Категория: Детонатор

ЗАЩО СЕ САМОУБИВА МАЙКАТА НА АПОСТОЛА?

138 г. мълчим гузно!
Късата българска памет сочи, че около 10 януари 1878 г. Гина Кунчева – майката на Апостола на българската свобода Васил Левски, напуска земния свят.
Днес твърдят, че нейния гроб се намира в двора на храма „Св. Николай” в град Карлово, но официалната историческа памет не говори почти нищо за последните й дни. Дали защото сме безпаметна нация, или от срам, или защото така ни е най-удобно – да заменим истината с мълчание.
Краеведи, изследвали родословието на Апостола, са събрали доста зловещи факти, които и до днес се разпространяват апокрифно, защото официалната история обича помпозността и захаросаните образи, но не истината. Според изследователите българката, родила Апостола сама слага край на живота си, хвърляйки се в кладенец.Самоубива се!
Зловещата истина е, че след Освобождението на България от турско робство близките на Левски са забравени и унизени. Живи са останали само сестра му Яна, която е вдовица и гледа четирите си деца и брат му Петър. Преживял разгрома на Ботевата чета, изгнание в Диарбекир, водач на българското опълчение при боевете на Шипка, едва остава жив с три тежки рани и ампутиран крак, Петър се опитва да оцелява в „свободна” България. Яна ходи и работи на богатите карловски чорбаджии, а сакатият й брат не може да си намери работа и се прехранва с просия. Гина Кунчева не може да се помири с тъжната съдба на децата си и избира самоубийството. Три години по-късно през 1881 г. Петър Кунчев умира от туберкулозно заболяване, оставайки просяк до края на живота си в бленуваната от него свободна България! Тяхната съдба се превръща в национален позор, за който и до днес не искаме да признаем! Но мълчанието и потулването на истината едва ли ще пречистят съвестта ни, над която тегне тежка и невинна кръв.
Тази история, която се носи от век, може би не е напълно точна. Но не заради това отсъства в учебниците, които преливат от измислен фолклор. Въпреки това тя звучи правдоподобно, защото поразително съвпада с драмата на семейството на Христо Ботев и с нашата народопсихология – да предаваме и забравяме най-свидните си синове.
Независимо от истината, сега ни е останал дългът – на всеки 10 януари да почитаме поне с думи Българката, която тя роди Апостола. Той първи заговори за национално самосъзнание, свобода, равенство, зачитане на всички религии и етноси, държава на хората, без цар и господар.www.faktor.bg

Законът за нашето културно наследство е продаден на търг

Закон за корупция и разруха
Чудом се чудя, ако Помпей беше наш, какво трябваше да сторим с подобно достойно наследство? Трябваше ли да запазим този излишен и пречещ камънак ? Прекрасен морски курорт, прекрасен изглед, чудесни възможности за туристически бизнес, добра храна, кренвирши, евтини руски туристи, пияни млади англичани, мешана скара, водка и пържена цаца. Бизнес демек, печалба, просперитет за нацията. Родолюбие му е майката. Калабрийската мафия е организация от кретени. Попитайте българите за съвет.
А днес скандали много. Европейски доклади, първенци по корупция, министър на просветата, съдии, прокурори, каки, айсберги и симулация на държавност. Скандалът ви предпазва от едно пожелано престъпление.
С разбираем език ще се опитам да ви обясня настъпилите тайно промени в закона за културно наследство (ЗКН).
Част от нашите парламентаристи пожелаха унищожението на института, отговарящ за същото това свещено културно наследство
(НИНКН).Старинната архитектура, възрожденски къщи, археология дори, са обект на специална грижа и отношение от държавата, която ги притежава. Така е в Европа, така е в Азия, така е в Америка и дори в Нова Зеландия.
С настоящите промени в закона ние не желаем да бъдем част от културния свят. Институтът (НИНКН) бе доведен до съзнателен колапс. От 3000 души, достойни специалисти системно превърнат в хипофизно джудже с 45 нещастни служители. След уволнения, след последен, достоен директор, бе назначена безмълвна „калинка“ като временно изпълняващ службата началник. Нейната временност се превърна в безкрайност, въпреки тази странна и съмнителна летаргия. Безкрайно временният полет на „калинката“ се оказа полезен и твърде желан. Калинката прие с мълчание последните съкращения в института, позволи си уволнения, продиктувани от министерски глави и тихо заспа. Достойно поведение на един политически слуга. Бъдещето на всяка калинка е какавидата на една бълха.
Пред нещастните останали работници стоят хиляди решения и становища. Всяко становище отнема огромен труд и ресурси. Необходими са специалисти регистрирани по правилата на същия безобразен закон. Законът действа срещу себе си. Законът е продукт на престъпници и техни домашни любимци. Законът е фарс. Виновен е институтът.
Новата промяна в закона предвижда облекчение за притежателите на имоти с историческо значение. Решението ще бъде в ръцете на министъра и общински комитети управлявани от кмета и неговия политически избор.
Кристализация на корупцията. От точка А до точка Б, имате вече права линия
Трудно и скъпо дело е подкуп в Института. Не е невъзможно. Необходими са двайсет отделни торби с пари, трябва да сте близък с трийсет тамошни служители и всички да са съгласни с предложеното дарение и съгласувано престъпление. Министърът и неговият инспекторат също. Това има вече законово лечение. Предложената днес липса на становище от института ще бъде пресметната като „мълчаливо съгласие“. Това е „мълчаливото“ желание за огромна корупция. Резултатът ще бъде унищожението на нашето минало, архитектура и туристическа привлекателност.
Несебър по чудо спаси своята „световна“ значителност след насипа в северната част на античния град. Тази скромна мера има своите собственици. Кажете имената им. Кои са те ? Квадратния метър там не струва хартиени пари, измерва се в унции. Нещастни руини и съборетини бяха доведени до мизерия от техните притежатели. Къщата с ягодите е случаен пример. Пожар на покрива, паднала стена, странни събития причинени от пожелана небрежност или съзнателен акт на унищожение, всичко това е действие на престъпни олигарси и техни държавни гавази. Собствениците отдавна очакват реализация на бизнеса си – възрожденски къщи на шест етажа (с еркери), барок, позлата, външен асансьор и басейн на покрива. Родолюбиви бизнесмени заплащат щедро в Народното събрание очаквани, законови промени. Корупцията желае закон за корупция. Корумпираните в Народното събрание могат да бъдат лесно преброени с тяхното съгласие или мълчание.
Родоотстъпниците, подкупните или брилянтните простаци ще бъдат разпознати в гласуването на закон, целящ разрушаването на нашето наследство и история
Разбира се, нужен е коментар как изглеждат политическите привърженици и противници на подобна законова поправка. Вносител на промяната е Красимир Велчев, началник на парламентарна група на управляващата партия. Същият, напълно некомпетентен в темата, предлага законова промяна. Бидейки дългогодишен парламентарен началник, Красимир си купил самолет. С промените в закона Красимир може да конкурира Луфтханза. Самообявилите се за „патриоти“ отсъстват. Националистите предпочели друга родина – също. Прекръстените комунисти /БСП/ са против, похвално дело, но никой не знае защо. Гоце обича Баце – той е за. На ДПС им липсват „обръчите“. Реформаторите са частично против. Барековците и независимите са зависими от един достоен хонорар. В подобно парламентарно блато победата на проституиращия парламентаризъм е възможна.
Законът за нашето културно наследство е продаден на търг
Законът ? Какъв закон ? Това бе закон, създаден за мутри – „колекционери“, които трябваше да ограбят най-ценното от музеи, нумизмати, антиквари и галеристи. Закон за изпиране на парите на европейски данъкоплатци. Закон за беззаконни реконструкции на църкви, дворци, крепости и калета. Закон осветен с фекални води върху главата на племенния ви вожд. Закон за грабеж и разруха на остатъците от националната ни гордост.
Впрочем, знаете ли защо вече няколко века в Швейцария няма въоръжен банков грабеж ?
Законът не го разрешава.www.dnevnik.bg

МАРТИН ДИМИТРОВ:ЯВНО БИТКАТА С МОНОПОЛИТЕ И ТЪРСЕНЕТО НА ОТГОВОР – КОЙ ИЗТОЧИ КТБ, Е ИЗНЕРВИЛО ЗАСЕГНАТИТЕ СТРАНИ

Прерязаха ми метална тръба на спирачките (вижте снимката). Явно битката с монополите и търсенето на отговор на въпроса – кой източи КТБ е изнервило засегнати страни. Благодаря за солидарността на всички, които ми се обадиха!, написа на профила си във Фейсбук депутатът на Реформаторския блок Мартин Димитров, публикувайки снимка на прерязаните спирачки.

