Прокуратурата като масонска ложа

Прокуратурата като масонска ложа

По дело срещу висш прокурор съдът призна, че прокуратурата може да бъде използвана за рекет
След близо 8 месеца без титулярен ръководител Софийската градска прокуратура вече има началник. Висшият съдебен съвет (ВСС) гласува доверие на предварително известния фаворит за поста – Христо Динев, който от около десет месеца ръководеше най-голямата районна прокуратура в страната – Софийската. Освен че бе очакван, изборът протече и при необяснимо мълчание за въпросите, които в последната година възникнаха около прокурор Динев. Един от тях – за присъствието на името му в списък с членове на масонски ложи, не бе и загатнат, макар членовете на ВСС да имаха възможност да го направят поне два пъти през последната година – веднъж при конкурса за шеф на СРП и още веднъж – в конкурса за шеф на СГП.
А за това колко опасна за прозрачността на процеса на вземане на решение може да бъде принадлежността на магистратите към тайни общества и какви зависимости създават те, красноречиво говорят доказателствата в кориците на делото срещу бившия прокурор от Върховната касационна прокуратурата Ангел Дончев. Паразитирането на „приятелските” масонски кръгове върху и без друго оплетената в тайни форми на влияние йерархия в прокуратурата е описано безпощадно в мотивите на Софийския апелативен съд (САС), с които беше потвърдена осъдителната присъда срещу Ангел Дончев, и с които „Съдебни репортажи” разполага. Делото би следвало да предизвика скандал в прокуратурата и Висшия съдебен съвет, но това не се случи. Тъкмо обратното – институциите се правят, че става въпрос за частен случай и нито веднъж по никакъв повод делото не беше определено като доказателство за огромен структурен проблем и за завладяване на прокуратурата от частни интереси. Липсата на внимание обаче сама по себе си също е скандал.Изнудване и взаимопомощ между братя-масони
През 2007 година обвинителят от Върховна касационна прокуратура Ангел Дончев е арестуван в момент, в който приема 20 хиляди евро от друг прокурор – Емил Милев, който тогава работи в Районната прокуратурата в Сливница. Четири години по-късно Дончев е признат за виновен, че е принудил Милев да му даде парите, като го е заплашил с прокуратурата и службите – казал, че в дома му ще бъдат изпратени барети, които ще потрошат имуществото на семейството, ще използват физическо насилие, а срещу него и съпругата му ще бъде образувано досъдебно производство. Първоначално съдът осъжда Дончев, че е извършил принуда, но втората инстанция коригира формулировката и го признава за виновен за изнудване.
В мотивите на САС съдиите Галина Захарова, Невена Грозева и Пламен Дацов излагат аргументи за промяната, като подробно обсъждат обстоятелства, свързани с йерархията в прокуратурата и как може тя да бъде използвана извън закона. Впрочем разбиране за това колко опасни могат да бъдат тъмните страни на йерархията в прокуратурата показа и главният прокурор Сотир Цацаров точно година, след като стъпи в длъжност: “Прокуратурата е тежка институция, защото е йерархична. Йерархията, от друга страна, е някакъв плюс. Но ако йерархията в нея бъде доведена до крайност, тази машина се обръща срещу себе си, срещу този, който я ръководи и срещу тези, заради които тя съществува. Така че това не бива да се допуска”.
Делото срещу Ангел Дончев, което бе частично и прилежно засекретено (виж в. Капитал), е трудно за решаване, защото е трудно да повярваш на когото и да било – по него трудно се откриват честни персонажи. Подсъдимият е обвинен, че е изнудвал с употребата на прокуратурата, а пострадалият е повярвал, че заплахата е осъществима, с което като човек отвътре признава, че хич не е невероятно прокуратурата да се ползва като престъпна шпицкоманда. Решението на САС показва и че пострадалият Милев не е беззащитна жертва. На свой ред той включва противозаконна мрежа от влияния по линия на масонското братство, в което участва – мобилизират се адвокати, прокурори, бизнесмени, дори член на ВСС, които правят всичко по силите си, за да помогнат на своя „брат” – Емил Милев, срещу когото текат проверки във Върховната касационна прокуратура (ВКП) и тогавашния ГДБОП. Братята го предупреждават за действията на разследващите срещу него. Първоначално Милев е уведомен за проверките срещу него и съпругата му (също прокурор от СРП) Розалина Михайлова от колегата си от Софийската градска прокуратура Венцислав Андреев, с когото освен приятелството и колегиалните отношения го свързва и членството в масонска ложа.
