Категория: Общество

Бутафория от векове за векове

„Каза ми: седни, Божидаре. Аз скоро си отивам. Исках да ти предам, че ти си определен да оправиш държавата. Вярата е най-важното. Попитах веднага от кого съм определен. Не ми обясни. Тя беше зле. Продължи: трябва да стегнеш четири държавни църкви. Когато това стане, България ке се вдигне на крака.“
Това е разказ на Божидар Димитров, публикуван в сайта на окултен център „Селена“ през 2007 г. Още тогава шефът на НИМ твърди, че баба Ванга му заръчала да оправи Голямата базилика в старата столица Плиска, за да оправи след това и България.
„Когато Ванга ме извика, нямах и капка интуиция за институционални права да свърша това“, обяснява Димитров. И вероятно по тази причина първо се захваща да оправи себе си и родния си град Созопол. Така през лятото на 2010 г. открива на близкия остров Св. Иван мощите на Св. Йоан Предтеча, а две години по-късно и гроб на вампир. За ремонта на църквата „Св. св. Кирил и Методий“, в която са изложени мощите, правителството на ГЕРБ отпуска общо 570 хиляди лева. За допълнителни проучвания на созополските кръвопийци пък са дадени още 270 хиляди лева и в знак на благодарност там веднага бива открит втори вампир – съпруга на първия.
Дооправянето на Созопол вече е въпрос на време. Но и на пари, понеже Димитров има амбицията да възстанови и крепостните му стени. За целта той активно лобира пред премиера Борисов, като по собствени признания (тв интервю от март 2015 г.) опакова проекта с още два – за Голямата базилика в Плиска и за хълма Трапезица във Велико Търново.
Правителството обаче отпуска 500 000 лв. само за базиликата и Божидар е принуден да направи поредното разтърсващо созополско откритие – древен амулет с осемлъчна звезда. Тъй като скопските държавнотворци смятат звездата за символ на древната македонска държава (за първи път тя е използвана от Филип ІІ Македонски, такава има и на гроба му в с. Вергина), шефът на НИМ даже дава акъл на кмета на Созопол да съди Македония за „интелектуалната кражба“. „Идват избори и някой и друг милион евро едва ли ще са му излишни. Созополската звезда е с век по-стара от тази на Филип Македонски и очевидно е открадната от него при пребиваването му в Аполония Понтика.”
Уви, премиерът пак не се усеща да отвори кранчето и по тази причина Божидар Димитров прибягва до варианта с баба Ванга. При разкопки на „свещения кладенец“ в Голямата базилика в Плиска изведнъж бликва чудотворна вода. И най-важното – местен бизнесмен веднага осигурява уред за изпомпването й, тъй че да се събере достатъчно вода за окъпването на Борисов. „На 10 август премиерът ще бъде в региона, за да открие пътен възел Белокопитово на автомагистрала „Хемус“, и ще посети Голямата базилика“, пише директорът на НИМ в официално съобщение до медиите (24 юли). Чудесен повод да се намекне, че ако министър-председателят отпусне пари и на Созопол, там го чакат още по-големи чудеса!
Впрочем отсега можем да се обзаложим, че за разлика от кладенчето в Плиска, созополското ще е източник не само на „здраве и успех“, а на вечен живот. И точно до него, „както е предсказала Ванга“, ще бъде открит амулет с лика на Аполон, който силно наподобява този на Бойко Борисов. Върху амулета, разбира се, ще има и надпис. Дължината му обаче ще зависи от това кога премиерът ще реже лентата на тръбопровод с дифузер по проекта „Дълбокоморско заустване на пречистени от пречиствателна станция Созопол отпадни води“…
В интерес на истината Божидар Димитров е в състояние да го измисли и за пет минути. Или най-малкото може да покани Джизъса, който ще свърши работа за пет секунди. Освен това той трябва да бърза – до 2020 г. са налични 300 млн. евро за опазване на културно-историческото ни наследство. С част от парите вече бяха „отремонтирани“ около 30 крепости, но созополската още чака. Проектът по превръщането на Небет тепе в Пловдив в огромна твърдина с 14-метрова кула, до която ще се стига с ескалатор или асансьор, също чака. Като негов двигател, Божидар Димитров дори беше освиркан и позорно напусна общественото обсъждане за издигането на поредната нелепа туристическа атракция.
