Христо Комарницки: Тук няма такъв разговор, Пеевски влиза в редакцията и край

Христо Комарницки: Тук няма такъв разговор, Пеевски влиза в редакцията и край

В късния следобед на 7 януари (сряда) Христо Комарницки публикува снимка в профила си във „Фейсбук“. На нея се виждаше празен бял лист с очертана рамка с молив. В контекста на трагедията в Париж въздействието на неизвестността от незапълненото пространство и разговорите за куршуми срещу карикатури доведе до кратка среща с художника в четвъртък сутрин. Във вестник „Сега“, където всеки ден от години на последна страница излиза неговия – обикновено брилянтен – коментар на случващото се, събран в една карикатура, вече беше публикувано това, с което е запълнил белия лист по повод атаката срещу „Шарли ебдо“.Защо не оставихте листа празен?
– Това, че публикувах белия лист в профила си, беше емоционална реакция.
Не го оставих така, защото белият лист има твърде много тълкувания. Спокойно би могъл да бъде прочетен като признак на страх, като бягство от коментар, измъкване и отбиване на номер. Трябваше да мине време, преди да преодолея потреса си. Защото го познавам този дух – на френските карикатуристи. Волински (един от убитите – бел. ред.), името му е легенда, човек, който и на 80 години продължава да работи.
Това, което знам, е, че тези хора, френските карикатуристи, си изпълняват съвсем точно идеята и мисията, и тук всеки разговор за естетическа стойност и вкусове е абсолютно излишен. Тези хора тестват границите на свободата на словото в обществото си, те непрекъснато ходят по ръба. Безценна работа. И да, това общество е здраво общество. В Щатите подобни карикатури не биха се появили. Тук се появиха.
„Коментарът“ на карикатурата ви е към нападателя, не към жертвите. Защо? – Да. Естествено е вниманието да е към нападателя. В случая ефектът е, че акцията му се провали. Той постигна точно обратния ефект. Няма страх, а Je suis Charlie („Аз съм Шарли“ – начинът, по който хората изразяваха почит и осъждане – бел.ред.) обиколи планетата за часове. Така и те самите са Charlie. Вижте карикатурата на Стив Бел в „Гардиън“ – те са с маските си и с уши на Мики Маус и се чудят защо всички им се смеят.
Ударено е сърцето, ударена е същността на Франция и на западния свят. Проблемът на този свят е как да не допусне обръщане срещу мюсюлманските общества като цяло. И дали това не е една от целите на атентаторите?Защо хуморът е по-голяма мишена от словото?
– Съвсем естествено е. Образът въздейства по-силно и по-бързо, той достига и до неграмотния. Не случайно се казва, че едно изображение струва повече от 1000 думи. Разбира се, в случая става дума за иконографски и културни проблеми – ислямът забранява изображение на Мохамед. В списание „Ню Йоркър“ Боб Манкоф беше казал, че по-добре празен лист, отколкото всяка една политически, морално, религиозно или културно коректна карикатура. Все пак не трябва ли да има някакви граници?
– Не. Аз съм категорично за безусловна свобода на словото. Или ще паднат абсолютно всички измислени табута, включително расистки, хомофобски, или затъваме в лицемерието.
Какъв би бил разговорът за случилото се и България?
– О, изобщо няма такъв разговор! Този разговор тук може да си го водим само по принцип. Тук просто е – Пеевски влиза в редакцията и край. Ние просто не сме част от това.www.dnevnik.bg

Цветан Василев: Касата на финансовия благодетел на ДПС се е поизпразнила след опоскването на „Булгартабак“ и спирането на кранчето на „Водстрой“ и сега е време да се търсят нови активи за разграбване като „Петрол“ и „Виваком“

Цветан Василев: Касата на финансовия благодетел на ДПС се е поизпразнила след опоскването на „Булгартабак“ и спирането на кранчето на „Водстрой“ и сега е време да се търсят нови активи за разграбване като „Петрол“ и „Виваком“

„Виваком“ винаги е била от първостепенен интерес не само за освирепелия финансов благодетел на ДПС без доказани доходи и неговите съмишленици, но и за много други политически хиени. Както съм отбелязвал в публичното пространство и преди, апетитите спрямо пакета „Виваком“-НУРТС са друга основна причина за атаката срещу КТБ АД. С цел да придобият мечтания актив на ниска цена, сценаристите прилагат многообразни методи и средствата, вдъхновени от холивудски шедьоври, които вероятно са изгледали през работно време. Съвсем „случайно“ директор на ТЦ-ИМЕ, едно от дружествата-акционер във „Виваком“, се явява защитен свидетел на прокуратурата. Това казва Цветан Василев в ексклузивно интервю за в. „БАНКЕРЪ“.
Според него останалата част от сценария за „Виваком“, в случай че не попадне в желаните ръце, включва безогледен натиск и заплахи, включително и за ликвидация на компанията, чрез използване на лостовете на държавната машина – национални регулатори, НАП и прокуратурата. „Креативните“ методи за финансов натиск на съответните институции са безкрайни. „Съвсем наскоро поради липса на тоалетна на щанд на „Виваком“ в столичен мол е наложена солена глоба на компанията. Тенденциозно валят подобни глоби и се съмнявам, че сходен стандарт се прилага към други фирми“, казва още Василев.
Банкерът вдига и завесата затова кой кой е в Надзорния съвет на телекома.
„Опитът за вътрешен преврат в Надзорния и Управителен съвет на „Виваком“ е повече от скандален. Идеолози са съответният адвокат, стратегически посъветвал новоизлюпилия се „банкер“, помещаващ се често в хотел „Берлин“, както и златотърсачите от софийския клон на VTB Capital, подвели своята централа“, категоричен е Василев.
По думите му касата на финансовия благодетел на ДПС се е поизпразнила след опоскването на „Булгартабак“ и спирането на кранчето на „Водстрой“ и сега е време да се търсят нови активи за разграбване като „Петрол“ и „Виваком“. „Носят се слухове, че наточилите се за „Виваком“ постепенно искат да сложат свои хора на ключови позиции, които вероятно съвсем случайно да насочват средства към посочени от организаторите на преврата компании. Надявам се на разум от страна на всички институции, за да не се постави на карта съществуването на една от най-големите компании в страната“, заявява пред „БАНКЕРЪ“ Цветан Василев./www.banker.bg

В ПРАВ ТЕКСТ – ВЕСЕЛИНА ТОМОВА: „Затова как да си върша работата, отдавна се съобразявам единствено с вътрешния си камертон!“

В ПРАВ ТЕКСТ – ВЕСЕЛИНА ТОМОВА: „Затова как да си върша работата, отдавна се съобразявам единствено с вътрешния си камертон!“

„Сайтът ми АФЕРА е един справедлив хулиган, който никога не пропуска да забие един здрав прав в мутрите на мръсниците“
„Жълтото” бе натрапено от крадливите цървули, управляващи държавата, от парвенютата, които за една нощ смениха шушлеците с маркови кръгли очилца и натрупаха милиарди“
– „А Бойко Борисов чете ли изобщо? Или само диктува?“
– „Егото и комплексарството е пагубно за истинската журналистика. За Бареков мога да напиша книга с невероятни епизоди, в която обаче главният герой няма да има очарователността на Остап Бендер“
– „В момента, в който Цветан Василев се помисли за по-силен от Бог, го праснаха“
– „Борисов се взе за Путин, което е смешно откъдето и да го погледнеш“
– „Определени кръгове у нас са в истерия от страх заради аферата „Петко Сертов”
– Госпожо Томова защо ви наричат „скандална“?
– Защото у нас да казваш нещата такива, каквито са минава за „скандално”, а за „сериозна” журналистика се смята, когато лъжеш, или премълчаваш истината, мацотейки я с жълтакави боички, по поръчка на главния редактор, той пък по поръчка на рекламния слагател, той пък по поръчка на управленския чорбаджия… „Скандална” ме наричат и всички онези, на които много им се иска да имат сърца, да бъдат храбри, но заврени под юрганите до задниците на съпругите си или край тигана с пържещите се кюфтета за съпрузите, предпочитат да оправдават своя избор на безсилие с моята „скандалност”. Ако на някого много му се иска да ме поставя в някакви графи на „скандална” и „лоша кучка”, така да бъде, не ми пука. Отдавна се съобразявам единствено с вътрешния си камертон за това как да си върша работата и не си хабя енергията да се впечатлявам от шума на „грачещите” в системата.- Сайтът Ви АФЕРА политически опозиционен ли или зад Вашата непримиримост се крие нещо друго?
– Сайтът ми АФЕРА няма никаква политическа идеология, за да бъде „политически опозиционен”. Сайтът ми АФЕРА е един справедлив хулиган, който никога не пропуска да забие един здрав прав в мутрите на мръсниците. Да си хулиган в една поръчкова, „префинена”, захаросана, страхлива българска т.нар. журналистика, е не само привилегия, но и посветеност. Това е преди всичко избор – да си от страната на справедливостта, независимо кого тя засяга, на страната на непримиримостта към лъжата, фалша, корупцията и простотията. Всяка медия няма как да избяга от душевността и духа на създателя си. АФЕРА се роди бунтарка и такава ще остане. Понякога е тъжна, понякога е яростна, но никога не пада на колене и не целува задниците на „простите”, които управляват България.- Понеже говорим за журналистика, какво означава „жълто“ според Вас? И „жълт“ ли е политическия живот у нас?
– „Жълтото” у нас заля и помля онова, което трябва да се нарича журналистика. Това бе направено диктаторски, монополно, целенасочено, режисирано, програмирано и в България вече много малкото от онези, които продължават да носят в сърцата си посветеността на журналистическия занаят, се срамуват да кажат, че са журналисти. „Жълтото” бе натрапено от крадливите цървули, управляващи държавата, от парвенютата, които за една нощ смениха шушлеците с маркови кръгли очилца и натрупаха милиарди, за да може журналистиката в малка страна като нашата да бъде абсолютно подчинена. „Монополът” на медиите и телевизиите е „жълт”, защото той промива лесно мозъците на „простите”, които се разбират с „простите” и ги избират да управляват. „Жълтото” манипулира, лъже, мърсува, гаври се, измисля, дупи се, продава се на всеки, който му плаща една пачка повече, залива с кофи с помия всеки, когото му посочат като мишена и славослови онези, които му плащат да върши гнусотии. В т.нар. гилдия има много свестни лица, на които обаче липсва характер и поне малко лудост, за да изреват срещу всичко това. „Жълтото” е „неделковщина”, изтъкана от комплекси, заради войнстващото си бездарие, а войнстващото бездарие умее единствено да мачка, да овъртолва с лъжи всеки, който му е посочен. Само и само да получи благоволението и финансирането от „силните на деня”. Ако някой се опълчи на тази „жълта” помия, останалите „сериозни” се спотайват по ъглите, посрани от шубе и чакат да видят кой ще падне гилотиниран. За да се залепят като „победители” на негова страна. Мерзка история.- Бойко Борисов чете ли ви? Как ще коментирате връщането му на власт?
– А Бойко Борисов чете ли изобщо? Или само диктува? Знам цената, силата и влиянието на сайта АФЕРА. Нямам нищо общо обаче с онези провинциални по тертип сайтчета, които се пъчат със снимки от коктейли кой бойкопеевски или делянсарафов ги държал за пешовете, или кой прокурор им написал поздравително писмо. Нямам нищо общо и с онези женки, дето ще си скъсат презрамките на сутиените от напъване да пишат СМС-и на „Бойко”. Егото и комплексарството е пагубно за истинската журналистика. Що се отнася за връщането на Бойко Борисов за втори път като министър – председател ще кажа лаконично – че има една българска поговорка, малко цинична, но вярна: „г*з глава затрива”. Алчността за власт на всяка цена, тоя път скалъпена заедно с типове като валерисимеоновци и радановци, и с Пеевски като теляк на всеобщата баня, бе пагубен ход на Борисов. Но това си е неговата горчива чаша, кофтито е, че ние сме на дъното, което ще му се наложи да изпие докрай.- Радват ли Ви новите министри в кабинета на Борисов?
– Да ме радват? Колкото може да те радва вкиснато малеби. Жестоката комбинация от безумен москов поглед, през свити вучкови устнички като за моминско парти, до шашнат професор, покрай правосъден министър с половин пръст чело, през спортен министър, дето си пуска снимки от пети клас как бил лекоатлет със сатенени шорти… А Кунева е като перото на шапката на английската кралица – вее се там, взело се на сериозно, като че ли от него зависи короната, а не му е ясно, че просто е изтръгнато не от фазан, а от кокошка…- Ако трябва да направите класация от Топ 3 на най-големите глупости в политическия живот у нас за последната година, каква би била тя?
– МВР, ДАНС. МВР, ДАНС. МВР, ДАНС. Едно истинско управление на една държава винаги е свързано с националната сигурност. У нас то е навързано с изумителни гелосани, писанчевци и недоразумения, протежирани и пласирани години наред в пълна симбиоза от един кръг, включващ Сараите и Банкя. Топ 3 в тази държава няма. Тук и 3333 не стига.- Николай Бареков каза, че напуска коалицията на ББЦ. Какво мислите за този политик?
– За Бареков мога да напиша книга с невероятни епизоди, в която обаче главният герой няма да има очарователността на Остап Бендер. Ще я подаря на Доган тази книга, да си я пази като хербарий и преди да набучи Бареков с карфица при едни от най-важните си пеперуди, да овиси на карфицата „орден за храброст”, защото Бареков бе доста почтен с Доган преди време, „забравяйки” да огласи един документ от касата си…- Пеевски ли управлява държавата? Въобще как ще го коментирате, нов феномен ли е той?
– Пеевски е едно пълничко момче, което изглежда добродушко. Много обича да нарича всеки „приятелю” и „приятелко”. Пуши пури. Държи се естествено, без излишни превземки. Преди да го играе „опозиция” на Борисов и Цветанов, когато ревеше на Цветанов от парламентарната трибуна, се опитваше да вразуми Борисов, че е не е хубаво така – Борисов да го карал да се чувства като диамантен крал в африканска република. После, докато „умните” и „красивите” ревяха срещу Пеевски, и всичките обичаха Бойко, Бойко продължаваше да „слуша” Пеевски, отвъд глъчта на столичния площад с вувузелите. Сега пак се събраха, като в реклама за салами и луканка. Добре финансираните „умни” и „красиви” пищяха срещу Пеевски – шеф на ДАНС, а през това време „пропуснаха” контролирано далеч по –злокобни фигури, които оглавиха МВР и службите. Пеевски не е за подценяване и това ще го разберат дори и ония недоделковци, които продължават да си мислят, че го доят. Скрижалите са за посветените, поръчките – за прасетата.- Казусът КТБ. Каква е Вашата истина?
– Кьорав карти не играй. В момента, в който Цветан Василев се помисли за по-силен от Бог, го праснаха. КТБ бе „цветето в саксия”, поливано напоително и от Бойко Борисов, който сега се прави на „ужасен”. Пеевски засега излиза сух от водата. Защото умее да е смирен пред Оня, който зачита смирението. Доган.- Защо Бойко толкова се увъртя около скандала с Южен поток? На какво се дължат разнопосочните му реакции и коментари?
– Защото, когато си на „двойно счетоводство” винаги си изпотен и ризата ти е мокра. Да правиш лупинги едновременно пред руснаците и янките, е задача за виртуози. Историята показва, че колкото и да си виртуоз, все си дал фира в такава игра. Борисов се взе за Путин, което е смешно откъдето и да го погледнеш. Бойко си има „обет” с янките от оно време – той си знае защо толкова държи да го пазят. „Южен поток” тепърва ще взима глави у нас. Огромни пари, налети от руснаците, бяха откраднати. И идва време за рестото.- Престъпност и политика. Вашият коментар?
– Престъпността ни управлява с маската на политика. И тоя народ в тая „жега” чака да се намери поне един да си сложи главата в торбата и да изчезне за трийсет секунди зад ъгъла. Но преди това да е разчистил терена.- Какво представлява родната журналистика през Вашите очи?
– Четвъртата проститутка. Проста, нагла, готова всеки един момент за свирка, полегнала на пълна програма срещу какъвто и да е „рекламен договор”. Както казва един мой приятел: „Няма вече занаят. Свърши се”.- Скандалът „Петко Сертов“. Какво мислите за този случай. Допускате ли възможността действително нещо да се е случило с ексшефа на ДАНС?
– Допускам всичко онова, което не бе умишлено, контролирано и поръчково изречено от михневисти, недоделковци, гелосани главни секретари на МВР и всякаква останала тълпа, задействана да омаскари Петко Сертов и да отклони истината около изчезването му. Определени кръгове у нас са в истерия от страх заради аферата „Петко Сертов”. Всичко, което последва изчезването на Сертов, показа абсолютната некадърност, зависимост и продаденост на МВР и спецслужбите у нас. Който си мисли, че случаят „Петко Сертов” е приключил с умишлената ченгейджийска пропаганда, пласирана в жълтакавите медии, фатално се лъже. Онова, което идва, предстои.- Алексей Петров бе доста публично активен през последните няколко седмици. Защо?
– Много се забавлявам когато подценяват Алексей Петров. Има един ченгеджийски трол, който редовно пише коментари в сайта АФЕРА, и по акъл много ми прилича на Цветанов, който след всяка статия около аферата „Петко Сертов” например, бълва мерзости за мен и Алексей като „дует”. Отношенията ми с Алексей Петров през годините са като едно невъобразимо танго „Компарсита”, и поради тази простичка причина знам, че Петров никога спонтанно и случайно дори и не настъпва онзи с когото танцува. Алексей Петров има и едно качество, от което искрено се впечатлявам – хладнокръвно и търпеливо умее да чака. Всеки да си довърши сам изречението какво може да чака Петров покрай една река например.- Очаквате ли нови избори през 2015, както прогнозира Лютви Местан?
– Лютви Местан просто е активиран да даде послание. Знак. Публично. Като лакмус. Това, което ще кажа е, че както по времето на правителството на Орешарски ДПС решиха, че ще има нови избори, така и сега – при правителството на Борисов пак не друг, а ДПС ще решат дали ще имат предсрочни избори и дали кабинета си отива.- Има ли реална коалиция между ДПС и ГЕРБ?
– Когато Местан изрече онази култова реплика за песничката „На Кольо у бостана”, голям смях падна. Защото, благодарение на родната „умна” жълта журналистика, знаците трябва да бъдат потулвани. А Местан ни го поднесе на тепсия посланието, ама кой да чуе. ДПС и ГЕРБ винаги са били заедно. Отзад. В тесен, широк и преносен смисъл. Който каже обратното, Аллах да го накаже.- Какво си пожелавате лично вие за новата 2015 година?
– Да съм здрава, за да мога, когато някой мръсен мерзавец ме напръска с фекалната си пръскачка, скрит мерзавски зад ъгъла, да го натоваря в багажника на джипа и да го заведа при Пеевски. Той да го довърши. Извън тези греховни занятия, си пожелавам Великия Гетсби.Интервю на Васил Петевwww.big5.bg