Впоследствие Милев търси съдействие от Вежди Рашидов, който пробва да го свърже с главния прокурор Борис Велчев. След неуспешен опит за контакт с Велчев Рашидов свързва Милев с Георги Гатев – по онова време член на Висшия съдебен съвет, а сега член на Бюрото за контрол на СРС, по предложение на ДПС. Гатев не остава безучастен – лично проверява на какъв етап са „проблемите” на районния прокурор, като директно пита за това прокурора от ВКП Магдален Маринов, който се занимава с казуса. В крайна сметка Милев се обръща за помощ към бившия апелативен прокурор на София Иван Петров (уволнен заради връзки с Красимир Георгиев – Красьо Черния), който му урежда исканата среща с главния прокурор. На срещата е изслушан запис, направен от Милев на срещите му с Дончев със специално купено от него устройство. Пред съда той свидетелства, че е искал да събере доказателства, че е изнудван, и едва тогава да сезира компетентните органи. На срещата записът е изслушан, а главният прокурор (според публикация във в. Труд – също масон, замразил членството си преди да оглави прокуратурата) позвънява на бившия вътрешен министър, който отрича да има нещо общо със случая и дава зелена светлина да се работи. Така се стига до ареста на Ангел Дончев малко преди коледните празници през 2007 г. Версията на Дончев пред съда е, че парите, намерени у него, са били заем, обещан му от Милев месеци по-рано.
В сложните взаимоотношения между приятели, колеги и масони са намесени и имената на адвокат Тошко Тенев (бивш следовател и масон), адвокат Константин Симеонов (масон), на Великия майстор на масонската ложа Петьо Пенков и тогавашния вътрешен министър Румен Петков. В показанията си Емил Милев на няколко пъти разказва, че Ангел Дончев (също масон и близък негов приятел) иска парите, които, по думите му, били предназначени за Румен Петков. И уточнява, че и вътрешният министър е член на масонска ложа и близък приятел с Петьо Пенков.Прокурори извън закона
САС подробно мотивира решението си да признае подсъдимия Дончев за изнудване, като подчертава, че действията, с които е заплашил Милев, „без съмнение имат противозаконен характер”. „Специално внимание следва да бъде отделено на съдържанието на отправената заплаха към свидетеля Милев, свързана с образуването на досъдебно производство и изпращането на барети в дома му”. САС намира, че заплахата е била обективно възможна – да, подсъдимият – прокурор от ВКП, наистина е имал възможност противозаконно да образува дело срещу Милев и съпругата му и да изпрати барети в дома им.
По-нататък съдът казва, че образуването на досъдебно производство срещу Милев и съпругата му сериозно би засегнало личната сфера и правата им и несъмнено би имало крайно негативни последици за тях – би довело до уронване на доброто им име като магистрати, би засегнало кариерата им, би довело до образуване на дисциплинарни производства, до отстраняването им от работа „и, в крайна сметка, до уволнение”. В мотивите не е отбелязан един важен детайл за личността на изнудвания – резултатите от проверките на ВКП срещу Милев по-късно са предадени на Софийската градска прокуратура за образуване на дело.
Съдът припомня, че когато образуването на досъдебно производство не следва правилата и закона, „то престава да бъде инструмент за разкриване на извършено престъпление, а се трансформира в средство за упражняване на психологическо въздействие върху лицето, срещу което се образува”. С други думи, дори разследването да има основание – изнуденият да е извършил престъпление, ако наказателното преследване се инициира срещу него като способ за рекет, полза за правосъдието – няма. Ефектът на противозаконното въздействие още повече се засилва заради правомощията, които притежава един прокурор от ВКП „в системата на единната и централизирана прокуратура”.
