Проф. Кръстьо Петков: Ако над 4 млрд. лв. са необезпечените кредити – няма как това да не се отрази по веригата на цялата банкова система. Сбъркат ли с КТБ – чакат ни зимни избори и исландска революция

Проф. Кръстьо Петков: Ако над 4 млрд. лв. са необезпечените кредити – няма как това да не се отрази по веригата на цялата банкова система. Сбъркат ли с КТБ – чакат ни зимни избори и исландска революция

Колкото и да се оплакваме от родното правосъдие ние няма на кого другиго да разчитаме. Затова трябва прокуратурата и съда да се намесят и да разсекат този криминален възел от действия и бездействия, които доведоха де факто до фалита на КТБ. Ако се доверим на оценките от одита се касае за над 4 млрд. лв. необезпечени кредити и няма как това да не се отрази по веригата на цялата банкова система. Така че – прошка никому, прокуратурата и съда трябва да си застанат на мястото.
Мисля, че има вече факти, според които изкуствено удълженото време за проверки и работа на терен на одитори и квестори на КТБ и банка „Виктория“, дадоха възможност на някои клиенти и заинтересовани лица да си решат проблема с влогове, кредити и т.н. Подчертавам, въобще не става дума само за подозрения, а за факти.
Затова ситуацията след резултата от одита става много сериозна и рискова, така че не бива да бъде оставяна само в ръцете на БНБ за решаване. Натъкваме се на данни, които надхвърлят периметъра на управлението, надзора и оперативното банкиране. Става дума за една огромна финансова афера, която трябва да се разплете с участието на държавата в лицето на новия парламент и правителство, както и да се проследи от независим граждански контрол. Има начин да се създаде подобна институция, съществува такъв опит в други държави.
Колкото и да се оплакваме от родното правосъдие ние няма на кого другиго да разчитаме. Затова трябва прокуратурата и съда да се намесят и да разсекат този криминален възел от действия и бездействия, които доведоха де факто до фалита на КТБ. Ако се доверим на оценките от одита се касае за над 4 млрд. лв. необезпечени кредити и няма как това да не се отрази по веригата на цялата банкова система. Така че – прошка никому, прокуратурата и съда трябва да си застанат на мястото.
Но, за да сме сигурни докрай, че няма да се повторят събитията от края на 1996 г. и началото на 1997 г. нека се възползваме от предимството, което имаме като членове на ЕС. И колкото се може по-бързо да ангажираме европейския банков орган, независимо от йезуитските обяснения на БНБ, че европейските становища нямали правна сила в България/?!/ Имат и още как! И досега не мога да си обясня защо БНБ не продължи да настоява за намесата на европейския банков надзор. Фактът, че европейските правила у нас не са влезли навсякъде, е само оправдание и смятам, че тези институции в ЕС не биха отказали на България помощ, ако я бяхме поискали. Да, консултантските компании си свършиха работата при одита на КТБ и банка „Виктория“, но не бива да забравяме, че на тях им се плаща за това. Те стигат донякъде, без да се ангажират с конкретни досиета, списъци с хора и имена на фирми, а в България няма как да узнаем за персоналната и групова мрежова вина, освен ако не се видят списъците. За мен идва краят на банковата тайна – дотук беше. Тази тайна е за онези, които спазват българските и европейските закони и регулации, а онези, които съзнателно са престъпили закона, защото не вярвам в случайни грешки, които съзнателно са извършили криминални деяния, не трябва да се ползват от закрилата на закона и банковата тайна. За мен най-засегнати в сегашната ситуация са вложителите в двете банки с депозити до 100 000 евро и добросъвестните кредитополучатели, те са най-ощетени и за тях трябва да мислим.
Аферата КТБ ще бъде първият препъникамък за новото правителство – да му мислят ГЕРБ и кандидатите за коалиционно управление. Времето за споделяне на отговорност дойде, сбъркат ли – чакат ни зимни избори и исландска революция.
Професор Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в БългарияАгенция БГНЕС