СМЕШЕН ПЛАЧ ИЛИ ЗАЩО КМЕТЪТ НА ПОМОРИЕ СЕ ОТКАЗА ОТ ВОЕННИЯ САНАТОРИУМ

СМЕШЕН ПЛАЧ ИЛИ ЗАЩО КМЕТЪТ НА ПОМОРИЕ СЕ ОТКАЗА ОТ ВОЕННИЯ САНАТОРИУМ

На 15.05. тази година един бургаски жълт сайт, известен с угодническите си платени текстове и свободни съчинения в интерес на властимащите, публикува последователно два материала по повод пресконференция на поморийския кмет Иван Алексиев, посветена на Военния санаториум в Поморие.
Първоначално общинската администрация обяви, че пресконференцията е свързана със 100-те дни от прехвърлянето на въпросното лечебно заведение към МБПЛР „ВИТА” – гр. Велинград, в изпълнение на решение от 17.11.2016 г. на Министерския съвет, оглавяван тогава от Бойко Борисов. Оказа се, че всъщност такова прехвърляне все още не се е състояло, тоест – не са изминали 100 дни, а нула.Както и да е, да не се хващаме за „дреболии”.
По-важното е, че поморийският управник, който много настоятелно искаше държавата да му предостави безвъзмездно Военния санаториум, неочаквано обяви: „Ние се отказваме от Санаториума, за да бъде той спасен, защото той не е само наш – на поморийци, а на цяла България и всички военнослужещи“.За да е по-драматичен отказът, на помощ бе повикана и известната притча за Соломон, който разрешава спор между две жени за майчинство по отношение на малко дете. Но към нея ще се върнем по-късно.
След изказването на Алексиев на „нарочната пресконференция” възникват много въпроси, но първият е: Отменил ли е Общинския съвет на Поморие решението си от 13.12.2016 г. № 430, с което възлага на кмета на общината да предприеме необходимите действия пред държавата за да бъде предоставен на общината Военния санаториум? От направената проверка се установи, че решението не е отменено. Кой тогава е упълномощил Иван Алексиев да взема такова решение през главата на Общинския съвет? Но да оставим настрана и тази „формална дреболия”.
По-надолу в един от материалите четем: „Поморие се отказва от всякакви претенции към Военния санаториум и призова държавата да влезе във владение възможно най-бързо и да възстанови дейността му”. За непосветените нека поясним – Военният санаториум е държавна собственост и държавата никога не е преставала да го владее, за да й се налага отново да влиза във владение. Формално Военният санаториум не е и в състава на ВМА, както ни осведомяват от въпросния сайт. Всъщност имотът от ВМА-София е предаден на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната” – МО и е избрана фирма, която е извършила оценка на активите.Но да оставим настрана и тази „формална дреболия”.
Нека видим каква оценка се дава на състоянието на съоръженията във Военния санаториум. Кметът на Поморие посочва: „Оказва се, че калта по тръбите на инсталациите на санаториума е замръзнала, защото калолечението е спряло. Няма почти никакъв шанс лечебната кал отново да текне по тези тръби, заради което се налага изцяло изграждането на нова инфраструктура за милиони левове”.
И още: „Нито една инсталация не работи, а тази кал, която е от поморийското езеро е мазна и като засъхне тръбите спичат. Който сега почне да го възстановява трябва да реже, да хвърля и да изгражда нова инфраструктура”, категоричен е кметът на Поморие Иван Алексиев. По думите му ще трябват поне 3-4 млн.лева.”
За разлика от Алексиев и автора на публикациите в жълтия сайт, установихме на място, че още през месец декември 2016 г. по указание на управителя на болницата всички системи и съоръжения са зазимени, тръбните инсталации са промити и приведени в състояние, което изключва засъхване на калта. Оказа се, че всички съоръжения могат да бъдат пуснати в действие без каквото и да е рязане на тръби и изграждане на инфраструктура за милиони. Затова питаме: „Защо заблуждавате обществеността господин Алексиев?”Но да оставим на страна и тази неинформираност на поморийския управник.
За да е драматизмът още по-голям, на въпросната пресконференция прозвучава въпросът: „Къде потъна 1 млн. лева, който беше даден на „Вита”? Изразходвана ли е сумата и защо за 3 месеца не се направи и една стъпка, за да стартират процедурите за избор на фирма, която да ремонтира санаториума?”