Обсъждайки поста, който заема Ангел Дончев, САС заключва, че заплахите, отправени от него към свидетеля Емил Милев, са съставомерни – тоест представляват престъпление. Обяснението се крие в позицията, заемана от подсъдимия – той е „разполагал с пълния обем от властнически правомощия, включително и с възможността да образува досъдебно производство”. Според съда високопоставената длъжност на Дончев в йерархичната структура на прокуратурата и правомощията му „обективно следва да се преценяват не само стриктно на плоскостта на закона и субординационните отношения в прокуратурата, но и на базата на установените в тази система практики, включително отрицателни”. Така например, се казва в мотивите, не е било задължително Ангел Дончев „лично да осъществи заплахите си”. „Достатъчно е той да разполага с възможности да влияе върху тези процеси – чрез контактите си и позицията, която заема в прокуратурата и в други сфери на обществения живот…”, мотивира се САС.
Съдът счита, че отношенията между подсъдимия и пострадалия „задължително следва да се разглеждат на плоскостта на субординационните отношения в системата на прокуратурата, в която и двамата са работили”. „Тези отношения се характеризират с подчиненост и зависимост на по-нисшестоящия прокурор от по-висшестоящия, какъвто е бил подсъдимият Дончев, поради което пострадалият Милев с основание е възприел отправените към него заплахи като възможни и реално осъществими. Те са предизвикали страх от осъществяването им именно поради длъжностното качество на подсъдимия”, казва съдът.
Така САС официализира обществената тревога, че в най-силната репресивна институция съществуват практики, при които висшите прокурори могат да използват служебното си положение, за да изнудват свой колега от по-ниските нива в държавното обвинение, могат да задействат с контактите си службите, които иначе би следвало да се непробиваеми за такива въздействия, защото по закон преследват организираната престъпност. Ако прокурорите могат да правят това с други прокурори, какво остава за другите граждани?Масонската връзка
Заплахите към Милев са били реални и заради отношенията на двамата прокурори в масонската ложа, разсъждава съдът – Дончев е бил поръчител на Милев при приемането му в ложата. А „съгласно правилата в масонската ложа, подсъдимият се е ползвал с особен статут, стоял е по-високо в нейната йерархична структура”, също както и в йерархията на държавното обвинение. Подобно на прокурорските си правомощия, Дончев разполагал и с „масонски” такива. „Пострадалият Милев е бил длъжен да поеме определени ангажименти към своя поръчител, едно, от които било да се съобразява с волята и напътствията му. Подсъдимият Дончев е ползвал тези свои преимущества, които са му осигурявали влияние над свидетеля Милев”, се казва в мотивите на съда.
САС отбелязва, че „контактите и информацията, с които подсъдимият Дончев е разполагал в масонската ложа (където са членували и лица, близки до министъра на вътрешните работи, в чиито правомощия било включено използването на баретите), както и длъжността му – прокурор във ВКП, осигуряваща пряко или косвено възможности за започване на досъдебно производство, са оказали психическо влияние над личността на свидетеля Милев”.
С други думи съдът приема, че масонството е зависимост и йерархия, която не отстъпва по сила на лоялността към прокурорската професия. Припомняме – тази констатация на съда засега не е интересна нито на главния прокурор, нито на ВСС.
Съдът оправдава Дончев само за заплахата срещу Милев, че ще му бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража. Обяснението е, че според „професионалните познания на Милев в областта на наказателното право, обусловени от длъжността му – действащ прокурор”, той е имал съзнанието, че подобна заплаха не може да се изпълни – задържа съдът и никой прокурор, дори и от ВКП няма правомощие да влияе на този процес. Това е и единственото успокоение, което идва от мотивите на САС – засега очевидно никой не може да заплашва другиго и това да хване вяра с влияние на прокуратурата в съда.