Върховният административен съд отменя закон заради новите цени на винетките?

Уважаеми сънародници,
Искам да знаете, че нещо страшно става в държавата. Върховните съдилища си законодателстват и се стига до куриоза, с Тълкувателно решение №2/2016Г. ВАС да отмени ЗОДОВ. Всичко това е направено, защото ще отменят новите винетки и понеже всички ще съдят държавата просто отмениха реда за обезщетение! Това е престъпно дори за държава в ЕССР!Валери Тарандов
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 2
София, 27.06.2016
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – ОСС от I и II колегия на ВАС, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ КОЛЕВ
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА МОНОВА
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:
АННА ДИМИТРОВА
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
МИЛКА ПАНЧЕВА
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
ВАНЯ ПУНЕВА
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
НИНА ДОКТОРОВА
МАРИНА МИХАЙЛОВА
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
АНГЕЛ КАЛИНОВ
ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
АДЕЛИНА КОВАЧЕВА
ДИАНА ДОБРЕВА
ГАЛИНА МАТЕЙСКА
ГАЛЯ КОСТОВА
ФАНИ НАЙДЕНОВА
ГАЛИНА ХРИСТОВА
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ТАНЯ РАДКОВА
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
ДИАНА ГЪРБАТОВА
ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА
ТАТЯНА ХИНОВА
ДЖУЗЕПЕ РОДЖЕРИ
МАРУСЯ ДИМИТРОВА
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
АТАНАСКА ДИШЕВА
ТАНЯ ВАЧЕВА
ИВАН РАДЕНКОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ДОНКА ЧАКЪРОВА
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
ТОДОР ТОДОРОВ
СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ТАНЯ КУЦАРОВА
МАРИО ДИМИТРОВ
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
ДОБРИНКА АНДРЕЕВА
ТОДОР ПЕТКОВ
ЛЮБОМИРА МОТОВА
МИРА РАЙЧЕВА
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
ЕМИЛИЯ КАБУРОВА
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
БИСЕРКА ЦАНЕВА
СВЕТЛАНА БОРИСОВА
БИСЕР ЦВЕТКОВ
БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
АНЕЛИЯ АНАНИЕВА
КРАСИМИР КЪНЧЕВ
ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
МАДЛЕН ПЕТРОВА
ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
АГЛИКА АДАМОВА
ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
КАЛИНА АРНАУДОВА
МИРОСЛАВА КЕРИМОВА
АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
МАРИЯ РАДЕВА
СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
РОСЕН ВАСИЛЕВ
РУМЯНА ЛИЛОВА
МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА
СИБИЛА СИМЕОНОВА
ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
СТЕФКА КЕМАЛОВА
ЮЛИЯН КИРОВ
при секретар Нина Спасова
и с участието
на прокурора АСЯ ПЕТРОВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛАНА БОРИСОВА
тълкувателно дело № 2/2015. Document Link Icon
Производството е по чл.124 и сл. от Закона за съдебната власт.
Образувано е с разпореждане от 25.03.2015 г. на председателя на Върховния административен съд до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение поради констатирана противоречива съдебна практика по въпроса :
Подлежат ли на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението / действието/ на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен ?
По поставения въпрос част от съдебните състави приемат, че държавата и общините не дължат обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вредите, претърпени от ищците преди отмяната или обявяването за нищожен по съответния ред на подзаконовия нормативен акт, чието приложение е довело до настъпването им. Тези състави считат, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт /ПНА/, няма обратно действие по силата на чл. 195, ал. 1 АПК. До отмяната му актът поражда правни последици и съществуването на тези правни последици не се засягат от отмяната на нормативния акт. Поради това не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на претенцията за вреди, а именно – вредите да са причинени от незаконосъобразен административен акт. Съгласно изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК развилите се в периода на неговото действие правоотношения се считат за законосъобразни. Уреждането на правните последици от отменения или обявен за нищожен ПНА, включително и произнасянето по въпроса за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди за периода до отмяната му, законодателят е вменил в задължение само на административния орган, пряко отговорен за вредите, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК. Произнасянето му следва да се извърши в отделно производство по уреждане на всички правни последици в посочен от закона кратък срок, което е пречка за присъждане на обезщетение за вреди по ЗОДОВ.
Други съдебни състави от Върховния административен съд приемат, че на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ подлежат на обезщетяване всички доказани вреди, причинени на ищците при или по повод действието на подзаконов нормативен акт, който е отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен. Без значение от порока на вредоносния акт, неговата незаконосъобразност е изначална спрямо издаването му, поради което не са налице пречки да се търси обезщетение за причинените от действието му вреди, макар незаконосъобразността му да е установена в един по-късен момент. От значение за отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството дали даден акт е незаконосъобразен и е отменен по съответния ред. Отмененият административен акт като незаконосъобразен има значение само за активната процесуална легитимация по упражняването на възникналото вече субективно право. Предявеният след отмяната на акта по съответния ред иск цели да обезщети вреди, възникнали преди това по време на действието на акта. Противното тълкуване би ограничило субективните права по чл.1, ал.1 ЗОДОВ и приложението на чл.7 от Конституцията.
Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд намира за правилно първото становище. Мотивите за това са:
Отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица, се урежда от материалноправните норми на чл.1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 7 от Конституцията на РБ. Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията се включват следните елементи : 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административната дейност, отменени по съответния ред ; 2. вреда от такъв административен акт; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Отмененият като незаконосъобразен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт / ПНА/ е условие за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно чл. 204 АПК. Той е и една от кумулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявения иск за вреди. Законът предполага вредите да са причинени от действието на незаконосъобразен, респ. нищожен ПНА, поради което се изисква доказването на причинна връзка между тях. След отмяна на другите два вида административни актове – индивидуален и общ , актът се счита отменен от момента на издаването му. Поради това на обезщетяване по реда на чл.1, ал. 1 ЗОДОВ подлежат всички доказани вреди, причинени от отменения ИАА и ОАА от момента на издаването му. Спрямо подзаконовия нормативен акт законодателят е въвел специална правна норма – чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От посочената разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. По аргумент от чл.1, ал.1 ЗОДОВ валидният и законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Последващо съдебно решение, с което ПНА се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения.
В разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК е предвиден специален ред за уреждане на правните последици от отменените или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Предметното съдържание на понятието „правни последици” включва преценка за валидността на правоотношенията, възникнали в периода от приемането до отмяната на акта, респ. обявяването му за нищожен; преценка за правата, придобити, изменени или погасени въз основа на отменения и обявения за нищожен ПНА и преценка на обезщетението /на имуществени и неимуществени вреди/ за нарушени права от прилагането на ПНА за периода до отмяната му или обявяването му за нищожен.
Правомощията по чл. 195, ал. 2 АПК са възложени на административния орган, приел порочния подзаконов нормативен акт, който в посочения от закона срок да се произнесе по всички правни последици както от унищожаемите, така и от нищожните ПНА. Законодателното уреждане в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК на отделно производство пред административния орган по въпроса за правните последици от отменен или обявен за нищожен ПНА изключва възможността за разглеждане на претенциите в исково производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Обезщетяването на вредите по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ при уредената хипотеза на чл .195, ал. 2 АПК ще доведе до второ паралелно производство по обезщетяване на вредите от отменен, респ. обявен за нищожен ПНА в периода до отмяната му с влязло в сила съдебно решение.
По изложените съображения и на основание чл. 124, ал. 1,т. 4 и чл. 125 от Закона за съдебната власт Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд
РЕШИ:
Вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението / действието/ на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен , не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Георги Колев
секретар:
ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Румяна Монова
/п/ Боян Магдалинчев
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:
/п/ Анна Димитрова
/п/ Йордан Константинов
/п/ Милка Панчева
/п/ Мирослав Мирчев
/п/ Ваня Пунева
/п/ Георги Чолаков
/п/ Ваня Анчева
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ /п/
Н.Ц.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ по т.д. № 2/2015 г. на ОССК на ВАС на съдиите
Румяна Монова, Анна Димитрова, Ваня Пунева, Александър Еленков, Марина Михайлова, Галина Христова, Здравка Шуменска, Светлозара Анчева, Атанаска Дишева, Иван Раденков, Соня Янкулова, Георги Георгиев, Донка Чакърова, Таня Куцарова, Кремена Хараланова, Илиана Славовска, Тодор Петков, Любомира Мотова, Николай Гунчев, Емилия Кабурова, Свилена Проданова, Даниела Мавродиева, Бисерка Цанева, Бисер Цветков, Благовеста Липчева, Мадлен Петрова, Пламен Петрунов, Василка Шаламанова, Румяна Лилова, Милена Славейкова, Весела Павлова и Стефка Кемалова
На поставения по ТД № 2/2015 г. въпрос : „Подлежат ли на обезщетяване по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен?“ считаме за правилен отговора :
Вредите, причинени на граждани и на юридически лица от действието на подзаконовите нормативни актове, отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни по реда на АПК, подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.
