Как управляващите потъпкаха Конституцията

Как управляващите потъпкаха Конституцията

Управляващото мнозинство прие ратификацията на споразумение между България и Германия, което задължава нашата страна да плати 4 милиона лева обезщетение на немската частна компания „Кlosters Beteiligungsgesellschaft mbH“ във връзка с т.нар. „казус Цемеко“.
Ратификацията се случва 4 дни след като в Държавен вестник се появи Постановление на Министерски съвет, което разрешава алокирането на тази сума от държавния бюджет към бюджета на Министерство на икономиката, която е предвидена именно за изплащане на „задължението“, възникнало от това Споразумение, което към момента на обнародването в Държавен вестник на въпросното постановление на МС, не е съществувало в правния мир на страната, защото не е било ратифицирано от Народното събрание както повелява Конституцията, съобщи репортер на Хаштаг-BG. Какъв е казусът „Цемеко“ ООД?
През септември 2004 г. немската компания „Кльостерс“ в съдружие с „Кремиковци“ учредява смесеното предприятие „Цемеко“, което е планирано да бъде реализатор на циментов завод. 75% участие има чуждата фирма, 10 на сто са на „Кремиковци“, а с 5% участва „Интертръст“ на тогавашния собственик на комбината Валентин Захариев. Очакваната инвестиция е 30 млн. евро, а капацитетът й трябва да достигне 400 000 т. годишно, като изграждането й е трябвало да отнеме 18 месеца. Циментът е плануван да се продава на родния пазар, но не е изключена и възможността за износ. Според данните за „Цемеко“ в търговския регистър капиталът му е 19 580 000 лв., които са внесени от германската компания. Идеята е „Кремиковци“ да осигури терен и суровина – шлака, а „Кльостерс“ трябва да даде парите. Проектът е подкрепен с гаранция от германското правителство.
През 2006 г. смесеното предприятие удря на камък. Тогава Комисията за защита на конкуренцията забранява споразумението между „Кремиковци“ и „Кльостерс“ за продажба на шлака. Причината е, че са предвидени големи доставки и преференциални цени за новия завод и това ще засегне останалите циментови предприятия, които купуват от „Кремиковци“. КЗК забранява джойнт венчъра, тъй като ще доведе до монопол на „Цемеко“. По-късно ведомството глоби комбината с 300 хил. заради променени договори за доставка с останалите циментови заводи. В средата на 2009 г. глобата бе потвърдена от съда.
Следващата спънка се оказва екологичното разрешително. Министерството на околната среда и водите отказва да издаде ОВОС на „Цемеко“. Междувременно „Кремиковци“ сменя собственика си, а желанието на новия собственик на комбината – Прамод Митал, да участва в този циментов завод е спорно. Данните в търговския регистър сочат, че през 2006 и 2007 г. е възложено проектирането и изработката на една от инсталациите за цимент. И през двете години “Цемеко” е на загуба.
В отчетите пък е поставена цел проектът да се реализира през 2008 г. Тогава само е платено едно от съоръженията, а през август „Кремиковци“ бе обявен в несъстоятелност. В оценката на активите на „Кремиковци“ се посочва, че общото му събрание не е взело решение за ликвидация заради „течаща процедура по усвояване на федерална гаранция, предоставена на „Кльостерс“ за инвестицията му и поради процедурата по предявяване на вземания към „Кремиковци“.
При изготвянето на списъка на кредиторите германската компания предявява искане за 3 892 000 лв. Претенцията е заради платена вместо „Кремиковци“ вноска за увеличение на капитала на „Цемеко“ през 2005 г. Тя обаче е отхвърлена. Като кредитор за невнесените близо 4 млн. лв. обаче е допуснат „Цемеко“. Според доклада с оценката на „Кремиковци“ „Кльостерс“ е преценил инвестицията си като безперспективна и губеща. Доказателството било в това, че е предявил пред правителството на Германия претенциите си по сключена гаранция за директни инвестиции в чужбина.Какво прави Министерски съвет
Дали в следствие на срещите на Борисов в Германия, или не, но на 12 декември 2014 г. Министерски съвет издава Постановление 412, с което алокира 4 094 240,67 лв. от държавния бюджет към бюджета на Министерство на икономиката и задължава ведомството ръководено от Божидар Лукарски да изплати тази сума на Федерална република Германия. Общият иск на немската „Кльостерс“ възлиза на 4 милиона евро, които Германия е изплатила. Очевидно с действията на министър-председателя става ясно, че поради неизвестна никому причина Република България ще понесе солидарно задължението, което Германия е изплатила на немската частна компания.
Причината за извършването на това плащане, която се сочи в постановлението, е „на основание ратифицираните от Народното събрание със закон Споразумение между Министерството на икономиката на Република България и Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Федерална република Германия за решаване по взаимно съгласие на щетата по казуса „Цемеко“ – ООД“, София, България, и Споразумение между Министерството на икономиката на Република България и „Klösters Beteiligungsgesellschaft mbH“ – Кемпен, Германия, подписани на 5 декември 2014 г. в Берлин от германска страна и на 8 декември 2014 г. в София от българска страна“. Всъщност към 12 декември това споразумение не е ратифицирано от Народното събрание. Това е така, тъй като проектът за това споразумение е внесен в парламента едва ден преди Министерски съвет да разреши разплащането по него.
