Веселина Томова: „Да ме пратят шеф на ДАНС или главен прокурор. Ти да видиш каква операция „Сабя“ ще настане.“

Веселина Томова: „Да ме пратят шеф на ДАНС или главен прокурор. Ти да видиш каква операция „Сабя“ ще настане.“

Приятелите й я описват като тайфун, който никога не се примирява с обстоятелствата и е готов да направи на пух и прах всичко, което се изпречи на пътя й в името на справедливостта. Разследващата журналистка Веселина Томова обича да се набърква в спорове, от които почти винаги излиза победител. Определя сама себе си като войн, който никога не се разделя със сабята си – силата на словото.
Мечтата й е в следващ живот да оглави ДАНС, за да наказва престъпниците по свое усмотрение и най-после да има глътка въздух за по-обикновените хора.
Веселина Томова е собственик и издател на сайта за разследване „Афера”. Завършила е българска филология във Великотърновския университет. Зад гърба си има няколко романа като „Бандитска Варна”, „Скок без парашут”, „БГ афери. Алексей и останалите”. Наскоро устатата криминалистка отпразнува поредния си рожден ден с щур купон до ранни зори и много наздравици. ЕДНА КАРФИЦА ПОНЯКОГА Е ПО-ЦЕННА ОТ ОГРОМЕН ПАКЕТ СЪС СКЪП ПОДАРЪК, СПОДЕЛЯ ВАРНЕНКАТАИнтервю на Дани Златанчева, в-к „Уикенд”Какво си пожелавате навръх рождения ден?
Това с пожеланията към себе си навръх рождения си ден нещо не ми се получава. Вероятно, защото непрекъснато си изпращам „поръчки” по вселенската поща. Понякога с изумление наблюдавам как се сбъдват скорострелно, понякога, отегчена от чакане, приемам, че някой космичен доставчик се е запилял в някоя кръчма и докато е ровел в джобовете си, за да плати поредното уиски, ми е изгубил адреса. Тегля му една майна, но по-късно винаги разбирам, че често да не се сбъдне едно желание, е огромен подарък, защото несбъдването ти е предпазило душата. Иначе в кратки срокове искам най-после да приключа новата си книга „Хвани ме за кобура”. Една от мечтите ми е да отида в Тибет, както и пак в Израел. Там има нещо, което ме заковава. Пожелала съм си и един небръснат на 3-4 дни духовен хаиз, който да ме опитоми. Въпреки че, както казваше баща ми, Бог да го прости: „На бодлива крава Господ рога не дава”.- Каква бе изминалата година за вас?
– Година на боец. Непрекъснато се втурвам в някакви битки, цялата съм в синини, превърнала съм живота си във война, а отстрани погледнато, това е ужасно смешно. Изглежда, че съм разгромена, но все още съм желязна. Не успях и тази година да се науча
ДА ЖИВЕЯ В ПРОФЕСИЯТА СИ НАД НЕЩАТА
както го правят много колеги, които изсмукват ползите от журналистиката за сметка на раните. Журналистика се прави или с характер и сърце, или с фелацио. И тази година не си отива тъгата, че все по оредяваме тия с характерите и все по-голяма навалица се бута от свиркаджии.- Какво е отношението ви към подаръците?
– Когато бях мъничка, страшно много се радвах на подаръци в „големи кутии”. Аз съм седмаче и сигурно това е било някакъв недостиг, копнеж към голямото. По-късно открих, че и една карфица е много по-ценна от огромен пакет, увит с панделка. Подаръкът винаги трябва да е изненада и ако е направен с любов, той уцелва какво точно си искал, дори и даже да не си подозирал. Аз съм дръпната някак и никога не мога сама да си искам нещо. А когато някой не се е сетил точно за какво бленувам, просто отивам и си го купувам. Една от най-големите радости обаче е да подарявам. Щедра съм, понякога до безразсъдност, но ми прави страхотно удоволствие да мога да правя подаръци и не става дума само за материални неща. Имало е часове, в които се забавлявам, мечтаейки си какво бих направила, ако имам примерно 10 милиона лева. Вадя един лист и правя списък къде ще ги раздам и какво на кого ще подаря и с какво ще помогна. Обикновено оставям за себе си около 700 000 лева. Все е нещо, нали?- Имате ли любим рожден ден, за който винаги си спомняте с вълнение?
Понеже аз съм дълго чакано дете от родителите ми, родено седмаче – 1,800 кг, впоследствие – „паднало” на 1,500 кг, след като на 40 ден наддавам първи грам и лекарят казва, че ще живея, мама и татко са празнували всеки месец рождения ми ден на датата 5-ти. Рожденият ми ден винаги е бил специална дата. Не знам дали бих откроила точно някой любим рожден ден през годините, но всяка година това е ден, в който връзката ми с мама и татко е открояващо се силна. Иначе обичам компаниите, приятелите, празнуванията и никога не си ги пестя. Странно е, но си спомням ярко ранните си детски рождени дни.
