители и държавни органи”.
В своята практика по чл.10 от ЕКПЧ Европейският съд по правата на човека неизменно проверява наличието на трите предпоставки, които задължително трябва да са налице, когато се налага ограничение на свободата на изразяване. Тези три изисквания са: 1) ограничението да е предвидено в националния закон, 2) да е предвидено с цел защитата на някой от посочените в чл.10, ал.2 от ЕКПЧ интереси, 3) да е необходимо в демократичното общество. От особено значение при обсъждането на третата предпоставка е въпросът дали изказването представлява критика на една обществена или политическа позиция. Както беше посочено по-горе, в Решение № 7/1996 г., тълкувайки съотношението между свободата на изразяване /комуникационните права/ и правото на неприкосновеност на личността, Конституционният съд приема, че конституционното ограничение, охраняващо честта, достойнството и доброто име на личността, не изключва възможността за осъществяване на публична критика, особено на публични личности. Ето защо публичната критика на една публична личност по начало е законно действие на всеки гражданин в демократичното общество. В своята практика ЕСПЧ последователно провежда утвърденото си разбиране, че политическите фигури и публичните личности предварително и съзнателно приемат факта, че ще бъдат обект на засилено обществено внимание и щателно наблюдение на всяко тяхно действие, поради което трябва да проявяват толерантност в по-голяма степен. Границите на допустимата критика са по-широки по отношение на политик и публична личност, действащи в публичното си качество, отколкото по отношение на частно лице. В практиката си по този въпрос ЕСПЧ подчертава също така, че горното се отнася с особена сила за случаите, в които самият политик или публична личност прави публични изявления, които предизвикват полемика и критика.
Необходимо е да се отбележи и последователно провежданото от ЕСПЧ и ВКС разграничение между фактически твърдения и оценъчни съждения. Последните по самото си естество не подлежат на доказване относно верността им, но и те трябва да имат достатъчна фактическа основа. В много случаи преценката дали определено изявление представлява оценъчно съждение или фактическо твърдение може да бъде трудна, но разликата в крайна сметка е в степента на фактическа доказаност, която трябва да се установи. Изразяването на мнение обаче не може да бъде лишено от каквато и да е фактическа основа, като необходимостта от връзка между едно оценъчно съждение и подкрепящите го факти варира в зависимост от конкретните обстоятелства по всеки случай.
Настоящият съдебен състав намира, че от контекста, в който е употребена думата политолог, поставена в кавички и изразът „изживяващия се като политолог А.Т.” става ясно, че ответникът е направил едно оценъчно съждение, мнение за професионализма на ищеца. Не може да се приеме, че цитираният израз представлява фактическо твърдение. В случая обаче е изразено мнение, оценъчно съждение с негативен характер по отношение на ищеца, като е дадена негативна личностна оценка чрез квалификацията „изживяващия се като политолог”. Оценъчното съждение, мнението, интерпретацията може да са пристрастни, негативни, но не са факти, поради което не могат да бъдат проверявани за достоверност. Прагът на допустимата критика срещу една публична личност, каквато е ищецът в качеството си на политолог, несъмнено включва неговите изявления да бъдат оспорвани.
Следователно употребените в статията дума политолог, поставена в кавички и изразът „изживяващия се като политолог А.Т.” не могат да бъдат верни или неверни, тъй като представляват едно оценъчно съждение на изявленията на ищеца като публична фигура.
Посочените думи и изрази, които са оценъчни съждения относно професионализма на ищеца, не са лишени от фактическа основа и са в отговор на съждения на ищеца, дадени в статии, чиито автор е той, т.е в рамките на един публичен дебат в едно демократично общество, чийто основен елемент е плурализма /от лат. pluralis – потвърждение или допускане на множество мнения, възгледи или гледни точки по даден въпрос/.
Изразът „Т. обаче е навързал конспиративно всеки, когото му посочат за разкостване“ не превишава пределите на правото да се изразява мнение, на свободата да се дават оценки на публични личности и дейността им, и в този аспект не представлява злоупотреба с конституционно признатото право на медията да публикува мнение, още повече че изразяването на мнения /положителни или негативни/ е неразривно свързано с ежедневното упражняване на журналистическата дейност.
Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността (т. е. ако не осъществяват състав на престъплението обида).
Написаното, че „Т. обаче е навързал конспиративно всеки, когото му посочат за разкостване“, представлява коментар на действията на ищеца, свързани с упражняване на неговата професия, който може да надхвърля добрия тон, но не съставлява обида, нито клевета. Посоченото в статията не е факт, а предположение, което може да бъде направено свободно и не ангажира отговорността на издателя. Коментарът на изявления на трети лица /Б. Б./, направен през призмата на негативно към ищеца отношение, не съставлява нарушение на чл. 39, ал. 2 КРБ.
Следователно сами по себе си посочените изрази не обективират основание да се търси отговорност за деликт. Дори и да се приеме, че с изразите е употребена емоция повече от необходимото и са прехвърлени границите на добрия тон, това пак не налага извода за противоправност на извършеното деяние. Избирайки да бъде публична личност, каквато несъмнено е, ищецът е приел дейността и изявленията му да бъдат внимателно наблюдавани и обстойно коментирани не само от журналистите, но и от широката публика. В решението си по делото ”Лингенс срещу Австрия” европейския съд е приел, че налагането на санкция срещу журналист, изразил негативно отношение към публична фигура е равносилно на цензура, която вероятно цели да го обезкуражи да критикува за в бъдеще. Ищецът е публична фигура, която може да бъде подлагана на обществена критика на ниво, значително по-високо и интензивно от това, на което са подложени частни лица /защото се приема, че с оглед мястото, което заема в публичното пространство притежава и по-голяма морално-волева устойчивост и качества, отколкото са присъщи на обикновения гражданин/ и която трябва да показва по-висока степен на толерантност, особено когато самата негова дейност малко или много се изразява в публични изявления отправящи критика към други публични личности. Ето защо в конкретния случай ищецът не би могъл да има някакво изискване към ответното дружество, което е публикувало в електронната си медия посочената статия, в която е изразено оценъчно съждение /мнение/ с негативен характер, което не е целяло да накърни честта, достойнството и репутацията му в обществото.
Налице е задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, съдържаща се в решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 12/06.02.2013 година на ВКС, Трето гражданско отделение по гр.д. № 449 по описа за 2012 год.; Решение № 263/15.02.2013г. на ВКС, Трето гражданско отделение по гр.д.№ 1740/2012 год.; Решение № 209 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2013 г., III г. о., ГК; Решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 484 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III г. о., ГК; Решение № 581 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2009 г., III г. о., ГК; Решение № 557 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1599/2009 г., III г. о., ГК; Решение на ВКС, III г. о. по гр. д. № 1438/2009 г.; Решение на ВКС, I г. о по гр. д. № 5059/2008 г.
Анализирайки смисъла и цялостния дух и съдържание на публикацията, както и конкретно употребените думи и фрази, съдът стигна до извода, че се касае до излагане на субективно, макар и негативно журналистическо мнение, което е израз на конституционно закрепения принцип на право на мнение, което може да бъде изразено чрез слово – чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ.
С оглед на това не може да бъде ангажирана и гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата.
Поради изложеното съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски нито в писмения отговор, нито в хода на устните състезания, не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и доказателства за действителното им извършване, поради което съдът не следва да присъжда такива по реда на чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д.Т., ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес: гр. С., п.к. *, ул. „Д.“ № 2, ет. *, чрез Адвокатско дружество „Т. и Т.“ срещу „А.“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от В.Т.З., седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ц. Г.“ № *, ет. *, an. * в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1./ за заплащане на сумата от 5 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от разпространяване на обидни квалификации – думата политолог, поставена в кавички, чрез публикуване на 09.09.2013г. на статия „”Политологът” А.Т. напъвал да влезе в „Руското направление” в ДАНС, ама го отрязали!”; 2./ за заплащане на сумата от 5 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от използвания в същата статия израз – „изживяващия се като политолог А.Т.“; 3./ за заплащане на сумата от 5 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от използване на израза „Т. обаче е навързал конспиративно всеки, когото му посочат за разкостване“.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Afera.bg