Отгоре на всичко несгодите продължиха: през май 37 организации подписаха меморандум за създаване на Форум „Културно наследство“, чиято цел е да бъде „страна в диалога с държавата за съхранение на автентичността на недвижимото културно наследство“. Експертите яростно възразиха срещу самоназначаването на Димитров за идеолог на „диснификацията“ (по проф. Ивайло Дичев), покрай която никнат извадени като от калъп крепости с 5-6 метра зидария и задължителната кула-музей. „Дори екстрите са едни и същи – възстановки на битки, стрелба с лък, будоар с рицарски одежди, демонстрации на занаяти, пейки за отдих, барбекю и т.н.“ (Цветана Георгиева). „Историкът счита, че българското археологическо наследство не е в състояние да привлече туристи, тъй като е в руини. За да може да станат привлекателни, според него крепостите трябва да се издигнат до зъбер. Гради се в Перник, в Созопол. За тях се използват европейски средства. По този начин много по-лесно и бързо се усвояват средства, отколкото при коректна реставрация“ (проф. Тодор Кръстев).
Резултатът, естествено, е плачевен – достатъчно е да се види Пернишката крепост, надградена с полимери, или византийската казарма от тухли на Яйлата. Другаде е малко по-добре, но само ако не броим обезличаването на обектите, които действително изглеждат еднакво. Съвсем неслучайно, доколкото архитектът, който направи Цари Мали град над Белчин, възстанови по аналогичен начин и крепостта в Кюстендил. Отново негов е проектът за Небет тебе, пак той работи по Голямата базилика в Плиска. Така със „средновековна крепост, съчетана с византийски градеж, римски арки и възрожденски керемиди“ (по webcafe) вече е на път да се сдобие всяко селище, стига да има достатъчно амбициозен кмет, който пък е в добри отношения с Божидар Димитров…
Особено неприятното е, че тази притеснителна задруга е на път да бъде и узаконена. Преди две седмици, както писа в. „Капитал“, група депутати от различни партии са внесли проект за допълнение и изменение на Закона за културното наследство, който съществено променя начина за взимане на решение по „реставрациите“. Депутатите, например, предлагат общините сами да назначават специалисти, които да изготвят становища по инвестиционните намерения на местната администрация, вместо да чакат оценката на експертите от института за културно наследство. „Според вносителите заобикалянето на НИНКН се прави с цел съкращаване на бюрокрацията, децентрализация и пресичане на корупцията в системата. На практика обаче създава предпоставки общините лесно и безпрепятствeно да реализират проекти за строеж на крепости от плексиглас и изливане на бетон върху културни ценности заради скоростно усвояване на средства по еврофондове.“
Законопроектът е иницииран от зам.-председателя на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев и предвижда да се разшири съществуващият механизъм на съгласуване на инвестиционни намерения и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство. Ако бъде приет, той ще върне и принципът на „мълчаливото съгласие“, който преди това беше премахнат от Закона за културното наследство. Това означава, че ако в двумесечен срок за даден проект липсва писмено становище от експертите на института, ще се счита, че те дават мълчаливо одобрение той да се реализира, както е предложен.
Минат ли един ден поправките, хипотетичните градежи и евтините имитации със сигурност ще гарантират доминацията на кича над автентичните свидетелства на историята. Но това, разбира се, също може да мине за „оправяне“ на България. Освен с бутафорно настояще, държавата е на път да се сдобие с бутафорно минало, а с активното съдействие на пилия от кладенчето на вечността Божидар Димитров – и с бутафорно бъдеще.
За щастие, баба Ванга все пак предвижда бъдещето да приключи в ускорен порядък: „2015 г. ке е предпоследната година на Апокалипсиса, който ке дойде през 2016-а“. Това изпълва с надежда, че дори и оправянето да продължи, поне имаме шанс да мине и без нас…Любослава Русева, reduta.bg