Доц. Иво Христов: САЩ искат една Русия, подчинена на Запада

Доц. Иво Христов: САЩ искат една Русия, подчинена на Запада

„Тъй като Русия се опитва да се еманципира и да стане самостоятелен център на силата и да консолидира около себе си страните от постсъветското пространство под формата на евразийски проект, е взето стратегическо решение този процес да бъде стопиран, евразийската интеграция да бъде ликвидирана, Русия да бъде преовладяна наново, режимът на Путин да бъде свален и Русия да стане пак подконтролен обект на Запада, какъвто беше през 90-те години.“ Така анализаторът Иво Христов определя стремежите на САЩ и допълва, че присъстваме на началото на дълъг и жесток конфликт, породен от ясно изразени геополитически и икономически интереси, в който няма да има компромиси. След неуспешния опит на Путин от началото на ХХІ век да създаде нов геополитически субект чрез симбиоза между руските ресурси и германските технологии, сега с трансформирането на „Южен“ в „Турски поток“ той иска да изгради енергиен алианс между Русия и Турция. „Руската защита на геополитическата й субектност, която върви в момента по всички линии, съвпада тактически с интересите на Ердоган Турция да играе самостоятелна роля като регионална сила“, обяснява Христов. Според него обаче двете бивши империи в дългосрочен план нямат ресурса да се противопоставят на Запада.- Неотдавна бяхте отново в Турция. Продължавате ли да сте толкова въодушевен от процесите, които текат там в момента, както сте споделяли в предишни интервюта за ГЛАСОВЕ?
– Както се казва, познанието носи печал. При първите ми пребивавания в Турция бях поразен и продължавам да съм поразен от динамиката на турското общество, от неговите икономически и социални постижения. От друга страна е факт, че за един светски човек като мен процесите на засилваща се ислямизация на това общество са плашещи. Но все пак аз разграничавам личните си щения от опита да бъда обективен анализатор на случващото се…- Тоест обективният ви анализ сочи, че т.нар. неоислямистка вълна продължава да играе положителна роля за Турция?
– Когато казваме, че нещо е положително или отрицателно, то е с оглед на някаква ценностна или друга скала. От гледна точка на европейските елити Турция излиза извън орбитите на Запада. Наблюдаваме еманципацията на Турция като геополитически фактор, като регионална сила и общество. Ще потвърдя отново казаното от мен в първото ни интервю, че кемализмът е мъртъв. Опитът за „уестърнизация“ на Турция, за създаването на някакъв близкоизточен аватар на Европа се провали. От друга страна, модернизационните резултати от кемалисткия експеримент особено в областта на икономиката, образованието и инфраструктурата са незаобиколим фактор. Накратко, това не е връщане към Средновековието, а напротив – опит за синтез между ислямската и османската традиция в обществото и достиженията на модерността. Турция се стреми да стане самостоятелен геополитически фактор, самостоятелна сила. А че на нас не ни харесва този опит в неговите специфични социални, културни и други измерения, е съвършено различен въпрос.- Говорите за стремежа на Турция да се еманципира в геополитически и регионален аспект, но нейната близкоизточна политика на практика катастрофира… Амбициите на Ердоган се оказаха по-големи от възможностите му.
– Така е, но Турция все още не е казала последната си дума. Очертава се много интересен триъгълник между Иран, Турция и Русия, като Западът постоянно се опитва да разбива техните взаимодействия. Проектът „политически ислям“, чийто образец и „съксес стори“ се явяваше Турция, трябва винаги да се тълкува като елемент от активното мероприятие, наречено „арабска пролет“. На Турция обаче й беше отредена ролята да вади чуждите горещи кестени от огъня, т.е. хем да бъде образец на арабските общества, без да се отчитат огромните разлики между арабските и турските специфики, хем да се включи в кървавия сирийски конфликт при опитите да бъде демонтирана Сирия като фактор в Близкия изток.- А целта на самата Турция в тази ситуация беше да реши проблема със своите кюрди…
– Да, но целта на Турция се размина с целта на САЩ, които организираха цялото мероприятие. От Турция се искаше да вкара армията, да влезе в един дълготраен конфликт в Сирия – един втори Афганистан, и за това да получи единствено адмирациите на т.нар. „международна“ общност. Ердоган усети, че от него очакват за пореден път да свърши мръсната работа на Запада, и се отдръпна. Сега бере негативите от този свой ход, но това не означава, че се е отказал от амбициите си в Сирия.- Как се вписва на фона на отношенията между Турция, Запада и Русия прекратяването на проекта „Южен поток“ в планирания вариант? Алексей Милер преди дни каза, че ЕС и ЕК са подарили на Турция газовото кранче и той очаква Турция да се възползва от това в диалога си с Европа…
– Стратегията на САЩ е проста. Тъй като Русия се опитва да се еманципира и да стане самостоятелен център на силата и да консолидира около себе си страните от постсъветското пространство под формата на евразийски проект, е взето стратегическо решение този процес да бъде стопиран, евразийската интеграция да бъде ликвидирана, Русия да бъде преовладяна наново, режимът на Путин да бъде свален и Русия да стане пак подконтролен обект на Запада, какъвто беше през 90-те години. Украинската криза беше първата стъпка за постигането на тази цел. Не се изисква особено въображение, за да си представим следващите стъпки. Над 50% от приходите на руската икономика се формират от нефта и газа. За добро или лошо Москва не успя да диверсифицира своите финансови източници. Следователно чрез системата на множество концентрични санкционни удари срещу Русия трябва да се постигнат няколко неща. Първо, тя да бъде откъсната от световните финансови, кредитни и технологични източници. Второ, огромна част от руските военни програми се финансират с пари, в крайна сметка взети от Запада по линия на износа на нефт и газ, така че този износ трябва да бъде прекратен или редуциран максимално, а всякакви нови опити за износ на нефтопродукти и газ да бъдат осуетени, за да се намалят така финансовите източници на режима в Москва и вследствие на създаденото социално-икономическо напрежение той да бъде свален.- Преди време бяхте и в САЩ – говори ли се там открито за тези цели, които преследват САЩ по отношение на Русия?
– В САЩ има два начина на говорене по такива въпроси. Единият е официалният, който по своята глуповата идеологизация не се различава много от изказа на нашите либералстващи папагали. Но разликата между българския дискурс като на периферна страна със затихващи функции в контекста на западния проект и американските академични институции е, че там нещата се назовават с истинските им имена. Тоест има разлика къде какво и пред кого се говори. Голямата драма е, когато започнеш да вярваш на собствената си идеологическа пропаганда, както се случва у нас. Стремленията на САЩ в техните сериозни академични и аналитични среди никога не са се премълчавали. Само ви давам пример – списанието „Нешънъл Интерест“, не говоря за „Форин Афеърс“, което вече е влязло в графата „вярваме на собствената си пропаганда“. Вижте, целта е проста и истината е на повърхността. Както казват китайците, мъдрецът крие златното зрънце в пясъка на плажа. Често се цитира Бжежински, макар той отдавна да не е последната интелектуална мода в Америка, който казва в книгата си „Стратегическата визия“, че Широкият Запад, т.е. САЩ и техният придатък ЕС, се нуждае от две продължения – на север и на юг. Северното им продължение в Евразия е Русия, южното е Турция. Турция трябва да играе ролята на надзорник в Близкия изток и да прокарва там западните интереси. Следователно турската субектност трябва да бъде достатъчно силна, за да може да изпълнява тези функции, но и достатъчно слаба, за да не бъде самостоятелен център на силата. Същото се отнася и за Русия. Русия в контекста на климатичните промени се очертава като най-големия суровинен резервоар за западната индустриална цивилизация. Налице е обаче едно малко препятствие – руснаците и самата руска държавност. Както казва Александър Зиновиев, целеха се в комунизма, но всъщност целеха Русия. Проблемът не е на идеологическо или друго ценностно ниво, просто територията им е необходима. Следователно битката е жестока и ще бъде водена докрай. Ние присъстваме на началото на дълъг и жесток конфликт, в който няма да има компромиси. С овладяването на Русия – северното продължение, се цели поставянето под контрол на Евразия. Русия ще бъде използвана като пушечно месо в бъдещ конфликт с Китай и по този начин ще се осъществи окончателният контрол на атлантическите сили върху сърцевината на Евразия. Както знаем, който владее Евразия, владее света.- Постижими ли са тези американски стремежи?- Постижими са. Казвам го с болка. Защото това, което виждам в момента като тенденция в развитието на западната цивилизация, дълбоко не ме радва. Тя очевидно завинаги се е развела с високото наследство на Просвещението и на либералния ХІХ век. Наблюдаваме една чудовищна мутация, която използва терминологията на Просвещението и на либералната демокрация от ХІХ век, но пред нас се разкриват контурите на социален Франкенщайн, за когото папагалстващата преса в сателитни страни като нашата не си дава даже сметка. Първото, което трябва да бъде казано ясно, е, че руският елит в момента в голямата си част е компрадорски. Затова в най-добрия случай той може да изпълнява функциите на колониална администрация, която да администрира територията, да обслужва тръбата и да контролира населението. Рухването на СССР се дължеше както на обективната слабост на изчерпалата своя лимит комунистическа система, така и на огромното неистово желание на комунистическия елит да се инкорпорира в западния елит. Но тези хора бяха неграмотни и това им изигра лоша шега, защото те не можаха да прозрат, че на пиршеството на ХХІ век няма място за такива като тях, освен като слуги. В западната концепция Русия няма друга роля освен тази на суровинен придатък. Никакви високи технологични или цивилизационни достижения не се предвижда да се развиват в тази част на света. Второто, по-важното обаче е, че обръщането на руската политика, персонифицирана от Путин или силите, изтласкали го на повърхността, е всъщност резултат от осъзнаването на част от руския компрадорски елит, свързан изцяло, лично и генерационно, с тайните служби и тоталитарния режим, че няма да бъде допуснат до статуса, който иска в световното разделение на труда, че му се отрежда най-много слугински статус. Следователно обръщането на руския геополитически кораб от 2001 г. насам не е нищо друго освен израз на обстоятелството, че Путин и кръговете около него са всъщност едни разочаровани западници. Разочаровани са, защото очакваха, че за тях ще има място на масата на световното благоденствие в западен калибър, но се оказа, че такова място не се предвижда. И едва тогава осъзнаха, че единственото нещо, което може да ги спаси, е собствената субектност. Тя преминава през силна армия, средства за защита, което означава съвършено друга икономика и друго общество. Все още Русия обаче е суровинен придатък на Запада и е много уязвима за санкциите на Запада, защото огромна част от нейните ресурси идват през износа на собствени суровини. За тях тя получава индустриалните стоки на Запада и реинвестира обратно огромни пари в западните икономики. И в този смисъл е типичен пример за периферна компрадорска страна, както го е описал Иманюел Уолърстийн в своята концепция за световно капиталистическо ядро и периферия. В момента наблюдаваме опит на Русия да излезе от този статус, а такъв опит не минава безнаказано. – Прекратяването на „Южен поток“ част от този опит ли е?
– Да, разказвам всичко това, защото иначе казусът с „Южен поток“ изобщо не може да бъде разбран. Този проект не може да бъде разбран през неговите икономически или организационни измерения. Налице е и тактическа уловка, която се изразява в следното: след 2001–2002г. Путин и екипът му мислеха, че могат да разиграят една особена стратегия, в която да се случи симбиоза между Европа, разбирайте Германия, и Русия – руските ресурси и германските технологии, които могат да доведат до появата на нов геополитически субект. Но Германия, която е ядрото на европейския проект, е силно зависима от САЩ във всяко отношение. Следователно тази симбиоза нямаше как да бъде допусната. Конфликтът в Украйна е всъщност последният тласък, който трябваше да разкъса връзката между Русия и Европа. Войната, защото това е война, не е за Украйна, която е много пренебрежим фактор в тази геополитическа зона, войната е срещу Русия. Тактическият опит, направен от Путин с трансформирането на „Южен“ в „Турски поток“, беше опит да се създаде енергиен алианс между Русия и Турция. Руската защита на геополитическата й субектност, която върви в момента по всички линии, съвпада тактически с интересите на Ердоган Турция да играе самостоятелна роля като регионална сила. Има тактическо съвпадение на интересите на двете бивши империи, но въпросът е доколко те имат ресурса да се противопоставят на Запада. – И имат ли според вас този ресурс?- Не, в дългосрочен аспект не мисля, че имат такъв ресурс. – Все пак турският външен министър Чавушоглу в свое изказване отпреди няколко дни си остави вратичка, като заяви, че приоритетен за тях остава подкрепяният от ЕС Трансанадолски газопровод (TANAP) – част от Южния газов коридор, и че Турция е подписала само меморандум за общи намерения, по които окончателно решение тепърва ще се взима…
– Нека го кажа директно. Става въпрос за азербайджански газ, който трябва да бъде пренесен през турски тръби и внесен в Европа. Азербайджан няма достатъчно количество газ, за да захрани този газопровод и да задоволи турските и европейските нужди. От друга страна, тактическият маньовър на Русия с трансформирането на „Южен“ в „Турски поток“ и изграждането на хъб на границата между Гърция и Турция по долното течение на Марица ще облече руския газ в турски одежди и ще постигне пак същата цел на „Южен поток“ – руски газ да отива в западно направление и Русия да получава финансов ресурс. Но аз не мисля, че атлантическите елити ще го допуснат. Затова и проблемите на Ердоган започнаха буквално на другия ден. Първо, десантът, който Могерини направи в Анкара, за да уговаря турците да не колаборират с Русия. И второ, ударът, който нанесе самият Ердоган с арестуването на вътрешната си опозиция в лицето на представители на движението „Хизмет“ на Фетхуллах Гюлен. Както директно писаха в турската преса, Ердоган удари Петата колона. Последва реакцията на ЕС и контрареакцията на турския президент, че това е намеса във вътрешните работи на държавата. Оттук следва, че можем да очакваме някакъв нов вариант на „турска пролет“ или още по-лошо – внезапно надигане на кюрдите в Югоизточен Анадол с всички произтичащи от това последици.- Искате да кажете, че това може да се случи под влияние на Запада?
– Да, тъй като всяка субектност в региона противоречи на замисъла на Запада, за който говорих в началото. Когато говоря за замисъла на Запада, не трябва да разбирате, че това са някакви лоши хора, които замислят козни за сметка на целия останал свят. Не, става въпрос за ясно изразени икономически и геополитически интереси.- От Брюксел обаче Бойко Борисов заяви, че България, подкрепена от ЕС, възнамерява да издаде всички необходими разрешения за изграждането на проекта „Южен поток“, за да не бъде обвинена за провала на проекта. Какъв ще е отговорът на Русия?
– България отдавна не е субект на нищо и не може да предприеме нищо по своя воля или по своя собствена инициатива. Това важи и за това действие. Очевидно някой е разпоредил да се доизиграе спектакълът, който цели да покаже за сетен път на средноевропейските бюргери, че т.нар. „Европа“ има желание да реализира различни енергийни проекти, но виждате ли, Русия не желае да играе по „просветените“ цивилизовани правила. Атлантическите елити в Брюксел и най-вече тези оттатък океана не са допускали, не допускат и никога няма да допуснат това да се случи – целта е не Русия да печели от износа на енергоресурси, а да не печели нищо и да се срине в пропастта. Хубавото в тази иначе кошмарна ситуация е, че съществува макар и статистически пренебрежим шанс дирижираният кадрил с шеметно падащите нефтени цени да постигне най-сетне съвършено друг резултат – Русия да излезе от нефтената наркоза, нейните експортни паразитиращи елити да бъдат елиминирани или поне редуцирани и страната да се превърне в това, което винаги е била – самостоятелна велика цивилизация със своя логика на съществуване. Това не може да стане, докато е в състояние на обслужваща суровинна периферия. Автор: Мария Дерменджиева
www.glasove.com*Иво Христов e роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Завършва право в СУ „Св. Кл. Охридски“. Доцент и доктор по социология. От 2009 до май 2013 г. е ръководител на катедра в ПУ „Паисий Хилендарски“. Преподава социология на правото и историческа социология на модерните институции в Софийския и в Пловдивския университет.

