Категория: Интервюта

Веселина Томова: Когато една медия е наказвана, мачкана, пресирана, съдена, гонена от всички власти, това означава, че правиш истинска журналистика, останалото са лайна!

ДА НИ ВОДЯТ В БЕЛЕНЕ. В „ГЬОЛА“ ДА ИЗГРАДЯТ ЛАГЕР И СЪВЕТНИКЪТ НА ПРЕМИЕРА С ЧЕРЕН КОЖЕН БИЧ ДА РАЗДАВА ПРАВОСЪДИЕ!
На мен главният прокурор не ми пише приветствени писма до медията и Пеевски не ми се хили, като че съм НиЛо, милиони от омаскаряване на когото се сетите нямам, нямам и низостта да лигавя управляващите, да им се гърча като плазмодий и да наричам това „журналистика“.
Неприкрити са вече опитите с всички начини и средства свободата на т.нар. слово у нас да бъде смазана окончателно. Изглежда не им стига, че 99% от медиите в България са под ботуша на Пеевски и Борисов. И никой не смее да гъкне.Г-жо Томова, Яне Янев е завел дело срещу „Афера“. Защо?
-Делото, заведено от лицето Яне Янев срещу сайта, е само едно от делата, които определени олигархично-политически кръгове нароиха срещу мен и сайта „Афера“. Излишно е да обяснявам кой, защо, как и поради какви причини натисна „копчето“ с наивитета, че може да ме пресира, смачка и да ме откаже да си върша работата, така както трябва да я вършат всички журналисти в България. Вместо да се спотайват, злорадстват и да ближат задниците на управляващите. Гражданският иск на лицето Янев, което уважиха и Варненският районен, и Варненският окръжен съд, бе заради това, че „Афера“ е препечатала статус на Мишо Шамара, който пък остро реагира на обида, нанесена му от лицето Яне Янев, което в ефира на Би Ти Ви го нарича „куче“. „Безспорните“ доказателства на съда за претърпените „болки и страдания“ на Яне, осчетоводени от съда на сумата от 4 500 лева, се базираха на свидетелските показания на двама партай-геносета на лицето Яне Янев от партията му, които са в пряка зависимост от него. Толкова.-Защо се мълчи по този казус?
-Казусът е скандален не заради това, че са осъдили мен или „Афера“. Предстои, ако ВКС потвърди решението на Варненския окръжен съд, което пък е копи-пейст на това на Варненския районен съд, да се създаде съдебна практика, според която всяка медия може да бъде осъдена да плаща на някой загорял за кинти претърпял „болки и страдания“, само защото медията е препечатала позиция или коментар на друго лице от социална мрежа. Сега подгъзурните журналя мълчат и хихикат злорадо. Обаче, когато се случи тази „съдебна практика“, ще изпищят „открили Америка“. Неприкрити са вече опитите с всички начини и средства свободата на т.нар. слово у нас да бъде смазана окончателно. Изглежда не им стига, че 99% от медиите в България са под ботуша на Пеевски и Борисов. И никой не смее да гъкне.-Как ще определите журналистиката в България?
-Преди време наричах родната журналистика „четвъртата проститутка“ и не мислех, че може да покори още завидни низини. Оказа се обаче, че е имала неподозирани възможности и от „четвъртата проститутка“ журналистиката у нас се превърна в „долнопробна курва“, без абсолютно никакво извинение. Мръснишките жълти медии, които се къпят в огромни пари от откровен медиен рекет, не се вълнуват от това кой за колко ги е осъдил, защото за тях парите не са от значение. Със същите тези пари се изпълняват поръчки, които буквално подменят дори биографиите на определени „мишени“, посочени от господарите им. Те могат да си позволят всичко, слава богу още не са почнали да убиват в буквалния смисъл, но не изключвам и това да стане „мода“ в България.-Медиите мълчат за реалните проблеми на съдебната система. Защо?
-В такива случаи бон-тон е да се каже дежурното „съдът и съдебната система не се коментират“. Откъде накъде и кой ще ми забрани да ги коментирам? В Диарбекир ли ще ме затворят или в хотел „Берлин“ на Певски на хляб и вода? Що за лицемерно нахалство – да не се коментират решения на съда? Откровено казано от самото стартиране на делото изобщо нямах никакви илюзии, че може да се случи нещо различно. Години наред работата ми е свързана с разследваща журналистика и съм потресаващо наясно с тъмната сянка на т.нар. правосъдна система. Толкова потресаващи са нещата там, че ако ги кажа в прав текст, понеже не съм като някои недялковци, които видели опашката пред КТБ, си теглят предвидливо милионите от там, ще ме смажат от искове същите тия, които отдавна трябва да са с белезници.
На мен главният прокурор не ми пише приветствени писма до медията и Пеевски не ми се хили, като че съм НиЛо, милиони от омаскаряване на когото се сетите нямам, нямам и низостта да лигавя управляващите, да им се гърча като плазмодий и да наричам това „журналистика“. Вълк единак съм. Това нито е за хвалба, нито е преимущество. Тежък кръст е, който си нося сама без да „пискам“, ако трябва да вляза в уличната лексика на Бойко Борисов, например.
По времето на гледането на делото срещу мен на първа инстанция, адвокатът на лицето Яне Янев написа на страницата си във Фейсбук статус с отвратителни квалификации срещу съдийка. В записа, пуснат от Банкя, Бойко Борисов нарича прокурори „манафи“ и води упоителна беседа кой там кого е…е. Нито един прокурор не „претърпя болки и страдания“, чувайки името си по този мерзък начин изречено. Само това може да ти говори какви безгръбначни същества се подвизават в правосъдната ни система. Сега „Афера“ е виновна за това, че Мишо Шамара нарекъл лицето Яне Янев „педал“. Нещо, което можеш да прочетеш под път и над път в социалните мрежи. Очаквам всички съдии единодушно да напишат становище и по новата идея на говорителката на външно министерство, която иска закон за интернет пространството, че е блестяща. И да ни водят в Белене. Там така и АЕЦ няма да има. В „гьола“ да изградят лагер и съветникът на премиера с черен кожен бич да раздава правосъдие.-Какво ще кажете на читателите ни?
-Благодаря за подкрепата на читателите на „Афера“, те са моят камертон. Когато една медия е наказвана, мачкана, пресирана, съдена, гонена от всички власти, това означава, че правиш истинска журналистика, останалото са лайна. Пак без никакви извинения. Благодаря и на всички читатели, които искат да помогнат на „Афера“ финансово. Един например ми написа: „Моля да публикувате сметка, в която читателите на „Афера“ доброволно, подчертавам ДОБРОВОЛНО, ще могат да спомогнат в плащането на неустойките, за да напълнят гърлото на разни ненаситници, дето само земята ще ги нахрани“. Отказах, защото съм убедена, че читателите не трябва да плащат за истината, дори и за наказаната истина. А иначе, брилянтно казано е това: „…да спомогнат, за да напълнят гърлото на разни ненаситници, дето само земята ще ги нахрани“.Интервю за Антон Николов
www.big5.bg

ЦВЕТАН ВАСИЛЕВ: ПЕЕВСКИ МИ ПОИСКА БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПАКЕТИ ОТ АКЦИИ ОТ ТЕЗИ ДРУЖЕСТВА. СЛЕД КАТО ОТКАЗАХ, ПРЕДИЗВИКАХА КРИЗАТА В КТБ