Докато Народно събрание разглежда това споразумение в ресорните комисии по бюджет и финанси и икономическа политика, ден след подписването на постановлението, то излиза обнародвано в Държавен вестник като носи подписа на министър-председателя Бойко Борисов. С това на практика се извършва изплащането на сумата от държавния бюджет към Министерство на икономиката, което е длъжно да се разплати с Германия. Не е ясно кога трябва да бъдат изплатени средствата, но след като Постановлението вменява на министъра на икономиката да извърши съответните действия предвидени в него, то можем да изразим основателното съмнение, че тези четири милиона лева е напълно възможно вече да са изплатени на Федерална република Германия.Какво се случва в Народното събрание
По силата на българската Конституция, всички международни договори, които съдържат задължения за България, трябва да бъдат ратифицирани от Народното събрание (чл. 85, ал. 1, т. 4 КРБ). Поради това Министерски съвет внася на 11 декември проект за ратификация на това споразумение. Председателят на НС Цецка Цачева разпределя проекта в ресорните комисии по бюджет и финанси и по икономическа политика и туризъм. Според доклада на икономическата комисия, предложението за това споразумение води до сериозни дебати и поставяне на въпроса защо България да отговаря солидарно на иск на частна компания, която не е успяла да отговори на изискванията на българското екологично законодателство и на нормите в защита на конкуренцията. В крайна сметка и двете комисии, доминирани от управляващите, гласуват този проект за решение да се придвижи към пленарна зала.
Сакралното гласуване се случва на 17 декември, цели 4 дни след като министър-председателят се е разпоредил четирите милиона да бъдат преведени на Федерална република Германия. За тези 4 дни, както вече се посочи, е напълно възможно парите вече да са били преведени от Министерство на икономиката. Това се превръща в повод за скандал в пленарна зала, народните представители от левицата остро се противопоставят на това НС да бъде поставен пред свършен факт, въпреки изричните разпоредби на Конституцията.В крайна сметка
Управляващите извършват мълчаливо отменяне на тази част от Конституцията, която задължава всички договори, по силата на които възникват задължения за България, да бъдат гласувани от Народното събрание. От гледище на правния формализъм, да, споразумението ще премине през ратификация от парламента и тя вече е факт. На практика обаче тази ратификация е безсмислена, тъй като вече има обнародвано решение на премиера, който задължава ресорния министър да изплати сумата от 4 094 240,67 лв. Дори и НС да беше отхвърлило споразумението, то нямаше да има никакво значение, тъй като е много вероятно парите вече да са преведени. Остават и редица въпроси, като например
Трябва ли България да изплаща обезщетение на частна компания, която не отговаря на законовите изисквания?
Дори и с бегъл поглед около казуса „Цемеко“ ООД ясно се вижда, че една от основните причини да не се реализира инвестицията е, че съвместната компания „Цемеко“ просто не отговаря на изискванията на закона. На практика „Цемеко“ не покрива екологичните стандарти у нас и затова не успява да получи екоразрешение за стартиране на дейността си. Освен това дори се стига до там, че Комисията за защита на конкуренцията отхвърля възможността за работа на тази компания, понеже ще наруши конкурентната среда у нас и ще създаде господстващо положение. Излиза, че с това изплащане на 4 милиона лева към немската компания, България обезвъзмездява една частна компания, затова, че не отговаря на родните закони. Всъщност данъкоплатците плащат на тази частна фирма, затова, че държавата не й е разрешила да наруши българските закони. Тук излиза и друг въпрос
Няма ли това да отвори пътя и за други компании да искат обезщетение?
Оказва се, че един от основните мотиви на управляващите да прибързат с изплащането на 4 милиона лева от джоба на данъкоплатците е да се възстанови издаването на инвестиционни гаранции от страна на правителството на Германия за проекти, които да се реализират в България. При това положение, какво ще пречи на една частна компания да дойде в България, да обяви реализацията на проект, който не отговаря на екологичните ни изисквания, след това да претендира гигантско обезщетение и ние отново да платим? Не отваря ли това вратата за едно подчинено положение на държавата към корпорациите?
Това опасение очевидно е валидно, защото имаме поне 4 милиона причини да видим как държавата може да се превърне в роб на една чужда компания и да плаща неустойки за това, че има закони, които пазят околната среда или конкуренцията. В случая с „Цемеко“ България прави точно това – взема 4 милиона лева наши пари и ги дава на чужда компания, защото на чуждата компания не й е разрешено да замърсява страната.
Освен това явно управляващите толкова много бързат да се разплатят с немската компания, че са готови да потъпкат Конституцията. Висящи остават въпроситеКакво правим с претенциите за реформи
които управляващите така шумно изразяваха. Компетентни ли са тези управляващи да проведат каквито и да е било реформи, след като са готови да нарушат Конституцията, за да отговорят на един частен интерес на чужда компания, която нещо си е недоволна от нашите изисквания за опазване на живота и здравето на гражданите? Не превръща ли този акт на мълчаливо суспендиране на Конституцията управляващите в едни слуги на чужди интереси, които са готови да нарушат дори основния закон, стига това да е в интерес на някого другиго, а не българските граждани?Автор: Екип на Хаштаг-BGКолаж: Иво Ангелов, Свободен човек