ПРОТЕСТЪРСКО-СОРОСОИДНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ЛИНИЯ СИ НАПРАВИ ИЗКУСТВЕН PR КАТО СЕ ОБЯВИ ЗА ЛИДЕР НА ФЕЙСБУК. ФЕЙСБУК НЕ ЗНАЕ, ЧЕ СА МУ ЛИДЕРИ!
Още като чух, че ще правят класация „Топ 150“ в социалните мрежи, усетих че „нещо такова“ ще се получи, и затова още тогава обявих, че няма да участвам в нея и никой да не ме номинира. Това може да се провери – още си стои съобщението в профила ми във Фейсбук. Тази далновидност тогава, ми дава възможност сега да направя коментар като независима страна, доколкото по собствено желание не съм имал личен интерес, и не мога да бъда окачествен като „някой, който е изпаднал и затова критикува“.
Трябва да призная, че резултатът от класацията надмина най-абсурдните ми очаквания. Радио „Дарик“ и „Виваком“ – като официални провеждащи, и ясно Кой – като реален провеждащ, са съставили един списък с хора, който имат нужда от някаква ре-легитимация като публични фигури. И за целта е избрано да бъдат провъзгласени за „Топ 150“ в социалните мрежи.
Ще си позволя да коментирам само частта „Топ 50“, отнасяща се до Фейсбук, доколкото в тази мрежа съм най-компетентен, а и тя е най-важната.
Погледнете позиция 22. Иво Инджев. Знамето на българската русофобия, един от глашатаите на про-западния „цивилизационен избор“. ОК. В България има русофоби, възможно е човекът да си има аудитория и да е влиятелен.
Само че агент Ивайло, както също е известен той, та агент Ивайло, не е имал нито една публикация в страницата си във Фейсбук, считано от средата на 2010 г. Т.е. 4 години и половина няма нито една публикация, и изведнъж се озовава на 22-ро място в „елитната класация“ Топ 50 във Фейсбук. Как може някой да е „влиятелен“, след като не е казал нищо? В самия ден на обявяване на класация и в деня преди него, Инджев има 2 много бързи публикации – явно за да не грее дата от 2010-та начело в „елитния“ профил. Но тези публикации са само 2, съответно не могат да го вкарат в никаква класация. Освен това, те са след срока на отчет, в който Фейсбукът уж е наблюдаван и анализиран със „специален софтуер“. Та на база на 0 (нула) публикации, т.е. нулева активност, Иво Инджев се озова сред най-влиятелните фейсбуклии.
Това е най-фрапиращият случай на абсурдност. Но нека погледнем челото на класацията. Първи и най-влиятелен е… Димитър Бербатов. Втори е… Григор Димитров. Трети – артистът Емил Конрад.
Прегледах профилите и страниците им. В тях няма нищо, което би могло да превърне съответната личност във „влиятелна“. Те нямат политически или обществени позиции. Това са по същество фен-страници на известни личности. Те наистина са големи като брой последователи, но не и „влиятелни“. Влияние означава някой да прави нещо, и да ползва известността си, за да постигне по-силен резултат. Но Бербатов, Димитров и Конрад изобщо не правят това. Съответно, подобни фигури не могат да бъдат в класация „най-влиятелен“. Допълнително, следва да уточним, че страницата на Григор Димитров е предимно на английски език, която по подразбиране би трябвало да го изключи от „най-влиятелни“ в България. Писането на английски език в българския Фейсбук води до съвсем символична аудитория. Гарантирам го от личен опит и от години наблюдения. Българският Фейсбук е на български език, често хората се дразнят дори като някой пише на български, но с латински букви.
На 4-та позиция е любимият на цял народ Бойко Борисов. Неговото участие частично влиза в профила на класацията, доколкото той е известен, а партията му има стотици хиляди избиратели. Логично е част от това влияние да се материализира и във Фейсбук. Освен това, като политик, той отправя именно актуални послания, с които влияе. Т.е. той е в профила на „влиятелен“.