Дупката от четири милиарда лева е измислица. Банката контролираше бизнес за два милиарда евро и него искат онези, които ме преследват. Прокуратурата и държавните институции са употребени за тази цел, казва в скандално интервю за “Гласове” Цветан Василев. И още: Делян Пеевски е само средство, координатор в по-голям сценарий. Иван Искров знаеше какво се готви срещу КТБ. Ако не се вземат мерки, “Виваком” ще стане руска собственост през май. Това не е ли заплаха за националната сигурност? Вестниците на Тошо Тошев, Венелина Гочева, Петьо Блъсков и Тодор Батков дължат 34 милиона, ще ги търси ли правителството от тях? Домусчиев да се занимава с неговите алхимии и да не се прави на предприемач. Сделка с Луврие ще има само, ако се покрият задълженията. Ако исках да открадна тези активи, щях да го направя без никой да разбере. В България класически олигарси няма извън политиците. Всичко за тях, с доказателства и подробности съм разказал пред нотариус. Опълчих се срещу системата и затова ме подгониха. В Белград се води разследване за готвено покушение срещу мен.- Да започнем с актуалния въпрос: На себе си ли продадохте “БТК”, “Дунарит”, мултиплекс операторите и останалите предприятия от тази пакетна сделка?
– А защо ми е да ги продавам на себе си, ако съм ги имал? Подобни нелепи твърдения се разпространяват тенденциозно и единствено с цел да се манипулира общественото мнение и „формално“ да се защитят недемократични законодателни промени, писани на крак.- А ако сте ги имали, с какви пари сте ги придобили, пита тези дни бившият шеф на Сметната палата Валери Димитров?
– Преди всичко трябва да се вземе предвид, че всичките тези активи са придобити чрез SPV – специални компании, които се финансират от банката с цел управление на проекти. Тези инструменти бяха в основата на стратегията, която ние предприехме още в самото начало след закупуването на Корпоративна търговска банка и която следвахме успешно до нейния изкуствено предизвикан фалит.- Какво значи SPV, не разбрах?
– Компании, които са създадени със специална цел да бъдат финансирани за придобиване и преструктуриране на определени активи. При стартирането през 2000 г. ние трябваше да търсим нашата пазарна ниша, за да можем да се конкурираме успешно с другите банки. И я намерихме именно в това направление: придобиване, преструктуриране и продажба на различни индустриални активи и в това отношение натрупахме доста сериозен опит през тези години. Специализирахме се и в експортно, и предекспортно финансиране, и бяхме една от малкото банки, които предлагаха такъв тип услуги. Неслучайно основните дружества от военно-промишления комплекс практически бяха на стопроцентово обслужване в Корпоративна търговска банка.- Това не означава, че те са Ваши…
– Това не означава, че те са мои или на банката. Те са били наши приоритетни клиенти. След като беше организиран този пуч срещу Корпоративна търговска банка, всички нейни активи бяха подложени на изключителен стрес, което намали многократно тяхната цена. Всъщност тези активи, за които сега се вдига толкова шум в България, бяха част от предложението на консорциума за оздравяване и преструктуриране на банката, чието предложение беше осмяно като несериозно писъмце. Всички тези активи бяха предложени да бъдат одържавени срещу преструктурирането на банката. Но това предложение на консорциума беше отхвърлено от правителството и от БНБ.- Тоест това, което се случва сега с Пиер Луврие, Вие сте предложили на държавата през лятото на миналата година. Сега си спомням, че Иван Искров тогава нарече това предложение несериозно.
– Иван Искров е несериозен сам по себе си. Той трябва да си спомни нашия обяд в края на май, когато го предупредих, че срещу банката се готви атака и че той трябва да бъде на мястото си, защото гуверньорът би трябвало да е независим – за това е избран – а не да е податлив на влияния от страна на прокуратурата, МВР, политици и групировки…- Иван Искров е знаел за атаката срещу банката и всичко, което предстои да се случи в КТБ?
– Не само, че знаеше. Искров ме предупреди с думите “Знаеш ли какво правиш?”, а аз му отговорих: “Знам какво мога да направя, но по-важното е какво можеш да направиш ти, за да предотвратиш последствията от тази атака?”. Това се случи на обяд в Централната банка, въпреки че той отрича и твърди, че не се е виждал с мен.- Сега Искров твърди, че в последните четиринадесет години банката е била наред, но не знае как в последната година се е случило така, че се е отворила дупка от 4 млрд. лева.
– Тази дупка е измислица. Беше изфабрикувана с цел формално да имат основания да отнемат лиценза на Корпоративна търговска банка. За стабилността на банката има преки доказателства: проверки от институции, одити, рейтинг на Мудис и най-вече, лично за мен, доверието на международни инвеститори, които придобиха миноритарни дялове в нея.
И сега продължавам да твърдя, че към 20 юни 2014 г., когато Корпоративна търговска банка беше поставена под специален надзор с моето съгласие, тя беше една от най-живите, и ще приведа няколко примера:
Банката контролираше чрез свои SPV-та бизнес, чиято оценка надхвърля два милиарда евро. Точно тези четири милиарда лева, които някои твърдят, че се губят. От истерията през изминалата седмица аз виждам, че някои хора започнаха да говорят това, което повтарям от месеци – че в банката наистина има много активи, които естествено са финансирани от банката, но моята практика винаги е била аз да не извличам дивидент от тях. Целият дивидент от тези активи е отивал в резултата на банката и това могат да го потвърдят както изпълнителните директори, така и основният свидетел на прокуратурата Бисер Лазов.- Да се върнем на четирите милиарда. Никъде не се появи документ или доказателство за липса на тази сума, която май за първи път се завъртя в медиите миналото лято?
– Не. Тези четири милиарда се появиха малко по-късно, когато трябваше да бъдат отказани инвеститорите. Първоначалното мнение на Централната банка, изразено от Димитър Костов, беше, че банката ни се нуждае от милиард и половина лева. Ние предложихме два милиарда срещу активи, а формата можеше да бъде най-различна: временно финансиране, придобиване от държавата с правото на обратно откупуване и прочие, стига да имаше някой с държавническо мислене. Ама за какво държавническо мислене да говорим, след като аз през май и юни се срещнах с тримата лидери на трите водещи политически сили, веднага след като бях заплашен в прав текст, че ако не прехвърля дялове от определени компании, ще атакуват банката, и всички избягаха от отговорността. Аз ги предупредих и тримата…
– Които управляваха тогава….
– Не само, които управляваха. Третият е сегашният премиер Бойко Борисов. С него имах среща на 6 юни 2014 г. и го предупредих, че нещата могат да станат катастрофални. Не толкова за мен и за банката, колкото за държавата.- Какво Ви отговори той?
– Първо не искам да ви казвам по какъв “криминален” начин се добрах до него. Той се страхуваше да се срещне с мен, защото бях следен абсолютно незаконно. Без повдигнато обвинение, без нищо. Абсолютно незаконно бях следен от всички органи и от всички спецслужби. Засега няма да кажа какво си говорихме.
– Нека да припомним, обаче, и как се стигна до тази криза в КТБ, защото преди нея имаше организирана кампания за изтегляне на пари от банката. Ваш колега ми припомни, че барети бяха снимани пред офис на банката и показани по телевизията. Без обаче да се казва, че те не са влизали вътре и не са претърсвали офиса, а само са позирали пред името КТБ, за да се създаде впечатлението за акция.
– Нека започнем от малко по-рано. За да ме изключат от играта, стартираха с обвинение, че аз съм поръчал убийството на Делян Пеевски. Целта беше или да бъда вътре, зад решетките – ефектът щеше да бъде същият, или да бъда принуден да остана навън, за да могат по-лесно да атакуват и унищожат банката. В крайна сметка те постигнаха целите си.
– Тоест до проблемите в банката се стигна, след като започна тази масирана акция и хората, както и различни държавни и частни фирми започнаха да си изтеглят парите от нея.
– Кажете има ли по света банка, която да издържи, след като за една седмица изтеглят 20% от активите й в брой. Над милиард бяха изтеглени, а по техни оценки в банката останаха още около 500 милиона. Въпреки тези милиард и половина те обявиха, че банката не е ликвидна, че не може да й бъде оказана държавна помощ. Заради тази неадекватна и безотговорна реакция, България ще има проблеми в Европейската комисия. Защото аз сезирах ЕК, както и Европейския банков орган за двоен стандарт на политиката и неоторизирана държавна помощ към трети банки. А неоторизираната държавна помощ в полза на конкуренцията я виждам и чрез атаката срещу КТБ и изтеглянето на средства в полза на трети банки. Това беше чисто политическа атака.
Запомнете 13 юни. Тринайсети юни е възлова дата. Тогава те ме обвиниха, че аз съм поръчал убийството на Делян Пеевски! Давате ли си сметка как звучи това – председател на надзорен съвет на четвъртата по големина банка в страната е поръчител на убийството на действащ депутат! Разбирате ли как това се отразява на всички клиенти на банката? Какво могат да си помислят те? И въпреки всичко тези клиенти не се поддадоха веднага. Не мога да ви опиша какво последва. Имам доказателства за мачкане и притискане на клиенти, включително и заплахи. На някои им е обяснявано, че ако не си изтеглят парите от банката, ще пострадат.
– Тук ще припомня, че във втората половина на юни се създаде истерия около ПИБ. От банката за един ден бяха изтеглени 800 милиона, но въпреки това държавата й помогна с един милиард и петстотин милиона, което е проява на двоен стандарт.
– При това в ПИБ кризата започна отдолу – от вложителите, които започнаха да разпространяват слухове помежду си, докато при нас кризата бе институционализирана отгоре, а на вложителите бе внушавано и някои от тях притискани да изтеглят парите си от банката. Нашите вложители не искаха да повярват, че банката с най-много индустрия може да бъде съборена, и то по такъв брутален и криминален начин от самата държава. За да ви докажа, че всичко е било подготвено и определени хора са били предупредени какво се очаква, ще ви кажа един малък факт. Седмица преди началото на кризата от банката си е изтеглила парите Венелина Гочева…
– Каква сума?
– Около сто и петдесет хиляди евро. Изтеглили са си парите и още хора, които днес се крият, че са собственици на вестниците “24 часа” и “Труд”.
– Това са хората около Делян Пеевски…
– Също и Недялко Недялков от “ПИК”, който уж усещал всичко и го направил по интуиция. Има и други, но искам да кажа, че всичко беше организирано. Изкуствено беше създадена паника, а служители на определени фирми са били строявани да създават паника пред клонове на банката с искане да си изтеглят между петдесет и сто лева! По-голямата част от тях са били служители на известен холдинг в София…
– “Булгартабак”?
– Например.
– Да се върнем на поведението на държавата, която не пожела да реагира. Казахте, че сте й предлагали различни варианти.
– Два пъти предложих това, което се случи днес с частните купувачи. Единият път беше през лятото, когато все още се работеше върху преструктуриране и имаше конкретен план. За това беше нает “Епик”, за да може да координира цялостната работа по създаването на консорциума. Аз в моята изолация не бях в състояние и за това те бяха наети не като фонд, който ще предоставя средствата, а като фонд, който ще разработи и въведе правилата на играта за този консорциум. Въпреки че не бях тук, вярвайте ми – основната част мина през мен. Аз съм изследвал позиция по позиция, за да мога да им покажа, че в банката има достатъчно субстанция. Тогава нямаше да има пострадал нито един вложител, нито един бизнес.
– Вие нямате вина за тази криза, а заради действията или бездействията на държавата, така ли?
– Аз твърдя, че интересите на кръга, който ме атакува, бяха обслужени от всички. От прокуратура и следствие, през специални служби до Централна банка и тогавашното правителство. Всички са в кюпа.
– Каква беше целта? Да вземат активите?
– Ами тя сега си пролича. Този неистов вой сега ги издава. Давате ли си сметка на какъв натиск е подложен сега Гриша Ганчев с “Петрол”, само защото не успяха да го добият? Освен това нека не забравяме, че през май месец миналата година аз подадох сигнал в прокуратурата срещу Делян Пеевски. Сигналът беше за изнудване. Прокуратурата го отхвърли като е разпитала, забележете, кои свидетели: основният свидетел срещу мен Бисер Лазов и основният манипулатор на всички правни разработки срещу мен и срещу банката – Александър Ангелов. Те са отказали да говорят, въпреки че на едно друго място Бисер Лазов е дал показания, че е присъствал на разговор, в който Александър Ангелов ме е изнудвал от името на Делян Пеевски.
– Какво ви поиска Пеевски?
– Поиска ми безвъзмездно прехвърляне на пакети от акции от почти всички тези дружества, за които говорихме преди малко
– Безвъзмездно!
– Безвъзмездно.
– Кога стана това?
– През април миналата година. След като отказах, се случи всичко, за което ви разказах досега.
– Излиза, че Пеевски е изкомандорил цялата държава.
– Ако не се срамува Главният прокурор от това нещо, явно го е изкомандорил. Или поне го е подвел. Обаче когато тръгваш на такава акция, ти трябва добре да си проверил нещата и да предвидиш какви биха били последствията от това. Хубаво, ще ме осъдят, ще ме вкарат в затвора за двадесет години… Какво печели държавата от това? И защо е всичко това?! Човек като е паднал, всеки има желанието да го ритне и да се изхрачи върху него… Видях и го усетих върху себе си. Всичките тези, които днес го правят, стояха и чакаха със седмици пред кабинета ми, за да се срещнат с мен.
А по отношение на Пеевски—той, както съм казвал и преди, е само средство, координатор в по-голям сценарий.
– Сега да поговорим върху настоящата сделка? В какво се състои тя?
– Групата от дружества, които се продават, имат определен обем от дългове към КТБ. Условието да има сделка, което поставих на г-н Луврие, е да погаси дълговете на тези дружества към банката. Това е много важно да се знае и искам да акцентираме силно върху него. Аз ще бъда първият, който ще развали сделката, ако той не направи това. Връщането на дълговете е
conditio sine qua non
, без което няма сделка.
– Искате да кажете, че сделка няма да има, без да е започнало погасяването на задълженията?
– Точно така. И още нещо много важно по повод подозренията към мен. Ако исках да открадна тези активи, можех да го направя сто пъти досега без никой да разбере. 43% от тях бяха свободни от всякакви тежести и аз можех да ги заложа срещу някакви пари, можех да ги прехвърля без никой да разбере какво съм направил. Нищо такова обаче не ми е минавало през ума. До 6 ноември миналата година аз работех по спасяването на банката. Отдадох се изцяло, срещнах се с инвеститори от целия свят, но това нещо в България никой не го разбра. За сметка на това онези, които ме атакуваха и които ме унижиха, ми идваха с нестандартни предложения от рода на това да ме върнат с линейка в България, да ме настанят в МВР болница, да изчакаме шума да отмине, а след като им целуна ръцете, да ме “спасят”. Щели само условно да ме осъдят… Аз обаче намерих сили да се изправя срещу тях с цената на огромен риск, който осъзнавам. Не осъзнах само колко безотговорни могат да бъдат прокуратурата и държавните институции.
– Вашата изненада ме удивлява. Не ги ли знаете, все пак от 20 години сте част от това? Да не говоря, че почти всеки средностатистически българин знае, че няма държава.
– За съжаление и аз съм бил част от статуквото. И аз имам определена вина….
– И “принос”…
– Да, “принос” в кавички, но през последните години – от 2013 г. разбрах, че съм се заблуждавал дълбоко.
– За какво сте се заблуждавали?
– За човешките добродетели, за човешките ценности.
– Самоласкаете се и сантименталничите в момента. Един банкер от Вашето ниво би трябвало да е доста проницателен и да знае за рисковете, които може да му донесе едно или друго поведение.
– Да, разбира се. Осъзнавал съм рисковете, но съм осъзнавал и своята сила.
– А каква е силата Ви?
– Как каква е силата ми?! На първо място силата ми е в това, че съм коректен и честен. Не съм откраднал и една стотинка от тази държава. Понеже искат сега да пускат компании, за да проследят откраднатите пари, им пожелавам успех. Имам и предложение към тях – при положение, че някъде намерят пари, които са „изтекли“ от Корпоративна търговска банка и не са декларирани, да ми начислят 2% фидуциарна такса, а останалите да си ги вземат…
– Да повторим в случай, че не е станало ясно: каква е идеята за сделката с Пиер Луврие?
– Да се спасят компаниите. Аз не знам защо никой досега не разбра, че огромният риск за “Виваком” не идва от мен, а идва по линия на руската банка ВТБ. Първо ВТБ в момента държи 33% от пакета, който не е неин. Той е платен от компания, която дължи пари на Корпоративна търговска банка. В момента г-н Луврие е мажоритарен собственик на тази компания. Второ, през май има падеж на мостов заем от 150 милиона евро и ако никой не намери начин да го рефинансира или да се споразумее с ВТБ, а ВТБ отказаха комуникация с мен
,
тогава “Виваком” би станала 77% руска държавна собственост. Е, къде е заплахата за националната сигурност, питам аз. А това предстои и неминуемо ще се случи, ако не се реагира адекватно.
Когато видях, че нямам сили да се оправя сам, потърсих няколко възможности. Говорих и с една американска група, но всички трябваше да направят две неща: да осигурят един минимален ресурс, за да се разплатят с банката, и да решат въпроса с ВТБ. И това е моето условие, което е поставено на г-н Луврие и неговата компания. Не търсете огромни пари в компанията на г-н Луврие! Никой не е длъжен да ги има тези огромни пари. Сигурно г-н Луврие има идеи за стратегически инвеститори във “Виваком”. За мен той не е стратегически инвеститор, защото той влиза в условията на така наречения дистрес асет или обезценен актив. И това е повод да попитам публично: кой ще плаща разликата между реалната стойност на този актив, който банката е контролирала към момента на атаката срещу нея, и сегашната му стойност. Ще Ви кажа още нещо, което едва ли някой ще оспори: към май месец 2014 г. стойността на пакета, който банката контролираше, беше близо петстотин милиона евро. Банката е финансирала този актив от 77%. За 150 милиона евро! 350 милиона евро трябваше да влязат като печалби вътре в структурите, респективно в банката. Моето условие към г-н Луврие е да плати минимум 200 милиона евро към банката. И това се знае, нека го проверят. Питам кой ще плати тези 300 милиона евро? Прокуратурата, Иван Искров, Пламен Орешарски? Аз ще съдя държавата. Те трябва да го знаят. Защото моята загуба не е от “Виваком”. Моята загуба е от това, че са обезсилени моите акции в банката.
– И загубите, обезценяването на активи, за които говорихте току-що, са само за “Виваком”…
– Аз мога да ви кажа и колко е обезценката на НУРТС. 100 милиона евро. Кой ще ги покрие? Загубата от “Петрол” знаете ли колко е? Банката контролираше 97%. Цената на борсата на “Петрол” беше около 3 лева и 30 стотинки преди атаката срещу КТБ. В момента е 1 лев – лев и двайсет. С 2 лева по-малко. Два лева на сто и пет милиона акции са двеста и десет милиона лева. Знаете ли колко е загубата на банката от падането на акциите на “Булгартабак”, след като наместниците на гуверньора Иван Искров, говоря за квесторите, не отидоха на събранието, което ние бяхме предизвикали, за да спрем мажоритарния собственик – ясно е кой стои зад мажоритарния собственик на “Булгартабак” – да не се разпорежда и да не източва Булгартабак. Опитахме се да запазим стойността на миноритарния пакет.
Банката има около 500 000 акции. От 100 лева сега цената е 40 лева. 500 000 акции по 60 лева са загуба от 30 милиона лева. И това ли е за моя сметка? И такива мога да изреждам с часове. Аз твърдя, че към момента на затваряне на банката, активите, които пряко или косвено ги свързват с мен, са надвишавали 2 милиарда евро. Ето откъде се взе “дупката” от 4 милиарда лева, които някои много пожелаха. Нека повторя – тръгнахме от милиард и половина при Димитър Костов, чието изявление вече споменах, за да стигнем до четири милиарда в момента, в който трябваше да се приема офертата на консорциума. Мислите ли, че е случайно?
Методиката на одита на банката не се прилага никъде в Европейския съюз. Тя беше специално приложена за Корпоративна търговска банка. Аз твърдя, че нито една банка в България не може да издържи на нея. Плюс това има още един момент. Едни са условията при обслужването на кредитите при работеща банка, други при неработеща. Знаете ли колко инвестиционни проекти бяха спряни? Сега всичките са провизирани между 90 и 100 %. Инвестиционният проект няма как да има доходи. Лихвите са заложени в крайния размер на кредита до пуска в експлоатация на проекта. Сега всичко това е лош кредит, а целта в крайна сметка е ясна. Те още не са намерили само подхода как ще разфасоват ще продават на парче. Но аз знам, че в момента има посредници от двата основни клана, които работят по ликвидацията на банката, които предлагат предприятията. Знаете ли на колко места се предлага “Дунарит”, на колко места се предлага “Виваком”, на колко места се предлагат стъкларските фабрики…
– За единия клан се сещам. Той е на Пеевски. Кой е другият?
– Още малко ще замълча по този въпрос. Отново става въпрос за политико-икономически кръг. Но да се върна на сделката с Луврие. Ще бъдат разплащани задължения на фирми към банката. А как държавата ще процедира с тези пари, които ще получава по сметки на Корпоративна търговска банка, това вече си е неин проблем.
– Когато избухна скандала с КТБ, мнозина хора си казаха: то беше ясно, че тази банка е пирамида, щом предлага нереално високи лихви по депозитите.
– Не бяха нереални и ще ви обясня защо. Ние правехме постоянен анализ на нашия лихвен спред и винаги сме се движили малко под средния лихвен спред за банковата система, което беше за сметка на много по-ниските административно-управленски разходи, които правехме в сравнение с другите.
– Може ли по-разбираемо да го обясните?
– Нашите административно-управленски разходи бяха по-ниски с около два процента от тези за банковата система. Крайният разход за банката се формира от платената лихва плюс разходите за заплати на персонала и издръжката на централата и клоновете. Със 600 човека ние управлявахме близо 8 милиарда лева активи. С близо 4 хиляди души една ДСК например управлява 11 милиарда. Ами направете сметка. Аз многократно съм го казвал, но никой не иска да го разбере и да го възприеме това нещо, че тези банки с тромави клонови структури прехвърлят собствената си неефективност върху вложителите си. Освен това сега няма да влизам в детайли. За разлика от голяма част от моите колеги, които се изредиха да ме плюят и да ме обсъждат, а преди година мечтаеха да седнат на обяд с мен, за да разговаряме за нещата от пазара, аз няма да ги обиждам. Нито ще ги изреждам поименно, но ще кажа едно – ние сме били открити и честни с нашите вложители. Ние сме показвали всичко, което им плащаме, на табло и на тарифа. Знаете ли колко практики на скрити договорки с депозанти имат другите банки? Официално тарифата е една, но договорката след това за конкретния депозант е съвсем различна.
– Вие нямахте ли такава практика? Това беше част от атаката срещу вас – че някои хора са се уреждали на едни по-добри условия.
– Всички депозанти са ползвали няколкото продукта, които ние предлагахме. И те са предлагани такива, каквито са били съобразно тарифата, която е била разработена.
– В предварителния ни разговор, когато Ви попитах за високите лихвени проценти, Вие ми дадохте за отрицателен пример сделката на Милен Велчев за външния дълг на България. Можете ли да кажете нещо в тази посока за държавния дълг?
– Аз мисля, че Велчев трябва да каже повече по този въпрос. Сделката за външния дълг е „перфектна“, от гледна точка на частния интерес, но не и от държавния, защото Велчев направи две престъпления спрямо държавата. Първото престъпление беше, че няколко инсайдъра, инвестиционни банки, знаеха за емисията на новия дълг и изкупиха съществуващия с дискаунт между 25 и 15 процента. Това е първото престъпление.
– Това е вътрешна информация, която е излязла…
– Естествено. Погледнете коя е била най-активната инвестиционна банка…
– “Мерил линч”…
– Ами естествено. И, на второ място, Велчев фиксира лихвата при ясни тенденции за падане на лихвата в дългосрочен план. Но той я фиксира. По принцип лихвата е флотан, т.е тя е плаваща, като се формира от базис, който е юрибор или либор, плюс някаква надбавка. Но само погледнете последния дълг, който емитира Горанов. Той е, грубо казано, ако вярвам на това, което се пише, около 3 процента и малко заедно с всички такси, които те не анонсират, разбира се, защото сигурно не са много удобни, срещу 8 процента и половина. А при това имаше и по-ниски лихви в определен период от време. Говоря преди кризата от 2008 година. Давате ли си сметка, че някъде около 6-7 процента е бил спредът в минус за българската държава, който тя е плащала всяка година?
