Три синджира калинки останаха да оправят културата след Бинев. Културата е кошче. И затова беше протестът на театралите
Три синджира калинки останаха да оправят културата след Бинев. Културата е кошче. И затова беше протестът на театралите
Скандалът с архонта скри една по-важна тема – всички партии се отнасят обидно пренебрежително към културата и медиите. Превръщат ги в училище за трудоустроени депутати.
Когато Бинев си тръгна, е хубаво да не бъдем лицемери и да кажем на висок глас – не само архонтът и политическата му сила обиждат културата и медиите. Мощно го правят и другите партии – нямат ерудирани хора в тези области, не държат да имат, не ги вкарват в листите. Синджир от калинки е командирован да оправя „ресорите“, пълнеж. Ако за медиите това не е чак такъв проблем (освен за държавните), то за културата е огромен. Превърната е в кошче. Културата е кошче – това е положението. И затова беше протестът на театралите.
Слави Бинев справедливо вече не е председател на парламентарната комисия по култура и медии. Но той бе гръмоотвод, който обирайки възмущението, скри много по-голям проблем. Бинев му е функция. Проблемът е, че всички политически сили разбират културата и медиите тъй, както архонтът и Патриотичния фронт (ПФ) – ако не по същия, то поне по много сходен начин. Културата и медиите са досада, придатък, безполезност, която от немай къде трябва да обгрижат, пък щом се налага, хвърлят да ги оправят хора, колкото да са трудоустроени някак.
Да започнем с това как Реформаторският блок (РБ) разбира културата и медиите. Нормално е с него, нали е копие на реформата. Зам.-председател на същата комисия е адвокатът Борислав Миланов, известен с това, че е вице на Лукарски в СДС. С нищо друго не е известен Миланов, най-малко с културата и медиите като част от професионалния му път. „Сега“ добронамерено се опита да узнае дали все пак някога е имал допирателна с двата ресора, но два дни не стигнаха за пресцентъра на СДС да отговори на този въпрос. Миланов е
депутат новобранец,
член е също на комисията по граждански петиции – комисията е периферна, в нея се зачисляват депутати, които тепърва се учат на депутатстване. Тъй и с културата – Миланов се учи на нея.
Знам кой му завижда. Това е Кирил Добрев от ГЕРБ, който цяла година търка депутатската банка, преди да се превърне от прост член на комисията по култура и медии в зам.-председател. С добра визитка е – бивш зам.-министър на здравеопазването, шеф на старозагорската университетска болница, анестезиолог реаниматор, преподавател по спешна медицина… Но без култура и медии, сблъска се с тях едва в парламента миналия мандат. Казахме – зам.-председател е сега, научил се е човекът. И тук „Сега“ се опита да разбере дали все пак професионалната биография на Добрев не се пресича с културата и медиите, но три два не стигнаха и на пресцентърът на ГЕРБ да отговори на тъй обикновения въпрос.
Вече е известно, че проф. Борислав Борисов (АБВ) е предложен да смени Слави Бинев като шеф на комисията. Бинев пък прескача в неговата – по спорта. Чудите се защо е нужен тоя лупинг. Ето обяснението – другият човек на АБВ в комисията по култура и медии, цял трети зам.-председател, е със… средно образование.
Средно специално – експерт по ел. обзавеждане,
още и по оборудване на промишлени предприятия (четем го в сайта на АБВ). Представяте ли си какъв скандал щеше да настане, ако среднист по ел. обзавеждане тръгне да пише закони на театралите? Спокойно, ще пише – без много шум.
Човекът се казва Петър Кадиев и е от Смолян. Има и нещо обаче, което най-обективно трябва да признаем – Петър Кадиев е собственик на смолянската кабеларка „Фотон-К“, продуцирал е филми. Като такъв единствен от ръководството на комисията има нещо общо с ресора, т.е. с медиите. Други подробности за Кадиев: през 2009 г. е кандидат-депутат от движение „Социалдемократи“, през 2013 г. – от „Модерна България“, сега – АБВ. По някое време оглави и структурата на Слави Бинев в Смолян (жалко, щяха да са страшен тандем сега).
След като ви разказахме за ръководството на парламентарната комисия по култура и медии, продължаваме с „редовия материал“. От ГЕРБ: инженерът и бизнесмен Красимир Велчев, „медиен експерт“, превърнал се в такъв едва в качеството си на депутат през 2009 г. (нищо общо преди това); Красимира Анастасова, учителка по математика и информатика, директорка на основното училище в Долни Чифлик преди депутатстването (нищо общо и сега); д-р Лъчезар Иванов; лекарката Вяра Церовска, икономистката Десислава Костадинова-Гушева, финансистката Светлана Найденова, преминала през пет комисии за три мандата. От ДПС: Ерджан Себайтин, лидер на партийната структура във Варна, биолог без общо с културата, а общото му с медиите е, че заведе варненски журналисти на екскурзия в Бурса; Хюсеин Хафъзов, журналист с кратък юношески стаж в бургаски медии, известен с крилати фрази и нито една статия или репортаж. Михаил Миков от БСП (странно!), Поли Карастоянова от ПФ… В тази компания (пропускаме 3-4 незначителни имена)
професорите Стефан Данаилов и Станислав Станилов
изглеждат не на място. Росен Петров ни се струва като интелектуален исполин… Е, кажете, предвид списъка, коя точно от партиите се отнася сериозно към културата и медиите? Коя ги има за нещо стойностно? За какви култура и медии говорим въобще?
От тук дойде и драмата с Бинев. Човекът простодушно обясни – искал да оглави комисията по еврофондовете, но тя била запазена за Светлин Танчев (миг, поспри!), останала единствено тази по култура и медии. Та това е положението – „каквото остане“ за култура и медии. В минали времена не бе по-различно. БСП обогатяваше „ресора“ с образ като Антон Кутев, ДПС – с Христо Бисеров и Емел Етем, ГЕРБ с Гинче Караминова, Величка Шопова и Даниела Петрова. Последните не ги помните, нали? Лошо изучиха културата, медиите и политиката, изпаднаха от депутатството. Но специално Петрова трябва да я помните, защото четири години се учеше не тия работи като председател на комисията.
Та сега, когато Бинев си тръгна, е хубаво да не бъдем лицемери и да кажем на висок глас – не само архонтът и политическата му сила обиждат културата и медиите. Мощно го правят и другите партии –
нямат ерудирани хора в тези области, не държат да имат,
не ги вкарват в листите. Синджир от калинки е командирован да оправя „ресорите“, пълнеж. Ако за медиите това не е чак такъв проблем (освен за държавните), то за културата е огромен. Превърната е в кошче. Културата е кошче – това е положението.
За финал няколко житейски съвета. Искате кариера, благополучие, престиж. Не си губете времето с образование и професия, животът е кратък. Изберете си политик, въртете се около него, правете му кафе, комплименти, каквото там обстоятелствата налагат. Стойте край него, упорствайте, пък ако имате скътани отнейде парици, дайте ги в партийната каса. Рано или късно политикът ще ви вкара в листа, ще станете депутат или общински съветник – култура, медии, спорт, образование, наука, права на човека ви очакват. Най-малко. Ще пишете законите на майка България, простите – нека си се образоват.
Диян Божидаров
в-к „Сега“