Категория: Общество

Над 120 разказвачи на приказки от цялата страна се включиха в конкурса „Приказки от Замъка”

„Влюбен във вятъра” възроди приказния жанр
Поел предизвикателството да бъде несравним, замъкът “Влюбен във вятъра” за пореден път доказа предимството си да бъде различен от другите атракциони. След фотоконкурса, който показа Замъка в невероятни фантастични композиции, дойде ред на изпитание за разказвачите на приказки. Литературната надпревара „Приказки от Замъка” вдъхнови над 120 автори от различни възрасти, които изпратиха повече от 140 творби, рисуващи истории по избрани фотографии. Сред тях са баби, които са естествените разказвачки от детството ни, майки и татковци, младежи, завихрили фантазия… Голяма част от приказките са сътворени от деца, чието чисто въображение бе разтворило широко криле…
Приказният жанр в наши дни е една незапълнена ниша в българската литература. Конкурсът на „Влюбен във вятъра” определено има принос за нейното попълване. Най-хубавите приказки вече са събрани в две чудесно илюстрирани книги – една за деца и една за възрастни.
„Приказки за лека нощ” съдържа 32 творби, подходящи за детските възприятия и необходимост от вълшебства и тайнственост. Сред тях се открояват „Как капризната принцеса престана да прави заклинания”, „Приказка за Наука и Неука”, „Замъкът на доброто”, „Замъкът, даряващ живот”, „Силата на любовта”.
Сборникът за пораснали деца е озаглавен „Влюбен във вятъра”. В него са поместени 30 приказни истории.
„Срещата с „Влюбен във вятъра” ще разкрие различни авторски и преразказани истории, дали живот на вълшебни герои и фантастични случки. Ще се почувствате като част от много от приказките”, пише в предговора собственикът и създател на Замъка и инициатор на конкурса Георги Тумпалов.
На специално тържество в навечерието на Коледните празници в галерията на Замъка „Влюбен във вятъра” бяха връчени наградите на най-добрите автори на приказки в конкурса.
С първа награда бе удостоена Петя Башева от Хасково с „Приказки от замъка”.
Тя сподели, че за пръв път прави опит в този жанр, затова е особено щастлива от отличието. „Приказките са необходими винаги! Благодарение на тях народът ни е оцелявал в трудни времена”, припомни победителката в конкурса.
Втора награда получи   Галина Красимирова от Сливен. Третата награда бе поделена между Анна-Мария Попова от Варна и Мартина Гущерова от Бургас.
Отличие получи и най-малката авторка на приказка – Валерия Вълкова от Черноморец. Тя е само на 6 години и се е доверила на мама да запише разказаната от нея приказка, тъй като още не може да пише.
Всички участници в конкурса получиха грамоти и книги и се заредиха с вдъхновение от романтичната тайнственост на Замъка, който им подари истинска жива приказност.

Eврейски традиции оживяват пред ученици от Бургас

В дните на един от най-светлите еврейски празници Ханука Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф” реализира една от най-новите си инициативи, насочени към младите хора на Бургас. Празникът на светлината бе чудесен повод за началото на поредица от срещи с бургаски деца, чрез които те да се докоснат до историята, религията и бита на древния еврейския народ. Естествен фон на разказите, поднесени от Алберта Алкалай – председател на Център „Алеф”, бе бургаската синагога. Под нейния купол, запазил фрагменти от някогашното й изящество и пищност, над 100 ученици от училищата „Ал. Г. Коджакафалията” и „Св. св. Кирил и Методий” участваха в часовете по съживяване на еврейските традиции.
Чрез специално изработен от Център Алеф филм пред учениците оживяха съществени моменти от духовния и културен живот на народа на Израел. Младите хора се запознаха със Старозаветните времена, средновековната еврейска диаспора и историята на българските евреи през 20 век. Прозвуча и звукът на шофара /ритуалният рог от овен/. Младите хора с вълнение възприеха и разказа за бургаската синагога и какво място е заемала тя в живота на Бургас. С презентацията учениците бяха запознати и със завета, който им е оставил Апостола на Свободата Васил Левски. Той е мечтаел за една чиста и свята република, в която място има „и за турчина, и за евреина“ наравно, „както е дадено от Бога да живее човекът“.
Изнесеният урок породи огромен интерес сред децата и предизвика множество въпроси, на които Алберта Алкалай отговори изчерпателно. Тя изпълни и един от ритуалите на Ханука – запали свещи в традиционния свещник – ханукия, с което символично разпръсна духовната светлина.
Своеобразните открити уроци на Център „Алеф” с бургаски ученици ще продължат и през следващата година. Те се явяват и подходящ илюстратор на теми, залегнали в учебните програми за 5 и 7 клас.

