Проф. Александър Джеров: Държавата е прогнила от корупция. Да се скъса връзката между премиера – ръководител на управляващата партия, и Народното събрание. То сега не върши нищо самостоятелно, а само изпълнява волята на шефа на партията

Проф. Александър Джеров: Държавата е прогнила от корупция. Да се скъса връзката между премиера – ръководител на управляващата партия, и Народното събрание. То сега не върши нищо самостоятелно, а само изпълнява волята на шефа на партията

– Ако оставим настрана съставянето на правителството, кои са трите най-съществени проблема в България в момента, проф. Джеров?
– Основният проблем е съдебната система. Другият е медицинското обслужване и третият – образованието. Има още много, но вие искате трите най-важни.- Ако премиерът на новоизбрания кабинет ви покани да станете министър на правосъдието, откъде ще започнете промяната в съдебната система?
– При това положение на държавата днес не бих се съгласил да стана министър на правосъдието. Много пъти съм бил канен – и за премиер, и за министър на правосъдието и за кмет на София преди години. За да поема такова задължение, трябва да бъда свободен.
Тогава, когато в тази държава има една сила, да не назовавам двете й букви, нищо не може да се оправи. За да си министър, трябват главно две неща – да си свободен и да имаш морал. Ако стана сега – ще бъда дирижиран, ще бъда командван и ще ми се пречи да действам. Особено когато настъпя интересите на някаква група хора.- Трябва ли да има промени в конституцията на България?
– Да, трябват промени. Защото сега какво е – премиерът Х е шеф на партията. Той командва и парламента. Парламентът не може да направи нищо без неговата благословия. Сега сигурно пак партийният лидер ще бъде министър-председател. Парламентаристите пак ще му бъдат подчинени. Защото те искат да бъдат настанени на по-удобни места, да участват в бордове и т.н. А и утре пак да влязат в парламента.- Как може да се промени всичко това?
– Чрез промяна на основни неща в конституцията. Да се скъса връзката между премиера – ръководител на управляващата партия, и Народното събрание. То сега не върши нищо самостоятелно, а само изпълнява волята на шефа на партията.- Как може да се опише съдебната ни система след 25 години преход?
– Имаме ли съд в България? За съжаление – не. Имаме ли прокуратура, която да работи? Имаме ли наказателен съд, който да действа и да прави това, което трябва? Не и не. Колко присъди на големи престъпници имаме? За дребните – да, но едрите се разхождат на свобода, никой не ги търси и не се образуват наказателни дела срещу тях.
Обвинителните актове не са както трябва, не са запълнени с доказателства.
Не се спазват никакви срокове Има много случаи, когато поради изтичане на давността наказателното преследване се прекратява. Къде са присъдите на наказателните съдилища? Спомням си за един драстичен случай, при който обвиняемите бяха осъдени в Германия, а тук апелативният съд прекрати производството. Прокурорът си оттегли обвинението. Това какво показва?!- Корумпирана ли е съдебната система?
– До голяма степен да! И наказателната част, и прокуратурата, и следствието. Наказателните съдилища – също. Много по-малко тя е в гражданските съдилища. Освен това Висшият съдебен съвет, който е един много важен орган, не работи както трябва. И там съмненията за добросъвестност са налице. Това е един много натоварен, тежък като структура и заплати орган…- Къде корупцията е по-страшна – в съдебната система или във властта, в държавата?
– Аз не случайно започнах с факта, че основният проблем е съдебната система. Държавата е прогнила от корупция. Питайте всеки срещнат на улицата и той ще ви отговори в този смисъл. Как би могло да се изкорени корупцията във властта? Когато съдебната система се очисти от този порок и влезе в действие. Но, пак казвам, наказателната част от съдебната система не работи.- Кога и как съдебната система може да се отърве от този порок?
– Една голяма тояга, ако мога така да се изразя.- И една голяма метла може би?
– Да, и метла, но първо тояга. Трябва да се стегне съдебната система в смисъл съдиите, прокурорите, следователите да почнат да работят така, както повелява съвестта на магистратурата. Докато няма съвест, а има джоб – няма да се оправи съдебната ни система. А тя е свързана с всичко, не само с правителството, а с депутатите и служителите в отделните институции.- Откъде все пак да се започне?
– От Висшия съдебен съвет. Той трябва да стегне съдебната система. Лошото е, че и той не работи както трябва. ВСС е една институция, която знае само да взема заплата. А тогава, когато трябва да влезе в действие, я няма. Колко преписки са образувани във
ВСС срещу съдии, прокурори и следователи, от които преписки да е последвало уволнение или някакво друго наказание?! Няма.
Но когато се стегне съдебната система от ВСС, ще тръгнат и много други неща. Говорим за медицина, за образование, за служителите. Ако продължаваме да имаме такава съдебна система, няма да стигнем доникъде.
Има ли констатирано престъпление и наложено наказание, тогава ще настане ред в държавата. Но сега как да има ред, когато, след като хванат някой престъпник и отворят делото му, се разбира, че има много провинения без произнесени присъди или пък с произнесени, но неизпълнени. За какво говорим тогава? Как да има ред в тази държава?…- Защо за 25 години нямаме осъден нито един висш държавник или политик?
– Защото явно има негласна договорка: докато съм на власт, ще крада. Когато сляза от властта, няма да гледаш какво съм направил. И следващите в управлението продължават тази линия. Това трябва да се прекрати.- Бившият зам.-председател на Народното събрание Христо Бисеров ще бъде ли осъден?
– Много се съмнявам. Виждате замъглеността по отношение на това, което е извършил. Аз и досега не съм чул някой да каже какво е направил той от гледище на Наказателния кодекс. А и защо само Бисеров ще гледаме, само той ли е? Колко още такива като него има, извършили подобни действия. Някой да е даден на съд? Или започва някакво производство, което много бързо бива забравено.
Какво става в нашата държава? Вдигне се шум за нещо и всички наостряме уши. Медиите пишат, след това се случва нещо друго и първото вече е забравено. Няма проследяване на наказателните случаи.
Аз съм за спазване на принципа: след като има нещо, уважаеми господа от следствието, прокуратурата и съда, довършете си работата! Може ли толкова престъпления да останат неразкрити просто защото няма желание за това?!Интервю на Пенчо Ковачев, в. „24 часа“

Владислав Тодоров: Борисов беше върнат на власт от красиво и опрятно малцинство на успели в прехода граждани

Владислав Тодоров: Борисов беше върнат на власт от красиво и опрятно малцинство на успели в прехода граждани

Владислав Тодоров е български културолог и писател, който живее и работи в САЩ, където преподава културна история на Русия и Източна Европа в Пенсилванския университет. Автор е на няколко книги, сред които нашумелите романи “Дзифт” и “Цинкограф”, както и на сценариите за филмите по тях. Поместваме разговора му с Копринка Червенкова и Христо Буцев от в. Култура с големи съкращения.- Сега има интернет, вие идвате често тук… Как ви се вижда страната?
– Разсипана страна на хора с разсипани надежди, хора, подложени на систематично обругаване, достойнството им пречи да оцеляват – това отчитат показателите, това видях и аз една зима, когато се качих във влака за Русе – вторични човешки суровини с парцаливи бохчи и разплетени дамаджани слизаха и се качваха на един бракуван влак, сякаш композиран в някаква подуянска преизподня. Този крайно изтерзан народ без поминък няма как дълго да поминува. Тежко, безобразно болна страна. Гледана с просто око, България е пътник, разпада се в ход като въпросния влак. Въпрос на биологическо време.- Казваме, че един организъм е болен, защото знаем какво е да е здрав. Здравето е нормата. От каква норма се е отклонила България?
– Нормата е рационализиран опит, наложен по силата на авторитет. Вижте кои са авторитетите в България и как те нормират опита, бил той обществен, личен, политически или художествен. Може да прозвучи странно, но аз бих казал, че България работи в режим на нормативно бездарие по отношение на всеки вид опит.(…)- Умът или душата – тази дилема ли не реши протестът?
– Протестът затапи ума си с една дума – думата “оставка”, извиквана със сценичен гняв. Това не е гибелният гняв на Ахила, а парад на суетата на лайфстайл фенове, самооблащение под формата на шикарен бунт, активно мероприятие на кандидати за слава и власт и не на последно място – закоравели местни маниаци на тема #АЗ. Например, Близнашки – изпружил се безмълвен на жълтите павета със заскобен ум и конституция в ръка, се класира да върти държавното кормило. Съвършено нелеп в усилието си публично да се гордее с Живков. Как Близнашки е по-годен от Орешарски, който пък стана предмет на философско втрещение от страна на цял факултет? Това вече не е смехотворно. Абдикирането на критическата способност в полза на политическото партизанство е изключително опасно. Интелектът подивява, губи собствен смисъл и започва безразборно да клакьорства.- Това едва ли е днешен феномен. Още веднага след 1989 г. т.нар. интелектуални елити абдикираха, отказаха се от критическата си дейност и се наместиха в партийни или квазипартийни структури.
– Безпокоя се, че сега става дума за интелектуална немощ, която се компенсира с нелепи телодвижения, изобразяващи морално-етични категории. Гасим ума, за да наместим телата.(…)- Поради конюнктурни причини – вътрешни или външни, онази държава наистина произвеждаше този тип институции – роман, кино, изобразително изкуство. Произвеждаше певци, които пращаше по света. Тази държава, сегашната, сякаш няма амбиции за нищо…
– Нацията бавно и полека, някак безхаберно, изчезва. А ние се разправяме кой ляв и кой десен, кой автентичен и кой не – като сакати мимове, боравещи с въображаеми предмети. Идеологията е мъртва. Користта е подменила страстта. Бездарието е оставено на самотек. Шушумигаме, подлизурстваме, лъготим… и всичко това в рамките на нормалното. Тихо и кротко се топим. Нацията узрява за края си.
В тъмните гърди на космоса захожда българският род. Сякаш омагьосан, в плен на инвариантна изнемога. Цялото ни грамадно наследство, славянобългарското ни зараждане и балкан-българското ни възраждане в действителност предшества заника на националната ни общност. Това излиза, като се преброим колко сме останали сега и колко ще бъдем за честването на 50 години от промените. До какво са ни довели всичките тези паметни години на освободително буйство, на царствени бутафории, ревове на нож, сияйни върхове, епопейни храбрости, лъвове и титани, мумии и мавзолеи… и прочее спорадични избухвания на един хилав огън в подмокрено огнище?
Излиза, че Възходът на българското племе през вековете е бил един умело прикриван Заход. Целият масив от писмена и артефакти, струпан в музеите и библиотеките, представлява едно грамадно многовековно лъжесвидетелство за това, че съществува българска природна дарба, вродена способност, на която са нужни министерства и фондации, за да влезе в сила, за да проработи. Никаква вторична институционална помощ не може да влее сила на дух с вроден порок. Нужната в случая сила няма изчислим паричен еквивалент, нито може да се предизвика по ведомствен път или с награден фонд. Министерството на културата отдавна е станало безпредметно. Култура, която води до национален заход, преправян на възход, е негодна. Култура, която маскира немощ, за нищо не става. Награди, селекционни комисии, фондации, номинации, творчески съюзи, авторитетна маниакалност – форми на сдруженото бездарие. Бездарието гнети повече от безсмислието, повече от невежеството. Да си неспособен да те има, да си сянка, хвърлена от други, пошло подобие на човечество, заслужило заника си.
България стана свободна и независима страна, толкова свободна и независима, колкото си искаше. В режим на свобода се разкатаха мощностите и устоите на тази страна. Приключи продоволственият мир на соца. Няма национална дарба, която да ни спаси от изчезване. Налице са остри липси, недоимък, безхаберие. Благото не стига за всеки. То изобщо не е общо. Благото се присвоява, то не се споделя. Имащите се крият от нямащите в здрача на своето придобиване. Лични амбиции се дегизират като национално отговорни каузи. Алчни лъжи въртят опашки и ни шибат през лицата. И дим да ни няма.- Защо? Защо тази държава спря да функционира в името на общността след 1989 г.?
– Най-жизненото, неизтребимо живото в този край на света се оказа с криминален произход. Криминогенията държи нацията будна. Не можем да си спестим очевидното, факта, че най-приспособимите, най-страстните и най-изобретателните се раждат в подземието на тази страна. Там управлява Дарвин, негодното отпада, инициативен мускул мести телата, иновативен ум бие закона – организация, йерархия, дисциплина, кодекс, норми, правила. Долната земя не се топи, тя не изчезва, тя преуспява за сметка на горната. До степен, че излъчи министър-председател. Криминогенията на ползу народу. От подземието се строи днешна България. Властта се търкаля там, оттам се сваля и оттам се вдига.
Трябва да рухне темелната илюзия, да се срине кристалният дворец на соца, пък и на други подобни измишльотини за балкан-българската титаничност, за това, че в тази страна става дума за велики работи. Титанизма го намираме в подземието. Подземните човеци мислят, действат, залагат живота си, рискуват, поемат реална отговорност, думите значат, когато животът е в опасност, страстите имат убийствени следствия. Тия, дето шетат отгоре, са съдружни позьори, женихи на славата, които се издигат в собствените си очи с помощта на крик – крика на самомнението. ББ е Балкан-Българският титан и всенароден сладур, прозорлив, просторечив, уникално обикновен, развъден мъжкар с вълшебни гениталии и еднолично решение на демографския колапс. Да не се помайваме, а да се влеем в него като един.- Подземието е невинно?
– Там е живото, там е животното. Биологията не носи вина. Организираната престъпност е значително по-организирана от тези, които се борят с нея. Изключително по-жилава, по-изобретателна от всичко останало, дето работи по проекти, шуми по кръгли маси и пустослови. Да не си мислим, че тези подземни структури работят без участието на ума, страстта и волята; и не в малка степен – на безстрашието. Наричаме ги презрително тъпи мутри – ако са действително такива, отдавна да ги няма. Тук говорим за безсрамно оголена жизненост, не за фризирана немощ. Престъпникът не е красив. Той е опасно фотогеничен, затова киното го обича.- Това означава ли, че в момента, в който тръгне да търси легитимност, той тази енергия ще я „преведе” нагоре, ще произведе държава?
– Да видим. Следим ГЕРБ. Все пак, държавният ред функционира по друг начин. Там се изисква друг тип рефлекс, допълнителни таланти, държавникът е друго човешко свойство, друг тип, питомен авторитет. В тази държава станаха безпрецедентни трусове. Банки гърмят, оставки се изтръгват, протести искат повече светлина в тунела, подобно на Гьоте в предсмъртния му час. Има нужда от способен ум да сложи в ред този свят. Има необходимост от яснота, а тя е следствие на мисълта. Политическият активизъм пречи на ума да прояснява. Хората с титулуван ум трябва да се спрат, да им мине уличната треска, за да могат трезво да отсъдят. Мисленето е автономен дар, въображението – неотчуждима дарба. Докога ще лъжесвидетелстваме по повод себе си пред очите на дарителя, че имаме даровете?
Оттук следва имитацията като авариен модус на съществуване. Става дума за тежка перфорация на генотипа. Става дума за пустота. В режими на робство и на свобода силата на славянобългарската сган от времето на голямото преселение на народите е изтощена. И станало срамотно да се наричаш българин. Защо? Възраждането върнало достойнството ни. Как? Имитативно, криворазбрано, многострадално простодушно като пословичната Геновева и прелестно мустакатата Баба Тонка.- А имате ли някакво обяснение защо неслучайни хора, част от т.нар. интелектуален елит, се свързват с ГЕРБ? Дали не заради искрено убеждение, че на България в момента й е необходима еднолична власт? Нещо като безпартийния режим на Борис…
– Вижте, аз бих уважил всеки, който излезе и публично аргументира Бойко Борисов като единствената спасителна възможност за България, защо го смятат за благонадежден, та дори и благодатен. Бих чул подобен аргумент и бих се замислил, бих поспорил. Но се пазят, защо ли? Гласуват за РБ като прокси на ББ, като подставено лице на подземието. Натискат Радан Кънев да му пристане във властта. РБ доставя публичното алиби на протеста, става лост за вдигане на ББ, без да се гласува пряко за него, без да се стесняваме, без да ни е съвестно в тъмната стаичка, че влизаме в сговор с долната земя. Ако РБ циментира протеста във властта, много хора ще осребрят гражданската си гневливост. Кой не би се скрил в колективната безсъвестност, ако го ползва лично. Умълчават се. Умълчаха се злорадо и по повод онзи позорен списък с “предателите”, съставен от някой стратег на неправителствения комплот. (Списък на хора с публично изразена критична позиция по отношение протестите срещу правителството „Орешарски”, публикуван в сайта “Българска демокрация”, обявил се за “Последна крепост за демократичните ценности в България”. – бел. ред.) Цветозар Томов се потресе. Чест му прави. Чиста проба операция клин. Доставка на враг по поръчка. Разцепиха ни трайно. Този списък отвори рана, която ще гнои и замърсява публичния дискурс сега и в перспектива. Чистката на съвести тепърва предстои. Добре дошли в българското чистилище.
Автор: Копринка Червенкова и Христо Буцев, вестник Култура
От вестник „Култура“ със съкращения, публикуван в e-vestnik
www.glasove.com

Цветан Василев: БНБ бе безпрецедентно унизена посредством подчиняването й на една алчна шайка. Беше и очевидното за всички различно отношение, което получиха две банки в аналогични условия

Цветан Василев: БНБ бе безпрецедентно унизена посредством подчиняването й на една алчна шайка. Беше и очевидното за всички различно отношение, което получиха две банки в аналогични условия

