ПРИСЪДАТА ВИ, СЪДИИ И ПРОКУРОРИ!: ДУМИТЕ НА БАЩАТА!
ПРИСЪДАТА ВИ, СЪДИИ И ПРОКУРОРИ!: ДУМИТЕ НА БАЩАТА!
Давам си сметка, че ако бях благоразумна, „правилна” и с прагматично чувство за самосъхранение, не би трябвало да пиша тези думи. Има заведени дела срещу мен и ако бях като онези, които ги завеждаха, щях да съм „по-ниска от тревата” и да се лигавотя, обслужвайки „правилните”. Само че истината и справедливостта е по-високо от хленченията на поръчково услужливото „обидените” и „претърпяващи болки и страдания”, включително и магистрати.
Под статията на „АФЕРА”: „НА ВНИМАНИЕТО НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР! СКАНДАЛНА ПРИСЪДА! ВЗЕ ЛИ НЯКОЙ ПАРИ?”
ме повалиха две изречения – коментар – написани от бащата на пребития Манол Марков – Илиян Марков:„Аз съм бащата на пострадалия Манол. Той ще е цял живот инвалид, но аз няма да убивам съдии и да се паля.”
Аз, а не съдиите, се почувствах смазана от тези две смирени, а не примирени, изречения.
Аз, а не съдиите, сведох глава пред виещия подтекст в тези две изречения.
ТЕ си носят новите дрехи. Дефилират с убийствено високомерие из съдебните коридори. ТЕ дори вече са забравили за това дело, в което едно момче бе почти убито и „справедливостта” на Темида, която получи, бе промяна на квалификацията от „опит за убийство” /Варненски окръжен съд/ в „телесна повреда” /Варненски апелативен съд/, като присъдите на обвиняемите паднаха НАДОЛУ с по ДЕСЕТ ГОДИНИ!„Той ще е цял живот инвалид, но аз няма да убивам съдии и да се паля.”
Думи на бащата, като очевиден отговор на финала на статията на АФЕРА, която завършва така: „Трябва ли някой съдия, или прокурор да бъде разстрелян на паважа от някой обезумял от безсилие българин, заради това, че „недосегаемите” му плюят в душата, за да се стреснат всички останали?”.
Години наред смазващото, убийствено, мерзко, омерзително, продънено безсилие в професията си съм изпитвала, заради разстрелващата несправедливост, поръчковост, корупция и некадърност на прокурори и съдии, окичили всичко това под маската на „знакови” дела. Години наред съм водила битки, които превръщах в кауза и живот и отвъд журналистиката.
НИКОЙ не си мръдна пръстчетата за да реагира. Напротив – точно онези, които трябваше да бъдат изхвърлени, арестувани и посочени институционално с пръст, бяха издигани в кариерата – прокурори и съдии.
Всички останали мълчаха.
Мълчат и сега. Въпреки че се знаят сумите на рушветите, поръчките от изпълнителната власт, олигарсите и политиците, които изпълняват.
ТЕ спят спокойно. Продължават да взимат пачки в пликове. Продължават да се гънат пред управляващи и служби, които ги държат за топките и женските полови органи.
И сега, когато прочетат думите на БАЩАТА: „Той ще е цял живот инвалид, но аз няма да убивам съдии и да се паля.”, ще въздъхнат, че пак минаха метър.
ПАК.Веселина ТомоваAfera.bg