Озаптете Плевнелиев, за да не става институцията „президент” за резил и посмешище!
Озаптете Плевнелиев, за да не става институцията „президент” за резил и посмешище!
От кетъринга до вноса на природен газ, от поклони в Анкара, до изхвърляне за постове в ЕК и доноси – съпругът на Юлиана Плевнелиева се превърна в човека Всичкомога
Българският президент Росен Плевнелиев ще посети Азербайджан през третата седмица на септември (на 23-ти и 24-ти септември), за да участва в тържествата по случай 20-годишнината на т.нар. „Договор на века“ – Трансадриатическия тръбопровод, съобщава азербайджанската агенция APA. На събитието в Баку ще присъстват и президентите на Турция, Гърция и Албания съобщи и сайтът Моney.bg.Газовик ще стана аз…
По време на посещението се очаква Плевнелиев да обсъди въпросите за енергийно сътрудничество с Азербайджан, заявиха дипломатически източници, цитирани от азербейджанската агенция „Тренд“.
По-рано днес българският президент заяви за турската агенция „Анадол“, че нашата страна възнамерява да купува азербайджански газ. Той подчерта значението на Трансанадолския (TANAP) и Трансадриатическия (TAP) газопроводни проекти за България и добави, че тези проекти са стратегически важни за всички европейски страни.
Азербайджан стана газов износител сравнително скоро. До 2007 страната е вносител на природен газ от Русия. Още през 1999, когато е открито голямото морско находище Шах Дениз обаче става ясно, че Азербайджан скоро ще се появи на световната карта на газовите износители. Тази перспектива провокира планирането и изграждането на първия голям азербайджански експортен газопровод Баку – Тбилиси – Ерзурум (Южнокавказки газопровод).
Съседните държави на Азербайджан – Русия и Иран са големи производители на газ и затова посоката на азербайджанския газ ще бъде на запад, през Грузия, и след това на юг, към Турция.
Стартирането на газопреносна система между Турция и България ще позволи получаването на природен газ както от Азербайджан, така и от Иран, Катар и други страни от Близкия Изток.
Двата горепосочени газопроводни проекти биха позволили доставка на природен газ от важното находище Шах Дениз в Азербайджан за Европа, в т.ч. и за България.
Преди отпътуването си за Баку, така нареченият президент Росен Плевнелиев заяви за турската агенция „Анадол“, че българската страна възнамерява да купува азербайджански газ. Той подчерта значението на Трансанадолския (TANAP) и Трансадриатическия (TAP) газопроводни проекти за България и добави, че стартирането на газопреносна система между Турция и България ще позволи получаването на природен газ както от Азербайджан, така и от Иран, Катар и други страни от Близкия Изток.
Газ от Азербайджан – добре, но на каква цена, мисли ли за това Плевнелиев. Наясно ли е колко ще иска страна като Турция за транзита на газа?
Може да доставяме газ и от Иран и Катар – бърза да заяви Плевнелиев, но кога, на какви цени, как след като в тези райони бушуват военни конфликти – това Плевнелиев изобщо не го мисли. Важното за него е да не транзитираме за Европа газ по проекта „Южен поток”, тъй като е свързан с Русия!
Друг въпрос е, че на „големите” тържества в Баку Плевнелиев ще бъда само с президентите на Турция, Гърция и Албания! От това по-„европейско“ присъствие, здраве му кажи!
Ето какво коментира по възможността да заработи тръбопровод с азербайджански газ и Пламен Димитров в списание „Геополитика”:Проектът за добив на газ от Шах Дениз предвижда находището да бъде разработвано на два етапа. Началният капацитет на Южнокавказкия тръбопровод е напълно достатъчен, за да поеме суровината от първия от тези етапи. Тя е предназначена за Грузия и най-вече за Турция. По време на строителството на газопровода се смята, че договарянето между Азербайджан и Турция за цената и условията за покупка на газа няма да бъде проблем, тъй като двете страни са естествени политически съюзници. В действителност нещата се оказват много по-сложни и енергийните връзки между Баку и Анкара преминават през доста обрати, повлияни и от зигзазите на политическите отношения между двете етнически и културно много близки държави.