Парите от българските емигранти не могат да компенсират отлива на чуждестранни инвестиции

От януари до май 2015 г. българите зад граница са изпратили около 360 милиона евро на близките си в родината. Само в рамките на май емигрантите ни са превели по банков път в България 83 милиона евро – сума, съизмерима с преките чуждестранни инвестиции у нас за този месец. Това сочат предварителни данни на БНБ. Статистиката отчита само официалните банкови преводи и пропуска траншове, по-малки от равностойността на 5000 лева. В действителност парите от работещите в чужбина сънародници са двойно повече, защото голяма част от тях предпочитат други начини за пренос на сумите – не им харесват таксите за „входящ междубанков превод в чужда валута“. Докато имат близки в България, емигрантите ни ще си останат спасителният пояс за финансовата стабилност в държавата. А след това?
Когато разбрах, че съм болна от рак, плаках не от страх пред болестта, а защото си изгубих работата.” Това каза Емилия Л. от Добрич. Работила е като детегледачка в Англия, когато са й поставили диагнозата. Прекъсва договора с английското семейство и се прибира при синовете в България. Изкарва у нас една година – операция, лъче- и химиотерапии. И едва закрепила се, се връща пак там – наета от ново семейство в Лондон, за да гледа трите им деца. Опитите да си намери подобна работа в България са били неефективни. А и твърди, че в Англия е щастлива, защото се чувства полезна. С английската заплата помага на синовете да си плащат наемите за квартири в София, иначе те няма как да останат на работа в столицата. И спестява, за да им купи един ден собствени жилища. Никога не е превеждала пари по банков път. Обикновено, когато някоя от приятелките по съдба пътува към България, всички я натоварват с пачки, които разнася на роднините им.
В провинцията е пълно с такива като Емилия. Гледат деца или възрастни хора в Испания, Италия, Израел, Англия, Гърция, за да хранят семействата си в България. Бършат дупета, както се изрази издателката Божана Апостолова, разказвайки с болка за една талантлива пловдивска писателка, която се издържа с грижи за стари хора в Италия, а през свободното време пише книги. Това е положението.
Най-сериозните потоци от емигрантски средства идват от страните с най-големи български общности: диаспорите ни в Гърция (320 000 българи), САЩ (300 000), Испания (250 000), Великобритания, Германия, Италия и Франция (по 110 000), по данни на Евростат.
Според движението на банковите преводи за петте месеца от началото на годината преките чуждестранни инвестиции все пак изпреварват почти двойно размера на сумите, изпратени от емигрантите ни. Но на практика е по-вероятно обратното – работещите българи зад граница да са вкарали по различни начини повече пари от преките инвеститори. През 2014 г. средствата, изпратени от работещи зад граница българи на техни близки, възлизат на около 1,3 млрд. евро – 3–4 на сто от брутния ни вътрешен продукт. Толкова горе-долу са и преките чуждестранни инвестиции у нас (По данни на Международния фонд за селскостопанско развитие ПЧИ в България за 2014 г. са 1,289 млрд. евро.)
Във връзка с това се появиха заглавия: Емигрантите пак са инвеститор № 1 в България. Погрешен извод. Те на са инвеститор. Те само отлагат безнадеждността. Техните пари имат социален ефект, гарантират сигурност на домакинствата, но не могат да компенсират отлива на чуждестранни инвестиции, който започна след 2010 г. и се задълбочава с всяка следваща година. Парите, изпратени от работещи зад граница българи, се използват от близките им основно за лично, текущо потребление, докато инвестициите захранват производството, разкриват нови работни места и движат икономиката и държавата напред.
Наблюдава се и едно принизяване на хоризонта. Ако преди 10 години спечелените от гурбет пари са използвани главно за по-дългосрочна инвестиция като купуване на имоти, старт на малък бизнес и образование на децата и внуците, днес средствата се харчат предимно за ежедневни нужди. Според анализ на Института за икономически изследвания при БАН над 70 на сто от сумите, които изпращат емигрантите, отиват за покриване на битовите разходи на близките им, 11 на сто – за вноски по банкови заеми, около 6 на сто се заделят като спестявания. И едва 1 процент се влагат в някакъв бизнес в България. Ако все пак има нещо обнадеждаващо, то е, че 11 на сто от емигрантските „помощи” се инвестират в някакъв вид образование.
Но и това не е много обнадеждаващо. Когато и образованите с тези пари българчета се изнесат в чужбина, а дядовците и бабите им отплуват в отвъдното, изпращаните към България пари ще стават все по-малко.
Нещата са взаимосвързани. В края на миналата седмица опозицията огласи, че просрочените задължения на държавата към бизнеса надхвърлят 420 млн. лв. Държавата винаги е била длъжник на частния сектор. През 2010 г. задълженията й към него бяха най-големи, над 600 млн. лева. Оттогава започна фалитът на много фирми и оттеглянето на чуждестранните инвеститори. За да се преобърнат нещата, държавата първо трябва да се разплати с бизнеса, за да стъпи той на крака. Когато държавата погасява редовно задълженията си към частния сектор, той ще започне да плаща редовно заплатите на наетите хора. Ще открие нови работни места. Ще живне, а живне ли той, постепенно ще дойдат и чуждестранните инвеститори. И на българските жени като Емилия няма да им се налага да „бършат дупета” в чужбина, за да изхранват близките си тук.Пепа Витанова
www.glasove.com

ЗА ТРИ МЕСЕЦА С ПОМОЩТА НА МЕДИИТЕ 25% ОТ НАСЕЛЕНИЕТО НА ДАДЕНА СТРАНА МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ НАГЛАСИТЕ СИ ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ ВЪПРОС