Основание за този извод дава уредбата на обществените отношения в страната, установена в чл. 7, чл. 56, чл. 57 от Конституцията на Република България, тълкуването на нормите от Конституцията, направено от Конституционния съд в Решение №2 от 30.03.2000 по к.д. № 2/2000 г. на КС и Решение № 14 от 04.11.2014г. по к.д. № 12/2014 г. на КС, разпоредбата на чл. 1 ЗОДОВ и нормите на глава единадесета на АПК. Тълкуване на конкретни правни норми от АПК за целите на поставения въпрос извън този конституционен и законов контекст и рамка, не може да даде правилен и обоснован отговор и би направило същия едностранчив и лишен от правно основание.
Отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, е прогласена от Конституцията на Република България за един от основните принципи на държавната власт, по тази причина той намира систематичното си място в глава първа на Конституцията, наименована „Основни начала”. Уредбата на отговорността на държавата за незаконосъобразната дейност именно като основен принцип подчертава неговия основополагащ за цялата структура на държавната власт характер.
Съгласно чл. 7 от Конституцията държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Установен без изключваща клауза, принципът не допуска изключения нито по отношение на субектите, в чиято полза възниква правото на обезвреда, нито по отношение на вредоносните юридически факти, ако те са незаконни актове и действия на държавни органи и длъжностни лица, в случаите, когато имат за последица причиняване на вреди.
Ето защо за целите на правоприлагането и съобразно принципа на правовата държава, установен в чл. 4 на Конституцията, конституционната норма на чл. 7 не съдържа основание да се приеме, че част от незаконосъобразната и увреждаща дейност на държавните органи може да бъде изключена от конституционното задължение за обезвреда, което държавата има спрямо увредените лица.
В глава втора на Конституцията се съдържа неизчерпателно изброяване на основните права на гражданите, които съгласно нормата на чл. 57 КРБ имат неотменим характер. Към тях следва да се причислят и правата на гражданите или юридическите лица, произтичащи пряко или косвено от нормите на глава първа на Конституцията.
Правото на обезвреда от незаконна административна дейност, което гражданите и юридическите лица имат, като право, произтичащо от основния принцип, прогласен в чл. 7 КРБ, също представлява основно право и като такова е неотменимо. То, заедно с правото на обжалване на административните актове по чл. 120, ал. 2 КРБ, представлява пряк израз на основното по характера си право на защита по чл. 56 КРБ. Както се сочи в решение № 14 от 4.11.2014 г. по к.д. № 12/2014 г. : „ … По силата на чл. 56 от Конституцията правото на защита представлява основно право, чието съдържание обхваща оправомощаването на всяко лице, попадащо в националната юрисдикция, със своите самостоятелни активни действия да се противопоставя на възможните източници на нарушаване или застрашаване на неговата правна сфера. То е универсално процесуално право, предназначено да служи като гаранция за реализацията на другите основни права и конституционно признати интереси на правните субекти……………..Правото на защита обвързва всички държавни органи в пределите на своята компетентност да съдействат на лицето със засегнати права да преодолее последиците от нарушението, съответно – от застрашаването. Несъмнено сред адресатите на това задължение са и органите на централната и местната изпълнителна власт”.
Върховенството на нормите на Конституцията спрямо останалите норми на обективното право, както и принципът на непосредственото им действие, установен в чл. 5, КРБ сочи, че всеки може да черпи правата си пряко от Конституцията и да се позовава на нея за защитата им пред български съд. Законите в Република България от своя страна, съгласно чл.5, ал.1 КРБ, трябва да съответстват на Конституцията и не могат да й противоречат.
Според чл. 3, ал.1 от Закона за нормативните актове законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения.
Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България – чл. 46, ал.1 ЗНА.
Законът за отговорността на държавата и общините за вреди е израз на установения в чл. 7 на Конституцията принцип на отговорност на държавата. Нормата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, според която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, урежда отговорността на държавата и общините като институт на материалното право. От него се извежда субективното материално право на гражданите и юридическите лица да искат обезвреда за понесените от тях вреди и съответстващото му задължение държавата и общините да обезщетят вредите, причинени на лицата при или по повод изпълнение на незаконосъобразна административна дейност. Като субективно материално право правото по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е част от системата на правата, регламентирани от позитивното право на Република България, чиято защита се извършва по реда, предвиден в съответните процесуални закони съобразно принципите, установени в тях.
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, а член 203 АПК и следващите норми от глава единадесета на кодекса са тези, които уреждат съдебното производство по тяхното разглеждане. Така материалноправният институт на отговорността на държавата, установен в чл.1, ал. 1 ЗОДОВ, бива скрепен и гарантиран от създадена специално за целта система от норми за процесуална защита.
Предвид посоченото обстоятелство, както и конституционния му режим, непозволяващ изключения, за разлика от възможността за законово изключение от правото на обжалване по чл. 120, ал. 2 КРБ, а също така и това, че производството по чл. 203 и сл. АПК, видно от чл. 1, т. 2 АПК, е предмет на самостоятелна законова уредба, различна от уредбата на останалите производства в АПК, се налага обоснован извод, че искът по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ представлява от материална и процесуална гледна точка автономно, самостоятелно средство за защита правата на гражданите и юридическите лица, средство, което съществува наред с останалите средства за съдебна защита по чл. 128, т. 1,2 4,6 и 7 АПК. Израз на самостоятелния му характер е най-вече обстоятелството, че той притежава свои , създадени специално за тази цел материалноправни основания, различни от основанията, приложими за останалите съдебни производства, в частност по оспорване на административните актове. Законовите предпоставки за възникване на отговорността са три – наличие на незаконосъобразен акт, на действие или бездействие, вреда и причинна връзка между тях.
Основното място сред тези предпоставки заема незаконосъобразността като правно качество на актовете, действията и бездействията – резултат от упражняване на административна дейност. Това е обстоятелството, изрично посочено като основание за отговорността на държавата от всички материални и процесуални норми на действащото законодателство – чл. 7 от Конституцията; чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ; чл. 1, т. 3 АПК; чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК,;чл. 203 АПК; чл. 204, ал. 3 и ал. 4 АПК .
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В обективните си предели нормата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ не съдържа казуистично изброяване на видовете актове, за които намира приложение. Тя се прилага за всички видове вредоносни актове – резултат от административна дейност, т.е. както за тези, които се издават и оспорват по реда на АПК, каквито са индивидуалните, общите и нормативните административни актове, така и за тези, чието издаване и оспорване е подчинено на друг законов ред, но също са правен резултат от упражнена административна дейност / т. 1 от ТП № 2/2014 г. на ОС на Гражданската и Първа и Втора колегия на ВКС и ВАС/. По този критерий нормата на чл. 1 ЗОДОВ не съдържа изключение за вредоносните юридически факти, така както такова изключение не се съдържа и в чл. 7 от Конституцията. Тя в най-голяма степен съответства на принципа, установен в чл. 7 от Конституцията, в неговия аспект за обезщетяване на вреди, причинени от незаконосъобразна административна дейност. Тя го възпроизвежда и доразвива, разширявайки отговорността и за незаконосъобразна дейност на органите на местно самоуправление, и за вреди от незаконно бездействие на задължените субекти.
Нормотворческата дейност на изпълнителната власт, както и тази на органите на местно самоуправление е правнорегламентирана административна дейност, чието осъществяване и контрол за законосъобразност са уредени в Конституцията на страната, ЗНА и АПК. Тълкувана по начин, посочен в чл. 46 ЗНА – според точния смисъл на съдържащите се понятия, нормата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ обхваща в обективните си предели отговорност на държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица и от незаконосъобразни /нищожни и унищожаеми/ нормативни административни актове. Ето защо, по реда на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ подлежат на обезщетяване вредите, причинени на граждани и на юридически лица от действието на подзаконовите нормативни актове, отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни по реда на АПК.
Този отговор следва пряко от закона, съответства на неговата цел и на основните начала на правото, установени в Конституцията на Република България, сред които и задължението държавата да носи отговорност за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Предвид основното място, което заема понятието незаконосъобразност на подзаконовия нормативен акт за възникване на отговорност за вреди от неговото действие, отговорът на поставения въпрос не може да бъде различен, независимо от действието на разпоредбата на чл. 195, ал.1 АПК, според която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
Отмяната на административния акт не влияе в материалноправен аспект на възникване на отговорността за вреди. Както се посочи, съгласно конституционния си режим, правото на обезщетение за вреди от незаконна административна дейност, като основно конституционно право, съгласно чл. 57 КРБ, е неотменимо право. Именно с оглед на този свой характер и непосредствената му връзка с правото на защита по чл. 56 КРБ, правото на обезщетение не се влияе не само от отмяната на административния акт, но дори и от въпроса дали актът подлежи на обжалване. Отговорност за държавата за вреди от незаконните административни актове и действия възниква дори когато по силата на закон актът не подлежи на обжалване – на чл. 120, ал.2 КРБ. В цитираното вече решение № 14 от 4.11.2014г. по к.д. № 12/14 Конституционният съд подчертава, че: „..Прилагането на отклонението от общия принцип за обжалваемост на административния акт, което в определените от Основния закон параметри е допустимо съобразно чл. 120, ал. 2 от Конституцията..”, „Затова при нейното въвеждане, за да удовлетвори изискването за съразмерност, в частност – международните стандарти за достъп до съд, законодателят трябва да съобразява възможността за допускане на косвен съдебен контрол, при което съответният административен акт ще породи целените правни последици, но същевременно засегнатите лица ще разполагат с правото в друго съдебно производство, позовавайки се на незаконосъобразността на акта във всичките й аспекти, да поискат да бъдат компенсирани за претърпените неблагоприятни последици. Иначе разпоредбата на чл. 7 от Конституцията в частта, визираща отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконните актове на нейните органи, би се превърнала в голословна декларация.”
