Как в Канада изгоря една „цяла България“
Как в Канада изгоря една „цяла България“
Никога досега в Канада не са били опожарявани толкова обширни площи. Властите вече от месеци се борят срещу унищожителните пожари в различни части на страната. Десетки хиляди хора бяха принудени да напуснат домовете си, а част от тези къщи после изгоряха, припомня германската обществена медия АРД. Опожарени са територии приблизително колкото половин Германия – или колкото цяла България.
Александър Хелд, който е специалист по горски пожари, подчертава пред АРД, че сегашните пожари в Канада се отличават от предишни подобни кризи по едно: в много повече региони огънят се намира извън контрол. Пламъците развиват такава чудовищна енергия, че гасенето вече става невъзможно: горещината е толкова жестока, че никой не може да се доближи до пожара. „А да гасиш отгоре с вода от самолети – от това няма почти никакъв ефект“, обяснява експертът. Горски пожари избухват ежегодно в Канада. Но защо тазгодишните не могат да бъдат овладени? Хелд говори за „опасен коктейл от различни причини“. Поддържането на горските масиви през последните години е било занемарено. „Разпънахме червен килим пред пожарите: масово се сеят и садят монокултури, горите все по-малко се смесват, а превенцията не се практикува сериозно“, изброява той.
Промените в климата задълбочават проблема
Друг важен фактор са климатичните промени: продължителните засушавания и високите температури създават допълнителни условия за пожари. „Горската екосистема е излязла от коловоза, а една от причините очевидно са климатичните промени“, категоричен е специалистът. На същото мнение е неговият колега Кристоф Хартеброт, който казва пред обществената медия АРД: „Пожарната опасност в една гора зависи на първо място от равнището на влагата. Ето защо продължителните сушави периоди увеличават риска от пожар. А климатичните промени увеличават опасността от продължителни сушави периоди.“
Получава се порочен кръг. При пожарите в атмосферата се отделят огромни количества въглероден двуокис, а това пък ускорява климатичните промени. По принцип горите усвояват много въглероден двуокис, но горските пожари правят точно обратното. При тези пожари в атмосферата се отделят и други вредни вещества, които са опасни за човешкото здраве – например фин прах. През юни иначе чистият Монреал се оказа на първо място в списъка на големите градове със замърсен въздух. Подобно беше и положението в Ню Йорк. Пушилката от Канада достига даже до Европа, макар че замърсяването остава в най-горните въздушни слоеве и не обременява хората.
Европа – по-малко застрашена?
Специалистите смятат, че опасността от такива опустошителни пожари като канадските е по-малка в Европа. Разбира се, и тук избухват горски пожари, но Европа е много по-гъсто населена и съответно – с много по-гъста противопожарна мрежа, а това намалява опасността, казва Хартеброт. Независимо от това и европейските гори са изложени на все по-големи рискове. „Интензивният туризъм в Югоизточна Европа променя пейзажа, а в Германия също наблюдаваме продължителни засушавания“, обяснява той пред АРД.
Тези мерки могат да помогнат
Какво може да се направи в бъдеще? Двамата специалисти са единодушни, че трябва да се промени съставът на горите и да се засаждат повече широколистни дървета в смесени гори. „Опасността от пожари в чистите иглолистни гори е много по-висока, ето защо засаждането на широколистни дървета е важна стъпка“, казва Хартеброт. Друга важна стъпка е редовното прочистване на горите от сухи и лесно запалими клони. Хелд добавя и още една мярка: целенасоченото изгаряне на застрашени горски площи още през пролетта. „Трябва да се научим да работим заедно с огъня, а не само срещу него“, казва той. През пролетта огънят е по-малко опасен, тъй като влажността през нощта е по-висока. „Науката и практиката ни показват, че това работи“, добавя Хелд и дава пример с успешните превантивни мерки, взети от Австралия и Португалия след опустошителните пожари миналото десетилетие. В много държави обаче, включително и в Германия, липсва достатъчно кураж за предприемане не целенасочено опожаряване. И все пак превенцията си остава най-добрата мярка, която действа както на Родос, така и в Канада, казва Хелд: „Най-добре е ние сами да решаваме кога да дойде огънят, а не да го чакаме през лятото, когато обикновено вече е станало късно“, казва експертът.
Автор: Александер Щайнингер (АРД)