Знаете ли, че има изследване за влиянието на медиите върху общественото мнение? За около три месеца, с помощта на медиите, 25% от цялото население на дадена страна може да си промени нагласите по един или друг въпрос. Сподели ми го приятел – политолог, занимаващ се с Русия. Така за 9 месеца 75% от хората вече ще мислят по друг начин за някоя важна тема.
Сетих се за този факт, защото забелязах какви са заглавията по нашите вестници (и ги сравних с публикацията във „Хъфингтън пост“.
Ето произволни десетина заглавия:
– Детето в куфара стояло 40 дни в язовира до Пасарел
– „Главният хидролог на държавата“ – с охрана от НСО
– 10 000 искат оставката на Иванов (ОБЗОР)
– Линейка е откарала Петко Бочаров в болница, прилошало му от жегата
– ПГ на БДЦ се разпада
– Гласят „Ритон“ за ВИП брадър
– Въпрос: Колко струва орден Стара планина-първа степен? Отговор: 1500 долара
– Международната баскетболна асоциация изключи Русия
– Откриха огнище на бруцелоза в град Рила
– Медиите в Русия избухнаха: Ето защо Гришо и Маша се разделиха!
– Български войвода представен като индиански вожд на улична табела
И т.н.
Сериозно?
Това са важните теми за хората?
Не са важни теми, свързани с иновациите и технологиите? Никой не се интересува как чиновниците да бъдат поставени под заплахата от правосъдие и престанат да искат (и да получават!) подкупи?
Никой не иска държавата да предлага по-добро качество на обслужването, с премахване на бюрокрацията и т.н.?
Няма нищо за нови български пробиви на световните пазари? За инвестиции в страната изобщо не се говори – да не би да няма никакви вече?
За честни избори да сте чували нещо?
За кандидатите за кметове и общински съветници? Някой да си е пуснал програмата? Някой да е направил преглед на обещаното и изпълненото от хората, които искат още един мандат?
Къде ти!
И после има хора, които се чудят защо народът бил намръщен и намусен…Вени Марковски

Хоминидус Апатикус или какво е да си българин!

Живеем в държавата на „Кой“. Медии, политици, всякакви финансисти и анализатори със съмнителна кариера и морал живо се интересуват от „Кой“. Въобще, въпросът „Кой“ се превърна в алфата и омегата на прословутият български преход. Който упорито не иска да свърши, може би, защото никога не е започвал. Въпросът “Кой„ се превърна в екзистенциалният рефрен на нашето племе, упорито лъгано, че е общество. Разбира се, че е важно да задаваме въпроси, но още по-важно е да откриваме отговорите. У нас, отговорите, отдавна са се обезсмислили, като ненужни. Защото племе, което не помни, е обречено да задава един и същи въпрос, отново и отново. В земята на хоминидус апатикус всичко се повтаря със зловещо постоянство. Изгубени, между ракията със салатка и пазаруването на поредният по умен от нас, самият телефон. Люшкани между поредното реалити и новият кредит, който би трябвало да осъществи мечтите ни. Не нашите мечти, а онези от синият екран.
Хоминидус апатикус не обича да помни. Въобще помненето е трудно занимание, от което не ти става леко на душата. Помненето предразполага към анализиране на миналото. Помненето има неприятното свойство да ни държи отговорни за постъпките ни. А непомненето е толкова удобно. Също като да изпиеш три ракии и смело да удариш по масата. Убеден, че ще се изправиш срещу всички неправди. После идва махмурлука и удобната амнезия.
В земята на забвението, всичко се прощава.
Прощават се грешките на политиците. Прощават се престъпленията . Прощава се безразличието на институциите. Прощава се и липсата на елементарна справедливост.
В земята на хроничната апатия, паметта е бреме. Непомненето прави съществуването по-лесно. Непомненето удобно замита всякаква критична мисъл.