Тук обаче възниква философския въпрос трябва ли хора, които са супер известни извън социалните мрежи, и ползват ежедневно огромно количество PR в медиите, да участват в подобна класация. Ясно е, че това ги поставя в силно привилегировано отношение. Т.е. имаме все едно бокс в различни категории – единият е 130 килограма, а другият е 50 (например). Вероятно е по-разумно да има отделни категории. Защото е ясно че няма фейсбуклия, колкото и активен да е, който да може да бие Бойко Борисов и Кристалина Георгиева, ползващи се от още 99% други медии за поддръжка.
Но дори това не е най-важния проблем. По-важно е отсъствието на други политици. Защото не само Бойко Борисов е известен, и не само той материализира известността си и във Фейсбук. Друг доста активен и известен е например Георги Кадиев от БСП. Ако го вкараме него в класацията, той би трябвало да е някъде в Топ 20. Неговото предимство също е нечестно – той има позиция в другите медии, но след като Бойко е включен (а също и Кристалина – №8), тогава защо отсъства Кадиев? По подобен начин стои ситуацията и с Ивайло Калфин, който е активен във Фейсбук още от времето си на евродепутат. Той е влиятелна фигура в тази социална мрежа и със сигурност е по-влиятелен от поне половината хора в класацията.
Трета интересна фигура в българския Фейсбук е заместник-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки. Тук е добре да уточня, че аз и Джамбазки сме в доста остри отношения и често се караме. Причина за това е абсурното участие на ВМРО в мутро-реформаторската коалиция, която ни управлява. Но въпреки това, обективен факт е, че благодарение на политическата си позиция, Джамбазки е актуален във Фейсбук. Неговите съобщения са следени и харесвани, често и споделяни. Т.е. при прилагане на единен стандарт, той трябва да е в списъка.
Кадиев, Калфин и Джамбазки обаче ги няма. За сметка на това не е пропуснат Радан Кънев, който е стратегически и незаобиколим фактор във всичко, в което участва, вкл. във Фейсбук.
И така, след като минахме зануления Иво Инджев, спортистите и политиците, нека стигнем до реалните участници във Фейсбук – тия дето са активни основно там.
В тази група тотално доминират феновете и участниците на протестърското движение – Асен Генов, Константин Павлов – Комитата, Антоанета Цонева, Иван Бедров и пр. Обективен факт е, че тези хора са активни във Фейсбук, и поне част от тях биха имали място една обективна класация „Топ 50“. Независимо, че позициите им са коренно различни от моята, те имат своето влияние.Онова, което е смущаващото, е пълната липса на техни опоненти в класацията. А във Фейсбук има много повече хора от тях, които са със сходно влияние, които изразяват различна от протестърската позиция. Съизмерими по влияние с протестърите са активисти от типа на Явор Дачков, Александър Симов (левият журналист), Валентин Георгиев (също ляв журналист), Богомил Бонев (бившият МВР министър), издателката на сайта „Афера“ – Веселина Томова, Валери Тарандов, Борислав Цеков, Петър Кичашки, Владимир Танев и др. Доста известен и влиятелен е също крайният русофил Пламен Пасков, който отново отсъства. Интересно е, че отсъстват и някои от най-активните „костовисти“, което е пълен абсурд. Костовистите са една от най-активните групи в Интернет, още от преди Фейсбук да се превърне във фактор. Те са компактна група, която вътрешно се подкрепя и е доста активна. Несериозно е в класация „Топ 50“ да ги няма водещите костовисти (Радан Кънев не се брои за костовист, самата костовистка група не го припознава като свои истински лидер). Силно смущаваща е също липсата на активисти на АТАКА от списъка, доколкото тази политическа линия напоследък е доста влиятелна в социалните мрежи.
Така какво виждаме синтезирано? Иво Инджев с нула публикации е в първата половина на списъка, а Явор Дачков със стотици и четени публикации го няма. Политиците Бойко, Кристалина и Радан ги има, но политиците Калфин и Кадиев ги няма, въпреки че по обективни показатели те са по-влиятелни от други участници в Топ 50. Протестърският елит е вътре и много „влиятелен“. Опозицията отсъства, въпреки че контролира профили и групи със стотици хиляди членове (нето след приспадане на повторенията).
Какъв е изводът?
Протестърско-соросоидната политическа линия си направи изкуствен PR като се самообяви за лидер на Фейсбука.
Само където Фейсбукът не знае, че са му лидери.Добри Божилов
14-05-2015
www.komentari.com
