Категория: Общество

ДЪРЖАВОПОДОБИЕТО НИ ПРОДЪЛЖАВА ДА СЪЩЕСТВУВА КАТО НЯКАКВА СТРУКТУРА, А КРЕПОСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ ПРОДЪЛЖАВА БУДНАТА СИ КОМА

Доц. д-р Вучков напразно руча краставите жабета. Писанчев и Лазаров изгоряха по волята на сценариста. Гениални сценки ни разиграват вчера и днес. А Борисов заяви в прав текст: „Всеки, който ме познава, знае, че съм неуправляем.“ В отоговор на риторичния си въпрос „Кой управлява държавата?“.
Чудото, че държавоподобието ни продължава да съществува като някаква структура, продължава да удивлява не само мен.
Въпросът за трансформирането на МВР в Министерство на вътрешната социология вече не е актуален. А по всичко личи, че приоритетите продължават да бъдат криминални.
Сега е по-важно да разберем наясно ли са партньорите на ГЕРБ с кого всъщност си имат работа и ще продължават ли съучастието си в тия антинационални шашми и шашарми.
Равнение по сараите! Мирно!
НОВИЯТ МВР началник вероятно в първата си вътрешноведомствена заповед ще разпореди на служителите да бъдат раздавани не шлифери, ами ямурлуци. Това се налага в отговор на новата стилистика на премиера Борисов. Предвиждат се и активни мероприятия по картофените ниви в отечеството, както и интензивно отглеждане на овце, за да се отговори на засиленото търсене на ОВЧО месо в международен план.
СЕДЕМ МЕСЕЦА ни делят от местните избори. Фантазията ми е безпомощна и безсилна, за да си представя поне приблизително какви спектакли ни очакват и на какви селски сбивания ще се нагледаме до октомври.
За реформите – забравете! Такива просто няма да има. Дори и като подобия и имитации. Крепостното население продължава будната си кома.
Любо КОЛЬОВСКИ
Колаж Б.Б.: Фейсбук
Колаж Р.Б.: Лена Георгиева

БОРИСОВ ДАВА ЗАЯВКИ, ЧЕ РЕФОРМИ НЯМА ДА ИМА. ОСНОВНИТЕ ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНИ СА ДПС И ФИРМИ БЛИЗКИ ДО КРЪГА ДОГАН-ПЕЕВСКИ. НЕФОРМАЛНАТА КОАЛИЦИЯ ГЕРБ И ДПС Е ПРИКРИТА ЗАД