Според турско-азербайджанското споразумение, сключено още през 2001, когато Южнокавказкия тръбопровод е само проект, първоначалната цена на газа от Шах Дениз, продаван на Турция, ще бъде 120 долара за 1000 куб. м. Реално обаче суровината започва да постъпва на турска територия едва в средата на 2007 като се предвижда от април 2008 цената да бъде предоговорена. Това предоговаряне обаче се оказва много труден процес, който продължава повече от три години. Успоредно с това Баку и Анкара преговарят и за условията за доставка на газ от втория етап от разработката на Шах Дениз, както и за транзитно споразумение, което ще позволи азербайджанският газ да преминава през турска територия и да бъде продаван в Европа. Само за периода от април 2008 до ноември 2009 са проведени тринайсет тура от преговорите. За да заличат конфузното впечатление от липсата на споразумение, двете страни периодично съобщават, че договореността вече е готова „на 95%” и остава да се уточнят само някои дребни детайли. През 2011 пък, на няколко пъти се появяваше съобщение, че азербайджанско-турското газово споразумение ще бъде подписано „всеки момент”. Сред основните причини за затягане на преговорите е нежеланието на турската страна да плаща за азербайджанския газ по регионалните пазарни цени. Към края на първото десетилетие на века Турция вече е успяла да си осигури внос на газ от няколко източника (Русия, Иран, Азербайджан, плюс втечнен газ от морски терминали) и има добра основа за маневри в преговорите с Баку. През ноември 2009 министърът на енергетиката Танер Йълдъз заявява пред бюджетната комисия на парламента в Анкара: „Братството си е братство, но съм принуден да мисля за интересите на своята страна. Винаги сме били рамо до рамо с азербайджанските си братя и сега те не бива да ни продават своя газ както на другите страни, трябва да има разлика между Турция и другите страни, за да може отношенията ни да укрепнат още повече. Надявам се, че цените на газа няма да са толкова високи”.
Именно проблемите (до голяма степен неочаквани) в преговорите с Турция тласнаха Азербайджан към търсенето на други експортни маршрути за газа от Шах Дениз или, най-малкото, към договарянето на такива възможности с цел да се окаже натиск върху преговорните позиции на Анкара. Основен конкурент на турското направление в азербайджанския газов износ бе Русия. Това се дължи на два фактора: наличието, още от съветско време, на тръбопровод, свързващ Азербайджан и Русия, и желанието на Москва да отклони каспийския газ от пряк достъп до европейския пазар като осуети реализацията на проекта „Набуко”. Руско-азербайджанските газови преговори започват още през 2008 като в края на юни 2009 Газпром и Сокар подписват споразумение, уреждащо условията за износ на азербайджански газ в Русия.
В допълнение към парадокса, че изнася газ за Русия, оглавяваща световната класация на държавите с най-големи газови запаси, Азербайджан има подписано споразумение за продажба на газ и в Иран, заемащ второ място в тази класация. Газопроводът, свързващ Иран и Азербайджан, е построен още през 1971 и до 1979 пренася ирански газ до кавказките републики на СССР. Доставките са прекратени след ислямската революция, свалила шаха на Иран.
Тук спирам с описанието на сложния пъзел, който представлява уреждането на внос на природен газ от Азербайджан и Иран…Прегръдките на Росен Плевнелиев в Анкара…
Някак мимоходом мина факта, че на инагурацията на турския президент Ердоган нямаше други представители на страни-членки на Европейския съюз освен Плевнелиев, въпреки, че Турция се стреми към Брюксел!
Да е чувал или чел Плевнелиев, че турският неоосманизъм САЩ притеснява и това бе признато от бившият американски посланик в Анкара в секретна стенограма?
Толкова ли нямаше кой да спре съпруга на Плевнелиева и да му обясни, че в настоящата международна ситуация и купищата неизяснени отношения със съседна Турция.
Ето какво написа Георги Коларов в сайта news.bg за това посещение след подробен анализ на външнополитическите връзки на Анкара с близки и далечни страни: „На този фон изпъква слугинското поведение на българския президент Росен Плевнелиев, който лично отиде да поздрави Реджеп Тайип Ердоган с новия му ключов пост. По този начин, нашият държавен глава с лека ръка зачеркна всички противоречия в между-държавните отношения и обоснованите претенции на българската страна към турската: за компенсациите на тракийските бежанци; за екзархийските имоти; за насилственото насочване на сирийските бежанци към българската граница и т. н. Особенно, на фона на назначението на идеолога на „неоосманизма“ Ахмет Давутоглу на министър-председателския пост!