Вместо да задаваме само въпроси и да внушаваме, че има злоупотреби с държавни средства, ние се заинтересувахме за съдбата на въпросния милион. Оказа се, че той си стои непокътнат в сметката на МБПЛР „ВИТА” – гр. Велинград и причината за това да не се предприемат действия за избор на фирма, която да извърши ремонта е прозаична – МБПЛР „ВИТА” не е въведена във владение на имота и следователно няма как да изразходва средства за ремонт на нещо, което не е включено в активите й.
А сега нека погледнем към твърдението, че е имало евентуална схема за заграбване на имота и продажба на дялове от него, след прехвърлянето му към МБПЛР „ВИТА”. Ето цитат от публикациите: „Вита е държавно дружество, в забранителния списък, но законът до този момент не спираше да се продават части и дялове от такива дружества. В момента има предложение, което адмирирам – такива дружества, които са под закрилата на Закона, да не могат да се разпореждат с дяловете си. Т.е. – влизайки във „Вита” ЕООД санаториумът чак сега става защитен, а това обезмисли цялата им схема”, изтъква Алексиев.
От казаното се разбира, че е имало схема на едни неназовани лица, която се е провалила в момента, в който правителството е обявило, че има намерение да стопира приватизацията на държавни търговски дружества.Защо Алексиев не иска да помогне на компетентните органи и да назове тези схемаджии, които са искали да придобият имота на безценица? Оставаме с впечатлението че той ги познава. В противен случай хипотезата, че има пъклен замисъл по отношение на Военния санаториум си остава в сферата на фантазиите и недоказаните предположения. Или кметът Алексиев е посветен в нещо на срещите си с Камен Костадинов – вторият човек по-важност в ДПС след Делян Пеевски, ако изключим почетния председател на партията Ахмед Доган?
И щом обсъждаме хипотези, редно е да попитаме – кога имотът ще е по-добре защитен – когато е във ВМА или в търговско дружество със 100% държавна собственост и е включен в забранителния списък за приватизация /каквото е решението на Министерския съвет/, или когато Военния санаториум се даде на Общината и с гласовете на повече от половина от общинските съветници може да смени статута си и после лесно да бъде продаден?Доколкото ни е известно, община Поморие е специалист по продажбите на активи и това вече не е хипотеза.
Нека да се върнем към Соломонова притча, в която истинската майка е готова да се откаже от роденото от нея дете в името на запазване на живота му.
Майката е тази, която дава живот. Създател на Военния санаториум е държавата в лицето на тогавашното Министерство на войната, което го е построило през далечната 1934 г. върху терен, дарен от Анхиалския градски общински съвет. Без да отричаме безспорния принос на анхиалци, държавата е тази, която го е изградила за повече от 8 десетилетия и се е грижила за имот, явяващ се общонационално достояние. През годината на дарението не е имало на терена нито една сграда – сега са 15. Теренът от близо 7,5 декара е увеличен на близо 12 декара, отново с решение на държавата. Общината пожела да притежава това общонационално достояние с фалшивото обяснение, че имота може да бъде продаден. Дори беше обявено, че ще се инвестират общински средства в реновирането му.Погледнете състоянието на изпадналата в неплатежоспособност МБАЛ – Поморие, която е пред фалит, и си отговорете – може ли Общината да си позволи да поддържа още една общинска болница? За общинската болница МБАЛ – Поморие Общината отделя 180 хиляди лева на година, а за общинския футболен клуб – 700 хиляди. Всеки сам за себе си може да прецени колко струва здравето на хората и какво е отношението към него.
И още нещо: Една истинска майка никога няма да попречи на детето си да получи по-добри условия за реализация в живота. Не така постъпи обаче поморийският кмет на ГЕРБ Иван Алексиев, предприемайки действия, с които попречи на МБПЛР „ВИТА”, а респективно и на поморийския Военен санаториум след формирането му като клон на тази болница, да приема пациенти по програмата на НОИ.
Що се отнася до бъдещето на Военния санаториум, няма как да не се съгласим с Иван Алексиев, че той трябва да започне да функционира час по-скоро, че следва да се реновира, че освободеният персонал трябва без каквито и да изключения да бъде върнат на работа. Очевидно служебното правителство и по специално министерството на отбраната се оказа неспособно да доведе докрай процедурата по изпълнение на Решение на Министерски съвет от 17.11.2016 г. и да финализира прехвърлянето на имота от ВМА към МБПЛР „ВИТА”.
Очертава се Военният санаториум да се върне в състава на ВМА. Една от причините за това е орязването на клиничните пътеки, което засегна велинградската болница, както и забавената процедура по прехвърляне на имота.
И в заключение – наложително е новото ръководство но МО да потърси отговорност на всички онези, които доведоха до това състояние Военния санаториум в Поморие.