Ефектът от оставката на Веселин ВучковОставката на Веселин Вучков е изключително лош сигнал, който ще срине и без това крехкото доверие в кабинета, пострадало от непрозрачното теглене на заем, действията на министри като Горанов и Рашидов и засега неслучващите се реформи.
Министърът, който беше свеж полъх на адекватност, модерност и липса на репресия след личности като Румен Петков, Михаил Миков, Цветан Цветанов и Цветлин Йовчев чрез достойната си постъпка показа, че пред опитите за промяна на системата е поставена стена, но този знак беше заглушен и смазан от истерия, лъжи и противоречия.Няколко са проблемите, които избиха над повърхността през вчерашния ден, и нито един от тях не е за пренебрегване.
Потвърждават се съмненията, които мнозина граждани имаха още при формирането на коалиционното правителство, че ГЕРБ не са се отървали от зависимостите си от олигархичния октопод, който задушава държавата. След над година протести срещу модела #КОЙ и още над 100 дни компромиси с какво ли не стана пределно ясно, че няма нито политическа воля, нито дори желание за събаряне на модела от страна на най-големия коалиционен партньор, а някои представители на РБ по никакъв начин не отговарят на очакванията на избирателите си.
От много действия, включително в сферата на сигурността, правосъдието и изграждането на големи инфраструктурни обекти като Северната тангента основните облагодетелствани са ДПС и фирми от техния кръг, близки до кръга Доган-Пеевски, а неформалната коалиция между ГЕРБ и ДПС е прикрита зад евфемизми като „плаващо мнозинство по целесъобразност“.
С приемането на оставката на ключов като ресор министър, само за да се запазят фигури, близки до престъпното и репресивно управление на кабинета „Орешарски“ Борисов дава заявка, че реформи няма да има или пък ще има „реформи“ както и когато той ги вижда. Сигналите за това се появиха преди месеци, като все пак имаше надежда, че заявеното желание за нов начин на работа, разумните хора в правителството и в парламента и крайната нужда от промяна все пак ще доведат до някакъв обрат.Пълна неадекватност от страна на премиер и двама вицепремиери. За съжаление на върха на държавата има хора, които явно или не знаят за какво са там, или имат втори дневен ред, различен от този на избирателите и обществото като цяло.
Нацупената реакция на Борисов, плод на огромно его, избила в „най-важния ми ден“ единствено идва да ни покаже, че нямаме Борисов 2.0 и досегашното му въздаржание от обидна реч, неадекватни постъпки и хюбрис е към своя край. Най-важният ден, в който идва директорът на ФБР би трябвало да е от значение за цялата държава, която все още е притискана икономически от организираната престъпност, а не само за един. Усещането, че отново имаме насреща си човек, който не осъзнава ролята си като премиер – да служи, а не да му служат се завръща с пълна сила, за съжаление.В добавка към Борисов отново стана ясно, че вицепремиерът Миглена Кунева освен, че не в състояние да има мнение, откровено лъже, като нарича „лични причини“ обоснованата мотивация на Веселин Вучков, без дори да си даде сметка, че обществото ще види стенограмата от заседанието на МС няколко часа по-късно.
И разбира се, черешката на тортата бе появата на другия вицепремиер Румяна Бъчварова, която в национален ефир си позволи да прави внушения за някакво влияние, волно ли, неволно ли над Веселин Вучков, с което остави усещането, че крадецът вика „дръжте крадеца“.
Поведение, което видяхме от Валерия Велева, Бриго Аспарухов и други, познати с обслужването си на престъпни кръгове, но неподходящо за вицепремиер на държава от ЕС. Подобни внушения в момент, в който излизат сигнали за зависимости между тайни служби, бившата ДС, кръгове около Мултигруп, Пеевски и Доган са добре дошли за споменатите, но пък оставят много лошо усещане в хората, които искат незабавни реформи и промени на модела.
Шумът в ефира пък допълнително обърква голяма част от гражданите, които поради едни или други причини не са навътре в случващото се, не разбират нуждата от реформи, не получават адекватна информация от масово зависимите медии и поради тази причина трудно ги подкрепят.
От тук насетне, при ясно заявено желание на Веселин Вучков, че няма да се върне на поста правителството и управляващото мнозинство нямат много полезни ходове, за да възстановят загубеното доверие, което би им дало въздух за провеждане на заявените политики и реформи. Незабавната смяна на Писанчев и Лазаров са първата стъпка, но това, което обществото трябва да види веднага след това е задействана съдебна реформа, ефективна борба с корупцията във всички сфери, особено в МВР и прокуратурата, прозрачност, включително за теглените заеми, прекратяване на източването на държавни и общински средства през различни схеми, прекратяване на репресиите над граждани, истината за „Червеи“ и следенето на протестите през 2013 и разбиване на монополите на мафията.
Естествено, добре е управляващите също така да си дадат сметка, че живеят през 2015 година в Европа и че управляват хора, често доста по-учени, по-пътували и повече работили от тях. Уважително отношение към избирателите е нещо, на което трябва да се научат, за да продължат да заемат постове и да получават заплата като служители на обществото.Магдалина Генова
www.nervousshark.wordpress.com

Петстотин години османско робство – според премиера на България Борисов са „5 века чуждо управление“

Ето как изглежда официалното обръщение на премиера Бойко Борисов по случай 3 март – публикувано в официалния му профил във Facebook.
„С този акт българите връщаме своята държавност СЛЕД 5 ВЕКА ЧУЖДО УПРАВЛЕНИЕ“. Звучи все едно че БСП са се задържали на власт някой и друг мандат повече.
А пък с въстанията и съпротивата преди освобождението сме били „ПРЕДИЗВИКАЛИ руско-турската война“. Т.е. войната е нещо като природно явление, чийто нрав познаваме и хитро сме провокирали да се случи – примерно като да гърмиш в основата на някоя лавина, за да я накараш да падне…
Но странно, хем ние сме я предизвикали тази война, хем тя почти не ни е касаела – премиерът казва, че „на днешния ден през 1878 година в Сан Стефано ДВЕ ИМПЕРИИ – РУСКАТА И ОСМАНСКАТА, сключват предварителен договор, една от клаузите на който е създаването на Княжество България“… Ей така – между другото.Стефан Янков

Трети март не е празник, а съдба!