Веселина Томова: „Да ме пратят шеф на ДАНС или главен прокурор. Ти да видиш каква операция „Сабя“ ще настане.“

Веселина Томова: „Да ме пратят шеф на ДАНС или главен прокурор. Ти да видиш каква операция „Сабя“ ще настане.“

Приятелите й я описват като тайфун, който никога не се примирява с обстоятелствата и е готов да направи на пух и прах всичко, което се изпречи на пътя й в името на справедливостта. Разследващата журналистка Веселина Томова обича да се набърква в спорове, от които почти винаги излиза победител. Определя сама себе си като войн, който никога не се разделя със сабята си – силата на словото.
Мечтата й е в следващ живот да оглави ДАНС, за да наказва престъпниците по свое усмотрение и най-после да има глътка въздух за по-обикновените хора.
Веселина Томова е собственик и издател на сайта за разследване „Афера”. Завършила е българска филология във Великотърновския университет. Зад гърба си има няколко романа като „Бандитска Варна”, „Скок без парашут”, „БГ афери. Алексей и останалите”. Наскоро устатата криминалистка отпразнува поредния си рожден ден с щур купон до ранни зори и много наздравици. ЕДНА КАРФИЦА ПОНЯКОГА Е ПО-ЦЕННА ОТ ОГРОМЕН ПАКЕТ СЪС СКЪП ПОДАРЪК, СПОДЕЛЯ ВАРНЕНКАТАИнтервю на Дани Златанчева, в-к „Уикенд”Какво си пожелавате навръх рождения ден?
Това с пожеланията към себе си навръх рождения си ден нещо не ми се получава. Вероятно, защото непрекъснато си изпращам „поръчки” по вселенската поща. Понякога с изумление наблюдавам как се сбъдват скорострелно, понякога, отегчена от чакане, приемам, че някой космичен доставчик се е запилял в някоя кръчма и докато е ровел в джобовете си, за да плати поредното уиски, ми е изгубил адреса. Тегля му една майна, но по-късно винаги разбирам, че често да не се сбъдне едно желание, е огромен подарък, защото несбъдването ти е предпазило душата. Иначе в кратки срокове искам най-после да приключа новата си книга „Хвани ме за кобура”. Една от мечтите ми е да отида в Тибет, както и пак в Израел. Там има нещо, което ме заковава. Пожелала съм си и един небръснат на 3-4 дни духовен хаиз, който да ме опитоми. Въпреки че, както казваше баща ми, Бог да го прости: „На бодлива крава Господ рога не дава”.- Каква бе изминалата година за вас?
– Година на боец. Непрекъснато се втурвам в някакви битки, цялата съм в синини, превърнала съм живота си във война, а отстрани погледнато, това е ужасно смешно. Изглежда, че съм разгромена, но все още съм желязна. Не успях и тази година да се науча
ДА ЖИВЕЯ В ПРОФЕСИЯТА СИ НАД НЕЩАТА
както го правят много колеги, които изсмукват ползите от журналистиката за сметка на раните. Журналистика се прави или с характер и сърце, или с фелацио. И тази година не си отива тъгата, че все по оредяваме тия с характерите и все по-голяма навалица се бута от свиркаджии.- Какво е отношението ви към подаръците?
– Когато бях мъничка, страшно много се радвах на подаръци в „големи кутии”. Аз съм седмаче и сигурно това е било някакъв недостиг, копнеж към голямото. По-късно открих, че и една карфица е много по-ценна от огромен пакет, увит с панделка. Подаръкът винаги трябва да е изненада и ако е направен с любов, той уцелва какво точно си искал, дори и даже да не си подозирал. Аз съм дръпната някак и никога не мога сама да си искам нещо. А когато някой не се е сетил точно за какво бленувам, просто отивам и си го купувам. Една от най-големите радости обаче е да подарявам. Щедра съм, понякога до безразсъдност, но ми прави страхотно удоволствие да мога да правя подаръци и не става дума само за материални неща. Имало е часове, в които се забавлявам, мечтаейки си какво бих направила, ако имам примерно 10 милиона лева. Вадя един лист и правя списък къде ще ги раздам и какво на кого ще подаря и с какво ще помогна. Обикновено оставям за себе си около 700 000 лева. Все е нещо, нали?- Имате ли любим рожден ден, за който винаги си спомняте с вълнение?
Понеже аз съм дълго чакано дете от родителите ми, родено седмаче – 1,800 кг, впоследствие – „паднало” на 1,500 кг, след като на 40 ден наддавам първи грам и лекарят казва, че ще живея, мама и татко са празнували всеки месец рождения ми ден на датата 5-ти. Рожденият ми ден винаги е бил специална дата. Не знам дали бих откроила точно някой любим рожден ден през годините, но всяка година това е ден, в който връзката ми с мама и татко е открояващо се силна. Иначе обичам компаниите, приятелите, празнуванията и никога не си ги пестя. Странно е, но си спомням ярко ранните си детски рождени дни.
Разкажете ни за тях.
Живеехме в нашата добра стара къща във Варна, с двор с бадемово дърво, люляци и смокиня. Компанията на мама и татко беше от старата градска бохема. Къщата бе пълна с гости и пълна маса. Всички тези хора са вече отвъд. Днес вече такива веселия няма. Понякога мама ме пита: ”Като се събирате, защо не пеете?”. Помня как на празнуванията тогава се пиеше и пееше с пълна душа. Сега е някак пластмасово.- Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
– Хващаш ме неподготвена за „най-хубавия”. Не мога да откроя един или единствен такъв. Имам невероятно красиви мигове в живота си. Ние, Стрелците, сме късметлии. Имала съм любови, които са били толкова искрящи, че ми е спирал дъхът.
БЕЗУМНО ЩАСТЛИВА СЪМ БИЛА С ПРИЯТЕЛИТЕ СИ,
с работата си, с книгите си. Наскоро си говорихме с мои много близки приятелки за един мъж, на име Жоро, който, когато бях на 25 години, преобърна мисленето ми. Това е един такъв миг, който никога повече не ми се е случвал. С гръб, наведена над една рецепция в хотел, около мен гъмжи шумна руска група, бутат се, блъскат се, пищят, а аз чувам някъде зад гърба си един глас: ”Ключа ми!”, изтървавам химикалката като ударена с чук и първата ми мисъл е „Това е Той!”, без дори да знам изобщо къде е този мъж отзад, как изглежда… Нататък ли? Някой ден ще опиша това. Заслужава си. Най-лошият момент в живота ми досега е, когато татко внезапно излетя отвъд. Преди 4 години, когато това се случи, пораснах. Мислех, че съм припряна паникьорка, а се оказа, че съм ужасно силна и хладнокръвна. Мислех, че съм глезла, а се оказа, че мога да върша всичко. Смъртта на татко съвпадна с току-що направената тежка операция на мама и тя бе на легло. Мачът се обърна – малкото момиченце вече бе тя, а аз всичко друго.- Притеснявате ли се от старостта?
– Изобщо не мисля за това. Ще кажа нещо, което вероятно някои ще приемат като поза, но истината е това – абсолютно вътрешното ми подсъзнание е на честота „аз съм млада”. Изобщо не броя години, много съм зле, когато трябва да определя коя година нещо си станало, изобщо времето не ме интересува. Иначе съм си суетна. Нямам нищо против пластичните процедури, стига да са направени „обрано”, а не да те превърнат в маска. Ужасно се страхувам обаче от упойките и затова досега не съм се подлагала на такива корекции. Младостта е състояние на духа.- Как виждате себе си след 20 години?- Оооо, пак на 28! Там съм се застопорила. Гръндж, разбира се, всякакви „изкривени” дрехи, от които майка ми изпада в ужас, когато ме зърне. Много ми се иска да имам възможността да си осигуря спокойствието да напиша още книги, които нося в себе си. Да отида по пътя на Камино, да пътувам, да направя медия, в която да си отгледам един отбор „диви”, непредвидими репортери, които да ме псуват, ако изобщо си помисля да им наложа цензура.- Вярвате ли в преражданията и ако е така, къде бихте желали да се преродите следващия път и с какво бихте се занимавали?
– Великия Гетсби. Обаче никак не ми се връзва как ще изтърпя тази скука. Я по-добре да ме пратят пак тук – шеф на ДАНС или главен прокурор. Ти да видиш каква операция „Сабя” ще настане.- Кои са хората до вас, на които държите най-много?
– Мама, с която имам много силна връзка. Нямам деца, но имам едно момче, което ми е повече от син, партньор, брат и приятел. Имам приятели, с които съм свързана много по-здраво от кръвна връзка. Не съм консервативна по отношение на контактите си. Отворена съм към нови хора и понякога съдбата ме събира с човеци, с които като че ли сме били стотици години заедно.- Като журналист виждате ли светлина в тунела?
– Всеки народ определя съдбата си и онези, на които поверява управлението на държавата. Този народ дори не се държи като роб, а като рая. Няма как да има светлина в тунела, след като нацията ни не вярва в Бог, вилнее страховита бездуховност, липсват каквито и да е ценности. Не е възможно един народ, който толкова лесно позволява да бъде евтино манипулиран пропагандно от медии, да претендира за качествен. Казвам тежки думи, но това е положението. Бездуховност, опростачване, безпросветност и искаме да имаме качествени хора във властта. Няма как да стане. Не виждам нищо добро, което идва.- Сбъдна ли се детската ви мечта?
– Моята детска мета бе да стана актриса. Кандидатствах два пъти тогава във ВИТИЗ, дори стигнах аха-аха до последния кръг. Сега не съжалявам, че не станах актриса. С моя характер вероятно щях да набия някой режисьор. В известна степен обаче в журналистиката влизането в роли ми помага много. В разследващата журналистика този талант е задължителен.