Разкажете ни за тях.
Живеехме в нашата добра стара къща във Варна, с двор с бадемово дърво, люляци и смокиня. Компанията на мама и татко беше от старата градска бохема. Къщата бе пълна с гости и пълна маса. Всички тези хора са вече отвъд. Днес вече такива веселия няма. Понякога мама ме пита: ”Като се събирате, защо не пеете?”. Помня как на празнуванията тогава се пиеше и пееше с пълна душа. Сега е някак пластмасово.- Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
– Хващаш ме неподготвена за „най-хубавия”. Не мога да откроя един или единствен такъв. Имам невероятно красиви мигове в живота си. Ние, Стрелците, сме късметлии. Имала съм любови, които са били толкова искрящи, че ми е спирал дъхът.
БЕЗУМНО ЩАСТЛИВА СЪМ БИЛА С ПРИЯТЕЛИТЕ СИ,
с работата си, с книгите си. Наскоро си говорихме с мои много близки приятелки за един мъж, на име Жоро, който, когато бях на 25 години, преобърна мисленето ми. Това е един такъв миг, който никога повече не ми се е случвал. С гръб, наведена над една рецепция в хотел, около мен гъмжи шумна руска група, бутат се, блъскат се, пищят, а аз чувам някъде зад гърба си един глас: ”Ключа ми!”, изтървавам химикалката като ударена с чук и първата ми мисъл е „Това е Той!”, без дори да знам изобщо къде е този мъж отзад, как изглежда… Нататък ли? Някой ден ще опиша това. Заслужава си. Най-лошият момент в живота ми досега е, когато татко внезапно излетя отвъд. Преди 4 години, когато това се случи, пораснах. Мислех, че съм припряна паникьорка, а се оказа, че съм ужасно силна и хладнокръвна. Мислех, че съм глезла, а се оказа, че мога да върша всичко. Смъртта на татко съвпадна с току-що направената тежка операция на мама и тя бе на легло. Мачът се обърна – малкото момиченце вече бе тя, а аз всичко друго.- Притеснявате ли се от старостта?
– Изобщо не мисля за това. Ще кажа нещо, което вероятно някои ще приемат като поза, но истината е това – абсолютно вътрешното ми подсъзнание е на честота „аз съм млада”. Изобщо не броя години, много съм зле, когато трябва да определя коя година нещо си станало, изобщо времето не ме интересува. Иначе съм си суетна. Нямам нищо против пластичните процедури, стига да са направени „обрано”, а не да те превърнат в маска. Ужасно се страхувам обаче от упойките и затова досега не съм се подлагала на такива корекции. Младостта е състояние на духа.- Как виждате себе си след 20 години?- Оооо, пак на 28! Там съм се застопорила. Гръндж, разбира се, всякакви „изкривени” дрехи, от които майка ми изпада в ужас, когато ме зърне. Много ми се иска да имам възможността да си осигуря спокойствието да напиша още книги, които нося в себе си. Да отида по пътя на Камино, да пътувам, да направя медия, в която да си отгледам един отбор „диви”, непредвидими репортери, които да ме псуват, ако изобщо си помисля да им наложа цензура.- Вярвате ли в преражданията и ако е така, къде бихте желали да се преродите следващия път и с какво бихте се занимавали?
– Великия Гетсби. Обаче никак не ми се връзва как ще изтърпя тази скука. Я по-добре да ме пратят пак тук – шеф на ДАНС или главен прокурор. Ти да видиш каква операция „Сабя” ще настане.- Кои са хората до вас, на които държите най-много?
– Мама, с която имам много силна връзка. Нямам деца, но имам едно момче, което ми е повече от син, партньор, брат и приятел. Имам приятели, с които съм свързана много по-здраво от кръвна връзка. Не съм консервативна по отношение на контактите си. Отворена съм към нови хора и понякога съдбата ме събира с човеци, с които като че ли сме били стотици години заедно.- Като журналист виждате ли светлина в тунела?
– Всеки народ определя съдбата си и онези, на които поверява управлението на държавата. Този народ дори не се държи като роб, а като рая. Няма как да има светлина в тунела, след като нацията ни не вярва в Бог, вилнее страховита бездуховност, липсват каквито и да е ценности. Не е възможно един народ, който толкова лесно позволява да бъде евтино манипулиран пропагандно от медии, да претендира за качествен. Казвам тежки думи, но това е положението. Бездуховност, опростачване, безпросветност и искаме да имаме качествени хора във властта. Няма как да стане. Не виждам нищо добро, което идва.- Сбъдна ли се детската ви мечта?
– Моята детска мета бе да стана актриса. Кандидатствах два пъти тогава във ВИТИЗ, дори стигнах аха-аха до последния кръг. Сега не съжалявам, че не станах актриса. С моя характер вероятно щях да набия някой режисьор. В известна степен обаче в журналистиката влизането в роли ми помага много. В разследващата журналистика този талант е задължителен.