ВЕСЕЛИНА ТОМОВА: СРЕЩУ САЙТА „АФЕРА“ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТЕРОР! ТЕРОР, СЪС СЪУЧАСТИЕТО НА ДЪРЖАВАТА И НЕЙНИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ.

След вчерашната 18 часова хакерска атака срещу сайта АФЕРА, днес в 13,45 часа бруталната хакерска атака срещу АФЕРА бе подновена с нова вихрена сила. Атаката дойде моментално след публикуване в сайта АФЕРА на текст, свързан с Делян Пеевски и Цветан Василев. Вчера, въпреки уведомяването на ГДБОП, никой не реагира на посегателството, което втори ден се извършва върху АФЕРА.
Това, което се случва втори ден с една от малкото български медии, която е свободна от диктата на „октопода“, стиснал за гушите управляващи и медии, е тотален, безпрецедентен ТЕРОР.ТЕРОР, ЦЕЛТА НА КОЙТО Е ДА БЪДА ОТКАЗАНА ДА СЕ ЗАНИМАВАМ С ЖУРНАЛИСТИКА, ДА ПИША ИСТИНАТА, И САЙТА „АФЕРА“ ДА БЪДЕ СРИНАТ И УНИЩОЖЕН.
ОНОВА, КОЕТО МИ ДАВАТ КАТО ПОСЛАНИЕ ТЕРОРИСТИТЕ – ПОРЪЧИТЕЛИ Е: „ИЗЧЕЗВАЙ! ЩЕ ТЕ УНИЩОЖИМ!“.
КАКВО СЛЕДВА ОТТУК НАТАТЪК – ПОРЪЧИТЕЛСТВО ЗА РАЗСТРЕЛ?!
Аз и екипа ми сме оставени САМИ ДА ВОДИМ ТАЗИ ВОЙНА. Нито „гелосаната“ ГДБОП, нито „гелосаното“ МВР, нито службите, нито прокуратурата в България реагират.
Както писа вече АФЕРА, ПРИ ВЧЕРАШНАТА АТАКА КЪМ САЙТА „АФЕРА“ БЕ УСТАНОВЕНО, ЧЕ ТЯ ИДВА И ОТ АДРЕС, СВЪРЗАН С ДАНС.
Днес атаката е замаскирана като идваща от „китайски сървър“. ВТОРИ ДЕН САЙТА „АФЕРА“ СЕ БОРИ С ДЪРЖАВАТА! ТОВА Е НЕПОСИЛНА БИТКА, ДАВАМЕ СИ СМЕТКА ЗА ТОВА.
НО НЕ СТЕ ПОЗНАЛИ, ГАДОВЕ, НЕ СТЕ ПОЗНАЛИ ИСТИНСКИЯ АДРЕС НА СЪРЦЕТО МИ.АФЕРА категорично заявява, че кръгове, свързани с управлението на държавата и с олигархичните им господари поръчват унищожаването на медията ми. Изпълнителите са ясни, като те могат да бъдат търсени и сред „колеги“, които са слуги на същата СИМБИОЗА.
МЪЛЧАНИЕТО НА ОПРЕДЕЛЕНИ МЕДИИ, КАКТО И БЕЗДЕЙСТВИЕТО НА ВСИЧКИ ИНСТИТУЦИИ ЯСНО ПОКАЗВА КОИ СА ПОРЪЧИТЕЛИТЕ.
Отново заявяваме категорично, че това е ТЕРОР. ТЕРОР, СЪС СЪУЧАСТИЕТО НА ДЪРЖАВАТА И НЕЙНИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ.Веселина Томова