Г-н Василев, в някои свои изказвания обвинявате управителя на БНБ Иван Искров, че работи срещу КТБ. Какви са основанията Ви да смятате така? Аргументът на БНБ е, че не може да бъде кредитор от последна инстанция и всъщност огромният проблем за банката както при атаката срещу нея, така и в периода на специален надзор, когато става дума за схема за оздравяването й, са основните политически партии, които не дадоха никаква правна и финансова възможност на държавата да задели средства за държавно участие в оздравителния процес на групата КТБ.
– Българска народна банка, която е институция със 135-годишна безупречна история и репутация, бе безпрецедентно унизена посредством подчиняването й на една алчна шайка. Кой носи отговорността за това? Г-н Искров в качеството си на управител на БНБ трябваше да се противопостави на бруталната атака срещу банката, а не да се изявява в ролята на говорител на ликвидаторите. Съществуват основателни съмнения, че фамозният му сигнал от 11 юли 2014 г. е всъщност подготвен съвсем не от него, а на друго място, като единствено му е предоставен за подпис. Всичко това говори за силни зависимости, които е нормално да бъдат обект на щателна проверка от специално създадена парламентарна комисия.
Показателно за тези зависимости, които г-н Искров продължава отчаяно да отрича, беше и очевидното за всички различно отношение, което получиха две банки в аналогични условия, почти по едно и също време – говоря за КТБ и ПИБ. Наред с това, двоен стандарт беше приложен и спрямо „ТБ Виктория“. Защо поне тя не беше подкрепена ликвидно, както бе постъпено с ПИБ, а моментално бе поставена под особен надзор?
В случай че наистина държи на своя морал, в което имам своите основания да се съмнявам, нека г-н Искров потвърди кога за последно е бил искрен – в изявлението си от 18 юни 2014 г. или в тези, които го последваха. И нека в своето следващо включване чрез личния си блог – официалния сайт на Българската народна банка – да отрече дали в телефонен разговор с мен не отказа БНБ да излезе с официална позиция още в първия ден на масовите тегления с мотива, че той разбира повече от банкови кризи.Социалните партньори вече поискаха оставката не само Иван Искров, а на целия управителен съвет на БНБ с мотива, че трети месец не представя оздравителен план, но пусна за продан избирателно обособени части от кредитния портфейл на ТБ „Виктория“. Смятате ли, че за поведението на Централната банка вина носи само управителят?
– Според мен Централната банка отдавна се управлява като едноличен търговец. Спомням си неистовите опити на г-н Искров да отстрани кандидатурата на г-н Николай Неновски за подуправител на управление „Емисионно“. Всъщност, целта на г-н Искров винаги е била подуправителите да зависят от него самия. Те обаче не могат да разчитат на адекватно и сериозно поведение, когато нещата се объркат. Доказателство за това е, че в момента, в който трябваше докрай да се отстоява независимостта на БНБ, цялата отговорност мигновено беше прехвърлена на подуправителя г-н Гунев.
В тази връзка е добре да се отговори на въпроса – как и въз основа на какви доказателства от прокуратурата съумяха така бързо да повдигнат обвинение срещу г-н Гунев за едва 3-4 дни след бруталното нахлуване в офисите на бул. „Цар Борис III“, 159. Същински подвиг е, че за толкова кратко време държавното обвинение съумя да отвори стотиците папки с документи, да ги прегледа и анализира по задълбочен и всестранен начин, така че да достигне до обоснованото заключение, че г-н Гунев следва да бъде обвинен за престъпление по служба. Впрочем това се случи напълно „случайно“ тъкмо в момента, в който първоначалната вълна от паника сред вложителите беше започнала да отшумява и масовите тегления бяха намалели чувствително.Наясно ли сте с интензивните опити за овладяване на активи на КТБ чрез подмяна на управителните органи на дружества, кредитирани от нея?
– Ако визирате внушенията за кражба на активи от моите защитници- това е върхът на цинизма. В случай че е имало действия от тяхна страна, те са били свързани изключително със запазването и увеличаване на стойността на активите.
Ако говорим за активностите на шестимата „ключови“ свидетели на прокуратурата, нещата стоят по различен начин. Сценарият срещу банката и мен е подготвян още в периода март-май 2014 г., не без съществения принос на „правната“ кантора на ликвидаторите. Детайлно разработената концепция е включвала система от незаконни, антидатирани цесии, проведени фиктивни общи събрания и др.
Определени медии продължават упорито да тиражират тезата, че голяма част от кредитния портфейл на КТБ е лош, тъй като е бил насочен към кухи фирми и подставени лица. Допускате ли евентуални грешки при т. нар. инвестиционно кредитиране да се квалифицират сега като целенасочено източване на активи?
– Многократно съм пояснявал, че в кредитния портфейл на банката, по-специално в частта, свързана с т. нар. „инвестиционно кредитиране“, има известна асиметрия. Същевременно като председател на надзорния съвет на банката не съм бил в състояние, а и в положение, да следя колко коректно са били ръководени фирмите – кредитополучатели от Бисер Лазов, Албена Андреева, Теодора Танева и Венета Николова.До настоящия момент не съм разполагал с данни, че средства са били отклонявани.Усещате ли заплаха за сигурността си и ще сезирате ли за нея българските власти с оглед твърдението на Цацаров, че липсвали каквито и да било данни за това?
– Тези, които стоят зад атаката, не са спокойни поради наличието на достатъчен обем информация, която да разкрие участието и подбудите им в сценария срещу банката и мен. Дори жалките им опити да заличат следите си, използвайки послушните си свидетели марионетки, не би им помогнало. В този смисъл допускам, че биха били готови на всичко, за да постигнат поставените си цели.Какви са Вашите очаквания за края на екстрадиционната процедура?
– Не бих могъл да имам конкретни очаквания, имайки предвид, че тази процедура се развива по своите собствени правила и темпове, на които никой не може да влияе, най-малко аз самият.Изненада ли Ви реакцията на главния прокурор Сотир Цацаров, който отказа да приеме показанията Ви по конферентна видео връзка от Белград?
– Не съм експерт по наказателно право и наказателна процедура. Ето защо не мога да коментирам доводите на главния прокурор. Екипите от юристи, ангажирани с казуса във всичките му проявления, внимателно следят и анализират серията от процесуални своеволия от страна на държавното обвинение. Те ще са в основата на поредица от претенции срещу отговорните лица, институциите и самата държава по повод на извършеното срещу мен и банката в този нелеп фарс.www.banker.bg

Николай Михайлов: Борисов не е никакво решение, а недопустим компромис между официално и подземно, между СИК и Европа. Мисля, че през 2015-а февруарският протест ще вземе реванш на летния

Николай Михайлов: Борисов не е никакво решение, а недопустим компромис между официално и подземно, между СИК и Европа. Мисля, че през 2015-а февруарският протест ще вземе реванш на летния

– Има ли консенсус сред политическите сили и в обществото, че е по-добре да има някакво правителство, отколкото да се върви към нови избори, г-н Михайлов?
– Нови избори са малко вероятни. Имаме етнически вот, купен вот и вот с отвращение. Какъв въпрос би решила скъпо струваща мобилизация? А и доколко е възможна? Влачат телата си до урните, без всякакъв ентусиазъм, пак ли да го правят? В общественото настроение фигурира, струва ми се, следният парадокс: длъжни са да управляват, защото са негодни. Нека съставят правителство. Иначе няма кой да извози боклука, ще пипнем ебола. Държавата е на ръб, предприятието е пред фалит. Ако персоналът се разбяга, защото е скаран, възниква въпрос за неговото дисциплинарно уволнение, локаут. Съставянето на кабинет е въпрос на надпартийно самосъхранение. Иначе губят всички.
Правителство с Борисов начело е трудна задача. Борисов иска цялата власт, а не част от нея. Идеята да я дели с учениците на Костов, като бъде обвързан с коалиционно споразумение, е наивна. Редукцията на Борисов е мисия невъзможна, това трябва да е ясно. Борисов е непоправимо съвършен, идеята да бъде преправян е кощунство. ГЕРБ с Борисов начело е окупационна сила, триумфалистки проект. Властта му е или тотална, или скандално отнета. Делима харизматична власт не съществува. Проблемът е, че му се радват. Това е проблемът. Проблем на проблемите. Културен проблем.
Изходът от това персонално задръстване е да стане президент. Дотогава ще е мъка, което не означава, че и след това няма да бъде. Мъка, но по друг начин.- Какъв е хоризонтът на политическата стабилност? Май никой не очаква пълен мандат на новия парламент. Едни искат Велико народно събрание, други – програмно правителство…
– Картината не предполага стабилност, а джумбуш и нервни кризи. Говорят за „смирение“, но няма да се сбъдне, защото би било непостижимо извисяване. По-благоразумно е да се разчита на класовия страх. Не смирението, а страхът е извор на стабилност. И охлаждането на реформаторската страст. „Красивите и интелигентните“ ще преживеят трансформация от агенти на промяната в сила на статуквото. Това е почти сигурно. Властта „вразумява“. Няма да питат „кой“, както питаха миналото лято, защото ще управляват с този „кой“. Кунева и Кънев ще скокнат в скута на Борисов, по силата на „дълг“ и за тяхно неприлично удоволствие. Да живее моралът! Долу Путин!- Как ви изглежда порастването, съзряването и стареенето на партиите? Премина ли Реформаторският блок фазата на детинския инфантилизъм?
– Реформаторският блок се котира прилично, някои го наричат хит на сезона. Но това е силно преувеличение.Тези 9% са ефект от протеста, квота на традиционните сини. Гласуваха мобилизирани от ехото на вувузелите, с които опищяха София. Днес този грачещ звук звучи автопародийно, защото моралният им патос е нелеп в подножието на Борисов. Оттук нататък предстои морална пауза, заслужен нравствен отдих. Това трябва да се помни, за да се проумее, че и „красивите и интелигентните“ подлежат на реформа, за която изглежда нямат нито въображение, нито ценз. Мисля, че оттам трябва да се почне.
РБ има всички шансове да повтори съдбата на десните партии, които загиват от фанатизъм и непоследователност. Правилно е да искат реформи, но не могат да ги натрапят на Борисов, даже и да искат. А не е сигурно, че искат. Ако се откажат от реформите бламират себе си, заглавието им е блок за реформи. А и трудно ще се откажат от властта, защото ги тегли и защото са под натиска на дясната клиентела. Тази клиентела ще запита „за какво се борихме“. Това пита всяка клиентела.
Борисов не реформира, а строи зали, магистрали и Лувър. Борисов не е самоубиец, а хедонист на властта. Борисов знае много добре, че неутрализацията на реформаторските претенции минава през реално участие във властта, през загуба на девственост. Станете министри, заповядайте в бардака. Ще ви се намери сводник. Станете професионалисти.- Има ли накъде повече да се развива ГЕРБ в зряла възраст?
– ГЕРБ ще живее до президентските избори, след тях ще се бори за живот. Борисов ще се премести от „Дондуков“ 1 в „Дондуков“ 2. И после ГЕРБ ще съществува с крамоли и спомени. Това е оптимистичният сценарий. Песимистичният е дълговечност по аналогия с БСП, от добрите й години. Мащабна клиентела, абонирана за власт. Култура на рекета и чалгата, с колаборационисти от всички съсловия. Корпорация по модела на ДПС. ДПС в смесените райони, ГЕРБ навсякъде. Борисов и Доган до свършека на българския свят.- След втори пореден нисък резултат върви ли БСП към старческа немощ?
– БСП е отровена от своето минало и гасне. Левите енергии наказват тази грешница, която симулира левица, макар че от утробата й се родиха всички чудовища на прехода. Мачът се води между евроконформизма на партийния елит и традиционния сантимент на левия избирател. Ту леви, ту десни. Около украинската криза бяха жалки.- Патриоти, националисти и популисти само си сменят местата и имената или могат да сервират и по-големи изненади?
– Патриотите имат бъдеще, но не трябва да повтарят грешките на Сидеров. Патриот не означава истеричен ретор, безскрупулен демагог или нарушител на обществения ред. Нито жалък опортюнист, по финансови причини. Патриотите имат мисия да припомнят националния интерес, дори и да са неспособни да го формулират. Има риск обаче да се превърнат в специалисти по заканата, в оратори на съмнителна мъжественост. Българските националисти черпят електората с поводи за лоши чувства и после ги обсъждат в сутрешните блокове. Това доскучава.- 2013-а в началото бе година на един тип протести, после на други, продължили и в 2014-а. Какво се задава в 2015-а?
– Летният протест избухна след абсурдно назначение. Знаехме, че стандартният политик е клоун или акробат, но ни припомниха, че може и да е формен глупак. Станишев ни припомни. Арогантната глупост срещна масов отпор. Но после всичко се изроди по „десен“ образец – заеха се да отървават света от „отровната му плесен“, от флуидното зло на „червените боклуци“. Ето резултата: Борисов, когото един протест изгони, друг протест върна, и то със смехотворното самомнение, че ни връща в Европа и ни отървава от Путин. Закъснява гражданското осъзнаване, че проблемът не лежи на повърхността на опозицията сини – червени, а по-дълбоко в патологиите на българското мислене. В гражданската незрялост, в предразсъдъците и лумпенизацията. Иначе биха се сетили, че Борисов не е никакво решение, а недопустим компромис между официално и подземно, между СИК и Европа. Българите забравиха какво е скандално, ако изобщо са знаели.
Мисля, че през 2015-а февруарският протест ще вземе реванш на летния. „Грозните и глупавите“ срещу „красивите и интелигентните“. Рунд трети.в. ТРУД

Тодор Балкански: Цветанов и Борисов ми съсипаха живота, осакатях заради побой в затвора

Тодор Балкански: Цветанов и Борисов ми съсипаха живота, осакатях заради побой в затвора

Тодор Иванов Балкански е роден на 3 май 1957 година в София. Има близначка Елена и по-голяма сестра – Таня. Завършил е три висши образования – ВИФ, психология и педагогика. Има и едно полувисше – рехабилитатор и масажист. Един от собствениците на фондация „Черноризец Храбър“. Тодор Балкански бе и сред обвиняемите по делото „Октопод“, лежал в Софийския централен затвор шест месеца.
– Тодоре, ти си един от хората, които са имали сериозни проблеми по време на управлението на ГЕРБ? Ти беше част от делото „Октопод“.
– Нямам никакви притеснения да разказвам и нямам никакви контакти с ГЕРБ. Хората, които управляват ГЕРБ, се опитаха да ми вгорчат живота. И успяха да го вгорчат! Шест месеца бях следствен в затвора, в Софийския централен затвор, и покрай „Октопода“, и покрай Трактора просто трябваше да се нагледам на много простотии. Идват една сутрин у нас и изкарват съпругата и синът ми Александър на 13 г. Те двамата трябваше да наблюдават показната акция. Оттогава детето ми има страхотен проблем – пелтечи и върти очи, и това специалистите твърдят, че е получил от стреса, който е изпитал тогава. Този проблем вече повече от три години не може да се отстрани и сме се видели в чудо всички вкъщи. – Имаше ли „падни-стани“?
– Имаше, естествено. Задължително. Не може да стоиш прав. Аз живея в къща в Бистрица. Слава богу, познават ме, понеже съм обществена личност, и много цивилизовано постъпиха с мене. Но детето го изживя страхотно и получи страхотен стрес и до ден днешен не може да се оправи. Беше три месеца при най-добрия логопед в Швейцария, но въпреки това няма подобряване. Е, аз се разминах само с – „Падни, ти си бандит! Сега ще видиш какво ще стане с тебе… Край с твоята свобода! Край с бизнеса ти!…“. И присъстващите гледат всичко това! И за какво? Да изкарат в 6 без 15 жена ми и детето, за да гледат…- Не са се държали явно много културно?
– Не ме биха, защото на много места и това са правили. Може би наистина се спряха, тъй като съм популярна личност. Слава на Бога, поне това не направиха. Но това, което са направили с Алексей, е просто нечовешко. Понеже нещо филмът не е станал както трябва, и отново репете. Те го карат наново да слезе от колата, наново да направи същата демонстрация – „Легни долу!…“. И той просто толкова е огорчен от това нещо, че нямам думи да говоря. – Какво беше обвинението срещу теб?
– Обвинението беше организирана престъпна група по делото „Октопод“. Бил съм се занимавал с проститутки и съм движил „нежната“ част на Алексей Петров! За това, естествено, няма никакви доказателства и никакви свидетели. И това се видя накрая на делото. И понеже нямаше доказателства, просто всичко приключи. Познавам Алексей Петров от по-рано, но няма да коментирам това. Възползваха се тогава силните на деня, начело с господин Цветанов, който е вифаджия и ми е колега по някакъв начин. Той подходи много нечовешки към тези, които са му конкуренти, и трябваше да обсеби каквото можеше. Какво стана с Мишо Бирата? Убиха го човека! Не стига, че него, ами след една година убиха и жена му! Е, на какво прилича това нещо? При мен имаше кошаревски свидетели, четири колички с материали като ТИР ги влачеха в Съдебната палата и незнайно накрая как стана така, че някъде де удави „октоподът“. На Трактора му откраднаха бензина там или нафтата в Тетевен. Остана така Трактора да стои и на 26 април приключи делото с оправдателна присъда. – Шест месеца си лежал в Софийския централен затвор. Подлаган ли си там на някакви гаври, биха ли те?
– Там бях санитар. Понеже имам известни позиции, се „уредих“ да бъда санитар. Това не попречи да ме бият и надзиратели, и затворници. Счупиха ми капачките на колената за това, че съм предател и съм организирал убийството на Алексей Петров, което не е вярно, естествено. В Софийския централен затвор имаше и затворници, подставени лица, които си правеха каквото поискат. Там по всяко време могат да извадят едно шило и да те ръчнат в сърцето и си дотук. Имахме лавка и в 16 ч. всички затворници имахме достъп до нея. И точно това е времето, в което могат да дойдат, да те наръгат или друго да ти направят. На мен целият затвор започна да ми вика „шпионин“, „убиец“, „предател“ и всички настръхнаха срещу мен. И един Радослав Чолаков, с когото бяхме заедно в болницата санитари, създаде цялата тази интрига. Заради него ме махнаха от тази „служба“.- Имаше ли постановки? Подхвърляне на нещо…?
– Е, имаше, разбира се! Вкъщи постановки не са ми правили, но в затвора… Хванаха ме ужким с един мобифон, което си беше абсолютна постановка… Намериха го в килията, беше ми пуснат незнайно откъде. Точно една група преди нас ги бяха хванали с 11 мобифона и бяха сменили всичките санитари. И аз бях потърпевш по същия начин, защото най-хубавият и лесен начин да отстранят някого от длъжност и позиция беше да ти подхвърлят нещо. В затвора работа много трудно се намира – това са 1600 затворници в Централния софийски затвор и всеки драпа за някаква работа, защото два дни работиш и ти се броят за три. И така ти се приспадат от присъдата. Затова може да се каже, че ние в болницата бяхме богопомазани, защото имаше отделно меню и ние го ползвахме. – Как стана така, че те биха и надзиратели, и затворници?
– Прибирам се една вечер в килията, в която спяхме по един халат. Идват надзиратели и започват да правят така наречения „тараш“. И аз слизам от четвъртия етаж, прибирам се и те ме питат: „Този телефон твой ли е?“. Аз им казвам: „От къде на къде да е мой?“. И започнаха да ме бият, а на другия ден ме махнаха и вече не бях санитар. Оттам ме преместиха в една междинна зона – намира се в килия между втория и третия етаж. Там се пращат такива затворници, дето трябва да се описват, защото много бумащина се пише. Отделят преходните и мен ме сложиха в такава килия. В 21 часа вечерта, незнайно как и откъде, дойдоха шест човека старшини и ме пребиха от бой. Смазаха ме. Биха ме вътре в килията и това го видяха още 13 души. Счупиха ми протезата на зъбите, направо ми избиха зъбите. Струваше ми 2500 лева, а те я счупиха! Разкъсаха ми един ланец, който нося. Искаха да ми счупят краката, защото умишлено там ме ритаха. И на другия ден ме преместиха в „Кремиковци“, където пък затворници ми счупиха капачката на единия крак. Всичко беше организирано. Трябваше да изляза на 3 март, но тъй като беше почивен ден, ме пуснаха на 2-ри. По този начин фактически спечелих един ден свобода. Освобождават по-рано в такива дни, защото в затвора не работят и почиват. – Делото „Октопод“ струва на държавата много, беше доста мащабна операция…
– Ами три години продължи. По него бяха разпитани 680 свидетели. Само бумащината… Тези ремаркета, които ги носеха и мъкнеха, не могат да ги изплатят администрацията само. Това са безумия, които до ден днешен не мога да проумея, честно казано. Нямам думи… Просто съм потресен от цялата тази система. И от държавата. Съсипаха ми здравето. Окуцях и осакатях! Пребиха ме. Пазителите в Софийския централен затвор ме пребиха! Поименно ги знам и ще образувам дело. Няма да ги оставя на мира тези хора. С един старшина искахме да заведем дело, той също беше пострадал. Но се оказа страхлив човек, който се поддаде на изкушението да вземе там едни пари и да забрави какво му се е случило. Мен никой не може да ме подкупи. Ще си търся правата и ще търся истината. – Опитвали ли са да те подкупят?
– Да, много пъти. И после оттук-оттам съм получавал някакви недомлъвки – „Внимавай, че ще ти се случи нещо!“. Какво да ми се случи? Какво повече от това? 2005 г. 35 дена съм бил в кома, вкараха ми пет патрона, какво по-лошо да ми се случи? Какво? С какво точно да ме изплашат? И аз не казвам, че хората в ГЕРБ са лоши, просто Цветан Цветанов и Бойко Борисов имат пръст в подобни неща! Защото те са моторът на тези простотии, които стават в България. И крайно време е народът да се събуди, а лошото е, че са на път тези избори пак да ги спечелят. За съжаление. Донасят ми хора, че по 100 лева дават на глас и агитират.- Пострада ли бизнесът ти от това, че беше арестуван цели шест месеца?
– Не, аз съм един от малкото, при които това не се случи. Защото съм организирал така системата, че работи и без мен. Просто не може да дойде някой тъпак и да заеме мястото на някой професор. Защото всички при мен са преподаватели, професори, знаят доста езици и са полиглоти. Няма как да стане това нещо… Просто няма как. С децата много трудно се работи, знаете, че детските очи никога не лъжат, те са най-искрените. И няма как някой да ги излъже. Но съсипаха семейството ми, съсипаха и моето здраве….
Живка Ангелова
glasove.com