Трети март беше освобождение, но не и свобода. Именно защото освобождението не е още свобода. Освобождението е акт на отмятане.
Свободата не е жертвата на освобождението – свободата е посветеност – тя е единство между Дух и Материя!
Казано е от изконни времена – на олтара на Свободата се извършва най-мистичната и най-реалната евхаристия.Трети март – ден на Освобождението! Трети март като съдба на нашия национален дух е историческа провиденция, чакана столетия, и се изрази в осезаема жертвеност и жертвена готовност, осъществена чрез ръката и волята на руското войнство и дързостта на родовата ни, на българската памет.Освобождението още не означава свобода – макар че на 3-ти март 1878 г. в Сан-Стефано се подписа Прелиминарен договор. За свободата се започва една голяма битка – от Учредителното събрание 1879 г. до последното 24-то обикновено народно събрание – 1944 г.Освобождението на България не е дошло даром, то е заслужено. Винаги е имало бунтовни пламъци по мегданите на поробената ни земя. От 13 столетия живот тук, на Балканите, почти 7 века са робство. Но в характеристиката на нашия народ е вложено върховното право на история. Кръв и земя хранеха дървото на бунта. Жаждата за освобождение не го лиши от търпение, без да губи морална отговорност. Имал е три свещени неща: Род – царствен и вековен; Вяра – верност към Сина Божий и любов за прощение; Език – като молитвен мълвеж и бунтовни песни, чутовни герои, които стъпят от Пирин на Хемус. Това неограничено въображение хранеше идеята за бъдещето и мечтата за свобода. Ето защо той остави бунтовни клади като Чипровци, църковни костници като Батак, Перущица; светилища на прокобата – Къкринското ханче; столици на правителства – Ловеч, Панагюрище; имена като Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Каблешков, Волов, Бенковски и мн. други.
На Шипка и до днес стоят и ни говорят за освобождението – един паметник, един храм и една картина – „на Шипка всичко е спокойно“. Те всички са равни пред Историята с жертвата си, макар и различни с приноса си. Там родовата памет във волята на опълчението е най-достойната и чиста страница от историята на бъдещето.Шипка беше върховният жребий, която върна на българския народ откраднатото национално присъствие в световната история и принуди европейските държавници да впишат и коригират своите географски и политически карти с едно забравено име – България. И точно от тази „спокойна Шипка“ започна историческото и социалното ни безпокойство за Свободата!Берлинският конгрес – 1879 г., смути, обезобрази образа на Освобождението и измени хода за свобода, брулена от чужди ветрове, и покъса знамето за етническа цялост. Затова казвам, че Трети март не е празник, а съдба!
У нашата история не лежи идеята за панславизма, ние имаме свой бит, култура, национална ревност, но никога шовинизъм. На нас ни стига видението на Пенчо Славейков за родова памет и Бог: „Бог и България – единство в двойна плът!“ Ваклуш Толев

Дори по времето на Тодор Живков не се е стигало до там, че действащ министър на културата да бъде избиран за академик

Вежди Рашидов бил предложен за действителен член на Българската академия на науките.
Дори по времето на Тодор Живков не се е стигало до там, че действащ министър на културата да бъде избиран за академик. Вие сами преценете дали той има шанс да бъде един от четиримата, които ще бъдат избрани.
И, разбира се, помислете дали биха го предложили, а и дали той би се съгласил да бъде номиниран, ако няма да бъде избран.
Той е вече член-кореспондент от 2004 г., така че „академичната“ му кариера няма да започне от утре…
Впрочем, той може да откаже номинацията – което ще е тест за него, за М-во на културата, а и за БАН.
VI. Изкуство и изкуствознание – (4 места)
чл.-кор. Елка Георгиева Бакалова
Боян Асенов Биолчев
Анжел Раймонд Вагенщайн
Крум Димитров Дамянов
чл.-кор. Аксиния Добрева Джурова
Димо Василев Димов
Георги Константинов (Христов) – писател
Любомир Спиридонов Левчев – писател
чл.-кор. Неделчо Николов Милев
Георги Любенов Минчев – композитор
Пелин Пелинов – писател
чл.-кор. Вежди Летиф Рашидов – скулптор
Лиляна Димитрова Стефанова – писател
Емил Русев Табаков – диригент
Кирил Любомиров Топалов – писател
Дора Георгиева Христова – диригент
Стефан Неделчев Цанев – писател
Георги Тодоров Чапкънов – скулптор
Симеон Янев (Янакиев Симеонов)– писателВени Марковски

