Хора…хляб…зрелища…императори…плебс… Къде сме ние в тази логична поредица?! Quo vadis, българино?!
Хора…хляб…зрелища…императори…плебс… Къде сме ние в тази логична поредица?! Quo vadis, българино?!
Добро утро!
Нека не звучи надменно или нихилистично.
Нека не звучи прекомерно оптимистично, още повече, че при смяна на времето негениалната ми и дефектна глава винаги решава да я боли нещо (щото доста съмнения са изказвани, че в нея има консистенция).
Нека не ме упрекват патриотите, че не плача заради загубата на един българин-боксьор (аз плача поначало когато се бият или удрят някого в лицето, особено заради забава и смятам тази еуфория за пълен идиотизъм).
Нека не звучи самобичуващо се, ако си призная, че нито гледах Крися (след това постнах клипа й), нито се вълнувах дали и поради какви други причини освен материални два идиота ще си трошат суратите и не искам да показвам отношението си към политическия режим в Украйна, чрез подобни акции.Хора….хляб…зрелища….императори….плебс…Къде сме ние в тази логична поредица?!
Ние сме забравили да се радваме. Ние не знаем какво ни чака утре, в другиден…въобще.
Ние не сме и жирафи – нямаме си Сахара, нещо още по-мижаво.
Ние сме объркан, дезориентиран и търсещ и себе си и посоката си народ. Да, но да се обединяваме от десетилетие на десетилетие около футболни или боксови изяви, е признак за доста напредналата фаза на деградация на националните ни същности.
Спомени ни налегнаха тази седмица за 10 ноември – да се включа и аз. Ние 10 дена чакахме преди да се излезе на митинг. Румънците „показваха“ колко е жесток режима на Чаушеску като препогребваха едни и същи трупове от моргата по няколко пъти (ARD го доказа месеци по-късно). Чехите….в една нощ излязоха и всички дрънчаха с ключовете си, АМА ВСИЧКИ!!! Бяха единни и искрени и не правеха ефекти балкански драми. Кой как живее сега 25 години по-късно?!
У нас умират от глад хора, палят се от глад хора, ровят в богатите квартали хора по кофите, ученици бият учителите си, новопостроени магистрали се изтърбушват, заводи за чудо и приказ са в руини, земята ни пустее, народът…30% от него е избягал…а ние…продължаваме да страдаме, че някой не набил другиму мутрата и че едно дете облечено като куртизанка пее недетска песен и след тази изява животът й никога няма да бъде нормалния живот на дете…Quo vadis, българино?!
Един професор с повод и без повод пише..“Аз нали ви казах?!“ – винаги е „предсказал“. Елитът ни все е „на ясно“, а ние мижитурките му вярваме и се самоликвидираме, потопени в растящата си посредственост.Руми Михнева
Фейсбук