Тодор Балкански: Цветанов и Борисов ми съсипаха живота, осакатях заради побой в затвора

Тодор Балкански: Цветанов и Борисов ми съсипаха живота, осакатях заради побой в затвора

Тодор Иванов Балкански е роден на 3 май 1957 година в София. Има близначка Елена и по-голяма сестра – Таня. Завършил е три висши образования – ВИФ, психология и педагогика. Има и едно полувисше – рехабилитатор и масажист. Един от собствениците на фондация „Черноризец Храбър“. Тодор Балкански бе и сред обвиняемите по делото „Октопод“, лежал в Софийския централен затвор шест месеца.
– Тодоре, ти си един от хората, които са имали сериозни проблеми по време на управлението на ГЕРБ? Ти беше част от делото „Октопод“.
– Нямам никакви притеснения да разказвам и нямам никакви контакти с ГЕРБ. Хората, които управляват ГЕРБ, се опитаха да ми вгорчат живота. И успяха да го вгорчат! Шест месеца бях следствен в затвора, в Софийския централен затвор, и покрай „Октопода“, и покрай Трактора просто трябваше да се нагледам на много простотии. Идват една сутрин у нас и изкарват съпругата и синът ми Александър на 13 г. Те двамата трябваше да наблюдават показната акция. Оттогава детето ми има страхотен проблем – пелтечи и върти очи, и това специалистите твърдят, че е получил от стреса, който е изпитал тогава. Този проблем вече повече от три години не може да се отстрани и сме се видели в чудо всички вкъщи. – Имаше ли „падни-стани“?
– Имаше, естествено. Задължително. Не може да стоиш прав. Аз живея в къща в Бистрица. Слава богу, познават ме, понеже съм обществена личност, и много цивилизовано постъпиха с мене. Но детето го изживя страхотно и получи страхотен стрес и до ден днешен не може да се оправи. Беше три месеца при най-добрия логопед в Швейцария, но въпреки това няма подобряване. Е, аз се разминах само с – „Падни, ти си бандит! Сега ще видиш какво ще стане с тебе… Край с твоята свобода! Край с бизнеса ти!…“. И присъстващите гледат всичко това! И за какво? Да изкарат в 6 без 15 жена ми и детето, за да гледат…- Не са се държали явно много културно?
– Не ме биха, защото на много места и това са правили. Може би наистина се спряха, тъй като съм популярна личност. Слава на Бога, поне това не направиха. Но това, което са направили с Алексей, е просто нечовешко. Понеже нещо филмът не е станал както трябва, и отново репете. Те го карат наново да слезе от колата, наново да направи същата демонстрация – „Легни долу!…“. И той просто толкова е огорчен от това нещо, че нямам думи да говоря. – Какво беше обвинението срещу теб?
– Обвинението беше организирана престъпна група по делото „Октопод“. Бил съм се занимавал с проститутки и съм движил „нежната“ част на Алексей Петров! За това, естествено, няма никакви доказателства и никакви свидетели. И това се видя накрая на делото. И понеже нямаше доказателства, просто всичко приключи. Познавам Алексей Петров от по-рано, но няма да коментирам това. Възползваха се тогава силните на деня, начело с господин Цветанов, който е вифаджия и ми е колега по някакъв начин. Той подходи много нечовешки към тези, които са му конкуренти, и трябваше да обсеби каквото можеше. Какво стана с Мишо Бирата? Убиха го човека! Не стига, че него, ами след една година убиха и жена му! Е, на какво прилича това нещо? При мен имаше кошаревски свидетели, четири колички с материали като ТИР ги влачеха в Съдебната палата и незнайно накрая как стана така, че някъде де удави „октоподът“. На Трактора му откраднаха бензина там или нафтата в Тетевен. Остана така Трактора да стои и на 26 април приключи делото с оправдателна присъда. – Шест месеца си лежал в Софийския централен затвор. Подлаган ли си там на някакви гаври, биха ли те?
– Там бях санитар. Понеже имам известни позиции, се „уредих“ да бъда санитар. Това не попречи да ме бият и надзиратели, и затворници. Счупиха ми капачките на колената за това, че съм предател и съм организирал убийството на Алексей Петров, което не е вярно, естествено. В Софийския централен затвор имаше и затворници, подставени лица, които си правеха каквото поискат. Там по всяко време могат да извадят едно шило и да те ръчнат в сърцето и си дотук. Имахме лавка и в 16 ч. всички затворници имахме достъп до нея. И точно това е времето, в което могат да дойдат, да те наръгат или друго да ти направят. На мен целият затвор започна да ми вика „шпионин“, „убиец“, „предател“ и всички настръхнаха срещу мен. И един Радослав Чолаков, с когото бяхме заедно в болницата санитари, създаде цялата тази интрига. Заради него ме махнаха от тази „служба“.- Имаше ли постановки? Подхвърляне на нещо…?