Ивайло Франц: Тайно и полека ни въвличат във война. Народът трябва да знае това

Ивайло Франц: Тайно и полека ни въвличат във война. Народът трябва да знае това

„България се превръща от потенциален в реален и пряк военен противник на три големи държави, които са противници на САЩ и обявени като такива – Русия, Китай и Иран. Въпросът е да се заличи всякакво минало и бъдеще, свързано с Русия, и да станем пълен слугинаж на САЩ. А това означава американски корпорации тук, а те не са само военни, те са и ресурсни, например „Шеврон“. Те се отнасят до инфраструктура, до пространство, до всичко, за да се превърне България в една територия, плацдарм за водене на военни действия. В това се превръщаме с програмата „20-20“. И на първото заседание на Съвета по отбрана тази година се поставя въпросът за „Визията 20-20“, където всички вкупом приемат тези позиции.“ Така Ивайло Франц коментира документ „Визия 20-20“, с който България губи целия си териториален суверенитет. Ивайло Франц е водач на Патриотичния съюз „Освобождение”. Има три магистратури – по икономика, втората е творческа, а третата – богословска. Води магистърски курс по европейска политика на конкуренцията, има зачислена аспирантура по европейските въпроси в Софийския университет. Основната му дейност е експертна и консултантска в сферата на икономическо планиране, прогнозиране и управление.- Как да тълкуваме внезапното решение на руския президент да прекрати проекта „Южен поток“ по стария маршрут през България?
– Изборът на президента на Русия да откаже един от най-стратегическите, икономически и инфраструктурни проекти, който касае много държави, не само България, не е просто случайно решение. То означава просто преориентация. Даже според руски аналитици този акт е преориентация изобщо. Въпросът защо сега и защо президентът Путин го направи така категорично? Според мен това се дължи на категоричната позиция на управляващата в България олигархия да има противопоставяне и да задължи България със съвсем други неща, за които българският народ не знае.- За какви „други неща“ говорите, които българите не знаят?
– Става дума за срещата на НАТО в Уелс с най-голямо представителство и на най-високо ниво на 4 и 5 септември с всички държави-членки на алианса и приобщените към тях, например украинския президент Порошенко. На тази среща се изработи един обвързващ държавата ни акт, който лишава Република България от националната й сигурност. Лично президентът Росен Плевнелиев и външният министър Даниел Митов и министърът на отбраната Шаламанов заявиха и подкрепиха с документа, наречен „Визия България в НАТО и в европейската отбрана 20-20“ пълното подчиняване на България и нейния национален интерес, въоръжени сили, средства, бюджет и изобщо целия й народ на НАТО, САЩ и Европейския съюз.- Ние отдавна сме държава – член на НАТО и ЕС, което означава, че сме приели правилата на тези организации. С какво „Визия 20-20“ променя това?
– Ако до този момент правителствата на България през тези 25 години, част от които в НАТО и ЕС, поддържаха един, така да се каже, „огъващ се суверенитет“, не обръщаха гръб нито на едната, нито на другата част на света, това се промени. Допреди няколко години бяха прекалено ухажвани от Европа и от САЩ най-вече, но след кризата в Украйна и преоформяне отношенията между Русия и САЩ, тоест практически обявяване на нова Студена война, Америка в лицето на целия свой дипломатически, най-вероятно и агентурен, корпоративен, аналитичен и икономически натиск, постави изискване България да вземе крайна позиция. И тази крайна позиция изисква тя да бъде партньор, но и слуга на САЩ и НАТО, без никаква лична държавна позиция и съответно враг на половината свят. Цялото това нещо започва като подработка при правителството на Пламен Орешарски, още с приемане Решение 420 на Министерски съвет от 23 юни 2014 г. за определяне състава на българската делегация за участие на срещата на НАТО в Уелс, където се предлага делегацията да се оглави от президента Плевнелиев, да се включат външният министър и министърът на отбраната. Когато идва и служебното правителство на Плевнелиев с премиер Близнашки, се стартира пълният дипломатически натиск. То даже не е и натиск, защото Шаламанов е служител на НАТО и това е един конфликт на интереси, който всички забравят. Външният министър Даниел Митов след служебното правителство и сега е министър, така че става дума за една пълна приемственост на политика на задължения, без българите да знаят в какво точно са задължени.Една от първите си срещи, които още на 7 август прави министърът на отбраната Шаламанов, е с аташето по отбраната на САЩ. За този аташе най-важното е България да заяви на срещата в Уелс, че тя категорично, безусловно и еднозначно ще принадлежи на САЩ, НАТО и ЕС и ще бъде против Русия и всички противници на САЩ.- Виждате ли връзка с преговорите между САЩ и Европейския съюз по трансатлантическото търговско споразумение (TTIP) и срещата в Уелс?
– Естествено. В същото време военно-икономическият ангажимент касае икономическия и корпоративен ангажимент, а именно – САЩ не желаят повече България по какъвто и да е начин да бъде свързана с Русия. Каквато и да е политическата окраска, колкото и тези генералитети и всичките офицери – действащи и от резерва, впрочем получили пагоните си от Съветския съюз, колкото и да се разграничават от това, не могат да се разграничат от едно – това е технологическата, техническа и патентна база на българската оръжейна промишленост. Това са „Терем“, това са Вазовските заводи – тоест всички големи държавни компании, които имат над 20 000 души заети към момента, както големите държавни търговски компании като „Кинтекс“, които се продават. Те трябва да сменят своята технологична база, за да се прекрати зависимостта от Русия. Въпросът не е просто в доставката на едни самолети, а да се заличи всякакво минало и бъдеще, свързано с Русия, и изцяло да се премине на американско стандартизирано оръжие и какво ли не друго. А това означава американски корпорации тук, а те не са само военни, те са и ресурсни, например „Шеврон“. Те се отнасят до инфраструктура, до пространство, до всичко, за да се превърне България в една територия, плацдарм за водене на военни действия. В това се превръщаме с програмата „20-20“. И на първото заседание на Съвета по отбрана тази година се поставя въпросът за „Визията 20-20“, където всички вкупом приемат тези позиции.- Каква е разликата с предишните ни задължения към НАТО?
– Първостепенност при вземане на решения на принципа – първо НАТО и ЕС, което е отказ от национална сигурност и българския национален интерес. Как може първо да мислим за интересите на САЩ, НАТО и ЕС, а после за България. Един ден след заседанието на Съвета по отбрана министър Шаламанов се среща с американския посланик тук Марси Рийс. И основното нещо, от което се интересува дипломацията на САЩ, е позицията на България в Уелс. И Шаламанов рапортува, че те са готови, че Съветът по отбрана е взел решение, приема принципите на програмата на НАТО „20-20“.- Кажете нещо за самия документ?- За първи път в официален държавен документ на министерство, и то на отбраната, се поставя Русия като враг и пряка заплаха за националната сигурност на България. ГЛАСОВЕ отрази това, както и повечето медии, и обществеността гръмна. Първо заради начина, по който се ословестява случващото се в Украйна, в Крим, и най-вече се приема една осъдителна позиция към Русия, включително и думите на президента Плевнелиев, че това е националистическа държава, което означава почти дипломатически скандал и война. На 28 август 2014г. излиза първото издание на „Визия 20-20“, където се казва, че ние вече нямаме национален суверенитет. Казва се, че ние ще увеличим бюджета си за отбрана до 2020г. с 2%, но още никой не изчислява за какво и какво ще бъде тука, после ще участваме в всички съюзнически инициативи. И сега забележете: никой във Вашингтон не поставя най-тънкия, най-опасния въпрос – участието на България и отдаването на нейната територия на противоракетната отбрана на Щатите. Предишния ден вече е променен съставът на делегацията за Уелс, включени са и други хора като министъра на външните работи, който ще защитава интереса на Щатите и на НАТО. И в крайна сметка след общественото приказване два дни преди срещата в Уелс на 4 и 5 септември Министерският съвет на заседание на Съвета по сигурността одобрява променен вариант на „Визията“, като я нарича „Работен вариант на Визия 20-20 България в НАТО или в европейската отбрана“.- С какво „работен вариант“ променя значението на документа?
– Защо е „работен вариант“ ли? Защото имат да поемат още ангажименти в Уелс. Затова. После трябва някой да напише перфектен документ и по един невидим на повърхността начин да задължи България с неща, за които ще кажа след малко и които са страшни. В момента се готви политическата клетва. Ако преди тя беше клетва във вярност към Съветския съюз, сега е към САЩ. Тези решения обаче не касаят становище на Народното събрание. Ще видите как е завъртяно това нещо, за да бъде издържано юридически. Може би и затова г-н Близнашки стана премиер, защото е добър юрист. Всички документи са перфектно правно подготвени. Те нямат правно противоречие с Конституцията и законите на държавата. В същото време тези скандали, които направиха псевдо патриотичните партии, са само една външна форма. Те не запознаха народа с истинската същност на готвената сделка. Какво става? МС освен че променя състава на делегацията и я допълва с нови хора – тя е мастита делегация с много хора – приема със Съвета си по сигурност така проведената „Визия 20-20“, за да може после президентът, външният министър и министърът по отбраната да излязат с позиция, че са верни членове на САЩ и НАТО. И забележете изречението: „Само и единствено в НАТО България вижда своята сигурност. Тя ще сподели всичката отговорност и ще заплати за превъоръжаването си.“ Тоест ще работи на принципа – първо за НАТО и ЕС, после за своята сигурност.И сега на въпроса каква е разликата с предишното положение. В Уелс светът се раздели окончателно. Там освен че беше прегърнат един президент на Украйна, корпоративен мултимилиардер, за когото всички знаят как е придобил огромното си богатство. Основната позиция на най-върховното представителство на страните-членки беше – нова Студена война. И още по-страшното: в неформалните разговори вече са уточнени ясните позиции, които да залегнат като решения в една нова програма на България, касаеща превъоръжаването й и влизането й в един нов блок.
Връща се нашата делегация, след като вече едва ли не е станала официален враг на Русия. Не защитавам Русия, но никой не може да разбере защо? Откъде накъде България, която има най-голямата изгода да е в добри отношения с най-големия свой енергиен източник, както и събрат по вяра, да не говорим за други неща. И всички се пиатат – защо е тази позиция. Заради това, че на 3 октомври МС приема вече с Решение 690, подписано от министър-предеседателя на служебното правителство Георги Близнашки, „Национална програма: България в НАТО и в европейската отбрана 20-20“. Смея да кажа, че това е най-професионалният документ, правен някога, със задължителен характер, касаещ национална сигурност и изобщо настояще и бъдеще на България. Той не е просто програма с пожелание, а документ в 43 страници и 136 точки, в което е изведено всичко това, което България трябва да направи със своята държава от 2015г. до 2020г. В него е изваден и план за всичките законови актове и закони за промяна на бюджета и за всички последващи промени, които ще се направят в държавата. Това се изпълнява от всички управляващи по един скрит начин, както и от всички участници в парламента.- Очевидно светът се променя. Никой не е очаквал, че Путин от натовска Турция ще обяви спирането на проекта „Южен поток“. Да не би Путин и Ердоган да договарят взаимно новите си сфери на влияние?
– Как най-лесно може да се провиди едно поведение? Естествено, като се поставиш на другото място. Представете си, че ние сме Русия. Разчитаме дълго на кръстопътния инфрактруктурен играч на територията на България. Да, ама в един момент България не е България. Тя е оста на Съденинените американски щати. А САЩ категорично не желаят конкуренция с Русия.
Те искат те да използват този терен като петрол, газ, шистов газ, злато, ценни метали, хора, територия за отбраната, и най-важното – стръв и кръв в една бъдеща война, на 10 000 км от тяхната територия. Това е същото, ако Русия има инфраструктурен обект на кръстопътна територия, която е стратегически възел от гледна точка на плана за водене на военни действия на САЩ и НАТО, както и на глобалния интерес на техните корпорации. Те знаят, че в нашия шелф има огромни залежи и искат да сложат ръка на това. Как ще допуснат Русия? И както каза руският президент, ще го цитирам по памет: „Ние не можем да си позволим да построим тръба до България и тогава тя да ни откаже.“Русия трябва да продава, за да има ресурс да противодейства на блокадата. Ако бяхме на нейно място, щяхме да действаме по същия начин. На вашия въпрос прекият отговор – ако Ердоган казва, да, съгласен съм, при положение, че има сериозни ангажименти към САЩ и НАТО, а и Щатите му дадоха ясен знак, че могат да го свалят, както направиха с Майдана, сигурно знае какво прави. САЩ не знаят, че Турция е Турция, а не мека България. Ако има тайна договорка – тайна или мълчалива, то това е „да“. Русия към този момент стратегически и геополитически и военно-тактически е приела България, и най-вече нейната територия, за враг. Което означава, че тя е свалила от своя стратегически план партньорство с тази територия. Не с народа – с територията. Тъй като територията е отдадена за употреба на САЩ и НАТО.- Казвате, че всичко това е следствие от тази програма „Визия 20-20“?
– Точно така, това направи тази програма. Това е ужас! И сделката е такава: за да не лишаваме останалите партньори – за Русия Сърбия е партньор, ще направят така, че през територията на Турция газът да стигне чрез някакво преразпределение до там. Фактически Русия и САЩ се надиграват, но ролята на държавите, които са замесени в тази игра, е да направят така, че да спечелят от това. Е, България е единствената държава, която се отказва от печалба.- Според мен много е важен въпросът какви са договорите с другите държави, членки на НАТО и ЕС, типови ли са или много различни за всяка една?
– Всяка една държава-членка в Уелс заявява това. Но тук става дума за малките играчи, за малките пазари, но със стратегически позиции, които трябва да бъдат обединени и задължително вложени в стандарта на това споразумение, за да не бъдат към Русия в никакво отношение. Това е война. В момента целият плацдарм се подготвя за ресурсно обезпечение – логистика, инфраструктура, разузнаване, планиране и провеждане на бойни действия.- А с кого ще се съюзи Русия?
– Русия ще се съюзи с Китай, с които имат стратегически договор, подписан преди почти две години, и който е уникален. В същото време във военната доктрина на Щатите отново стои позицията на глобалното лидерство. Това, което смениха, е да не водят две войни едновременно. Затова им трябват мното на брой съюзници и много на брой огнища на разход, където да влезе противникът, за да могат да го изтощават.- Значи договорката от Малта за разпределяне на сферите на влияние приключи сега?
– Тя приключи, сега новата договорка беше направена в Уелс. За 25 години ние нямаме официален враг. Сега имаме. В момента сме едно парче месо, което ще бъде хвърлено – и вече е хвърлено на лъвовете. Ако в България няма политическа промяна, това статукво не може да бъде променено. Ние трябва да разберем в какво са ни въвлекли.- Не е ли пресилена вашата оценка за България като „парче месо, хвърлено на лъвовете“?
– България предоставя от 3 октомври 2014г. едностранно и безусловно на САЩ, НАТО е ЕС „изключителните права върху планиране и управление на националната сигурност на България – на нейните въоръжени сили, територия, държавни и военни имоти, фирми, военни разчети, планове, програми, проекти и тяхното изпълнение“. Целият цикъл от държавно планиране през законова промяна до изпълнението. Американците работят на този принцип – от началото до края. Дори да ви дадат пари, те ще ви задължат да ги похарчите за американски компании. Обърнете внимание: програмата задължава бюджетът на България в 5-годишен период от 2015 до 2020 г. да отдели 9 993 600 000 лв. за въоръжаване. От тези почти 10 млрд. лв. 9.6 млрд. лв. ще бъдат за въоръжаване, а останалите ще са от финансиращи институции на САЩ и НАТО. И някакъв смешен процент от няколко милиона от европейски институции.
Изисква се промяна на 7 закона, които са националната сигурнот и вътрешното законодателство на страната. Това са Законът за отбраната и въоръжените сили, който в момента се променя, Законът за държавната собственост също се променя сега, Законът за общинската собственост, Законът за преминаване и пребиваване на територията на България на чужди и съюзнически сили, Законът за държавния бюджет за съответната година, Законът за публичните финанси и Законът за обществените поръчки, защото ще се въведе един принцип – „Инхаус“ се нарича. Когато американските компании и компаниите на САЩ изкупят българските държавни военни заводи и търговски компании, те ще имат приоритет при сключване на държавна поръчка. Всичко това е направено изключително от американска страна. България няма такива специалисти, нямат капацитета да напишат такъв мащабен документ, за което моите комплименти за професионализма. И от това следват проемени не само в законодателството, но и в всички програми за сигурност, военните разчетиДържавата ни официално заличава държавния си суверенитет, като се отказва от самостоятелно управление на военната защита и националната сигурност. И нещо, което беше скрито от другите документи – „България заявява пълното си включване в противоракетната и противовъздушната отбрана на САЩ в НАТО и Европа и разрешава и планира разполагането по цялата си територия до 2020г. на целия спектър установки, техника, системи на САЩ и НАТО за стратегическо разузнаване, ранно известяване и контрол, мониторинг и управление на бойни действия срещу всички техни противници на НАТО.“ Ако дотука беше национално загробване и слугинаж, с последното България се превръща от потенциален в реален и пряк военен противник на три големи държави, които са противници на САЩ и обявени като такива – Русия, Китай и Иран.В документа за първи път е описан и „кръвният данък“, който тряба да плащаме. И това е в обществено достъпен разчет, досега се правеше във военни разчети – колко от числеността на военните да участва в сражения. Това решение никое българско правителство не си позволи да вземе до този момент и това е против волята на целия български народ. На военен език това означава, че когато една държава се обозначи като такъв противник, тя влиза в плановете на противниковата държава за война. А първото нещо, което се унищожава, е комуникационната, радарна и всякаква друга техника. Това означава, че към територията на България са насочени ракети с готовност да поразят наличните съоръжения за противовъздушна и противоракетна отбрана.В програмата е планирана окончателната разпродажба на последните над 1100 огромни военни обекти и имоти, наречени в програмата „имоти с отпаднала необходимост“. България се задължава да разпродаде и цялото т.нар. движимо имущество. Това означава, че няма да имаме патрони и противогази, за да защитим населението в случай на нужда.Българският оръжеен бизнес заличава под формата „преструктуриране на всички държавни предприятия“ ликвидирнето или изкупуването им. Целта е да се прекрати връзката с Русия по каквато и да е линия.- Какво ще стане с частните оръжейни фирми?
– Те стават прислуга в процеса, ще участват като подизпълнители. България е поела приоритетно да направи воденето на съвместна подготовка на Втора механизирана бригада със Щаба на националния корпус – североизток, в град Шчечин, Полша. Това е подготовка за евентуална война с Русия, ако се разшири и усложни конфликта в Украйна.И накрая е описан ресурсният „кръвен данък“ на България в операции на НАТО, където и да са те. Задължава се 10% от кухопътните войски да вкара във война и 8% от военновъздушните.Всичкото това е подготовка – фина, прецизна, за въвличане на България във война, от която тя няма нужда. Няма друг извод. Тайно и полека ни въвличат във война. Народът трябва да знае това.
Автор: Рени Нешковаwww.glasove.com

