Пазарът на ориз закипя: затапен износ, високи цени
Пазарът на ориз закипя: затапен износ, високи цени
Ходът на Индия да наложи 20 процента мито върху износа на парен ориз накара купувачите и продавачите да отложат доставките на около 500 000 метрични тона за след средата на октомври, за да избегнат плащането на данъка, казаха трима водещи износители пред Ройтерс, съобщи БТА.
В петък Индия, която се бори да овладее инфлацията преди държавните избори по-късно тази година, в петък разшири ограниченията върху износа на ориз с 20 процента мито върху парения ориз, което ще бъде в сила до 15 октомври.
Индия е най-големият доставчик на ориз в света с дял от 40 на сто от световния износ на стоката. Миналия месец правителството спря низносана най-голямата си категория за експорт – бял ориз (без басмати), което подхрани вдигането на световните цени. Ограничението е насочено към осигуряване на „адекватна наличност“ на вътрешния пазар, посочи правителството.
Преди няколко дни Мианма съобщи, че временно смята да ограничи износа на ориз, за да контролира покачващите се цени на вътрешния пазар. Така страната се присъединява към мерките, които взима Индия.
В началото на месеца пък Тайланд, вторият по големина износител на ориз в света, предприе мерки за насърчаване на своите фермери да засаждат по-малко от културата в опит да пестят вода – ход, който може да допълнително да разтърски пазарите.
Забавянето на доставките от Индия може да изчерпи запасите във вносители като Бенин, Гана, Кот д’Ивоар и Либерия и да повиши местните цени в тези страни, които вече са близо до многогодишни върхове.
„Купувачите отлагат доставките, никой не желае да плати митото“, каза Химаншу Агарвал, изпълнителен директор на индийския износител „Сатям Баладжи“ (Satyam Balajee).
По думите на Б. В. Кришна Рао, президент на Асоциацията на износителите на ориз (REA), доставките от около 500 000 тона са спрени.
Индийските износители предлагаха 5 процента натрошен парен сорт миналата седмица за 450-455 долара за метричен тон, но оттогава повишиха цените до рекордните 520-540 долара, посочиха износители, което е с близо 40 на сто повече от преди година.
„Дори преди Индия да наложи митото, купувачите се чувстваха неудобно от покачващите се цени. Купувачите от африканските страни не могат да си позволят да купуват на сегашното ценово ниво“, коментира Рао.
Според него доставките ще се подобрят, след като прибирането на лятната реколта започне през октомври, което ще намали местните цени на ориз и в крайна сметка експортните цени.
Индия е изнесла рекордните 22,2 милиона тона ориз през 2022 г., включително 7,4 милиона тона парен ориз.
Страните вносители имат малко възможности, тъй като други големи производители Тайланд, Виетнам и Пакистан повишиха цените през последните седмици, каза базиран в Ню Делхи дилър с глобална търговска къща.
„Африканските купувачи смятат, че най-добрият залог е да забавят доставките и да изчакат корекцията на цената“, каза той.
Потребителите с по-ниски доходи в Азия и Африка преди предпочитаха 100 процента натрошен ориз, който се предлагаше на цена от 325 долара за тон, но Индия забрани износа на натрошен ориз миналата година, споделиха износители.
Цените все нагоре
„Световната цена на ориза ще има потенциал да се повиши допълнително, в случай че производството в Тайланд намалява значително от година на година“, коментира в началото на месеца старши анализаторът на „Рабобанк“ (Rabobank) Оскар Тякра.
Той все пак посочи, че остава да се види дали тайландските фермери ще следват директивата.
„Тайландските фермери все още могат да изберат да засаждат ориз на фона на настоящата ситуация с високи световни експортни цени“, обясни Тякра.
Оризът и водата
Многогодишните култури са такива, които израстват отново след прибиране на реколтата и не е необходимо да се презасаждат всяка година, за разлика от едногодишните култури. Оризът се категоризира като едногодишна култура.
За всеки килограм отгледан груб ориз са необходими средно 2500 литра вода. За сравнение, алтернативни култури като просо изискват между 650 и 1200 литра вода за същото събрано количество.
„Тайланд често настоява за опазване на водата, но това има малък ефект върху използването ѝ, тъй като системата за права върху водите все още не е разработена“, сподели Джереми Цвингер, главен изпълнителен директор на „Дъ райс трейдър“ (The Rice Trader).