Доган взе под наем БСП за определен период от време, за да свърши някои работи

Доган взе под наем БСП за определен период от време, за да свърши някои работи

ИНТЕРВЮ НА КАЛИНА АНДРОЛОВА С ДОЦ. ИВО ХРИСТОВ, ПРЕПОДАВАТЕЛ В СОФИЙСКИЯ И ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, СОЦИОЛОГ И ПРАВИСТ
ДОЦ. ХРИСТОВ, ОТ ВСИЧКИ ПАРТИИ БСП СЕ НАМИРА В НАЙ­-ДРАМАТИЧНА СИТУАЦИЯ НА ТЕЗИ ИЗБОРИ. ПРОМЯНАТА ТАМ ОБАЧЕ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ СЕ ОТЛАГА.
Първо не знам какво означава клишето „промяна на БСП”. Защото, ако под промяна се разбира промяна на лица, промяна на лозунги, промяна на наименованията на предизборните коалиции, това не е съдържателна, а епидермална промяна. В БСП се наблюдава демонстра­ция на старото правило, че когато нямаш съдържание, и формата става съдържание. Проблемът е много сериозен. Тази партия се води социалистическа и лява, но нито е лява, нито е социалистическа. Друг е въпросът, какво оз­начава „ляв” и „социалистически” в началото на XXI век. БСП не е нищо друго освен организацията, която пред­ставлява политическия фронтмен на българския преход, който пък има за свое основно съдържание преразпределение на обществената и държавната собственост, натрупана по времето на социализма в ръцете на бо­гоизбраната част от номенклатурата. Като цената за това беше сриването на страната ни от Вто­рия в Третия свят, тотална деиндустриализация, връщането на страната в едно полуархаично и предмодерно състояние, превръщането на Бълга­рия в периферна лимитрофна територия, тоест периферия на периферията на ЕС. Една мъртва зона между Русия, Близкия изток, Турция и ЕС с до­минитета, разбира се, на САЩ в региона. Така че, когато говорим за промяна на БСП, трябва много ясно да кажем, че тя не е възможна. Забележете па­радокса, България има близо 80% пауперизирано (бедно, в нищета) население, това е страна, която крещи от социални проблеми и противоречия, от чудовищна со­циална несправедливост. Ние имаме типичен случай на превръщането на България в един, при цялата услов­ ност на сравнението, микс от полуазиатски и полулатиноамерикански социален модел. Който представлява, от една страна, богоизбрано малцинство, т.нар. олигар­ хия (която някои хора чак миналата година откриха), която държи основните лостове на икономическите и властовите шансове, и, от друга страна, е една огро­мна пауперизирана маса, все по-сриваща се по пътя на цивилизационното затъпяване. Налице е изсмукване на живителния социален капитал, един процес, който вече поприключва. Преди 25 години България беше страна с близо 9 милиона души население, а по индекса на човешко развитие на ООН беше сред 35-те най-развити страни в света, а в момента е след 80-о място. В тази ситуация, когато има обективна заявка за силна лява партия, вие имате БСП, политическо джудже. Защо това е така? За­щото, ако БСП трябва да отговори на тази заявка, тя трябва да престане да бъде това, което е в момента. А това е невъзможно.
ОТНОСНО СВАЛЯНЕТО НА СТАНИШЕВ СЕ ПОЛУЧИ ЕДНА ИСТЕРИЯ, СЯКАШ СЪС СВАЛЯНЕТО НА СТАНИШЕВ ЩЕ ЗАПОЧНЕ НОВА ЕРА В БСП.
Самият факт, че промяната се свежда до персонифи­кация, до имена, показва дълбокото неразбиране какво се разбира под „промяна”. И тъй като в България няма политика в модерния и съдържателния смисъл на тази дума, под политика очевидно се разбира смяната на един антураж с друг антураж. Когато говорим за смяна на политиката, трябва да отбележим, че политическата партия има за задача да представлява интереси. Основни­ят много прост и ясен, разкриващ индикатор за всяка една партия е: чии интереси представлява?! На този въпрос БСП не може да отговори. Върхушката на БСП пара­зитира върху носталгично настроения и все по-уми­ращ електорат. По цял свят левите партии държат младежките движения, активните малцинства или мно­зинства, ако щете. У нас „лявата партия” се спаружва и се превръща в лимитрофическо образувание около все по-умиращ електорат в буквалния и физическия смисъл на тази дума. И колкото и да е странно, електоралното сви­ване на БСП е по-скоро медицински, а не социален процес.
КАЖЕТЕ МИ ЕДНО РЪКОВОДСТВО, КОЕТО Е ТОЛКОВА ЧУЖДО НА ЕЛЕКТОРАТА, КАК УСПЯВА ДА ГО ЗАБЛУЖДАВА ГОДИНИ НАРЕД, ДА ГО МАНИПУЛИРА? ВИЖДАМЕ РЪКОВОДСТВО, КОЕТО ПРЕДПРИЕМА ДЕЙСТВИЯ, ТЪКМО ОБРАТНИ НА ЕЛЕКТОРАЛНИТЕ НАСТРОЕНИЯ.
Самото ръководство на БСП е елемент от по-голяма манипулация. Ако сметнем, че тези хора са хора с автономна воля, докато правят всичките тези неща, това означава да ги надценим. Те са елемент от по­широк пъзел. А по-широкият пъзел е, че, както знаете, ние вече имаме нова комунистическа партия. Под комунистическа се разбира цялата прелест на тоталитаризма с йерархията, с вожда и т.н. Това е ГЕРБ, това е повече от ясно. ГЕРБ се превръща в действителния наследник на БКП. И не случайно там чисто персонално присъстват хора, свързани с правешкия режим от преди 1989 година.
Калина, това, което е особено перверзно в нашата ситуация, е, че българската олигархия, която между другото е долнопробен геополитически слугинаж на геополитическите центрове, тя даже няма собствена визия и гръбнак, тя играе една изключително перверзна игра. Жертвите на българската олигархия непрекъснато възпроизвеждат статуквото под формата на партии и мероприятия, да използвам този хубав термин. Защото цялата стилистика на политически еднодневки и проекти (ние сме в ерата на партиите проекти, Бареков, Борисов и др.) е, че ние причиняваме страдания на този народ, след това използваме страданията, за да възпроизведем чрез съответните нови политически проекти същото статукво. Докъде може да продължи този процес? До буквално физическото изчерпване на населението. Така че, когато говорим за възможностите на върхушката на БСП, трябва да знаем, че тя има обективно зададен коридор на възможности. Ако някой от тези хора чисто теоретично, защото аз практически не виждам как би станало това, постави въпроса за действителна „промяна на БСП” в съдържателен, а не в персонален или словесен смисъл, той не би оцелял и половин час във физическия смисъл на тази дума.
АНАЛИЗАТОРЪТ ВАЦЕВ ТВЪРДИ С ИНТЕРЕСНОТО СИ ЧУВСТВО ЗА ХУМОР, ЧЕ В БСП ИМА АМЕРИКАНСКА И РУСКА ПАРТИЯ ЕДНОВРЕМЕННО. ОБАЧЕ СЕ ВИЖДА НАПОСЛЕДЪК, ЧЕ Е ПОБЕДИЛА АМЕРИКАНСКАТА ПАРТИЯ, НАПРИМЕР ДРАГО СТОЙНЕВ ПРОВАЛИ „ЮЖЕН ПОТОК”, А В ПОСЛЕДНАТА МИНУТА ТРЯБВАШЕ ЯВНО ДА СИ ИЗПЪЛНИ ПОЕТИЯ АНГАЖИМЕНТ И ПОДАДЕ РЪКА НА „УЕСТИНГХАУС”, ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ ЧЕ ИМА МНОГО НЕЯСНОТИ ОКОЛО ПРЕДЛОЖЕНИЕТО…
Самият факт, че основната разделителна линия, както Вацев е казал, във върхушката на БСП е проамерикан­ска или проруска, показва, че българските политически партии не изпълняват основната си обязаност (да из­ползвам тази дума от Възраждането) да представляват интереси вътре в страната. В България това, което се е самонарекло „политическо”, не е нищо друго освен ори­ентация на, пази Боже, българските елити към един или друг геополитически господар. Което показва, че вътре българската социална среда не може да излъчи импулси за ефективно политическо структуриране. Очевидно, че под ляво се разбира слугинаж в полза на Кремъл, а под дясно се разбират евроатлантическите ценности. И на­шето слънце – президентът, също е типичен пример за това, че в условията на нелепия български преход може да има особен талант.
КАКВО МИСЛИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТА?
Отвъд естетическите резерви Плевнелиев е абсолютно закономерно на този пост. Той е еманация и персони­фикация на пълното падение на България. Така че, ако Плевнелиев не заемаше този пост или нещо като Плевнелиев, това би било проблем и би било изнена­да. Съществуването на Плевнелиев и на такива като Плевнелиев на постовете, които те заемат, е законо­мерност, а не случайност.
ЗАЩО УНГАРИЯ МОЖЕ ДА ЗАЩИТАВА НАЦИОНАЛНИЯ СИ ИНТЕРЕС, А НИЕ НЕ? КАКВО НИ ПРАВИ ТАКИВА СЛУГИ?
На какво основание България може да се сравнява с Унгария?! Първо, Унгария е страна с наследена висо­ка имперска традиция. Второ, това е страна на на­следена традиция на съпротива във всички възможни форми, отстояване на националния идеал и т.н. Тре­то, това е народ, който винаги се е считал с особен социален исторически статут както по времето на Австро-Унгария, така и по времето на комунизма, така и след това. Така че появата на Орбан там е абсолютно закономерна. Има и нещо друго. В Унгария има нещо, което се нарича сериозна средна класа, има също така автентично унгарско селячество, това не са селата призраци, които са в България, и именно тези класи са основата и гръбнакът на консерватив­ния проект на Орбан, който проект не е нито ляв, нито десен, той е националистически и християнски. Има синтез на тези две неща, не случайно корона­та на свети Стефан с кръста е сложена да стои на техния герб. При цялата условност на аналогията такова нещо може да има само в Полша. Но Полша поради геополитическата ситуация и историческата традиция винаги изпълнява ролята на антигерманска, антируска и проамериканска марионетка в региона.
ДОРИ ТУРЦИЯ, КОЯТО БЕШЕ ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИН ВЕК ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПОЛЗВАНА КАТО ИНСТРУМЕНТ ОТ САЩ ПО АНТИКОМУНИСТИЧЕСКАТА ОС, ДНЕС ПРОИЗВЕДЕ СВОЯ ЕРДОГАН, КОЙТО СЕ ОПИТВА ДА ПРОТИВОРЕЧИ И ДА ВОДИ СВОЯ САМОСТОЯТЕЛНА ПОЛИТИКА…
Ердоган показа кой контролира ситуацията. И той за разлика от българските политици действително е self made man. Той е тръгнал от най-ниските стъпала на турската политика и обществен живот. Освен това т.нар. турски неоислямизъм не може да бъде поставян в примитивните черно-бели схеми, които се рисуват, особено на фона на събитията в Гези парк. Това, което се случи в Турция, е, че рухна кемалисткият прозападен модел като неавтентичен за Турция (Турция просто го изтърпя тези 80 години), но рухна със запазването на всички онези напреднали модернизационни резултати, които кемалисткият светски режим създаде. Движението на Ердоган е представител на това, което се нарича новата анадолска буржоазия, новата анадолска средна класа, която е удивително съчетание: в политиката – ислямистки консерватизъм, в икономиката – пълна либерализация. Колкото и да е странно, в Турция, от една страна, имаме отдръпване на държавата от областта на икономиката с всичките разрешителни корупционни и други практики, тях вече ги няма, но доскоро при предишните режими Турция и корупция бяха двете имена на едно и също нещо. А, от друга страна, Ердоган върна гордостта на турците. Като империя, като държавообразуващ фактор. В гънките на турското съзнание никога не е умирала мисълта, че те са последният халифат на ислямския свят. Всичките тези неща, събрани накуп, съчетани с огромното трудолюбие на турския народ, с демографската и всякаква друга възходяща вълна на турското общество, предопределиха този възход на Ердоган. И нещо много важно: Турция в момента се намира в една много опасна ситуация. Около 50-60 години Турция изпълняваше ролята на много важен елемент, но само елемент в чуждия атлантически геополитически проект. Статутът на Турция се поддържаше от САЩ, защото тя беше контрапункт на СССР в Кавказ, на Балканите и в Близкия изток. След разпадането на СССР и отдръпването на Русия всъщност се оказва, че турският елит има съвършено друга визия за себе си и за обществото си. Тази визия се изразява в следното: от страна, която е елемент в чужда геополитическа конструкция, тя иска да се превърне в страна, която е център на собствена геополитическа конструкция. И те го правят последователно. Така че Ердоган съчетава вътрешния импулс с външния геополитически инструментариум. Не случайно Давутоглу ще бъде министър-председател на Турция, а не някой друг. И още нещо много важно: всичко това ще му струва много скъпо на Ердоган. Първо, бяха т.нар. „демократични” протести в Гези парк, второ, беше активирано движението на Фейтула Гюлен, което знаем как е създадено, и, трето, ще бъде разиграна кюрдската карта, случаят с „Ислямска държава” в Ирак е само предупреждение към Турция. Вече изтекоха данни, че въпросното движение е организирано и финансирано от Катар, а съвсем ясно е Катар чия марионетка е.
НИТО ОРБАН, НИТО ЕРДОГАН ИМАМЕ. ИМАМЕ СИ ПЛЕВНЕЛИЕВ, ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ, СЪЩО НЕСЪСТОЯТЕЛНИ, ДА НЕ ГИ ИЗБРОЯВАМ…
На въпроса, дали в България може да се случи такъв дър­жавник при цялата условност на сравнението с Турция или с Унгария, отговарям: за съжаление не може да се слу­чи. Българското общество се намира в съвършено друг политически, социален и демографски статус. За съжале­ние България е единствената от източноевропейските страни, в която разпадането на социализма доведе до разпадането на българското въобще като такова. Те бяха много свързани помежду си. България беше бременна с автентични промени през 80-те, колкото и да е стран­но. Времето на раждането на българската средна класа при цялата условност на това клише беше през 80-те го­дини – дребни и средни собственици, натрупани капита­ли, спестявания, наследниците на хората от село навля­зоха в градовете, второ, трето поколение и т.н. Всичко това беше буквално унищожено за една нощ. Защото това, което се случи на 10 ноември, не е нищо друго освен контрареволюцията на българската номенклату­ра, която беше извършена в контекста на геополитиче­ското решение. И оттам нататък има последователно сриване на всякаква възможност за алтернативно поли­тическо поведение, модел и пр. Политическата манипу­лация, зомбирането на огромни маси от хора, съчетано с лишаването от всички икономически предпоставки за алтернативно политическо поведение, стоят зад съдър­жанието на българския преход до ден днешен.
ЗАЩО БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА, ФИНАНСИРАНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЩЕДРО ОТ САЩ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НА ПРЕХОДА, НЕ УСПЯ ДА ПОСТРОИ ДОБРО ОБЩЕСТВО, ПРОФУКА ВСИЧКО И НИ ОСТАВИ В КОЧИНАТА, В КОНСТРУИРАНЕТО НА КОЯТО И ТЯ УЧАСТВАШЕ?
Ще използвам думите на един известен руски класик: защото са страшно далеч от своя народ. Българското дясно е абсолютно изкуствен феномен, създаден, имплан­ тиран отвън. Не случайно той се базира на два основни стълба, на които, обяснете ми, кое им е дясното? Еди­ният е трайна русофобия, тоест обслужване на чужд геополитически проект. И другият е пълна сервилност по отношение на Брюксел. Тези хора, ако са десни, би следвало да отговорят на простичкия въ­прос: кой дребен, среден или едър бизнес представляват в България? Какъв тип социални и икономически групи стоят зад тях? Това, което се е самонарекло „дяс­но” в България, не е нищо друго освен политиче­ската креслива артикулация на едно малцинство в рамките на жълтите павета. То е много странен микс, една комбинация между наследството на бабите от 30-те години, които са пили кафе във виенската слад­карница срещу днешната Руска църква, тоест софийска­та, пази Боже, средна буржоазия, доколкото изобщо я е имало в България, и кресливите деца на червената но­менклатура, които много бързо усетиха накъде духа вя­търът. Не случайно някои от десните политстратези, например във Виена, са точно с такъв генезис. Дясното у нас е перверзно съчетание между това, което се само­определя като градска класа (което беше много активно миналата година), и икономическите, идеологическите и персоналните ресурси на дечицата на късната комунис­тическа номенклатура, овреме изнесли се на запад. И в момента, в който беше изчерпан първоначалният заряд на обяснимото социално недоволство от 90-те години срещу предишния режим, което беше износено и много хитро употребено, за да бъдат демонтирани икономи­ческите и политическите предпоставки, за да нямаме ляво и дясно в момента в България, се оказа, че всъщ­ност това „дясно” е мъртво родено. Както се казваше в една епитафия на Смирненски: „Що простенваш, майко, в горест тиха, ронейки безспир сълзи на гръд? Те не са умрели – мъртви се родиха, та не могат даже да умрат!”.
ГЕРБ ИЗЗЕХА ПАРАМЕТРИТЕ НА СТАРАТА ДЕСНИЦА, АМЕРИКАНЦИТЕ ПРЕОРИЕНТИРАХА ПОДКРЕПАТА СИ ЗА ГЕРБ ОТДАВНА…
Те са създатели на ГЕРБ, то е повече от ясно.
ТОЕСТ ПРЕМЕСТИХА СЕ ЕДНИ ПАРИ ОТ ОНЕЗИ КЪМ ТЕЗИ.
Точно така. ГЕРБ е съчетание на ресурсите на част от старата комунистическа номенклатура, милиционерския елит, свързан основно с клановете около Живков. Генези­сът на ГЕРБ е свързан със своеобразен реванш на наслед­ниците на Луканов в социалистическата партия. Тоест появата на ГЕРБ е проблем и на тежка вътрешнопар­тийна свада, ако щете, дори на чисто персонално ниво. Всичко това, съчетано с прихващането на този проект навреме от външни геополитически централи. ГЕРБ е еманация на българския преход, това е дълбоко антии­деологическа структура, за тях идеологиите не значат нищо по определение. Формите на мобилизация при тях са свързани много просто с властта и ресурсите, които тя дава, тоест това е типична партизанска популист­ка организация. ГЕРБ е структурирана около силната ръка, което привлича огромна част от нашите сънарод­ници. Съществото среден българин е удивителен синтез между обществена неграмотност и тежка политическа некомпетентност. Това същество смята, че сложните неща се решават просто и че силната ръка ще отмени земното притегляне, ако се налага, и ще започне едно реене във въздуха щастливо и доволно. И ако трябва да цитирам д-р Михайлов: българинът иска много държава, малко частно, да краде по малко и ред да има. Това са предпоставките за появата на ГЕРБ. И миналата година комбинацията между натрупания ресурс на Борисов и не­говата партия и очакванията на техните партизани, че тяхното отстраняване от властта е временно недоразу­мение на природата, поради което то трябва тутакси да се поправи, родиха „гражданските протести”. „Спонтан­ните граждански протести” бяха съчетание между либералстваща гмеж и ресурсите на подземието. А срещу тях беше изправена карикатурата, наречена БСП. Ще го кажа съвършено накратко: Доган взе под наем БСП за определен период от време, за да свърши някои работи.
ОТ СТРАНА НА ЗАПАДА ЯВНО НЯМА ЗНАЧЕНИЕ КОЙ КАКЪВ Е, ЩО Е, А САМО ДАЛИ ИЗПЪЛНЯВА В МОМЕНТА ДИРЕКТИВИТЕ ИМ. ПРЕХВЪРЛЯ СЕ ЕДИН РЕСУРС ОТ ЕДНИ КЪМ ДРУГИ И ТОЛКОЗ. ТОЕСТ ЗАПАДЪТ НЕ ПОДМЕНИ ЕЛИТА, НЯМАШЕ И НАМЕРЕНИЕ, ПРОСТО СЕ СРАБОТИ С ТЕЗИ, С КОИТО МОЖЕШЕ…
Това упражнение те вече са го играли. Големият проблем на провинциализма на българския публичен дискурс е, че той е провинциален. Тоест той не знае как са се случ­вали нещата. Това упражнение го играят сили с богат колониален опит. В Германия целият нацистки елит е възпроизведен като гръбнак на Федералната република Германия начело с един Райнхарт Гелен, който беше шеф в шпионажа на нацистка Германия. Така че, ако някой е очаквал гнусливост по отношение на средства­та и хората, които трябва да бъдат използвани в една геополитическа и икономическа окупация, защото нашият случай е точно такъв, то това е дълбоко непознаване на механизмите, по които се управлява този свят. Ясно беше, че силите, които държат икономическите и силовите лостове в страна­та, това са висшата българска политическа и милицио­нерска номенклатура. Ясно е, че те даваха сигнали още в началото на 80-те години било по съветска линия, било самостоятелно, че искат да бъдат приети в западния елит. Това, което сбъркаха, е, че те си мислеха, че ще бъ­дат приети на равни основания. Не, приеха ги, но като слуги.
ЕС ЩЕ СЕ ОТКЪСНЕ ЛИ ОТ САЩ, ИЛИ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ В ТАЗИ СИЛНА ХВАТКА НА АМЕРИКАНЦИТЕ? ГЕРМАНИЯ СЯКАШ ПРАВИ ИЗВЕСТЕН ОПИТ ЗА САМОСТОЯТЕЛНА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА СТРАТЕГИЯ.
Ще отговоря в контекста на т.нар. украинска криза, която на брюкселски политкоректен език сега е наречена „източна криза”. Всъщност ние живеем в много драма­ тичен период. И това не са само думи. Не ме напуска усещането за дежа вю, че нещо се повтаря от 1939-1940 г., при цялата условност, че историята никога не се повтаря. Залогът е за това дали светът ще продължи да бъде управляван и командван от същите сили по същия начин. И със същите резултати. Един американски гене­рал го е казал много точно по отношение на целите за създаване на НАТО. Той казва така: „Целите са мно­го прости, НАТО трябва да държи руснаците вън, германците долу, а ние – отгоре!”. Ако погледнете в историческа перспектива, последните 500 години, винаги се е задавал въпросът: защо Европа, която е концентри­рала най-големия икономически, цивилизационен и военен ресурс, не управлява света? И не е единна, не е едно цяло.
И отговорът е: защото Европа има, разбира се, вътрешни противоречия много тежки, но по-ва­жното е, че англосаксонците са се старали никога да не допускат това. При сблъсък на две конти­нентални сили резултатът е, че британците ви­наги печелят. Британците, а по-късно и тяхното отвъдокеанско издание – САЩ. Има и друго, същест­вува един огромен страх относно европейското конти­нентално ядро (разбирайте основно Германия, защото Франция е ерзац държава, а за другите няма смисъл да говорим) и отношенията му с Русия. Тези отношения между Континентална Европа и Русия са като двете страни на едно уравнение. Или лявата, или дясната част винаги са били толкова слаби, че в резултат никога не е имало истинско сътрудничество. Или западната част на уравнението се е чувствала толкова силна, че е на­стоявала да превърне Русия в придатък, икономически и колониален, или пък обратното – Русия е била толкова силна, че единия път се е разходила до Париж, а вто­рия път до Берлин, тоест отсъствали са предпоставки за действителен синтез между източната и западната страна на Евразия. За първи път, колкото и да е стран­но, след разпадането на СССР и след идването на Пу­тин, значи визирам един процес от 2000 година насам, са налице уникални условия. Нито Германия и Франция са достатъчно слаби, за да бъдат потиснати от Русия във всичките сфери на господството на геополитиката, нито Русия е достатъчно силна, за да ги подчини, нито пък е достатъчно слаба, за да бъде превърната в жерт­ва, в обект на експанзия. Имаме обективни предпос­тавки за синтез между Русия и континенталното ядро на Европа. Казвам директно: имаме предпоставки за кошмара на англосаксонските геополитици и Бжежин­ски го казва ясно: който контролира Евразия, контро­лира света. И целта на американската политика е това никога да не се допуска. И това, което наблю­даваме с операцията „Украйна”, е именно това да не се допусне. Целта не е Украйна. Целта е Русия и, разбира се, Германия. Да не се получи синтез помежду им, между две­те страни на условното евразийско уравнение. Целта на САЩ в тази жестока игра е да създадат тежък конфликт, дълготраещ, между Русия и Централна Европа и, второ, този конфликт да не допусне ка­квито и да било форми на синтез, икономически, политически и военен, между Русия и Германия. И, трето, много важно, по този начин САЩ искат да превърнат Европа в подчинен елемент на това, което те наричат Голям Запад или евроатланти­ческо сътрудничество и т.н. Каквото и да кажа в момента, би било доста самоуверено за перспективите. В момента все още Америка определя правилата. И все още Германия не е самостоятелен субект на геополити­ческо действие. Знам, че моят приятел Валентин Вацев привижда mitteleuropa като самостоятелен субект, но нека не бъркаме желаното с действителното. Между другото въпреки огромната американска преса Германия да бъде държана долу, както казваше онзи генерал, Германия се изхитри все пак да влезе в генерално споразумение с Русия по различни кана­ли, един от които беше подписът между Путин и австрийски представители за „Южен поток” във Виена. А знаем, че Австрия е задният двор на Гер­мания. Така че всичко това е жестока игра с отворен финал. Залогът не е Украйна. По-скоро целта на тази операция е Европа да бъде държана под контрол и в подчинение с различни суфистицирани средства. А режимът на Путин да бъде разгромен, самият Путин да бъде махнат и Русия да бъде превър­ната в суровинен придатък на Западния проект. И, разбира се, след това руското пушечно месо да бъде използвано в бъдещия конфликт с Китай.
