АЛГОРИТЪМЪТ НА ГЕНЕРАЛ РАДЕВ – ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРИЯ
АЛГОРИТЪМЪТ НА ГЕНЕРАЛ РАДЕВ – ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРИЯ
И защо Грозното патенце не успя да се превърне в красив бял лебед
Засипаха ни думите. Като сняг ни засипаха. Една реч на прощаване. Вчера. Днес, друга реч – встъпителна. Силен, бурен слововалеж. Преспи и навявания от думи.
Прощалната реч, изпълнена със сълзлива комсомолска патетика и необясним и странен възторг от изминалите пет години, от която бликаше гейзера на неосъщественото его на една смехотворна и понякога жалка персона. Реч на един човек, който в продължение на пет години разделяше нацията и противопоставяше големи групи от хора. Един „политик“ (или предприемач?), който не успя да реализира нито едно от правомощията на президента. Но успя да прокара непреодолима разделителна линия между себе си и вицепрезидента. Не е по силите ми да направя пълен одит на това недоразумение в най-новата ни история. Само ще кажа, че президентът-пътник се справи със задачата да мобилизира някакви обявяващи се за десни анализатори и коментатори, които през зъби имитираха възхищения от действията на Плевнелиев, най-вече за да се ползват от тях. Същият Плевнелиев, станал герой на анекдота, че най-доброто му дело е, че не се е кандидатирал за втори мандат…
Премиерът в оставка пък си позволи да нарече простаци депутатите от БСП, защото не оценили международния авторитет (?!) на отиващия си президент и то не го оценили политически. Защото народът отдавна го е оценил и както каза вчера един политолог, оценката освен негативна е и присмех, подигравка.
Днес „десните“, същите онези, които одобряват Плевнелиев, посрещнаха на нож речта на Радев, встъпителната. Била „обла“ тая реч, (според Р. Кънев). Била неконкретна и много обща. Други провидяха реваншизъм в словото на Радев. Трети истерично изпищяха, че в речта нямало приоритети. Тотално сбъркана реч, негативна, черногледа – рече „последователният“ Валери Симеонов, а партньорът му Каракачанов побърза и поздрави пръв президента с усмивка.
„Своите“ изразиха задоволство от речта на Радев. И има защо. Причините са няколко:
1. Радев фиксира прехода като наш жребий.
2. Засегна болезнената тема за смяна на политическата система, повдигната и от референдума.
3. Маркира зависимостите на партиите от бизнеса.
4. „Бедността на всички българи е упрек към всички нас“, каза Радев.
5. Напомни на депутатите, че съдебната реформа зацикли и ние нямаме справедливо и бързо правосъдие.
6. Отбеляза справедливо язвите в образованието и здравеопазването.
7. Не пропусна да каже, че стабилността и устойчивостта на икономиката само привидно изглеждат така.
8. Подчерта, че българската външна политика трябва да се прави у нас и да се отстоява навън.
9. Изрази убеденост, че обединена Европа трябва да бъде съхранена на всяка цена.
10. Изрази надежда, че новата политическа конюнктура в света дава шанс за възобновяване на диалога между САЩ и Русия.
Такава, с малки корекции или забележки, беше и оценката на онези политолози, които поддържат умерен и сравнително независим тон.
Но мнение на опонентите на Радев по тия десет точки, така и не се чу. Не се чу и по другите важни моменти в словото. Защото опонентите му, и докато бяха на власт, и когато имитираха опозиция, мълчаха по тия важни въпроси. Или заемаха позиции, далеч от националните ни интереси. Или заемаха позиция само за имитация и запазване на прикритите интереси.
Видяхме как част от които днес неуместно и нелепо напуснаха пленарната зала, с маниера на малки дечица, на които са отнели играчките или правото да си играят с другите. Липсата на елементарна преценка на собственото им положение, смехотворното парадиране с фрази за уважение към институцията, като под институция разбираха себе си по скоро показваше жалката им злоба, че се провалиха, че не успяха да озаптят онзи, който на практика ги прогони от залата на НС, онзи на когото залагаха – явно или зад завесата. Човечетата-депутати, днес бяха истински пигмейчета, дребни, жалки, смешни с опитите да скрият усещането си за финал случайно попадналата им роля.Всички знаем, че властите у нас би трябвало да бъдат и по закон са разделени. Но тези самозабравили се депутати днес не направиха разлика между назначаване и избор, не направиха разлика между себе си (партийните пионки) и един човек, избран от много хора, днес същите тези критикари не се погледнаха в огледалото, преди да изрекат неуместните си претенции.
Защото президентът се закле в тяхно присъствие, но не бил в ролята да иска тяхното одобрение, за да е президент.
Да, грешка беше, че президентът напомни на депутатите кой – кой е.
Но аз си мисля, че ние, неговите избиратели, затова го избрахме. Защото не е част от тях. Защото не е като тях. Грешката показва не липсата на компетентност, грешката показва липса на рутина в интригите, липса на рутина в злобата, липса на рутина в обиграността на днешните депутати да ни лъжат, да говорят едновременно и никой никого да не слуша, да се надпреварват в демонстрациите на улично надмощие.
И въпреки, че напомнянето от президента за нещо, което е самата истина, истина, до която ги доведе Борисов е някаква грешка, много по-голяма грешка е поведението на депутатите, които се държаха като на улично сборище. Като на улични кучета, които се борят за кокала бе поведението на Караджов, на Симеонов, на Радан Кънев и на всички онези, които претендираха за уважение, без да уважават никого, извън себе си.
Вярно е, че по конституция сме парламентарна република, но това съвсем не означава, че депутатите избират или назначават президента. Ние избираме и президента, и депутатите. И когато става въпрос за официална церемония, която народът е поискал с избора си, те (депутатите) нямат право да бягат от парламента, когато официално президентът произнася встъпителната си реч. Парламентът не им е бащиния и президентът не е някакъв случаен и неканен гостенин в сградата на НС.
Това са само първи впечатления. Предстои да видим какво ще се случва. Но едно от днес е ясно. Вкараха ни в предизборната лудница още в пленарната зала. И както се вижда, тя ще е като война в джунглата.Любо КОЛЬОВСКИ