Ето защо няма нормативно основание да се приема, че разпоредбата на чл. 195, ал.1 АПК, от материалноправна гледна точка, може да ограничи отговорността до вреди, които могат да настъпят след отмяната на акта, с мотив, че едва след този момент актът се счита за незаконосъобразен.
По правилата на правната логика след отмяната вреди от действието на отменен нормативен акт не могат да настъпят, тъй като същият спира да се прилага. Що се отнася до вредите от изпълнението, от прилагането на нормативния акт, КС в Решение №2 от 30.03.2000г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 2/2000г., приема:
„…. А) Конституционният съд потвърждава принципната си позиция, че правото на обжалване „на всички административни актове“ (чл. 120, ал. 2 от Конституцията ) е основно конституционно право, неразривна част от правото на защита – чл. 56 от Конституцията. Ефективното му упражняване е елемент от нормалното функциониране на съвременната правова държава – чл. 4 от Конституцията . Същевременно следва да се отбележи, че в Конституцията не се съдържат ограничения на правото на законодателя да въведе предварително принудително изпълнение на обжалваните актове. Конституционната защита срещу вреди от незаконни актове (актове, които са отменени като незаконосъобразни след принудителното им изпълнение) се гарантира от чл. 7 от Конституцията”.
Този цитат дава правилната насока за разсъждение относно съотношението между причинените от изпълнението на административните актове, включително и нормативните такива, вреди и тяхната отмяна поради незаконосъобразност. Съобразно тази позиция чл. 7 КРБ представлява конституционна гаранция за гражданите за понесените от тях вреди от незаконни административни актове, включително и за тези, подлежащи на изпълнение преди отмяната, какъвто е и случаят с нормативните актове, поради конституционната специфика на влизането им в сила и тяхното изпълнение.
Съдебният контрол върху дейността на администрацията е контрол за законност. Отмяната на акта не може да се приравни на незаконосъобразността на акта като правно негово качество.
Няма законово основание за извод, че актът ще се счита за незаконосъобразен от деня на решението за неговата отмяна и занапред, а оттук – че това ще изключи отговорността за вреди, причинени от действието му преди отмяната, тъй като до този момент той е действал законосъобразно. На първо място това означава, че е бил обжалван и отменен един законен акт. Освен това подобно разбиране е в противоречие с правната логика – това би означавало да се приеме, че актът е незаконосъобразен, защото е отменен, че незаконосъобразността е последица от отмяната, а не обратното. Такова разбиране противоречи на характера на иска по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ като самостоятелно средство за защита на гражданите и юридическите лица, изпълняващо различна правна функция, притежаващо свои собствени основания и фактически състав, различни от тези на оспорването. Подобно разбиране отдавна е изоставено и в европейската съдебна практика и не намира конституционна основа в начина на тълкуване и прилагане на Конституцията.
Както се посочи, основание за възникване на отговорност по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е незаконосъобразният характер на актовете, действията и бездействията на администрацията, настъпилите вреди и пряката причинно-следствена връзка между тях .
В производството по оспорване на подзаконовия нормативен акт – чл. 128, ал. 1, т. 1, вр. чл. 185 и сл. АПК, съдът разрешава правния спор чрез установяване на неговата незаконосъобразност и последващата му отмяна, при това – в същата логическа и правна последователност. Между двете обстоятелства – незаконосъобразност и отмяна на акта, съществува връзка на причина и следствие, на правно основание и правна последица и тази връзка е изрично установена от закона в чл. 193 АПК. Съгласно чл. 193, ал.1 АПК съдът обявява нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, отменя го изцяло или частично. Установената от съда незаконосъобразност е причина и основание за отмяната на акта в случаите, когато това се следва, а не обратното – отмяната да е основание и причина за незаконосъобразността. Невинаги отмяната следва незаконосъобразността, но установяването на последната е винаги задължително. Отмяна не следва, когато порокът на акта води до нищожността му, в такава хипотеза, за да се постигне търсената от съда защита, е достатъчно установителното нищожността действие на съдебното решение.
Извън случаите на нищожност, в производството по оспорване, последвалата отмяна на акта притежава характеристика на конститутивна последица, изцяло обвързана и подчинена на установената от съда незаконосъобразност, тя няма самостоятелно действие. Актът се отменя, защото е незаконосъобразен и това е логическата и правната връзка между двете обстоятелства, а ако актът не е признат за такъв, оспорването се отхвърля. Доколкото, съгласно чл. 204 АПК, искът може да се предяви само след отмяната на акта, то в производството по иска отмяната на акта е само доказателство за установената от съда негова незаконосъобразност, която, от своя страна, е първият и основен елемент от фактическия състав на отговорността.
В хипотезите на чл. 204, ал. 2 и ал.4 АПК съдът по обезщетението инцидентно установява незаконосъобразността на нищожния акт, на оттегления акт и на действието или бездействието. Тези норми допълнително и изрично подчертават самостоятелния характер на иска по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, липсата на материалноправна зависимост и обусловеност на същия от отмяната на административния акт.
Кодексът съгласно чл. 204, ал.1 придава на отмяната на акта само процесуално качество за целите на надлежното упражняване на иска по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ и я определя като положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска, но не й придава материалноправно качество, свързано за възникване отговорността на държавата и общините за вреди. В този смисъл процесуалният кодекс не допълва материалноправните елементи от фактическия състав, установени в чл.1, ал.1 ЗОДОВ с допълнителен елемент. Последните са изчерпателно изброени в материалната норма. Те се явяват както законов минимум, така и законов максимум от изисквания, за да се ангажира отговорността на държавата.
Както се посочи, правната и логическата връзка между установителното и конститутивното действие на съдебното решение по чл. 193 АПК е установена от закона. Ето защо, за да се приеме, че незаконосъобразността е не причина, а следствие на отмяната, а оттук – в материалноправен смисъл – че отмяната на акта, а не незаконосъобразността му е правопораждащият отговорността юридически факт, е необходимо прекъсване на правната логика чрез въвеждане на юридически факт с юридическа сила, равна на законовата. Правно-техническото средство за това е създаване на необорима законова презумпция, че актът ще се счита незаконосъобразен само занапред, независимо че е отменен, защото е незаконосъобразен. Нормата на чл. 195, ал.1 АПК не представлява по своя характер такава. За да се противопостави успешно на законовата логика, закрепена в чл. 193 АПК, презумпция от този характер следва да е изрична, а не да се извежда по тълкувателен път, а това в случая не е налице. Текстът на чл. 195, ал.1 АПК, чието съдържание е : „Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение”, тълкуван според точния му смисъл, не представлява законова презумпция за това, че актът ще се счита за незаконосъобразен занапред. Накратко – от това, че съгл. чл. 193 АПК актът се отменя като незаконосъобразен, а според чл. 195, ал.1 АПК отмяната действа занапред, не следва извод, че и незаконосъобразността ще се зачита в правния мир само занапред.
Предвиденото във времето действие ex nunc на отмяната на акта от материалноправна гледна точка не засяга субективното право на обезщетение за вреди от неговото действие, не го поражда, не го ограничава, нито го изключва.
Нормите на чл. 1 ЗОДОВ и чл. 195, ал.1 АПК не подлежат на съотнасяне, така щото втората да ограничава приложното поле на първата. Двете норми са от различен вид: съответно – материална и процесуална, всяка от тях има свое собствено място в правната система, има свое собствено действие, независимо едно от друго. Те не действат на една плоскост – не уреждат едни и същи правоотношения , поради което и не са в колизия, ето защо и тълкуването им не следва да се извършва в контекст една спрямо друга.
АПК не урежда изрично принципа за ефективност на правата, но той намира проявна форма както в Конституцията и законите, така и в практиката на КС. Този общоевропейски правен принцип се основава на фундаменталния принцип на върховенство на закона и се изразява в частност в това, че е недопустимо процесуална норма значително да затруднява или да прави практически невъзможно защитата на правата, които гражданите черпят от правния ред. В административното съдопроизводство той намира най-ярка и пряка проява в нормата на чл. 127, ал.2 АПК – „Забрана за отказ от правосъдие”, според която съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане и не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането. В контекста на същия, а и поради съществуващите законови гаранции на правото по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ чрез създадената система за процесуалната му защита, следва да се заключи, че отмяната ex nunc на незаконосъобразния подзаконов нормативен акт му е непротивопоставима и се обуславя само от предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, в основата на които е незаконният характер на увреждащия административен акт. Въз основа на горното може да се направят следните изводи:
1. Отмяната на административния акт, вкл.и тази на подзаконовия нормативен акт представлява процесуална предпоставка за надлежно упражняване на иска по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.
2. Нормата на чл. 195, ал.1 АПК не представлява необорима законова презумпция за това, че отмененият подзаконов нормативен акт следва да се счита за незаконосъобразен занапред.
3. Материалноправните предпоставки за възникване на отговорност за вреди от незаконосъобразен нищожен или унищожаем административен акт, включително и подзаконов нормативен акт, са изчерпателно посочени в чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.
4. По реда на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ подлежат на обезщетяване вредите, причинени на граждани и на юридически лица от действието на подзаконовите нормативни актове, отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни по реда на АПК.