АБВ Е В БЛАГОПРИЯТНА СИТУАЦИЯ ПОРАДИ ХАОСА В БСП И БЕЗОБРАЗНОТО ПОДРЕЖДАНЕ НА ЛИСТИ, КОЕТО ПРИКАНВА ЕЛЕКТОРАТА ДА ГЛАСУВА ЗА АБВ…
Ако БСП се провалят на тези избори, за което те работят упорито на персонално, организационно и всякакво друго ниво (и това го казвам с болка дотолкова, доколкото при всичките ми резерви към БСП тази партия е един от малкото що-годе цивилизовани политически центрове в България), то БСП ще придобие характеристиките на предприятие в ликвидация. Единият вариант за поведението на АБВ е да се явява като един от ликвидаторите и да предявява претенции за наследството. Другият вариант е АБВ да се включи като синдик по оздравяване на предприятието, тоест разделението да е временно, а след това под някаква форма да има връщане на екипа на Първанов в БСП. Но проблемът е, че това са ситуативни, тактически игри, те не решават основния проблем на лявото у нас. Доколкото знам, АБВ се колебаят около 4%, което означава, че могат да влязат, но могат и да не влязат. Все пак има доста хора, които са интелигентни и са разочаровани от БСП, тъй като са очаквали известна промяна, и биха могли да се насочат към АБВ. Друг е проблемът, че АБВ разполага със слаб ресурс.
ВЪПРОСЪТ Е ЗАЩО СЕ СМЯТА, ЧЕ АБВ Е НЕЩО РАЗЛИЧНО ОТ БСП? ТО Е ПАРЧЕНЦЕ ОТ БСП.
АБВ са част от БСП, леко така дисперсирани, които очакват или индуцират процесите в предприя­тието в ликвидация.
КАКВО ЩЕ СТАНЕ, АКО ДПС ПОЛУЧИ ПОВЕЧЕ ГЛАСОВЕ ОТ БСП?
Помнете ми думите, това ще бъде най-доброто пред­ставяне на ДПС за цялата история на прехода. Има издадена интифа от най-високо място за пълна моби­лизация. И както си спомняте на предишните избори, ДПС постигнаха потресаващ резултат и мисля, че сега ще го надминат. И всички са се вторачили в онези 20-30 хиляди гласа, които те получават от Турция, но това според мен е сръчен маньовър да се отклони внимание­то от реалните ресурси на движението, а те са тук, в България. На последните евроизбори много български избиратели, включително и в Панагюрище, са гласували за ДПС. Познайте за какво става дума! Разбира се, не трябва да се надценява процесът, аз мисля, че това е таванът на ДПС.
АКО ЕЛЕКТОРАЛНИЯТ ВОТ ЗА БСП ПАДНЕ ПОД ТОЗИ ЗА ДПС?
Това означава земетресение. Ако БСП стане трета по­литическа сила, ще настъпи нощта на дългите ножове там с всички произтичащи от това последици. Това ще означава пълно разпадане на партията на крила или крилца и превръщането на това, което се е самонарекло ляво в България, в съдбата на онова, което се е самона­рекло дясно. Огромна е опасността това да стане на тези избори.
ДОБРЕ ДЕ, КАК МОЖЕ ДА СЛОЖАТ ВИГЕНИН ЗА ВОДАЧ ИМЕННО В ТОЗИ РАЙОН, ЧИЯТО ОРГАНИЗАЦИЯ МУ Е ИСКАЛА ОСТАВКАТА ПРЕДИ ТОВА? ЗВУЧИ КАТО ВИЦ.
Това е демонстрация на апарата в лицето на Станишев, че той командва парада и определя положението. Трябва да си изключително политически късоглед, да не кажа по-тежък медицински термин, за да си сечеш клона, на който стоиш, това означава, че в Пиринска Македония БСП ще покаже най­слабия резултат за тия 25 години. Това да налагаш крайно непопулярно лице като Вигенин в такъв невралгичен район като Пиринска Македония, и то демонстративно, въпреки желанията на хората там, това е странна комбинация между малоумие и арогантност. Петричката организация станала и си излязла, ми казаха. Цялата. На областната конференция. И сутринта слушах по телевизията един от лидерите на БСП, който обясняваше, че „да, да, има дискусии, но това е демокрацията”. Без Станишев по станишевски, просто Станишев направи една крачка назад, за да не обира непрекъснато пешкира.
ТАЗИ „ДЕМОКРАЦИЯ” ЯВНО Е СЪВСЕМ ФАЛШИВА, СЛЕД КАТО ТОВА, КОЕТО КАЗВАТ ОРГАНИЗАЦИИТЕ ОТДОЛУ, НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ТОВА КОГО В КРАЙНА СМЕТКА ЩЕ ИМ СЛОЖАТ ЗА ВОДАЧ.
Запушени са всички канали за вертикална мобилност в БСП. Това е един апарат, който паразитира върху жела­нията и страховете на хората с непрекъснати обеща­ ния, че аха-аха още малко и ще започнат да го играят като лява партия. И това ще продължи, докато не умре и последният последовател, последният социалист.
ВИЖДАМЕ, ЧЕ ГЕРБ УПОРИТО СЕ ГОТВИ ДА УПРАВЛЯВА.
А те управляват вече.
ХАХА, ДА. СЛУЖЕБНИЯТ КАБИНЕТ НАПРАВИ НЯКАКВА ЧИСТКА, СВЕТКАВИЧНО. ПРАВИТЕЛСТВО, КОЕТО ИМА ЗА ЗАДАЧА САМО ДА ПОДГОТВИ И ПРОВЕДЕ ИЗБОРИТЕ, СЕ ЗАНИМАВА СЪС СЪВСЕМ ДРУГИ ДЕЛА. ДАНИЕЛ МИТОВ, КОЙТО ДОСКОРО БЕШЕ ЧЛЕН НА АМЕРИКАНСКА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ, А СЕГА Е НА ПОДХОДЯЩОТО МЯСТО ВЪНШЕН МИНИСТЪР, ВЕЧЕ ИЗРАЗИ ПОДКРЕПА ЗА ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКОТО ПАРТНЬОРСТВО…
Калина, аз някъде го бях казал, основната задача от ге­ополитическа гледна точка на такива кабинети като това недоразумение, което в момента е скалъпено, е следната: във водещата се война срещу Русия да бъде разчистена прифронтовата полоса. България попада в прифронтовата полоса. Цялата драма отвъд спецификите на българските фєлии и фобии в рамките на тази една година беше да не се допусне дори като идея възможността да мине какъвто и да било руски ге­ополитически проект тук. Въпреки „проамериканската партия” в БСП има изначално недоверие към БСП, че това е всъщност прикритата ръка на Москва на тере­на, а на цялата тази конструкция се гледа като на руска конструкция в най-слабото звено на ЕС. И целта на це­лия този натиск за тази една година, който беше опакован като граждански протести, беше „това” да бъде изчистено и да бъде наложена най-после тишината в региона. Тъй като действително Бълга­рия е най-слабото звено в т.нар. евроатлантическа соли­дарност. Поради тази причина имаме две програми на служебното правителство: официална и неофи­циална. Скритата неофициална програма на този служебен кабинет е да бъдат изчистени всякакви възможности за руски реванш и за руско влияние тук под каквито и да било форми. И да бъде обезпе­чен атлантическият интерес в България. И в този сми­съл заявлението на външния министър Даниел Митов формално е малоумно, но реално е абсолютно логично. Той просто твърде прибързано казва на глас това, което са му казали, че трябва да прави.
БИХТЕ ЛИ МИ ОБЯСНИЛИ В КОМПЕТЕНЦИИТЕ И ЗАДАЧИТЕ ЛИ Е НА ЕДИН СЛУЖЕБЕН КАБИНЕТ ДА ПРАВИ СМЯНА НА ШЕФА НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ? ТОЗИ ШЕФ Е НАЗНАЧЕН ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГЕРБ, А СЕГА ИЗВЕДНЪЖ ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ ИСКА ДА ГО СМЕНЯ! ДА НЕ БИ МИНИСТЪРЪТ НА ОТБРАНАТА ДА ИЗПЪЛНЯВА ПОРЪЧКА ОТВЪН? ЯВНО ШЕФЪТ НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ НЕ ЖЕЛАЕ ДА ОТВАРЯ ВСИЧКИ ДОСИЕТА И Е НЕОБХОДИМО ДА БЪДЕ СМЕНЕН…
Служебното правителство трябва да свърши мръсната работа, която след това да не бъде прехвърляна върху следващото правителство и то да бъде обвинявано в политически реваншизъм. Следователно те изпълняват ролята на чистачи пред основния политически субект, който след това ще се намести удобно във властта. Колкото до поръчките отвън, скоро си говорихме с един приятел относно това дали сме колония. Не сме коло­ния, има една друга фигура след Втората световна война, която се нарича подмандатна територия. Ние сме по-ло­шо от колония. Защото колонията предполага известна субектност, генерал-губернатор, колониални сили и т.н.
НАПОСЛЕДЪК МНОГО СТРАНИ ИЗВЪН ВЕЛИКИТЕ СИЛИ ЗАПОЧВАТ ДА СЕ ОГЛЕЖДАТ ЗА СВОИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ – ИНДИЯ, БРАЗИЛИЯ, КИТАЙ И ДР. ЗАПОЧВА СЯКАШ ЕДНО ОБЕДИНЯВАНЕ ПО ИНТЕРЕСИ, ВИЗИРАМ БРИКС. ВЪЗМОЖНО ЛИ Е НЕЩО ДА СЕ ПРОМЕНИ, ИМАМ ЧУВСТВОТО, ЧЕ СВЕТЪТ Е ЗАМРЯЛ В ОЧАКВАНЕ…
Ще разделя въпроса на две: какво ми се иска и какво може да стане. Реално само два субекта извън консолидира­ния Западен свят (макар и условно консолидиран) могат да обърнат ситуацията. Китай е икономически гигант, но военно джудже. Докато Русия е военен гигант, но е икономическо джудже. Тоест има диспропорция. Освен това Китай е изключително зависим от САЩ, защото огромната част от неговия икономически просперитет се дължи изцяло на САЩ. И затова Китай пипа много внимателно. От друга страна, Китай никога не може да предложи на света друга цивилизационна алтернати­ва, която да е примамлива. Китайската цивилизация и култура са интровертни. В този смисъл Русия е единствената, която може да предложи друга ал­тернатива (сега ще използвам една неполиткоре­ктна фраза) за бялата цивилизация. И не случайно ударът е насочен пряко към Русия. Русия предста­влява заплаха и затова се задвижва целият този процес на смачкване на Русия. Този е по-дълбокият пласт, иначе на повърхността могат да се изброят доста причини – икономически, ресурсни, военни и пр. Проблемът на Русия обаче е, че въпреки приказките, че Путин е самодържец, той реално не контролира ситу­ацията в Русия. Той се опитва да балансира между ня­колко лобита и не контролира това, което се е самона­рекло руски елит и което е монтирано в началото на перестройката още, и което е дълбоко проамериканско и проевропейско. Грубо казано, вижте къде са им парите и къде са им децата и ще разберете какви са техните ин­тереси. Статутът, който Елцин и Козирев предложиха на Русия в началото на 90- те, напълно задоволява тези хора. Да бъдат губернатори на територията, наречена Русия, срещу което да получават процент от рентата в западно направление. Тази ситуация с конфронтацията между Русия и Америка по повод Украйна влиза в проти­воречие с техните базови интереси. Другата групировка в Русия, която има значение освен Елциновия елит, е групата около военнопромишления комплекс, чиито ин­тереси съвпадат с това Русия да бъде самостоятелен су­бект на силата. Предполагам, че Путин изминава сложен път, защото той дойде като представител на онова, което те наричат пета колона, и се движи към другия полюс. Но дали ще стигне до някъде, още не е ясно. Нищо чудно историята да изпревари Путин в процесите, в ескалацията. Русия се опитва да играе някаква координи­раща роля в БРИКС, но БРИКС е твърде разнопосочно образувание с различни интереси, различен потенциал и различни възможности. Една от страните там, ЮАР, се срива с шеметна бързина. От най-развитата стра­на в Африка ЮАР се превръща в типична страна от Третия свят. Индия преминава през един много тежък процес на трансформация, индийското общество има ог­ромни проблеми и диспропорции. Новата вълна, която идва с националистическия министър-председател, кой­то гледа на Индия като на самостоятелен субект, има хубава програма, но той ще влезе в челен сблъсък първо с политическото наследство на Неру и Ганди, а после с Китай и Пакистан. И две думи за Китай в тази кон­фигурация: моделът на китайския икономически ръст в своята основа е дълбоко порочен. Китай не е нищо друго освен фабриката на Америка, където се експлоа­тира евтиният труд, след което се изнасят продукти за Америка и Китай получава хартийки. Ще го кажа по друг начин: в началото на XIX век англичаните са измъквали среброто от Китай и са им давали опиум, сега в момента техните англосаксонски наследници също им дават зелен опиум под фор­мата на хартийки, наречени долари. Китайското ръководство си дава сметка за тази ситуация, но едно е да си даваш сметка, друго е да обърнеш не­ щата. САЩ разбират, че Китай може в един момент да се еманципира и тъй като не бива това да се случи, те действат превантивно. Разликата между истин­ската велика сила и големите сили – но не вели­ки, се изразява в това, че великата сила създава кризите и ги управлява. А другите просто влизат в коловоза и сценария, който им създава истинският субект на геополитиката. САЩ още са в тази позиция, те създават кризата, сценария, логиката. И каквото и да направят другите, те винаги са в ролята на догон­ващ, техният геополитически противник винаги е с две крачки напред. Както казваше Фурсов, такава ситуация е все едно, че ти си среден шахматист и срещу теб има гросмайстор, тогава имаш един-единствен печеливш ход: да събориш фигурите и да го удариш с дъската по главата. Тоест сменяш полето и правилата на играта. Така че Китай има две алтернативи. Първата е тази, в която американците се опитват да вкарат Китай от няколко години насам: да набутат Китай в конфликт в Пасифика. С Япония и др. Защото в Пасифика Китай ще бъде буквално смазан от огромното превъзходство на Америка. И там САЩ ще имат обективни съюзни­ци като Индонезия, Южна Корея, Япония и пр. Дру­гата алтернатива за Китай е онази особено гъв­кава конструкция – Пекин, Москва, Берлин, която предизвиква кошмари у американските стратези.
Затова Китай действа за високоскоростната страте­гия, която включва и Турция. Ердоган с огромна гордост откри железницата под Босфора, която е елемент от китайската стратегия.
Е, ТЕ ЗАТОВА МУ СКРОИХА ШАПКАТА С ПРОТЕСТИТЕ.
Капката, която преля чашата при Ердоган, беше, че той избра за противоракетна система за отбра­на китайска, а не американска такава. Което беше направо демонстрация. Това стана миналата година. Но по въпроса за Китай. Ако той използва руските ресурси и високите технологии на Европа, това създава друга въз­ можност Китай да си гарантира собственото оцеляване. И не само оцеляване, а присъствие като грамаден геополи­тически фактор, базирайки се на ресурсите на Евразия и на стратегически съюзници като Русия и Германия. Кое­то, разбира се, никой няма да допусне. Историята в Близ­кия изток в момента, Сирия, Ирак, Иран, и историята в Украйна са елемент от тази американска стратегия.
КАКВО МИСЛИТЕ ЗА РАЗПАРЧАТОСВАНЕТО НА ЕВРОПА, ЗА ЕМИГРАНТСКИТЕ ВЪЛНИ, ЗА БАВНИЯ ПРОЦЕС НА ИСЛЯМИЗИРАНЕ НА ХРИСТИЯНСКА ЕВРОПА?
Не бива да се говори за САЩ като за монолитен субект. Има мощни транснационални елити, които са избрали за база САЩ, и често националните интереси на държа­ вата САЩ и интересите на тези наднационални елити и групи изобщо не съвпадат.
НАЦИОНАЛНИТЕ ДОКТРИНИ НА АМЕРИКАНСКАТА ДЪРЖАВА ВЕЧЕ СА УЗУРПИРАНИ ОТ РАЗЛИЧНИ ЛОБИТА, ВОЕННИ, ФИНАНСОВИ, КОРПОРАТИВНИ И ПР.
Европа единствена, при всичките ни резерви към нея, притежава онзи потенциал, цивилизационен, икономиче­ски, иновационен, ако щете, дори и дремещ военен, ми­ литаристичен, макар че той е смазан максимално, чрез който тя може да постави въпроса за американското върховенство. И то буквално скоростно, ако се акселе­ рира процесът. Това не бива да бъде допуснато. Европа трябва да бъде достатъчно силна, за да може тя да представлява контрапункт на Русия, и съще­временно тя трябва да е достатъчно слаба, за да е винаги в подчинено положение спрямо Америка.
И американската политика в това отношение е абсо­лютно последователна, тя се реализира чрез въвеждане на системи на контролиран хаос, раздробяване на на­ ционалното политическо, етническо и всякакво друго пространство. Тоест в Европа са нужни колкото се може по-малки субекти, които да бъдат лесно ма­нипулирани. И, разбира се, държането на Германия в състояние на колене. С комплекса за вина, с Холо­коста и цялата митология около него, с недопускането на обвързването на Германия по никакъв начин с Русия и пр. Германия е буквално разкъсана в момента. Защото нейните икономически и стратегически интереси са на изток, в Русия и в Украйна, но нейният политически елит е изцяло проатлантически, буквално е селектиран до последния полицай. Допълнително към това тряб­ва да добавим и разяждането на християнския код на Европа. Става дума за вторичното юдеизиране на католицизма под формата на протестантството, под формата на преразглеждането на доктрините на хрис­тиянството от прочутия Ватикански събор от 1964 г. и опита за реформа в Католическата църква като субект, който удържа някаква цивилизационна общност на европейския модел. В Европа освен това се натруп­ва и проблемът с т.нар. емигранти. Европа не е имала проблеми с първата вълна ислямски емигранти – алжир­ци, турци. Проблемът е, че с вкарването на тези хора да работят като щастлив добитък във фабриките на Европа, техните генерации, втората, третата и особе­но четвъртата, те са огромният проблем. Защото те нито се интегрират, нито са например алжирци като алжирци, и тъй като нямат собствена идентификация, започват да се превръщат в субект през исляма. И то през един съвършено нов, изобретен ислям. Знам полуграмотното ниво на българските публични медии, които говорят като папагали, използвайки клишетата на CNN, те говорят за ислямизъм, салафити и пр. Това са абсолютно нови, модерни форми на т.нар. ислямска доктрина. Не случайно финансирана и насърчавана по линия на салафитския ислям в Саудитска Арабия или Катар, това даже не е автентичният фундаменталист­ки ислям, който води своето начало от саудитската династия от края на XVIII и началото на XIX век. Грубо казано, този нов ислям е вирус, който е създаден, за да бъде използван. Американската геополитика е създаване на звена на управляем хаос. Един ана­лизатор много точно го казва в „Стратфор”. Каква е, казва, нашата стратегия за Близкия изток и Северна Африка – да ги превърнем от държави в племена със зна­мена, каквито те винаги са били. Това става. И затова не случайно „Ислямска държава” се посели точно в неф­тоносните райони на Ирак. Ни малко наляво, ни малко надясно. Защото, който контролира близкоизточния петрол, той контролира енергийното сърце на Европа. САЩ са най-малко зависими от близкоизточния петрол. Икономически те въобще не са зависими от него. Аме­рика произвежда собствен петрол и основно внася от Канада и от Мексико. Но който контролира близкоиз­точния петрол, той контролира трите потенциални геополитически алтернативи на САЩ – това са Европа, Япония и Китай.
КАКВО МИСЛИТЕ ЗА ФЛИРТА НА АМЕРИКА С ИРАН НАПОСЛЕДЪК?
Иранският флирт е много интересен. Не бива да за­бравяме, че иранският елит е дълбоко проамерикански. Като генезис, като образование. Англосаксонците имат много дълбоки корени в Иран. В Близкия изток има две общества с висока държавна и имперска традиция. Това са Турция и Иран и американците много добре знаят това. Действително другото са „племена със знамена” по техния израз. Изключвам особения случай на Египет, но той наистина е много особен. Така наречените свет­ски диктатури и държави в Арабския изток бяха създа­дени след Втората световна война по геополитически и икономически съображения и те бяха вкарани обратно в хаоса на предмодерността, което не е много трудно за трибалистки общества, каквито те са. Флиртът с Иран не случайно предизвика такова огромно напре­жение и дори гняв в Израел. Защото това показва, че включително ционистките елити в САЩ са готови да пожертват Израел, защото просто са сметнали, че техните интереси не съвпадат със запазването на израелската държава там. Само че има една малка под­робност: Израел ще се бие до последния арабин.
АБЕ НЕ ИЗГЛЕЖДА ИРАНСКИЯТ ЕЛИТ МНОГО ПРОАМЕРИКАНСКИ, ЧЕСТНО КАЗАНО…
Не, аз говоря като цивилизационни корени, като бекграунд, ако щете. Идеята там чрез създаването на движението „Ислямска държава” е много проста: да бъде прекъсната връзката между Иран и Сирия. Чис­то географски вижте на картата кои райони са бло­кирани. Обаче трябва да се отбележи, че никога такава операция не се извършва само с една цел, за решаването само на една задача. Другата цел е да се създаде обективна легитимация за въз­никването на кюрдска държава, която ще играе ролята на втория американски опорен пункт в района. И на Израел. Това означава директно шанта­жиране на Турция и директно шантажиране на самия Иран, който също има кюрдски малцинства. Отговор­ните турски официални лица са в ужас от това, кое­то се случва. Защото една кюрдска държава може да предизвика включително разпадане на самата Турция.
НАИСТИНА ГОЛЯМА Е КЮРДСКАТА ОБЩНОСТ В ТУРЦИЯ.
Тя е най-голямата. По различни преценки е между 15 и 30 милиона.
НЯКОЙ ДЕН И БЪЛГАРИЯ ЩЕ БЪДЕ ИЗТЪРГУВАНА ЗА НЕЩО МЕЖДУ ГОЛЕМИТЕ ИГРАЧИ – САЩ, РУСИЯ, ТУРЦИЯ.
Калина, България е интересна на големите играчи не като народ, а като територия. Такъв срив от 9 мили­она да докараш държавата на 5 милиона, реално ефикас­но пребиваващи на територията на България, никога не е имало. Онзи ден говорих с един приятел, който пътувал с кола през Словения, Хърватия, Сърбия и отивал на морето. И каза, че навсякъде до българска­та граница всичко е обработено, хората гледат да взе­мат максималното от земята си. Kато влезеш в Бъл­гария, все едно, че навлизаш в пустош. Следователно територията е важна. Изчезването на България, без да звучи апокалиптично, няма да се случи като един спектакулярен факт или нещо такова. С фанфари, с гръмотевици. Просто един ден ще се събудим и ще разберем, че живеем в съвършено друга страна. Вече се използва фразата не „ние, българите”, а „българските граждани”. Трябва да свикнете, че няма етниче­ска конотация, не бива да мислите, че все пак това е държавата на българите. А истината е, че другите са добре дошли, но това е държавата на бъл­гарите. Това като скрита програма бива изтлас­квано от съзнанието на гражданите. Това, съче­тано с друг чудовищен проблем, за който малко се говори – тежкото цивилизационно сриване и изпростяване на младите генерации.
В резултат на успешните реформи в образованието ние имаме полуграмотна младеж, за циганите е ясно, скоро тук ще си имаме афганистански вариант, много скоро. Но проблемът е за тези, които се наричат бъл­гари, техните най-млади генерации, защото аз работя със студенти. Поради това, че те не четат книги, те са вкарани в най-елементарните дискурси на потре­бителското образно моделиране, американско такова. Например те вече не възприемат метафорите, тъй като, за да имаш метафора, трябва да имаш въображе­ние. За да имаш въображение, трябва да четеш. Когато четеш, ти неволно се превръщаш в творец на свят. Четенето задейства друг тип мозъчни връзки в главата. Това нещо при младежите отсъства и даже имах случай, който щеше да е много смешен, ако не беше тъжен: ставаше дума за „Илиадата” и за Троя и един мой студент каза: „Че аз го знам това нещо, как, че аз съм гледал в ютюб трейлъра”. Но ако обър­неш внимание, основен лайтмотив на парадигмите на новото обучение е пълната фрагментаризация на света. Има съзнателен отказ от очертаването на големи картини. Това е комповото поколение, цък, цък, копи, пейст и се сглобява нещо, кътваме оттук, оттам. Защо? Защото всеки опит за създаването на обща фундаментална картина се избягва. Когато ти липсват обща картина и представа за света, ти си много по-лесно манипулиран. Не случайно Болонският консенсус стои в основата на новото образование.
Мисля за съжаление, че битката е приключена, и дето казва Вальо Вацев, пожарът в гората ще приключи, когато изгори гората.a-specto.bg