– Е, имаше, разбира се! Вкъщи постановки не са ми правили, но в затвора… Хванаха ме ужким с един мобифон, което си беше абсолютна постановка… Намериха го в килията, беше ми пуснат незнайно откъде. Точно една група преди нас ги бяха хванали с 11 мобифона и бяха сменили всичките санитари. И аз бях потърпевш по същия начин, защото най-хубавият и лесен начин да отстранят някого от длъжност и позиция беше да ти подхвърлят нещо. В затвора работа много трудно се намира – това са 1600 затворници в Централния софийски затвор и всеки драпа за някаква работа, защото два дни работиш и ти се броят за три. И така ти се приспадат от присъдата. Затова може да се каже, че ние в болницата бяхме богопомазани, защото имаше отделно меню и ние го ползвахме. – Как стана така, че те биха и надзиратели, и затворници?
– Прибирам се една вечер в килията, в която спяхме по един халат. Идват надзиратели и започват да правят така наречения „тараш“. И аз слизам от четвъртия етаж, прибирам се и те ме питат: „Този телефон твой ли е?“. Аз им казвам: „От къде на къде да е мой?“. И започнаха да ме бият, а на другия ден ме махнаха и вече не бях санитар. Оттам ме преместиха в една междинна зона – намира се в килия между втория и третия етаж. Там се пращат такива затворници, дето трябва да се описват, защото много бумащина се пише. Отделят преходните и мен ме сложиха в такава килия. В 21 часа вечерта, незнайно как и откъде, дойдоха шест човека старшини и ме пребиха от бой. Смазаха ме. Биха ме вътре в килията и това го видяха още 13 души. Счупиха ми протезата на зъбите, направо ми избиха зъбите. Струваше ми 2500 лева, а те я счупиха! Разкъсаха ми един ланец, който нося. Искаха да ми счупят краката, защото умишлено там ме ритаха. И на другия ден ме преместиха в „Кремиковци“, където пък затворници ми счупиха капачката на единия крак. Всичко беше организирано. Трябваше да изляза на 3 март, но тъй като беше почивен ден, ме пуснаха на 2-ри. По този начин фактически спечелих един ден свобода. Освобождават по-рано в такива дни, защото в затвора не работят и почиват. – Делото „Октопод“ струва на държавата много, беше доста мащабна операция…
– Ами три години продължи. По него бяха разпитани 680 свидетели. Само бумащината… Тези ремаркета, които ги носеха и мъкнеха, не могат да ги изплатят администрацията само. Това са безумия, които до ден днешен не мога да проумея, честно казано. Нямам думи… Просто съм потресен от цялата тази система. И от държавата. Съсипаха ми здравето. Окуцях и осакатях! Пребиха ме. Пазителите в Софийския централен затвор ме пребиха! Поименно ги знам и ще образувам дело. Няма да ги оставя на мира тези хора. С един старшина искахме да заведем дело, той също беше пострадал. Но се оказа страхлив човек, който се поддаде на изкушението да вземе там едни пари и да забрави какво му се е случило. Мен никой не може да ме подкупи. Ще си търся правата и ще търся истината. – Опитвали ли са да те подкупят?
– Да, много пъти. И после оттук-оттам съм получавал някакви недомлъвки – „Внимавай, че ще ти се случи нещо!“. Какво да ми се случи? Какво повече от това? 2005 г. 35 дена съм бил в кома, вкараха ми пет патрона, какво по-лошо да ми се случи? Какво? С какво точно да ме изплашат? И аз не казвам, че хората в ГЕРБ са лоши, просто Цветан Цветанов и Бойко Борисов имат пръст в подобни неща! Защото те са моторът на тези простотии, които стават в България. И крайно време е народът да се събуди, а лошото е, че са на път тези избори пак да ги спечелят. За съжаление. Донасят ми хора, че по 100 лева дават на глас и агитират.- Пострада ли бизнесът ти от това, че беше арестуван цели шест месеца?
– Не, аз съм един от малкото, при които това не се случи. Защото съм организирал така системата, че работи и без мен. Просто не може да дойде някой тъпак и да заеме мястото на някой професор. Защото всички при мен са преподаватели, професори, знаят доста езици и са полиглоти. Няма как да стане това нещо… Просто няма как. С децата много трудно се работи, знаете, че детските очи никога не лъжат, те са най-искрените. И няма как някой да ги излъже. Но съсипаха семейството ми, съсипаха и моето здраве….
Живка Ангелова
glasove.com