Проф. Минеков с въпроси към шефа на БНТ

Това е моят отговор до БНТ и се надявам да се появят смели медии и журналисти, които да го публикуват. Не вярвам да получа право на отговор от националната телевизия. Страхът е по-голям от съвестта.
Моля, разпространете това мое писмо. Друг лек за цензура няма …
До Генерален Директор на БНТ – г-жа Вяра Анкова
До УС на БНТ
Отворено писмо

Уважаема госпожо Анкова, уважаеми членове на УС на БНТ,
Досещате се вероятно, че писмото ми е предизвикано от декларацията на министъра на културата Вежди Рашидов по повод участието ми заедно с арх. Барфончовска и Владо Руменов /Форум културно наследство/ и продължилата дискусия относно ЗИД на ЗКН. Позволявам си да определя подобно явление като крещящ пример за намеса на висш държавен служител срещу публично заявени позиции и мнение, както и цинично посегателство по отношение на медийната независимост. Надявам се ще разрешите отговор на засегнатите от недостойните слова, елементарни лъжи и смехотворни обвинения, изречени в синхрон на интелектуалното и културно развитие на г-н министъра. И вместо да търсите боязливо доказателства за „личен конфликт“ излезте със своята смелост и професионално самочувствие, напуснете „яслата“, поискайте незабавната оставка на министъра.
Ще си позволя коментар, относно изложеното в декларацията и неговата несъстоятелност. Естествено първото впечатление е опитът да бъде усмирен и наказан ваш водещ журналист, чието име единствено e споменато в писанието. Определяйки държавата като обор, в който някой дава храната в яслата, а държавните служители, дори когато са журналисти, трябва да се хранят в покой и с благодарност към своите овчари, господинът явно желае да няма мнение различно от господарското. Писмото съдържа едва прикрити заплахи към водещия Георги Ангелов и дори опит за изнудване, използвайки детето му като заложник спрямо неговата съвест и достойнство. От прочетеното се разбира, че министърът „отглежда децата на някои водещи“. Ще ми помогнете ли да разбера кои са тези деца, кои са техните родители? Как точно се провежда възпитателният процес? Дали министърът предава на децата своята култура, своя уникален език и граматика, своята почтеност и своя финансов успех? Какво заплаща от джоба си за това отглеждане? Как бихте определили подобно поведение ? Можете ли да наречете това рекет, насилие или става дума за обикновен, битов проблем, с който БНТ отдавна е свикнала? Няма ли тази безсрамна намеса да бъде повод за достойна реакция? Ще се съгласите ли с мен, че този началнически манталитет е и една от причините България да бъде на последно място по свобода на медиите в ЕС и се доближаваме в световната оценка до Туркменистан и Северна Корея? Как оценявате изявлението на АЕЖ /Асоциация на европейските журналисти/?
Господин министърът твърди, че „другата страна“ в проблема не присъства в студиото. Невярно твърдение, „другата страна“ имаше възможност в няколко предишни предавания да изрази своето мнение, дори и в присъствието на вносителя на измененията в закона г-н Красимир Велчев. Позволявам си да припомня, че мнението на специалисти, отдали съдбата си на опазването на културното ни и архитектурно наследство е, че законът носи висок корупционен риск и съответно разруха на нашето културно наследство. В дадено за БНР интервю споделих, че дори и ангел да дойде от небето за министър, това свято същество ще бъде превърнато в крадец при подобен, действащ закон.
Господин министърът е огорчен. Той никога не бил работил за „Мултигруп“. Такова твърдение в разговора ни не съществува. Иначе бе верен другар на застреляния Илия Павлов, малко и на Карамански, временно на Ахмед Доган. Възможно ли е някой ден да прочетете в ефир докладите на няколко американски посланици и техните определения за Мултигруп и покойния и началник? Нека да ви припомня, че Рашидов бе обявен за „Главен Мултак“ с декларация от служители на същия консорциум за негов рожден ден. Тази драматична сцена бе заснета от Рангел Вълчанов и Тодор Колев и лесно можете да покажете на зрителите този брилянт, намиращ се в архива на БНТ. Този героичен акт е документиран на фона на гладен бунт, като следствие на банковия крах, последвала хиперинфлация и грабеж на спестени пари през 1996 година. Кулинарен интерес представлява натюрмортът със закланите и опечени прасета за рожденика и гледащите през витрината побеснели граждани. В свое интервю, Рашидов, явно горд от това обозначение, заявява: „По-добре мултак, отколкото калтак“ …
Господин министърът е обиден от твърдението, че неговото дете е собственик на хотел. Къде е обидата тук? Хотелиерите в България би трябвало да измрат от срам. Публикации за притежаван от сина на Рашидов хотел в Австрия масово са поместени в национални медии още през 2014 година. Ако това е тъй обиден факт, защо министърът не заведе дело или дори не представи мнение за това твърдение? По- интересна би била темата как се купува хотел и как се спестява за него, за всеки един мераклия решил да стане хотелиер.
Господин министърът бил обвинен в кражба на милиони. Възможно е това да се е случило нейде, но в конкретното предаване подобно обвинение отсъства. И ако прегледате отново съществуващия запис, ако подобни твърдения наистина няма, то бихте ли го определили публично като лъжец? Знам, че това е трудно, знам, че това е опасно, знам и че не мога да се надявам на подобно публично обвинение от ваша страна. Знаем също и за една прегоряла милионерска сметка, завърнала се успешно с цесия в джоба на притежателя. „Всички правят така“ казва министърът пред вашата колежка Жени Марчева – нека да поздравим с това героично дело всички изгорели спестители в партийно-правителствената пирамида КТБ. Иначе за неговия пряк началник цесионерите са престъпници. Впрочем това завидно негово богатство изпреварва хилядократно финансовите възможности и на най-великите имена в българската скулптура – Лазаров, Далчев, Андрей Николов … Единствено равен нему остава /вероятно/ световният Христо Явашев. Не е ли възможно вашите журналисти, вашите счетоводители да прегледат рашидовите декларации пред сметната палата? Очаквам да чуя за продадените скулптури, платените им данъци и да разбера причината за този бърз монетен възход. Чукайки камъни по света бих желал да стана милионер и аз.
Министърът показва добри познания, когато става дума за пари. За кино 15 млн лева – попитайте кинодейците къде са /покачили се били/. Покачване има и в музеите, галериите, библиотеките с десет милиона. За театрите 70 милиона, явно следствие от рашидовата реформирана театрална реформа. А мизерните заплати – същите, бюджетът през последните години същия. Странно уравнение с хиксове и квадратни корени. Дали е възможно да попитате българските артисти за техните увеличени доходи, замогналите се библиотекари и музейни работници, разкажете ни за съдбата на българските художници и държавните галерии. Държавна откупка от художник няма през последните 28 години, изчезна едно поколение. Но не съм прав, едно произведение на господин министъра попадна внезапно в българския му Лувър. Министърът определя кой да подрежда Лувърчето, подреждащия неочаквано вмъква негово произведение в колекцията. Това е любов. Кажи-речи същото се случва и пред САМСИ, новият музей за съвременно изкуство.