Красимир Райдовски: Близнашки и министри си повярваха, че държат Господ за тестисите! Президентът не е ирландска, а гоцеделчевска пастирка!

Красимир Райдовски: Близнашки и министри си повярваха, че държат Господ за тестисите! Президентът не е ирландска, а гоцеделчевска пастирка!

Красимир Райдовски е ексразузнавач и шеф на пресслужбата на Министерския съвет в правителството на Жан Виденов. Завършил е ВНВУ „В. Левски“ – Велико Търново, и ВИИ – София. Работил е в София прес, БНТ и в Министерството на външните работи.- Краси, като говорим за демагози и лицемери в БСП, с кого искаш да започнеш дисекцията?
– Има много, които заслужават тази „чест”! Атанас Мерджанов, примерно, е от онази категория български политици, които винаги са пърхали около слънцето. Ако през 1995 година не бях го прибрал от улицата, Мерджанов може би щеше да лежи в затвора, заедно с видния строителен предприемач на “Градът на мечтите” – Соломон Анжел, защото работеше за него заедно с Елена Вълчева, дъщерята на Тодор Вълчев – тогавашният гуверньор на БНБ. Какво може да работи заедно с Анжел един социолог? Сигурно е крал заедно с него! Елена Вълчева пък му се правеше на “връзки с обществеността”…Та, ако тогава не бях го прибрал в Министерския съвет, когато съдеха Анжел, че е измамил клиентите си, той щеше да влезе в затвора заедно с него.- Какво значи “прибрах го”?
– Назначих го в Министерския съвет и оттам му тръгна кариерата. Първо в Центъра за масова приватизация на Калин Митрев. Но той се скара с него! Имаше напрежение в отношенията им, не знам по каква причина – може би кой да го извади по-голям! Тогава го прибрах в Пресцентъра на МС при мен. Мерджанов е емблема на поведение в БСП!
Той е като пеперуда, която се върти около лампата!
Навремето се смяташе за човек от най-близкото обкръжение на Жан Виденов, от т. нар. жановисти. След това стана човек на Първанов, след това – човек на Станишев, и сега е човек на Мишо Миков! Не знам, на базата на какви взаимоотношения е сега човек на председателя, но при всички случаи не е на базата на сексуални взаимоотношения, защото Мишо Миков е доказал, че не е педал! Според най-новото изследване на “Галъп”, България била рай на гейовете на Балканите! Българската социалистическа партия пък е рай за гейовете, не за сексуалните, а за политическите гейове! Мерджанов е представител на този тип български народни представители, които след приключването на всеки мандат на парламента, излизат от него лично обогатени – с нови коли, с жени, с нови деца и … с десетина килограма плюс! Той е от категорията политици, а те 99 процента са такива, на които властта въздейства като сексуален стимулатор! Този разврат, който се вихри в българския парламент, никъде го няма! Българският парламент е едно уютно гнездо и на политическите травестити в България, и на политическите гейове! Сексуалната ориентация е право на всеки български гражданин, стига да не пречи на другите, разбира се! Аз приемам сексуалните гейове, но не мога за нищо на света да приема политическите гейове!
– Кой друг представител на политическата класа си заслужи твоето омерзение напоследък?
– Министърът на отбраната Велизар Шаламанов, който напоследък се изяви при представянето в публичното пространство на визия „България в НАТО 2020”, в която Русия е обявена за враг на България. Неговото поведение е лесно обяснимо – той е длъжен да се държи по този начин като настоящ служител на американската фондация “Маршал”.
Но този човек много бързо забрави това, което останалите помним! Как през 1980 г., като един млад български курсант във Висшето военно училище “Георги Бенковски” в Долна Митрополия, става член на БКП! През 1983 г. вече става секретар на първичната партийна организация!
Всъщност, по традиция Шаламанов е нормално да има такова поведение на класически ренегат. Най-големите ренегати в най-новата българска политическа история са именно тези хора! Не знам как ще реагира обществото, ако бъдат публикувани молбите на подобни хора за членство в БКП!
И по-точно онзи абзац, който се отнася до тяхната мотивация, в който пише как те са готови да дадат живота си за великия Съветски съюз и за комунистическата партия на Съветския съюз!
Но сега разбирам Шаламанов, той е длъжен да се хареса на американските си началници! Не разбирам само едно, защо американските другари залагат на тази категория хора! Защото един път, ако продадеш своите идеи, доколкото си имал такива, нищо няма да те спре да продължиш да ги предаваш професионално! Такива хора са професионални предатели! Вместо да се занимава с простотии и да става смешен, Шаламанов по-добре да беше изпратил войската в Мизия!
– Кой е следващият в “списъка на Райдовски”?
– Георги Кадиев е класически представител на опортюнистите в БСП. Винаги е недоволен, винаги критикува, но причината за неговата позиция са незадоволените му лични амбиции! Кадиев никога няма да може да обясни позицията си по отношение на “Мултигруп” и да даде истинско, приемливо за обикновения човек обяснение защо написа и публикува статията за “гущера и опашката” от името на Илия Павлов! Въпреки че както той самият твърди, не бил съгласен с тази позиция на Илия Павлов! Той никога не може да обясни как неговата съпруга Соня, която е завършила някъде някакъв “Туризъм”, регистрира преди години две фирми, които на другия ден получиха лиценз за износ на електроенергия! Нещо, за което хора чакат с години и пак не получават! А износ на електроенергия може да осъществява и селският идиот! В тази дейност не е нужна никаква творческа мисъл, не се изискват никакви познания! Просто едни документи се преместват от дясно в вляво и от ляво в дясно! И се прибират огромни комисиони! Съпругата на Кадиев получи този лиценз от министъра на икономиката Румен Овчаров, който след това номинира Кадиев и за кандидат-кмет на София!
Когато ДКЕВР миналата година започна да проверява лицензионната дейност на двете фирми на съпругата на Кадиев, той стана още по- критичен към ръководството на БСП! Ако аз бях на мястото на Кадиев, никога не бих си отворил устата да критикувам когото и да било, защото не бих имал моралното право за това!
– Тази година си разменихте остри реплики с Кирил Добрев, друга култова фигура от БСП…
– Кирил Добрев не е от категорията хора, на които бих обърнал внимание, каквото и да каже той за мен! Но истината е тази – неговият татко въртеше политически алъш-вериш с Костов! И то срещу своята партия! Но това е въпрос на лична позиция и на лични принципи! Въпрос на вкус, казала маймуната, бръкнала си в г…за и си облизала пръста!
Какво, Кирил Добрев, освен за себе си, е допринесъл със своето присъствие в българския парламент?! Никой няма да забрави как през 2000-та Кирил Добрев беше задържан на Калотина с подозрение в трафик на огромно количество валута – марки и долари! Кирил Добрев не може да обясни как стана собственик на толкова ВЕЦ-ове и по силата на какви обстоятелства е един от най-богатите хора в българския парламент! На мен богатството на Кирил Добрев ми е през ревера! Но той преди да говори каквото и да било, трябва да погледне себе си! Как така стана, че много политици си легнаха бедни, а се събудиха богати?! Това не би могло да стане без политическите протекции на хора от ръководствата на партиите, към които принадлежат! Без това никой от тези новоизлюпени новобогаташи, нямаше да бъде на това място! Големият голфър Кънчо Стойчев от “Галъп” твърди, че българинът мразел богатите. Няма такова нещо! Българинът, ние, обикновените капути, искаме да има обяснение как X и Y са станали богати и дали използват личните си политически и властови възможности, за да трупат богатство!
Това е въпросът! Като споменавам “Галъп”, се сещам за нещо друго. За това кой как чете Евангелието! Наскоро някъде прочетох, че видният български социолог Кънчо Стойчев бил и специалист по минералната вода! Предизвикал огромен скандал в едно родопско, или пиринско село – искал да му открадне минералната вода и да я пренасочи към съседното село! Защото имали с Андрейчо /Андрей Райчев – б. а./ бизнес интереси там! Там, където не става дума за пари, става дума за много пари! Парите движат абсолютно всичко през последните 25 години в България! Сега сме свидетели на същото, преди предстоящите избори. Всяка партия излиза със своята програма, правена-недоправена, и на първо място е поставен човекът! Както по времето на Тодор Живков имаше един виц, че всички знаем кой е Човекът, сега всички пак знаем кой е той – членовете на ръководството на която и да е политическа партия, която дойде на власт! Но аз говоря за социалистическата партия, защото тя на мен ми е болката, защото генетично съм свързан с тези идеи! Искам един пример някой да ми посочи след 1997 г. с какво тази партия е допринесла за доброто на хората? БСП оттогава страда от идеологически запек! Никога няма да могат да докажат, че работят за интересите на по-голямата част от българския народ, която тъне в мизерия! БСП се превърна в партия на богатите! Дори ръководството всяка сутрин да рецитира пред огледалото “Приказка за стълбата” на Смирненски, това няма да ги промени, защото те са едни класически демагози и лицемери! Не Мишо Миков, Господ да слезе и да седне на председателското място, няма да може да им върне доверието на хората! Доверието, което беше съсипано от „мерджановци“!- Освен Шаламанов, кой от служебното правителство трупа негативи, според теб?
– Когато един комплексиран човек, дошъл от нищото, седне на министерския стол, той се забравя! Визирам всички! Единственият човек, който е станал професор благодарение на себе си, без политически протекции, е служебният премиер Близнашки! Другите, независимо къде са били, са провинциални комплексари! Не може един шеф на маркетинга на една фирма, колкото и голяма да е тя, да бъде министър на икономиката! Смешното е друго: че един от най-добрите конституционалисти на България – проф. Близнашки, позволи на президента Плевнелиев да реализира своите амбиции чрез служебното правителство, което няма никакви други правомощия, освен да организира следващите парламентарни избори! И тези хора си повярваха, че държат Господ за тестисите и ще бъдат вечно министри! А самият президент какъв е?! Той никога няма да се отърве от своя гоцеделчевски комплекс! И не случайно продължава да се държи като една ирландска пастирка!
Само че не е ирландска, а гоцеделчевска пастирка!
Назначи Ваньо Танов, агента на ДС, за шеф на митниците и се изцепи, че той бил най-добрият през годините! При цялата си непоносимост към бившите служители и агенти на ДС в държавните структури!
В същото време, преди дни Негово Превъзходителство Плевнелиев се опита да уволни директора на Военното разузнаване чрез своя лакей Велизар Шаламанов! Неофициалната причина е, че бидейки ръководител на Военното разузнаване, той е отказал да даде на селския стражар Евтим Костадинов, видния интелектуалец и бивш член на партийното бюро на ОУ на МВР – Добрич, шеф на Комисията по досиетата, който и идея си няма що е разузнаване, агентурните дела на агенти на Военното разузнаване, които са чужди граждани! А той е отказал това с право, защото законът засяга само български граждани, служители и агенти на ДС и Военното разузнаване! И ако той беше предал делата, не би нарушил само професионални принципи, а и закона!
– Съчувстваш ли на вложителите в КТБ, които има опасност да загубят парите си?
– Тук има един интересен въпрос! Колко от бившите министри от правителството на ГЕРБ са дали на управление огромни суми, чийто произход не могат да докажат, на финансово-брокерски къщи, а те от своя страна са ги сложили на депозит в КТБ? Такъв слух върви… Има много хора, които държат пари там по този начин, разчитайки на банковата тайна. А Вежди Рашидов, ако иска да се обеси, ако иска да си пререже вените, държавата не е длъжна да му върне сумата над 100 000 евро! Преди да говори за морал и достойно поведение, той да си припомни, когато се би с полицая пред Софийска община! Ако той само си беше помислил да направи такова нещо в Германия, или в САЩ, още щеше да е в затвора!
Лично на мен той много ми харесва, но не мога да приема публичното му поведение! Той може би е единственият обаче, който си е изработил честно парите и си е платил данъците! На Костов също му съчувствам. Той е получавал дълго време огромни суми като консултант на КТБ! А сега неговата съпруга и неговото семейство остават гладни, защото няма с какво да си платят кофичката с кисело мляко и хляба, защото са им запорирани сметките! Предлагам да започнем да събираме помощи за семейство Костови, за да им купим мляко и хляб! А когато говори за задкулисие, нека Костов си спомни за договорките под юргана с Кольо Добрев в ресторанта на братя Джанкови на “Копитото” през 1996-97 година!
– По време на скандала с 200-те милиона, за които се твърдеше, че са изнесени от КТБ, беше уволнен шефът на ВИП-а на летището Борис Попов. Ти имаш дълги наблюдения върху дейността му…
– Уволнен беше, защото нямаше вече кой да го пази! А и той е вече на 70 години… Преди 10 ноември 1989 г. той беше служител на Държавна сигурност, след това стана шеф на ВИП-а, бидейки нещатен сътрудник на НСО за един кратък период от време. Борето Попов го познавам от 1971 г., спал ми е вкъщи, когато се е напивал у нас. Той също е представител на онази категория ренегати, за която говорим. След 1990 г. престана да ме поздравява. Опита се да контактува с мен едва през 1995 г…. Той е човек, на когото и сопола си не бих хвърлил! Той се задържа толкова време на ВИП-а на летището, защото правеше св…ки на управляващите. По време на правителството на ГЕРБ, той стана дори началник на правителствения ВИП. Единствено по време на правителството на Виденов, той не смееше да стъпи в правителствена зала.
Един човек, който беше служител във Висшия съвет на БСП, написа писмо до председателя на БСП Виденов, как Попов не бива да бъде уволняван, тъй като вършел услуги на Висшия партиен съвет, изпращайки и посрещайки техни делегации. Той не само че отдавна трябваше да бъде уволнен, но трябваше да бъде обект и на прокуратурата, и на следствието, защото общоизвестна е тайната, че през ВИП-а се прекарваха и наркотици, и пари!
Навремето митницата по искане на БНБ направи един експеримент и доказа, че 1 млн. долара в купюри от 100 доларови банкноти тежи 8 кг! 8 кг се събират в едно дипломатическо куфарче! Попов осуетяваше осъществяването на митнически контрол, за което има докладни записки на служители на митницата на ВИП-а! Дълго време той беше против монтирането на видеокамери на ВИП-а! Казваше кой има и кой няма право да ползва ВИП-а! Има един одит, който доказва огромни злоупотреби – броят на хората, които са минавали през ВИП-а, не съответства на сумите, които са влизали в касите! През 1995 г. той осуетява задържането в България на един екстрадиран престъпник от Южна Африка!
Но когато Бойко Борисов беше министър-председател, Борето Попов го посрещаше и изпращаше още на стълбата на правителствения „Фалкон” и го … пръскаше със скъпи парфюми! Не съм аз единственият, който го знае! Свидетели, колкото искаш! Същият този бивш служител на Държавна сигурност и партиен секретар на ППО, доказан ортодоксален комунист, целуваше ръка на царицата майка, когато тя кацна за пръв път в България! Политическа помия ни залива отвсякъде и спасение не дебне отникъде!Интервю на Валерия Калчева
В. Шоу
Afera.bg