Повишен интерес към петия конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”

Повече от месец преди крайния срок „Алеф” вече получава творби за конкурса от различни краища на страната
Повече от месец преди да изтече срокът за участие в петото издание на литературния конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена” Център „Алеф” вече получава есета от различни краища на България. Интерес към надпреварата проявяват както ученици от област Бургас, така и от отдалечените райони на страната.
Надпреварата става все по-популярна с всяка изминала година. Петото й издание ще бъде един от акцентите на националната кампания за отбелязване на 75-годишнината от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта през Втората световна война и отдаване почит към паметта на депортираните 11 343 евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот.
Център „Алеф” предложи на учениците да се върнат към отрязъка от българската история преди 75 години и да изразят своите мисли и чувства. Те могат да се пренесат назад с машината на въображението и да влязат или в ролята на спасител, или в ролята на спасен, а също така да се опитат да погледнат в бъдещето и да прогнозират своето поведение при евентуална идентична ситуация, изискваща личен избор.
Творческата интерпретация на историческите събития и техния отзвук през годините дават широк простор на младите хора да демонстрират познания и личностна позиция. Владеенето на българския език и уменията да си служат с него също са поставени на изпитание и са още едно предизвикателство пред участниците в конкурса.
Журито, председателствано от Михайлина Павлова- главен редактор на вестник „Еврейски вести” и журналист в БНР и с членове Румен Леонидов – поет и издател на сайта Факел.бг и Асен Йорданов – журналист и директор на сайта Бивол.бг. ще се запознае с есетата и ще даде своята оценка.
По традиция награждаването на най-добрите ще стане на тържествена церемония в Бургас. Тъй като града има честта да бъде един от регионалните центрове на националната кампания за честване на 75 години от акта на спасение на българските евреи, събитието ще е съпътствано с други интересни инициативи. Една от тях ще бъде ритуал по откриване на мемориален знак в почит на достойните граждани на Бургас, запазили своите съграждани-евреи.
Най-добрият автор ще бъде награден с участие в едноседмичен международен конгрес за млади лидери в Израел. Класираните на второ и трето място ще получат парични награди – съответно 300 и 200 лева.
Ще бъде спазена и традицията най- успелите двайсет участници в конкурса да присъстват на церемонията в Бургас на разноски на организаторите.
Календарът продължава да отмерва времето до финалният срок – 10 февруари 2018 година. Организаторите са в готовност да откликнат с цялата сериозност и отговорност на усилията и творчеството на учениците, поели достойното предизвикателство да допълват страниците на историята.

