КАК ПОСРЕЩНАХА БОРИСОВ В ГЕРМАНИЯ И В ЕВРОПА. И КАК ГО „ПОСРЕЩАТ“ В…СОФИЯ…
КАК ПОСРЕЩНАХА БОРИСОВ В ГЕРМАНИЯ И В ЕВРОПА. И КАК ГО „ПОСРЕЩАТ“ В…СОФИЯ…
Нашенският слугинаж първо ни бомбардира със снимки, и то от личната страница на премиера. И какъв възторг лумна… Велик, велик, велик…Единствен, единствен, единствен… Нямало досега такова посрещане, това е чест и гордост…
А то си бяха напълно обикновени снимки, протоколни, за едно наистина рутинно, протоколно посрещане…
Затова и носен на крилете на този неистов възторг и аз застанах в трепет, викам си трябва да гледам, трябва да следя, как така ще пропусна този наш майстор на политиката да покорява Запада, а аз да не съм свидетел… Но така и не видях нищо по френските канали. Всъщност почти нищо.
Снощи бях вперил очи – не може такова грандиозно посещение на нашия човек да не бъде отразено във френския печат… А и вчерашният ден бе анонсиран от дни напред като ден на емиграцията.
Какво обаче се оказа?
Какво видях и чух тази вечер по най-гледаната френска телевизия. Първо даваха речта на Оланд за емиграцията, в която той говореше да се изкорени злобата. Знаете ли французите, на които вие се подигравате, какъв огромен музей имат за емиграцията във Франция, какво уважение…После даваха кратък репортаж от Германия. Съвсем бегло ми се мярна Бойко Борисов, до него Меркел, разбира се, за нашия нямаше нито дума, по всяка вероятност този кратък репортаж е взет от пресконференция след съвместната им протоколна среща. Значи камерата се фокусира върху Меркел, нашият изобщо го забравиха, потъна „великият” в празното пространство…
Меркел каза дословно : „Трябва да спрем езика на омразата! Германецът не трябва да се поддава на естремисти и ксенофоби…“
Забележете, българи, и запомнете тези думи, казани от най-любимия западен политик на Борисов …
„Не се поддавайте на омразата, екстемизма и ксенофобията”… Да, това каза Меркел, обръщайки се към своя народ!
А каза ли подобни думи Борисов след „речта” на своя министър? Какво направи той, та да не е днес толкова горещо и мрачно в България?
На фона на думите й даваха огромен митинг в Германия срещу емигрантите. Даваха и отделни изказвания на излезли на улицата хора – е, не бяха от рода на нашите страшни слова за ромите, но все пак… Немците казваха, че емигрантите им взимали работата, заплатите и тъй нататък…
Това е! Документално, без коментар от моя страна. Коментарът си го правете сами. Особено ако имате близки в Германия…
Да, това е с реакцията на Запада по отношение на нашия началник на държавата.
Едно отношение, което сами виждате, че е коренно различно от онова, което нашенци, по-точно оня добре платен слугинаж, се опитва да втълпи у българина.
И той, българинът, вярва, и трепери от възторг – вижте само как Меркел посреща нашия, каква чест, каква гордост…Ей, хора, изобщо не ни знаят. А и още нещо по-страшно – не искат да ни знаят…
Но това не пречи на тарикатите да превъзнасят любимеца си… Днешния, защото утре ще бъде друг, нали? Но и с него пак така – велик, велик, велик…
А в действителност…
Гледах Меркел и слушах гласа й… Аз затова ви казвам, че това, което става в момента в България е страшно. Затова и ви казвам, че този Москов, ако беше в нормална страна, вече отдавна щеше да е пътник. А вие тук ми говорите, че щял да оправи България. Да, ами той я оправи, не виждате ли…Той направи онова, което в началото на демокрацията направиха ония с черепите и „дантелените“ гащи, които разделиха народа… Ние, по-старите, все още ги помним тези работи. Има време и тарикатите да ги запомнят. Но ще стане късно… Много, много късно… А, и за последно – чудя се как ли се е чувствал Борисов, който става и ляга с онова, което е казала Меркел? Как ли се е чувствал тогава, когато тя говореше това за омразата…
Камерата я даваше отблизо – лицето на канцлерката беше желязно, нищо не трепваше по него…И какво ли си е мислил Бойко за репликите на Москов, на своя министър… Тарикатите нашенски да не мислят, че европейците трева пасат, а? Че във Франция за една дума „негър“ те вкарват веднага в затвора, а този нашият каза такива неща, че да настръхнеш… Е, на нашенците им стана кеф, разбира се… Защото са „морални“, „най-моралните“…
Гледам Меркел, изопнатото й лице, решителността й, сещам се и за препълнилите фейсбук заклинания, вричания във вярност на Москов и Борисов, особено от страниците и групите в негова защита…И си мисля – защо и как така българинът обича толкова много преди всичко да коленичи пред силния в момента, да сервилничи пред него, заради парчето клисав хляб, защо той се съизмерва не с нормалния свят, не с нормалния живот, а със себе си, със собствената си мизерия – материална, но и духовна… Защо той обича най-много да живее в своята си „територийка”, без да му пука, че е на светлинни години от същия този нормален свят.
И защо толкова обича да се нахвърля към този, който му открехва понякога истината, а и се опитва да го освести поне мъничко. Та все пак вече сме 21 век, светът вече е едно голямо село… Ами,защо? Защото трябва усилие? А колко по-лесно е без усилие. Просто с едно превиване на гърба получаваш онова, което иначе трябва да постигнеш с толкова труд и най-важното – сам, сам и пак сам…
А наближава Коледа…
И не е ли по-добре поне през тези свети дни да не се вторчаваме все в него, великия и единствения, а в …себе си. Да, там, в душата ни, в най-дълбокото…
Но нима е леко подобно вторачване…
Защото какво ли ще открием тогава?
Ами това ще открием, няма начин – светът не е България…
По-точно – светът е извън България…
Тъжно, страшно, но… истина… Колкото и на някои да не им се иска да е така. Но е така .Сами и вие го усещате, нали?Димо РайковКолаж: Иво Ангелов, „СИЛА“