– … години. Това беше още преди 12 години…
– Ами 7 процента на 4 милиарда ги сметнете. Шест да са. Да са между 200 и 300 млн. евро/долара, които бюджетът е харчел повече само за лихви на година, съпоставено с пазарните лихви. Толкова му е бил хоризонтът на мислене на Велчев.
– Една от атаките срещу вас е, че тези предприятия, които сега са в тази сделка, са част от националната сигурност. Как ще отговорите на това? И че “Виваком”, да кажем, е част от националната сигурност.
– Ами, че тя банката беше част от националната сигурност, а пък те я разсипаха. Тогава за какво да говорим?! Аз съм се легитимирал. Ако погледнете в споразумението на акционерите, моята еднолична фирма “Бромак” е акционер. Такова беше и разрешението на Европейската комисия по конкуренция.
– Тоест Вие въобще не се криете зад никакви други…
– Аз не съм се крил нито за момент от това. Сделката си е финансирана, “Бромак” е задлъжняла към определени фирми. Това е факт. Но аз не смятам, че съм извършил престъпление.
– Вие споменахте, че ще съдите тези, които направиха всичко това, но…
– Аз мога да съдя българската държава, не мога да съдя, за жалост, персонално организаторите и изпълнителите на бруталната атака срещу КТБ. Цената ще я плати България.
– Това исках да попитам. Това са и много хора, които са пострадали в банката – депозитантни, фирми, които сигурно също ще заведат дела. Има ли някакво изчисление какви пари ще плаща държавата за своето бездействие около тази банка?
– Какви пари ще плаща държавата ще са тези, които съдът отсъди. Но аз мога да кажа какви са щетите. А щетите наистина са в милиарди.
– Над 10 милиарда нанесени вреди за икономиката…
– Да. Аз ви казах: 300 млн. евро е само загубата от “Виваком”. Плюс 100 млн. евро е загубата от “Нуртс”. Плюс още близо 120 млн. евро е загубата от “Петрол”. А пропуснатите ползи с лихвите, които българската държава ще бъде осъдена да плаща? Кой ще ги поеме тези загуби?
– Казахте, че можете да осъдите държавата. Защо?
– Задължително. Те трябва да са убедени, че аз ще го направя. Защото, първо, това ще бъде моята морална компенсация след всичките унижения, на които аз, както и моето семейство, бяхме подложени, разбира се. И, второ, това е единственият начин да компенсирам тези, които си загубиха парите в резултат на неадекватната политика на държавата и на политиците.
– Тоест вие няма да искате парите за себе си. Освен дълговете, българската държава ще плаща и разноските по тези дела занапред…
– Надявам се. Друг е въпросът, че в зависимост от развитието на тези дела, аз ще формирам фонд за компенсация на тези, които са си загубили парите в банката, но няма да компенсирам държавата. Ще компенсирам само тези, които са загубили пари в банката. Не ги искам парите за себе си. Не че имам много пари, но не искам. Аз ще съдя държавата най-напред за това, че ми урони престижа. За това, че тя показа, че погазва европейските стандарти. Говоря абстрактно за държавата, а визирам конкретни органи и институции, разбира се. За това, че тази държава легна на приказките на един-двама човека в нея. Те и досега тези легенди се разнасят от един-двама човека в тази държава. И всичко като по заповед, като по команда, тръгнаха да изпълняват прищевки. Просто защото на някого не му се удовлетворили исканията и изискванията. Това не смятам, че може да се случи дори и в Бурунди.
– Има обаче такава гледна точка на политиците: ние го направихме банкер, ние ще му вземем и банката. Как станахте номер едно? И какво ще отговорите на атаките, че направихте големия си бизнес с държавни пари?
– Аз не виждам едно основание да бъда обвиняван за това, че банката е работила с държавни фирми. Това престъпление ли е? Частна банка. Нима е много нормално чужди банки да работят с пари на държавата?
Идете в Италия и погледнете колко от държавните фирми и бюджета работят с чужди банки. Дали има едно евро в чужди банки, не италиански? Идете в Германия. Значи нашето чуждопоклонничество веднъж завинаги трябва да свърши. Ние от едната крайност – руската, отидохме в другата крайност – европейско-американската. И си мислим, че някой ще ни е по-мил и драг. Няма. Ние трябва най-напред да започнем да отстояваме собствените си интереси.
С държавните фирми, първо, ние сме работили при конкурентни условия, т.е. давали сме най-добри условия. Спомняте си, че атаките срещу банката започнаха през 2009-2010 г. с всички процедури в Брюксел по повод на уж неоторизирана държавна помощ. След щателна проверка Европейската комисия заключи, че няма държавна помощ в КТБ.
Всъщност за мен атаката срещу банката е планирана още през 2009-2010 г. Много хора не можаха тогава да понесат, че точно в периода на кризата банката започна да става все по-успешна и да завоюва нови и нови територии и за това умишлено и целенсасочено работеха за нейното очерняне.
Това беше истината. Просто през кризата аз следвах една древнокитайска мъдрост: когато задухаха бурните ветрове, аз не започнах да градя стени, а започнах да правя вятърни мелници, за да използвам силата на вятъра, силата на бурята. Ние тогава тръгнахме по-смело. Тогава аз успях да продам 30 процента дял на Оман. Сега като ме питат откъде са ми парите, ами, че тя тази сделка беше за над 90 млн. евро и тя официално е сделка на Софийската фондова борса.
– Да, но някои хора казват, че това е измислен фонд, че той не съществува и това са легенди.
– Ами, след като е измислен фонд, защо дойде главният изпълнителен директор на фонда по време на кризата през лятото? Абдул Салам ал Муршиди дойде. Смятате ли, че Абдул Салам ал Муршиди щеше да седи в Наздорния съвет на банката, бидейки председател на държавен фонд на суверенна държава? То и на американския посланик му беше втълпено, че това били някакви пари на Доган или не знам на кого си. И те ще седят тези хора в Надзорния съвет на банката, за да правят алиби на Доган или на Цветан?
– Това звучи наистина нелепо.
– Те всички техни са нелепости. Но, да продължа. Първо, банката е предоставяла най-добри условия в конкурентна среда. На второ място, и ще ви дам един пример: преди да стане кризата през 2008 г., един велик банкер с химическо образование беше ходил да обяснява на тогавашния министър на траспорта Мутафчиев, че не бива да държи парите си в български банки, защото те не знам какви си били, били пирамиди. Защото тогава бяха направени конкурси и бяха спечелени от няколко български банки, в това число и Корпоративна търговска банка. Лихвите бяха между 4,5 и 5,5 процента и това той наричаше пирамида. Като стана кризата и майката – банка в Милано започна да страда, същият този вездесъщ технолог химик беше отишъл при същия този министър да му обяснява, че неговата банка е готова да плаща 8,5 процента, само и само да си налее ликвидност. Така че нека да говорим за нещата с истинските им имена.
Корпоративна търговска банка не е взела нищо даром от държавата. Какво значи е вземала? Плащала е най-конкурентните лихви и си е върнала парите. Колко пари останаха в Корпоративна банка след затварянето й?
– Това щях да ви питам. Между другото преди кризата колко пари от държавни предприятия имаше в банката?
– Ние ги изчислявахме между 3-4 процента от общия обем. Колко точно са останали сега, аз не съм ги следил всеки ден, но понеже съм знаел, че това е в някаква степен политически риск, затова съм предпочитал да намаляваме до крайност дела на този тип средства. Не смятам, че е престъпление, че са работили с Корпоративна търговска банка, защото ще кажа, че Корпоративна търговска банка беше основният кредитор на фирмите от енергетиката. Необезпечено финансиране на НЕК, необезпечено финансиране на “Булгаргаз”, на мини “Марица”, на ТЕЦ “Марица”, финансиране на почти всички доставчици на ТЕЦ “Марица”, на мини “Марица”, на “Козлодуй”, финансиране, което означава поемане на риск на държавните фирми. Включително и облигация на БДЖ.
Мен политиците не са ме “направили”. От мен политиците са се възползвали. Никой не ме е „създал“. Но всички започнаха да се възползват и особено арогантно в последните пет години.
– Когато с двама колеги (Кристина Патрашкова и Недялко Недялков, който сега е на друга позиция, спрямо Пеевски – бел. авт.) атакувахме Делян Пеевски и неговата медийна империя, си давахме сметка, че няма пазарна логика, по която медиите да функционират. Схемата за мен тогава беше ясна така: вие им наливате непрекъснато пари, които вземате от държавата, и той с тези пари издържа медиите. Така ли беше?
– Значи аз не съм вземал пари от държавата, за да му ги наливам на него, защото банката ако е кредитирала някаква фирма, фирмата си е носела отговорност към банката, а пък банката е носела отговорнст към държавните фирми, чиито пари са били депозирани в банката.
Нито един лев държавен не е обозначен с някакъв знак, за да се знае. Парите на банката са пари на банката. Друг е въпросът, че банката ги дължи на своите кредитори, т.е. депозанти и клиенти. Това е истината.
А останалото, моите отношения с г-н Пеевски, очевидно не са били добре уредени. Факт е, че сега маса фирми, които са номиналните собственици на вестниците му, дължат пари косвено на банката през други длъжници на банката. Заведени са искове срещу тях.
Къде е прокуратурата всъщност? След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева и на Петьо Блъсков? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков? Да ги изреждам ли?- Те всички дължат пари?
– Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт.
– Колко пари горе-долу дължат тези хора?
– Официално 34 милиона. Това е сериозна сума, която те трябваше да издължават по определен начин, но те не я издължиха.
– Имало е писания и аз съм чувал от източници от службите, че вие сте агент на ДАНС. Работил ли сте със службите?
– Очевидно е „факт“, че службите са ме “разработили”.
– Това не е пряк отговор.
– Всеки ден научавам нови неща за себе си, които не съм знаел. Доколко съм агент на ДАНС, не си спомням, но преди повече от три месеца поисках официално писмено от ДАНС да ме уведоми дали съществувам по списъците някъде, защото аз не съм добре запознат с тяхната технология, опазил ме Господ. До ден-днешен нямам отговор. И ги призовавам тук, чрез това интервю, да излязат най-сетне, но да излязат официално.
След това ще призова и КГБ, защото бях обвинен, че по време на моето следване в Полша съм бил вербуван от КГБ. Ще отправя настоятелно молба, искане към КГБ да обявят дали съм по техните списъци.
– Впрочем аз се изненадах от това, което разказахте за “Виваком” и ВТБ. Мислех, че вие и руснаците работите заедно по тези сделки.
– И аз мислех така – че с ВТБ работим партньорски. Но моето разочарование от тях е пълно и то най-вече е свързано с абсолютно пасивната им позиция по отношение на банката. Аз очаквах от тях да се намесят. След като не се намесиха при атаката срещу банката, поне да се намесят при преструктурирането на банката, защото, в крайна сметка, и те загубиха пари. Очевидно обаче техните представители в България определено са заели друга позиция, в резултат на което сега виждате, че случаят с банката не остана изолиран. Сега вече проличават техните истински апетити по отношение на “Виваком”. И то след като при сделката поставиха изрично условие, че не искат да носят риск от акционерно участие в компанията.
– В едно интервю бяхте казал, че всичко, което знаете, не само за банката, но за българския политически елит, за икономическия живот, сте разказал пред съдия и сте затворили в сейф, в случай че нещо се случи. Много ми е интересно какво очаквахте да ви се случи и при какви условия това ще се отвори и кога всъщност ние ще разберем цялата истина?
– Това ще се отвори в случай на моята смърт!
– Така е записано във вашите показания?
– Да. Има и не са в сейф, който е под мой контрол, а са при нотариус. И то не при един, а при двама нотариуси от различни държави.
– Какво съдържат тези разкази?
– Много нелицеприятни неща за целия политически елит.
– Не е ли редно да ги кажете? Аз не искам вие да умирате, но искам да зная истината за този елит, въпреки че подозирам в голяма степен.
– Аз мисля, че няма среден българин, който да не знае истината за този елит. Погледнете форумите и ще разберете. Само че при мен са и конкретни доказателства извън общото познание колко му е умственият багаж на единия, колко е на другия, кой къде и как кадрува.
– Но не рискувате ли така да ви упрекнат в съучастничество, че вие знаете за престъпления, но ги укривате?
– Аз моето наказание си го понесох.
– А за какво бяхте наказан?
– За това, че се опълчих на практика срещу система, градена с десетилетия.
– Как стана това? Вие бяхте част от тази система. Вие я олицетворявахте.
– Предполагам, че това е било желанието на тези хора – аз да я олицетворявам. Истината е, че политиците паразитираха върху мен, а не обратното. Аз не съм паразитирал върху политиците.
– Тези дни Кирил Домусчиев каза, че вие не сте членували в КРИБ, защото сте бил олигарх.
– Ще си позволя да кажа само това за г-н Домусчиев: нека се занимава със своите алхимии и да не играе ролята на голям предприемач, защото той много добре знае колко пъти съм го спасявал и колко пъти „съм бил най-добрият“. Нека да се сети. Но изглежда му е много къса паметта.
– Тези отношения са ми много интересни, т.е. вие един на друг си помагате и след това изведнъж нещо става и буквално ви захапват…
– Кои сме “ние”? Ние, олигарсите?
– Да…
– Вижте, аз, първо, смятам, че понятието “олигарх” е абсолютно изкуствено привлечено в българската терминология, за да обслужи определени интереси, и това е най-вече групата около г-н Прокопиев, който хич, ама хич не е олигарх, няма никакви класически черти на олигарха, само че всичките му пари са в резултат от сделки с държавата.
Но да мина на темата. В България класически олигарси няма извън политиците. Да, точно тези, които нямат нито един доказан лев. Един се появи с 14 хил. лева данъчна декларация. Друг се появи със 7 хил. лева, пък майка му с 50 млн. лева доказани доходи и прочие и прочие. Значи олигарси сред бизнеса няма. Може да има разбойници, може да има бандити, може да има такива, които точат бюджета, но те са добре приети в България, те са на пиедестал. А такива като мен са “крадци”.
– Всъщност вие оставяте някаква индустрия след себе си, но сега, като казахте Иво Прокопиев, аз не се сещам какво произвежда той.
– Произвежда интриги.
– Оттук нататък каква е вашата стратегия? Какво очаквате да се случи? Как може да се излезе от тази ситуация, при положение, че се очаква Върховният административен съд да се произнесе по делото и може би ще ви отнемат лиценза?
– Оттук нататък за мен има само една цел: да покажа, че нито аз, нито моите колеги сме виновни и сме несправедливо обвинени. Със сигурност имаме пропуски, имаме административни грешки, имаме административни нарушения, но твърдя, че нито един лев не е източен от тази банка, независимо от изключителния натиск върху мен, пак казвам, особено ярко проявен в последните пет години. И то все с една идея: значи ти нали трябва да пазиш банката. За да пазя банката, аз трябваше да правя други услуги през целия този период.
– Какви услуги?
– Различни. Част от тези услуги са описани при нотариуса.
– Това е цената на компромиса, която сте плащали?
– Това е цената на компромиса и след пет години аз видях, че наистина ако не прекратя с това, мога да изтърва и банката. Но не смятам, че безотговорността, пак казвам, и на политиците, и на държавата, ще стигне дотам, че да я атакуват. Аз бях готов на всякакви преговори, но не да прехвърлям пакети от фирмите, защото това щеше да намали още повече активите на банката очевидно.
– Да, всъщност те това казаха: че Вие чрез подставени фирми, както прави една известна руса банкерка, източвате собствената си банка, отпускайки кредити на свои фирми…
– Чакайте, чакайте сега. Знам обвиненията откъде се фабрикуват – в лабораторията “Ангелов & Лазов” с бащицата отгоре. Но тук въпросът е друг: ако са финансирани тези фирми по някакъв начин, между другото аз с част от фирмите се запознах сега, когато започна следствието, част от фирмите не ги познавах, очевидно някой друг си е играл с това и това е моята вина, имам вина, че не съм имал достатъчен контрол, но с тези фирми са придобивани, пак казвам, активи за над 2 милиарда и половина евро, работещи активи. Те не са отивали в моя джоб или в не знам какво. Те са отивали, за да се формират активи, за да се придобият активи, с чиято капиталова печалба да могат да бъдат погасени задълженията. И аз от това не се срамувам.
– Споменахте думата “следствие”. Защо не се явихте в България, за да дадете показания пред прокуратурата?
– Това е една дълга сага. Аз започнах с това как бе организирана атаката срещу банката – с обвинението срещу мен в поръчителство на убийството на Пеевски, което автоматично означаваше арест за мен, преди да беше паднала банката. Затова останах навън, а не за да се крия.
Второ, чрез моите адвокати аз имам поне четири молби, на които не е отговорено или е отговорено отрицателно за гаранции от страна на прокуратурата за моя живот и за моята сигурност.- Как не е отговорено?
– Нито на една от тях не е отговорено. И ще ви кажа още нещо: в момента в Сърбия има показания, писмени показания за организирано покушение срещу мен.
– Дадени от свидетели?
– Дадени от свидетели, които са разкрили това. В момента то е в сръбския съд. Как да се върна в България?- Има ли някакво следствие или дело, което се води тук, в Сърбия?
– Тук в момента това се разследва. Освен това през септември месец, чрез моите адвокати аз поисках да бъда разпитан чрез видеоконферентна връзка.- Това го помня.
– Също ми беше отказано.
– Това е напълно легален способ, от гледна точка на правото и се признава…
– Не бих могъл аз да си кажа мнението, но моите юридически съветници, на които разчитам, го потвърждават.- Т.е. тук се слага една камера и прокурорът в София ви разпитва.
– Как технически се организира аз не знам, но очевидно е възможно и очевидно е практика.- А с какъв мотив ви отказаха?
– Всъщност главният прокурор тогава каза, че аз не съм обвиняем. И, между другото, искам да попитам, след като всички медии тръбят, че аз съм обвиняем, дори правителството вчера излезе с “клетвена декларация” – “на обвиняемия Василев на него нито една дума не може да му се вярва”, при положение, че основният постулат в правото е, че всеки е невинен до доказване на противното, след като всички са толкова сигурни, че съм виновен, защо не внасят делото в съда? Колко месеца им трябват още, за да търсят доказателства? Колко хора трябва да мачкат и да им обещават всичко, само и само да споменат моето име?
И знаете ли къде им е огромният проблем? Че 99 процента, с изключение на петимата нещастника, които се подписаха в петицията срещу мен, 99 процента посочват точно главния свидетел на прокуратурата като човека, който се е разпореждал с тези неща. И нещо повече: чрез вас искам да попитам прокуратурата докога ще си затваря очите за масата сигнали за злоупотреби точно на това лице? С имущество на банката.- За Лазов ли става дума?
– Докога ще го пази прокуратурата? Като особено ценен ли?
– Това съм го виждал и по други дела: вземат един зависим човек и го правят основен свидетел, за да направят сделка по неговите дела. Нещо за феновете от Пловдив – подарихте им своите активи. Това не е ли евтин популизъм? Има ли нещо реално в това, което направихте за тях?
– Как да няма нещо реално? Базата там ли е? Базата е там. Стадионът е започнат. За жалост, аз нямаше как да го продължа. Но получих сигнали, че докато съм аз, те ще пречат на отбора. Аз не съм в състояние повече сам да обезпеча финансирането. Затова реших, че по-добре е да ги освободя от присъствието, не защото е евтин популизъм. Мога да ви покажа техни есемеси от предния ден, в които те настойчиво не искаха да ме пускат и искаха аз да остана. Мога да Ви ги покажа като доказателство и сега ще го направя. (бел.авт. – показва ми няколко есемеса от ръководството на фенклуба на “Ботев” – Пловдив и фенове, пълни с благодарности и силно изразена подкрепа)
И още нещо. Получих съобщение, че ако се махна, ще им осигурят средства за завършване на стадиона. За мен това е най-великото, което може да им се случи. Така че няма евтин популизъм. Аз не се нуждая да доказвам пред тях това, което съм направил за “Ботев”. Те са го оценили.- Казахте, че трябва да се срамуваме, че човек като Пеевски може да контролира и манипулира цялата държавна власт. Да де, но като бяхте съдружници, ни ви ли беше срам? Бяхте един прочут тандем.
– Дълго време аз се самозаблуждавах, че той е изкуствено демонизиран по ред причини. Аз не вярвах, че той е това, което е. Само че нека да не елементаризираме този спор. Това не е спор между мен и Пеевски. Този елементарен подход на някои от едната страна, които след това как странно се обединиха с Делян Пеевски, бе приложен, за да се принизи моето място в обществото.
Аз никога не съм бил равен с Пеевски. Очевидно той се е изживявал като всичко това, което никога не е бил и няма да бъде. Пеевски използва силата на държавата, подкрепен от почти всички политически сили и със съгласието на почти всички политически сили, да ме унищожат. Но покрай моето унищожаване те унищожиха и банката, и бизнеса, и индустрията.- Сръбският президент ви нарече “добър инвеститор” пред българския си колега. Това не го чухме от български политици. Какви ще бъдат последици извън частния скандал според вас?
– Първо, нека да развенчая един мит. Корпоративна търговска банка не е била моя еднолична собственост. В Корпоративна търговска банка бяха представени поне трима световни инвеститори. Единият е суверенният фонд на държавата Оман. Вторият е втората по големина банка в Русия чрез нейното инвестиционно подразделение в Лондон. И третият е застрахователният гигант “Дженерали”.
Така че нека да спрем с тези инсинуации, че това била банката на Цветан Василев, на Доган, не знам още на кого. Тази банка може би наистина е най-интернационалната банка в България и те посегнаха на нея. Те не се посвениха. Знаете ли кога повече капитали от Оман, от Залива и от арабските страни ще дойдат в България? Точно никога. Знаете ли кога “Дженерали” ще тръгне да си разширява дейността? Точно никога.
ВТБ в момента са се хванали, защото това им е много удобен момент, който им се поднася на тепсия от неразумните хора в България, включително от нищо неразбиращото правителство, поднася им се на тепсия да направи една свръхпечалба от тази ситуация и те ще я направят на гърба на България и на гърба на правителството. И това никой не го осъзнава. Само и само, за да насочат цялата си омраза срещу мен, а може би и нагона си за печалба.- Доколко “Южен поток” беше един от поводите за разрив? Има ли геополитика в тази история? Спомням си, че в първото си интервю за бТВ Вие споменахте строителните фирми на Пеевски и начина, по който той се опитва да овладее, и разбрах, че това е някаква болна тема за Вас.
– Защо да е болна тема за мен? Аз никога не съм ламтял за нещо. Аз съм гледал банката да обслужва фирми, които са в добро състояние, което намалява естествено банковия риск.
Не е тайна, че Пеевски командваше “Южен поток” в България. Абсолютно не е тайна. Сигурно ще го отрече, но нека си спомним кой беше в БЕХ тогава: неговият човек Илко Желязков, като действащ агент на ДАНС, беше член на борда на БЕХ. Иван Мирински, може и да не е негова марионетка, като междувременно му е станал партньор – беше директорът от българска страна на Южен поток България… За какво точно говорим? Я погледнете кой точно рефинансира „Техноекспортстрой” и „Промишлено строителство холдинг“ и техните кредити, дълго необслужвани в банката. Кой ги рефинансира? Първа инвестиционна банка. Включи се и Държавната банка за развитие – тя пък рефинансира “Водстрой 98”. Защо? Защото са повярвали много в бизнеса на тези компании? Едва ли! По-скоро защото Пеевски не искаше да оставя следи. Не ми е ясно как ще обяснят обаче защо харизаха печатницата на лизинговата компания, финансирана от банката.
Така че, нищо лошо в това. Аз не съм влизал в спорове за това. Аз имах други спорове: че начинът, по който се прави “Южен поток” в България, е скандален, че начинът, по който се правят финансите на “Южен поток”, ще доведе до сериозни проблеми на България в Европейския съюз. Това са били моите разногласия. А не че той ме бил излъгал или не знам какво. Че тези компании с какво ги е купувал, като са били негови? Купувал ги е с кредити от банката естествено.- На какво се надявате, за да се върнете в България?
– Аз искам гаранции за справедлив процес. В това статукво аз нямам никакви гаранции – нито за моя живот, нито за справедлив процес.- Накрая: има ли документ, който да доказва дупката от 4 милиарда?
– Този документ е в главата на лабораторията “Лазов & Ангелов”, които са го привнесли в главите на Следствието и Прокуратурата. Интервю на Явор ДачковГласове