Напишете есе и посетете Израел

Само няколко дни остават до крайния срок на конкурса „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“!
Пренесете се с машината на времето!
Напишете есе!
Разкажете история за спасени или спасители!
Спечелете награда!“Алеф“ Ви очаква! Не чакайте последния ден!Краен срок за получаване на конкурсните творби e 10 февруари 2018 година!
Надпреварата става все по-популярна с всяка изминала година. Петото й издание ще бъде един от акцентите на националната кампания за отбелязване на 75-годишнината от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта през Втората световна война и отдаване почит към паметта на депортираните 11 343 евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот.
Център „Алеф” предложи на учениците да се върнат към отрязъка от българската история преди 75 години и да изразят своите мисли и чувства. Те могат да се пренесат назад с машината на въображението и да влязат или в ролята на спасител, или в ролята на спасен, а също така да се опитат да погледнат в бъдещето и да прогнозират своето поведение при евентуална идентична ситуация, изискваща личен избор.
Творческата интерпретация на историческите събития и техния отзвук през годините дават широк простор на младите хора да демонстрират познания и личностна позиция. Владеенето на българския език и уменията да си служат с него също са поставени на изпитание и са още едно предизвикателство пред участниците в конкурса.
В конкурса могат да участват ученици от цялата страна от VIII до XII клас. Те трябва да изпратят своите произведения до 10 февруари 2018 г. на адрес: center.alef@gmail.com или на адрес: Бургас 8000 пл. Баба Ганка 4, ет. 4. Център„Алеф”/www.alef-bg.orgТемите за избор на есе са три:
Първа тема: Ако машина на времето те „върне” в България през март 1943 година, как би постъпил/а?Втора тема: Ако в бъдеще настъпи политически режим, който извършва геноцид над определен етнос, какъв избор би направил/а и какви жертви би могъл/а да понесеш?При оценката на журито ще се имат предвид познанията по историческите събития и личната позиция, изразена при творческата интерпретация по темите.Трета тема: Аз бях един от спасените…Творбите по тази тема трябва да бъдат базирани на автентичната история на български евреин, преживял събитията през март, 1943 година. Журито ще оцени изследователския дух на авторите – издирване на очевидци или техни наследници, както и творческото пресъздаване на техните спомени.
Литературните творби трябва да бъдат вдъхновени от историческите събития, свързани с избавлението на близо 48 000 български евреи и депортирането в нацистките концлагери на 11 343 евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот през 1943 година.
Журито на конкурса е председателствано от Михайлина Павлова- главен редактор на вестник „Еврейски вести” и журналист в БНР и с членове Румен Леонидов – поет и издател на сайта Факел.бг и Асен Йорданов – журналист и директор на сайта Бивол.бг. ще се запознае с есетата и ще даде своята оценка.
По традиция награждаването на най-добрите ще стане на тържествена церемония в Бургас. Тъй като града има честта да бъде един от регионалните центрове на националната кампания за честване на 75 години от акта на спасение на българските евреи, събитието ще е съпътствано с други интересни инициативи. Една от тях ще бъде ритуал по откриване на мемориален знак в почит на достойните граждани на Бургас, запазили своите съграждани-евреи.Най-добрият автор ще бъде награден с участие в едноседмичен международен конгрес за млади лидери в Израел. Класираните на второ и трето място ще получат парични награди – съответно 300 и 200 лева.
Ще бъде спазена и традицията най- успелите двайсет участници в конкурса да присъстват на церемонията в Бургас на разноски на организаторите.
Календарът продължава да отмерва времето до финалният срок – 10 февруари 2018 година. Организаторите са в готовност да откликнат с цялата сериозност и отговорност на усилията и творчеството на учениците, поели достойното предизвикателство да допълват страниците на историята.

Обучение за туристически водачи в Странджа се проведе в Созопол

На 18 септември 2017 г. от 10 часа в залата на читалище „Отец Паисий” в Созопол се проведе обучение на туристически водачи и екскурзоводи по проект „Път на легенди – създаване на нови партньорства за устойчиво развитие на културно-историческия туризъм”, финансиран от Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП ТГС България-Турция 2014-2020. Обучението имаше за цел да повиши информираността и да даде знания и умения на безработни хора от района на Странджа как да бъдат полезни за разгръщане потенциала на населените места в областта на туризма.
Семинарът бе открит от Евгения Джорджева, ръководител на проекта. Тя разказа за същността на проекта и очакванията от неговата реализация, като подчерта необходимостта от обучени и ентусиазирани хора, които да бъдат свързващото звено между природата и историята на Странджа планина.
Проф. д-р Лина Анастасова от БСУ и инж. Владимир Димитров от сдружение „Зелена Странджа” изнесоха лекциите на обучението и проведоха практикум с участниците в семинара.
Проф. Анастасова презентира планинския туризъм, като се спря подробно на особеностите му и спецификата при организиране и осъществяване на туристическо пътуване в планината. Особено полезна бе лекцията за дефиниране на регионалния туристически продукт с оглед особеностите на района на Странджа планина и възможностите за разкриване на атрактивни маршрути на базата на легенди и предания.
Лекциите на Владимир Димитров – инженер-лесовъд и бивш директор на Природен парк „Странджа” бяха с практическа насоченост. Преди да пристъпи към конкретното обучение за най-важното, което трябва да знаят и могат планинските водачи, той направи своеобразна виртуална разходка из Странджа планина. Той постави акцент върху планинския туризъм при различни метеорологични условия и по разнообразни терени. Важна част от семинара бе практикума, който включваше ориентиране по карта, алтернативни начини за ориентиране, използване на съвременна туристическа екипировка.
Проявената активност при последвалите лекциите дискусии даде на организаторите от Център „Алеф” увереност, че обучението е постигнало краткотрайната си цел и че в дългосрочен план ще бъдат намирани нови пътища и средства за популяризиране на района на Странджа като туристическа дестинация. Ще има възможности и за реализация на повече хора в тази дейност.
Всички участници в обучението изразиха задоволство от качеството на организацията му и получените знания и информация.
Проектът „Път на легенди – създаване на нови партньорства за устойчиво развитие на културно-историческия туризъм” № CB005.1.23.107, е с продължителност 12 месеца и е на стойност 81040.04 EUR. Партньор на Център „Алеф” е организацията за трансгранична култура в Одрин, Република Турция.Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програма INTERREG-ИПА за трансгранично сътрудничество България-Турция.
Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програма Интеррег-ИПА за трансгранично сътрудничество България-Турция, CCI No 2014TC16I5CB005. Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.