Тези дни отново ни изненадаха с поредното абсурдно служебно назначение в сферата на отбраната. В този театрален състав военното министерство би трябвало да се преобразува в пътуваща театрална трупа. И без това обикалят села и паланки, за да ни обясняват, колко е хубаво да имаме американски бази от които не вземаме пари. Единствени в Европа. Да ни обясняват колко е хубаво да прелитат американски самолети над един национален фолклорен събор. Явно, за да ни демонстрират кой е Господаря. Колко е хубаво да приютяваме американски военни части, които, както се оказва, не са част от ангажиментите ни към НАТО, а изцяло по настояване на Вашингтон. Бързо забравихме и лъжите на военния „министър“ и външния ни „министър“. Нали сме безпаметен народ, бързо забравяме и прощаваме. Перманентната ни амнезия се превърна в наша национална черта. Забравихме за февруарските протести и самозапалилите се хора. Забравихме за Костинброд и Мишо Бирата. Вместо да потърсим криминална отговорност от Борисов, ние го върнахме на власт. Защото помним малко. Забравихме поредица от скандални назначения и реабилитиране на разследвани и осъдени, на две инстанции политици, като Цветанов. Не само, че забравихме, но и позволихме на „сивият кардинал“ на ГЕРБ да инициира закони, в пълен нон-сенс с всякаква правна логика. Бързо забравяме и още по-бързо прощаваме на всички, които са ни крали, предавали и лъгали. Благородни и невинни в своята свещена простотия.
Мая Манолова е новият омбудсман. Ще защитава племето от всички неправди. Същата персона, която подмени препоръките на племенното общество към изборния закон, за да запази статуквото на партийните вождове. Сега ще защитава интересите ни! Може би, навсякъде другаде по света, това щеше да бъде абсурдна номинация. Но не и в обществото на хоминидус апатикус. Тук всеки политик се връща на бял кон, без никой да му държи сметка за бивши грехове.
Върховният вожд на племето Плевнелиев, прочут с имотите си в чужбина, изненадващо се оказа с липсващи такива в имотната си декларация. В друга държава щеше да бъде подведен под криминална отговорност за укриване на имоти и доходи. Но в държавата на хоминидус апатикус, това е нормално събитие. Вместо да бъде разследван нашият, почти велик вожд, мъдро констатира, че „Красотата на света е в това, че е красив!“ Някой индивиди в земята на хоминидус апатикус-амнезикус, позволили си да помнят, се възмутиха. За останалите това беше прозрение. Нали у нас, всеки ден е едно амнезийно ново начало.
Както е нормално събитие, другият ни по-велик вожд Борисов, в рамките на две години да промени позицията си по теглене на поредният заем. Всъщност, в България, всеки заем е първи. Всеки гаф на политик също е първи. Защото хоминидус апатикус страда от перманентна амнезия. Всяка реформа, също е нова и прекрасна. Всяка грешка е невинно нова и единствена.В земята на хоминидус апатикус–амнезикус всичко е обречено да се случва отново и отново. Единствена приемственост, която съществува, е в нескончаемото ограбване, предаване на национални интереси и обедняване на племето.
Мисля си, дали нашите наследници бързо ще забравят и простят нашата апатична амнезия. Дали ще ни простят за безразличието и бездействието ни, оказали се по-силни от крехкото ни възмущение. Дали ще ни простят, че забравихме как да се борим и да отстояваме правата си. Ще проявят ли разбиране към самостоятелното оцеляване, което превърнахме в наша житейска философия.
Дори и да преглътнат всичко това, дали ще ни простят, че загубихме достойнството си.
А може би няма да помнят! Защото така ще сме ги научили. Тодор Галмадиев
ZADKULISITE.COM

