Животът не е панацея, а място за тестване на най-смелите души

Животът не е панацея, а място за тестване на най-смелите души

ДОКАЗАНО! Има задгробен живот!
Има тайна, много по-голяма от политиката, здравната свобода, науката или дори цялата история на човешката раса. Тайната си остава отхвърлена – дори осъждана от научната общност, а тя съдържа най-важната информация за всичко, което съществува…
Тайната е, че всички оцеляваме след физическата смърт на нашето тяло. Съзнанието ни остава живо след смъртта ни в този земен сън, то преминава отвъд тази физическа реалност и се радва на невероятно и могъщо съществуване, такова че човешкият език не е достатъчен, за да го опише!
Това е посланието на д-р Ибън Александър, автор на наскоро публикуваната книга “Proof of Heaven”. Прочетох книгата и я намирам за пленителна и смятам,че тя потвърждава някои важни теории за същността на живота и Създателя.
Д-р Александър е бил учен-скептик, който никога не е вярвал в съществуването на Бог, Небе или съзнание
Дълго преди да напише тази книга, д-р Александър е бил неврохирург и „учен-скептик“. Той не е вярвал че съществуват съзнание, избор или наличието на нефизически дух. Получил е образованието си в западно медицинско училище и заобиколен от медицински колеги, дълбоко инвестирали в материалистичния възглед за Вселената. Д-р Александър е вярвал, че т.нар „съзнание“ е само една илюзия, създадена от биохимичните функции на мозъка.
Така мислят почти всички учени днес, включително на физици като Стивън Хокинг, според когото човешките същества са нищо повече от „биологични роботи“, които нямат съзнание и избор.
Д-р Александър е щял да държи на мирогреда си до края на живота, ако не му се беше случило нещо толкова странно и чудновато, което отрича всички конвенционални научни обяснения: д-р Александър е „мъртъв“ в продължение на седем дни, през което време изживява поразително и напълно ясно пътуване в отвъдното. След като се завръща в своето физическо тяло тук, той е изцерен чудотворно, вече вижда истината и написва книгата „Proof of Heaven“.
Бактерии E.coli „ядат“ мозъка му
Всичко започва, когато бактерии E.Coli заразяват гръбначният мозък на д-р Александър. Бактериите започват буквално да изяждат мозъка му а той получава постоянни силни гърчове, има словесни изблици и мускулни спазми, като накрая изпада в пълна мозъчна кома.
В тази кома той е с показатели за нулева мозъчна дейност и е поддържан жив само с респиратор и течности интравенозно. Лекуващите го лекари скоро заключават най-лошото, че д-р Александър ще умре в рамките на няколко дни, и че дори да оживее ще съществува във вегетативно състояние, със силно ограничени функции на мозъка. Статистически, при пациенти с E.coli инфекция на мозъка, смъртността е 97%.
И тук започва невероятното пътуване: вместо да изпита „нищото“ през тези седем земни дни на загуба на съзнание, д-р Александър се „събужда“ от съня на земния си живот и започва да усеща непонятно огромно разширяване на съзнанието си в отвъдното.
Преживяното е описано по-подробно в книгата му, но ето и някои акценти от нея:
• Животът след смъртта е толкова „истински“ и просторен, че в сравнение с него животът като човек на Земята изглежда като изкуствен сън.
• Няма времево измерение в отвъдното. Времето не „тече“, както е в нашата Вселена. Един миг може да изглежда като цяла вечност и съзнанието може да се движи без никакво усилие през това, което ние възприемаме като време. (Тази идея за едновременно съществуване на всички времена е от огромно значение за разбирането за мултивселена и избор, наред с усещането за време на нашето съзнание.)
• Материята на живота след смъртта е чистата доброта. Добротата доминира отвъдното в такава огромна степен, че като цяло присъствието на злото е безкрайно малко.
• В отвъдния живот цялата комуникация е телепатична. Няма нужда от думи, нито има разделение между нас и всичко останало.
• В момента, в който си зададем някакъв въпрос, отговорите му моментално се изправят пред нас, непосредствено очевидни, в спиращи дъха дълбочина и детайлност. „Неизвестното“ не съществува и самото задаване на въпрос е веднага придружено от появата на неговите отговори.