Излезе от печат сборникът „Странджа – път на легендите”

Сборникът „Странджа – път на легендите” представя магията и мистицизма на тайнствената планина. Странджа обхваща част от Югоизточна България и Европейска Турция, но митичната й история не се подчинява на погранично разделяне. Сборникът представя митове и легенди от двете страни на границата като общ културен продукт, който предизвиква любопитство и привлича все повече посетители.
Много хора са минали през Странджа планина, живели са тук и са създавали нейната история. Сборникът проследява митовете от създаването на планината и знакови селища в нея до традициите, които са живи и днес. Читателят ще научи за лечебната сила на странджанската вода, за живота на митологичния герой Орест – създател на Одрин, за това как е изчезнало цяло село – Гьол Баба, ще потърси истината за гроба на богинята – котка – Бастет и може би ще се убеди, че в Странджа наистина са живеели змейове, щом навсякъде тук все още има техни къщи – долмени.
Изданието събира български и турски легенди и ги представя на три езика – български, турски и английски. Реализирано е по проект „Пътят на легендите – създаване на нови партньорства за устойчиво развитие на културно-историческия туризъм”, финансиран от Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България-Турция 2014-2020. Легендите са проучени и събрани от партньорите по проекта – Център за еврейско-българско сътрудничество„Алеф” и организацията за трансгранична култура в Одрин. Освен поредицата от дейности, чрез които проектът цели да създаде капацитет за развитие на легендарен туризъм в региона, през миналото лято тук бяха проведени и два фестивала на легендите – в градовете Приморско и Енез. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програма INTERREG-ИПП за трансгранично сътрудничество България-Турция.
Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програма Интеррег-ИПП за трансгранично сътрудничество България-Турция, CCI No 2014TC16I5CB005. Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на ЦЕБС „Алеф“ и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.

Екскурзия в Израел очаква победителя в Петия литературен конкурс на Център „Алеф”

Най-добрите автори ще изживеят своето приключение в замъка „Влюбен във вятъра”
Националният ученически литературен конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена” е на финалната права. До крайният срок, който поради грипната ваканция бе удължен до 28 февруари, остават броени дни. Сред творбите, които вече са пристигнали в Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф”, има и няколко разкази на очевидци на събитията от 1941-1943 година. Макар и да са извън класацията, тези спомени са особено ценни за историческата правда, защото са поднесени от първо лице.
Петото издание на конкурса, посветено на 75-годишнината от спасяването на българските евреи от нацистките лагери и отдаване почит към паметта на депортираните 11 343 евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот, обедини усилията на Център „Алеф”, подкрепени от Община Бургас, Посолството на държавата Израел в България, ОЕБ Шалом и фондация „Роналд Лаудер”.
Кулминацията на надпреварата ще бъде на 11 април, когато за тържествената церемония по награждаването в Бургас ще пристигнат 20 млади хора, написали най-добрите творби. Кои ще бъдат те ще стане ясно когато журито, председателствано от Михайлина Павлова – главен редактор на вестник „Еврейски вести” и журналист в БНР и с членове Румен Леонидов – поет и издател на сайта Факел.бг и Асен Йорданов – журналист и директор на сайта Бивол.бг, даде своите оценки.
Израел очаква победителя в конкурса, който и тази година ще има уникалния шанс да се срещне със свои връстници от цял свят на едноседмичния конгрес за млади лидери в Херцлия. Втората и третата награда са парични, а организаторите предвиждат и много поощрения.
След церемонията по награждаване, която и тази година ще се превърне в запомнящ се вълнуващ спектакъл, участниците в нея ще имат възможността да се пренесат в приказен свят, много различен от този, в който се пренасят чрез своите конкурсни творби. Те ще гостуват в замъка „Влюбен във вятъра” край Равадиново и ще събудят приключенския си дух чрез предизвикателства, подготвени от неговите стопани.
Извън всичко това, всички млади творци, участвали в конкурса, ще получат най-ценната си награда – самочувствието, че сами са дописали страници от българската историята и са допринесли за съхранението на паметта за участниците в тях. сн. 1 Победителят в IV конкурс Мануил Касабов в Израел, август 2017 г.
сн. 2 Участници в конгреса за млади лидери в Израел, август 2017 г.
сн. 3 Израел