Иво Христов: Подготвят диктатура на световния едър бизнес над държавите. Можем да разпуснем националните си правителства след подобен договор

Иво Христов: Подготвят диктатура на световния едър бизнес над държавите. Можем да разпуснем националните си правителства след подобен договор

Българите нямат информация за Трансатлантическото споразумение САЩ-ЕС и ударът на големите световни корпорации ще им дойде изневиделица, казва журналистът“Можем да разпуснем националните си правителства след подобен договор, собствена социална и екополитика няма да има“- Г-н Христов, колко сериозна е заплахата от подготвяното споразумение между САЩ и ЕС за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ)?
– Щом се преговаря на тъмно, значи има нещо за криене. Смущаващи идеи изплуваха в независими медии. Миналата есен сайтът Corporate Europe разкри опорните точки за това как трябва да се продава на населението идеята за трансатлантическото партньорство – като генератор на растеж и създател на работни места. Две теми, по които европейците са чувствителни. ЕС страда от нисък растеж и висока безработица. Имаме всички основания да подозираме, че на гърба на европейския производител се договарят по-ниски санитарни, екологични и прочие стандарти. Няма как договор за свободна търговия да изпълни функцията си, ако стандартите се завишат. Това би затормозило търговията. Очевидно е, че трябва да се вземе като ориентир по-ниският стандарт. В случая – американският. И това са най-малките опасения.
Най-голямото, разбира се, е създаването на арбитражни съдилища, които изземват национален суверенитет и изнасят извън националната юрисдикция спорове между инвеститори и държава. Това е доходоносен бизнес за висококвалифицирани юристи, които ще бъдат излъчвани по неясна процедура. Те ще бъдат толкова далеч от масата граждани, че ще бъдат напълно безконтролни и също толкова корумпируеми, колкото е всеки човек. Няма да бъдат по-независими, а опасно отдалечени от гражданите и държавите и опасно достъпни за едрия бизнес. С една дума, американски корпорации могат да осъдят всяка държава, неудовлетворила техния интерес.- Кога е започнал този преговорен процес?
– Идеята е много стара, а преговорите се водят повече от две години.- Финалът е определен за 2015 г.?
– Да, преди президентските избори в Щатите. Най-много бързат европейците. Оланд и Меркел се произнесоха за ускоряване на преговорите. ТПТИ е лелеян допинг за задъханите европейски икономики, а политиците са притиснати от изборния график и бързат, в ущърб на гражданите.- Как ЕК смята да „опакова“ споразумението за пред хората?
– Като използва като морков идеята за нов динамичен растеж и много работни места. Което впрочем не се потвърждава от подобни договори другаде, като например северноамериканския НАФТА.
Разбира се, за да се продава идеята, се ползват изследвания на тинк-танкове, които са финансирани от Брюксел и които представят перспективите на трансатлантическото партньорство като определен брой евро на глава от населението или пък на домакинство. Тъй че наивните да се размечтаят за някоя банкнота повече в портфейла си. Отнапред е ясно, че тези обещавани пари ще бъдат съвършено неравномерно разпределени, защото страните с експортен капацитет ще могат да се облагодетелстват отчасти, докато други – като България, която няма почти никакъв експортен капацитет към САЩ, могат единствено и само да пострадат от безконтролното нахлуване на евтини стоки. Какъвто е случаят с ГМО продуктите, които ще преминат като цунами през българското земеделие. Стюарт Айзенщат, един от главните преговарящи от американска страна, заяви: „Щом един продукт е добър за американските потребители, значи няма причина той да е лош за европейските“. Това е логиката, която води американските преговарящи и която загатва, че стандартите ще бъдат занижени, а не подведени към европейските.- Но в Америка много малка част от опасните химикали например са забранени?
– Европейската химическа индустрия е първата, която започна да се обединява срещу идеята, тъй като съзира в нея опасност за своето съществуване, така че продукти на химическата индустрия ще бъдат изведени вероятно извън договора. В химическата индустрия борбата е за молекулни стандарти и дори в Европа това е една от основните битки на лобистите във фармацевтиката, да речем.- САЩ не са ратифицирали и някои от конвенциите на Международната организация на труда, например за колективното договаряне.
– Това пък е причината европейските синдикати да са единодушно против.- Всъщност кой е против споразумението, освен синдикатите?
– Основно гражданският сектор. Европейските леви и европейската Зелена партия имат ясна позиция срещу споразумението. Мисля, че е важно да се подчертае, че този договор не е война между Европа и САЩ, а е завера на чиновничеството, бюрокрацията и едрия бизнес срещу потребителите в името на по-високи печалби. Искам да направя едно пояснение. Аз лично не съм против подписването на такъв договор, защото рано или късно режимът на международна търговия ще се либерализира, митническите ограничения ще отпадат, това е във философията на глобализацията. Добре е ЕС да договаря от името на европейците, защото има по-силни позиции от всяка отделно взета страна. Въпросът е този договор да бъде използван за регулиране на най-опустошителните страни на глобализацията, а не за тяхното стимулиране.
Такъв договор трябва на първо място да затвори офшорните зони. Ако двете най-силни икономики, Европа и САЩ, се договорят, те ще зададат модел на цялата световна икономика. На второ място трябва да се внесат определен брой финансови регулации, за да се предотврати повтарянето на кризата от 2008 г. Тук САЩ са онези, които имат по-здравомислеща позиция, тъй като, попарени от кризата от 2008 г., въведоха някакви, макар и скромни, регулации, докато европейските капитали, в частност германските, настояват за дерегулация. Т.е. първо трябва да се сложат някакви рамки на опустошителните страни на глобализацията, а тези въпроси въобще не са в менюто на преговарящите. Самата философия на ТПТИ е сбъркана. Вместо да озапти пороците на глобализацията, той ще ги стимулира в името на конюнктурния политически интерес и печалбата на едрия бизнес.- Ако Трансатлантическото споразумение стане факт, кои казуси от националната икономика могат да бъдат изнесени пред арбитраж?
– Американските ТЕЦ-ове, ВЕИ-та, ЕРП-та, концесионните договори на златодобивните фирми – това са болни въпроси на националната икономика, които дори няма да зависят от националното правораздаване. Аржентина например вече е осъдена от две френски водоразпределителни фирми и от една американска от областта на енергоразпределението. Става въпрос за многомилиардни суми. Другата опасност е, че държавата ще остане без инструменти за провеждане на собствена социална и екологична политика, защото всяка социална мярка може да бъде тълкувана като щета и пропусната полза от инвеститора, който ще може да я атакува пред международния арбитраж. Спокойно можем да разпуснем националните си правителства след подобен договор.- И да бъдем корпоративно управляеми от транснационалния капитал?
– В настоящия вид това изглежда да е общата философия на ТПТИ.- В България кой е против договора?
– Почти никоя институция в България, на гражданското общество или национална, не е излязла с достатъчно избистрена позиция, като изключим министъра на външните работи, който подкрепя преговорите, без да уточнява за какво се преговаря. Президентът Плевнелиев и бившият вицепремиер Бобева също се изказаха в подкрепа на договора.- Какво предстои на 11 октомври?
– Тогава е общоевропейският ден за протест, който не е централизиран. Всяка организация и лице, които чувстват, че правата им ще бъдат накърнени от този договор, могат да протестират по начина, по който преценят. „Солидарна България“ вече се обърна с апел. Разпространи и европейския призив до българската публика, включително и чрез страниците на ДУМА. Който се интересува, ще намери повече информация на сайта ни solidbul.eu, на който цяла рубрика е посветена на ТПТИ.- Българите нямат информация за подготвяното споразумение.
– Да, това е нещо, което ще ни удари съвсем изненадващо. Примерно какво би останало от субсидираното българско земеделие, което дори със сегашните субсидии изнемогва, ако на българския пазар влязат евтини ГМО-продукти. Друго. Ако някой твърди, че този договор ще генерира работни места и растеж, кое е това българско предприятие, което в момента се спъва в американските митнически ограничения (средно около 4%), и което след подписването на договора ще пробие на американския пазар? Аз не знам такова, но дори и да има, то няма да е локомотив на националната икономика. Значи вредите са несравнимо повече от ползите във вида, в който е споразумението.- „Солидарна България“ предвижда ли някакво специално мероприятие за 11 октомври?
– Ние категорично ще участваме в протеста. Възможно е да организираме и някаква публична проява, но предстои да уточним. В разговори сме със „зелените“. За съжаление каузата ще бъде яхната от популисти като всяка друга, и ще я окарикатурят така, че всеки, който има критики към трансатлантическото партньорство, да бъде дамгосан като ретроград, рубладжия или друго. Десният НПО-сектор ще бъде мобилизиран да лепи етикети на критиците на договора. Това е неговото призвание.- Но няма да дадат аргументи.
– Те ще повторят спуснатите им отгоре аргументи. Обичайната пазарно-утопична логорея. Впрочем аргументите не интересуват българските граждани. Те слушат по-високия децибел. Изборите показват, че българите действат по-скоро емоционално.- Но все пак има шанс да се спре споразумението или поне да се дефинира по друг начин?
– Гражданският натиск в цяла Европа навремето успя да спре АCТА. Защо да не успее и сега?Светла Василева, в. Дума
………………………..
Иво Христов е роден през 1970 г. в Истанбул. Завършва средно образование в „Атене Роаял“ в Брюксел и висше в юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Преводач е на множество романи на Ромен Гари, Маргьорит Дюрас, Андре Жид, Филип Джиан, Тонино Бенакиста. Бил е редактор на предаването „Наблюдател“ с Тома Томов по НТВ, водещ на „Малки истории“ по БНТ. Създател на сдружение „Солидарна България“. Редактор в списанието за политически анализи „А-specto“.