ЗА ПРОШКАТА

В дните на пост, в дните на изгаряне на това, което е било смут, съмнение, в Заговезните Предвеликденски, има нещо, което е много съществено — денят на опрощението. Денят на опрощението! Това е, може би, върхът не само на етичността, вложена като смисъл и динамика в постенето, а това е най-дълбокото, което едно учение на Любовта можеше да даде — да простиш на врага си!
Именно този ден на прощението пред Великденските пости започва с гостуване на близки и далечни — като се почне от дома, когато детето иска прошка от родителите, когато родителите се обръщат към своите домашни богове (нека така да се изразим) и искат прошка за неизпълнен или лошо изпълнен дълг; когато към съседа отпратите добра дума и поискате прошка; когато през плет се здрависате, но простите в сърцето; когато отидете, както изрично се иска, от своя кръстник да поискате прошка, защото кръстникът е духовен баща. Англичаните най-добре са го нарекли „godfather“ — „духовен баща“.
Ето това е едно от най-големите задължения и в същото време и едно от най-големите благоволения — прошката. Нещо, което и като исторически факт е било действителност в нашия народ в тежките години; нещо, което е говорило за взаимност. Те са се поздравявали и са искали прошка точно на този ден — Заговезни Предвеликденски, пазейки идеята за Възкресението. Така че човекът на тези Заговезни на предпрощението фактически извършва погребение, за да има възкресение!
Ваклуш ТолевПовече за прошката и за поста можете да прочетете в списание НУР 1/1993 г.: http://nurmagazine.vaklush.org/bg/products/index/нур-1993/брой-1-1993/page/постът

Поредната гавра с моята Теди! Пиша и плача, но няма да се откажа да се боря! Много ми е интересно дали някой депутат или министър ще има куража да се изправи срещу мен и да отговори на въпросите ми

Здравейте, пише Ви Малина Тодорова Юрукова от гр. Златица.
Сигурно Ви омръзна от мен, но съм принудена да Ви алармирам за поредната гавра с моята Теди. Трудно намирам думите, за да опиша, и моля да ме извините. Не знам как да го нареча: закони на държава член на ЕС, които ограбват с ненужни такси деца с увреждания, правилници за прилагането им, които ни обричат на ежемесечно ограбване от страна на държавата, депотатското недомислие, не знам.
Искам отговор от властимащите с парите на детето ми дупките в бюджета ли ще пълнят, ще санират ли, или ще ги дадат на децата които раждат деца. След навършване на 16г. на Теди подадох молба до НОИ за отпускане на социална инвалидна пенсия. Отпуснаха и такава с разпореждане от 12.01.2015г. (прилагам две снимки на разпореждането, като се извинявам за лошото им качество) Сумата вече е в сметката на Теди, но не може да се изтегли. Първо Теди е малолетна и не може да се подписва сама, аз съм неин попечител, но за да се тегли всеки месец сумата, трябва да минаваме през съд, да има дело. Това означава – всеки месец да внасям 25лв. такса за завеждане на дело. Пропуснах да отбележа, че съда е в гр. Пирдоп и още разходи за път – 5 лв. отиване и връщане. Отделно излишно разкарване да проверявам дали дали е излязло решението. Прилагам Ви и снимка на вносната бележка за таксата, която внесох.
Парадоксът продължава: след това съдът по канален ред изисква доклад от социалните служби. Отново отварям скоба в деловодството на Районен съд гр. Пирдоп, не ми отговориха какви са сроковете за придвижване на молбата ми и най-вече в какъв срок ще получа отговор. Социалните служби когато им остане време ще минат в къщи на анкета, не че не се познаваме град Златица не е голям град. Някога след това посещение ще изготвят въпросния доклад, пращат го в съда и т.н.
А аз ще продължа да си чакам, ли чакам.
Далеч съм от мисълта да заобикалям закона, по какъвто и да е начин, но си искам парите на детето. Защо не дойдат да видят, леглото и дрехите, памперсите които изтърбушвам, пера, суша и лепя с хартиено тиксо (изпращам също и две снимки на памперсите), колкото и грозно да звучи. Има и още : не знам кога ще получим разрешението от съда, но банката в която се превежда пенсията, няма клон в гр. Златица, това означава нови, излишни, ежемесечни разходи до София, където има клонове на банката. Цялата тази гавра и цинизъм ще продължат докото Теди навърши 18 години, за да може от банката, към която е сметката и да издадат дебитна карта. Подчертавам това са парите на моето прекрасно дете, за 16 години държавата така я интегрира и социализира, а сега мизерната и пенсия ще си стои в банката. Аз не правя бизнес с парите на детето си, но имам моралното право като майка да реша, как и за какво да ги похарча, за нуждите на Теди.
Нямаме пари за ежедневните пътувания до София. Какво да отговаря на фирамата. Продължавам да пиша, да се моля и да прося, за да събера средства да пътуваме, а прословутата пенсия си стои на топло в банката. Принудена съм да съм просяк в собствената си държава. Моля за пореден път за помощ и съдействие, мили хора. От водеща фирма в тютюневия бранш, са внесли в сметката на клиниката в Красна поляна средства за рехабилитация на Теди, към днешна дата все още не сме ги използвали.
Пиша и плача, но няма да се откажа да се боря, докато не видя Теди на крака. Много ми е интересно дали някой депутат или министър ще има куража да се изправи срещу мен и да отговори на въпросите ми.Дата: 21.02.15г С уважение: М. Юрукова ДИАГНОЗАТА НА ТЕДИZADKULISITE.COM

НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИ! И НА МЕДИИТЕ, АКО ИЗОБЩО ИМА ТАКИВА У НАС! ХАКЕРСКАТА АТАКА СРЕЩУ „АФЕРА“ ИДВА И ОТ АДРЕС, СВЪРЗАН С ДАНС!!!!

НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИ! И НА МЕДИИТЕ, АКО ИЗОБЩО ИМА ТАКИВА У НАС! ХАКЕРСКАТА АТАКА СРЕЩУ „АФЕРА“ ИДВА И ОТ АДРЕС, СВЪРЗАН С ДАНС!!!! АМЕРИКАНЦИТЕ ОТКАЗВАТ ДА ПУСНАТ САЙТА ЗАСЕГА, ЗАЩОТО ХАКЕРСКАТА АТАКА ПРОДЪЛЖАВА И „АФЕРА“ ЩЕ БЪДЕ КАЧЕН НА ДРУГ СЪРВЪР, НО ЗА ТОВА ЩЕ БЪДЕ ОТНЕТО ВРЕМЕ ДО 48 ЧАСА. Никоя институция до този момент не реагира! А не реагира, защото атаката идва от специалните служби на България!!!
ВЕСЕЛИНА ТОМОВА

СКАНДАЛНО! АМЕРИКАНЦИТЕ СНОЩИ АЛАРМИРАХА, ЧЕ САЙТА „АФЕРА“ Е ХАКНАТ! БОКО, ПЕЕВСКИ И ШЛЯКАНИТЕ ВИ СЛУЖБИ, ДА ВИ Е…. СТРАХЛИВИТЕ ЗАДНИЦИ!

Всеки иска да му казват истината, но никой не може да я понесе и затова хакнаха Afera.bg
Шишковци, тикви, меверейци, опери, жълто-фекални сайтове… и всякакви крадливи и лъжливи обекти и субекти, предмет на публикациите на АФЕРА, изпонапълниха гащите и безсилни, въпреки властовите лостове и материални ресурси, с които разполагат, решиха да си отдъхнат поне за ден, като хакнат сайта.
От няколко месеца сайтът „Афера“ е подложен на непрестанни хакерски атаки, продиктувани от определени „банкянско-сарайски-библиотекарски“ кръгове. Вероятно вчера вече са направили пробив в сървър-системата, защото днес, след полунощ, сайтът „Афера“ не можеше да бъде зареден.
След като разбраха, че колкото и съдебни дела да заведат на собственика и гл. редактор Веселина Томова, тя няма да се откаже да пише истината, прибегнаха директно към унищожаване на „оръжието“ й.
„АМЕРИКАНЦИТЕ СНОЩИ АЛАРМИРАХА, ЧЕ САЙТА „АФЕРА“ Е ХАКНАТ! ЗАЩО АМЕРИКАНЦИТЕ ЛИ? ЗАЩОТО „АФЕРА“ Е КАЧЕН НА АМЕРИКАНСКИ СЪРВЪР! СЛЕД ПОЛУНОЩ Е ЗАПОЧНАЛА ТОТАЛНА АТАКА! САЙТА ЩЕ БЪДЕ ПУСНАТ КЪМ ОБЯД, ДОКАТО СЕ ИЗЧИСТИ ОКОНЧАТЕЛНО! БОКО, ПЕЕВСКИ, И ШЛЯКАНИТЕ ВИ СЛУЖБИ, ДА ВИ Е…. СТРАХЛИВИТЕ ЗАДНИЦИ!“, написа на страницата си във Фейсбук Веселина Томова.
И СЕГА, КАТО ХАКНАХТЕ АФЕРА, МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ ТОВА ЩЕ ВИ СПАСИ ОТ „РУСКОТО РЕСТО“ ИЛИ ЧЕ АМЕРИКАНЦИТЕ ЩЕ ВИ ЗАОБИЧАТ??ZADKULISITE.COM