Дните в памет 75 години от спасението на българските евреи започнаха в Бургас

Филмът „Да помним” бе прожектиран в Математическата гимназия
Дните за юбилейните чествания по случай 75 години от спасяването на българските евреи започнаха в Бургас. Възпоминанията стартираха с  прожекцията на документалния филм „Да помним” пред учениците от Природоматематическата гимназия в града. Филмът е създаден от Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф” и възкресява подвига на български личности и политици от морския град срещу депортирането на техните съграждани от еврейски произход в лагерите на смъртта през 1943 г. Прожекцията бе под инициативата и мотото на гимназията „Учейки се от миналото, действаме за бъдещето“.
Честването на тазгодишния юбилей, който е повод за национална гордост пред хуманния обществен акт на предците ни, ще включва редица мероприятия в Бургас. Дните на паметта за Спасяването ще продължат почти в продължение на 2 месеца и ще завършат с изграждането и поставянето на паметен знак в центъра на Бургас. Паметникът ще бъде създаден от признателните потомци на спасените в знак на благодарност към българския народ и бургаските достойни личности. В тържествата ще бъде отдадена и почит към депортираните и умъртвени над 11 хил. евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот по време на Холокоста.
Младите хора изгледаха документалната лента на Алберта Алкалай – председател на Центъра за еврейско-българско сътрудничество със затаен дъх. С изключителен интерес те проследиха историята на бургаските евреи и тяхното избавление от лагерите на смъртта.
Алкалай припомни, че еврейското население съжителства с българите от хилядолетия и двата етноса винаги са живели в съзвучие и мир. Според нея това е една от основните причини за уникалния акт на спасяване на българските евреи. „Политиците винаги взимат определени решения, когато са предизвикани или притиснати от народа. Такъв беше и нашият стремеж, създавайки филма „Да помним” – да покажем смелостта и съвестта на обикновения човек, който е съпричастен към трагедията на своя съсед, приятел , колега евреин”,  сподели още тя.
В последвалата след прожекцията дискусия младите хора и учителите се обединиха около извода, че е нужно паметта да се съхранява във времето.
Директорът на гимназията Красимир Стоянов сподели впечатления от посещението си, заедно с ученици, в концлагера Аушвиц в Полша. „Това е най-злокобното място, на което някога съм бил през живота си. Учениците преживяха силно емоционално тази среща с лагера на смъртта. Плакаха много. Докато съм жив няма да забравя този концлагер!”, призна той и изрази възхищението си от въздействието на филма.
Заедно с гостите от Център „Алеф”, учениците и техните учители се присъединиха към инициативата на  Световния еврейски конгрес  „Ние помним”.

Литературният конкурс на Център „Алеф“ за есе събра над 120 автори в оспорвана надпревара за първата награда

Над 120 ученици от 30 населени места в България изпратиха творбите си за участие в Петия литературен конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”. Сред тях са както много дебютиращи в този формат на изява, така и познати имена от предишни конкурси. Традиционно най-активни са учениците от Кърджали, Разград, Пловдив и София. Отличници по участие тази година са Русе и Бургас.
Темата на конкурса, посветен на 75 години от спасяването на българските евреи и в памет на загиналите в лагерите на смъртта 11 343 евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот, предостави възможност на младите хора да се пренесат чрез въображаема машина на времето назад или напред в годините. Те успяха да се концентрират върху събитията в България през 1941-1943 година, да осмислят генезиса на акта на спасение на българските евреи, да се поставят в подобни ситуации и да приемат роли, които биха изиграли при евентуално стечение на подобни обстоятелства в бъдеще.
Работилите по темата „Аз бях един от спасените” 35 средношколци са извършили и изследователска работа, като са издирили очевидци от събитията през 1943 година и записвайки техните разкази са добавили нови факти към страниците на българската история.
Най-много ученици – 55 – са писали по темата: Ако машина на времето те „върне” в България през март 1943 година, как би постъпил/а?
Да прозрат в бъдещето и да се опитат да прогнозират своето поведение при подобна ситуация са избрали 32 от младите автори.
Конкуренцията и тази година е изключително сериозна. Цифрите сочат, че най-много са претендентите за призово място от Русе. Може би има значение фактът, че носителят на първа награда от четвъртото издание на конкурса Мануил Касабов, който участва в световен младежки форум в Израел, е техен съгражданин.
Популярността на литературният конкурс продължава да расте с всяко следващо издание. „Най-голямото удовлетворение за организаторите е не само броят участници, но и творческата интерпретация на темите, която говори за сериозен размисъл по отношение на ценностната система и отговорността на младите за бъдещето на човечеството. Творбите показват още старание и амбиция да се покаже добра езикова култура”, споделя Алберта Алкалай, председател на Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф”.
Сега думата има компетентното жури: Михайлина Павлова – редактор в БНР, програма „Христо Ботев”, главен редактор на вестник „Еврейски вести” и на списание La Estreya, и членове Румен Леонидов – поет, публицист и издател на сайта Факел.бг и Асен Йорданов – журналист и директор на сайта Бивол.бг.
Кои са се справили най-добре, ще стане ясно на 11 април, когато на тържествена церемония в Бургас ще бъдат връчени наградите на победителите в конкурса.