Велизар Енчев: Всички приоритети, които се издигат от ръководството на ПФ, не са адекватни на сегашната политическа ситуация. Полезният ход на ПФ е твърда опозиция

Велизар Енчев: Всички приоритети, които се издигат от ръководството на ПФ, не са адекватни на сегашната политическа ситуация. Полезният ход на ПФ е твърда опозиция

Велизар Енчев е роден на 7 януари 1953 г. в Гълъбово. Кореспондент е на БНТ по време на войната в Югославия. Уволнен е през 1995 г. заради критично предаване за балканската политика на правителството на БСП. Бил е посланик в Хърватия (1997-2002). След 2003 г. е университетски преподавател по балкански проблеми. Бил е щатен служител в югославския отдел (17-и) на Първо главно управление на ДС. Депутат в 43 НС от Патриотичния фронт.- Г-н Енчев, ПФ трябва да вземе решение дали да оттегли подкрепата си за кабинета, след като Борисов заяви, че няма да се поддава на натиск. Защо се стигна дотук?
– Аз от самото начало бях категорично против съюза с Бойко Борисов и сега няма как да искам да продължаваме да подкрепяме кабинета му. Но в същото време не одобрявам и повода за скъсване с ГЕРБ и РБ. Първо, това би затвърдило представата за НФСБ като ксенофобска партия. Образованието и предишните длъжности на Орхан Исмаилов говорят, че той донякъде е подходящ за поста. Единственият му недостатък не е, че е етнически турчин, а че е кадър на ДПС и в момента е представител на друга протурска партия, пряко свързана с Ердоган – НПСД. Но вижте какво противоречие изниква. ПФ се съгласи да управлява заедно с ГЕРБ и с партията, издигнала кандидатурата на Исмаилов, и дадохме своя „златен пръст“, както преди време направи Волен Сидеров за първия кабинет на Борисов. Това е един морален дискомфорт, за който предупредих още от самото начало преди гласуването в НС, но не срещнах никаква подкрепа.- Бяхте наказан дори.
– Бях абсолютно изолиран. След моето изказване в пленарната зала бях обвинен в грубо нарушаване на партийната дисциплина, а Валентин Касабов отправи към мен груба вербална агресия. Така че, след като дадохме съгласие за участие в кабинета с тази протурска партия, ние неизбежно ще консумираме пасивите от това съвместно управление. Да не забравяме, че още преди изборите Борисов обеща, че ще назначи десетина зам.-министри мюсюлмани, т.е. той спазва своето обещание. Нима Валери Симеонов и Красимир Каракачанов са забравили това нещо? Просто Борисов е последователен, докато ПФ не е.- Защо ръководството на ПФ превърна казуса „Исмаилов“ едва ли не в проблем №1 за кабинета?
– Ако погледнем държавнически, пред страната има много по-важни предизвикателства от това дали Исмаилов ще бъде зам.-министър, или ще паднат новините на турски език. Трябва да приемем актуализацията на бюджет 2014 на второ четене. Парламентът се готви да даде спорно съгласие за отпускане на 4-милиарден заем, а точно преди една година, когато правителството на Пламен Орешарски взе 1,5 млрд. лв., представителите на ГЕРБ, тогава като опозиция, надигнаха вой до небето, че това ще доведе до национална катастрофа. На този фон всички приоритети, които се издигат от ръководството на ПФ, не са адекватни на сегашната политическа ситуация. – Има ли други причини да не подкрепяте кабинета?
– Да. Твърдим, че Исмаилов не трябва да бъде зам.-министър на отбраната. А на какво основание нашата група подкрепи Божидар Лукарски да стане министър на икономиката, който, първо, няма необходимата квалификация и второ, в морално отношение е неподходящ за този пост. Спомнете си, в изборната нощ той заяви, че критиката, която реформаторите са отправяли към Борисов, е била предизборен трик за печелене на десни избиратели. Само за това негово изявление той не само няма право да заема какъвто и да било министерски пост, но трябва да бъде отстранен от РБ. И ние подкрепяме този човек! А да не говорим за други спорни назначения, за които си затваряме очите.- И на какво се дължи тази непоследователност на колегите ви?
– Много труден въпрос. Ако можех да ви отговоря, бих го на- правил веднага. Имам три версии. Първата – политическа неграмотност на ръководството на ПФ. Втората – политическа наивност, зад която се крият добри намерения, но лоши резултати. И третата – много сериозни зависимости във всяко отношение. – Единни ли са Каракачанов и Симеонов?
– Г-н Валери Симеонов, ако трябва да бъда обективен, постави в много деликатно положение Красимир Каракачанов и неговата парламентарна група. Защото г-н Симеонов силово наложи на всичките си депутати, без мен, да подпишат едни кри- минални молби до председателя на НС, т.нар. декларации за лоялност (молби за напускане на НС с подпис на депутатите, но без дата в тях – б.а.). Подчертавам, наложи ги силово. И също така си позволи през главата на Каракачанов и депутатите от ВМРО да вземе много други решения в пленарната зала, за които те възразиха. Така че, ако има някакво напрежение в парламентарната група, по мои наблюдения то се дължи на ръководителя на НФСБ.- Може ли да се задълбочи това напрежение и да се стигне до разцепление в групата?
– Труден въпрос. Каракачанов е доста диалогичен, човек с голям политически опит и мисля, че не би допуснал подобно нещо. За съжаление ПФ се показа като незрял политически
субект.- А вие ще напуснете ли ПГ, защото, както разбирам, противоречията са големи?
– Всичко зависи от развитието на процесите в следващите дни.- От какво зависи – от оттегляне на подкрепата за правителството или от гласуването по бюджета?
– Ако ПФ трябваше да напусне и да оттегли подкрепа, поводът трябваше да е бюджет 2014. Все още не е късно това да се случи на второ четене. Ето, това е сериозният проблем на държавата, а не назначенията в едно или друго министерство.- А за какви решения в зала говорите, които са вземани въпреки ВМРО?
– Възразих срещу това, че ръководството на ПФ подкрепи предложението на партия ГЕРБ за съкращаване на времето за говорене на парламентарните групи, включително на нашата. Така ГЕРБ остана със своите 30 минути, а ние намалихме своето от 17 на 14, както и на „Атака“, АБВ и БДЦ. Това е не само недемократично, но и непрагматично. Това беше едно морално падение на нашата група. Оказах се прав, трябваше да сме опозиция – Не беше ли, за да се „удари“ „Атака“?
– Вероятно заради това, но не е особено морално. И вторият път, когато гласувах против, беше срещу предложението на ГЕРБ да няма кворум по време на парламентарния контрол. Това е изключително скандално, узаконено бе едно беззаконие. За съжаление, както винаги депутатите се подчиниха на партийната дисциплина. – Може да се превърнете в знаме на техните аргументи за оттегляне на подкрепа.
– Древните казват, че никой не обича пророците и носителите на лоши новини. Напротив, допускам засилване на атаките срещу мен заради гузната съвест на мнозина от парламентарната група.- Но допускате ли такъв вариант? Обмисляли ли сте подобна възможност?
– Честно казано, досега не съм, защото смятам, че ако някой трябва да напусне парламентарната група, не съм аз, а тези, които изневериха и измениха на принципите на ПФ и НФСБ. Подчертавам, не на коалиционния партньор ВМРО, защото дори не познавам част от колегите от тази партия. – Ще поискате ли санкция за Валентин Касабов?
– Обмислям възможността да поискам неговата оставка като зам.-председател на ПГ на ПФ по две причини – заради отправените вербални заплахи по мой адрес след принципната ми позиция в пленарната зала срещу кабинета „Борисов“ и второ, от юридическа и морална гледна точка той не може да бъде заместник-председател на ПГ,
след като е административно подчинен на Валери Симеонов в телевизия СКАТ. Там той води предаване, което го поставя в зависимост.- А каква е истината за вашето оттегляне като водещ в СКАТ? Вие ли напуснахте, или ви напуснаха?
– Сам се оттеглих, защото не мога да бъда водещ в телевизия, в която продължение на 8 години имах позиция срещу Бойко Борисов, а в момента тя се оказа проправителствена телевизия, обслужваща Бойко Борисов и ГЕРБ.
– Какъв е полезният ход за ПФ в тази ситуация?
– Правилната позиция е тази, която им предложих още в началото – на твърда опозиция. Конструктивна, когато се предлагат законопроекти, които са в интерес на обществото, и деструктивна, когато се прокарват безполезни или направо вредни неща.- Но пък така щеше да ви се наложи да гласувате заедно с ДПС и с „Атака“. Може би лидерите на ПФ са се притеснявали от тези аналогии.
– Това е доста елементарно разсъждение. В този един месец няколко пъти гласувахме заедно с ДПС – не аз, а моите колеги, по някои законопроекти. Примерно – актуализацията на бюджет 2014. Това прави ли ги съюзници с ДПС? Тази логика не е сериозна. Човек трябва да следва своите принципи и обещания пред избирателите, без да се притеснява с чии ще съвпаднат.- Имахте възражения и срещу някои намерения на управляващите по отношение на бюджет 2015, нарекохте някои от тях „антисоциални безумия“.
– Ако в бюджет 2015 се заложи предложението на здравния министър да се повиши таксата за лекарски преглед на пенсионерите от 1 лв. на 2,99 лв., естествено, трябва да гласуваме против него. Ако не се въведе индексация на пенсиите по нов начин, а не по стария – с по 5, 8 лева, също трябва да сме против.- А ако не ви подкрепят?
– Не мога да допусна, че депутатите от ПФ няма да ме подкрепят срещу това намерение на Москов. А доколкото знам, самият Москов е готов да оттегли предложението си. Още миналата седмица внесох въпрос към него, така че този петък той трябва да ми отговори защо предлага да увеличи потребителската такса за пенсионери. Нещо повече, здравният министър трябва да обмисли възможността за отпадане на таксата за пенсионерите, които са под прага за бедността.- По какъв начин се вземат решенията в ПГ на ПФ?
– Взимат се еднолично от Симеонов, авторитарно. Аз научавам от медиите за тях. Валери Симеонов и Валентин Касабов трябва да си посипят главите с пепел за досегашната позиция, да се извиняват на избирателите за грешния политически ход, който предприеха (за подкрепата на кабинета „Борисов“ – б.а.) и лично на мен за това, което си позволиха в парламентарната група и в медиите.- И каква е разликата дали ще подкрепяте официално кабинета, или не – и сега гласувате шарено?
– Политическите пасиви вече са консумирани с тази подкрепа. Така че със следващите си действия ПФ трябва да изтрие петното, което сам си лепна. Трудна задача.Мария Филева
Източник: Пресса