Еленко Божков: Токът скача заради алчността на корпорации и политици

Еленко Божков: Токът скача заради алчността на корпорации и политици

ГЕРБ и кръгът „Капитал“ имат преки интереси в EVN и ВЕИ-тата. Всички плащаме за кражбите на електричество, които ЕРП-етата отчитат като технологични разходи. Който приватизира БЕХ – а това е твърде вероятно – приватизира България.- Първият ми въпрос естествено е свързан с освобождаването ви от ДКЕВР. Казахте, че сте разбрали от медиите за това.
– Да, все едно треньор на футболен отбор да научи от медиите, че е уволнен след поредната загуба. Само че разликата е съществена – със сигурност засегнах силни лобистки и корпоративен интерес, заради което бях уволнен в пълен разрез със закона.- Има и друга разлика – при футболните треньори собственикът е частник, а доколкото знам, ДКЕВР все още е държавна собственост и държавата ви уволнява.
– Така е, но очевидно тук се получава една симбиоза – защото това служебно правителство работи изцяло и в услуга на определени корпоративни интереси. Мога да ги назова – то работи в услуга на интересите на EVN и това се вижда прекрасно. Защото EVN избърза мъничко с претенциите си за цените, един ден преди да ме уволнят – за да се види кой плаща музиката и кой я поръчва. – Нека обясним за обикновения читател. EVN казаха, че увеличението трябва да бъде драстично, правителството им помогна с 18%. EVN казаха, че това трябва да се случи, за да не плащаме по-скъп ток след години – защото с тези 18% ще ни оправят преносната мрежа. Откакто съм журналист, си спомням, че тази преносна мрежа все не е оправена.
– Парите за поддържане на разпределителната мрежа, на която те са собственици, не са пипани. Те винаги имат пари за тази поддръжка. – Тоест това не е инвестиция, която те да трябва да направят тепърва, имат ги готови средствата?
– Имат достатъчно пари за поддържане на мрежата. Друг е въпросът, че те спестяват от тези пари, не поддържат коректно мрежата. Именно за това са и много голяма част от актовете, които им съставихме при голямата проверка, която направихме тази година от януари до април. Установихме крещящи нарушения – особено в поддържане на мрежата. – За актове за колко пари става дума?
– Дотук мисля, че са над 20 милиона лева.- Може ли да се направи такова сравнение: правим ремонт на асфалта по магистрала „Хемус“, но така, че той да не издържи до следващата година, и следващата година пак да искаме пари за асфалт. Такава ли е аналогията?
– Много точно. И мога да кажа още нещо – искаме още пари след това, да можем да платим и достатъчно комисиони.- Комисиони на кого?
– Обикновено се случва така: дават се предложения, които се разглеждат в администрацията и се представят пред състава на комисията. След това започва едно пазарене… Обаждат се профсъюзите, които казват: „Извинявайте, ама по този начин никакви пари не можем да получим. Вие ни загробвате, сега ще ни уволнят, ще намалят персонала“. И ДКЕВР в такива случаи одобрява бюджет за частните електроразпределителни дружества, който отива за всякакви техни така наречени „постоянни” разходи. Тези синдикати, въпреки че са защитени от закона, са допълнително мотивирани, за да дойдат с исканията си. Държа да кажа, че това не са ръководителите на конфедералните структури. Те със сигурност не са нито инициатори, нито проводници на такива пазарлъци – Аз ще го кажа така: Монополистът купува синдикатите, които рекетират държавата за повече пари.
– В някои случаи. Това не е правило, но…- Частни малки практики от миналото.
– Наречете ги „случки от Регулатора“.- Значи не го отричате това?
– Не, в никакъв случай. Участвал съм в такива преговори, казвам го направо.- Тоест монополисти и синдикати работят заедно, за да изнудват държавата да плаща повече за оскъпяването на някакво трасе.
– Да. И това се отразява директно на джоба на гражданите. Защото това няма къде да влезе освен в сметката на крайния потребител. Няма откъде от друго място да се вземат пари. Но това е само малка част от случващото се.- Аз пак ще го обясня с магистралите. Искаме да направим отсечката от София до Калотина и я правим с повече пари, защото синдикатите имат нужда работниците им да са заети, а ние имаме нужда от повече пари. Взимаме повече пари, отколкото ще струва отсечката, и я правим по-некачествено, за да ни дадат поръчки и следващата година.
– Точно така. И ако, примерно, искаме да намалим някакви разходи, се оказва, че ако ограничим административните разходи, където са заплатите на част от персонала, получаваме сериозен отпор и трябва да пипнем на друго място – за да можем да влезем в рамката.- Тоест синдикатите заедно с работодателите ви подпират и вие режете от друго място. Но пак го вземате от потребителя.
– Да.
– И потребителят е крайният платец на тези неща.
– Точно. Винаги и само той. Няма откъде от друго място да се вземат тези пари.- Това трябва да е много ясно! Че всички хора в България плащат за приумицата на собственика, който играе със синдикатите.
– В един случай играе със синдикатите, в друг случай срещу тях. Но при всички положения за собствения си интерес.- Вие казахте, че това е малко перо от неговите доходи.
– Просто компонент. – Откъде се взимат големите пари от монополистите на енергетиката?
– Те излизат от следните неща. Едно от тях са технологичните разходи, за които вече две години се караме като кучета и котки. Другото е от печалбите.- Хайде да ги разделим.
– През 2005 година започват преговорите между EVN, която тогава иска да купи електроразпределителното дружество, отговарящо за източна България. На тези преговори EVN идва с ясно поставени условия. Например печалбата, или иначе казано – нормата на възвръщаемост, за която говорим, да е не по-малко от 16% в началото, по-нататък и доживот 12% – при положение че по това време в цяла Европа нормата на възвръщаемост е 8% и по малко.
Технологичните разходи, където се крият и кражбите на електрическа енергия – за да може да платят всички потребители тези кражби, започват от една много голяма цифра, 15% или малко повече. Но минимумът е 15.
Тогава в тези преговори участва сегашната председателка на ДКЕВР Светла Тодорова. За това има документи, доказващи, че тя се съгласява с всичко. Тези документи изтекоха по една от информационните агенции. Те са част от делото на EVN срещу България, в което EVN казва: „Ама вие ни обещахте това. Сега не ни го давате“. И вадят протоколите от срещите, в които е участвала г-жа Тодорова като член на комисията.
– Ще го кажа аз. Те са купили държавния чиновник, който се съгласява на определени условия, а не ги спазва. И след това EVN съди държавата, нали така?
– Да. И сега се слага същият чиновник за председател на ДКЕВР, за да изпълни това, което е обещал, но не е изпълнил навремето. Вижте колко е елементарно. Но е истина.
– А какви са тези технологични разходи?
– По същество това са загубите, които се случват при преноса, а в случая става дума само за разпределението. Къде са тези загуби? – Цигани крадат…
– А, не, не. Не би трябвало да е това. В технологичните разходи трябва да влизат загубите по електроразпределителната мрежа. Тоест по линиите, загубите в трансформаторите и загубите в разпределителните уредби, комутационната апаратура, тоест подстанциите. Сумата от тези загуби представлява технологичните разходи.
Тъй като ние нямаме криминализиране на деянието кражба на ел. енергия – при нас за кражба на електрическа енергия не се носи наказателна отговорност, загубите от кражба на ток се калкулират като технологични разходи от ЕРП-тата.- Но това е криминално престъпление!
– Да. Там се калкулират разходите от електрическата енергия, която изобщо не се заплаща. Тази, която се ползва в гетата.
– И всичко това се води за технологически разходи?- Да, и всички българи ги плащат. За да не ги платят дружествата и крадците.- И политиците са спокойни, защото оттам си купуват гласове. Но това е моя интерпретация.
– Така е. Да. Това е стара истина, която срамежливо се укрива. Срамежливият крадльо от „12-те стола“ на Илф и Петров, дето крадял масълцето и конфитюрите на старците. ЕРП-тата са в ролята на срамежливия крадльо.
– А защо държавата държи толкова държи да има участник в тези ЕРП-та? Знаем за прочутия Митко Каратиста. Как става схемата за източването?
– Не става дума толкова за източване на пари. Примерно трябва да се подмени електромерното стопанство. Давам един елементарен пример. Насрочва се търг, прави се. И печели правилната фирма. Например ЧЕЗ трябваше да смени 800 000 електромера. Не знам докъде са стигнали. Просто трябва да се провери кой е спечелил търга и с какви електромери се сменят досегашните. Ще станат ясни много неща.- Защо ДКЕВР каза една цена на повишение на тока, а примерно голяма разпределителна компания онзи ден каза 18%?
– Претенциите на голямата разпределителна компания – а това е EVN – могат да се разделят на следните компоненти: първо, те искат увеличаване на технологичните разходи, за които говорихме току-що, от 8 на 10%. Ние тези технологични разходи ги ограничихме до 8% – това е законно право на ДКЕВР – защото се позовахме на едно пространно изследване на НТС. За по-кратко обаче ще кажа, че практиката в цяла Европа е тези разходи да са 6%, в Германия даже са 4 на сто. Ние ги ограничаваме до 8, защото отскоро сме европейска държава, защото искаме да ги накараме да инвестират в сигурността и качеството на мрежата си. Защото техните разходи не са много по-големи. Но след като имат горна граница, която е, да кажем, 10 или 15 %, с които са започнали, икономисаните пари ги трансформират и ги изнасят.
– Значи тези пари дори не остават в България.
– Не, не остават.
– Тоест EVN в Германия плаща за 8%, а тука спестява разликата от 12 до 8%.
– Ако е в Германия или в Австрия, не може да мине една определена граница, която е от 4 до 6%.
– Тя е закована от техните правителства?
– Аз не знам какъв е механизмът за ограничаване на технологичните разходи там, но това е практиката в Германия. Ние къде искаме да сме? В Албания и Косово, които имат по 20–23% загуби, или да сме в Европа? Ние търсим, искаме да се приобщаваме към Европа – затова намаляваме до 8%. Те искат 10%. Ето го първото основание за увеличаване на цената.
Второто е следното: за първи път въведохме балансиращия пазар с реален финансов сетълмент от 1 юни тази година . Това означава разплащане между предизвикващите небаланса и тези, които осигуряват енергията, за да се балансира този недостиг. Тоест в заплащането на небалансите започнаха да участват както потребителите, така и производителите на електрическа енергия. И вече трябва да се правят графици, в които се предвижда каква ще е консумацията на участниците в твоята група – балансираща група се нарича.
EVN трябва да правят и правят графици на потребителите си на ниско напрежение. Те са много добри прогностици, защото познават профила на своите потребители и знаят какво ще се случи на следващия ден по часове. Затова прогнозите им се сбъдват с вероятност от 1% грешка.
Това означава, че ДКЕВР обаче, за да бъде сигурна, че те няма да търпят загуби, им дава толеранс от общо 2% върху разходите на битовите потребители. Получава се така, че колкото по-малко небаланс отчетат или им се случи, толкова по-добра разлика взимат. А сега искат от 2 да отидат до 5%, тоест да приберат по-голям марж – ето още едно увеличение на цената.
– Тоест те казват: „Ние губим нещо, вие трябва да ни го платите. Но от тук нататък ще го платите двойно“.
– Именно. Това увеличение на цената, което се иска, е всичко отгоре да го приберат в джоба си.
Следващ, трети компонент – надценката за енергията. Защото те продават енергия, която купуват от обществения доставчик. Досега сме им давали надценка 2%, те искат да бъде 3%. Сиреч 1% за „добър ден“.
И на четвърто място – друго много важно нещо при повишаването на сегашната цена е горната граница на приходите. Като направихме големите проверки в ЕРП , ние установихме, че има крещящи нарушения при формиране на приходи, при точно тези технологични разходи, административни разходи и т.н. Затова поставихме една горна граница на приходите – около 200 милиона лева за EVN. Така разсрочихме плащанията, че в годишен план ги направихме 41милиона. Те сега искат да отпаднат тези 41 милиона на година. И по този начин цената на тока ще се увеличи още.
– 41 милиона лева им е печалбата така ли?
– Не. Тези 41 милиона са приходи, които ние искаме да ограничим. Те възразяват срещу това.
Сумирани, изброените четири компонента водят до увеличаване на цената на дневната енергия с 18% и на нощната – с около 24 % и нагоре.
– Тоест увеличението не е продиктувано от липсата на пари за купуване на енергия и за инвестиции?
– Точно така. Какво обаче трябваше да се случи? Значи, това са 18 и 24%. Тук не става дума нито за НЕК като обществен доставчик. Не става дума нито за ЕСО – Електросистемен оператор, който е отделно от НЕК. ЕСО беше в НЕК, но заради изискванията на третия либерализационен пакет ги разделихме.
– Нека се върнем към това за какво става дума.
– Всички казват, че НЕК има 3 млрд. дълг. Той се структурира така: 1,5 млрд., към които ДКЕВР няма никакво отношение, защото те са около 800 млн. лв. за АЕЦ „Белене“ и около 700 млн. лв. за „Цанков камък“. Към това как ще се запълва този недостиг, ДКЕВР няма отношение. Ако по някакъв начин накарат ДКЕВР да компенсира тези загуби с увеличаване на крайната цена, това ще бъде престъпление към хората.
– Това е интересно. Защото „Цанков камък“ е политически обвързан с ДПС и ако сегашното управление начело с ГЕРБ опрости този дълг на ДПС и го вкара в НЕК, това означава един добър реверанс. Правилно ли разсъждавам?
– Аз не мога да правя такива генерални изводи, защото съм сигурен само, че тези 700 млн. лв. разходи по „Цанков камък“ са разходи, които не се признават – за пътища, за инфраструктура, за чашата на язовирната стена и т.н. Не мога да ги дефинирам точно. Но те нямат отношение към нашата работа. Българинът не е длъжен и не трябва да плаща тези разходи – както за „Цанков камък“, така и за „Белене“.
Остава да се говори за още 1,5 млрд. лв. Как са структурирани те? Най-напред имаме едни 260 млн. лв., които няма да се получат от търговията с вредни емисии. През 2013 г. ние разчитахме на около 400 млн. приход от търговия с емисии – защото тя се формира по следния начин: България търгува на една скандинавска борса свои излишъци с емисии, които са, примерно, от спирането на Оловно-цинковия завод в Кърджали, от спирането на „Кремиковци“ – там са били предвидени тези емисии, но при сегашните обстоятелства остават свободни и могат да бъдат продадени, екоминистерството ги търгува всяка седмица. Оттам идват приходи. Тези приходи трябваше да се използват за компенсиране на преференциалните цени, които трябваше да се изплащат на ВЕИ.
Обаче още от миналата година нещата се объркаха сериозно. Първо, поради падането на цената на емисиите, Европейският парламент с едно свое решение ограничи търговията за всички европейски страни. Каза: „Спирате да продавате емисии за определен период, за да вдигнат цените“. Освен това цената на емисиите намаля двойно. Това намали драстично приходите, т.е. ние трябва да намерим отнякъде 260 млн. лв., за да компенсираме липсите.
– Значи тук можем да говорим за неправилна прогноза на МОСВ.
– Именно. Те са прогнозирали погрешно приходите от търговия с емисии.
Имаме 400 млн. лв. неизплатени пари за работа на Помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ), които трябва да се намерят.
След това. Имаме дупка от около 400 млн. лв. за компенсиране парите, които вече за изплатени на ВЕИ от ЕРП-тата – заради занижените им прогнози за 2012 г.
Заради тези пари бяха започнати процедурите за отнемане на лицензи на електроснабдителните предприятия. Защото, като видяха, че не си взимат парите от НЕК, те започнаха да прихващат от НЕК, което е в разрез със закона за енергетиката. И ние бяхме принудени да предприемем процедурата за отнемане на лиценз – нямаше как по друг начин да ги спрем.
– Те твърдяха, че вие им дължите пари, а всъщност тези дължими пари са от НЕК.
– Да. Сега, в сегашната структура ги предвидихме тези пари. Има и още едни пари, които са за компенсиране на изплащанията на разполагаемост и въглеродни емисии към двете американски централи – те не са плащани много отдавна поради липса на средства.
Всичко това прави 1,5 млрд. лева. Тези пари ги предвиждаме и правим схема за изплащане на 1 млрд. лева в течение на 5 години – като ги планираме в цената на обществения доставчик.
Ние компенсирахме 1 млрд. лева, остана да се компенсира половин милиард и щяхме да го направим чрез схемата от 1 октомври.
Към тези пари, които пак ще влязат в цената на обществения доставчик НЕК и след това на крайния потребител, трябва да добавим 93 млн. лева, които бяха предвидени от тях да се дадат 20%, но това беше отменено от КС.
Всичко това събрано, насложено – водеше до едно увеличаване на тока от 6–7% за всички крайни потребители. Както виждате обаче, се появиха претенциите за още 18%, т.е. – не по-малко от 25% сумарно.
– Тези 18% са към първоначалните 6%?
– Да. С тези 6% казахме, че компенсираме досегашните претенции, и то на обществения доставчик. Значи липсата от 93 милиона и ония половин милиард от 1,5 млрд. лева, които установихме и ги признахме.
– Остават обаче много неясни неща. Защо след като АЕЦ „Козлодуй“ произвежда много евтина енергия, българите трябва да плащат заради прищявката на един или друг монополист, който очевидно си хваща всякакви разходи. Да кажем, цигани крадат ток, той ги вкарва в „технологични разходи“. Или нещо си е решил Европейският парламент – парите пак се калкулират за сметка на потребителя. Това не е реалната основа на пазара: „Давам пари срещу продукт“, а е: „Давам пари срещу приумицата на някого да плаща някакви неща“.
– Миналата година, 2013, брутното вътрешно потребление на България в частта „регулиран пазар“ е било 23 млрд. киловатчаса. Тази година прогнозите показват спад до 16 млрд. киловатчаса. Това е енергията, която ще консумират българските битови потребители и останалите малки промишлени обекти – защото голяма част от потребителите се изнесоха на свободния пазар. На свободния пазар електрическата енергия е 80 лв. за мегаватчас, а цената на обществения доставчик е 114 лв. Доста съществена разлика!
– Но разликата е заради всичко, за което говорихме досега…
– Казахме 16 млрд. киловатчаса. В същото време сега ще започнем да събираме, да видим какво задължително трябва да закупи общественият доставчик. Държавата е задължена да изкупи тази енергия. Коя е тя? От двете американски централи – „Марица Изток 1” и „Марица Изток 3” – задължена е по договор.
– От времето на Костов, трябва да го кажем.
– Да.
– За колко години е този договор? 15 години?
– Това са дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия. Другата част са ВЕИ-тата, които са с дългосрочни договори 17–15 години в зависимост от технологиите.
Третата част са заводските централи и топлофикационните централи, които по закон също трябва да се изкупуват задължително.
Събирайки тези задължителни изкупувания на енергия и плащания за нея, ние получаваме 17,5 милиарда киловатчаса. Тоест тези 17,5 млрд. киловатчаса трябва да се изкупят задължително при тези много високи цени. А в същото време българският потребител трябва да изконсумира 16 млрд. киловатчаса. Какво правим ние при това положение.
– Всъщност това зависи от политиците, които са направили тези договори и трябва да ги спазва всяко правителство или комисия като вашата – независимо дали е справедливо или не.
– Точно така. Справедливостта няма никакво значение, щом си задължен по договор.
И тогава единственото нещо, което ние можехме да направим, бе да подадем двете жалби до ЕК – за прекомерна държавна помощ за ВЕИ-тата и за неправомерна държавна помощ за двете американски централи. Вече има прецеденти в Европа – в Полша и Унгария такива договори са анулирани, прекратени.
Засега единствените ни възможности са енергията от АЕЦ „Козлодуй“ да се използва, за да се компенсират с нея технологичните разходи, тези 8%. на ЕРП и загубите в преносната мрежа на ЕСО. Това е евтината енергия, която ДКЕВР оценява на 30лв/МВтч.
– Но в едно интервю вие казахте, че сте махнат от ДКЕВР основно защото сте се разровили дълбоко във ВЕИ-тата. Може ли да поясните какво точно открихте като се разровихте?
– Причина за инвестиционната проверка на ВЕИ-тата, и по-точно на фотоволтаичните и вятърните централи, е големият бум през 2012 г. в периода февруари – края на юни.
Около 300 мегавата са присъединени в рамките на двайсетина дена през юни 2012 година. Случват се небивали неща. Централа, която на практика не съществува, и това се вижда сателитно, има акт 16. А на поляната вместо каквито и да било съоръжения има една тоалетна. Това първо.
Второ. Централа, чиято електрическа енергия се изкупува на преференциални цени, без все още да им има проведени 72-часови проби. Централа, която е изградена с разрешение за определена мощност, а се оказва, че е с много над тази мощност. Фактически тя ще произвежда не енергията, която й е разрешена, а много повече.
– Кой ги дава тези лицензи, разрешенията за строеж?
– Дават се от общинските служби, а приемателните комисии са от ДНСК. По едно време се взе решение за определена категория обекти разрешително да дават местните организации за независим надзор. Там корупцията се развихри страхотно. Приема се обект, който изобщо не съществува или, примерно, обект, който не е довършен. Или обект, който се различава драматично от заявеното предварително.
– Но това може да си го позволи само една политическа власт.
– Всичко това става по времето на Бойко Борисов.
– На ГЕРБ. Вие имате ли обяснение защо? Тъй като, примерно, Цветелина Бориславова има сериозен бизнес там. Митко Каратиста беше в тези среди.
– Имам обяснения. Най-големият брой такива незаконно присъединени обекти е на територията на EVN. Най-големият брой такива централи са свързани с Иво Прокопиев.
– А, и оттам е войната между тях.
– Оттам е войната срещу мене – затова ме махат. Защото бръкнах в кошера на осите. Това е.
– Но всички казват: Иво Прокопиев го устройва връщането на Бойко Борисов. Това вече е политически въпрос.
– Няма как да отговоря на него. Не искам да напускам експертното ниво.
– Иво Прокопиев по каква линия влияе на EVN?
– О, не знам дали й влияе. Аз просто наблюдавам нещата. Централите с големите нарушения са основно на лицензионната територия на EVN. Значи някой е позволил това. И другото очевидно е, че много голяма част от тези централи са свързани по един или друг начин с Иво Прокопиев.
– Тоест, ако теглим чертата, българите плащат по-скъп ток, защото някакви хора искат той да бъде по-скъп, а не защото токът наистина е скъп по пазарни критерии.
– Така е, защото държавата е задължена да купува по-скъп ток и няма кой друг, освен хората, да го купува. На свободния пазар той не може да се продаде на тази цена, която я има по договор.
– А тези договори ги сключват политици.
– Двата дългосрочни договора за „Мариците“ са сключени по времето на Костов. За да бъдем откровени, примерно, договорът за „Марица Изток 1“ е с държавната гаранция и подкрепа по времето на НДСВ.
– По времето на царя. Тоест НДСВ продължава тази схема.
-Да, да, да. Дългосрочните договори за ВЕИ-тата пък се дължат основно на закона, подготвен от Делян Добрев и приет по времето на ГЕРБ. След като го написа, стана министър.
– Отново да повторим. Токът се плаща по-скъпо, защото доставчици по веригата искат да го продадат по-скъпо, а не защото струва толкова. Излиза, че това е злоупотреба на политиците.
– Злоупотребата е на тези, които са били на власт. Които са имали власт. Които са сключвали договори. Освен това у нас икономиката се срина. Не може в държава, в която има 12 000 мегавата инсталирана мощност, върховият товар да е под 4000 мегавата.
– Инсталирани производствени мощности?
– Да. И какво тогава да направим? Как да има нормални цени? Единственото лекарство е да се прекратят тези договори, да се освободи напълно пазарът – така, както ни е предписано от Европейската комисия.
– Противниците ви обаче ще ви кажат, че за да се освободим от тези договори, трябва да платим огромни неустойки.
– Това е единият вариант. Другият вариант е ЕК – и аз храня надежда за това – да изпълни задълженията си да разгледа жалбите ни и да ги одобри. Освен ако новият състав на ДКЕВР не оттегли жалбите…
– Мислите ли, че това може да стане?
– Не мога да твърдя нито едното, нито другото.
– В предварителния ни разговор казахте да следим как ще се държи едно от големите ЕРП-та спрямо жалбата срещу България.
– Да, интересно е. Защото имахме подозрения, че ако се удовлетворят ценовите претенции на EVN, това ще е компенсация, за да оттеглят жалбата срещу България.
– Но ние не знаем как ще се държат новите управници спрямо интересите на България.
– Да, това е така. Но искам да ви кажа и че нашата държава е поставена в много неудобна ситуация – защото с поведението си членовете на служебното правителство предопределят лош изход за България по това арбитражно дело. Имали сме разговори с адвокатите на България по него. Те казаха: „Молим ви се – опитайте се да спрете вашето правителство да приказва, защото с този начин на говорене вие ще загубите делото“.
– Въпреки това те продължиха да говорят.
– Да. И по този начин се получава следното: „Или ще вдигнете цените, или ще загубите 1 млрд. лева. А като вдигнете цените, има вероятност ние да се откажем от това дело“.
– Какво ще стане според вас, ще се вдигне ли цената на тока и с колко?
– Ако се вдигнат, ще се върне бързо февруари 2013. Трябва да мислят. Тези хора трябва да мислят.
– Според вас коя е разумната цена? Тази, която вие сте заложили ли – 7%?
– Да.
– Но според моята логика и тя не е оправдана. Ние плащаме за алчността на някакви хора.
– Тези 93 милиона, които са отменени с решение на КС, трябва да се компенсират отнякъде. Трябва да дойдат отнякъде. Няма да ги плащат ВЕИ-тата – тогава някой трябва да ги плати.
– Това е вече юридически разговор. Един въпрос – политически. Понеже сте били изкушени от политиката. Митът за енергийната зависимост от Русия.
– Силно преувеличено е това. Защото, ако има някаква зависимост, тя е зависимост за цяла Европа. Тя засяга доставките на природен газ. И не само Германия. Италия, Австрия… Ние не сме по-малко зависими от тях в това отношение. Но по отношение на електроенергетиката не бих казал, че има зависимости.
– Следователно това зависи изцяло от нас, от политическата конюнктура.
– Има дългосрочни решения, дългосрочна стратегия – за които има документи.
– А защо всички политици казват, че има хаос в енергетиката – сякаш това е свръхсложна история и не може да се разбере кой за кого работи?
– Няма нищо особено. Просто трябва нещата да са подредени и да се спазват приоритетите.
– Как?
– Ами като например се спазва принципът за независимост на ДКЕВР. Като се даде възможност на ДКЕВР, като вземе решение за наказания на някого, те да се изпълняват.
– А не да зависите от държавата, както сега всъщност ви принудиха с оставката ви.
– Да, да.
– Тоест вие сте независим орган и имаше политически натиск да ви освободят.
– Да. Като се говореше, че преди това сме се поддавали на политически натиск.
-А вие поддавахте ли се на ДПС и на БСП?
– Не трябва да се бъркат съвпадения в тези, съвпадения в предложения за решения и дискусии с политически натиск.
– А вие сте жертва на какво?
– Аз съм жертва на корпоративни интереси, провеждани по времето на измекярското служебно правителство на Георги Близнашки.
– Хайде да кажем за кои корпоративни интереси точно става дума. И защо.
– Аз ви казах трите главни причини: цената, ВЕИ-тата, арбитражното дело. Това са основните причини.
– Тоест това ще отпадне, ако повишим цената на тока, ВЕИ-тата се откажат от какво? Да го повторим – няма лошо.
– Ако се задоволят апетитите на ВЕИ-тата, нищо – те ще продължат да работят в такива условия.
– Да кажа за читателите. Проблемът с ВЕИ-тата е, че ние все едно сме наели повече таксита, отколкото имаме нужда. Все едно сме 5 души, но сме наели 20 таксита да ни возят. Но сме длъжни да им плащаме, въпреки че те не ни возят. Това правилна аналогия ли е?
– Да. Возят ни на една много висока тарифа с дългосрочен договор, въпреки че нямаме изобщо нужда от това.
– Въпреки че можем да ползваме метрото, примерно. Което е АЕЦ „Козлодуй“.
– Ааа, това е хубава метафора.
– „Уестингхаус“. Как гледате на тази стъпка?
– Един добър проект. Една добра възможност за диверсификация. След като говорим непрекъснато за руска зависимост, ето една възможност.
– Аз съм бил противник на „Белене“, защото излизаше 4–5–6 милиарда цялата АЕЦ. А сега излиза, че един блок на „Уестингхаус“ излиза много повече. Не е ли грешка?
– Не съм подготвен за тази тема. Знам, че реакторът е много добър, изцяло ново поколение. Такъв реактор се строи в момента, ще влезе много преди нашия – ще можем да го видим.
Когато говорим за диверсификация на ядреното гориво, нека да коментираме и за каква национална сигурност става дума. При положение че всичкото ни ядрено гориво се доставя…
– От Русия.
– Все пак това не е толкова страшно, трябва да мислим и за тези неща.
– Самата Русия няма нищо против, предполагам.
– Не.
– Имали ли сте натиск от руски енергийни интереси? Защото вие заемахте култова длъжност.
– Не, категорично не. По никакъв начин – всичките тези месеци, в които се разискваха много важни въпроси, свързани енергетиката.
– Неминуемо ли е увеличението на тока според вас? Защото всички ни казват, че плащаме най-евтино в целия ЕС за електроенергия.
– Не, не, не. Според мене трябва да се работи за следното нещо. Ние в България може да плащаме най-евтината енергия в целия ЕС, но правилният начин на разсъждение е с една средна заплата колко ток плаща един германец, един австриец, един българин.
– Точно така. Разликата е поне 4, да не кажа – 5 пъти. – Но това не зависи от ДКЕВР, а все пак от Валутния борд и от заплатите може би.
– Зависи основно от приходите. Задължение на ДКЕВР е да следи за балансите. И досега се опитвахме да правим това.
– Защо беше нужно създаването на БЕХ? Това означава, че се явява една шапка над вас. Има ли административен, организационен, мениджърски смисъл това нещо?
– Да, има. Първо, ситуацията в момента е много сложна – защото БЕХ е страна по много международни договори и е длъжник на много кредити.
– Затова ли беше създадена? За заеми?
– Не знам за какво беше създадена, но напоследък определено се усещат интереси чрез това правителство да се прокара приватизация на БЕХ, което ще бъде национално предателство.
– Защо?
– Защото в БЕХ са съсредоточени най-големите държавни производствени мощности. Тяхната приватизация…
– Идеята е да се приватизира БЕХ? Аз не съм чул това!
– Е… Погледнете. Разговаряйте с хора от БЕХ, за да ви покажат какво се случва и по какви сценарии им се влияе.
– Тоест това беше шапка на няколко енергийни гиганта. Но ако там приватизират…
– В БЕХ влизат „Булгартрансгаз”, „Булгаргаз”, ЕСО, НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, „Марица Изток 2“.
– Това е голямата новина. Излиза, че ако приватизираш БЕХ, приватизираш всичко.
– Приватизираш България. Въпросът за националната сигурност остава някъде далеч.
– Аз това не го знаех. Това е много голяма тема. Основната.
– Да.
– А защо имате усещания, че някой иска да приватизира БЕХ?
– Ами представете си, че съм виждал…
– Проекти за договори?
– Подобни презентации.
– Предложения за това?
– Да. Но без подпис, без печат.
– Пак аналогия, за да е ясно на читателите. Все едно правим държавен резерв, който в Щатите е частен. Това е съвсем друга философия, но той определя банковата система на САЩ.
– БЕХ ще определя енергийната политика на България на 1000 процента и той ще е частен. Възниква въпросът какво ще се случва не само с енергетиката на България. С бъдещето на България. С всяко едно правителство, с всичко.
– Искате да кажете, че не по време на вашето управление има апетити БЕХ да бъде приватизиран?
– Да. Но не при предишното управление – това нещо се проявява сега, с влизането на служебното правителство на ГЕРБ и Близнашки.
– Какво ви дава основание да смятате, че искат да го приватизират?
– Възможният начин са приказките за голяма задлъжнялост на БЕХ.
– Защо тогава да не го закрият?
– Това е политическа схема. Докарал си предприятието до фалит, след което го вземаш за жълти стотинки – чрез дълговете, които има.
– А дълговете ще бъдат на държавата, а печалбата за новите собственици.
– Точно така.
– Аз мислех, че БЕХ трябва да се разпусне.
– Не може да се разпусне, защото е страна по договор.
– Тя беше създадена по времето на тройната коалиция, нали така?
– Спомнете си колко кредити отпуска тя. Консолидира няколко кредита на НЕК. След което отпуска един консолидиран кредит от своите. И кредитът на НЕК става кредит на БЕХ.
– А вие какво отношение имахте към БЕХ?
– ДКЕВР ли? Никакво, защото БЕХ не е неин лецензиант. Но всичко това е правено, за да се спаси НЕК, да се даде глътка въздух, за да могат да работят. Сега това се трансформира от новите власти в начин да бъде приватизиран БЕХ. Това се използва.
– Това е много важна тема. Докато се караме за цената на тока, за всичко. Но ако се приватизира БЕХ, приватизираш енергетиката на България. Можем ли така да се изразим?
– Разбира се. Не, ти приватизираш направо България. На практика това е остатък от икономиката на България. Автор: Явор Дачков, Гласове