ЗАПОЧВАТ ПРОТЕСТИ СРЕЩУ ПРАВИТЕЛСТВОТО! „НЕ НА ДЪЛГОВОТО РОБСТВО“! СБОРЕН ПУНКТ – 28 ФЕВРУАРИ (СЪБОТА) ПРЕД БНБ В 12 ЧАСА

На 28 февруари (събота), от 12:00 до 14:00 часа ще се проведе граждански протест под надслов „НЕ НА ДЪЛГОВОТО РОБСТВО”. Сборният пункт на участниците ще бъде пред БНБ в 12 ч., след което ще премине шествие по маршрут бул. Цар Освободител до площад Народно събрание. Протестът обединява граждани, обявяващи се срещу решението на Народното събрание за нов външен дълг от 16 милиарда лева, срещу политиката на БНБ и срещу валутния борд. Той е съгласуван със Столична община и с органите на реда. Протестът е граждански и на него не могат да бъдат издигани знамена на политически партии.
На 25.02.2015 г. Българският парламент одобри ратификацията на договора с четири международни банки, които да посредничат за тегленето на нов дълг в размер до 16 млрд. лева до 2017 г. С нашия протест изразяваме загрижеността си за случващото се и категоричното си несъгласие като български граждани с този безотговорен акт на Народното събрание!
Искаме България да преустанови практиката на взимане на необосновани външни кредити, заробващи страната ни, и да си възвърне паричния суверенитет.
ОЧАКВАМЕ ВИ НА ПРОТЕСТА!
НЕКА ОБЕДИНИМ УСИЛИЯТА СИ И ДА НЕ ДОПУСНЕМ НАВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ДЪЛГОВА СПИРАЛА!Павел Вълчев
Колажи с Борисов: Иво Ангелов

ГЕРБ ОРГАНИЗИРАТ КОНТРА ПРОТЕСТ?

Приятел на ЗАД КУЛИСИТЕ изпрати до сайта кореспонденция на човек, който е привикан да участва в протест, по неговите думи организиран от ГЕРБ.
Партия ГЕРБ и БОСТАН-джийската коалиционна партия, с присъденото им подслугващо „тикве“ РБ, вероятно се готвят за протести, които да бъдат „опозиция“ на гражданските протести, провокирани от гласуването на 16 милиарда външен дълг на България от АБВ, НФСБ, ГЕРБ И ДПС, макар и някои от тях участвали като въздържали се. Което категорично не означава ПРОТИВ!
ZADKULISITE.COM

ВЗРИВ! МАФИЯТА “ ЧЕРВЕИ“ Е РЕАЛНА ЗАПЛАХА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ТЯ СЕ НАРИЧА ДАНС! РАЗПОРЕЖДАНЕ НА ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ И ВЛАДИМИР ПИСАНЧЕВ!