ОТ 16 МИЛИАРДА ПОТЪВАТ В ЧЕРНА ДУПКА 10 МИЛИАРДА. КАКВО ЩЕ ПОГАСИМ КАТО БОРЧ, КАКВО ЩЕ ПОТЪНЕ

На 13 февруари публикувах тайните документи по дълга и описах какъв екзотичен като финансов инструмент борч ще вземем, пълен с подводни мини, понеже може да променя всичките си параметри напред във времето. Т.е. парламентът ще ратифицира един неверен чек, в който после всичко може да придобие нови измерения – без неговия параф. От сумите до лихвите, от сроковете до условията – според волята на инвеститори и финансов министър.
А днес ще видим какви са нуждите на държавата, с които се мотивират тези почти 16 млрд. лв. – какво има да се гаси като като борч и какво остава, за да потъне в бездънната черна яма на банките ни и фирмените обръчи. Някои автори направиха свои изчисления, които посочиха разминаване между нужди и искани суми,но вместо да ги постна, реших аз да направя своите. Най-малкото защото в сметките са пропуснати траншовете от ЕС и сложната смеха на финансиране на дефицитите и чрез тях.
Прегледах всички емисии и всички международни договори за заем. Равносметката на падежите:
ВЪТРЕШЕН ДЪЛГ
– 1758,8316 млн. – от предишни години
– 2069,664 млн- – краткосрочен, взет през 2014 г.
– вноски по погашения от 159,809 млн. за структурните реформи (25-годишни заеми). Те се погасяват на равни 20-годишни вноски. Т.е. по 7,9945 млн. на година или общо за трите години 2015-2017 стават 23,9835
Общо стават 1758,8316+2069,664+23,9835=3852,4791 млн.
Но през януари тази година са погасени главници за 150 млн.
Т.е. сумата е 3702,4791 или 1893,0475 млн. евро.
Една бележка – през януари и февруари са взети 350 млн. лв. нови заеми на вътрешния пазар. Иначе за годината са планирани почти милиард и по всичко личи, че той ще бъде надхвърлен. Тези вътрешни заеми няма да ги слагам в сметката, защото обслужват текущи нужди, а не връщане на главници.
ВЪНШЕН ДЪЛГ
– от 1 януари имахме да погасяваме дълг с остатъчен до падежа година срок на стойност 2393 млн. евро. От тях е погасен в средата на миналия месец (януари) борч, взет навремето от Милен Велчев е 893,4 млн. евро равностойност. Така че тази сума трябва да я извадим от разчетите за бъдещи плащания
– проблем тук са не облигационните емисии, а данните по заемите, взимани от Световната банка, Европейската инвестиционна банка и тези за инвестиционни нужди. Тяхната сума като погашения на главници се сочи за 1190,43377 млн. евро. Но тя е посочена за 5 години напред, а не само до края на 2017. Наложи се да прегледам масива си с всички договори. При Световната банка погашенията се плащат на годишни вноски, при ЕИБ основно накрая на срока на заема, при инвестиционните – и по двата начина. Равносметката се стопи почти наполовина – на 657,245 млн. евро. Уточнявам, че все пак това не е точното число, понеже някои данни са спорни, а има и засекретени клаузи, от които не притежавам всички.
Така по външния дълг сумата възлезе на 2156,845 млн. евро (възможни са дребни отклонения)
ЛИХВИТЕ СА ПРЕДВИДЕНИ ОТДЕЛНО В БЮДЖЕТА (без тези за новия дълг, с който амбицията да не се прехвърля 1% плащания за тях от размера на БВП отива по дяволите.
ОБЩАТА СУМА НА ГЛАВНИЦИТЕ ПО ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШЕН ДЪЛГ Е 4049,8925 млн. евро.
Но вместо 4 милиарда евро България се кани да вземе 8 милиарда!
Освен това има и други приходи, невключени в бюджета, които могат да отидат за нуждите. Например заема (2 млрд.), даден на Фонда за гарантиране на влоговете, трябва да бъде върнат от него за сметка на вноските на банките (по темата какво ще стане с Фонда и как скандално ще се окраде чрез закон от него, ще посветя отделен пост, понеже парламентът онзи ден гласува на първо четене далаверата. Всъщност ще повторя онова, което написах на тази тема на 13 и 17 ноември 2014 г.).
Има и едни 900 млн. помощ от държавата, които Първа инвестиционна щеше да връща първоначално в края на ноември м.г., второначално – през март т.г., а засега като предпоследно – през май 2016.
Само по тези два парафа сумата е 2,9 млрд или 1,4827 млрд. евро за взимане, които кой знае защо, правителството не е включило в разчетите си.
Така, че сметката не само не е 8 млрд. евро (почти 16 млрд. лв.), както лъже коалицията, ГЕРБ, премиерът , министър Горанов, а 4 милиарда, а с двата „забравени“ приходни източника (посочих ги в горния абзац) пада на 3 милиарда.
ТАКА ХАРТИСВАТ ЕДНИ 5 МИЛИАРДА ЕВРО – 10 МИЛИАРДА ЛЕВА В ПОВЕЧЕ.
НЕ СЕ ЗНАЕ ЗА КАКВО И КЪДЕ ЩЕ ОТИДАТ, НО ИНАЧЕ СЕ ПРЕДПОЛАГА ПРИ КОЙ (КОИ).
Някой ще ми каже – правителството е сметнало и размера на бюджетните дефицити, но вие не го включвате в разчетите си, което е некоректно. Дефицитът е прогнозиран за тази година. За следващите са очаквания. Общо е в размер за трите години на 6.495 млрд. (3.320 млрд. евро).
Но да попитам министрите – защо пресмятате в сметките си дефицита за три години напред?! А не пресметнете заедно с него новия дълг, който ще емитирате на вътрешния пазар през тези години (поне 3.5 млрд.), новите международни заеми – от световните пазари, от Европеската инвестиционна банка (които декларихте вече – там са над милиард евро), от Световната банка, и т.н., и т.н. които ще вземете през този период?! Сумите им напълно покриват дефицитните ви разчети.
Аман от евтини манипулации! .
А парите от Европа смятате ли?! Също не.
И последно – има още един източник на средства – най-надеждния и необременяващ: РЕФОРМИ, АНТИКОРУПЦИОННИ ДЕЙСТВИЯ, НОРМАЛНА ИКОНОМИЧЕСКА СРЕДА.
С ЕФЕКТ ЗА МИЛИАРДИ И МИЛИАРДИ ОЩЕ СЕГА И ДЕСЕТКИ И ДЕСЕТКИ МИЛИАРДИ НАПРЕД ВЪВ ВРЕМЕТО.Григор Лилов

Велизар Енчев: Санирането плаче за Конституционния съд

Ако трябва да говоря политически за санирането, което предлагате звучи така – от данъците на едни хора ще се вземат пари, за да се оправят имотите на други граждани. Юридически обаче тази идея плаче много за Конституционния съд, защото се накърнява основно право. Това заяви независимият народен представител Велизар Енчев при разискванията за политиката на МРРБ за санирането на жилищните сгради.
„С парите на всички данъкоплатци се облагодетелстват не повече от една основа от хората, които ще получат саниране. Това противоречи на Конституцията, където пише, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Публична тайна е, че санирането ще засегне само 4-те големи града – София, Пловдив, Бургас и Варна, където кметове са от ГЕРБ и са надяват с тази мярка да спечелят отново.
От Камарата на архитектите казват, че организацията по обществените поръчки по програмата за саниране създава условия за корупционни практики. ако Патриотичния фронт подкрепят това, което става днес и законът за дълга, трябва да се прекръстят на Паричен фронт“, заяви Велизар Енчев.