ПОЛ РОБЪРТС: ПУТИН ТРЯБВА ДА НАКАРА ЕВРОПА ДА НАПУСНЕ НАТО, АКО ИСКА ДА ПРЕДОТВРАТИ ТРЕТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Из интервюто на „The saker“ с Пол Робъртс…The Saker: Ако САЩ наистина търси война с Русия, как трябва да реагира тя? Да клекне пред заплахата от термоядрена война и да предпочете да бъде покорена, или да се опълчи и да приеме евентуалните последствия от действията си? Вярвате ли, че една съзнателна и мощна демонстрация на сила от страна на Русия може да възпре американската атака?Пол Робъртс: Често съм си задавал тези въпроси. Не мога да кажа, че знам отговорите. Мисля, че Путин е достатъчно хуманен, за да се предаде, вместо да участва в унищожението на света, но той трябва да отговаря и пред други хора в Русия, а аз се съмнявам, че националистите ще се предадат толкова лесно. По мое мнение Путин трябва да концентрира погледа си върху Европа и да накара европейците да осъзнаят, че заради очакваната американска атака Русия няма да има друг избор, освен да ги унищожи в отговор на нападението. Путин трябва да накара Европа да напусне НАТО, ако иска да предотврати трета световна война. Путин също така трябва да накара Китай да осъзнае, че представлява същата заплаха за САЩ, както Русия, и че двете държави трябва да застанат една до друга. Може би, ако Русия и Китай обединят сили и бият тревога срещу ядрената заплаха от САЩ – не от последна степен, но повишена тревога – и успеят да убедят света в тази опасност, Щатите ще могат да бъдат изолирани. Може би, ако индийската, японската, френската, немската, английската, китайската и руската преса започнат да пишат, че Путин и Китай очакват ядрена атака от страна на САЩ, резултатът би бил нейното предотвратяване. Доколкото мога да кажа от многобройните ми интервюта с руски медии, там нямат представа за доктрината „Улфовиц”******. Руснаците смятат, че съществува някакво недоразумение относно техните намерения. Медиите им не осъзнават, че Русия е неудобна, тъй като не е американски васал. Руснаците вярват в глупостите на Запада за „свобода и демокрация“ и си мислят, че са изостанали по тези параметри, но се движат в правилната посока. С две думи, те изобщо нямат представа, че са набелязани за унищожение.Източник: Afera.bg

