Шмекерите на Община ГЕРБ – Поморие с кмет Иван Алексиев нямат край! Община Поморие си присвоява недвижим имот! Община Поморие е осъдена
Р Е Ш Е Н И Е № 140
гр.Поморие, 23.06.2014год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при секретаря В.А., като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело № 739 по описа за две хиляди и тринадесета година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от С.С.Ц., В.Н.С., П.К.В., М.Т.Г., Т.Т.Г. и Р.Т.Г. ***. Ищците в исковата молба, твърдят че Община Поморие с акт за общинска собственост № 1524/18.12.2000г. е актувала следния недвижим имот: дв.място с площ 370кв.м. съставляващо УПИ І, кв.18 по ПУП- ПРЗ гр.Поморие, отразен по кадастралната карта като поземлен имот с идентификатор 57491.503.445, с посочено основание за придобиване на собствеността §7, т.3 от ПЗР на ЗМСМА , §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл.2, ал.1 т.4 от ЗОСи чл.156, ал.1 от ППЗДС и че бивш собственик на имота е държавата като имота е бил актуван с предходен акт № 18/22.10.2950г. Твърдят, че така посочения имот не е собственост на община Поморие, а техен, като наследодателите на С.С.Ц. са придобили 1/2ид.ч. или 182.75кв.м. по силата на покупко-продажба обективирана в н.акт №52, том І, дело №62 от 07.07.1955г., а наследодателят на В.Н. Стойнев и П.К.В. и наследодателят на М.Т.Г., Т.Т.Г. и Р.Т.Г. са придобили другата 1/2ид.ч. от дворното място по силата на покупко-продажба обективирана в н.акт №53, том І, дело №63 от 07.07.1955г. и от придобиването на имота го владеят непрекъснато, присъединявайки владението на техните наследодатели. Молят съда да постанови решение с което да приеме за установено, че Община Поморие не е собственик на процесния имот.
В срок не е постъпил отговор на Община Поморие. В постъпил такъв след изтичането на срока ответника оспорва иска.
Предявения иск е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, отрицателен установителен иск, като се иска да се приеме за установено, че ответникът не е собственик на процесния имот. Производството е допустимо като ищците имат правен интерес от предявяването на установителен иск, тъй като между страните е налице спор за собственост, след като община Поморие е съставила акта за общинска собственост и претендира да е собственик на процесния имот, за който ищците претендират да е тяхна собственост придобит от техните наследодатели и владян необезпокоявано от 1955год. Страната е тази, която решава по какъв начин да защити своите права, като предпочитайки отрицателната установителната претенция за собственост, същата безспорно има интерес от това.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
В подкрепа на твърденията си, че наследодателите им са придобили процесния имот по силата на договори за покупко-продажба ищците са представели н.акт № 52, том ІІ, дело № 62/1955г., от който се установява, че на 07.07.1955г. Д. К. С. действаща от свое име и като майка и законен представител на непълнолетната С. К. С. и като пълномощник на Н. К.С. е продала на С. С. Ц. и на Е. Г. Ц. дворно урегулирано место в гр.Поморие цялото от 365.50кв.м., съставляващи по плана на гр.Поморие парцел І, кв.167 половината, а именно 182.75кв.м. и н.акт № 53, том ІІ, дело № 63/1955г. с който Д. К. С. и децата й са продали на Христо Н.С. и Т. Т. Т. другата половина, а именно 182.75кв.м. от дворно урегулирано место в гр.Поморие цялото от 365.50кв.м., съставляващи по плана на гр.Поморие парцел І, кв.167.
Установява се от представеното удостоверение за наследници с изх. № 494/ /16.08.2012г., че ищеца С.С.Ц. е единствен наследник на Е. Г. Ц. починала на 07.08.2012г. Видно от представеното удостоверение за наследници на Христо Н.С., същия е починал на 12.08.2005г. и е оставил за наследници В.Н.С. и П.К.В., а видно от представеното удостоверение за наследници на Т. Т. Г., починал на 05.09.2001г. негови наследници са М.Т.Г., Т.Т.Г. и Р.Т.Г.. Представено е удостоверение за идентичност на имена издадено от Община Поморие, в което е посочено, че името Т. Т. Г. с ЕГН ********** и Т. Т. Т. са имена на едно и също лице.