Господин министърът вменява своя стандарт и житейски ценности на присъствалите в предаването. Явно почивните станции на ЦК са били неговите мечти и в този свой блян обвинява опонентите си. За подобно присъствие трябваше да имаш поне родители в същото ЦК, дай боже всекиму. Почивалите там имат днес завидна съдба. Това са често използвани от Рашидов тези, включително и за ползвателите на сребърни прибори, като неговата мъдрост остава неразбираема. Не знам защо този път не сме определени като хора „не засадили едно дърво“, но това може да се обясни с нашето присъствие в „тежката комунистическа номенклатура“. Интересна е тази ненавист на министъра към „ЦК на БКП“. БНТ може да помогне в това закъсняло разочарование. Надявам се, сигурен съм даже, че можете да покажете декларацията на български интелектуалци, създадена в същото това ЦК относно „преименуването на българи с мюсюлмански имена“ през 1989 година по време на т.н. „Възродителен процес“. Този срамен акт, променил съдбите на хиляди хора, Рашидов подписва с новото си име Веждю Радишев…Декларацията е публикувана в тогавашната преса и мога да предложа на БНТ копие от оригиналите. Аз вярвам, че незабавно ще ги покажете на телевизионната публика …Нека да ви припомня, на него и на вас, че възходът на министъра започна след запознаването му с Георги Джагаров, тогава нещо по-високо и от омразното ЦК или ДС. Интересно е какво мисли същият днес за своите приятели Светлин Русев и Любомир Левчев, тогава също членове на ЦК на БКП ? А какво ли мисли за своя другар Димитър Иванов, началник в политическото ДС ? Впрочем кога ще видим досието на Рашидов и защо остава в тайна неговият героизъм в средите на политическата полиция? Дали покойният Тургут Йозал е причина да не можем да прочетем за героизма на един патриот? Вие сте журналисти, вие търсите истината, от вас зависи нашият политически избор и даже съдба.
Призовавам вашите колеги в БНТ да дадат отговор на въпроси, които ме гневят.
Има ли господин Рашидов досие в ДС? Ако има запознайте обществеността със съдържанието му.
Бил ли е Рашидов съветник при подбора на картини и ценности във фалиралите банки през 1996 г. ? Същите купували ли са негови произведения, давали ли са кредит срещу негови творби?
Министърът е многократен носител на титлата „Академик“ в Русия. Разкажете ни кой, как и къде го е дарявал с подобно отличие.
Разкажете колко струва изграждането на т.н. „Български Лувър“, САМСИ /музей за съвременно изкуство/, „музей на социалистическото изкуство“ и ни разкажете каква е посещаемостта на тези обекти през последните месеци. Каква е печалбата от входни билети?
Как министърът закупи в Париж нови, ценни творби за галерията за чуждестранно изкуство /БГ Лувър/? Какви средства са похарчени за това явление? Кой посочи това за значимо и необходимо? Кой плати новите постъпления, кой ги продаде?
Дайте ни информация за парижкия галерист на г-н Рашидов награден с медал от министъра още в началото на неговото управление. Кой е той? Коя е неговата галерия? Какви са неговите заслуги за този орден? Отговори имам, но се надявам вие да ме опровергаете.
Обяснете как „Манастирът“ на Рашидов бе построен в Драгалевци, с какви средства, покажете ни го с дронче. Как се сдоби с имота на „Симеоновско шосе“, как успя да застрои този огромен обект?
Разкажете ни за неговите творчески успехи, присъствието му в чуждестранни галерии и колекции, спечелените конкурси, причините за неговата международна значимост. Покажете ни неговите монументални творби, неговото присъствие в Националната галерия, колекцията на Лукойл, каталогът издаден със спонсорството на Валентин Златев, произведенията в голф- игрището на същия. Запознайте те ни с кучето /лъв?/ пред входа на Мултигруп и неговото копие в американския клон на банката на Илия Павлов. Обяснете ни защо с преден крак и палец животното подпира копирания герб на Медичите? Разкажете ни за съдбата на монумента „Ключът на София“ от когото остана само един фалически символ на разклона за аерогарата. Възможно ли е министърът да е получил хонорар за паметник без да имаме възможността да се наслаждаваме на тази творба?
Покажете как великите български колекционери получиха амнистия за своите ценности и защо на този фон всички нумизмати и антиквари бяха обявени за престъпници.
Какво се случи с онзи набит полицай? Интервюирайте го. Помолете „Евроком“ за записа на събитието и го покажете по националната телевизия. Като съществен елемент от биографията на министъра в „Уикипедия“ този странен акт очерня неговата чест и аз се надявам той да ги осъди.
Моля дайте информация какво похарчихме в Лувъра за изложбата на тракийски съкровища и какво спечелихме. Да ви припомня, че всички предишни изложби са имали и своя невероятен финансов успех, сравнете цифрите. Покажете покачващия се брой френски туристи, пророкуван от министър Ангелкова като очакван ефект от същата изложба.
В две свои интервюта пред вашата колежка г-жа Люба Кулезич Вежди Рашидов твърди, че десет години е преподавал в Художествената Академия. Веднъж обясни, че е бил изгонен от там, следващия път разказа, че е напуснал за да отстъпи щатно място. Бидейки дългогодишен преподавател в същата академия съм пропуснал да забележа това величаво присъствие. Вие, надявам се ще пожелаете да потвърдите това със справка в учебен отдел на нашата академия.
Надявам се да покажете, макар и със закъснение онзи тайнствен протокол в СБХ /Съюз на българските художници/, в който е описано внезапното желание на министъра да бъде обявен за „Почетен член“ неговия работодател г-н Бойко Борисов.
Как тълкувате неприязънта на министъра към хора със сексуални различия? Как оценявате идеята да бъде представена Гена Димитрова в Болшой Театър? Как оценявате изказването на министъра за хористите от „Йоан Кукузел“? Как определяте хилядите подписи за оставка на министъра? Как трябва да определим в същата подписка значимите и разпознаваеми имена в българската и световна култура? Посочете тези завистници и мръсници, охранени в яслата на министъра, неблагодарници не оценили получения фураж, нищожества израснали в нозете на един велик човек.
Имам и още много въпроси, те са твърде неудобни. Отговорът на поставените ще бъде изключителен принос за имиджа на министъра. Вярвам във вашата смелост, вярвам във вашето желание за правдива информация и достойна журналистика.
Надявам се публицистиката в БНТ да бъде вечен и ярък опонент на всички управляващи първенци. Желая да виждам раздразнени политици, а не битови монолози от овластени лица и тези посветени на тяхната значимост и гениалност. Бидейки убеден във вашата обективност и достойнство, мога да бъда сигурен, че това мое писмо ще бъде прочетено също така в ефир, макар и да не съм министър. Не вярвам в твърденията, че моето мнение ще бъде забранено за достъп в БНТ. Бих желал в декларациите на БНТ и Рашидов да бъдат посочени конкретни имена, така както и аз винаги излизам със своето име и с имената на моите опоненти.
Във внезапно свалената от сайта на БНТ министерска декларация съществува и едно особено похвално за мен изявление. Ние, тримата опоненти в студиото, сме обвинени в използване на златни прибори за хранене. В предишни свои обвинения г-н Рашидов определя свои противници като ползватели на сребърни лъжички. Това изказване потвърждава нашата висока обществена значимост, благороднически произход и славно родово минало. Време е да споделя една малка семейна тайна. Дори прасето в двора на баба се хранеше в златна копаня. Боядисвахме я в зелено за да не бъде открадната от някой малоконарец за нуждите на неговото прасе. Извинете за отклонението, но ще ви споделя – твърде тъжна е съдбата на едно прасе.
С уважение и надежда,
Проф. Велислав Минеков
„Мафията парадира с благоденствието си“: https://www.youtube.com/watch?v=Buohk0LsLlM