Вън от сюжета на масонско-прокурорските отношения на принуда и използване на връзки за самозащита между подсъдим и свидетел, от мотивите към присъдата разбираме и още няколко факта. Малко преди да бъде арестуван на 19 декември, по време на срещата между него и Милев, Ангел Дончев казва на прокурора от районната прокуратура в Сливница: „А значи мангизите са си мангизи. Това е положението, знаеш как е… значи не знам за какво става дума, ама директно си ми казаха, че Румен е партийна каса и си ги събира. Дали събира за партията? Просто събира за него си.”
Бившият министър е споменат многократно в показанията на Емил Милев, но разпитът му пред съда протича бързо и не изяснява почти никакви факти, защото свидетелят твърди, че не си спомня много за случая.
САС се доверява в голяма степен на показанията на свидетеля Милев, тъй като те се подкрепят от свидетелите Вежди Рашидов, Георги Гатев и Иван Петров. Не приема обаче обясненията на Дончев, че предадените пари са били заем, предназначен за ремонта на наскоро наследен от него имот в лошо състояние. „Версията му е и житейски недостоверна, тъй като подсъдимият е нямало как да приеме безкритично предложение на свидетеля Милев за заем на крупна сума, при положение, че е знаел че свидетелят Милев е в полезрението на службите и се проверява от МВР и НС БОП…”, казва съдът. Показанията му не са приети за достоверни и в онази част, в която Дончев твърди, че е говорил с Великия майстор на масонската ложа Петьо Пенков, който е поел ангажимент за съдействие пред тогавашния вътрешен министър, а Милев е поискал да знае дали при разговора с министъра и Пенков „ще бъдат поставени някакви конкретни условия, включително и финансови”.
Крайният резултат за Дончев е осъдителна присъда и наказание от три години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението за пет години изпитателен срок. Последната дума ще има Върховният касационен съд, който трябва да се произнесе по казуса.
Крайният резултат за съдебната власт от това дело не е така ясен – случаят разкрива скрити връзки и паралелни мрежи на влияние, които на практика подменят задкулисно законовите механизми в държавата. Оказва се, че не е само съмнение опасението, че лоялността към братята масони може да надхвърли лоялността към професията на магистрата. Представяме като илюстрация за съществуването на паралелна власт цитати от свидетелските показания по делото:Разпит на свидетеля Емил Милев от 20 декември 2007 г. пред съдия от досъдебното производство
„Беше мисля някъде в края на месец юни или началото на месец юли 2007 г., когато се видях с мой колега от СГП и същият в частен разговор ми заяви, че срещу мен е започнала предварителна проверка в СГП… Благодарих му за проявената колегиалност…”
„Разговорът продължи в следната насока – г-н Дончев ми засвидетелства приятелство към мен и ми каза: „Момче, ние тебе няма да те оставим. Ние сме едно цяло и не е хубаво да ни мачкат и да ни създават проблеми.”
„Нормално е когато ти кажат, че жена ти ще бъде задържана, „всеки един нормален човек ще потърси някаква защита и закрила било от адвокат, било от приятел или използване на връзки.”
„Предложението на Вежди Рашидов беше следното: „Аз мога да говоря с главния прокурор на Р България, мога да говоря и с други влиятелни хора…”
„Решихме да извикаме Георги Гатев, който също ни е приятел от доста отдавна. …въпросът му беше кой ти извършва проверката във ВКП.”
„Ще отворя една скоба, че аз до този момент не съм правил опит да търся никой от моите приятели, познати и бивши колеги, които да работят в София, имал съм такава възможност, но не съм го направил.”
„В следващия момент репликата на Дончев беше: „Проблемът е, че Румен Петков, министъра на вътрешните работи е спрял тръгналите към вас барети.”
„От този момент в процеса на този разговор за мене беше от ясно по-ясно, че Ангел Дончев ме рекетира… Човекът е с положение в средите на ВКП, аз съм прокурор в РП Сивница, той е прокурор във ВКП. Разликата в класите е много голяма.”
