Протестърът Милен Шопов, съветник на МВР-министъра Йордан Бакалов, пише статия в… защита на полицаите по казуса

Протестърът Милен Шопов, съветник на МВР-министъра Йордан Бакалов, пише статия в… защита на полицаите по казуса

Миналата седмица отбеляза поредното посегателство от страна на служители на МВР върху граждани, този път – върху момиче, което е било тормозено, претърсвано по непочтителен начин и т.н.
Не писах веднага по случая, макар че беше ясно, че има защо, тъй като исках да изчакам да чуя и другата страна. Не, че съм имал съмнения какво ще ни кажат от МВР, де.
Напомням ви – случаите, в които насилието на полицаите е било наказвано се броя на пръсти. Аз не се сеща за нито един, но може би има такива, затова казвам, че се броят на пръсти. Обратното – случаите, в които полицията се е държала неправомерно, незаконно, грубо – те са толкова много, че нямат край.
Да не говорим за убитите хора, за които има наказан само един полицай, преди много години, който беше застрелял едно момиче в центъра на София. За убития човек, обявен от медиите за клошар имаше ли наказани? А за пребития – и умрял в резултат на побоя – Ангел Димитров в Благоевград помните ли? Или за взривения с РПГ Тодор Димов? Сигурно сте забравили вече, нали? Ако не беше набитият племенник на президента Плевнелиев, вероятно нямаше и да споменем Благоевград, нали?
Почакайте, може би си мислите, че това е присъщо само на полицията на Цветанов и Йовчев?
А това, че през септември т.г. мина незабелязано един груб и циничен случай, в който в центъра на София, по време на граждански протест пред паметника на съветската армия, бе арестувана кандидатка за народен представител – човек, който има имунитет и не може да бъде арестуван?! Нещо повече, както пише Иво Инджев (в чиято обективност по предаване на информацията нямаме никакво основание да се съмняваме!), цитирайки и многобройни свидетели:
„При арестуването и задържането с белезници…полицаите отправили пожелания [към жените] да бъдат изнасилени от цял отбор футболисти и да нямат деца.“
Звучи ли ви зловещо познато?
Сега си сложете ръка на сърцето и кажете – след като си припомнихте всички тези случаи, а вероятно адвокатите тук могат да допълнят картината с още много подобни – вярвате ли, че „нашата полиция ни пази“ или по-скоро ни гази?И ето поредният пример, от който може да ви настръхнат косите:
Съветникът на министъра на вътрешните работи Милен Шопов пише статия в… защита на полицаите (които министър Йордан Бакалов нарича „моите“, сякаш си ги е напазарувал в плод-зеленчука). Цялата статия е в посочената връзка, но не мога да не насоча вниманието ви върху няколко момента, които би трябвало да ви накарат да се замислите. Аз ги пиша по-скоро като журналист, който коментира казаното или написаното от други хора. Не съм запознат с фактите, но той все пак твърди, че е, така че можем да ги изтълкуваме заедно с вас, уважаеми читатели – и моля да ме коригирате, ако мислите, че греша в изводите и коментарите по-долу.
1. Покрай протестите г-н Шопов е станал „достатъчно близък с началника на охранителния сектор на Четвърто РПУ“ и това му дава основание да е убеден, че ще научи „истината, фактите и нищо друго“. Въз основа на наученото, казва г-н Шопов, щя да си направи изводи и да заеме позиция. КОМЕНТАР: Няма да се спирам на несъстоятелността на това, че от човек, който не е бил свидетел на случилото се, няма как да се научи нито истината, нито фактите. Нито пък ще коментирам това, че като човек, близък до властта, той едва ли сериозно вярва, че ще научи истината и фактите, но и нищо други, защото – както ще видим по-долу, той научава и много други неща, нямащо нищо общо със случая, но ги споделя с нас…
2. Според автора, полицаите се били захванали с „т.нар. заградителни мероприятия“, свързани с убийство, извършено по-рано същата нощ. КОМЕНТАР: Какво се случи с това убийство и какъв е резултатът от „т.нар. заградителни мероприятия“ през нощта? Използвам термините така, както ги е дал съветникът на министъра г-н Шопов, защото е важно да се знае, че това всъщност не са „заградителни мероприятия“, а „т.нар.“ Какво се установява при тях ще разберем по-долу.