• Там има буквално и ад, който е описан от д-р Александър като място под земята, с възлести корени на дърветата, демонични лица и безкрайни мъки. Д-р Александър е спасен от това място от ангелски същества, които го транспортират в Рая.
Бог признава съществуването на мултивселената
Един от най-интересните параграфи в „Proof of Heaven“ е на страница 48, където д-р Александър обяснява:
Чрез Орб [Бог] ми каза, че там има не само една вселена, а много – всъщност те са повече отколкото можех да проумея, но че доброто лежи в центъра на всички тях. Злото присъстваше и във всички други вселени, но само в най-малки количества.Злото е необходимо, защото без него изборът ще е невъзможен, а без избор не може да има прогрес – няма движение напред, няма шанс за нас да се превърнем в това, което Бог копнее за нас да бъдем. Ужасно и всемогъщо, каквото злото понякога изглежда да е в свят като нашия, в по-голямата картина доброто е в доминиращо господстващо положение и това в крайна сметка ще е, което ще триумфира.
Този пасаж е силно впечатляващ, защото доста хора вярват, че нашата Вселена е била създадена от Създателя като само една от безброй други вселени, всяка с вариации на живота и законите на физиката. Това, което цитатът на д-р Александър потвърждава е, че нашият живот на планетата Земя е един „тест“ на личностното ни израстване, и че начинът да се постигне напредък в този тест е да се борим и да побеждаваме злото, докато разпространяваме доброта и състрадание.
Този пасаж също потвърждава съществуването на избор и дори помага да се отговори на въпроса, който често си задаваме: „Защо сме поставени тук в един свят на такова зло, заобиколени от невежество, тъмнина и заблуда?“ Отговорът на този въпрос потвърждава теорията на Александър – изглежда е, че Земята е изпитателно поле за душите, които са били избрани от Създателя, за крайния тест на доброто срещу злото.
Земята като изпитателно поле
Само когато гледа новините по телевизията, човек осъзнава, че нашата планета Земя е сред най-високите нива, заразени със злото във великата мултивселена. Само най-смелите души се съгласяват да дойдат на Земята и се раждат в човешки тела, лишени от своите спомени.
От тук нататък предизвикателствата на живота са доста многостранни:
1) Да разберем кои сме и защо сме тук.
2) Да се научим да разпознаваме и преодоляваме злото (тиранията, робството, потисничеството, Голямото правителство, и т.н.).
3) Да се научим да разпространяваме добротата, състраданието, изцелението и знанието.
След смъртта си сме оценявани от по-висока сила и в това решение се взема предвид представянето ни в тези области. Успели ли сме да достигнем самоосъзнаване? Работили ли сме за побеждаване на злото? Били ли сме добри и състрадателни, предавали ли сме на други знания и информираност (в тази посока)?
Истината е, че огромното мнозинство от хората се провалят на тези тестове. Те живеят живота си и умират като огорчени, егоистични, пристрастени, алчни слуги на злото, които погрешно са смятали, че са победили в играта на живота, докато в действителност са се провалили в далеч по-важния тест на Създателя.
Най-важното за един човешки живот е не забогатяване и придобиване слава, или на власт над другите, а постигане на висок „резултат“ в тази симулация, известна като човешки „живот“.Трябва да устояваме на злото, да разпространяваме доброто и разширяваме осъзнаването за това, кое е истина и кое илюзия.
За тези, които наистина уважават живота, които практикуват смирение и самоосъзнаване, които се стремят да разпространяват знания и мъдрост на другите, докато се противопоставят на тиранията, потисничеството, невежеството и злото, ще са тези, чиито души ще бъдат избрани за специални задачи във великата мултивселена. Това е „истинското“ съществуване. Този земен живот е само една симулация под формата на сън, където нашите души се свързват със суровата биология на нашата планета за много кратък период от време. Това е само миг, разгледано в мащаба на по-голямата картина.
