Защо 500 години сме били под турско робство, без да посмеем дори да кихнем по-масово като народ пред зурлите на червените фесове…
Защо 500 години сме били под турско робство, без да посмеем дори да кихнем по-масово като народ пред зурлите на червените фесове…
Имам някакво, на пръв поглед може би малко несериозно, но в действителност доста адекватно по мое мнение обяснение, затова защо 500 години сме били под турско робство, без да посмеем дори да кихнем по-масово като народ пред зурлите на червените фесове…
Тези дни бяха с цяла група, сериозни, здрави, успели българи, та и ловци отгоре на това, които в петък по обед бяха готови, не Априлско въстание, а Френската революция да повторят за да изразят недоволството си от последните избори. Това обаче бе към 14 часа по обед в петък. През следващите 12 часа революционния интензитет и активност на тази бойна дружина нарастваща в геометрична прогресия с всяка изминаваща минута и чаша червено вино, за да се стигне до заветния час – 4 след полунощ, когато тези здрави българи изпопадаха под масата и захъркаха като тигри, под звуците на някакъв диск с циклеща гайда…
На следващия ден по обед, по време на задължителната строева подготовка, полята по стар обичай обилно с шкембе чорба и бира, революционният дух на дружинката отново се събуди, за да умре пак 10-ина часа по късно сред купища необработени алкохолни пари…
Та така взех, че се замислих за нас, като нация и за всички здрави, сериозни, успели и безкомпромисни български мъже, които цяла седмица теглят, а в петък и събота, най-изненадващо, но изключително редовно подготвят „въстание“. Въстание което винаги приключва в утринта на заветната неделя…когато единствената реплика от устите на тез мъжаги е: „Лелееее жена ми е звъняла 14 пъти…имам една камара пропуснати обаждания“….
И изводът братя и сестри е следният. По тези географски ширини въстания действително стават, ама рядко…максимум веднъж на 500 години…За да познаете обаче, сериозна ли е революционната подготовка, винаги проверявайте да не е уикенд…Васил Петев