Иво Христов: Изборите не решават нищо, когато нямате избор

Иво Христов: Изборите не решават нищо, когато нямате избор

– Как ще коментирате тази нова ситуация за българския политически живот, доц. Христов – парламентът не може да се разпусне, докато правителството не е подало оставка, а то няма пред кого да я подаде, защото парламентът не може да събере кворум – и в четвъртък, и в петък нямаше заседание по тази причина.
– Не бих драматизирал цялата тази ситуация. Очевидно става въпрос за ситуативни хитрини между участниците в политическите консултации и взаимно извиване на ръце. Не бих правил тежки изводи в опитите на опозицията по някакъв начин да ускори края на този парламент и подаването на оставка от правителството. Тук има и много силен пиар момент – опозицията се опитва по този начин да си създаде електорат.- Кой печели от тази ситуация – ГЕРБ, защото показва несъстоятелността на управлението, БСП – защото в суматохата по-малко личат раздорите вътре в нея, или ДПС – защото е видно, че без тях не може?
– ГЕРБ, защото те през цялото време твърдяха, че едногодишният цикъл след изборите е едва ли не някакво нарушение на правилата. А за тях правилата са, че властта по принцип, по определение принадлежи на ГЕРБ.- ГЕРБ имат основание – на последните парламентарни избори имаха най-много гласове, на провелите се преди месец европейски избори пак бяха първа политическа сила.
– Не винаги този, който има най-много гласове управлява. В демократичните практики има и други неща – партийни комбинации, колаборации.- Едногодишното битие на 42-рото народно събрание не обезсмисли ли за в бъдеще партийни комбинации, които „заобикалят“ най-голямата фракция в Народното събрание?
– Казах вече, не винаги този, който има най-много гласове, управлява. Това показва световната демократична практика. Затова има и други представителства – на други политически сили, на други групи в обществото. И парламентаризмът представлява комбинация от всички тях.
Ако се върнем на наша територия, в следващите години България е осъдена на нестабилни правителства, ще има колаборация и в следващия парламент.- Разбирате ли защо този парламент продължава да съществува, след като не може да работи?
– Не виждам къде е проблемът. Ясен ми е медийният мейнстрийм, но дълбоко не го споделям. Както се казва – на умряло куче, нож вадим. Този парламент, както и правителството, си отиват в края на месеца. Не виждам къде е драмата за няколко дни.- Откъм ГЕРБ идват заявки, че ще търсят партньор в управлението. Как ги разшифровате?
– Според мен се дължи на две причини – на обективен анализ на собствените възможности. И на сериозен натиск отвън. В следващия парламент теоретично е възможна дори коалиция между ГЕРБ и БСП. Адепти за това имаше още при съставянето на първото правителство на ГЕРБ.
Но по-вероятна ми изглежда друга възможност – колаборация между ГЕРБ и ДПС. Още Алеко Константинов е формулирал проблема. Той слага в устата на Бай Ганьо прочутата фраза: „Хайде да сме по-малко, че да делим по-множко!“ Всичко това обаче няма никаква връзка с реалните проблеми на обществото, които са демографската катастрофа, икономическата деградация и продължаващият цивилизационен срив, който ще доведе до изтичане във фунията на историята.- Какво наричате цивилизационен срив?
– Огледайте се наоколо и ще видите. За 25 години България смени цивилизационната матрица – културните, поведенческите, икономическите, социалните характеристики на България днес са като на страна от Третия свят. Вижте нивото на новите български генерации, които са полуграмотни, нивото на здравеопазването, нивото на индустрията – България вече няма индустрия, нивото на българските комуникации.
България вече е периферна територия с рудиментарни белези на държавност. Трагедията във Варна онагледява това. Когато в една страна едно природно бедствие стане централна „политическа“ тема, тази страна не е модерна. Във варненския случай като в капка вода са събрани цялата мизерия, убогост и низост на българското настояще – корупция, погазване на закона, унищожаване на природата и незаконно строителство. На този фон не може да искате нивото на политическия живот да бъде като в Австрия, ще бъде като в страна от Африка.- Десните казват – когато БСП е на власт, се случват само финансови кризи, политическа нестабилност.
– Не са оригинални: повтарят Маргарет Тачър. Това са идеологически щампи, с които т.нар. дясно се опитва да легитимира себе си, за да дойде на власт. А и що е то българска десница? Две трети от представителите са деца на бивши комунистически величия, обединени от русофобия и различни форми на позьорство в западна посока. Тези хора не представляват никакви консервативни социални среди (каквито у нас по определение няма), никакви реални български предприемачи, дребен или среден бизнес, даващ хляб и шансове тук и сега.- Как оценявате поведението на БСП на власт?