Нашата душа превъзхожда тялото ни многократно! В действителност душата ни е безкрайно по-осъзната, интелигентна и креативна от това, което може да бъде преживяно или изразено чрез мозъка на човека. Да се опитваме да усетим пълната реалност на собствената си същност, използвайки ограничената физическа материя на човешкия мозък, е като да се опитваме да научим насекомо да композира музика като Моцарт.
Мултивселената е изпълнена с интелигентни форми на живот, включително многоизмерни същества
Пътуването на д-р Александър потвърждава и съществуването на интелигентен живот далеч извън Земята. Или както той обяснява в своята книга:
Видях изобилието на живот в безбройните вселени, включително някои, чиято интелигентност е далеч отвъд тази на човечеството. Видях, че има безброй по-висши измерения, но че единственият начин да се разберат тези пространства е да се влезе в тях и да се усетят лично. За тях не може да се знае, или да бъдат разбрани, от по-ниско пространство. От тези по-високи светове има достъп до всяко време и място в нашия свят.
Това не само потвърждава съществуването на други интелигентни цивилизации във вселената, но по-важното е наличието на многомерни същества, които могат да идват и да си отиват от нашия свят както пожелаят.
В различните култури по света има записани безброй случаи на посещавали Земята напреднали същества, на трансфер на технологии в древни цивилизации на Земята, и дори вероятно на кръстосване с ранните хора.
Алтернативни изследователи като Дейвид Айк имат теории за многоизмерни същества, които посещават Земята и заразяват планетата с голямо зло. Според Айк глобалните контролери на нашата планета са буквално влечуго-подобни същества /рептили/, променящи формата си, които са навлезли в нашия свят с цел контрол и заробване на човечеството. Въпреки, че нищо подобно не се споменава в книгата на д-р Александър, то не е в противоречие с това, което му е казано от Бог по време на комата му …А именно, че има многоизмерни реалности, че някои високо-вибрационни същества могат да преминават през тези реалности на воля, и че Земята е заразена с голямо зло със специалната цел да тества нашия характер.
Учените-скептици отново грешат
Независимо от това, което може би си мислите за многоизмерните същества, за интелигентните форми на живот извън Земята и за съществуването на голямо зло на нашата планета, във всичко това има един аспект, който е кристално ясен: „земните“ учени-скептици грешат.
„Учени-скептици“ всъщност не е най-сполучливия термин. Те съвсем не са скептични. Те просто следват своя собствена религия със своите свещени вярвания, за които никога не могат да се задават въпроси! Тези вярвания включват пълно преклонение пред материалистичния възглед за Вселената. Едновременно с това така наречените „скептици“ не вярват, че те самите са съзнателни същества, защото вярват, че съзнанието е просто „артефакт“ на биохимичната функция на мозъка.
Скептиците настояват: „Няма живот след смъртта!“ Те отричат да има панацея за ума и тялото, за тях плацебо ефектът е безполезен и няма такива неща като предчувствие, екстрасенсорни способности или психологически феномени! О, да, те също така настояват, че да си инжектиран с живак, MSG и формалдехид посредством ваксини е всъщност нещо добро за нас, че химикалът флуорид е добър за здравето на обществото, и че всички ние трябва да консумираме повече ГМО, пестициди и синтетични химикали.
Не е изненадващо, че тези последователи на религията „сциентизъм“ не вярват в живота след смъртта. Точно това им позволява да правят геноцидни престъпления срещу човешката раса днес с ГМО, експериментална медицина, токсични ваксини и други смъртоносни занимания. Според тях хората нямат души, така че да ги убиваш няма последствия.
Или както казва д-р Александър:
Някои членове на научната общност, които са се врекли във вярност на материалистичния мироглед, настояват отново и отново, че науката и духовността не могат да съществуват заедно. Те грешат.
Разбира се, „учените-скептици“ грешат в почти всичко, за което се застъпват. Но най-дълбоката им грешка е отричане на съществуването на собствените им души. Излишно е да се посочва, че всички те ще се провалят в теста на този симулиран човешки живот, когато се отсъжда присъдата им. Каква ли изненада ще бъде за тези тъжни души, когато този ден дойде…
Не бихте искали да се изправите пред Бог един ден, след като сте живял живота на учен-скептик и да чуете Бог да Ви зададе въпроса: „Ти се съмняваше в мен?“ Как може някой да гледа света наоколо и да не вижда признаците на интелигентен Създател?