Красимир Райдовски: Къде са 4-те милиарда от КТБ? – Да се обърнат към МОСАД! За мен е абсолютно сигурно, че пари в брой с частен самолет са изнасяни през ВИП-а!

Красимир Райдовски: Къде са 4-те милиарда от КТБ? – Да се обърнат към МОСАД! За мен е абсолютно сигурно, че пари в брой с частен самолет са изнасяни през ВИП-а!

Ексклузивно за “ШОУ” Райдовски прави анализ на кризата в КТБ, разкрива технологията за раздаване на необезпечени кредити, кои са хранениците на банката и каква е ролята на съпругата на Цветан Василев в неприятностите, които го сполетяха! Той казва:“В България няма осъден банкер за раздаване на необезпечени кредити! На базата на спомените ми от близкото минало, Цветан Василев ще излезе с гордо вдигната глава”…Интервю на Валерия КАЛЧЕВА- Какви мисли и чувства предизвикват в теб последните събития около КТБ? Накъде вървят нещата, има ли светлина в тунела?
– В продължение на няколко месеца КТБ вече за втори път ме разплаква! Първият път плаках, като разбрах, че семейство Костови не могат да си купят кисело мляко и банички, защото парите са им в тази банка, а вторият път плаках, когато разбрах, че покривът на проф. Василева – съпругата на Цветан Василев, тече и наводнява швейцарския апартамент на семейството, който струвал 20 млн.!
Прави ми впечатление в темата за КТБ всеки коментира в зависимост от своите било то лични, било то корпоративни интереси, които защитава. Както дяволът чете Евангелието, така и всички тези хора оценяват това, което се случва в КТБ.Има три категории заинтересовани:
ощетените от действията на ръководството на тази банка; близките приятели по една или друга причина на Цветан Василев и хората, които са били спонсорирани от Цветан Василев. Но на мен ми прави впечатление, че тази дейност – спонсорството на Василев, е била насочена само към обществено-значими обекти и действия, при които той може да получи обществено признание и да стане публично известен. Защото аз знам случай, в който мой познат се обърнал за помощ към него във връзка с едно дете, болно от церебрална парализа и вече втора година няма никакъв отговор. Знам и друг случай. Мой приятел отива при него, за да иска кредит, за да участва в приватизацията на дадено предприятие. Няма да конкретизирам, но фактът е абсолютно достоверен. Цветан Василев му обещава кредита, но след време отказва, защото решава той да закупи същото предприятие. И го купува! Просто използва човека като източник на информация за състоянието на това предприятие. Преценил е, че си струва, отказа кредита и го купува той. Човекът, който е лобирал за този мой приятел пред Цветан Василев, е политик. Той е излъгал и двамата.- Хората искат да знаят кой е получавал необезпечени кредити от КТБ. Дали това ще стане?
– Публиката иска да знае кой и защо е давал необезпечените кредити и кои са кредитополучателите, но това е работа на специализираните органи в България. Те са длъжни да установят кой и при какви условия е получавал своите кредити.
Технологията, според някои хора, близки до кръга на Цветан Василев, е била следната: фирмата Х, която е по някакъв начин обвързана с него, получава една сума. 90 процента от сумата се връща обратно и не се знае къде отива, а с останалите 10 процента в определен период от време се обслужват само лихвите, за да не прави впечатление на някого, който евентуално би тръгнал да проверява, че кредитът не е обслужван. По същество този кредит не е обезпечаван с нищо! След известно време тази фирма би получила отново подобен кредит, отново 90 процента от кредита изчезват, и така се получава едно финансово перпетум мобиле!
Ние не искаме да знаем какви са депозитите на хората с милионите, за които важи законът за банковата тайна. Но ако специализираните органи проявят интерес, те вероятно ще стигнат до хора, известни в обществото, хора от политическия елит, които по никакъв начин не биха могли да докажат произхода на тези средства! По тази причина средствата са вложени като депозитите в банката от други финансови институции, които управляват средствата.
На първо място т. нар. финансово разузнаване би трябвало да е придобило някаква информация относно далаверите в КТБ, ако е имало такива. Но най-важният орган в случая е ДАНС, и по-конкретно тази дирекция, която работи за чистотата във финансовите институции. Оттам би трябвало да тръгне информацията.
Според мен непрекъснатите нападки срещу гуверньора на БНБ Иван Искров от една определена група хора, не са коректни.
Надзорът в централната банка работи на базата на официално придобивани документи от контролираната банка, в случая – КТБ. Този документ представлява доклад на ръководството на КТБ, подписан от всички членове на надзорния съвет, на управителния съвет. И ако Иван Искров получи уверение от шефа на банковия надзор на БНБ, че всичко е наред, той няма никакви основания да проявява каквито и да било съмнения. Затова би трябвало да се търси елемент на лични взаимоотношения между ръководството на КТБ и ръководството на банковия надзор на БНБ. Като казвам лични взаимоотношения, говоря за корупционна технология, зафинансови зависимости между банковия надзор на БНБ и ръководството на КТБ!
Ако е имало сигнали от служители на КТБ към банковия надзор на БНБ и тези сигнали са били прикривани от служители на БНБ и не са стигали до гуверньора на банката, това вече е друга тема. В случая не важи поговорката, че “рибата се вмирисва от главата”! Не говоря за Искров конкретно, даже не го познавам този човек, не съм го виждал, говоря за принципа. Ако той е имал основание да се съмнява в достоверността на информацията, която му е поднасяна от неговия банков надзор и не е направил необходимото да установи така ли е или не е така, разбирам. Но ако той не е имал никакви основания и е вярвал на своите подчинени, защо трябва да обвиняваме Искров?
Пак повтарям – трябва да се търсят обвързаности между банковия надзор на БНБ и ръководството на КТБ!
– Според теб възможно ли е “дупката” в КТБ да е толкова голяма – 4 млрд.?! Възможно ли е да изчезнат тези пари?
– Това трябва да се установи – дали са 4 млрд. и къде са тези пари!Те не могат да изчезнат!
Те са вложени някъде, някой е получавал части от тези пари, най-много да са изнесени извън България. Но пътят на парите също може да се проследи.
За мен е абсолютно сигурно, че пари в брой с частен самолет са изнасяни през ВИП-а! Много лесно се изнасят оттам! Но тези пари са влезли в някаква банка, винаги могат да бъдат проследени. Както беше реализирана разработката с помощта на братски специални служби на Христо Бисеров, така може и сега да се установи къде са парите, пак с помощта на тези братски специални служби. Да се обърнат към израелските служби, там не е само МОСАД, там са още 5 такива големи служби. Като казвам големи, имам предвид резултатите от тяхната работа. Те са малки, стегнати, много ефективни служби! Затова са големи! Да се обърнат към тях. Това са хората, за които няма прегради, когато искат да постигнат някаква цел!- В началото на кризата с КТБ ти получи анонимен плик с документи. За какво става дума?
– Споделих с приятели, и в следствието също казах, че допускам, че този т. нар. документ е изготвен и разпространен от служители на КТБ, които по една или друга причина не смеят да излязат с имената си. В него имаше информация относно фирми, получавали тези необезпечени кредити, имаше имена, обозначени само с инициали и отдолу нямаше подпис. Нямаше име на човека, който е изготвил материалът. Начинът, по който аз го получих – оставен на радиатора на парното до входната врата на жилищната кооперация, в която живея, в плик, надписан с моето име, говори също, че нямах 100 процента основание да вярвам в тази информация. И да смятам, че е донос. След време голяма част от информацията беше публикувана от медии и тя по никакъв начин не беше опровергана!
Не знам дали това е същият документ, получен от Вежди Рашидов, като заинтересован с неговите милиони в КТБ. Но Вежди е единственият човек, който излезе с името си и каза, че е загубил милиони. Докато Иван Костов защитаваше банката, късаше си ризата на гърдите, но чак след време се разбра, че има влог в банката около милион, че всеки месец дъщеря му, която била консултант на банката, получавала по 30 хил. лв.!- Защо Цветан Василев седи в Белград и отказва да се върне в България? Как ти ще коментираш поведението му?
– Моето лично мнение е, че поведението на Цветан Василев може да бъде квалифицирано като поведение на гузен човек. Ако той е убеден в своята правота, ако е убеден, че не е извършил нищо нередно, щеше да се появи сам в България. За мен това щеше да е доказателство, че той е абсолютно невинен. Това е едно от обясненията за неговото поведение.
Но то може да се оценява и по друг начин – че той не вярва в българското правосъдие и затова не иска да се прибере в България.
На базата на приятелски отношения с хора, близки до него, аз съм му оказвал във времето някаква помощ, въпреки че не съм му виждал очите. Обръщали са се с молба за информация по една или друга тема. Но останах много неприятно изненадан и разочарован от това, което се тиражира за далаверите му в публичното пространство. Преди това съм го оценявал като коректен човек на базата на оценките за него на тези негови близки, които по стечение на обстоятелствата са и мои приятели. Повярвал съм, че е коректен човек заради хора от неговото обкръжение, на които съм имал доверие.
– Казваш, че си се разстроил от думите на съпругата на Цветан Василев, че покривът им в Швейцария тече… Познаваш ли я?
– И нея не съм я виждал! Сега за пръв път я видях по телевизията, но според хора от близкото обкръжение на Василев, проф. Василева със своите неправилни съвети в известен смисъл е допринесла за част от неприятностите, които има днес той. Какви са били тези съвети – не знам!
А в последно време, когато той е бил във Виена и при него, в хотелския апартамент, в който е бил отседнал, са отивали негови приятели, съпругата му е стояла отпред и като гара-разпределителна е казвала кой да влезе при него и кой да не влезе. Кой да се срещне с Цветан Василев и кой не може да се срещне. Това говори за голямото влияние, което има тя върху него!
Чувал съм, че и бивши, и настоящи политици са го посещавали в кабинета му и действително са получавали финансови средства оттам.
За това публично говори преди месеци и бившият директор на КТБ Любо Весов. Според мен Цветан Василев ще пази докрай тези хора, разчитайки на тяхната помощ,само че дълбоко греши! Тези хора няма да му помогнат!
Всеизвестен факт е, че един от неговите любими журналисти, когото той направи шеф на телевизията си ТВ7, беше Николай Бареков. Всички знаят и каква огромна заплата е получавал той, какви пари е получавал, но…- … Но това не попречи на Бареков, да се извърти, че едва ли не… не го познава!?!
– Всичко е възможно в България, това не е единственият случай, когато някой, хранен от някого, е захапал ръката, която го е хранила! Какви са мотивите на Бареков, не мога да знам, а и не ме интересува, това си е негово право. Имам много такива примери на хора около мен. До 1989 г. се държаха по един начин с мен, а след това – по коренно различен. А когато станах прессекретар на правителството на Виденов, отново започнаха да ми звънят. Тогава вкъщи са звънели хора, които не бях чувал от години… Такова беше поведението на бившия шеф на ВИП-а на аерогара “София” Борис Попов, който преди 1989 г. ми е спал в къщата, след това престана да ме поздравява, а след 1995 г., когато за пръв път ме видя на аерогарата, отново се хвърли да ме целува. Много са подобни хора.Но тези не са хора, това са помияри!
Не говорим за кучета. Помиярите са най-достойните кучета. Уличното куче не е виновно за това, че е на улицата, то не избира своята съдба. Докато тази помиярска категория хора, за които аз говоря, сами определят своето поведение.
– Какво е сходството между ситуацията в КТБ и фалиралите банки по време на правителството на Виденов?
– Сходството е в технологията, по която са били раздавани кредити! Банковата криза тогава беше предизвикана от поведението на собствениците на банките, които раздаваха необезпечени кредити на обвързани с тях фирми, което беше забранено от закона, и тези кредити не бяха възстановявани. В периода 1991-1992 г. бяха лицензирани над 100 частни банки. Всички те бяха създадени с държавни пари, отпускани като кредити. Но, за съжаление, българското законодателство не показа своята съпричастност към установяване и санкциониране на виновниците за банковата криза.
Член 69 от българската Конституция относно имунитета на българския народен представител оневинява евентуалните престъпници в българския парламент. Защо българският народен представител трябва да има имунитет?! Аз нямам обяснение! Беше променен законът, който освобождава от наказателно преследване банкерите, които отпускат необезпечени кредити. Какво да говорим повече!…
В България няма осъден банкер за тази дейност! Докараха Иван Миронов с белезници, бронирана жилетка и каска, да не би някой да го убие! Оказа се, че Миронов е американски гражданин, платил си е за американското гражданство, никой не го е попитал с какви средства и как ги е придобил, влезе в съдебна зала, но беше оневинен! Години преди това – през 1995-та, Иван Миронов лично ми е казвал: “Ако правителството ме остави като шеф на “Балканбанк”, ако правителството не ме смени, аз ще разкажа цялата истина за “Мултигруп”!”. Но естествено, че никой няма да се поддаде на такъв рекет. Иван Миронов беше сменен и той изчезна от България.
Безхаберието на БНБ през периода 1990-1995 г. е отговорно за банковата криза до голяма степен, поради липсата на контрол и съответстващите санкции. Трябваше да се намеси МВФ, за да бъдат закрити банките, които бяха ограбени от своите собственици.
Информацията относно зачеването и развитието на банковата криза се съдържа в доклада на тогавашното вътрешно министерство, подписан от покойния Николай Добрев. Този доклад с решение на правителството беше разсекретен и публикуван в медиите. По чисто политически причини и вътрешно партийни конфликти обвиненията бяха прехвърлени изцяло върху Виденов.
Много ми е интересно дали ДАНС сега ще излезе с подобен документ относно кризата с КТБ! И дали, ако излезе, ще бъде разсекретен и публикуван…- Има ли истина в твърдението, че Виденов е имал сметка от фалита на банките, за да помете тя и Кредитна банка на враждебната за него “Мултигруп”?
– Такова нещо не би си помислил да твърди дори един нелегален емигрант в България! Кредитна банка на Илия Павлов беше окрадена и разграбена от мултаците. Един от живите все още ръководители на “Мултигруп” в продължение на 6 г., видният български професор Димитър Иванов, който днес дава рецепти за това каква трябва да бъде Българската социалистическа партия, с която не само че няма нищо общо, но и като вицепрезидент на “Мултигруп” водеше политика срещу правителството на БСП, може да разкаже много за това кой и как съсипа Кредитна банка! И какви бяха взаимоотношенията между държавната “Балканбанк” на Иван Миронов и Кредитна банка. Банката на Илия получаваше непрекъснато необезпечени кредити от “Балканбанк”…– Какви са очакванията ти относно КТБ и Василев?
– На базата на спомените ми от близкото минало, Василев ще излезе с гордо вдигната глава…Колаж: Иво Ангелов, Свободен човек