Шанс да пребъде в историята има този политик, който възстанови законите и държавността и който осъди онези, които превърнаха България в най-бедната страна в Европа

Владимир Зарев: Лошотията у българина се възпроизвежда от столетияИнтервю на ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА с писателя Владимир Зарев за строителния бум на крепости, за криворазбрания патриотизъм и за фаталните грешки в българската история, в. ТРУД- Г-н Зарев, как ще коментирате мегаломанската мода напоследък у нас да се строят крепости? Проф. Ивайло Дичев нарече този бум „същинска диснификация“.
– В моя не особено дълъг, но драматичен живот съм забелязал, че винаги когато страната изпадне в икономически колапс, когато обикновено некадърните и аморални политици ни засипят със своята пагубна безотговорност и с проблеми, които водят до национален срив, отнякъде, сякаш от самото ни смачкано и смито самочувствие, започват да се възражда някакъв умилителен, наивен и най-често глуповат патриотизъм. Прекрасно е да се гордеем със своята история, тя наистина е изпъстрена с величествени победи и с възвисяващи падения, но винаги става смешно и жалко, когато ние се опитваме да преувеличим своето минало, за да намерим утеха от нерадостното си и бедствено нястояще. Ивайло Дичев е напълно прав, мегаломанската мода във всяко градче да построим крепост е пълен абсурд и граничи с подмяната, с бутафорията, превръща се в съградена с величието на камъка лъжа. Има определени места, например Созопол, където възстановяването на вековните старини и крепостта не само че не нарушават оригиналния археологически пласт, но го подчертават по един емоционален и смислен начин, по един прекрасен, ала не и приказен начин. Така възстановената крепостна стена отстоява своята истинност и се превръща в естествена част от града, във внушителна част от пейзажа, от нея сякаш започва и свършва необгледаната синевина на морето.- Няма ли опасност да заприличаме на македонците, на чиито нови площади с огромни паметници се присмиваме? Това не е ли заплаха за археологията и за превръщане на наследството ни в бизнес ала „Джурасикпарк“?
– В своите комични усилия да ограбят не само българската история, но и да убедят света, че Македония е люлка на съвременната цивилизация, нашите съседи наистина извършиха смехотворни глупости. Тяхната мегаломания да покрият страната си с паметници на световни исторически личности, на герои и духовни вдъхновители от други народи не само че не убеждава никого в принадлежността им към уж древната македонска нация, но предизвиква единствено ирония и присмех. Едно е да издигнеш паметник на Александър Македонски, на Джордано Бруно, на Шекспир или на Гьоте, съвсем друго е твоят народ като осъществена духовност и еманация да е създал подобна велика личност.- Какви рискове крие повикът „Всеки град с крепост“? Вярно е, че общините не бива да пропускат европарите, отредени за културно историческото наследство. Но през последните години са построени над 30 крепости за по 4-5 млн. лв. Готвят се нови 100-200. Представяте ли си на какво ще заприлича страната ни?
– Напоследък безотговорно и наивно се твърди, че изграждането на подобни крепости ще развие културния туризъм и ще привлече едва ли не хиляди любопитстващи и любители на старините от България и от чужбина. Не е лошо да си припомним, че почти във всеки град на Западна Европа се издига изпълнена с история, запазена и автентична крепост, която превъзхожда по размерите си нашите болярски твърдини. Крепостната стена наистина крие определено могъщество, но сама по себе си тя е бездуховна и мъртва, в нея няма нищо освен физическия градеж от груб камък и усещане за власт, за непристъпност. Ако все пак някъде, например във В. Търново на Трапезица решат да реставрират средновековните постройки и крепостта, това трябва да се извърши умно и внимателно, да се изпълни с незаменимото съдействие на екипи от учени и специалисти. Според мен далеч по-разумно е тези общини да използват европейските средства за възстановяването и реставрирането на многобройните изоставени, рухнали и прекрасни български манастири. Странно е обаче, че големите ни археологически находки, наистина величествените и със световна значимост обекти като Перперикон, като изумителните тракийски гробници страдат от постоянен недостиг на средства.- Какво мислите за театралните възстановки по време на национални празници, за преиграваните битки на римляни срещу хуни, на прабългари срещу византийци или на български въстаници срещу турските поробители?
– По своята същност тези възстановки изразяват някаква национална недоразвитост и общо взето са бездарно наподобяване, граничещо с кича. Те не се превръщат в театър, в духовно преживяване, нито са исторически верни, те задоволяват егото на петдесетина местни юнаци, които на определени свети дати излизат от своята анонимност, привличат вниманието върху себе си и се осъществяват като войводи, злодеи и герои.- Безспорно е обаче, че сме длъжници към младите, на които историята трябва да се поднася по съвсем различен начин – като се започне от учебниците и преподаването в училище, и се премине през историческата литература и паметниците. В каква посока трябва да се работи, за да се предизвика техният интерес?
– Българската история е богата, трагично величава и наистина достатъчно драматична, за да привлече вниманието на младите хора, да поощри самочувствието и гордостта им, но и да ги накара да се замислят. Това родолюбиво и духовно повлияване можем да постигнем по един-единствен начин – с истината, понякога жестоката и отрезвяваща истина за сложната ни национална съдба.- Кои са онези напластявания в историческото ни битие, които носят своите отпечатъци и продължават да спъват развитието ни като общество и днес?
– В националното ни битие прозират няколко променящи съдбата ни и трагични грешки. Фатална грешка е, че могъщите български царе Крум и Симеон са искали да превземат Цариград, обсаждали са този непревзимаем град, а не са си дали труда да колонизират и приобщят населението на север и на запад. Знаем, че Крум е граничел с Карл Велики в земите на днешна Унгария.
Грешка е, че повлияни от близостта на Византия, ние приемаме православието, а не католицизма. Именно поради цялата си жестокост и ограниченост католицизмът не би допуснал разпада на държавата преди падането на България под турско робство. Огромен недостатък в националното ни битие е, че в пространството на вековете се е писало снизяващо малко, позорно, убийствено малко. А това, доколко знаем себе си, доколко сме имали самосъзнание за себе си, е дало отражение върху националната ни памет, върху спояващото нацията и възвисяващо въздействие на паметта. Цялата си средновековна история ние научаваме по византийски, ватикански и турски източници.
Друга фатална грешка, която се повтаря в годините след Освобождението, упорито и нещастно се повтаря и до днес е, че всяка политическа власт, че всичките ни опиянени от манията си за величие, а всъщност от собствената си посредственост политици, са смятали, че българската история започва от тях. Всичко преди тях трябва тотално да се отрече и да се зачеркне завинаги.- Имаме ли право да продължаваме да се оправдаваме с петвековното турско робство?
– Турското робство нанася ужасни, непоправими вреди върху националното ни битие и националния ни характер, именно защото продължава цели пет века, т.е. в исторически порядък то е безкрайно. В края на 14-и век България и Англия са имали приблизително еднакво население: около три милиона души. Когато се освобождаваме от труско робство, българите са 3 милиона и половина, а англичаните 33 милиона! Турското робство променя генетично българския народ, защото в продължение на двайсетина поколения всичко по-смело, по-одухотворено, непреклонно и нетърпящо чуждото насилие е било физически унищожавано, тези най-достойни българи не са оставяли поколение, не са оставяли генетична следа след себе си. Възпроизвеждат се раболепието, коварството, лошотията, които хвърлят сянка върху националния ни характер и до днес. И още – в протежението на тези несвършващи пет века българинът завинаги се изпълва с презрение и омраза към институциите, защото султанът не е неговия княз, кадията не е неговият съдия и полумесъцът не е неговото знаме. Това пренебрежение към институционалността, към държавността изобщо пречи и досега, спъва и деформира усещането ни за взаимност, за национална общност и ерозира националния ни живот.- Към кои моменти и личности от нашата история трябва да се връщаме по-често, за да черпим вдъхновение?
– Към наистина светлите, неопетнени личности, жертвали себе си или добруването си в името на българския народ като Левски и Ботев. Но и към ония, пределно драматични, най-често трагични народни мигове, от които можем да извлечем поука. Ние повтаряме едни и същи грешки с десетилетия, а Далай Лама мъдро е казал „Ако загубиш, не губи и поуката“.- Не сме ли често крайни в отрицателните си оценки за днешните политици? Намирате ли сред тях имена, които ще бъдат записани с положителен знак в историята от последните 25 години?
– Да си политик е наистина голяма отговорност, но и огромна привилегия, защото имаш щастливата възможност да се покриеш със заслужено признание, да оставиш името си в историята. Това означава да надмогнеш човешкия си егоизъм, алчност, тщестлавие и да служиш на народа си, да направиш нещо наистина запомнящо се, вдъхновяващо и жертвено за народа си. Увлечени от личното си сметкаджийство и неистовия си егоизъм съвременните български политици вярват, че ще останат в историята по право или защото всеки ден ги снимат по телевизията. Това е тяхната смехотворна илюзия – историята, а също верният инстинкт на народа, не прощават никому. Сега шанс да пребъде в историята има този, който възстанови законите и държавността и който осъди онези, които превърнаха България в най-бедната страна в Европа. Това по най-безспорен начин се случи в Румъния, защо да не го стори и някой наистина всеотдаден на народа си и велик българин.Владимир Зарев е на 5.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет. Автор на 16 книги. Романите му се превеждат на всички европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ. Главен редактор е на списание „Съвременник“.