За скептиците, които със сигурност четат тази статия, д-р Александър преминава през девет възможни биохимични хипотези за обясняване на преживяванията си, след което ги отхвърля една по една с научни аргументи. Резултатът? Преживяното от него е реалност! В крайна сметка то е „по-реално“ от живота като човешко същество.
Не забравяйте, че д-р Александър е дългогодишен неврохирург. Той познава отлично физическия мозък, както не много детайли за човешката физиология. Деветте медицински обяснения, които той разглежда и отхвърля като възможни причини за преживяното от него, са:
1) Първично програмиране на мозъчния ствол.
2) Изкривено извикване на спомени от лимбичната система.
3) Ендогенна глутамат-блокада с екситотоксичност.
4) Изхвърляне на ДМТ.
5) Изолирано оцеляване на региони от мозъчната кора.
6) Загуба на инхибиторни неврони, водеща до високи нива на активност сред възбудени невронни мрежи, които генерират очевидна „свръх-реалност“.
7) Активиране на таламуса, базалните ганглии и обезумяване, създаващи преживяване на хиперреалност.
8) Феномена рестартиране.
9) Генериране на необичайна памет чрез архаични визуални пътеки.
Д-р Александър може да е най-надеждният свидетел на отвъдното!
Изживяното (и описано след това в книгата) от д-р Александър е може би най-добрият публично документиран случай на живот след смъртта, който съществува до днес. Фактът, че ярък хипер-реален отвъден живот е преживян от материалистичен учен-скептик и мозъчен хирург, който не е вярвал в живот след смъртта – и който впоследствие намира смелостта да документира и разпространи своите преживявания в книга добавя неопровержима правдоподобност на това преживяване.
Той не е шарлатанин или наивник, който търси слава в телевизионно шоу. Всъщност написването на тази книга му спечелва подигравките на бившите му „научни“ колеги. Той е имал множество причини да не пише книгата, но само благодарение на Божията намеса д-р Александър е излекуван от инфекцията на E.coli, нормалните функции на неговия мозък са възстановени напълно и му се дава възможност да запомни преживяното след смъртта, за да го разкаже и на другите!
Д-р Александър и неговият опит отразяват този на безброй други хора, от всички култури, които са докладвали за подобни преживявания след смъртта. Има живот след живота тук и промяната в съзнанието на земляните, която се изисква от нашия вид за по-високото ниво на разбиране започва смятам с приемането на истината за безсмъртието на собствените ни души (и съществуването на велик Създател).
Какво означава всичко това?
Духовното пътуване на д-р Александър ни дава богата информация, която може да ни помогне да намерим смисъла и целта на нашия живот.
За начало това означава, че всички наши действия се „записват“ в космоса и че не съществуват никакви тайни, в по-широкия смисъл на думата. Не можем тайно да навредим на някого тук на Земята и да мислим, че това няма да бъде записано на душата ни завинаги! Това означава също, че всички наши действия ще бъдат преценени в отвъдното. Ако това ви звучи познато, то е защото тази идея е в основата на всяка голяма световна религия – и това не е случайно!
То означава също така, и че има хора, живеещи днес на земята, чиито души буквално ще горят във вечен ад! И че има и други хора, чиито души, като тази на д-р Александър, ще бъдат възвисени в Небето и ще им бъде показана по-голямата, истинска реалност. Това, което определя кой път ще поемат душите ни след смъртта на физическото ни тяло, са решенията, които всеки взиме ежедневно в живота си.
И което има значение не е дали ще успеем да победим злото тук, на Земята, а природата на характера, с който излизаме след всичките предизвикателства и премеждия, пред които сме изправени тук.
Всичко това е един голям тест!
Ето защо животът изглежда толкова тежък понякога. Това не е панацея, а място за тестване на най-смелите души – онези, които са пожелали да влязат в царството на голямото зло, с надеждата, че ще могат да се извисят над него преди да е дошъл края на техния човешки живот.www.bradva.bg