Проектът „Път на легендите” постави основите за развитие на легендарен туризъм в Странджа

С двудневна българо-турска работна среща на 16 и 17 март 2018 г. завърши проектът „Път на легенди – създаване на нови партньорства за устойчиво развитие на културно-историческия туризъм”, реализиран по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП ТГС България-Турция 2014-2020. Форумът на тема: „Промотиране на трансграничния регион Странджа-Йълдъз като културно-историческа дестинация“ се проведе в конферентна зала „Ахело” на Гранд хотел Приморец – Бургас. В срещата участваха 30 представители на туристическия бранш от България и 20 от Турция. Възможностите за развитие на легендарен туризъм в региона представиха Мустафа Филиз – преподавател в Тракийския университет в Одрин, доц. д-р Диана Радойнова от Университет „Порф. Д-р Асен Златаров”, Ивелина Иванова и Горан Стефанов от историческия музей в Малко Търново. През втория ден на работната среща турските туроператори посетиха легендарни места в българската част на Странджа, за да се запознаят на място с възможностите, които могат да предложат на своите туристи.
Представителите на туристическите фирми от двете страни на границата обсъдиха вариантите за включване на легендарни маршрути в туристическите пакети, методите за тяхното промотиране и евентуалните предизвикателства, пред които ще бъдат изправени при предлагането на новия туристически продукт. Това е и основната цел на проекта – да привлече вниманието на туристическия бранш, инвеститорите и местните власти към потенциала на мистичната планина, да положи основите за развитие на нов туристически продукт – легендарен туризъм, и така да подпомогне икономическото развитие на трансграничния регион и да съдейства за повишаване благосъстоянието на местното население.
Успоредно с работната среща между туроператорите се проведе и заключителна пресконференция за журналисти, на която партньорите по проекта – Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф” и организацията за трансгранична култура в Одрин обобщиха резултатите от едногодишната си работа.
Проектът направи първите стъпки за популяризиране културното наследство на Странджа, векове предавано от уста на уста и съхранило местния дух до днес. Извършено е широкомащабно проучване за събиране и описване на най-старите автентични и малко популярни легенди. Част от тях са издадени в триезичната книжка със заглавие „Странджа –пътна легендите” – на български, турски и английски език. Информацията е качена и в сайт, специално създаден по проекта. Проведени са семинар за повишаване информираността на местните власти, и две обучения – за туристически водачи в Странджа сред безработни от региона и за студенти по туризъм от двете страни на границата. Фестивал на легендите през летния туристически сезон в градовете Приморско и Енез доказа, че те могат да бъдат основа и за развитието на още един продукт – фестивален туризъм.
Партньорите Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф” и организацията за трансгранична култура в Одрин приключиха проекта с убеждението, че за културата и легендите граници няма. Странджа има потенциал за развитието на легендарен туризъм, който трябва да бъде използван. Те ще надградят резултатите от проекта чрез създаване на конкретни условия за превръщане на трансграничия регион в предпочитана дестинация. Проектът „Път на легенди – създаване на нови партньорства за устойчиво развитие на културно-историческия туризъм” № CB005.1.23.107, е финансиран от Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП ТГС България-Турция 2014-2020 и е на стойност 81040.04 EUR.
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програма INTERREG-ИПП за трансгранично сътрудничество България-Турция.
Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програма Интеррег-ИПП за трансгранично сътрудничество България-Турция, CCI No 2014TC16I5CB005. Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на ЦЕБС „Алеф“ и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.