Ани Алашка, директор „Връзки с обществеността” на Българската стопанска камара: Ако има нещо, което генерира истински стрес у пиар специалистите, то е именно работата с хора

Бизнесът и организациите често имат идеи, които няма как да бъдат реализирани без комуникационен експерт, който да предаде посланието и да подкрепи бизнес стратегията им с цялостна пиар кампания.
Ани Алашка, директор „Връзки с обществеността” на Българската стопанска камара и лектор в предстоящия ни курс по „Създаване и реализация на ПР кампании”, споделя за Вас:Плюс или минус е филологическото ти образование в работата ти като пиар?
Категоричен плюс! Когато учех в Софийския университет, имах възможността паралелно с филологията да запиша като втора специалност „Журналистика“, което ми позволява да направя обективно сравнение между двете специалности, включително за ролята им в изграждането ми като пиар специалист. Истината е, четова, което получих от филологията, не може да се сравни с журналистиката. В нашата професия едно от ключовите умения е писането и редактирането на текстове. В това отношение филологическата ми подготовка играе изключително съществена роля за доброто ми професионално представяне.
Друг плюс, който получих от филологията, е умението за бързо и ефективно четене и анализиране на прочетеното – нещо, без което един пиар специалист трудно би могъл да се справи в ежедневната си работа. Хората, които имат щастието или нещастието да се занимават с пиар, много добре знаят в какъв дефицит на време работят, през което огромен обем от информация трябва да премине през очите, съзнанието и ръцете им. Рефлексът да намериш, прочетеш и обработиш информацията така, че да я поднесеш на достъпен за аудиторията начин, се изгражда трудно. Разбира се, много важен в този процес е опитът, но не трябва да се пренебрегва и подготовката в университета.Полезен ли е журналистическият опит в ПР професията?
Всеки опит е полезен, включително и журналистическият. Най-малкото – чрез него получаваш базови познания за това какво очакват журналистите, как мислят, как работят, на какви правила се подчиняват и т.н. Аз не съм от хората, които смятат, че добрият пиар задължително преди това трябва да е бил журналист. Напротив, личното ми мнение е, че твърде често журналистическият стаж (особено ако е бил продължителен) пречи за добрата реализация в пиар професията. Има много примери в това отношение, които си имат и съответното обяснение. Едно от тях е битуващото мнение, че преходът от журналистиката към пиара е вид кариерно израстване.
Това е една изключително погрешна постановка, ефектът от която е известно възгордяване у бившите журналисти – започват да проявяват надменно поведение спрямо доскорошните си колеги, а това обикновено работи с отрицателен знак за доброто пиар представяне. Разбира се, има си и други, чисто личностни причини, върху които сега няма да се спирам.Какво включва всекидневната ти работа като пиар?
Задължителен елемент от ежедневната ми работа е следенето на информационния поток, както и изготвянето на множество информационни бюлетини, вкл. преглед на публикациите в медиите и тематични извадки (за пазара на труда, екологията, енергетиката, корпоративната социална отговорност, работата на европейските и националните институции, и др.).
Важна част от ежедневието ми е свързана с поддържането на информационните канали на БСК – корпоративен сайт, интранет, профили в социалните мрежи, сайтове на отделни проекти и инициативи. Разбира се, със съдействието на останалите ми колеги в пресцентъра, но моя е отговорността за цялостния облик на информационните ни канали и съм длъжна да участвам активно в процеса на тяхната поддръжка.
Огромната част от ангажиментите ми е свързана с писане и редактиране на текстове от всякакво естество (прессъобщения, позиции, декларации, обръщения, благодарствени и др. писма), както и със съответната им визуализация и/или разпространение. Под „визуализация“ имам предвид основно изготвяне на презентации. Смело мога да твърдя, че над 90% от всички презентации на представителите на БСК са мое дело.
В по-голямата част от случаите сама събирам статистически данни, изработвам графики, формулирам ключови акценти и т.н. Тук винаги възниква въпросът дали това не би трябвало да е ангажимент на конкретните експерти, но истината е, че те невинаги могат да се абстрахират от чисто експертния си начин на мислене, за да представят нещата адекватно на съответната аудитория. В този контекст ролята на пиар специалиста е водеща – той е човекът, който следва да визуализира и да представи на достъпен език съдържанието.
Немалка част от времето ми е заето и с обработката на журналистически запитвания и заявки за интервюта, редакция на интервюта за печатни и онлайн медии, координация на комуникацията с организации, институции и частни лица, които по един или друг повод търсят контакт с БСК.
Разбира се, не трябва да пропускам и чисто административните ангажименти от типа: отчети и анализи на дейността, планове, програми и пр.Кои са основните предизвикателства на ежедневно равнище?
Основното предизвикателство е дефицитът на време. За съжаление очевиден факт е, че колкото повече напредва развитието на комуникациите, толкова по-малко време имаме. Това е своеобразен парадокс, тъй като се предполага, че технологиите се развиват, за да ни помагат, да ни пестят време, а всъщност ефектът е обратен.
Аз съм силно привлечена към новите технологии, проявявам детински интерес към всичко ново и се стремя да го включвам в работата си така, че да я оптимизирам, да я направя по-ефективна, да създам достъпна среда за споделяне с останалите колеги и т.н. Дотук всичко е прекрасно, но истината е, че от ден на ден времето все повече ме притиска и все по-трудно се справям с носенето на всички дини, които съм нарамила под мишници. Давам си сметка, че освен любопитство очевидно проявявам и известна доза лакомия (извинете за думата) да ползвам едно или друго технологично нововъведение за още и още неща. Така се появяват нови и нови идеи, а оттам – нови и нови ангажименти.
Друго предизвикателство е работата с хора, а ние правим основно това – работим с хора. Хора с различни характери, различно възпитание, различен манталитет, различни интереси, разбирания, очаквания и т.н. Всъщност, ако има нещо, което генерира истински стрес у пиар специалистите, то е именно работата с хора. Защото там нямаш право на грешки – имаш „право“ само на търпение, разбиране, склонност към компромиси в търсене на разбирателство и доверие, и т.н. И всичкото това трябва да го постигнеш за минимално, ограничено време. Добрата пиар кампания винаги започва с …
… с добра идея
Разбира се, трябва да си даваме сметка доколко тази идея е реализируема, т.е. имаме ли ресурс за нея, вкл. финансов, човешки, технологичен и т.н. Е, всеки пиар знае, че твърде често идеите не са подкрепени със съответната експертност така че понякога ни се налага да правим от нищо нещо. И го правим не зле. Всъщност това като че ли е и основната разлика между нас и рекламистите, които без съответния бюджет, технологична и човешка обезпеченост едва ли биха могли да постигнат нещо. Трите ключови послания, които искаш да предадеш на курса са …
Креативност, дисциплина в реализирането на идеята и отговорност към заинтересованите страни. Най-важното обаче е да работим така, че да сме полезни и да се чувстваме удовлетворени от постигнатото. В този контекст е много важно да отчитаме всеки детайл, колкото и маловажен да ни изглежда на пръв поглед, защото в детайлите е заровен ключът към доброто представяне на глобално равнище.
Имам дълбока непоносимост към работата „през пръсти“ и имитирането на дейност само за да има какво да се отчете. Важно е да осъзнаваме, че пиарът не е административно-бюрократична, а преди всичко творческа позиция, пиарът няма работно време и няма лични пристрастия, пиарът е на разположение по всяко време и трябва да е готов да реагира максимално бързо и ефективно, и затова пиарът трябва непрекъснато да се образова, да чете, да се информира за новостите, да държи всичките си сетива широко отворени и да се стреми да не ограничава мирогледа си до актуалните си ангажименти и проекти, а да вижда и отвъд тях, защото никога не се знае какво ще ни поднесе бъдещето като задача.http://m3college.com/

България е колективна собственост на 500 семейства, които ни управляват. Българската политическа „пошлятина“ олигави и оклепа много високи символи, думи, термини, инициативи и идеи

В България „държавата“ се разбира като колективен феод, колективна собственост на българското чиновничество. Да се обявиш за реформатор не е нищо друго, освен поредната заявка за власт. Това каза за предаването „Деконструкция“ по „Хоризонт“ университетският преподавател по геополитика Валентин Вацев.
Думата „реформа“ е най-модерната и свръхупотрубявана заявка за власт. Някой отново се е оказало че има свободни балъдъзи, че някой трябва да уреди въпроса с братовото момче. Държавата е брашнен чувал, който се тупа непрекъснато и как така ще сме на власт, ако не уредим нашите хора. Това е скучно, тъпо, банално, печално!
Всъщност българската държава е колективна собственост на тези 500 семейства, които управляват. А семействата се множат. Появяват се нови и нови роднини. Има и нов персонал, нови шофьори, нови охранители, нови юрисконсулти… Цялото това съсловие трябва да бъде уреждане. Общото название на този процес на уреждане на „нашите хора“ се нарича „Реформа“. По времето на Иван Вазов е описано.
В България има думи, които вече са мъртви и говорят повече за тоз, който ги изговаря, твърди Вацев. Така например „димокрация“ е когато избием недемократите и сме на власт, а „риформата“ – да си разделим държавната собственост и благинките.
Такава двугърба, но умряла дума е и терминът „евроатлантизъм“, което значи, че нас ни обичат и в Брюксел и във Вашингтон, защото сме любимците на прогреса тук, на балканите. Това е безкрайно овехтелия лексикон на българската демократична революция.
Българската политическа „пошлятина“ олигави и оклепа много високи символи, думи, термини, инициативи и идеи, заяви Вацев, според когото и терминът „протест“ е „секвестиран“ от „властимеещата“ клика.
От политологическа гледна точка Вацев определи като интересно явление, че руският елит действително е проамерикански. В държавно-политическия елит също цари ужасен конфликт, но до българите не стига информация за него, коментира преподавателят:
Американската схема: „бием по тези 200 олигарси, за да свалят Путин“ не е празна работа. Но когато опреш до такива технологии, означава, че това е белег на отчаяние, че нищо друго вече нямаш. Оказа се, че най-новото в тази област е характерният политически вуду-изъм. Обявяваме Путин, че е „умрял“,“забременял“, „приел Исляма“, „избягал“, „скрил се“. Ненужното да се зачертае. Това са класически вуду-истки средства – създаваш кукла и я дупчиш. Това наистина е безпомощност. Аз не съм забравил как от Мултигруп, от отчаяние, че не могат да направят нищо на Иван Костов, го обявиха за болен от СПИН, та се наложи той да тича до върха на Витоша, канейки след себе си журналисти.
Боя се, че ако забравите българските реформатори, те ще изчезнат, обърна се Вацев към водещия. За да се промени нещо в българския политически живот е необходимо благодатно съчетание между масово осъзнаване и наличие на относително отговорна група хора, които действително желаят да променят нещо, изрази оптимизъм той:
Тази година вероятно ще има движение в това направление. Аз виждам няколко „кълнове“ и в дясно, и в ляво в България, но ще трябва да чакаме, може би до края на тази година. В Европа се ражда новата политическа култура. Тя е и условно лява, и условно дясна, но важното е, че е нова.

Интервю с Цветан Василев и Делян Пеевски ТУГЕДЪР!

Двойно интервю с Цветан Василев и Делян Пеевски – част 1.
Интервюиращ: Здравейте господа. Неудобно ли ви е да седите заедно в една стая?
Пеевски: Въобще не го забелязвам тоя!
Василев: Ами не бих казал, че ми особено приятно да седя до престъпникът унищожил банката ми!
Пеевски: Ей Василев, да млъкваш веднага, Василев! Да млъкваш, да не си отварям аз устата, че тогава ще видиш ти един престъпник! Цялата България те мрази бе мустак нереализиран!
Интервюиращ: Така господа, нека се успокоим!Чува се шум и в стаята с блъскане и приглушени псувни нахлуват Недялко Недялков и Иво Прокопиев. Дърпат помежду си черна чанта, която впоследствие се оказва, чантата на Пеевски. Бият се кой да я носи.
Пеевски: Аре по тихо ако обичате вие двамата!Двамата се изпъват като жици и с телешки поглед впиват очи в Шефа.
Интервюиращ: Така. Нека продължим. Един въпрос към вас господин Пеевски.
Василев: Ха! Е много ясно, че към него ще бъде въпроса! Нали всички медии са негови. Сигурно и на вас ви плаща!
Интервюиращ: Г-н Василев много ви моля да запазим добрия тон и да не си подмятаме обиди.
Пеевски: Що обиди бе! Ти да не се обиди, че Мустака ти каза, че работиш за мен бе, мишок?!
Интрервюращ: Не, не, не в никакъв случай господин Пеевски. То дори да е така, не е така, защото не е така….разбирате ме какво имам предвид, нали господин Пеевски? /намига му/
Пеевски: Нищо не разбирам, ама аре карай, че си имам работа. Обещал съм да водя Цветелина и Николета на кола маска в един нов салон. Има промоция. Две на цената на една.
Интервюиращ: Ах колко хубаво! Браво господин Пеевски! Вие сте истински джентълмен! Браво! Вие г-н Василев водите ли си жената на кола маска?
Василев: Моля?!
Интервюиращ: Викам, на кола маска водите ли жена си?
Василев: Въпросът с фючърсите въобще не седи така! Това, че господинът от дясно иска сега с цесии да докопа половината ми фирми и активи не значи….
Пеевски: Абе аз казах ли ти на теб да мълчиш бе?! Да не си на интервю?!
Интервюиращ: Прав е господин Пеевски! Да не сте на интервю господин Василев! Това е беседа все пак…
Василев: Абе аз що не стана да си ходя в Белград!Отзад отново настъпва суматоха. Прокопиев и Недялко продължават да се бият за чантата на Пеевски. Изведнъж Недялко изпищява. Ударен е в главата от малка червена ябълка.
Пеевски: Аз теб мисля, те предупредих нещо преди малко! Тоя път е с ябълка, следващия ще бъде с оловна топка. И за теб е валидно Ивчо! Не ме гледай като изтукан!
Интервюиращ /шепне/: Не мога да разбера господин Пеевски, защо се заобграждате с такива идиоти! Погледнете ги моля ви се, пълни дебили! Аз например…
Василев: И какво сега. Вече няма директни полети до Белград, така ли? Влака през Сливница в колко тръгва? Знае ли някой?
Прокопиев: За Сингапур тръгва в 14.55, ама за Белград…..чаай сега ше дрънем една жица на Галчето, тя ги знае всичките разписания!
Пеевски: Ти сега нещо да не би да му се подмазваш на Василев, че не мога да разбера?!?!
Прокопиев: В никакъв случай! Абсурд! Аз, на него?! Нема шанс! Квото сме се разбрали остава бе брат! Споко!Чува се шум. Столът върху който седи Недялко се чупи. Пълничкият мъж изпищява и се озовава седнал на земята, плътно гушнал чантата на Пеевски.
Прокопиев: Погледни го пък тоя червей начи….ебати натегача!
Недялко: Алексей Петров е виновен. Една негова фирма ги прави тези столове в Павликени! Всичко знам. Дадоха ми разработката от ДАНС!
Прокопиев: Голем си нещастник Недялкооо….Извънява телефон.
/очаквайте продължение/ЧАСТ 2
Недялко гледа тъпо в земята и си чопли нокътя. Столът му е счупен. До него Иво Прокопиев пък, търгува Forex през новото си „Блекбъри“. Вижда, че Пеевски го гледа..
Прокопиев: Жесток е телефона, чистак нов! Галя ми го подари! Както се вика, има такива опции, че може да фалираш банка и от Симитли! /смее се/
Пеевски: Ама ти голям шегаджия ще дойдеш, а?!
Василев: Пълен простак, мен ако питаш!
Недялко продължава да си чопли нокътя прегърнал страстно черната чанта на Пеевски.
Недялко: Вижте господа, много ви моля да свършваме по живо с това интервю, щото часа стана 17:30 и жена ми ме чака да й затворя бурканите с червени камби вкъщи. Не искам допълнително да я дразня, щотоо….
Пеевски: Шъъъътт бе миндил!
Интервюиращ: Аз пък на времето, като работих при Петьо Блъсков в „часовете“, редовно се правехме кренвирши следобед, ама не в буркани, а в…
Пеевски: Ей го е и тоя! Абе кви хора сте вие тука бе?! Работа ли ще вършим или ще ви слушам простотиите?!Врата рязко се отваря, влиза лакей с папийонка, остър нос и безизразен поглед и тържествено съобщава: „Господин Бареков моли да бъде приет!“Всички се хващат за пистолетите си, само Недялко продължава да си чопли нокътя.
Пеевски: Ааа супер! Нека влезе! Е сега му разказахме играта и на тоя капут!
Прокопиев: Аз с тоя в една стая не мога да седя!
Василев: Ще седиш! Аз как седя с вас?!
Пеевски: Василев, ти на тоя миндил още пари даваш ли?
Василев: Кво?!?!
Пеевски: Пари бе! Пари даваш ли му още бе мустак?
Василев: Кога?
Пеевски: Яснооо!!! Даваш му значи…
Василев: Не е верно! Нищо повече не съм му давал! Само на Огнян Стефанов давам, и на Кулезич, и на Плевнелиев…
Прокопиев: Моляяя?! Ти що даваш пари там, където аз давам бе?!
Василев: Ще си давам където си искам пък! Ти да не си ми баща, че ще ми казваш, на кого да давам и на кого не! Ако искам и на жена ти ще давам!
Прокопиев: Абе ей отвореняк!
Василев: Да! Кажи!
Пеевски: Ей дришльовци, като стана и ще ви откъсна ушите и на двамата.Врата рязко се отваря и влиза Бареков. В оранжев костюм е. Оглежда стаята. И припада.
Пеевски: Ами нормално. Тоя е такава актриса. Сега като се свести. Ще реве. Ще се извинява. И докато се усетим, умника Василев пак ще му е дал пари да си направи некво ново проектче. Нали бе Василев, кажи. Кво гледаш и ти в земята.
Василев: Няма какво да кажа, викнете адвоката ми…
Пеевски: Уффф, като почнете всичките с тея адвокати, направо ми идва да ви ошамаря накуп! Мухльовци!
Недялко: Ама не е така! Адвокатът е много ва….Изпищява. Оловна топка току що го е праснала в главата.
Пеевски: Имам още две в джоба! Така че внимавай!
Прокопиев: Хахаха така му се пада на дебелака! Все много знае!
Интервюиращ: А вие вярвате ли в НЛО?
Пеевски: Ебати!
Бареков: Аз да! /току що се е свестил/ Дори много, много, много силно вярвам!/очаквайте продължение/BIG5.BG