Можеше например да изпрати неопитния външен министър Даниел Митов да „отбие номера“. Вместо това, Росен Плевнелиев нарече Република Турция „добър съсед и стратегически партньор“! И това при положение, че именно доктрината на „неоосманизма“ засяга пряко българската национална безопасност и териториална цялост, а не действията на Путин в Донбас! По този начин разочарова някои от потенциалните избиратели на ГЕРБ и е съмнително, че Бойко Борисов ще му прости този грях!”
Къде ще чуе и прочете преродената Ирландска пастирка какво се случва във върховете на международната дипломация, като се е награбил с една дузина дини да ги влачи на наша сметка – пък каквото ще да става?!
Няма как хем да се хвалиш със симпатии от страна на германския канцлер Ангела Меркел, хем да си затваряш очите и ушите, че консерваторите на Меркел отхвърлят членството на Турция в ЕС в своята избирателна програма!
Нима Плевнелиев е пропуснал колко недоволен бе Обама за това, че Ердоган подкрепя джихадисти в Сирия?
Той се завърна от Анкара и се размечта за двойно по-висок стокообмен, за общи туристически пакети, за съвместни инвестиции…
Вероятно Плевнелиев забрави набързо как ни извиваха ръцете от Анкара със спрените ТИР-ове и един куп изисквания и такси!?
Припомням, че официалната церемония по встъпване в длъжност на Реджеп Тайип Ердоган като президент на Република Турция се състоя в президентския дворец „Чанкая“ в Анкара и на нея присъства и българският държавен глава Росен Плевнелиев.
Най-малкото, което Плевнелиев дължеше, бе бойкот на въпросното коронясване на новия османски султан.
Реджеп Тайип Ердоган демонстрира връщане към османското и ислямското минало на Турция. Той промени политическата система в страната така, че да може да бъде избран за президент.
Само за последния месец дейци на неговата партия направиха няколко скандални изказвания, като например препоръка към жените да не се смеят на публични места.Нито един друг държавен глава на страна от ЕС не присъства на церемонията на турския президент, но за Росен Плевнелиев това явно е без значение!
Вероятно той не е чувал за задължително достойно поведение когато си държавен глава, гостуващ в друга страна…
Тогава за какво обитава президентската институция този човек, за да разхожда из Европа необяснимата си усмивка, гарнирана със зализания перчем?
Излагация в Брюксел
Плевнелиев се изложи и в Брюксел с приказките си за кандидатурата на Кристалина Георгиева за еврокомисар по външната политика.Комисар Кристалина Георгиева ще получи силен икономически ресор и сериозна позиция в следващата Европейска комисия. Това обяви президентът Росен Плевнелиев в Брюксел, след като държавните и правителствени ръководители на 28-те очаквано избраха за върховен представител за външната политика италианският първи дипломат Федерика Могерини, която е от средите на европейските социалисти.
Мога категорично да заявя, че г-жа Кристалина Георгиева ще получи много силен пост в новата ЕК, силен икономически ресор и много високостояща и сериозна позиция в ЕК.
Плевнелиев твърдеше наляво и надясно, че е разговарял с повечето европейски лидери, за да се стигне до единна позиция за избора на нови комисари. „Ние имахме безспорно най-добрата кандидатура. Няма държавен глава, няма министър-председател, който да не е стиснал моята ръка на този европейски съвет с поздравления за кандидатурата, която България посочи“ не спираше да приказва той.
Плевнелиев твърдеше, че в последните няколко дни е водил интензивни разговори, включително и с германския канцлер Ангела Меркел, с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и други, за да се създадат възможности българската кандидатура да получи дипломатическа и институционална подкрепа.
Плевнелиев казваше, че със сигурност кандидатурата на Кристалина Георгиева ще има успех, защото тя е „изключителен европеец и лидер със световна репутация“. „Този успех ще бъде не само неин, но и на българската дипломация и на българските институции, които имаха амбицията да пожелаят най-високото“, каза той.
