Иво Христов: Подготвят диктатура на световния едър бизнес над държавите. Можем да разпуснем националните си правителства след подобен договор

Иво Христов: Подготвят диктатура на световния едър бизнес над държавите. Можем да разпуснем националните си правителства след подобен договор

Българите нямат информация за Трансатлантическото споразумение САЩ-ЕС и ударът на големите световни корпорации ще им дойде изневиделица, казва журналистът“Можем да разпуснем националните си правителства след подобен договор, собствена социална и екополитика няма да има“- Г-н Христов, колко сериозна е заплахата от подготвяното споразумение между САЩ и ЕС за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ)?
– Щом се преговаря на тъмно, значи има нещо за криене. Смущаващи идеи изплуваха в независими медии. Миналата есен сайтът Corporate Europe разкри опорните точки за това как трябва да се продава на населението идеята за трансатлантическото партньорство – като генератор на растеж и създател на работни места. Две теми, по които европейците са чувствителни. ЕС страда от нисък растеж и висока безработица. Имаме всички основания да подозираме, че на гърба на европейския производител се договарят по-ниски санитарни, екологични и прочие стандарти. Няма как договор за свободна търговия да изпълни функцията си, ако стандартите се завишат. Това би затормозило търговията. Очевидно е, че трябва да се вземе като ориентир по-ниският стандарт. В случая – американският. И това са най-малките опасения.
Най-голямото, разбира се, е създаването на арбитражни съдилища, които изземват национален суверенитет и изнасят извън националната юрисдикция спорове между инвеститори и държава. Това е доходоносен бизнес за висококвалифицирани юристи, които ще бъдат излъчвани по неясна процедура. Те ще бъдат толкова далеч от масата граждани, че ще бъдат напълно безконтролни и също толкова корумпируеми, колкото е всеки човек. Няма да бъдат по-независими, а опасно отдалечени от гражданите и държавите и опасно достъпни за едрия бизнес. С една дума, американски корпорации могат да осъдят всяка държава, неудовлетворила техния интерес.- Кога е започнал този преговорен процес?
– Идеята е много стара, а преговорите се водят повече от две години.- Финалът е определен за 2015 г.?
– Да, преди президентските избори в Щатите. Най-много бързат европейците. Оланд и Меркел се произнесоха за ускоряване на преговорите. ТПТИ е лелеян допинг за задъханите европейски икономики, а политиците са притиснати от изборния график и бързат, в ущърб на гражданите.- Как ЕК смята да „опакова“ споразумението за пред хората?
– Като използва като морков идеята за нов динамичен растеж и много работни места. Което впрочем не се потвърждава от подобни договори другаде, като например северноамериканския НАФТА.
Разбира се, за да се продава идеята, се ползват изследвания на тинк-танкове, които са финансирани от Брюксел и които представят перспективите на трансатлантическото партньорство като определен брой евро на глава от населението или пък на домакинство. Тъй че наивните да се размечтаят за някоя банкнота повече в портфейла си. Отнапред е ясно, че тези обещавани пари ще бъдат съвършено неравномерно разпределени, защото страните с експортен капацитет ще могат да се облагодетелстват отчасти, докато други – като България, която няма почти никакъв експортен капацитет към САЩ, могат единствено и само да пострадат от безконтролното нахлуване на евтини стоки. Какъвто е случаят с ГМО продуктите, които ще преминат като цунами през българското земеделие. Стюарт Айзенщат, един от главните преговарящи от американска страна, заяви: „Щом един продукт е добър за американските потребители, значи няма причина той да е лош за европейските“. Това е логиката, която води американските преговарящи и която загатва, че стандартите ще бъдат занижени, а не подведени към европейските.- Но в Америка много малка част от опасните химикали например са забранени?
– Европейската химическа индустрия е първата, която започна да се обединява срещу идеята, тъй като съзира в нея опасност за своето съществуване, така че продукти на химическата индустрия ще бъдат изведени вероятно извън договора. В химическата индустрия борбата е за молекулни стандарти и дори в Европа това е една от основните битки на лобистите във фармацевтиката, да речем.- САЩ не са ратифицирали и някои от конвенциите на Международната организация на труда, например за колективното договаряне.
– Това пък е причината европейските синдикати да са единодушно против.- Всъщност кой е против споразумението, освен синдикатите?
– Основно гражданският сектор. Европейските леви и европейската Зелена партия имат ясна позиция срещу споразумението. Мисля, че е важно да се подчертае, че този договор не е война между Европа и САЩ, а е завера на чиновничеството, бюрокрацията и едрия бизнес срещу потребителите в името на по-високи печалби. Искам да направя едно пояснение. Аз лично не съм против подписването на такъв договор, защото рано или късно режимът на международна търговия ще се либерализира, митническите ограничения ще отпадат, това е във философията на глобализацията. Добре е ЕС да договаря от името на европейците, защото има по-силни позиции от всяка отделно взета страна. Въпросът е този договор да бъде използван за регулиране на най-опустошителните страни на глобализацията, а не за тяхното стимулиране.