Представен е Акт за общинска собственост №1524 съставен на 18.12.2000г. за дворно място с площ 370кв.м., с посочено местонахождение на имота пар.І, кв.18. Като правно основание за придобиване на имота е посочен §7, т.3 от ПЗР на ЗМСМА §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл.2, ал.1 т.4 от ЗОС и е посочено, че имота е бивша собственост на държавата и е бил актуван с предходен акт №18/22.10.1950г. Представен е и Акт за държавна собственост №18/22.10.1950г. за дворно място с площ 430кв.м., парцел І, кв.18 с посочено основание за издаване ЗДИ,; Д.в. бр.300/1948г. с посочен съсобственик С. Ц.. В акта е посочено, че е отстъпено право на строеж на Т. Т. и Христо Стоянов. Този акт е оспорен от ищците като неверен, издаден не по надлежния ред, без подпис на министъра на комуналното стопанство който е следвало да утвърди акта, без да е посочено основанието за придобиване на собствеността и като антидатиран, извод който се извежда от факта, че в акта е посочена дата на издаване 22.10.1950г., а бланката на която е съставен акта е утвърдена през 1982г.
По делото е назначена съдебно техническа експертиза, неоспорена и от която се установява, че процесния имот УПИ І-652, кв.18, по к.карта имот с идентификатор 57491.503.445 е застроен с три сгради: сграда с идентификатор 57491.503.445.1, четириетажна с приземен-партерен етаж, находяща се на югозападния ъгъл на имота, собственост на М.Г., Т.Г. и Р.Г.; сграда с идентификатор 57491.503.445.2 двуетажна с приземно-сутеренен етаж, находяща са на калкан от изток, собственост на В.С. и П.В. и сграда с идентификатор 57491.503.445.3 триетажна жилищна сграда находяща се в северозападния ъгъл собственост на С.Ц.. Вещото лице при огледа е установило, че имота откъм трите улици е заграден изцяло и откъм съседния от изток УПИ ІІ-331: основно от самите жилищни сгради; от запад – между двете сгради с две входни метални двукрили врати; от север от една от сградите до УПИ ІІ-331 е монтирана еднокрила врата и комбинирана ограда; от юг – от една от сградите до УПИ ІІ-331 е монтирана еднокрила входна дворна врата и метална ажурна ограда; от изток- от частта ползвана от С. към УПИ ІІ-331 има ниски метална ажурна ограда; от изток в частта ползва от С. към УПИ ІІ-331 – ниска метална ажурна ограда. Вещото лице е посочило, че в самия имот също има изпълнени огради, като оградата между частта ползвана от Ц. и останалите собственици е телена мрежа, а оградата между Г. и С. и телена мрежа тип „метро”. Вещото лице е посочило в заключението си, че имота описан в АДС №18/22.10.1950г. е идентичен с процесния имот УПИ І-652, кв.18 съответстващ на п.имот с идентификатор 57491.503.445 по к.карта на гр.Поморие.
По делото във връзка с твърдението за придобиване на процесния имот по давност са разпитани двама свидетели. Свидетеля Б., сочи в показанията си, че познава имота на ищците от дете, тъй като живее в съседен имот и никога не е имало спор или претенции за имота на ищците, като всички знаят, че той е техен. Сочи, че дворното място е оградено, има си входни врати и има построени три сгради. Свидетеля П. също свидетелства, че познава и ищците и техните родители и за него и съседите винаги е било ясно, че този имот е техен. За първи път по повод делото е разбрал от ищците, че има спор за това дворно място. Сочи че имота винаги е бил ограден, в него страните паркират автомобилите си и той не знае да е имало спор за собствеността.
При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита че така предявения иск е основателен.