Да е чул Плевнелиев, че Кристалина Георгиева не направи
НИЩО за подпомагане на бедстващите райони от порои?
Да е чел, че според нея, нахлуването на нелегални емигранти щяло да подобри генофонда ни?!
Или този гоцеделчевчанин си живее в някакъв свой си, измислен свят?
След избора на италианката Федерика Могерини за поста на Катрин Аштън какво трябва да си мислим за този така наречен български президент?
Че ще си остане със стиснатата ръка от разни европейски чиновници?
Че ще си остане с проведените напразно интензивни разговори с Ангела Меркел и Херман ван Ромпой?
Че Кристалина Георгиева е „изключителен европеец и лидер със световна репутация“ единствено в неговите объркани външнополитически представи за световно лидерство и репутация?
Че българската дипломация е доста западнала, по причина на това, че се озова в ръцете на дилетанти и безхаберници като министри и президент?
„През последните няколко месеца свършихме много работа – българската външна политика, както и всички институции положиха немалко усилия и се радвам, че вдигнахме толкова високо летвата, че днес г-жа Георгиева е една от трите кандидатури за Върховен представител на ЕС по външните работи и политиката за сигурност“, заяви президентът и допълни, че само по себе си това е огромен успех.
Да се смее ли да плаче ли човек?!
Президентът на България Росен Плевнелиев разкритикува остро българските политици и крупните олигарси за това, че разчитат твърде много на държавните пари, и обеща да внесе повече прозрачност в обществените поръчки по енергийни и инфраструктурни проекти, написа вестник Financial times.
Това интервю беше от поредицата уредени за така наречения държавен глава.
„Нашите олигарси са пристрастени към държавните пари. Като президент чувствам разочарование, че много решения при обществените поръчки, особено по големи инфраструктурни проекти, са взимани без достатъчно прозрачност и при затворени врати”, заяви Плевнелиев в интервю за вестника.
„Хората искат да видят повече прозрачност в тези сектори. Ето защо служебното правителство ще направи свой приоритет изготвянето на ново законодателство за дейността на електронното правителство, което ще предаде на следващата администрация”, посочи още президентът на България.
Ако журналистът бе помолил Плевнелиев да спомене поименно олигарси и да каже за конкретни случаи за „пристрастяване” към държавни пари – Плевнелиев щеше да се препъне в общите фрази и нищо неозначаващи клишета, но уви, това не се случи.
Затова пък „Хроники” припомня, че само безнаказаността на поста на държавен глава възпрепятства прокуратурата да провери доходите на Росен Плевнелиев в наши и чужди банки, както и произхода на имотите му и офшорните му сметки.
Именно тази конституционна безнаказаност осигури на Плевнелиев един милион повече от отпуснатото в бюджета, за да харчи както му душа иска. Това даде възможност на роденият в Гоце Делчев президент да отиде два пъти до Лондон със сина си и да отседнат с охраната в най-скъпия хотел на столицата на Великобритания.
Българи се палиха и горяха като живи факли от отчаяние и мизерия, Български градове се удавиха в порои – обитателят на президентството остана на сухо, топло и сигурно в столицата и не си направи труда да отиде поне, за да види с очите си какво е човешко страдание и болка.
На 2 септември стана ясно, че военно-полевите кухни ще се прибират в средата на септември и вече няма да хранят пострадалите в Мизия хора. Все още няма терени за бъдещи постройки на останалите без покрив, храна, вода, лекарства, дрехи, покъщнина жители на Мизия.
„Дотогава най-пострадалите къщи няма да бъдат възстановени и хората няма как в домашни условия да си приготвят храна. Обмисляме вариант за сключване на договор с фирма за кетъринг“, каза за в. „Преса“ зам.-кметът на Мизия Николай Нековски. Идеята е обсъждана на съвместно заседание на кризисния щаб и общинското ръководство, но засега няма набелязана конкретна фирма, твърди той. „Общината няма кухня с капацитет за 600 порции дневно. Кетърингът най-вероятно ще е от Козлодуй, който е само на 7-8 км от Мизия. Пак ще се гарантира само топъл обяд, както досега. Ястията няма да са луксозни, а като тези от военнополевата кухня. Ще се разплащаме с кетъринговата фирма със средства от дарителската сметка, в която досега има 40 хил. лв., но се надявам на още постъпления“, допълва Нековски.