– Зле! Огромният проблем на БСП е, че носи етикета лява партия, без да има нищо общо с лявото. Не може в твоята управленска върхушка да са хората, които осъществиха т.нар. преход, не може там да е огромна част от преките и косвените собственици на активите в тази страна, не може хората, които докараха две трети от населението до това полуоскотяло пауперизирано състояние, да бъдат техни представители. Това означава жертвата и нейният насилник да се намират в една и съща лодка и насилникът да използва болките на жертватаза собственото си възпроизводство в следващите политически цикли.- Вие казвате, че преходът ни е закарал в Африка, но политиците твърдят друго – че за 25 г. в България е извършен преход към демокрация и пазарна икономика.
– Да, а какво друго да твърдят политиците?! Да нарекат нещата с истинските им имена? Да кажат, че в България зад димната завеса на неясния термин „преход“ беше извършено преразпределение на собствеността, че тя беше открадната от управляващата посткомунистическа номенклатура. Която за съжаление се отличава с три много важни белега: първо, това е неикономически структурирана група от хора, т.е. тя няма никакво желание, мотиви и опит да развива с икономическа рационалност дори откраднатите активи; второ, още от съветско време това беше „елит“ с колониално-компрадорски манталитет, който изпълнява командите от Брюксел и Вашингтон със същата страст, с която преди изпълняваше командите от Москва.
На тези хора суверенитетът им тежи, защото това означава, че трябва да вземаш решения и да носиш реална отговорност за тях, а те нямат нито разбиране, нито капацитет, нито интерес, нито възможности за това; трето – това са хора с епигонско-резоньорски поглед върху света. Те дори не правят автентичен опит да си обяснят процесите в България, а вместо това използват вносни идеологически щампи като „преход“, „тоталитаризъм“, „либерална демокрация“. Докато се развиват тези водевили, населението на България без война намаля от почти 9 милиона на 5 милиона. Затова казвам, че бъдещето на България е въпрос на предстоящото в рамките на къс исторически хоризонт – 20-30 години, не повече.- Все пак трябва да се прави нещо тук и сега.
– Преди да направите нещо, трябва да сте наясно каква е ситуацията. Най-малоумната българска поговорка е „Залудо работи, залудо не стой!“ Т.нар. политическа каста, без значение на етикетите, които са си лепнали – леви, десни, център, няма интерес от промяна на това статукво, защото то я устройва. Затова ще продължаваме да виждаме под формата на имитация на бурна дейност „нощта на дългите ножове“ между различните криминални и полукриминални олигархични разцветки, които кой знае защо са се нарекли политически сили, водещи политическа борба.- Едни предсрочни избори няма ли да прояснят картината?
– Не! Това с изборите е някаква обсесия. Какво собствено ще променят изборите – те няма да решат нито един генерален проблем на този измъчен народ. За избори говорят тези, които загубиха властта преди година. Защото не го очакваха…- И как все пак да излезем от този порочен кръг? С промяна в изборното законодателство, въвеждане на мажоритарен избор и задължително гласуване ще стане ли?
– Това са дъвки за наивници. Мащабният политически проблем не се свежда до технически проблем и не може да се решава с технически средства. Когато имате да избирате, метафорично казано, между чума и холера, няма значение дали ще го направите по пропорционална или мажоритарна система. Не се променя същността на проблема – а именно, че всъщност нямате избор. Размахват се и други финтифлюшки като промяна в конституцията, нова конституция и пр. – това са все неща, които не решават същностния проблем.- А какво го решава?
– Ще използвам едно втръснало клише, чието действително значение много от тези, които го употребяват, едва ли съзнават: смяна на системата! Но това не означава да сменим „лошите“ с „добрите“ олигарси, както припява тяхната интелектуалстваща прислуга, а означава смяна на отношенията на собственост, смяна на основните властови и икономически субекти, смяна на модела на социално-икономическо развитие. Но в тази геополитическа ситуация това няма да се случи.- Изредихте белезите на една революция, но за да се случи тя, са необходими движещи сили и авангард. Кои са те?
– Не ги виждам и затова съм песимист. Разбирам, че огромна част от населението иска някак без напъване да му се даде чудодейно просто решение на сложните проблеми. Не, първо трябва да видим каква е болестта, а това означава адекватна диагностика, после да видим дали тя въобще се лекува. Твърдя, че това състояние не се лекува, то трябва да се изживее.Красина Кръстева, http://www.trud.bg/