Биволь: Записът с „проба проба“ на Ченалова се оказа от делото „Октопод“ и е правен в СГС

Евтиното „активно мероприятие“ на властта, под формата на интервю с придобилия известност от записите „Яневагейт“ адв. Мондешки, „колабира“ още в зародиш. Седмица преди версията на адв. Мондешки да види „бял свят“, тя бе телевизионно лансирана от премиера Бойко Борисов, според когото записите са по сценарий, реализиран от адв. Мондешки и съдийките Ченалова и Янева в звукозаписно студио. Отчаяните опити на властимащите и медийните им лакеи за препозициониране на общественото мнение и дискредитиране на разкритията за истинското състояние на съдебната система в България, зависимостите на прокуратура, съд, главен прокурор, съдии и службите на #КОЙ, както и търговията с влияние на най-високо държавно ниво и мръсните поръчки за „опраскване“ под „шлифера“ на изпълнителната власт, отново стъпиха на тънък лед. В коментар на страницата си във фейсбук днес сайтът за разследваща журналистика Bivol.bg осветли заверата на задкулисието:“Две червени копчета да натисна… Проба, проба“ – с два кратки фрагмента от запис, на който се чува Ченалова да произнася тези думи, бяха публикувани от в. Труд и представени като доказателство за тезата на адв. Мондешки – Румяна Ченалова била правила записите #Яневагейт.
Тримата с Янева се били наговорили да злепоставят и оклеветят първите хора в държавата, като застраховка, а Ченалова записвала с диктофон у дома си – твърди Мондешки пред гл. редактор на Труд Петьо Блъсков. Интервюто не е илюстрирано със снимка на Мондешки и няма доказателство, че реално се е състояло, а не е пристигало в редакцията на флашка, като други текстове подписвани с псевдоними в медиите на Делян Пеевски.
Записи на Ченалова, която пробва записващо устройство наистина има, но те са от делото „Октопод“ и нямат нищо общо със записите #Яневагейт, установи проверка на Биволъ. През 2012 г. Румяна Ченалова е съдия по делото срещу бившия съветник в ДАНС Алексей Петров, известно като „Октопод“. По искане на защитата за няколко поредни заседания в съдебната зала на СГС са монтирани и използвани записващи устройства. При това такива устройства, които имат няколко червени копчета – за съдията, адвоката и подсъдимия и прокурора. Класическите диктофони имат само по едно копче за режим на запис.
Служителят на СГС, който отговаря за инсталирането на техниката се казва Ташко Ташков (на снимката) и е уволнен след скандала „Белведере“. Заедно с премиерския съветник Яне Янев той се изявяваше по телевизията на Пеевски Канал 3, за да громи бившия правосъден министър Христо Иванов. Той логично е имал достъп до материалния носител на записите, включително пробните такива.
Биволъ вече установи, че записите публикувани от „Труд“ имат съвсем други честотни характеристики спрямо записите #Яневагейт. Една експертиза на устройствата с „две червени копчета“ и записите от СГС е наложителна.
С тези нови факти версията на Мондешки, в която и без друго няма вътрешна логика, сериозно се пропуква. Засега остават само думите му, ако са реално изречени и надлежно документирани. Срещу него застава Румяна Ченалова, която твърди, че Мондешки лъже и тя не е човекът, правил записите, нито е участвала в сценарий за компрометиране и рекет над властимащи.“
След известните братя Галеви, братята Маргини, братя Велчеви и други подобни братя, днес са актуални братята Мондешки – Момчил и Младен, пише сайтът „Войната срещу КТБ“ и разкрива с какво още роднините изглеждат толкова оперативно интересни. /ВИЖ ТУК/.

Екскметът на Ботевград продължава да е феодала на региона

Чрез подставени лица Георги Георгиев строи из целия град, взима хиляди евро назаем от безработния си син
Скандално известният кмет на Ботевград Георги Георгиев продължава да се изживява като феодал и да прави каквото си иска в Ботевград, научи NBOX. Както писахме наскоро, ДАНС продължава да разследва Георгиев.
Нека припомним, че през юни миналата година при полицейска акция той бе задържан от службите в дома си по подозрение в длъжностни престъпления, свързани с провеждане на обществени поръчки и сключени договори за наем. След разпит в Окръжна прокуратура София, обаче, скандалния градоначалник бе освободен и дори отново участва в изборите, но този път без официалната подкрепа на ГЕРБ. В момента пък екскмета се е юрнал да събира гласове за кандидат президентската двойка на ГЕРБ в общината.
В същото време от свои източници в града NBOX научи, че освен че продължава задкулисно да управлява общинския съвет в града, Георгиев се е отдал и на масирана строителна дейност. Безработните му син и дъщеря са едни от най-големите инвеститори в строителство на недвижимо имущество в града. Фирмата „Алфа аст“ ЕООД която е собственост на дъщерята на Георгиев е построила голяма жилищна сграда точно до съдебната палата в града. Цените на които се продават жилищата там, конкурират и тези на Леге в София. Щерката на бившият кмет искала по 2500 евро на квадратен метър за строителство чиято цена по никакъв начин не може да надвишава 400 евро на квадрат! Синът на Георгиев също е построил своя сграда. Тя се намира в началото на вилната зона Зелин, а БМВ-то му редовно седи паркирано пред нея. Най-наглият факт идва от обясненията на кмета Георгиев за произхода на средствата с които видимо разполага. По негови думи той бил взел 80 000 лева назаем, не от друг, а от безработния си син. Починалият наскоро негов личен адвокат пък го кредитирал със 100 000 евро.NBOX.BG