Тодор Георгиев: Политиците у нас нямат визия за икономиката

Тодор Георгиев: Политиците у нас нямат визия за икономиката

„Не вярвам и на другата голяма глупост. Еврофондовете. Те са около 2.83% от брутния вътрешен продукт. Близо 3% от общата ни икономика. Не може да се развива икономика с толкова проценти.
Понеже ние избираме все некомпетентни хора в управлението на държавата през тези 25 години, крайният ефект е, че сме най-бедната държава в Европа.
Тук е добре устроен комунизъм, крадлив болшевизъм. Мисля, че вече е ясно защо няма да се оправим.“ Тодор Георгиев е притежател на собствен мултинационален бизнес. Докторът по икономика. Същевременно е консултант на два международни фонда в България. Потърсихме го за пореден коментар, този път за най-причудливите и неизпълними предизборни обещания в сферата на икономикатаКато икономист от кои предизборни предложения на партиите сте впечатлен и привлечен?
Привлечен съм от няколко политици, които трябва да бъдат публично обесени, за да спрат да говорят откровени глупости …да спрат да дрънкат дивотии.През седмицата партиен лидер гарантира, че за два мандата ще може да разкрие в България 1 млн. работни места. Осъществимо ли е това намерение?
Не, абсурд. Абсурд. Вижте. Един консултант може да защити всяка теза пред партийния лидер, който му е платил. Нека дам пример за безумни тези. Моят апартамент е най-красив в моя квартал. Моят квартал е в най-красивият град за живеене в България. България е най-красивата страна в света. Аз съм най-красивият човек в света. Съгласете се, че това са някакви софистични тези, които нямат нищо общо с реалността, те са безумни като цяло. Невероятни глупости.
Та, за обещанието. Няма как да стане. Не може да стане. Не 1 млн., а дори 100 000 работни места не могат да бъдат разкрити за два мандата. Икономиката в страната е зациклила. Тя върви в рецесия. Тя върви надолу. На практика ние нямаме икономика. Какво произвеждаме? Нищо.
Туризмът има 12% спад тази година. Какво остава? Откъде ще дойдат тези работни места? Да предлагаме трудова заетост на циганите ли? Няма да стане.
Не вярвам и на другата голяма глупост. Еврофондовете. Те са около 2.83% от брутния вътрешен продукт. Близо 3% от общата ни икономика. Не може да се развива икономика с толкова проценти.Трябва поне да са 30%. Перспективата не е мрачна, а реална.Политиците често обвързват икономиката с образованието, от там с демографската криза. Друг партиен лидер видя във въвеждането на семейното подоходно облагане стимул за младите и образовани българи да имат деца. Хората на бизнеса как разглеждат този данък?
Това, което витае в публичното пространство по отношение на подоходното облагане, ще засегне много малко от българите. Може би някаква печалба ще имат богати българи с три деца, но на тях не им трябва икономия от 100 лв на година. Семействата с две деца пък ще спестят около 80 лв за година. Това е при положение, че доходът му е до 800 лв. Ако е над тази сума ,ще бъдат по-малки процентите. Семейства, които са на ръба на оцеляването, те няма да имат облекчения. Семейства на социални помощи няма да бъдат облекчени също. Отделно трябва да се направи нов клон на данъчната администрация, който да обслужва само тази таргет група от хора. Икономиите, стимулите на тези семейства изискват нова администрация, която да ги обслужва. Откъде ще дойдат парите за издръжката и? Бюджетът ни е без това много голям.
Чувам, че трябвало да се увеличат осигурителните прагове. Защо? Ами държавата да започне да плаща най-сетне данъчните тежести на своите служители. Какво става иначе. Малкото останал жив частен бизнес колабира, за да плаща данъците на бюджетните служители. Как да стане.Постоянно обаче партийните лидери и експерти говорят за намалялата събираемост на данъците. Ето, вече се чу предизборно предложение да се обединят в една обща мега структура митниците и приходното ведомство. Това би ли увеличило постъпленията в хазната?
Това го разглеждам като поредната идиотщина. Функцията на приходната агенция и на митниците са съвсем различни. Така или иначе, когато някой прави внос, той си внася акциз или данък по сметките на НАП. Не на сметките на митницата. Митниците само контролират. Това е превенция. Имаше митническо разузнаване, което незнайно защо закриха. Следят за контрабанда, участие в тероризъм, дрога, трафик, това е работата. Нека дам пример как е системата в Западна Европа. Има разлика. Тук в България, която някой внася стока, отива при митничаря, за да се разбере на ухо как и какво да се внесе. В Западна Европа отиваш при лицензиран митнически агент. Той срещу малка комисионна се оправя с митниците. По този начин контролът на митницата е върху 10-15-20 лицензирани фирми, т.е върху митнически агенти. А не както е у нас върху хиляди вносители. Защо не го направят и у нас това нещо? Всеки митнически агент открива банкова гаранция в сметка на митницата и ако сгафи, митницата си изтегля гаранциите. Защо не го направят в България? Това работи от много много време в Европа. Ами явно някой няма интерес да се случи у нас. А това окрупнение на администрацията се прави не заради събираемост на приходи, а за да се настанят определени хора на работа от някоя определена партия.Смятате, че българската икономика не може да живне от еврофондовете, защото са малък процент от БВП. Но дали причината не е в това, което твърди един едни кандидат депутат, че у нас пет шест фирми печелят всички големи обществени поръчки за инфраструктура и всички пари за селскостопанство стигат до около 6% от производителите?
Факт е. Така е.Затова се предлага една обща агенция за обществените поръчки. Би ли било полезно за бизнеса?
Всички тези простотии говорят за ниската интелигентност и компетентост на политиците. Първото, което трябва да направят кандидат-депутатите, е да прочетат „Приципите на Питър за администрацията” . През 1967 год. е излязла тази книжка. Там е казано всичко в хумористичен тон. До кой етап работи администрацията и до кой етап служителят е полезен за администрацията. Та, там е казано, че всеки служител, който стигне до своето ниво на некомпетентност, трябва да бъде пратен в тъй наречения „Красив пас на Питър”, демек в шеста глуха с подобаваща заплата, подходяща за пенсия, а управлението трябва да се повери на по-компетентни от него хора.
Понеже ние избираме все некомпетентни хора в управлението на държавата през тези 25 години, крайният ефект е, че сме най-бедната държава в Европа. А всички се оправдават със законите. Ето, по повод на една много нашумяла у нас банка Стив Ханке, много добър икономист в световен мащаб и бащата на валутния борд, казва, че България има най-строгите банкови закони в Европа, но никой не ги спазва, т.е контролът върху спазването им липсва. Кой трябва да прилага контрол и надзор? Същото е и с еврофондовете. Кой е допуснал пет шест фирми да печелят всички обществени поръчки. Кой е допуснал 6% от земеделците да получават всички пари за земеделие? Има една статистика офицална. От 2007 год. до 2010 год. в обществените поръчки са участвали 3550 фирми. От 2010 год до 2013 год. са били сведени до 8 фирми. Някой го е допуснал това нещо. Някой е променил правилата така, че спечелилият поръчката трябва да е рус, висок 1.80 см и да има белег отляво и пишката му да бъде дълга 32 см. Това е. За такива правила говорим. Ние сме единствената страна в Европа, казвам го убедено, защото познавам законодателството, единствената страна, в която се управлява не според закона, както е написан, а според тълкуванията му. Тълкуванията се правят от самата администрация, а това е недопустимо, защото законът управлява, а не чиновникът, на когото началникът казва какво да тълкува.Тогава какъв пакет от мерки да предложат кандидат–депутатите и политиците, за да получат внимание и подкрепа от бизнеса? Какво очакват от политиците хората, които движат икономиката?
Има много старо определение за политиката не само през избори, а за политиката въобще. Демокрацията е инструмент, с който всеки един от нас инвестира в дадена политическа сила с очакване за дивидент от нея. Понятието дивидент какво е. При комунизма у нас, макар че той в последните 25 години в България вече е болшевизъм, дивидент значи да очакваш държавата да ти даде директно нещо. В капитализма, в нормалните страни това означава държавата да създаде правилата и условията така, че да може всяка една компания да се развива, да печели и нейните служители и собственици да подобряват благосъстоянието си. Ако се научим да правим капитализъм, у нас нещата също ще се подобрят. Никой не казва как ще се раздвижи икономиката.
Един партиен лидер казва, че трябва да вземем 4-5 млрд. лв. заем. За какво? Как те ще раздвижат икономиката? Ще строим магистрали? Ще развием туризма? В селско стопанство? Ще ги инвестираме в какво? Или просто ей така ще ги похарчим? Нямат визия.
Бизнесът би подкрепил всеки, които има правила и план. Правим едно, при което ще започне започне растеж в този сектор на икономиката. Правим две, при което ще има растеж в свързани с първия сектор сфери. Правим три и за две или три години увеличаваме брутния вътрешен продукт с 1-2-3 или 6 %. Защо не. Постижимо е. Турция прави последните десет години годишно средно по 7.5 % растеж.Да, но анализатори предупреждават, че такъв растеж може да доведе до „прегряване” на икономиката…
Китайската икономика да е „прегряла? Винаги има нови пазари. Как ще прегрее икономиката. Пазарът регулира всичко.Чувал съм го това за „прегряването” , но това са приказки от времето на СИВ. Това са социалистически глупости. Не знам тези хора как ги говорят такива неща. Уж ги пращаха на курсове в Харвард. Не четат явно.Но така се създава впечатление, че българският бизнес е предпазлив и недоверчив към предизборните обещания на политиците?
Да, на това ни научиха политиците. Те за да бъдат избрани, са готови да говорят всякакви глупости. А това плаши много бизнеса. Ще дам пример с моя бизнес. Тези приказки с вдигането на осигурителните прагове , които и без това са много големи, стигнаха и до мен. Ние сме в ЕС. Сега ще пререгистрирам компанията в Лондон. Ще преназнача служителите си в Лондон. По техните заплати. Ще ги осигурявам там, тъй като те имат доста по-гъвкаво осигуряване, говоря за осигурителните фондове, ще плащаме в България само здравни осигуровки, които са минимални и ще ги командировам със заповед тук, в Бургас. И ще платя данъци, ама …на…среден пръст. Това е. Законно е, защото сме част от ЕС.
Всеки бизнес е предпазлив.Да, но заради тази предпазливост бизнесът и гражданите в България си държат парите в банки, а не ги инвестират в икономиката. Как в страните с развити икономики държавата има достъп до този ресурс от спестявания?
Това е голям проблем. Да започнем от плоския данък. От него се възползват само богатите. Който има полузаконни или незаконни доходи, защото те просто ги легализират. Ако някой „свие” 1 млн. лв и ги внесе в банката, плати си 10% данък, той ги узаконява. Никой не го пита откъде са парите. Данъкът е платен. Дори комисията „Кушлев” ползва тези постулати. Престъпление според нея е, когато има неплатени данъци, а това не е вярно. Но това е друга тема.
В България има 57 млрд. лв. в банките като депозити. Това са големи пари. Мъртви пари. Могат да ги ползват само банкери. По два начина. Единият начин е например западна банка да ги влага в други дейности на международните пазари, да генерира печалби. А вторият начин е например родна банка, еднолична собственост на някой олигарх, да налива средства в собствените му фирми.
Чух, че един такъв собственик не може да бъде съден за милионите, които е взел от своята банка, защото имал документ. Да има. Там пише, че на една дата е получил 260 млн. лв. Да, ама това е кредит, а отпускането на кредит става по правила на БНБ. Едва ли не, нарушението е само ако е взел парите без документ. Вижте само какво интересно тълкувание на закона.Но как този ресурс от 57 млрд. лв да влезе в икономиката на България?
За да заработи икономиката и трябват свежи пари. В бюджета ги няма. 57 млрд. лв налети в икономиката, могат да направят чудеса. Капитализмът е измислил работещ механизъм. Ако един човек работи и спечели 10 млн. евро за тази година и ги сложи в банка на влог, ще плати 75% данък, т.е 7.5 млн. евро. Това е последната промяна във френското законодателство. Ако обаче ги реинвестираш и вложиш в икономиката ,купиш ДЦК, купиш акции, тогава вече тази пари ще се влеят в икономиката и ще донесат БВП. Данъкът вече е много по-нисък. Можеш да спечелиш, можеш и да загубиш, но това е преценка. Могат парите да се инвестират в нискорискови, среднорискови или високорискови фондове. Това е вече работата на твоя инвестиционен посредник.
По този начин икономиката расте, държавата се развива, инвеститорът получава доход. Има свежи пари на пазара. Проблемът обаче на тази практика е в слабото място в българския закон за акционерните дружества. Направен е така, че ресурсът да се ползва от определени хора, а не от икономиката. Всички са така. Регистрирани са на странни места и никой не знае какво е процентното съотношение на акционерите. Абсолютно недопустимо е да има акционерно дружество от този тип, в който един човек да има 57% собственост. Обичайната практика по света е тази мажоритарна собственост да е 5-6%,7-8% . Повече не се допускат от комисиите по ценни книжа, за да не бъдат излъгани малките инвеститори и акционери. Тези милиони граждани, които инвестират. И точно дребните акционери, ако нямат дивидент, сменят управителния съвет на дружеството, а управителният съвет на акционерното дружество работи здраво, за да има печалби, дивидент, защото тогава има доходи лично за него. Така работи капитализмът в цял свят. Не и у нас. Тук е добре устроен комунизъм, крадлив болшевизъм. Мисля, че вече е ясно защо няма да се оправим.burgas-reporter.com

1 5 6 7 8 9