Според съда Община Поморие не доказа, че през 1950г. или в по рано, държавата е придобила процесния имот и към настоящия момент същия е частна общинска собственост. Актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи, който се съставят от длъжностни лица по определен ред и форма и с тях се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската собственост. Задължително освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието – както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна /общинска/ собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна /общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на собственост и при оспорването им в тежест на общината е да докаже че е собственик на имота. В съставения Акт за държавна собственост №18/22.10.1950г., не е посочено основание въз основа на което държавата е придобила имота /посочено е само ЗДИ/, както и кога точно държавата е придобила имота, от кого, а е посочена само датата на съставяне на АДС и доколкото този акт няма обвързваща сила по смисъла на чл. 179 от ГПК, като официален документ при оспорването му в тежест на общината е било да докаже кога и на какво основание /одържавяване, отчуждаване, сделка, конфискация и пр./ имотът е станал държавна собственост преди съставянето на акта за държавна собственост. Извън АДС и издадения въз основа на него АОС, община Поморие не ангажира други доказателства в подкрепа на твърденията си, че е собственик на процесния имот. При липса на такива доказателства съдът счита, че към момента на продажбата на имота през 1955г. имотът е бил частна собственост и не е бил собственост на държавата респ. не е станал по късно собственост на Община Поморие и е бил придобит от наследодателите на ищците по силата на валидни правни сделки.
Установи се в настоящото производство, че наследодателите на ищците на 07.07.1955г. са придобили процесния недвижим имот, който им е бил продаден от Д. К. С., С. К. С. и Н. К.С. по силата на сключени сделки обективирани в н.акт № 52, том ІІ, дело № 62/1955г., и н.акт №53, том ІІ, дело № 63/1955г., Установи се също, че след придобиването на имота същия е бил владян от купувачите, а по късно от наследниците им – ищците по делото спокойно и непрекъснато. Като официален документ нотариалният акт разполага с формална доказателствена сила – удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на обективираните в него изявления, посочените дата и място на издаване, авторството на посоченото като издател лице, както и отразеното в документа длъжностно качество на същото. Като официален свидетелстващ документ, нотариалният акт се ползва и с материална доказателствена сила, т. е. обвързва съда да приеме, че посочените в акта факти са се осъществили така, както е посочил неговият издател. Материалната доказателствена сила е присъща на свидетелстващите документи, а когато те са и официални, т.е. издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред /чл.179 ГПК/, с тях валидно се осъществява доказване на обективираните с тях факти, което съдът е длъжен да зачете при формиране на решението му по спора. Този извод произтича от определената от закона доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, които ако са автентични, доказват че материализираните в тях изявления са били направени. Следователно, след като не е проведено производство по оспорване на представените пред съда н.актове и не е осъществено доказване, опровергаващо тяхната доказателствена сила, то официалният свидетелстващ документ обвързва съда с установеност за това, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа в рамките на своята удостоверителна компетентност са се осъществили така както е указано в него. Съответно представените н.актове легитимират ищеца С.С.Ц. като наследник на С. С. Ц. и на Е. Г. Ц., ищците В.Н.С. и П.К.В. като наследници на Х. Н.С. и ищците М.Т.Г., Т.Т.Г. и Р.Т.Г. като наследници на Т. Т. Т. като собственици на процесния имот.
Предвид изложеното, съдът намира, че Община Поморие не е собственик на процесния имот, поради което и предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и предвид отправеното искане, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените от последните разноски, възлизащи общо в размер на 3433 лева съобразно представения списък.
Мотивиран от изложеното ПРС
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.Ц., ЕГН **********, В.Н.С., ЕГН **********, П.К.В., ЕГН **********, М.Т.Г., ЕГН **********, Т.Т.Г., ЕГН ********** и Р.Т.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес *** чрез адв. А.Т.,***, представлявана от кмета И.А.А. не е собственик на следния недвижим имот: дв.място с площ 370кв.м., съставляващо УПИ І-652, кв.18 по ПУП-ПРЗ гр.Поморие, при граници: от три страни улица и УПИ ІІ, отразен като ПИ с идентификатор 57491.503.445 при съседи: ПИ с идентификатори: 57491.503.343; 57491.503.446; 57491.503.523; 57491.503.524 по кадастралната карта на гр.Поморие.
ОСЪЖДА Община Поморие да заплати на ищците С.С.Ц., В.Н.С., П.К.В., М.Т.Г., Т.Т.Г. и Р.Т.Г. сумата от 3433 / три хиляди четиристотин тридесет и три/ леванаправени разноски по делото.
Настоящото решение подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщението на страната за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Поморийци, и пак да гласувате за Иван Алексиев!ЗАД КУЛИСИТЕ.coм