БОМБА! МАФИЯТА „ЧЕРВЕИ“! РЕАЛНА ЗАПЛАХА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ТЯ СЕ НАРИЧА ДАНС! По разпореждане на Цветлин Йовчев и Владимир Писанчев е трябвало да бъдат източени информационните системи на ДАНС и МВР, като информацията се изнесе и структурира в две независими звена.
В МОМЕНТА СЪЩЕСТВУВА РЕАЛНА ЗАПЛАХА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ТЯ СЕ НАРИЧА ДАНС.
Това не е цитат, а реплика на депутат от ГЕРБ, след като се е запознал с резултатите от проверката по разработката „Червеи“. Истината започва да лъсва и тя е по-страшна от очакванията на запознатите. Разработката, която се е водила в Дирекция „Сигурност“ на МВР, сред оперативния състав е била известна като „Директорското дело“. Всички документи са се писали и съхранявали от Директора Тодор Костадинов.Лошото е, че в това дело няма нито една справка, докладна записка, писмо или друг документ, съдържащ информация от проведените СРС срещу системите на МВР. Няма и да се намери, защото не е съставян.
Целта на мероприятията е била съвсем друга и тя е част от широкомащабна разузнавателна операция, провеждана от ДАНС в условията на дълбока секретност. Костадинов е знаел за тази операция и е изпълнявал действия по нея вътре в системата на МВР. Точно заради това в момента той се страхува за живота си и предприема действия, за да се застрахова, като евентуален „бушон“, който ще изгори при изтичане на информация и разкриване на действителните цели на операцията.След като успява да се измъкне от опеката и наблюдението на Георги Великов, той се среща в гр. Пловдив с чуждестранен адвокат, чиято кантора е в гр. Цюрих. На него предава нотариално заверени показания, дадени в присъствието на друг адвокат, с договор, същите да се използват, ако на него му се случи нещо. Тези опасения той е споделил и със свои близки от гр. Пазарджик, още повече, че едва ли ще проговори пред прокуратурата за ролята на поръчителите.
Каква е била истинската операция и защо Костадинов се страхува за живота си?По разпореждане на Цветлин Йовчев и Владимир Писанчев е трябвало да бъдат източени информационните системи на ДАНС и МВР, като информацията се изнесе и структурира в две независими звена, извън държавните структури.Георги Великов е отговарял за тяхното изграждане и обезпечаване.
На него е трябвало да се предава информацията в електронен вариант. Костадинов е трябвало само да подсигури достъп на служителите на Дирекция „Технически операции“ на ДАНС до сървърите в МВР. И той го е направил. Точно с тази цел той е назначен от Началник на отдел в ДАНС за шеф на Дирекция „Сигурност“ в МВР, а и защото е от доверените хора на Великов.
Замисълът за тази операция е съществувал много преди това назначение. Функциите са били разпределени и за тях са подбрани само верни и предани изпълнители.Другият удобен изпълнител е назначеният за директор на Специализирана административна дирекция „Класифицирана информация“ в ДАНС, Държавен агент Николай Ненков. Неговата задача е била да се добере до съхраняваната в дирекцията информация от делата за проучване за надеждност на кандидатите за достъп до класифицирана информация.
Тази информация се съхранява в секторите С-21, С-22 и С-23 на неговата дирекция. В събирането и изнасянето на данните в електронен вариант Ненков е ангажирал Главен агент Богомил Иванов и Специален агент Николай Спасов от същата дирекция. Спасов и Иванов, под претекст, че проверят делата, са сваляли информацията от тях и са я предавали на Ненков.Запознати с действията им твърдят, че около 150 000 лица, получили достъп до класифицирана информация от 2008 година до сега, има за какво да се притесняват.
В тези дела има както лични данни, така и информация за финансово състояние, банкови сметки, извлечения от имотния регистър за имотите на лицето и неговите близки, както и за елементи от здравословния му статус, сексуалната ориентация, извънбрачни връзки, съжителство на семейни начала и пътуванията в чужбина.Това е играта с флашките, която тече от доста време, и то успешно. Честито на печелившите, както се казва.
В Специализирана административна дирекция „Класифицирана информация“ в зависимост от индивидуалния коефициент за принос на отделния служител заплатите са както трябва: Държавен агент от 3800 до 4200 лв, Главен агент от 3200 до 3700 лв и Специален агент от 2600 до 2900 лв. Нека докажат, ако не е вярно, но едва ли! Това са хубави пари, осигурени от данъкоплатците на тези прилежни чиновници, които са готови на всичко, само и само да запазят местенцето си.Точно тези служители са предавали информацията на Писанчев и на Великов, за да може те да я използват в бъдеще време. Скоро ще се разбере и в чий интерес ще са ценните данни, най-вече когато Георги Великов проговори и обясни от къде са парите за секретните имоти и кой предостави техниката.
Правилният въпрос е какво ще направи прокуратурата? Може би Цацаров ще спаси протежетата на Пеевски и ще си остане човека за поръчки на ДПС или ще удари с юмрук по масата и ще стане истинският независим блюстител на закона, от който цяла България има нужда.Христофор Колев
Източник: Afera.bg

ХИМЕОТЕРАПИЯТА ПОДПОМАГА РАКА

Най-честият метод на лечение стимулира увредените клетки, доказва сензационно изследване
Химиотерапията не лекува рака. Напротив – един от най-мъчителните за болните методи служи като гориво за раковите клетки, които се унищожават много по-трудно, след като са били подложени на химиотерапията.
Това показват новите открития на изследователи от Вашингтон, които разбиха тотално мита за конвенционалното лечение.
Според проучването химиотерапията кара здравите клетки да освобождават протеин WNT16B, който прави раковите клетки по-жизнеспособни.
Освен това тя уврежда ДНК-то на здравите клетки и това продължава дълго след приключването на лечението. Комбинацията от унищожаване на здравите клетки и развитието на раковите показва, че химиотерапията не лекува заболяването, а го влошава допълнително.
„WNT16B си взаимодейства с раковите клетки, като предизвика растежа им и най-важното, противодейства на допълнителната терапия“, обяснява съавторът на студията, Питър Нелсън от изследователския център за откриване на рака „Фред Хътчинсън“ в Сиатъл.
Избягването на химиотерапията подобрява шансовете за благоприятен изход, съветват учените. Всеки, който ще спре химиотерапията, трябва да се насочи към алтернативни начини за елиминиране на рака. Това може да са алтернативни лечения като терапията на Герсон, консумацията на противоракови храни, високи дози на витамин C и D, препоръчват учените.NEWS7

В Нова Гвинея получават по-високи заплати от България! Ние сме една от най-бедните нации в света!