Доц. д-р Людмил Вагалински: Саркофагът в Поморие е сред най-интересните находки в последно време, които са се случили въобще в българската археология, пък защо не и в европейската. Жалко е, че няма да остане на мястото си като туристическа атракция

Доц. д-р Людмил Вагалински: Саркофагът в Поморие е сред най-интересните находки в последно време, които са се случили въобще в българската археология, пък защо не и в европейската. Жалко е, че няма да остане на мястото си като туристическа атракция

Доц. д-р Людмил Вагалински е роден през 1958 г. Завършва история с профил археология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Специализира в Берлин и Мюнхен. Защитава докторска дисертация с тема от римска Тракия. От 2010 г. е директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН. – Доц. Вагалински, археологическите проучвания и разкопки в Поморие започнаха значително по-късно във времето за разлика от други черноморски общини. Каква е снимката на археологическите находки и кои са най-значимите към днешна дата? Срещате ли трудности?
– Най-важното е, че строителните работи, които се извършват сега, заради канализацията и водопроводите по проекта за водния цикъл, дават възможност да се бръкне дълбоко под съвременното ниво на Поморие и да получим историческа информация за миналото на този стар град. Това е много добър шанс и за жителите на Поморие, и за българската археология като цяло. На различни места в кварталите „Св. Георги“ и „Север“ излизат старини, стени, предмети и нареждат пъзел, за да се направи след това една времева историческа картина и се обогатят знанията ни за историята на черноморския град. Сред по-интересните неща е, че имаме културни пластове още от V в. преди Христа, после през елинизма… И това са културни пластове, а не отделни находки, което означава, че това място е било обитавано доста интензивно през този период и е много важно като резултат, а и измества доста по-назад във времето началото на историята на едно от селищата в рамките на Античността. Излизат още крепостни стени, хубави сгради, улични настилки, укрепителни, подпорни стени от различно време, архитектурни детайли, украсата също е интересна. Трудно е за археолозите, защото работят в изключително напрегната ситуация – времето е лошо, сроковете са къси. Хората са изнервени – и строители, и жители. На нас, археолозите, също не ни е лесно. Правим всичко възможно да ускорим нещата, защото основното е да бъде завършен проектът за града. -Намерили сте саркофаг, който все още не е отворен. Разкажете ни повече за него, ще остане ли на мястото си като туристическа атракция?
– Саркофагът е част от некропол в северната част на древния град, а в некропола със сигурност има средновековни погребения, вероятно от 10-12 в. Саркофагът е малко по-ранен, предстои да уточним дали е от 7 или 8 век. Изключително интересна находка, защото този период, ако сме прави, но това са предварителни данни – още не сме го отворили с колегите – това е началото на Средновековието. За Византия – тъй наречените тъмни векове, пък и началните векове на Българското царство. Много малко археологическа информация имаме за този период. Саркофагът е запечатан, от горе има надпис – чете се саркофаг на Теофил или, може би, на Теофилакт. Когато за пръв път го видях беше разкрит първия ред. Сега е излязъл втория ред, трябва да видя какво е изписано, но той е в сграда, вероятно гробница, която сама по себе си е много интересен архитектурен комплекс. Жалко е, че саркофагът няма да си остане на мястото и да се превърне в туристическа атракция, а ще бъде преместен в музея. Държа да повторя, че това е една от най-интересните находки в последно време, които са се случили въобще в българската, а защо не и в европейската археология. Изключително редки са находки с надпис от тази епоха, неотваряни. – Имате ли очаквания за още открития, доц. Вагалински, вашите екипи от археолози продължават да работят в Поморие?
– Вероятно ще има още открития. Напрежението е много голямо. И за общинари, и за археолози, но не археолозите са причина за каквото и да е забавяне, правим невъзможното. – Вие имате предварително сключен договор с общината…
– Да, имаме сключен рамков договор с Община Поморие и правим анекси за всеки допълнително излязъл археологически обект.
– В социалните мрежи се появиха снимки с текст, от който прозира тревогата – да не би покрай проекта за водния цикъл да бъде погребана историята на града. Моля ви да кажете, нарушено ли е законодателството? Визирам закона за опазване на културното наследство.
– Законодателството не е нарушено, не бихме го допуснали. Минават комисии от Инспектората към Министерство на културата. Понякога се преценява дали е необходимо да се промени трасето на строителния обект, а самата архитектура бива графично и фото документирана и нанесена на кадастъра. Взетите решения са винаги в полза и на културно-историческото наследство, и на строежа. На места строителите избързват, овладяхме вече техния първоначален напън да не оставят достатъчно време на археолозите. Съществени нарушения няма. Пак повтарям: водният цикъл е огромен шанс за проучване на Поморие и представителна извадка за ситуацията на града в древността и за неговата историческа топография. Прав сте, че Поморие изостава в това отношение и причините са комплексни, най-вече от субективен характер. Разбира се, пречка са и високите нива на водата, която се вдига все повече вследствие на високите строежи, които се правят в Поморие. И това допълнително затруднява проучванията. – Има ли издадени актове и наложени глоби?
– Мисля, че в началото имаше наложен акт на строителите от страна на Инспектората към Министерство на културата, заради прекаленото им избързване спрямо археолозите, но това даде резултат – да се стиковат добре с археолозите. В аквапарка преди новото кръгово кръстовище на Поморие, който се строи сега, също работят екипи на НАИМ към БАН и откриват много интересни римски погребения и зидани гробове. Колегите работят отлично с инвеститора. Всички находки остават в Поморие и ще бъдат експонирани в историческия музей на града.Интервю на Стоян Тончев
zadkulisite.comСнимки: Мария Панова