Само Васил Левски има прозвището Апостола, защото този човек наистина беше с провиденцията на апостол!

Той беше всичко! — Дързостта на хан Аспарух,
прозрението на княз Борис,
мъдростта на цар Симеон,
далновидността на цар Калоян,
копнежът на цар Иван Асен II,
жертвоготовността на патриарх Евтимий и
бродничеството на Отец Паисий.И ТВОЙ ЕДИН СИН, БЪЛГАРИЙО…Времето е в нас и ние сме във времето!
Левски
От изконни времена и досега човекът е най-мистичната и най-реалната жертва пред олтара на свободата — свобода от грях, свобода от тирания. Много са жертвените клади на хорището на историята ни, но има една свята жертва, пред която мъже и жени, деца и старци, свои и чужди са подгъвали колене. Тази жертва е Васил Левски!За своето дело Левски взе кръв от народа, път от Христа и воля за живот от идеята за Свободата. Кръвта е паметта на нацията в традиции; пътят е болка, избродена без страдание; идеята за Свободата е отгробена надежда за осъществяване.
Един народ върши погребение не само защото е подвластен на закона на смъртта, а защото вярва във възкресението. Жертвите опровергават колебанието (дете на страхова психоза) и късат веригата на послушанието. Ако съберем костите на падналите за свободата на България, ще имаме още една Стара планина.
Васил Левски е обесен край София като най-големия враг на Османската империя. Там е извършена неговата предсмъртна венчавка, неразтрогваемият брак с единствената му невеста — България. В нейните скути той положи своите кости с клетва за вярност и в нейната душа вля непокорения си дух. Не неизбежният край му дава величие, а величието на делото му отреди достоен край — такива жертви не се оплакват, те се митологизират! Нито възрастта на свободата ни е толкова голяма в сравнение с робството, нито неговата смърт е толкова далечна, че да загубим памет за нея.
Но всички знаем, че имаше време, когато партия и държава си позволяваха да ни лишават от памет, от коленопреклонение, от принос на цвят и сълзи пред светостта на нацията, пред народната свяст, пред иконата на свободата Васил Левски. Години наред църквата говореше с приглушен глас само за дякона, а държавната и политическа власт само за революционера. А той беше дякон в храма на свободата и революционер в душите на хората!
Левски свещенодействаше само пред един олтар
— Народа!Даваше на людете само едно причастие
— революцията!Обрече и даде само една жертва
— себе си!
Искаме ли да го опазим от унижение, не бива да го сравняваме с оперетните революционери и вождове. Те рушаха, той зидаше! Той свидетелстваше срещу султанщината и в освободена България. Страхът на поробителя го обеси и обезсмърти, но страхът на властника у нас го погреба в мълчание, защото той спомня борбата срещу тиранията и на чужди, и на свои.
Кой беше Левски? Дете на майчина и бащина радост, послушник и бунтовник, воин и командир, идеолог и стратег, верен ученик на Раковски и достоен приятел на Каравелов, син на поробена България и определена жертва на Бог и Родина.
И мисля, че няма по-достоен израз от този — когато е приканена една майка Родина, една Космична майка:
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Тази родина има много синове, които са готови за нея да увиснат на бесило, но тогава е висял един син — неизмерим и велик! И ние не можем да не бъдем смутени дори и в най-доброто си чувство, когато искаме да потачим личността му и неговото дело.
Тези, които владеят нумерологията, които се занимават с ония числености, дадени от Великите посветени, ще видят неговото завършено дело. Последните две цифри от годината на раждането му обърнати дават годината на смъртта му — 1837-1873 — и в двата случая е десятка, т.е. завършено дело. (От тази страна никой не е поглеждал още.)
В детството си той, вероятно в своята вътрешна одая, се е съсредоточавал така, че е могъл да роди потреба от Бог в душата си, за да може още през 1858 година да стане монах. Било мотивирано от това, че останал сирак, а вуйчо му бил свещенослужител!? Не! Една душа, която е обречена на голготски път няма да отиде на такова моление. Този човек беше белязан и получи една грамотност, малко странна и по-достойна — това беше грамотността на съприкосновение с ценностите на религиите, за които и сега се ратува само като словесна еквилибристика. Защото, когато той дава обет на обручение за монашество (и става дякон Игнатий) три големи тайни трябва да направи живот, три големи бариери трябва да премине и с три ключа да заключи празномислието. Първото е обетът за нестижание — нищо да не притежава. (И затуй в онова тефтерче ще впише, че за един грош си купил халва.) Другото задължително правило за един истински монашески живот — в дух, път и тяло, а не на книга — е целомъдрието. И той го извърши както със своето тяло, така и с душевността си. А плачът на онази мома, която копнееше за него и пожертва цялото си богатство, за да бъде опериран и спасен, и стана също монахиня? — на нея той даде само утешния знак на взаимно божие служение. Левски имаше целомъдрие, на което може да се поклони не само монашеската институция, велики посветени трябва да се поклонят. Тази тайна — монашеството, го обрече и на вътрешно вглъбяване, вътрешно служение. Тя е, която го доведе в безрезервна жертва. И съвсем не е верен стихът на Иван Вазов, че тесен бил манастирът за неговата душа. (А тази прословута фраза е сложена и на Сопотския манастир!?) Това е фантазия на човек, който не е имал усет (а той подхвърли и тезата за предателството). Не му беше тесен манастирът, защото и след участието му в Първата легия (в 1862 година) Левски се завръща в Карлово и продължава още една години да служи като монах. Тази обреченост в монашеско живеене в продължение на почти шест години изведе от евангелските истини — Бог е в човека и човек е в Бог, голямата мисъл: Времето е в нас и ние сме във времето — ние го обгръщаме и то ни обгръща. Това беше неговото голямо знание.