Папуасите от Папуа Нова Гвинея получават по-високи заплати от България, пише дунавмост.бг
Към настоящата дата минималната работна заплата в България се равнява на 138,46 евро.Ирак, който бе изравнен със земята от и все още е арена на военни действия и всекидневни терористични удари, може да се похвали с минимална работна заплата в размер на 146,91 евро.
Манипулаторите на народна хранилка биха обяснили този факт с наличието на петрол в близкоизточната страна, но не биха могли да обяснят как в Ливан, където петрол няма, минималната работна заплата е 247,02 евро.
В Босна и Херцеговина, която не е член на ЕС и скоро няма да бъде, минималната работна заплата е в размер на 164,09 евро.
В Папуа Нова Гвинея, която е изключително слаборазвита страна и разчита основно на земеделието, където са заети приблизително 72 % от трудоспособните на острова, минималната работна месечна заплата възлиза на 141,70 евро.„Икономическият гигант“ остров Вануату се радва на минимална заплата в размер на 213,70 евро.
Трябва да се отбележи, че 80 % от населението на острова е заето в селскостопанския сектор, а Вануату не е офшорна зона. Тринидад и Тобаго – 176,88 евро, Сейнт Винсент и Гренадини 151,02 евро, Сейнт Китс и Невис – 387,20 евро, Антигуа и Барбуда – 337,92 евро.
При цялото ми уважение към тези страни се оказва, че папуасите получават по-високи заплати от българския роб.
Гражданите на Перу и Еквадор, които са в списъка на държавите от Третия свят, получават по-високизаплати от българските трудещи се, съответно 178,04 евро в Еквадор и 151, 42 евро в Перу.Всъщност минималните работни заплати в държави от Третия свят са по-високи от тези в една държава – член на ЕС и НАТО.
Веднага възниква въпросът за цените на хранителните продукти и комуналните разходи в горепосочените държави спрямо България.
Към 2011г. потребителските цени в Перу са 10,34 % по-ниски от тези в България, а като цяло покупателната способност на средностатистическия перуанец е с 22,36 % по-висока от тази на българина.
Ако за ток, газ, вода и смет българинът харчи средно 140 лв. на месец, то за същите киловати ток, куб. м газ и вода и изхвърлена смет перуанецът харчи 73 лв. или почти наполовина.Еквадорецът, който взема цели 40 евро повече на месец, купува литър мляко за 0,61 евро, а българинът – за 0,92 евро. Ако цената на билета за градския транспорт в европейска България е 0,50 евро, то за жителя на Еквадор този билет струва 0,20 евро и т. н.
Ние дори не влизаме в критериите за държава от Третия свят, защото и там населението живее по-добре от нас. Покупателната способност в Тунис, чийто народ се вдигна на бунт поради лошите условия на живот, беше с 11,93 % повече от тази в България!
Покупателната способност на населението в Босна и Херцеговина е с 35,56 % е по-висока от тази вБългария! Покупателната способност в Чили е с 44,44% по-висока от тази в България!
Жителите на Ел Салвадор имат 10,36% по-висока покупателна способност от българските граждани! Гражданите на Хондурас имат 82,61 % по-висока покупателна способност спрямо българите!Иранецът има 39,75% по-висока покупателна способност от българина! Йорданецът, който обитава пустинята и държавата му е една от най-бедните в Близкия изток, притежава 13,67% по-висока покупателна способност от нас! Без да е член на ЕС и НАТО, „македонецът“ има 6,92% по-висока покупателна способност от българина!Боливиецът има 75,03% по-висока покупателна способност от българина! В Доминиканската република покупателната способност на местните жители е с 46,84% по-висока от тази на българите! В Малави (държава от южна Африка) е с цели 82,51% по-висока, в Мексико – 79,28% по-висока, в Пуерто Рико – 147,08% по-висока и т.н.
Ние сме една от най-бедните нации в света. По-бедни от повечето държави от Третия свят.Колаж: Иво Ангелов