ВИЖТЕ НЯКОИ ОТ ТРИКОВЕТЕ, КОИТО ГЕРБ ИЗПОЛЗВАТ ЗА ПЕЧЕЛЕНЕ НА ИЗБОРИ

Споделяме публикация на сайта www.elinpelinnews.com, в която се изброяват десет трика, с които ГЕРБ печелят изборите в общините, въпреки че по-голямата част от упражнилите право на глас не са избрали техния номер в бюлетината. Независимо че в текста се говори за Община Елин Пелин, Софийска област, герб-номерцата се прилагат в цялата страна, а след местните изборите гражданите обикновено се питат с недоумение „кой пък е гласувал за този (или тази)?“. И така на практика се получава, с изборни машинации и фалшивикации, купен цигански и корпоративен вот, и цели секции, че лица неодобрявани от гласоподавателите, със спорна репутация, престъпни деяния покривани от МВР и прокуратурата, с лошо отношение в общуването, конфликтни, злобни, крадливи, завистливи, комплексирани, корумпирани и със затвърдени вредни навици, като перманентна употреба на алкохол и забранени субстанции, отново и отново се упражняват като властелини във феодално владение. Мислейки си, че всичко им е позволено и ще остане безнаказано. Още по-тъжното е, че въпросните персони, определящи се като „управляващи“, са крайно бездарни, с нисък праг на интелигентност, с 2 прочетени книги през живота си, от невъзпитани до груби и арогантни, безидейни, видимо семпли, с купени дипломи за висше образование. Едно към едно:
„Провокирана от многобройните въпроси на наши читатели, редакцията извърши телефонно проучване на територията на Община Елин Пелин с въпрос „Как си обяснявате спечелването на два последователни мандата от ГЕРБ Елин Пелин въпреки общественото недоволство срещу кметския екип в Общината?”
Ето какви съмнения споделят избирателите за триковете на ГЕРБ:
Трик номер 1: Незапомнена предизборна търговия с ромите. Няколко месеца преди избори сметките им се опрощават, а проблемите – решават. Ток, вода, наеми – нищо не дължат. Ромските лидери се назначават на държавната хранилка с договор към общината. Прибират личните карти на електората, обучават го и го контролират като робовладелци. В резултат – при ниската избирателна активност ромите в стройна организация гласуват от зори до мрак.
Трик номер 2: Наложена е практика фирми от далечни краища да бъдат избирани за изпълнители на ключови строителни обекти и обществени поръчки в община Елин Пелин.Едно от условията, които им се поставят на фирмите за спечелване на тези поръчки е техните работници да се регистрират като жители на Община Елин Пелин и когато дойде денят за гласуване те биват докарвани с автобуси в следобедните часове да гласуват за правилната партия.
Трик номер 3: Пълен поименен контрол на назначенията в новооткрити логистични и производствени бази. Всички назначения в индустриалните зони по райони се решават от общинския кмет, и кметовете на населените места Гара Елин Пелин, Мусачево, Григорево. Допуснатите на работа лица трябва да бъдат лично лоялни към съответния кмет. При непослушание се уволняват от работа. Стига се до пълна икономическа диктатура на групировката ГЕРБ.
Трик номер 4: Общинската и кметска администрация се назначава в избирателните комисии , защото познават всички хора в Общината и могат да следят кой как гласува. Всеки, на който работата му е свързана с Общината трябва да гласува правилно, за да запази своята работа. Обикновено тези хора са натоварени със специални мисии като „случайно” объркване на нечии данни, надничане в бюлетини и ред подобни почтени практики.
Трик номер 5: Контрол над бизнеса, чието развитие зависи от общинската управа.Фирми, които чакат разрешителни от Общината са заплашвани, че ако не е ГЕРБ на власт няма да ги получат. Подразбира се, че гласуват за ГЕРБ. Ако смеят да кривнат, вратите на Общинската управа се затварят за тях.
Трик номер 6: Численото превъзходство на хората на ГЕРБ в комисиите се използва умело. Тези хора отговарят за технически повреди и създаване на всички предпоставки бюлетините на политическите противници да намаляват и/или изчезват.
Трик номер 7: Подкупване на цели комисии в малките населени места с цел в края на изборния ден, да се отчита вот на хора които не са упражнили реално това свое право , не са дошли физически да гласуват.
Трик номер 8: Общинските вестник и сайт се използват като пропагандна машина В него проблемите на Общината не се споменават. Кметът е чист като сълза, а бившата кметица раздава усмивки на всяка страница. На хората се представя действителност пълна с цветя, рози и теменужки. За възрастните в селата, които веднъж дневно отскачат до центъра и магазина, вестникът на общината дава единствените новини от града. Чете пенсионерът местния ни вестник и си вика: колко е хубаво, сигурно само аз имам проблеми. Затова да си трая!
Трик номер 9: Демонстрационно откриване на нови обекти. Ударно откриване на игрища, паркове и градинки без да се споменава тяхната завишена цена. Грандомания и излишна показност броени месеци преди края на мандата. Подтекст: колко много неща направихме, колко лентички отрязахме, работим за вас, гласувайте за нас!
Трик номер 10: Псевдо-религиозна политика през последните месеци. Демонстриране на работа по ремонти на различни църковни обекти, за които никой през двата мандата не се е сещал.
Шопите са независими и наблюдателни реалисти. Обществените нагласи показват недвусмислено, че не те са доволни от местното управление през последните осем години. Все по-добре разбират лъжите и триковете, които управляващите от ГЕРБ им прилагат.
Не желаят повече да бъдат лъгани и крадени. Не искат за нищо на света да бъдат отново управлявани от кмет с влязла в сила присъда или негови марионетки, местни мажоретки.“
ZADKULISITE.COM