Така трябва да погледнем на Левски в духовната му принадлежност и физическото му служение. Той и духом, и физически приложи Учението на Христос, а жертвата си даде не само като подражание, а и като самосъзнание. Левски трябваше да освети пътя си, защото само просветленият може да има гроб за възкресение. И когато съдбовната ръка го пое, той свърши и социалното си дело, тъй като религия не се прави и олтар не се издига вън от човека. Съдбовната обреченост беше толкова властна в душата на Левски, че той не можеше да роди съмнение да извърви пътя на Христос.
Ето защо не като съблазън беше изведен от манастира, а в името на едно служение, в името на националната свяст.Човекът като дух е космичен, а като душевност в националното духовно ядро е принадлежност към исторически път, обречен от съдбовност.
Следователно Левски носеше една отговорност — както на своето минало, така и на историята — да послужи за Свободата. А религията на роба е свободата!
Левски напусна божията обител и започна своето свещенодействие в храма на поробените. С хоругвата на свободата прекосява родни и чужди земи. Носи едно сърце и десетки образи и имена. Всяка стряха е негов дом, всеки дом е негова крепост. Той не отрече дом и семейство, той ги осмисли, но отрече суетната слава и евтино първенство. Отрече лъжата в общонародното дело — Трябва, байно, да си кажем кривиците.
За какво се бореше Левски? За самосъзнателност и човечност; за правда и свобода — и политическа, и духовна; за свобода човешка — за всеки — не за класи, не за партии. Той — в голямата идея, че свободата е най-голямото благо, което може да бъде облечено в дрехата на социалната необходимост, предвари донякъде идеите, които духовните вълни ще дават в бъднини. Свобода като копнеж за социално битие, свобода като възможност на осъществяване в тази наша телесност винаги е съществувала (говори се за социална свобода и за вътрешна свобода), но Свободата като духовна вълна е нещо съвършено друго — слияние с Бога. (И тогава не могат да се изнасят нито категории, нито съпоставки.) Сега говорим за свобода като потреба на човека, като историческа необходимост, но в една безизходност да я видите като потреба на собствения си народ и тогава да се принесете в жертва, е наистина прозрение и далновидност.
И в цялата ни история само Левски е кръстен Апостол — Апостол на българската свобода! През 1868 година Раковски — патриархът на българската мисъл за въстание и всеобщност, вече го нямаше; оставаше той — белязаната личност, закриляна от историята и поела пътя на апостолството, на една нова религия, религията на свободата. В Христовата религия — на Любовта, прощението беше живот, а в религията на Левски — на свободата, беше мечът, не само кръстът. Но в нея стоеше прозрението му на държавник — да създаде Нареда на работниците за освобождение на българския народ, в която ще каже — както Христос на апостолите и учениците Си — че всички, независими от вяра, от народност, ще бъдат равни пред един всеобщ закон. Защото ратуваме за една демократска република, ратуваме да се освободим от държавна тирания, да преобратим света и да дадем хляб и свобода. Каква е подбудата за тая борба? Борба срещу робство, тиранство, безчеловещина, борба срещу турското правителство на Балканите. Това са всеобщи политически идеали, знайни, някои от тях манифестирани, но никой такава толерантност в своята борба не беше раждал — няма българи, няма турци, няма гърци, няма евреи, а има нужда от свобода. Като се освободим, ще отида и на други народи да помагам!
Когато Левски прави този устав, той казва, че са нужни няколко неща: първо — уреждане. (Това е да носите идеала и да признавате структурата.); второ — пари. (Сега всички казват първо пари!); трето — хора; и най-после — оръжие.
Забележете каква йерархия за борба: първо е нужна идеята — проницанието, благословението; нужни са идеали, структури; после средства; след това хора, на които трябва да се даде път. А един монах преди него вече беше хвърлил семената — О, неразумний, защо се срамуваш да се наречеш българин. (Виждате, за нашата свобода монаси се борят — един хвърли светлина, друг с революционната си дейност я доведе до осъществяване.)
Така за Свободата нужно е какво? Вяра! — вяра като сила, градена и сложена в пазвата на всеки човек. От нея расте дървото с потребните ни плодове за свобода. Нужна е и Църква! А той я тачеше — никога не изживя чувството на страх да влиза в църкви и да пее херувикото във възслава. Нямахме свобода още, но нужен беше храм като вътрешна святост. Христос рече: Когато направите себе си храм, когато двама души са в Мое име събрани, Аз съм при тях. Ето такъв храм беше нужен. И дякон Игнатий им го носеше, той свещенодействаше в този храм на човешката душа. Там ги кръщаваше — в купола на революцията!
Беше нужна мисия и мисионер. И той ги осъществи! Двеста огнища, двеста клади из цялата ни страна — Тракия Беломорска, Македония, цяла Добруджа… Той имаше служение в името на България; жизнен път — обречен и достойно изходен; кончина, несравнима по мистериалност и почитана не само от нас, но и от онези, които пращат такива синове да ратуват за нещо повече от обикновената ни трапеза — за свобода. Левски не беше тръгнал съблазнен от величие за жертва, не потърси и евтино спасение (можеше да отиде и в Румъния или пак в манастир). Не — той като Иисус трябваше да изходи голготския си път. Това е доброволна жертва на съразпване! В тази теза нямам съмнения — не считам, че имаше предателство. Имаше отговорност, пред която трябваше да положи жертвата си, за да не бъде смутена душата на тези, които вдигна в цялата страна.
