Господа политици, опомнете се!
Господа политици, опомнете се!
Ако за това колко качествено ще е едно управление и колко ефективна ще бъде една опозиция, би могло да се съди по първите им стъпки, то сегашният политически ни елит очевидно усилено се стреми да заеме последната позиция в класацията.
И докато чакаме първите социологически изследвания, които ще покажат точно обратното, достатъчно е да направим бърз преглед на социалните мрежи, които трудно биха могли да бъдат манипулирани.
Екзотиката и гафове винаги са били неотменна част от българската политика. Достатъчно е да си спомним за Нейчо Неев, който се чудеше каква е тази държава, на която той е заместник министър-председател и се мине през ранния Бойко Борисов, който ползваше правителствените самолети за превоз на аматьорски футболни отбори, за да може да поиграе едно мачле.
Ако искреното признание на депутата Хюсеин Хафъзов в 42-то Народно събрание, че никога не е ваканцувал, стана повод за много усмивки, то неговите колеги в 43-тия парламент правят всичко възможно не само да разсмеят обществото, но дори и да го разплачат.
Вече втори месец на Позитано не могат да разберат каква е ролята на опозицията и не виждат катастрофиралта ни икономика, здравеопазване, образование и……
ДПС остава с непроменена стратегическа цел – оставане във властта – с Бойко, без Бойко, а ако трябва дори и чрез Корман Исмаилов и Касим Дал.
Росен Плевнелиев няма нужда от критици, защото той всеки ден ни убеждава колко не е на мястото си.
Странно е поведението на новите парламентаристи от партията на Меглена Кунева – Димитър Делчев, Антоний Тренчев, Настимир Ананиев, за които основната им работа сякаш е да си правят селфита в пленарната зала. Все пак, макар и млади, от тях се очаква малко по-зряло поведение, вместо да се държат като първокурсничка взела първия си изпит при строгия професор. Повече от екзотично звучи и първото предложение за законодателна промяна, която депутатът от Реформаторския блок Петър Славов внесе – служителите на МВР, които извършват операции и използват маски, да носят баджове, чрез които лесно да може да се установява тяхната самоличност. Добре би било депутатът Славов да наблюдава действията на американските полицаи във Фъргюсън преди да настоява внесената от него поправка да бъде разглеждана с приоритет.
За идеите на Патриотичния фронт, за които от особена важност явно е мястото на новините на турски език и на депутата от ГЕРБ Красимир Велчев, който вече отново като управляващ очевидно има притеснения от медиите, за да пробва да ограничи свободата им, се каза и изписа достатъчно. Това обаче не ги прави по-малко абсурдни и дори опасни.
Оставаме настрана и породилата много яростни коментари позицията на съпредседателя на Парламентарната група на Реформаторите Радан Кънев, че след две седмици управление, в страната вече е налице икономически подем. Ако Кънев съди по депутатската си заплата, всъщност може и да е прав.
Не можем обаче да подминем заявката на все още неназначения парламентарен секретар на Министерството на отбраната Пламен Даракчиев. Известният от зората на демокрацията бивш профсъюзен деятел очевидно е намерил работа в подопечното на земеделския лидер Николай Ненчев военно министерство. По всичко изглежда, че това е достатъчно, за да може Даракчиев смело да заяви, че ще направи публично достояние имената на всички агенти на военното разузнаване. Позицията му стана повод за много иронични коментари от типа, че очевидно скоро трябва да очакваме разкриване на агентурата на МИ 6, МОСАД, ЦРУ, КГБ и т.н. Шегата на страна, но е добре Даракчиев да не превишава правомощията си, а министърът да прецизира по-добре кандидатите за членове на политическия си кабинет.
Радетелят за съдебна реформа и пазител на държавния печат – правосъдният министър Христо Иванов пък с лекота обяви, че не вижда проблем да назначи за заместник-министър на правосъдието – служител на същото ведомство, който първо е постъпил на работа с грубо нарушение на трудовото законодателство и е спечелил нагласен конкурс и второ повече от две години необезпокоявано е получавал държавна заплата, докато се е водил на пълен работен ден и във висше учебно заведение.
Какво ли мислят неуспелите участниците в конкурса, който Атанас Славов е „спечелил“ през 2012 г.? Очевидно за правосъдния министър това няма значение след като е готов да назначи Славов поне за съветник в политическия си кабинет.Странен и малко известен факт е, че още преди седмица Министерството на здравеопазването е планирало провеждането на пресконференция за действията, които се предприемат за превенция разпространението на вируса „ебола“ у нас. Събитието е било планирано за 24 ноември – понеделник. Часове след като пресконференцията е била вече включена в програмата на министъра, в МЗ е дошла информацията за наличието на пациент със съмнения за ебола.
Дали последвалата медийна истерия, породена именно от действията на здравното министерство, е търсен ефект или „стрес – тест“, както министър Петър Москов определи ситуацията, обществото само ще прецени, но е факт, че създадената от институциите паника бе повече от излишна. Тъкмо затихнала историята с ебола, публикация в електронен сайт, посветена на д-р Петър Москов, стана повод за нови въпроси около дейността на здравния министър и дори за препратки към съдържанието на вестниците „Работническо дело“ и „Отечествен фронт“. Опитът за хвалебствен очерк можеше да се изтълкува като несполучлив ПР. Случаят обаче е по-сериозен, защото не е безразлично, че сайтът, който очевидно се е заел да гради позитивен имидж на министъра е финансиран от фармацевтична компания, която има договори за милиони с Министерството на здравеопазването.
Съветникът на икономическия министър Божидар Лукарски – Владимир Каролев очевидно все още не може да разбере, че като такъв не би трябвало да има участия в търговски дружества, а още по-малко да се явява рекламно лице и/или консултант на голяма частна банка. Едва ли платеното разпространение във Фейсбук на позицията на Каролев по повод ликвидността на една банка е сред неговите задължения на съветник. Дали изобщо Каролев си дава сметка, че ако днес той се явява като „говорител“ на една банка, то утре това може да е причина за много въпроси, ако се окаже, че държавните фирми, чийто принципал е Министерство на икономиката държат парите си в същата финансова институция.
Господа управляващи, опомнете се! Това не е боксов мач, в който след като бъдете нокаутирани и докато се чудите къде се намирате обявявате, че „продължаваме напред“, това е държавата, в която властта ви е най-преходното нещо, което можете да си представите!Агенция БГНЕС