„Конкретен отговор ми е мъжката приказка, аз след една седмица ще съм ги събрал тези пари и ще ти ги дам на теб и ти ги предавай на Румен Петков или, на който решиш.”
„Уговорката беше да си говорим по телефона с пароли. Аз трябваше да му се обадя…и да му кажа: „Многоуважаеми, работих усърдно цяла седмица и направих градежа, който ми беше поръчал. Това са термини, които аз много ти разбирам тези термини и Дончев ги разбира, за непросветени хора, тези, които не се занимават с тази технология нямат логично обяснение.”
След въпрос на прокурора дали счита, че парите са за Румен Петков: „Не, не считам, че парите са били за за министъра на вътрешните работи. Имам някаква правна култура. Министърът на вътрешните работи не е човекът, който би могъл по някакъв начин да образува наказателно производство срещу мене, срещу семейството ми, срещу мои близки… имал съм вътрешно убеждение, че така отправените заплахи от Дончев могат да бъдат осъществени с оглед неговите позиции във ВКП и с неговото лично познанство по негови данни с г-н Маринов, който към настоящия момент ми водеше проверка срещу мен…”
Отговор след въпрос на подсъдимия Дончев дали свидетелят Милев счита, че Ангел Дончев е имал възможност да влияе върху хода на проверката: „Да считам, че е имал такава възможност.”
На въпрос на защитата дали е масон: „Какво общо има масонството в тази цялата история?”Разпит на свидетеля Емил Милев пред прокурор в досъдебното производство, проведен на 19 февруари 2008 г.
„Уточнявам, че не съм предполагал, че въпросната сума е за г-н Петков и Пенков, но въпреки това заплахите, които Дончев отправяше към мен с оглед служебното му положение и познанствата му в съдебната система, приемах за основателни.”Разпит на Емил Милев пред СГС в съдебна фаза, проведен на 15 юли 2009 г.
„При което Ангел Дончев ми каза: „Знаеш ли, че днес е неделя, ти в петък трябваше да си арестуван. Той ми каза: „Това не се случи, защото баретите ги върна Румен Петков. Румен Петков беше министър на вътрешните работи тогава. И тогава Ангел Дончев ми отговори: „Дължиш тази чест на мен и на Петьо Пенков. Петьо Петков тогава беше Велик майстор на Масонската ложа в България. Ангел Дончев беше Председател на върховния братски съд на Великата ложа. Това са хора, които имат конкретни срещи и връзки с Масонската ложа и Румен Петков е масон”.
„Тези пари бяха сигурно за Ангел Дончев и за няколко лица във ВКП. Определено ви казвам за ВКП”
„Много хубаво щеше да бъде да кажат, ето това е корумпирания прокурор, да ми повдигнат 5,6 обвинения и след това да доказвам пред съд, че не съм ги извършил тези престъпленя. Имах сериозни опасения, че ще ми навредят на доброто име и ще ме набедят в престъпление.”
„Те (прокурорите от ВКП б.а.) ще предприемат незаконни действия, увити във формата на закон.”Свидетелски показания на адвокат Тошко Тенев пред СГС от 21 октомври 2009 г.
„Може би преди около десетина години станах гарант на Ангел Дончев, за да бъде приет в една неформална организация, в която членувах от преди това. Не мога да кажа как се казва тази организация. В тази организация хората, които членуват в нея, са положили клетва за дискретност във взаимоотношенията си. Тя е с предмет на дейност, който не е забранен от закона – положили сме всички клетва да си помагаме в живота, в работата.”
„Малко назад се връщам – септември, след като се прибрах от морето в нашите кръгове се чу, че около Емил има някаква проверка. Нито знаех каква е тази проверка, на какво ниво е – от полицията, следствието или прокуратурата – чу се.”