Това не е наша война, а проблем между Русия и САЩ. Да не се навираме, където не ни е работа. Цар Борис не даде да се бием със Съветския съюз, а сега ни пращат срещу Русия. Луди ли са?

Русия не ни е направила нищо, за да я закачаме. НАТО не е организация, която може да взема решения за суверенните си страни членки, каквато е България, казва експертът по национална сигурност- Проф. Йончев, Виктория Нюланд, помощник държавен секретар на САЩ, призова съюзниците на НАТО да подкрепят военните мерки за Украйна и да създадат „командни центрове“ в 6 държави на „фронтовата линия“. Кой обяви България за фронтова линия?
– Война обявиха на думи преди няколко месеца, когато започнаха да говорят открито, че Русия е враг. В дипломацията такова понятие не съществува, там враг не се употребява. Фронтова линия още по-малко. Тази военна риторика започна след заплашителното изказване на Барак Обама открито. Никога не сме били в такава сложна и взривоопасна ситуация. В дадения случай напрежението между Русия и САЩ има само едно решение – тези две свръхсили да го намерят. Нито силите в Украйна, нито разглобената Европа, нито пък такива „дребосъци“ като нас, които стоят по източната зона на Алианса, могат да решат този въпрос. Това не е наша война, а проблем между Русия и САЩ. Да не се навираме, където не ни е работа. Това е липса на каквато и да е политика и слугинаж, който стигна до абсурда си. Когато се създадоха съвместните съоръжения, базите, месец и половина договорът стоя на интернет. Видяхме го. Там пишеше, че на територията на базата българската страна не може да извършва проверки, освен ако няма изрично разрешение от Държавния департамент на САЩ. Това е нашата територия.
– А как ще коментирате информацията за създаване на команден център на НАТО край Шабла? Кой взе това решение и кога? Не трябва ли Народното събрание да даде съгласие?
– Никой в България не може да ви каже кога е имало договаряне за създаване на команден център. А също водени ли са преговори и с кого за определени въоръжени сили, какво количество и в какво качество. И с какъв мандат и при какъв контрол. Тези неща не се правят така. Ние, за да пуснем един взвод да мине през страната или ние да изпратим в чужбина, Народното събрание взема решение по Конституция. Какво правят тези хора?- Твърди се, че не Алиансът е поискал от нас да направим команден център в България, а ние сме предложили да бъде направен този щаб. Не е ли и това нарушение на Конституцията?
– И в двата случая – ако е направено или ако не е, вземащите решението са в дълг към общественото мнение. Колко пъти вече за няколко месеца ние слушаме осъдителни изказвания от президента Росен Плевнелиев, оценки за Русия, за президента Владимир Путин, агресивно отношение? Имам чувството, че това не е българският президент, а някакъв служител на НАТО. Същите приказки говореше военният министър от служебното правителство на Георги Близнашки – Велизар Шаламанов. Започвам да си мисля дали докато служебното правителство имаше власт, тези въпроси не са били раздвижени. Защото това, което Шаламанов написа в „Стратегия 2020“, беше толкова пронатовско, че нямаше накъде повече. И то върху една икономика, която едва връзва двата края. Такава ненационална политика ние не сме имали за 25 години хаотично управление. Става сериозно.
– Г-жа Нюланд настоява да бъдат създадени сили за бързо реагиране в региона около Русия и Украйна.
– Ако Съединените щати усещат, че са предизвикани в някакви точки, да си направят силите и да се споразумеят с тези точки. Това не са наши точки, ние нямаме напрежение.- А дали няма опасност да ни притиснат да участваме в такива сили?
– Разбира се, че не трябва да участваме, каквото и да ни казват президентът и министър-председателят. Ако трябва, цяла България ще събере пари да ги храним да не правят нищо, само да не вземат подобно решение. Защото с такива ръководители ние ще измрем всички. Като направим в Шабла команден център и, пази Боже, обявиш на Русия война, това е на един хвърлей място. Как мислите, ракетните системи дали няма да прихванат командните центрове като приоритетни цели? С какво ще ги защитим? С прашки? Защо ние, българите, трябва да предизвикваме руснаците? Дори и да плащат данък за българо-съветската дружба, в подобна ситуация няма да се поколебаят. Няма начин да закачаш мечката и тя да не те халоса. Какво ни е направила Русия, че да я закачаме.- Във фейсбук млади хора вече откровено пишат, че и да ги мобилизират, няма да стрелят срещу руснаци. Има и кръвождни, разбира се.
– Това настроение в България няма да изчезне. Може половината да отидат с кирки да рушат Паметника на Съветската армия, другата половина ще отидат да го пазят. Това е България. Всичко тук се дели на две – русофили и русофоби, и това е от 300-400 години, не от 100. Затова трябва да бъдат внимателни тези, които вземат решения. Ако не уважават реалността, ще ги помете. Лошото е, че може да плащаме ние, дето не сме виновни. Нека да бъдем бдителни. Трябва да бием тревога. Ако има мислещи хора, с национално достойнство, сега е време да кажат „не“ на глупавите политици.- Смятате, че трябва да се стартира инициатива?
– Да, трябва да заявим, че това не е редно. Пред очите ни се разиграва един учебникарски пример, който е от Копенхагенската школа на 90-те години. Учените го наричат „секюризация“ – измисляш с думи заплаха, довеждаш я до абсурд, въвеждаш я в разговора на света или на държавата и тя става част от националната сигурност. И започват да се предприемат извънредни мерки. Дали са чели този учебник в САЩ? – Има ли опасност вълната от бежанци в България да внесе външен ислямизъм в страната?
– Не бива да допускаме ислямизъм отвън. Не бива да позволяваме изкуствено създаване на огнища на напрежение в България. Защото след като се обяви линията „фронтова държава“, бъдете сигурни, че следващата стъпка ще е да се организират най-различни конфликтни ситуации, за да се държи общественото мнение нагнетявано.- На каква основа може да стане това?
– Не искам да помагам с предположения. Нека да сме бдителни. Ако на службите се оказва външен натиск, нека да си опичат акъла, това е България. НАТО не е организация, която може да взема решения за суверенните си страни членки, каквато е България. Ако някой не е разбрал това, да прочете Вашингтонския договор. Какви са тези глупави твърдения: НАТО реши, ние нямаме избор. Ако трябва да сме откровени, Алиансът в момента има една-единствена функция – да обслужва под формата на колективен орган с въоръжена сила политиката на САЩ.- Всъщност имате ли разумно обяснение за конфликта САЩ – Русия?
– Имам въпроси. Какво търсят САЩ в Украйна и защо сложиха контрол върху газоразпределителната й мрежа? Колко противоракетни системи разположи Русия около границите с Щатите? Къде Москва е сложила контрол върху газоразпределението на САЩ? Колко конфликта за 25 г. направи Русия с пряко участие на свои въоръжени сили? Колко бази направи и колко свои позиции премести до границите на Съединените щати? Защото Москва е агресорът? Да признае, че тя е направила напрежението в Украйна? Но тя не създаде Майдана. Тя не подари на Русия Крим, по това време Путин беше в Сочи. Кой го направи това? САЩ му го поднесоха на тепсия. Нека някой да ми каже кога и колко време Крим е бил неруски. И кога е бил американски, та толкова ги е грижа за това. От колко години имаме украинска държава? Защо се правим на ударени? Русия им даде и Аляска и не си я взе, когато изтече срокът. Да върнат Аляска, защо ще вземат Сибир.- Как ще коментирате отношенията САЩ – ЕС?
– За пръв път в света, откакто има геополитика, една морска сила, каквато са САЩ, се настанява в сърцето на Европа и командва. Европа мълчи. Нещастна Европа, бедна Европа, какво става с теб?- Каква е истината за санкциите?
– Истината е много проста, че ако Европа има здравият руски тил и добри отношения с Изтока, оста Европа-Москва-Пекин става непобедима в света и Съединените щати ще гълтат праха на икономическото съревнование. Това е истината.- По описаната от вас ос се събират 3 милиарда потребители.
– Това геополитиците го знаят още отпреди Първата световна война и много пъти са повтаряли, че ако през Втората световна война оста не беше Рим-Берлин-Токио, а Москва-Токио, светът щеше да бъде съвсем друг. В момента сме свидетели на сблъсък на геополитически интереси, проектирани за следващите 20 години. И се движим към определена развръзка, защото през втората половина на всеки втори мандат на американски президент, лобитата надделяват и той става агресивен, опасен за човечеството. В момента светът има само едно спасение – изтегляне на изборите за Белия дом другия месец.- Има ли опасност наистина да стане гореща войната и може ли Европа да я предотврати?
– Европа няма интерес, но е много разпиляна. Провокационни действия могат да се предизвикат. Хората са напрегнати и изтощени. В една цивилизована част на човечеството, каквато е Украйна, виждаме какви тежки сблъсъци и какви сенки от миналото излязоха. Нека бъдем внимателни. Искам да ви обърна внимание на един факт: когато отбелязаха годишнината на Холокоста, не поканиха Путин, но не отиде и Нетаняху. И помоли евреите от Украйна да се изтеглят в Израел, което е знак не за перспективен конфликт, а дълъг. Това са тежки признаци. Евреите имат опит за това, имат нюх.
– Възможно ли е в България да се организира конфликт от типа „Югославия“?
– Не, ние не можем да последваме съдбата на Югославия, през нас не минават тежки етнически граници и не сме били „сглобявани“ като държава. Напротив, ние сме общество, където живеем толерантно, без да познаваме понятието. 90% от хората не знаят какво значи тази дума, а споделят празниците, живота си и изпитанията. И продължаваме да бъдем заедно. И в Русия живеят заедно религиите. Това не става на принципа славяни – неславяни, а по остта фашизирани елементи и другите, руснака – майдановеца и бандеровеца, т.е. това са фашизъм – комунизъм, на тази история ги работят. И религиите са, така да се каже, от двете страни на схизмата: католицизъм и източно православие, а не са цивилизационни различия. Това, което се случва в Украйна, не е типично славянско.- А може ли да се появи заплаха от юг, от Турция?
– Не, това е империя, тя мисли по имперски. Там нещата не са бързи, те не гледат така нервно. Политиката на Давутоглу е за културна експанзия, която доста добре се реализира навсякъде. Тя не е фундаменталистка, а културна ислямска експензия, която вероятно ще продължи. Но Турция няма интерес да става агресивна по отношение на нас. Тя е затворена в южните, в западните, в източните си граници. Има само на север контакт с нас. Това е връзката й със света. Просветената част от Турция вижда перспективата на страната си през България на запад. Те нямат интерес да затварят и тази си страна.Интервю на Станка Динева с Проф. Димитър ЙончевВ-к „Дума“

ЕКСКЛУЗИВНО! ЧЕРНИЯ РОДИ: ЗА КАКВИ УБИЙСТВА ГОВОРИТЕ? ИЗКАРАХТЕ МЕ СУПЕР МАФИОТ, НАЙ-ЛОШИЯТ ЧОВЕК В СТРАНАТА.НЯМАМ ВИНА И ТОЗИ ПЪТ ИЗКУПИТЕЛНА ЖЕРТВА НА ДЪРЖАВА И ПРАВИТЕЛСТВО НЯМА ДА СЪМ! ИМАМ МНОГО НЕЩА ДА КАЗВАМ!