Такъв договор трябва на първо място да затвори офшорните зони. Ако двете най-силни икономики, Европа и САЩ, се договорят, те ще зададат модел на цялата световна икономика. На второ място трябва да се внесат определен брой финансови регулации, за да се предотврати повтарянето на кризата от 2008 г. Тук САЩ са онези, които имат по-здравомислеща позиция, тъй като, попарени от кризата от 2008 г., въведоха някакви, макар и скромни, регулации, докато европейските капитали, в частност германските, настояват за дерегулация. Т.е. първо трябва да се сложат някакви рамки на опустошителните страни на глобализацията, а тези въпроси въобще не са в менюто на преговарящите. Самата философия на ТПТИ е сбъркана. Вместо да озапти пороците на глобализацията, той ще ги стимулира в името на конюнктурния политически интерес и печалбата на едрия бизнес.- Ако Трансатлантическото споразумение стане факт, кои казуси от националната икономика могат да бъдат изнесени пред арбитраж?
– Американските ТЕЦ-ове, ВЕИ-та, ЕРП-та, концесионните договори на златодобивните фирми – това са болни въпроси на националната икономика, които дори няма да зависят от националното правораздаване. Аржентина например вече е осъдена от две френски водоразпределителни фирми и от една американска от областта на енергоразпределението. Става въпрос за многомилиардни суми. Другата опасност е, че държавата ще остане без инструменти за провеждане на собствена социална и екологична политика, защото всяка социална мярка може да бъде тълкувана като щета и пропусната полза от инвеститора, който ще може да я атакува пред международния арбитраж. Спокойно можем да разпуснем националните си правителства след подобен договор.- И да бъдем корпоративно управляеми от транснационалния капитал?
– В настоящия вид това изглежда да е общата философия на ТПТИ.- В България кой е против договора?
– Почти никоя институция в България, на гражданското общество или национална, не е излязла с достатъчно избистрена позиция, като изключим министъра на външните работи, който подкрепя преговорите, без да уточнява за какво се преговаря. Президентът Плевнелиев и бившият вицепремиер Бобева също се изказаха в подкрепа на договора.- Какво предстои на 11 октомври?
– Тогава е общоевропейският ден за протест, който не е централизиран. Всяка организация и лице, които чувстват, че правата им ще бъдат накърнени от този договор, могат да протестират по начина, по който преценят. „Солидарна България“ вече се обърна с апел. Разпространи и европейския призив до българската публика, включително и чрез страниците на ДУМА. Който се интересува, ще намери повече информация на сайта ни solidbul.eu, на който цяла рубрика е посветена на ТПТИ.- Българите нямат информация за подготвяното споразумение.
– Да, това е нещо, което ще ни удари съвсем изненадващо. Примерно какво би останало от субсидираното българско земеделие, което дори със сегашните субсидии изнемогва, ако на българския пазар влязат евтини ГМО-продукти. Друго. Ако някой твърди, че този договор ще генерира работни места и растеж, кое е това българско предприятие, което в момента се спъва в американските митнически ограничения (средно около 4%), и което след подписването на договора ще пробие на американския пазар? Аз не знам такова, но дори и да има, то няма да е локомотив на националната икономика. Значи вредите са несравнимо повече от ползите във вида, в който е споразумението.- „Солидарна България“ предвижда ли някакво специално мероприятие за 11 октомври?
– Ние категорично ще участваме в протеста. Възможно е да организираме и някаква публична проява, но предстои да уточним. В разговори сме със „зелените“. За съжаление каузата ще бъде яхната от популисти като всяка друга, и ще я окарикатурят така, че всеки, който има критики към трансатлантическото партньорство, да бъде дамгосан като ретроград, рубладжия или друго. Десният НПО-сектор ще бъде мобилизиран да лепи етикети на критиците на договора. Това е неговото призвание.- Но няма да дадат аргументи.
– Те ще повторят спуснатите им отгоре аргументи. Обичайната пазарно-утопична логорея. Впрочем аргументите не интересуват българските граждани. Те слушат по-високия децибел. Изборите показват, че българите действат по-скоро емоционално.- Но все пак има шанс да се спре споразумението или поне да се дефинира по друг начин?
– Гражданският натиск в цяла Европа навремето успя да спре АCТА. Защо да не успее и сега?Светла Василева, в. Дума
………………………..
Иво Христов е роден през 1970 г. в Истанбул. Завършва средно образование в „Атене Роаял“ в Брюксел и висше в юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Преводач е на множество романи на Ромен Гари, Маргьорит Дюрас, Андре Жид, Филип Джиан, Тонино Бенакиста. Бил е редактор на предаването „Наблюдател“ с Тома Томов по НТВ, водещ на „Малки истории“ по БНТ. Създател на сдружение „Солидарна България“. Редактор в списанието за политически анализи „А-specto“.