ВЕСЕЛИНА ТОМОВА И ПРОФ. ЛЮДМИЛ ГЕОРГИЕВ ЗА СМЪРТТА, БОГ, ЛИЦЕМЕРИЕТО И ЕДИН ИЗГУБЕН В БЕЗВЕРИЕТО СИ НАРОД

КАКЪВ Е „ТОЗИ БОГ“ ЛИ, ПАСИ? БОГ, КОЙТО ИЗИСКВА СМИРЕНИЕ, А НЕ „МАЙНАТА МУ“!
Няма как да се въздържа. По повод кончината на първородния син на президента Росен Плевнелиев – Филип, Гергана Паси, половинката на Соломон Паси, е написала във Фейсбук: „Какъв е този Бог, който може да гледа как родител изпраща детето си….. Дано семейството намери сили да се възстанови …някога…някак си… Дълбоки съболезнования“.
„Какъв е този Бог“ ли, Паси?
Бог пред когото, очевидно нямате смирение. Преди време не друг, а Соломон Паси възкликна: „Майната му на православието!“. Само истински неверник може да пита „какъв е този Бог“, който можел да гледа как родители изпращат детето си…
Вселенските закони, Божиите неведоми пътища са различни, Паси, от тези, които вие тъпчете. За да разбереш Божията воля, трябва да вярваш истински – със сърцето и душата си. И да знаеш винаги, че нищо не е случайно.
Ако не питахте „какъв е този Бог“, единствено и когато претърпите крах и загуба, и то лична, точно вие, които по същите божии неведоми пътища сте били осенени и с власт, щяхте да знаете, че Бог е любов, смирение, милосърдие и състрадание.
Бог дава знаци. И ако в мъката успеем да не изкрещим „Майната му!“, значи сме готови да даваме и на другите любов. А не единствено да мислим за собствения си комфорт и да не ни се развали подредената „къщичка“.
Какъв е „този Бог“ ли, Паси?
Бог, който изисква смирение, а не „майната му“! А смирението е да подчиниш егото си на любовта, която включва всичко. Сега си седни на задника, седнете си всички бивши и настоящи властници и един път поне се запитайте в „онази стаичка“ вътре в себе си – сърцето ми ли работеше за хората, или единствено егото. И когато идва знакът: „Това беше от Мен!“ – разчетете го. Това иска Бог от нас. Да върнем колелото към любовта./Веселина Томова
НЕ ШАМАР, А ЗЛОКОБНО ПРЕДИЗВЕСТИЕ ЗА ЕДНА ВСЕОБЩА ГИБЕЛ! НА КОЙ БОГ СЕ КЛАНЯТЕ – НА „НАЧАЛНИКА“, ИЛИ КОЙТО Е В ДУШИТЕ И СЪРЦАТА?
Искам да започна с моите искрени съболезнования към бащата Росен и майката Юлия, защото няма по-голям ужас от този, който преживяват в момента!
Искам да продължа с това, че лицемерното уповаване на Бога, изказано от едни или други състрадалци от „богоизбрания“ български политически елит, няма как да бъдат индулгенция за собствените им грехове!
Искам да кажа още, че смъртта на милия малък и добър Филип трябва да отекне като ужасяващ шамар на цялата тази сган, която управлява територията България! Даже не шамар, а злокобно предизвестие за една всеобща гибел!
Искам също така да заявя, че ако и сега управляващите идиоти не спрат и не се замислят за собствената си отговорност към живота на хората и държавата България, то това ще ознаменува края на всеобщата българска трагедия!
Но най-важното, което искам да кажа и да попитам, уважаеми дами и господа, е, всъщност всичките вие на кой Бог се кланяте и от кой Бог искате помощ и справедливост? От онзи Бог – „Началника“, с когото управляващите се „срещат“ под благосклонния поглед на чиновниците, повтарям чиновниците, а не Божиите служители на Българската православна църква? Или от другия Бог, този, който е в душите и сърцата? Впрочем, Богът на Левски и Ботев ви е непознат, не само на вас, но и на общността, за съжаление!
И искам да завърша с нещо, което се надявам да ви разтърси, понеже българската общност векове наред пребивава в драматичния сблъсък между „езическо“ и „християнско“! Вижте какво, драги ми народе, още колко български деца трябва да умрат, за да разберете всички вие, и управляващи, и управлявани, че носите огромна отговорност, не само спрямо миналото и настоящето, но особено и по отношение на бъдещето?!?
Почивай в мир, мило детенце, мили и мой Филипе! Скъпи мой, ако твоята смърт стане ново начало на мислене в тази тъпа държава, то това значи, че Бог те е избрал! Надявам се, че това е точно така, мило ми дете!/Проф. Людмил Георгиев
Afera.bg

ЧЕРНО МОРЕ УМИРА. ПРЕВРЪЩА СЕ В БЛАТО

Какво се случва с нашето Черно море от няколко десетилетия насам? Явлението се нарича еутрофикация и е най-голямата заплаха за живота под водата. От населените места и големите реки в морето се вливат все по-големи количества фосфати и нитрати – от битовите отпадъчни води, от някои производства и от селскостопанските торове от водосборната област. Това предизвиква масово развитие на макроводорасли и микроводорасли /фитопланктон/. За последните 30 години тази биомаса е нараснала повече от 10 пъти, появиха се и някои непознати досега видове. Водораслите бързо изчерпват кислорода от водата и измрат. След като се утаят на дъното, те започват да гният, а в тях се развиват анаеробни бактерии, които произвеждат сероводород, който убива живота в крайбрежните води. Бавно, но необратимо, кристалното ни преди години море се превръща в мътно блато, чието дъно е посипано с тиня. Живите водорасли също са посипани с тиня. Бистра е водата само в най-плитките /до 2-3 м/ крайбрежни води, където достига достатъчно кислород от атмосферата.Към проблемите на Черно море трябва да добавим още прекомерният улов, бракониерството, дънното тралене, пренаселването на крайбрежието, климатичните промени….
Морето е болно, то се задъхва и неговата самопречиствателна способност вече не може да го спаси от грубата и безотговорна човешка намеса. Десетки видове риби напълно изчезнаха от нашето море, а запасите от другите видове намаляха 10-15 пъти. Рибарите все по-трудно изкарват прехраната си, мрежите им се пълнят с тиня и медузи, вместо с риба. Черно море е най-затвореното континентално море в света / само тесният Босфор го свързва със световния океан и то не директно, а през други, също така замърсени морета/ и е начело на списъка на застрашените от гибел морета.България не може да се справи сама със спасяването на Черно море. Но може да бие тревога и да потърси помощ от Европейския съюз, от различни фондове и организации, ангажирани с опазването на природата, от цялата международна общност. Докато не е станало непоправимо късно….Валентин Василев, Софийска търговско-промишлена камара

И ГОСПОД НЕ ИЗТЪРПЯ „БОЖО“ И „БОКО“: СРУТИ СЕ СТЕНА НА „СВЕЩЕНИЯ“ КЛАДЕНЕЦ В ПЛИСКА!