3. Момичето… оказва с наложено наказание глоба – по т.нар. процедура на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Въпросът за деянието и вината в такива случаи е безспорен. Но да речем, че това няма отношение към случилото се.КОМЕНТАР: Няма отношение, но г-н Шопов го споменава! Момичето е наказано с глоба, което НЯМА отношение към случилото се, но въпреки това СЪВЕТНИКЪТ на министъра го споменава?! С каква цел го прави, освен да всее съмнения в момичето? Да ви напомням ли, че полицията редовно използва термините „криминално проявен“ и „известен на полицията“, за да настрои общественото мнение срещу набедения човек? И да ви напомням ли, че бившият министър Цветанов отказа полицейска регистрация, защото собствената му заповед за извършване на такава регистрация била… незаконна? Иначе и той, Цветанов, сега щеше да е „известен на полицията“. С други думи – балъците се регистрират и стават „криминално проявени“ – нищо, че в закона няма такова определение. Важното е хората да си мислят хубави неща за МВР и лоши за пострадалите от полицейското насилие.
4. По-нататък г-н Шопов пише „На място се взима решение две от лицата да бъдат задържани – това са момчетата с полицейски регистрации, а момичето и третото момче, което управлява автомобила, да бъдат поканени в районното управление за даване на писмени сведения относно другите лица и онова, което са правели същата вечер заедно с тях.“КОМЕНТАР: Не ми става ясно как и защо се взима решението за задържането на две от лицата? На какво основание? Какво са извършили, за да бъдат задържани? Полицията не трябва ли да задържа лица, за които има някакви основания, че са извършили или са в процеса на извършване на престъпления? Не знам, нека кажат адвокатите, които четат тук.
И втори – как точно са били „поканени“ в районното? „Моля ви, елате с нас?“ Или по някакъв друг начин? И на какво основание са били карани да дават писмени сведения за своите познати както и за това „което са правили същата вечер заедно с тях“? Да не би да сме се върнали в комунизма, когато трябваше да се дава отчет на властта какво, къде, как и с кого правиш? И защо на адв. Шопов не му е направило впечатление тази странна покана?
5. „Едното от момчетата полицаите определят като „тежък контингент“: противозаконно отнемане на автомобили, кражби, наркотици.“
КОМЕНТАР: Какво точно означава това? Ако е извършило кражба, защо не е в затвора? Ако е откраднало не един, а много автомобили, защо е на свобода? А какво значи „наркотици“? Използва ли, продава ли, участник в наркотрафик ли е? Разбирате ли как звучат тези определения на полицията?
6. „Докато дава сведенията, Борислава Латинова не е спирала да повтаря, че не иска полицията по никакъв начин да информира баща й за това къде е била, с какви хора се е движела, кой е нейният приятел. А гадже й е не момчето от телевизора, а именно задържаният, определен като „тежък контингент“. Тази информация Борислава Латинова собственоръчно и без всякакъв натиск записва в писменото сведение, което е дала на полицията.“КОМЕНТАР: И какво излиза – СЪВЕТНИКЪТ на министъра пуска в публичното пространство информация, която очевидно е лична, информация, която НЯМА връзка със случая и информация, която е в писмено сведение в полицията, т.е. до нея информация най-вероятно не би трябвало да има случаен човек, какъвто е съветникът на министъра. А пък ако АДВОКАТ получи такава информация, вероятно не би трябвало да я споделя свободно в публичното пространство, ДОРИ и момичето да не му е клиент.