Обвиненият като ръководител на ОПГ за „убийства“ Радослав Калчев – Черния Роди изпрати писмо единствено до сайта АФЕРА. Черния Роди бе обявен за „килър“ след истерична, бърза акция на МВР- Светлозар Лазаров, след като премиерът Бойко Борисов даде безпрецедентно срок на МВР-то си за седем дни да „разкрие“ убийствата, станали в страната. По-късно по още по-безпрецедентен начин заместник–главният прокурор Борислав Сарафов пък рече, че благодарял на министър – председателя, че дал „полезни съвети“ на прокуратурата как да „разследват“ „ОПГ“-то. АФЕРА първа написа за арестите във Варна и за това, че Радослав Калчев далеч преди тях е отпътувал за чужбина.
Прокурор Борислав Сарафов в телевизионно участие заяви, че отпътуването на Черния Роди за чужбина няма нищо общо с акцията на МВР и било „случайност“.АФЕРА публикува писмото на Радослав Калчев – Черния Роди дословно:
„Не знам откъде да започна този имейл, просто не мога да повярвам какво ми се случи. Не знам как да обясня, че нямам нищо общо с тези неща, които чух по мой адрес.
Ще започна от 2006 година, когато ме хванаха с хероин. Да, бях виновен, хора ме помолиха да им помогна и аз им свърших услуга. И до ден днешен тези хора са на свобода и не са спрели да се занимават с това. Тяхната цел беше да ме подложат и успяха. Този път за първи път ще упомена имена, след толкова години мълчание.
Веско Жеков и Янко Колев срещу сумата от 5000 лева, платени на Емо Михайлов /бележка на АФЕРА – бивш шеф на БОП – Варна/ и Досев /бележка на АФЕРА – бивш зам-шеф на БОП – Варна, дясна ръка на Емил Михайлов/, бяха дадени за да ме задържат и да прехвърлят цялата вина на мен. Бях виновен, признах си, и излежах присъдата си.
След това, покрай случая с Данов, ме набедиха за ОПГ с наркотици. И там без доказателства, само по показания на Веско Жеков и Янко Колев, и лежахме с Данов в затвора, което е пълно безумие – Данов и наркотици. Признаха ме за виновен, заради Веско Данов, защото той сключи споразумение и се призна за виновен./Бележка на АФЕРА – по думите на Веселин Данов, той не е виновен за обвинението, свързано с наркотици, но сключва споразумение с прокуратурата, защото не издържа на очертаващия дълъг престой в затвора, и заради сина си, който лежи с него./ Излежах и тази присъда.
От 5 години живея нормален живот, имам бизнес /внасям автомобили/ и имам свидетели.
Хора без чест, достойнство и скрупули, и хора, които са вечни свидетели срещу мен – това е пълна лудост.
Този път вина нямам и никога няма да се върна в тази държава. Този път изкупителна жертва няма да съм, колкото и удобен да съм на някои хора за това.
Имам много неща да казвам, но всичко ще кажа когато му дойде времето.
Изкарахте ме супер мафиот, най-лошият човек в страната. Никаква група не ръководя. Не познавам тези лица, освен Николай, покрай Чубака. Вижте как живее Чубака – без пари и кола, с малко дете, и пари за ток няма. За какви убийства говорите?
Пак подчертавам категорично – не съм замесен в нищо от това, в което съм обвинен, подложете ме на детектор на лъжата.
Такива мръсни неща, които се изказаха за мен…
Питайте хора, които ме познават дали някой е казал нещо лошо, освен тези наркомани Жеков и Янко. Не спряха да се оглеждат в мен – изкупителната жертва на държавата и правителството станах.
Засега това мога да кажа.
Много истини не знаете госпожо разследващ полицай и господин прокурор. Този път няма да мълча! Ще се боря докрай за да се разбере, че вина нямам!
Роди“Afera.bg

Модерното оръжие на властимащите не е цензурата, а затъмнението – замитането под килима на всяко нещо, по-близко до истината

Българското кино е в миналото. Открита цензура няма – забранена е по конституция. Но тя съществува. Направи ли Корабов филма си за лагера, който уби цигуларя Сашо? Имаме ли филм за писателя дисидент, убит от тайните служби на моста в Лондон? Дори когато просветне някъде като пламъче на вощеница част от истинската драма на нацията през реалсоциализма, някой бърза да го духне или да го затъмни. Сега модерното оръжие на властимащите не е цензурата, а затъмнението – замитането под килима на всяко нещо, по-близко до истината. Вече съм разказвал за сериала на Дочо Боджаков, преминал „като през пустиня“ в късните часове на централната телевизия, за който настъпи пълно табу дори за споменаване в медиите. Значи съществува задкулисен щаб, който направлява процесите поне в културната сфера. Оня, който плаща и на троловете да пишат във фейсбук „каквото трябва“, щом се поведе кампания за или против нещо си. Ето още едно доказателство за средновековното маскарадно време, в което тече животът ни. Интервю на Анита Димитрова с Георги Мишев- Неотдавна издадохте мемоарната книга „Мир на страха ни“. Страхувате ли се от нещо днес? На фона на ужасиите, които стават тези дни по света, от какво има да ни е страх като общество?
– И като индивиди, и като общество трябва да се плашим от демоните, които са вътре в нас. От глупостта, от маниите, от първичните инстинкти, които ни превземат от време на време и блокират разума. Това не е психология, социология, а чиста физиология… Песимистично излиза, но трябва да го осъзнаем. Не сме в състояние да се справим сами. Нуждаем се от помощ.- В книгата си датирате като начало на опростачването 1944 г., „когато до властта се добраха хора неграмотни и полуграмотни, ненавиждащи четмото и писмото, без познания за миналото на род и народ…“. Не сте по-снизходителен и към посткомунистическия период. Докъде стигна опростачването и обратимо ли е?
– Като говоря за физиология, напомням само, че не съществува „природна интелигентност“. Ако някой е имал дядо професор, да не си мисли, че носи професорския ген в кръвта си. Има нещо от средата, от домашната и родовата атмосфера, но главното е какво си направил ти самият, за да облагородиш дивото в душата си. Проблемът е как да не пречим на индивида да се развива и самоусъвършенства, за да се превърне в личност. А когато дълго време начело на нацията стоят „безличности“ – резултатът е днешният ни хал. Случайно ли се появиха хората с качулки преди четвърт век? Те бяха видимата страна на маскарада, в който живяхме десетилетия. Нашето средновековие. И ако не успеем да осъществим просвещението, никакъв обрат няма да настъпи. Не виждам скорошен обрат, защото продължаваме да си служим със средновековни средства за просвещение. Какво означава да каниш населението масово да пише романи? Легализиране на графоманията?… Но май че не е случайно: след като имаме местни феоди и феодали, олигарси, графове, селища със затворен периметър, графоманията е явление закономерно.- Нашето кино чества 100-годишен юбилей. Вие сте част от кажи-речи половината от този век. Какви са спомените ви от него?
– Този въпрос трябва да го отмина, защото няма да ни стигнат два вестника за конкретен отговор. А най-конкретният е „било каквото било“. Или „имало едно време“. Защото родното кино е вече в отминалата приказка. Не трябва да забравяме, че едно общество може да живее без изкуство. Без необходимост от изкуство. Няма на площада протестъри, които да искат нови книги, нови филми, нов Бешков или нова Гена Димитрова. Площадът е доволен, че има кабеларки, а меценатът Василев си умира от кеф, като гледа „Шменти капели“. След сто години Васил Гендов е вече Легендов, намираме се в предгендовия период на търсене на подаяния, за да задвижим камерата. И като изкрънкаме някой лев – да снимаме екшъни по холивудски рецепти отпреди половин век. Да притопляме стари манджи.- И преди сте се изказвали, че съвременните ни филми са правени по чужди калъпи и не „говорят“ на българския зрител. Сега цензура няма, но пък гилдията се разкъсва от дрязги и скандали за пари. Как гледате на тия – често срамни – случки?
– Открита цензура няма – забранена е по конституция. Но тя съществува. Направи ли Корабов филма си за лагера, който уби цигуларя Сашо? Имаме ли филм за писателя дисидент, убит от тайните служби на моста в Лондон? Дори когато просветне някъде като пламъче на вощеница част от истинската драма на нацията през реалсоциализма, някой бърза да го духне или да го затъмни. Сега модерното оръжие на властимащите не е цензурата, а затъмнението – замитането под килима на всяко нещо, по-близко до истината. Вече съм разказвал за сериала на Дочо Боджаков, преминал „като през пустиня“ в късните часове на централната телевизия, за който настъпи пълно табу дори за споменаване в медиите. Значи съществува задкулисен щаб, който направлява процесите поне в културната сфера. Оня, който плаща и на троловете да пишат във фейсбук „каквото трябва“, щом се поведе кампания за или против нещо си. Ето още едно доказателство за средновековното маскарадно време, в което тече животът ни.
Светът най-накрая забелязва, че у нас е най-зле правосъдната ни система – нещо, което си го знаем от половин век. Но още по-зле е правосъдната система в културата ни, тоест критиката. Никога не е било по-зле: дори предосвобожденският печат, макар и още в пелени, е имал критически колонки, мнения, оценки по явленията от духовната сфера. Къде са сега нашите културни седмичници, списания, годишни прегледи, дискусии и т.н.? Една „Култура“, като от червена коприна, която само чака Чомски да снесе ляво яйце, за да кудкудяка около полога, в очакване на евразийска „оттепель“… Къде изчезнаха киноведи и киноексперти, излезли изпод матрицата на НАТФИЗ, за да анализират най-новите филми, да отсяват зърното от вносния талаш-амбалаж? Защо таблоидите – жълти и жълтеещи – спряха да печатат рецензии за филми, а имитират киномнения под форма на реклами, пикантерии от снимачните площадки или така наречените лафове от диалозите? Това е псевдокритика, епидермален поглед към изкуството. Още по-печално е положението в литературата, където се шири саморекламата, приятелската услуга – също реклама, или отвлечената словоблъсканица на структурализма, която отблъсна читателя от книгата и го отклони към коловоза на забавлението. Сто и петдесет души те бяха на брой, членовете на секция „Критика“ към СБП: какво остана от нормативната им бумащина? От Тимофеев и Поспелов, Тодор Павлов и Васил Колевски? Жалко, че покрай идеологическите фалшификати се изгуби артистизмът на Тончо Жечев и Кръстьо Куюмджиев, на Иван Пауновски и още някой техен ученик – изчезнаха в смога на каканижнината, на чалгата, така ярко проличала в поезията днес – превърната в стихоплетство и гнусен рап…- Споменахте за „лафовете“ от филмите. Някои реплики от „Дами канят“, „Преброяване на дивите зайци“ и др. заживяха свой собствен живот като крилати фрази, почти вицове. Изпитвате ли сантимент?
– Какъв сантимент, то си е пълно безобразие! Откъде дойде тази мода да се вадят „лафове“? Един кандидат-сценарист (Генчев) направо заяви, че още не е написал сценария, но вече има готови „лафовете“, които героите ще произнесат от екрана. Това не е ли върхът на глупостта? И никой не му каза да си пие хапчетата, а продължиха да го интервюират, да му правят кампания за средства, мисля, че посъбра някой милион… Така ли лесно ставало то? Къде е критическият нюх на редакторите от сутрешни и следобедни блокове да озаптяват навреме самозванци и нарциси от всички разцветки, за да не размътват главите на зрители и слушатели? – Вашите книги и филми от 60-те и -70-те години описаха едно преломно време в живота на българина – миграцията от селото към града. Вие сам отидохте първо в града, а сетне обратно – на село. (Макар че Панчарево си е малко „вилна зона“.) Възможно ли е по принцип такова връщане, може ли то да донесе някакво спасение?
– В книгата, както знаете, отговорът е: на куково лято. Селата вече са празни, селяните „умряха“ съгласно лозунга по софийските фасади. Потомците на някогашните селяни хвърлят найлонови торбички от панела и гласуват за социална държава, защото не искат да знаят какво е мотика и лопата. Нека ни бере греха столетницата, която ни набута в града, за да ставаме най-прогресивни пролетарии, а всъщност събуди в нас варварски инстинкти да чупим пейки и глави на противникови фенове. В нас в латентно състояние са живи дрождите на имигрантите от парижките квартали, които нахлуха в списание „Шарли“. Дрождите на отмъщението за обърканите ни съдби, комплекси, алергии, отключени карциноми и калцификати… Наистина се нуждаем от модерна реанимация, от помощ. От реформи.- В края на 80-те бяхте активен политически, първо с Русенския комитет, а след промените – депутат във Великото НС. Как гледате сега на политиката, от разстояние?
– Оказвах логистична подкрепа, да се изразя като политолог. Виждах, че трябват хора, защото политиката не е лично дело, трябва ти екип. Впоследствие отборът ни се разпадна и като лисицата излязох от лозето както бях влязъл – с празен стомах. Не буквално, разбира се; имам предвид, че изгубих десетина години, докато се върна в предишното си състояние. Състоянието на автора е да следва интуицията си, да не преследва цели. Политиката преследва цели, решава задачи; изкуството превръща химерите в нови действителности. Прозата, казва Хегел, подрежда действителността; моята скромна мечта бе да не ми пречат да пиша проза, да внасям някакъв ред, ако не в живота, поне на хартията.
***Георги Мишев е роден на 3 ноември 1935 г. в с. Йоглав, Ловешко. Завършил е Ветеринарния техникум в Ловеч, а след това журналистика в Софийския университет. Автор на множество книги и сценарии за филми, сред които „Дами канят“, „Матриархат“, „Селянинът с колелото“, „Вилна зона“, „Преброяване на дивите зайци“, „Момчето си отива“ и др. Бил е председател на Комитета за защита на Русе, за което е изключен от БКП. Депутат от СДС във Великото народно събрание.в-к „СЕГА“