След като дни наред не спряха да се гаврят един връз друг – „Божо“ и „Боко“, поливайки се, пличкайки се, дрънкайки глупости за Ванга и „свещена вода“, която се оказа отровна, за ужас на Пеевски и Бозуковата му, които хукнаха с ибрика да подмиват с флакончета имиджа на Борисов, след като заляха народонаселението с въпиющи кретенизми за Плиска и „аязмото“, Господ пак не ги изтърпя.
И вече бавно и полека срутва „свещения“ кладенец, превърнат в кочина от КРЕТЕНСКОТО ЕГО НА „БОЖО“ И „БОКО“, и властова компания.
Свлякла се е южната стена на кладенеца в Плиска, съобщи bTV. Археолозите стигнали до 7,5 метра дълбочина, но свличанията съпътстват работата им непрекъснато: „Вече имахме няколко такива срива на части от зидарията, на облицовката, но вече и цялата южна стена може да се каже, че е рухнала”, съобщил археологът доц. Павел Георгиев.
Смърт след смърт, знак след знак праща Господ, който бива наречен от Борисов по най-идиотския начин – „Началника“, Църквата ни, която също подгъзурва на Борисов, изобщо не знае къде се намира, а днес дори стигна до малоумието – митрополит Николай с изцъклен поглед да забрани и звездите, и небето, и звездопада на Персей, на никой обаче не му дреме от пасмината, управляваща България.
Господ рути и „свещения“ им кладенец. А нататък…
Бедна им е фантазията какво ги чака.Afera.bg

ПУТИН ВТРЕЩИ ЯНКИТЕ А ЛА ХИЧКОК. НАД НЮ ЙОРК ПТИЦИ МАРКИРАХА ЗНАК С ЛИКА НА ПУТИН

Жителка на Ню Йорк е качила в Youtube видеоклип, на който се вижда изумително поведение на огромно ято птици. От кадрите се вижда как птиците се събират като че ли на едно място вкупом и кръжат пак на едно място. В един момент като изписан от самите птици се явява лика на Владимир Путин.
Видеото можете да видите тук:https://www.youtube.com/watch?v=h-7-Ej_NuIg
Като се има предвид, че както първа и единствена писа АФЕРА, че Китай предстои да срине долара, а това вече се случва, и като не можем да забравим умопомрачителния факт, че в момента Радан Кънев е в САЩ, а той бе заявил, че точно Путин искал да срине „реформаторите“, знакът си е Божий отвсякъде.Afera.bg

ПУСНЕТЕ СИРЕНИТЕ НА ЛИНЕЙКИТЕ, НА ЛОКОМОТИВИТЕ, НА КОРАБИТЕ – И ТЕ ДА ЗАТРЪБЯТ! ПРЕД ОЧИТЕ НИ ИЗТИЧА НЕВИННАТА КРЪВ НА БЪЛГАРИЯ!

Пуснете сирените. На линейките също, на локомотивите, корабите и те да затръбят. Да извикаме и вълчиците и вълците, да завият и те. Да не забравим чакалите на Странджа – те не вият, оплакват. Да оплачат децата, да ги оплачем заедно, човек, звяр и природа. Сетне… да ги пуснем по пътищата, вълците – по време на Преображенското въстание имало Смъртни дружини от по няколко четници, изпълнявали сещате се какви наказания. Ужас, че го изричам аз, жена при това, но защо ли предчувствам, че всичките свестни мъже, останали в тази скапана държава, в един момент ще скочат и ще вземат нещата в свои ръце. Нямало начин да бъдат спрени гонките, казаха едни други мъже. Не е ли време да им ги пуснем, сирените, вълците, мъжете, които са ни останали. Вчера дадохме курбан, двете прекрасни деца от Лесидрен, не сме ги ожалили още – днес отново 10 годишно дете е кръвна жертва в Ловеч. На автомобилна гонка, как ви звучи, хора. Гонка като по време на лов, когато въоръжени преследват и убиват невинни.
Ами, пред очите ни изтича невинната кръв на България, накрая ще останем само виновни, които посипват главите си с пепел.
Извинявам се, по- ужАсен текст не съм писала, но нещо думите не намирам днес.Керана Ангелова