7. „Със сядането си в кабинета на началника на охранителния сектор вече бях убеден, че ще науча истината. С всичките подробности, които ще ми позволят да я анализирам и да се убедя на 100%, че това, което ми разказват, е истина.“КОМЕНТАР: От написаното от г-н Шопов, не виждам той да е научил истината. Или поне не виждам да е научил цялата истина. Не виждам и в какво качество той се явява като разпоредител с личните данни и твърди, че наученото от него е достатъчно, за да се убеди „на 100%“, че разказаното е истина. Все пак той не е прокурор, не казва, че се е запознал с цялата истина, не е разговарял с момичето, с другите хора, присъствали на мястото на обиска. Или знае нещо, което не казва, или е убеден, без да има достатъчно доказателства, за да ни убеди и нас, читателите.
8. „По-нататък: Борислава Латинова е с наложено административно наказание за извършено престъпление – факт, който тя спестява на медиите от Ден Първи. Нейният приятел е „тежък контингент“ – толкова тежък, че тя представя третото момче за нейно гадже. А е написала собственоръчно тъкмо обратното.“КОМЕНТАР: Г-н Шопов за пореден път използва методите на атака Ad hominem, за да ни обясни какъв лош човек е момичето и как било криело истината дори от баща си. Ние, разбира се, не знаем нищо – нито за момичето, нито за баща ѝ. Нито дори за „тежкия контингент“. Но знаем за полицайката, която току-що е почнала работа в органите на МВР.
И тук е деликатният момент: възможно е полицайката да не е направила нищо. Възможно е момичето да си измисля. Но с твърденията на СЪВЕТНИКА на министъра (подчертавам, че той пише като съветник, така се е представил в МВР!) действията на полицаите всъщност не получават оправдание, а напротив – биват допълнително утежнени.
Защитата на съветника не носи плюсове на полицайката, а минуси. Виж, защитата на адвокат Шопов биха донесли плюсове, но такава защита… няма. Ако имаше, нямаше да има атаки Ad hominem, нямаше да има разгласяване на данни и най-вече – нямаше да има разсъждения защо момичето БИЛО лъгало (т.е. СЪВЕТНИКЪТ не се съмнява, че то лъже!), защото адвокатът знае, че всичко това се доказва по съответни начини, описани добре в наказателните закони. ИЗВОД: Не знам кой е крив, кой – прав, но знам, че традиционно полицията изкарва ВСЕКИ арестуван от нея за ВИНОВЕН. Нещо повече – това е практика, която съществува на всички етажи в МВР. И до този момент не си спомням МВР да е поднесло извиненията си на когото и да е било – от близките на убитите, до самите пребити (помните ли момичето в Кърджали с разбитото чело, защото „колегите влезли малко по-бързо в стаятя“, по ЦЦ).
Ако МВР поднасяше извиненията си, ако плащаше обезщетения на несправедливо обвинение, бих повярвал веднага на разказа на г-н Шопов.
Но МВР традиционно и ВИНАГИ твърди, че служителите му са невинни. И тъкмо поради това не знам сега дали са виновни или не.
Прочее, детекторът на лъжата не е уред, който не може да бъде заблуден. И няма никакво основание да се мисли, че ако човек откаже да се подложи на теста, това значи, че е виновен. Вероятно съветникът Шопов вече е забравил, че не е работа на жертвата да докаже, че е невинна. И че детекторът не е достатъчен за това. С което не казвам, разбира се, че полицайката го е измамила – не, разбира се. Само посочвам поредната слабост в позицията му.
А кой е прав и кой – крив ще разберем може би някога, след много години, ако има дело и то стигне до ЕСПЧ. Защото в България на справедливост не можем да разчитаме – особено, когато става дума за МВР. Знаем го от присъдата по делото за убийството на Тодор Димов. И от десетките други присъди срещу България. Включително и такива, в които ни се разкрива истинският размер на произвола, който МВР налага спрямо гражданите.Вени Марковски