Легенди са нужни, за да има възторг. А това, че не е предаден, не го прави по-малко велик. (Като че ли навикнахме в историята си непременно чрез предателства да показваме великите си личности.) Обречеността не идва от това, което може да каже хлевоустието. Защото Христос каза изрично на Пилат: Ти нямаше да имаш власт, ако не ти беше дадена. Така че формулата „нека имаме предател, за да бъде велик този, който страда“, не е вярна в същината си.
Христовият бунт беше бунт на душите, бунт на заробените. Това извърши и Левски. И когато огорчението от сътрудниците вън от страната го сполетя, в духовна зрялост и мисловна отговорност той каза: От ничия ръка помощ няма да получим, ако ние не си направим своя революция и своя свобода. И тогава изрече обречението си: Ако печеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си. Той не каза „себе си“ (както твърдят граматиците), а — „мене си“. Така и направи! Нямаше кого да спасява, щом беше решил да се жертва. И затова на процеса рече: Аз съм виновен и никой друг! Левски беше съден сам, но беше достатъчен за всички, защото въплъщаваше всички.
Затова казвам, че Левски беше взел и духовната същност на тази нация, която винаги се е изразявала в големи исторически мъже. От нейния творител — Аспарух, до нейния кръстител — Борис, всеки я носеше.
Пред олтара на свободата няма малки и големи народи, няма мъже и жени, няма деца и старци — има само обречени и самообричащи се. А Левски се себеобрече! Не в пресметливостта за героизъм, нито в чувството на самосъхранение. Гибелта е смутителна, но жертвата е отворена врата за път и той беше я приел и беше я дал. Трябваше да бъде само осветена. Процесът е едно позорище — както по процесуален характер, така и като обвинение, защото нито обвинителен акт му се връчи, нито защита имаше. И ако нашата история не е поискала проверка на процеса, мисля, че достойно е постъпила, защото величието е историческо измерение и нравствена категория, а не правно нарушение от локален или национален мащаб.
Не е нужно оправдание срещу една недостойна присъда с мотив изменник. За измяна на родината е съден — да, Левски беше поданик на султана, но беше и другородност, и друговерец. Той имаше историческа държава и я носеше като съзнание. И тогава защо трябва да му отнемем величието, че е принадлежал към оная родина, която сега е жива, и да приемем една теза, че той е изменник? Величието не може да бъде измервано с друго освен с историческо измерение!
Нравствените категории и величието на подвига са измерими само с историчност — не с акта на правния статут. А сега се чуват хлевоустия, че не може да бъде канонизиран, защото процесът му бил криминален. Това е низост в историческия ни път!Левски не трябва да бъде канонизиран, защото ще влезе в една само църковна олтарност, а той е на историческия ни иконостас!
Религиите имат наистина дълъг живот, но все пак си отиват. В историческото си битие народите са сменяли религии, но не са сменили своите синове. Авитохол е изповядвал Тангра. Но е жив в съзнанието не като тангрист, а като българин. Защитавам тази теза, защото не искам да се лишава целостта на историческия дух на един народ в посветено признание на свои херои. Ако внесем Левски в иконостаса на Източно-православната църква, ние ще го ограничим като историческа и космична даденост. А делото му е дело Христово, дело Божие. Той е служител на Бога в името на историческия път на една белязана нация!
Можеше ли да бъде освободен! Да! Но защо революционното движение не го освободи? Мисля, че една духовна енергия беше осенила прозрението; болката и мъката бяха големи, но прозрението не позволи да бъде унижен!
Какво ни остави Левски, какъв блян ни завеща?В името на народа жертвата е неизмерима!
Следователно болката на един народ ще определи желанието за жертва — и тя трябва да бъде несмутена и цялостна. Вътрешната радост, която Апостолът ни остави, е да бъдем будни пред олтара на Свободата. Пред този олтар най-святата и мистична жертва е човекът и всеки, който иска да каже: „Ecce Homo!“ — „Ето Човека!“, нека несмутено даде своето.
Това е Левски, тази икона на свободата — от неговото богослужение до неговото народослужение. А народът е Божий, защото човекът е сътворен от Бога!Левски няма да бъде забравен. Достатъчно голям е в историята ни, за да не бъде забелязан; достатъчно свят е в душата и в делото си, за да не бъдем респектирани в признание. Достатъчно смирен е, за да не бъдем смутени, че ще ни вземе гордостта; достатъчно велик е, за да не се срамуваме, че нямаме големи синове! Само Васил Левски има прозвището Апостола, защото този човек наистина беше с провиденцията на апостол.
Той беше всичко! — Дързостта на хан Аспарух,
прозрението на княз Борис,
мъдростта на цар Симеон,
далновидността на цар Калоян,
копнежът на цар Иван Асен II,
жертвоготовността на патриарх Евтимий и
бродничеството на Отец Паисий.
Той носеше дързостта на хан Аспарух, щом посегна на една велика империя; прозрението на княз Борис, щом кръсти в купола на свободата цял народ; мъдростта на цар Симеон, щом каза Времето е в нас и ние сме във времето; далновидността на цар Калоян, за да признае всички и да вярва в силите само на своя народ; копнежът на цар Иван Асен II, защото живя за свободна от чужди и свои врагове България; жертвоготовността на патриарх Евтимий — добрият пастир дава душата си за стадото; и бродничеството на Отец Паисий с неговия призив: О, неразумний юроде… Васил Левски носеше всичко, което е правила България!
Съдбата е изпратила този свой син, за да върне на историята едно забравено име, един народ, чийто Дух се облече в плът и кръв. Пред тази плът, която почива в родната ни земя, и тази кръв, която сега е народната душа, ние смирено се прекланяме — признателни, че имаме Отечество, обречени на вярност да пазим неговата свобода!
Поклон, сине на България!
Ваклуш Толев