Цецка участва на риалити по БНТ, продуцирано от Нова

Две битови клюки:
Три дни преди последния дебат между двамата кандидат-президенти, от БНТ са дали точните въпроси на Цецка Цачева, която е заучила старателно отговорите им. На Румен Радев са подадени само общи теми за обсъждане и времетраене за отговори. По време на дебата Цецка е била със слушалка, в която са й диктували отговорите и поведението й. В последните дни, след провала на Цецо, кампанията й е поета от Нико Тупарев, което ме навежда на мисълта, че в слушалката й е говорил известният столичен педераст (в добрия смисъл на думата) Радо Тушев, който е много добър тв продуцент и неубедителен глас на „Биг Брадър“. С това се обяснява и неадекватното поведение на Цецка, която започна да плаче, както се пускат сълзи в изповедалнята, и да пробутва претоплените истории за убития си дядо и членството й в БКП. Цецка участва на риалити по БНТ, продуцирано от Нова.
Другото инфо е, че в Дряново, чието развитие следя изкъсо от Царева ливада, от общината са привикали всички, които работят на щат или по договор и са им раздали попълнени бюлетини за Цецка срещу еклер и кока кола. Хората там са възмутени и въпреки еклера, не се канят да пуснат готовата бюлетина за Цецка, защото не помнят толкова грандиозна девалвация на личния и свободен вот.
Не искам да оставате с впечатлението, че иронията в това съобщение нихилира фактите. Обратното – достоверността е налице, което налага ироничен дискурс, за да може да се оцелява в тази потрес. Гласуването за Цецка е престъпление.
Явор Дачков

Пpехвърлянето на луксозните джипове от горските стопанства на НСО е престъпление, на ход е прокуратурата*

ГОСПОДИ, СЛЕЗ НА ЗЕМЯТА И СИ ПРИБЕРИ ПРЕСТЪПНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ГЕРБ
Нито един народ, и най-глупавият, и най-бедният, и най-непросветеният не заслужава да го управляват престъпници, които с чудовищна наглост демонстрират, че законът е само за простосмъртните…
Днес, в сутрешния блок на bTV, станахме свидетели на факти и обстоятелства /както казват юристите/, свързани с начина на ползване на държавната собственост, които пред очите на цяла България показаха най-малко три неща:
• управляват ни престъпници, които се вживяват в ролята на висши господари;
• управляващите ползват закона САМО за собствена употреба;
• управляват ни чудовищно неграмотни хора (защото, ако не е така, още в студиото следваше да бъде арестуван този зам. министър на земеделието и храните, някой си Георги Костов).
Защото въпросът за джиповете като такива и по специално джипа, лично возило на премиера Борисов, няма особено значение от гледна точка използване или предоставяне или целесъобразност. Такъв ракурс ще ни накара отново, може би малко по-сурово, или по-атрактивно или по-зловещо да възприемем собственото си присъствие наред с падишаха, шейха или просто царят на нашата държавица.
Този връх на цинизма, днес най-точно посочи във Фейсбук, главният редактор на сайта Офнюз – Владо Йончев, който каза че „Джиповете за по 240 000 лева не ми били за шейхове, най ми били за шейх Борисов. Лично си го шофира. Щото е беден да си купи сам, му го купихме ние, с нашите пари. Това е есенцията на корупцията.“
Прав е, абсолютно прав. Това наистина е така.
Но аз искам да задам няколко въпроса, въпроси към тези, които го вършат и към онези „които мълчат“ (цитирам един поет).
1. Прави ли разлика някой между публична държавна собственост и частна държавна собственост и кой коя има право да управлява?
2. Знае ли някой как се разпорежда с едната и другата собственост?
3. Знае ли някой, че разпореждането с тези скъпи джипове от частна държавна в публична е престъпление…?
4. Как така се попълва с активи парка на НСО, който има такова право само през бюджета и през предоставения му бюджет? И не е ли това измама по отношение на гласувания, одобрения бюджет?
5. Знае ли някой, че частната държавна собственост може да премине в бюджета само по реда на закона и само бюджет да позволи разпореждане…?
6. Атракцията, че Борисов кара този автомобил лично, че щял да го върне или, че дори да каже нещо като:„Обещавам, следващият път, когато стана премиер, ще поръчам в Русия една „Лада Нива” да я бронират, защото аз имам няколко смъртни присъди от …. международни босове, които съм залавял и екстрадирал. Вие искате да ме изкарате като пушечно месо в небронирана кола… Добре, ще поема и този риск… Но ще бронирам една „Лада Нива” и ще се возя в нея.” само показва нивото на опростачване, нивото на свинщината, в която ни карат да живеем.
Защото престъплението е на лице, пред очите на всички ни. На екран. С доказателства, не само тези събрани от телевизията, а и от документи, от изявления на зам. министър, от признанията на самия премиер.
Първо: Разпореждане с частна държавна собственост без правно основание. (Тази собственост е предназначена за работа, за бизнес, за печалба, за данъци, за пълнене на бюджета). Но никой няма право да се разпорежда в нечия полза, без правно основание, за сметка на частната държавна собственост, която е на всички нас.
Второ: Ползване на частна държавна собственост без правно основание, при това по начин по който нейното предназначение изчезва, свежда се до минимум;
Трето: Показна измама. Уж бюджета се гласува, приема, разпределя от НС. Този случай показва, че народна събрание няма. Бюджета на НСО се определя от царя. А по аналог може достатъчно основателно да предположим, че и другите бюджетчета се пълнят извън онова, което парламентът е решил.
Четвърто: Престъплението е особено тежък случай, защото освен размера на финансовите и управленски щети, престъплението с джиповете води до нечувани и невиждани по размер косвени щети – морални, социални, човешки. Щети, които завинаги ще закотвят в душите ни безнадеждността, че може нещо да се промени. По този пункт Борисов надмина себе си.
И ще е добре, ако някой от неговите съветници му пошушне, че проведения светкавичен разговор с началника на НСО Ангел Антонов с искане да бъдат върнати превозните средства на държавните горски предприятия, които са били предоставени на службата е на практика ПРИЗНАВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, при това съобщено от правителствената информационна служба.
Ще ми се да завърша с нещо, което чуват студентите в първи курс: Установяването и защитата на правата на собственост е една от най-комплексните и най-сложни съвкупности от въпроси, които всяко общество трябва да разреши по някакъв начин.
А ние сме дали право за това на самозабравили престъпници. До кога?
СЕГА НА ХОД Е ПРОКУРАТУРАТА!
Любо КОЛЬОВСКИ
Снимка: Всеки ден
*Заглавието е на Зад кулисите

Какво возеха цистерните – нещо химическо, забранено от закон и международни конвенции? Затова ли е паниката и тоталната цензура?

Какво возеха цистерните – пропилен или АКРИЛОНИТРИЛ ?
Пропенът, известен още като пропилен, е безцветен горим газ, ненаситен въглеводород. Пропиленът е вторият по-значимост химикал в нефтохимическата промишленост. Използва се за получаването на акрилонитрил. Запалимо, токсично вещество. Използването на вода може да предизвика токсични изпарения. Oтнася се до SDYAV категория (силно токсични вещества), които могат да причинят алергични заболявания. Лесно се запаля от искри и пламъци, разлята течност отделя запалими изпарения, които образуват експлозивни смеси с въздуха. Oтнася се до втори клас на опасност (висок риск). Необратимо се свързва с ДНК и РНК протеини от различни тъкани. Вреден при вдишване, при поглъщане е отровен – до смърт. Дразни лигавиците и кожата. Прониква през неувредена кожа. Когато изгори, образува токсични газове.
Затова ли е паниката и тоталната цензура? Нещо химическо, забранено от закон и международни конвенции?
Хитрино е трагедия! Хитрино е и диагноза – на медиите, на обществото, на държавата, на управленците и на нас!
Медиите, начело с не неговата НОВА и не присъдружната БТВ, лакомо отразяваха, че Той е там! Това бе новината, а огненият ад и мъртвите бяха фон, за Неговото величие!
Държавата, олицетворена от главния секретар на МВР и мама Бъчи, бе по-пияна от мен на първия ми студентски празник и по-некомпетентна от Баце като софийски кмет!
Управленците се изсипаха по всички телевидения, за да обясняват как нищо не се знае, за да скрият, че зад фирмата, собственик на цистерните, наднича ПИБ! Оная, дето й наляха 1,5 милиарда държавни/наши пари!
И диагноза за нас – вчера колко от нас дариха кръв?Иван Петров – адвокат, ръководител на Столична апелативна прокуратура /1998-2005/***Кой е собственикът на взривения влак в Хитрино и какво го свързва с ПИБ, можете да прочетете от ТУК.