Сънят… срещу Голяма Богородица

Сънят… срещу Голяма Богородица

Това лято ми се случи същото. Така става от няколко години като наближи 15 август. Голяма Богородица. Пак бях на Св. Влас. Сестра ми е свидетел на всичко. Та, сънят е всеки път един и същ. Миналото лято беше още по-цветен и обобщителен. Нали преди време паднах от 10 метра, че, май, малко бях в безсъзнание и попътувах… че от тогава… И това лято звъннах на леля ми в Поморие и й казах : Ти трябва да дадеш курбан. Осветен. Ще ти обясня… Разказах й. За Поморие е… Приготвеният от нея, вече осветен курбан, е бил точно за чашите, които е носила, за да го раздаде на поморийци. За здраве. Точно толкова!
Миналата година, есента, ноември беше, ходих в манастира в Поморие да взимам интервю от архимандрита – за бежанците. Игуменът на манастира. Свърших си работата, после слязохме с оператора да запалим свещ, а той да си направи и довършителните кадри. … Сетих се за съня и помолих игумена да му кажа нещо. Трябваше да му го кажа! Разказах му. Той ми е в приятелите тук /Фейсбук/ и сигурно ще прочете. И ще се сети как завършихме разговора си. “ В Поморие ще има много смърт и нещастие, ако тази църква не се построи“.
Всичко, което казах, се случва. Но църквата не се строи. Казах къде трябва да е, как да изглежда, къде ще бъде аязмото…
Нито имам тези пари, нито имам тази власт – да съборя един хотел и да построя църква там. А там преди е имало църква – изгоряла е. В Поморие.
За старата църква „Св. Богородица“, където Яворов празнува Великден в Анхиало на 9 април 1900 година:
„И аз, като тебе, слушах камбаните и мъка ми късаше сърцето при лудо желание да има нещо, в което да вярвам…“ – ЯворовСтоян Тончев