„Дотук беше направено немалко – каза премиерът Близнашки за бедствието в Мизия. – …помагаме да си оправят апликационните форми, призовахме за кампанията „Национална солидарност”, преведохме 1 млн за текущите разплащания, истината е, че хората искат трайни решения не искат да живеят във фургони в навечерието на зимата, имат си своите много сериозни опасения, там се налага много сериозна инвестиция, нещо, за което ние нямаме средства, но ние ще осигурим, утре ще видим на заседанието на правителството отделните министерства какво могат да предоставят, мисля, че ще има добри новини за нашите сънародници от този регион, но това е както се казва – преко сили… Те искат някой да построи къщите, но в най-добрия случай, това, което ще можем да направим за тях е да предоставим евентуално част от строителните материали…”
С отмяната на бедственото положение в Мизия в средата на септември т.г. ще си тръгнат и военните, които сега обслужват полевата кухня. „Дотогава най-пострадалите къщи няма да бъдат възстановени и хората няма как в домашни условия да си приготвят храна. Обмисляме вариант за сключване на договор с фирма за кетъринг“, каза за „Преса“ зам.-кметът на Мизия Николай Нековски. Идеята е обсъждана на съвместно заседание на кризисния щаб и общинското ръководство, но засега няма набелязана конкретна фирма, твърди той. „Общината няма кухня с капацитет за 600 порции дневно. Кетърингът най-вероятно ще е от Козлодуй, който е само на 7-8 км от Мизия. Пак ще се гарантира само топъл обяд, както досега. Ястията няма да са луксозни, а като тези от военнополевата кухня. Ще се разплащаме с кетъринговата фирма със средства от дарителската сметка, в която досега има 40 хил. лв., но се надявам на още постъпления“, допълва Нековски.
В същото време, пак на 2 септември се появи съобщение, че сьомгата и морските дарове са табу за приемите, коктейлите и работните обеди и вечери в президентството. Причината е презастраховка от токсични вещества, които често се откриват в екзотичните риби. В обществената поръчка за кетъринг за ВИП гости на „Дондуков“ 2 изрично е записано, че не може да се предлага сьомга. От заявката става ясно, че в президентството залагат на българското. Поставено е условие ястията да са предимно от националната ни кухня. Стойността на поръчката е 79 200 лв. Посочени са и примерни менюта. Обедните гурме порции включват традиционна българска салата (на основа на домати и краставици), зеленчуково предястие на основата на тиквички, филе от риба пъстърва с картофи и зеленчуци и торта за десерт.
За вечеря на ВИП гостите на „Дондуков“ 2 ще сервират зелена салата, рибно предястие, телешко със зеленчуци, български сирена и печени плодове. За традиционните приеми – за ръководителите на дипломатически мисии (през януари), по случай 3 март и 24 май – фирмата, която спечели поръчката, ще трябва да осигурява коктейлни хапки – 10 вида солени и 5 сладки.
Кетъринг и кетъринг…
Месец след деня на пороя и удавения град Мизия е ясно, че нито премиер, нито президент работят, за да могат хората в потопения град да се сдобият с покрив, покъщнина, топлина, храна, средства.
Мизия бе потопена и хората няма как да дочакат прокурорската проверка за това, кой е виновен за придошлите води, които издавиха къщи, домашни животни, зимнина, градини, дрехи, покъщнина.
Докато от Прокуратурата се произнесат за вината – десетки ще гладуват, ще им липсват лекарства, ще чакат дарения за дрехи, спално бельо, покъщнина.
На този фон кетъринга на президента, който забранявал сьомгата, но затова пък осигурявал от пиле – мляко е подигравка и гавра със страданието на мизийци…
Какви приеми, какви пътувания в чужбина, какви харчове, когато там на северозапад цял град е на улиците, полуоблечен, бос, гладуващ?
За какво ни е този президент, за какво са ни тези политици?Люба Манолова
lubamanolova.infо