Мария Дерменджиева: ДС и културно-историческото наследство – история на грабежа

Мария Дерменджиева: ДС и културно-историческото наследство – история на грабежа

„Преди 1989г. грабежът на културно-историческо наследство е държавна политика, а след това става лична политика за присвояване на исторически ценности. Преди кражбата е ставала чрез външното разузнаване на ДС и неговия 14-и отдел, какъвто не е имало в нито една от „братските социалистически страни“. Питам се къде са „придобитите“ по оперативен път от 14 отдел-ПГУ материали, които са предавани през годините на НИМ. В чия частна колекция са попаднали и кой ги е изтъргувал? За мен това е голямата стойност на този сборник, защото позволява да се зададе най-сетне публично и официално този въпрос.“ – Един от последните документални сборници на Комисията по досиетата е свързан с т.нар. културно-историческо разузнаване. Кажете накратко как възниква това направление в Държавна сигурност?
– Формално отдел 14 „Културно-историческо разузнаване“ към Първо главно управление (външното разузнаване) на ДС се създава през 1972 г., но идеята за разузнавателна дейност в сферата на културата и историята датира от по-рано, когато към ПГУ е обособена група за разузнаване в тази сфера. Административен тласък обаче дава Решение 352 на Секретариата на ЦК на БКП от 5 април 1972 г., с което се възлага на Комитета за изкуство и култура (КИК), МВнР, МВР и редица други държавни органи да приемат грижата за издирване, опазване и стопанисване на българските исторически и културни паметници в чужбина за основна партийна и държавна задача. От този момент Людмила Живкова, която вече няколко месеца е заместник-председател на КИК, оглавява и новосъздадената Междуведомствена комисия за издирване, опазване и стопанисване на културните ни паметници зад граница. А от средата на 1975 г. застава и начело на КИК, прекръстен по-късно в Комитет за култура. С други думи, активното включване на Людмила Живкова в политиката съвпада с определянето на тази важна „партийна и държавна“ задача и с формирането на главния й секретен изпълнител – отдела за културно-историческо разузнаване към ДС. Архивът на 14 отдел е напълно запазен. Документите доказват непосредствената връзка между Комитета за култура и 14 отдел на ПГУ, както и ръководната и контролиращата роля, която има Живкова в неговата дейност. Строго секретните доклади, адресирани лично до нея, някои от които са подписани от самия вътрешен министър, са събрани в няколко тома. Съдържат данни за придобитите по линия на културно-историческото разузнаване материали и паметници – както копия, така и оригинали, придружени от експертни оценки за стойността им за българската история и култура.- Затова ли точно този сборник с документи на културно-историческото разузнаване предизвика толкова голям интерес не само сред специалисти и изследователи?
– От гледна точка на по-широката публика това според мен е един от най-интересните сборници на Комисията по досиетата, защото е свързан с историята и културно-историческото наследство на България. Представени са много любопитни документи, които пораждат важни въпроси и изводи. В процеса на разговора ни сигурно ще засегнем някои от тях. Освен това е интересен и фактът, че такъв отдел не съществува в тайните служби на нито една от бившите „братски социалистически страни“. Дори в КГБ нямат културно-историческо разузнаване. Това обаче не означава, че КГБ не е държал под око дейността на 14 отдел на нашата ДС.- Има ли документални следи за този контрол от страна на съветското разузнаване?
– В сборника са публикувани два документа, които свидетелстват за това. Единият е справка, от която става ясно, че КГБ подпомага нашия 14 отдел при изучаването и проверката на отделни лица и обекти, представляващи оперативен интерес. Другият е протокол от съвещание, на което е разгледана работата на 14 отдел в присъствието на трима съветници от представителството на КГБ в София – Савченко, Мордвинцев и Косолапов. Много интересен документ. Савченко накрая пита дали не се застъпва работата на български официални ведомства с работата на този секретен разузнавателен отдел. Отговорено му е, че се стремят да работят там, където не се допускат официалните учреждения. Пита също така дали учените, работещи за отдела, придобиват и политическа информация и дали използват съветската информация. Тези въпроси са показателни и насочват към изискванията за кадровия състав на отдела. Всеки от оперативните работници трябва да е специалист в някоя от следните области: история, археология, езикознание, изкуствознание, архивистика и т.н. Трябва да ползва класически и съвременни езици. Щатните служители най-често работят на подходящи прикрития – в научни институти, Софийския университет, МВнР, в задграничните ни представителства. Същото важи и за агентурата. Някои са вече известни и утвърдени имена в науката, други се подбират още от студентската скамейка и се насочват към допълнителна квалификация в зависимост от нуждите на отдела. Такъв пример е Божидар Димитров, на който ДС плаща частното му обучение по френски, латински и старогръцки език, а после го изпраща в палеографската школа при секретния архив на Ватикана. Но да се върна на въпроса за припокриването на работата им като научни работници с тази за разузнаването. Разбира се, че в голяма степен има припокриване. Противно на всички изисквания на Инструкцията за оперативния отчет, в работните дела на някои агенти има техни „сведения“, подписани с истинските им имена, а не с агентурните им псевдоними. Това означава, че техни официални докладни записки, отчети от командировки или оценки на исторически паметници са възприемани като работа, извършена в качеството им на секретни сътрудници на 14 отдел на ПГУ. Понякога има и дублиране на информацията – едни и същи факти се съобщават от лицето в официални доклади до прикритието, където работи, и в секретни сведения, приети от водещия му офицер. В този смисъл въпросът на генерала от КГБ има резон, защото липсва ясно разграничение между разузнавателната и научната работа. Изключвам разбира се т.нар. агентурно-оперативни мероприятия, при които вече става дума за използване на други методи.- Каква е била главната цел на 14 отдел на ДС?
– Основните две задачи на този отдел са придобиване на ценни материали и документи за българската история и култура, съхранявани в чужбина, и провеждане на активни мероприятия, пропагандиращи културната политика на „Партията и Правителството“ зад граница. Само да отбележа, че „придобиване“ е оперативен термин, означаващ получаването на нещо по секретен път, но всъщност в случая е евфемизъм, за да не се употреби директно думата „кражба“. Документите на отдела за културно-историческо разузнаване доказват, че кражбата на паметници на българската култура (в най-широк смисъл) е държавна политика по време на Живковото управление. Това „придобиване“ се насърчава и утвърждава като един патриотичен и едва ли не законен и справедлив акт. Държавна сигурност „маршрутира“, т.е. изпраща на свои разноски, агенти в различни библиотеки и архиви в чужбина, за да издирят и доставят копия или дори оригинали на извори за историята ни. Но не става дума само за ръкописи, старопечатни книги и документи. По линия на 14 отдел са „придобити“ и редица ценни стари карти, икони, картини, гравюри и други предмети на изкуството. И цялата тази дейност се оправдава – ще цитирам по памет – „с опитите на редица научни и културни институти на капиталистическите страни да ерозират и подриват социалистическата култура и изкуство и да фалшифицират историята ни“. Тук е важно да се каже, че в онзи период на идеологическо противопоставяне всички научни тези са коригирани от „партийните повели“ и учените не могат да имат собствено мнение, различно от наложеното от ЦК на БКП и в по-широк план от КПСС и СССР.- В този контекст има ли данни за промяна на датировки и исторически факти, които не пасват на тяхната трактовка на определени събития?
– Не съм попаднала на такива данни, включително и в документите от електронния вариант на сборника, които са повече от 1000 страници. Но може би в партийните архиви трябва да се търсят такива следи… Споменатият генерал Савченко от КГБ препоръчва да се използва информацията, която имат съветските учени. Но в случая става дума по-скоро за политическата информация, която изпратените в чужбина офицери на прикритие и агенти трябва да набират. Искам да подчертая, че хората, работили за културно-историческото разузнаване, винаги обясняват своето сътрудничество с патриотични подбуди. Този отдел наистина изглежда най-невинен от гледна точка на повлияването му върху човешки съдби – на пръв поглед сякаш го няма слухтенето и обичайните доноси срещу други хора. Но не е точно така, защото част от оперативните работници трябва да правят „наводки“, т.е. да посочват на ДС подходящи за вербовка и изпълнение на оперативни задачи свои колеги, подчинени или студенти. А това съвсем не е безобидно. От друга страна, се занимават и с кражби и проникване в обекти. Всъщност, смешно е да се нарече „проникване“ влизането в една западноевропейска или американска библиотека, в която описите и архивите са достъпни за всички научни работници, дори от социалистическия лагер…- Но сигурно е имало и по-сериозни опити за „проникване“ до културни паметници?
– Разбира се, има и операции, свързани наистина с проникване, в оперативния смисъл на думата. Получава се например информация, че в София гостува американски учен – обект „Майкъл“, който носи със себе си микрофилми на славянски ръкописи, заснети в други държави. Решават да се проведе мероприятие „Г“ в хотелската му стая, т.е. в негово отсъствие оперативни работници да влязат и да преснемат онова, което представлява интерес. Създава се организация „Майкъл“ да бъде поканен на официална вечеря. В ресторанта го наблюдават – да не би да прекали с алкохола и да си тръгне по-рано. През това време „нашите“ хора влизат в стаята му и изпълняват задачата си. Ето така се придобиват културно-исторически паметници…- А какво се случва, след като „се придобие“ един културно-исторически паметник по този начин?
– Ето това е много уместен въпрос. Реализацията на крадените паметници в някои случаи е направо рискована, защото може да предизвика не само международен скандал, но и съдебни дела и сериозни разходи. Съвсем накратко ще обясня каква е практиката. Пристига един „придобит по разузнавателен път“ материал от чужбина. Оперативният работник, който го приема, пише кратка първична оценка и писмо по стандартен образец, което съдържа описание, степен на секретност, лицата, които не бива да имат достъп до материала, предложение за реализация, срок за оценка и срок за реализация, особени препоръки, ако има такива. С това писмо материалът отива при председателя на Междуведомствената комисия (Л. Живкова до смъртта й), оттам при сътрудника в сектор „Културно наследство“ при Главно управление за културни връзки в чужбина. В зависимост от характера и степента на секретност материалът отива след това за оценка или в Експертния съвет към „Културно наследство“, или ако е поверителен – в Националния исторически музей (НИМ). Материалите, които могат веднага да се публикуват, се предават на съответните лица и институции. Засекретените материали остават на съхранение в НИМ, а тяхната оценка се прави от оперативния работник на 14 отдел, който работи там на прикритие. Отчитането на придобитите материали се прави в бюлетин, изготвян периодично от 14 отдел.- Споменахте „срок за реализация“…
– За засекретените материали този срок очевидно не е кратък. Търси се подходящ момент и начин за публичното им оповестяване и пускането им в научно обращение. Васил Гюзелев (агент „Вълчанов“) например предлага Мадридският препис на хрониката на Йоан Скилица да бъде публикуван с участието на испански специалисти –археографи заради липсата на разрешение от страна на Националната библиотека в Мадрид, лошата печатна база у нас и твърде големите разходи. Съдбата на спасените в края на Първата световна война от български войнишки отряди по молба на проф. Богдан Филов движими паметници на културата от манастирите край Охрид, Серес, Драма и Косово до днес не е съвсем ясна. След войната България е трябвало съгласно Ньойския договор да върне тези културно-исторически ценности, но тя отказва да спази тази клауза, или поне я спазва частично. Конкретно за ръкописната сбирка от манастира „Св. Богородица Козиница“ в сборника има два документа. Единият е агентурно сведение на агент „Богдан“ (Божидар Димитров) до „Крум“ (Ал. Фол), в което той предлага архивът на „Козиница“ да бъде издаден съвместно с гръцката секция на Парижкия палеографски институт. Вторият документ е Паметна бележка от началника на 14 отдел от съвещание при М. Миланов в Съвета за духовно развитие при МС, проведено на 20 януари 1988 г. Сред присъстващите са Аксиния Джурова, Дойно Дойнов и Божидар Димитров. Споменава се, че е поръчано от Г. Йорданов да се обсъди състоянието на ръкописната сбирка и да се предложи как тя да бъде използвана. Джурова съобщава, че скоро ше бъде окончателно готово хранилището за настаняване на сбирката в комплекса на проф. Иван Дуйчев в Бояна. Вътрешният министър Д. Стоянов бил дал съгласието си да започнат реставрация и консервация на материалите. Становището на Джурова във връзка с втория въпрос е „да бъде разкрита част от колекцията, като се представи като налични ръкописи от сбирката на покойния проф. Дуйчев, без да се споменава за наличието на поредица.“ Едва ли има нужда от коментар това предложение… След като комисията по досиетата обяви, че Джурова е сътрудничила на Военното разузнаване, в едно твърде лаконично интервю тя заяви, че няма от какво да се срамува, защото е спасила една сбирка ръкописи – очевидно има предвид „Козиница“.- Спасила от какво?
– В случая – предполагам, че от лоши условия на съхранение. В документите е описано в какви ужасяващи условия са съхранявани „придобитите“ културно-исторически паметници – както в 13 стая на 13 етаж в сградата на ПГУ на ул. „Хайдушка поляна“, така и в едно от прикритията на 14 отдел на ул. „Ангел Кънчев“ №4. Това е „грижата“ на БКП по опазване на българските паметници на културата…- Културно-историческото разузнаване не е ли работило и във връзка с т.нар. възродителен процес?
– О, разбира се, че е работило. Всъщност до смъртта на Людмила Живкова и честването на 1300 години България дейността на отдела е подчинена изцяло на нейните амбиции и кръга около нея и може би затова по-малко внимание се отделя на тази тема. От края на 1985г. обаче датира предложението оперативната работа на 14 отдел да се пренасочи към „възродителния процес“ – и забележете – уточнен е и срокът на това пренасочване: до 1990 г. Задачите пак са традиционните – да се издирват и придобиват по оперативен път документи, „свързани и подпомагащи възродителния процес“, документи за потурчването и помохамеданчването на българите, да се провеждат специални мероприятия за противодействие на основните ненаучни схващания за българското културно-историческо развитие по време на Османското владичество, както и да се подбира и вербува подходяща агентура за решаване на тези задачи. Вторият период от съществуването на отдела за културно-историческо разузнаване минава под знака на „възродителния процес“.- Говори се, че този „процес“ е общо дело с КГБ?
– Има основание за такова твърдение. На споменатото съвещание през далечната 1974 г., когато обсъждат дейността на отдела, съветникът от КГБ Мордвинцев казва, че е целесъобразно да се обърне особено внимание по въпроса за българо-мохамеданите и да се издирят документи, доказващи принадлежността им към българската народност. За мен обаче най-лошото през този период е, че ДС впряга млади учени и интелектуалци, от които иска да подпомогнат популяризирането на т.нар. възродителен процес – чрез научни разработки, книги, филми. Един от основните „наводчици“ на културно-историческото разузнаване, работещ на прикритие в Софийския университет, е настоящият декан на Историческия факултет. Същия, когото „демократично“ настроени младежи искаха да номинират за Човек на годината заради някакви смели изказвания по адрес на Бойко Борисов, докато беше премиер. А той се оказа не само човекът, посочвал свои колеги на ДС като подходящи за разработка и вербовка, взимал почти 30 години паралелно заплата от разузнаването и от Алма Матер, но и участник в несполучилата операция „Корона“ на 14 отдел за кражбата на царския архив. През 1986г. дори като оперативен работник поема ръководството на операцията. Много мога още да говоря, защото съм изчела десетки документи, свързани с работата на 14 отдел по време на „възродителния процес“. Друг колега на Митев, разработвал османисти, е печално известният бивш банкер Цветан Начев… Но мисля, че тази тема е предмет на отделен разговор, защото тук вече става дума за човешки съдби.За да приключа обаче темата за „придобитите“ по оперативен път културно-исторически паметници, ще кажа още нещо. През последните години Божидар Димитров започна да прави изложби с непоказвани експонати от секретния фонд на НИМ. На официалния сайт на НИМ пише, че секретният фонд е формиран от паметници на културата, събрани през 1916-1918 г., по време на Първата световна война, от църквите и манастирите на българската автокефална архиепископия. Питам се къде са останалите „придобити“ по оперативен път от 14 отдел-ПГУ материали, които са предавани през годините на НИМ. В чия частна колекция са попаднали и кой ги е изтъргувал?И за илюстрация ще разкажа една история. На 7 януари 1986 г. в НИМ е предадена страхотна колекция марки и филателни материали, събрана в 26 класьора. Била е собственост на българина д-р Антон Калоянов, „придобита“ е от 14 отдел незнайно как след неговата смърт в Западна Германия. Колекцията е оценена на приблизително 1,5 милиона западногермански марки. Справката за извършеното предаване съдържа и една „приписка“ – като в старите ръкописи, на началника на 14 отдел полк. Авджиев, която гласи следното: „На служителите, които ще опишат класьорите, е казано, че ние разполагаме с копие от тях, снето на микрофилм, с оглед да се предотврати присвояване. Такова копие при нас няма.“Излиза, че начинът на съхраняване на „придобитите“ от ДС чрез кражба ценности предпостави следваща кражба.Тоест какво се получава? До едно време кражбата е държавна политика на комунистическа България, извършвана чрез външното разузнаване на ДС, а след това – в демократична България, кражбата става лична политика.За мен това е голямата стойност на този сборник, защото позволява да се зададе най-сетне публично и официално въпросът къде са откраднатите от ДС паметници на културата?
Това казва журналистът Мария Дерменджиева пред Рени Нешкова в интервю за ГЛАСОВЕ. Тя е автор на редица текстове и сборници за дейността на бившите служби на ДС.

1 4 5 6 7 8 9