„Тогава те ми казаха (Ангел Дончев и Венцислав Андреев), че около Емо наистина има проблеми, че има някаква проверка по линия на ГДБОП…Казаха, че тази информация я имат случайно. „чули от колеги”. Казаха, че са му казали на Емил за това нещо, от което той много се притеснил. Те са му обещали ако имат някаква възможност да му помогнат да реши проблема.”
Дончев и Андреев го молят да предаде на Милев да не търси контакти, за да се оправя: „Аз се съгласих да направя това. Целта беше да се окаже братска помощ на един закъсал наш брат, които има проблеми.”
„След няколко дни по телефона ми се обади Ангел и ме извика. Каза ми: „Тошко, ние те помолихме да предадеш на Емо да не вдига шум, да не занимава никакви хора, а още на следващия ден в Главна прокуратура е пристигнал Георги Гатев и е занимавал прокурорите, водещи проверката, с проблема на Емил.”
„Искам да вмъкна, че беше често срещано явление да си помагаме с пари.”
„Към този период Ангел имаше ръководни фунции в нашата братска организация и имаше пряк контакт с ръководителя на организацията. В този разговор Ангел ми каза, че в помолил Петьо Пенков да се срещне с тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков, с когото са изключително близки, тъй като и двамата са от Плевен.”Разпит на Петьо Пенков пред СГС, проведен на 21 октомври 2009 г.
„Аз съм стар велик майстор в Масонската ложа. Членувам там повече от 10 години. Познавам ангел Дончев. Само Ангел Дончев може да отговори дали е член на Масонската ложа. Не познавам Емил Милев. Познавам Румен Петков. Само Румен Петков може да заяви дали е член на Масонската ложа.”
„В една среща Ангел Дончев искаше да му съдействам да осъществи среща с тогавашния вътрешен министър…Категорично не съм искал помощ от Румен Петков за помощ на друг магистрат.”Разпит на Венцислав Андреев пред СГС на 23 април 2010 г.
„Ако не ме лъже паметта може би 2005 г. мой приятел, който имаше възлови позиции в една от службите в НСБОП, на мен ми е състудент, а на Емо е съученик от милиционерското училище, ми звънна през 2005 г., пожела да се видим и каза, че срещу Емо има проверка в БОП. Каза да му предадем, да си стои кротко и мирно, нямало нищо съществено.”
„…вече вторият случай. …Срещата направихме на Владая и той (същият приятел ба.а) каза, че има дошло постановление от прокурора Тони Близнакова, в което се указва на БОП да извърши цялостна проверка на Емил Милев…”
„В нашата компания, във връзка с поведението на Емил, такава практика съществуваше, ако някой е недоволен от нашата компания, веднага поставяме достояние този въпрос пред всички… Ако беше дошъл при мене и беше казал: „Абе, Ангел ме гърби”, ние щяхме да го решим този въпрос, без да се стигне до тук….Установена е такава практика, след като сме приятели да си споделяме всичко. Ние щяхме да го решим този въпрос, ако беше споделен този проблем. Щяхме да викнем Ангел, да го навикаме, ако трябва да го напсуваме, да крещим, да се караме, нямаше да допуснем, ако имаше такова нещо, да стане.”Разпит на Константин Симеонов пред СГС на 23 април 2010 г.
„Казусът за конкретния случай с отношенията между Милев и Дончев сме разглеждали в нашето формално сдружение. Ако сме гледали казуса Дончев-Милев в тази светлина, то е било нещо от типа „Съд на честта” и въобще не сме се занимавали с казуса на наказателно правния и гражданско правния смисъл…Аз бях член на Масонския съд.”Разпит на Емил Милев пред СГС от 1 ноември 2010 г.
„Аз доколкото разбрах от Ангел Дончев цената за оправянето на моето и семейното положение е само заради това, че съм член на масонската ложа и цената ще бъде по-ниска, ако не съм бил член на масонската ложа, цената ще е по-висока. Така възприех нещата, че ми се прави отстъпка, като член на масонската ложа. Отделно ми беше изтъкнато, че тези пари ще отидат за партийни каси, за БСП става въпрос.”
автор: Галина Гиргинова, Съдебни репортажи