БСК: Корупция и политическа нестабилност пречат на българския бизнес. Корупцията през 2014 г. е нараснала с 60%, като най-високи са нивата при обществените поръчки
БСК: Корупция и политическа нестабилност пречат на българския бизнес. Корупцията през 2014 г. е нараснала с 60%, като най-високи са нивата при обществените поръчки
Най-силно негативно върху дейността на фирмите през 2014 г. се е отразила политическата нестабилност в страната, показват резултатите от традиционната годишна анкета на БСК сред членовете на камарата – „2014 г. през погледа на бизнеса“. Проучването е проведено сред 457 мениджъри и собственици на компании в периода 1-15 декември 2014 г., а резултатите от него бяха представени на пресконференция днес, 22.12.2014 г.ОБЩА ОЦЕНКА НА 2014 Г.
Едва 9% от участниците в анкетата смятат, че бизнес климатът през 2014 г. се е подобрил спрямо 2013 г., когато позитивните оценки бяха 20 на сто. Изключително високи е процентът (35%) отговорили, че има влошаване на икономическите условия в страната, а според повече от половината (53%) от анкетираните те не са се променили.
26% декларират подобряване на икономическото състояние на своята фирма. 47% са успели да запазят показателите от предходната година, а 25% отчитат спад на фирмените си показатели.Увеличение на престъпността, корупцията, сивата икономика и регулаторната тежест, както и слабо влошаване на достъпа до кредити през 2014 г., отчитат анкетираните. Най-силно негативно е усещането на бизнеса по отношение на корупцията, която според 60% от участниците в проучването е нараснала през 2014 г., а според други 33% е останала без промяна и нито един не е отбелязал намаление на това негативно явление.Най-високи нива на корупция, според анкетираните, се наблюдава при обществените поръчки (50 %), съдебната система (45%), МВР/КАТ (43%), здравеопазването (43%), митническото обслужване (35%) и регулаторните режими (34%). Относително по-малко корупционни практики са налице при контрола по спазване на екологичните (21%), санитарно-хигиенните (19%), данъчно-осигурителните (19%) и трудово-правните (14%) норми, а най-ниско корупционна е сферата на образованието (12%).Сред институциите най-висока оценка получава данъчната администрация (63%), следвана от местната власт (47%) и Президента на РБ (27%). Парламентът и евродепутатите са оценени положително от едва 10% от анкетираните, а с най-ниско доверие се ползва съдебната власт (4%). Тя е и лидер по неодобрение (94%), следвана от Народното събрание (86%) и от Президента (67%). По традиция, над половината анкетирани (51%) се затрудняват да оценят работата на евродепутатите, което очевидно се дължи на недостатъчна осведоменост.От четирите ключови за 2014 г. събития – кризата с КТБ, природните бедствия, политическата нестабилност и санкциите срещу Русия, най-силно негативно върху дейността на фирмите се е отразила именно честата смяна на правителства и общата политическа нестабилност в страната.
Най-негативно икономическата ситуация през 2014 г. се е отразила върху продажбите/ оборотите (37%), следвани от обемите на производство (35%) и работните места (25%), а в по-малка степен спад спрямо 2013 г. се отчита при външните пазари (23%) и работните заплати (14%).
Силно негативно е отношението на анкетираните към увеличението на минималните осигурителни доходи по административен път, както и заплащането на първите три дни болнични от работодателя.Идеята за национализиране на допълнителните пенсионни фондове (УПФ) също среща категоричното неодобрение от страна на анкетираните – едва 2% от тях подкрепят подобна стъпка. Важно е да се уточни, че повод да бъде зададен този въпрос в анкетата на БСК бяха появили се в публичното пространство в края на м. ноември сигнали за подобна идея. Анкетата е проведена в периода 1-15 декември, т.е. преобладаващата част от отговорите са получени в периода до 14 декември, когато избухна скандалът около предложенията за промени в КСО, предвиждащи т.нар. „свободен избор“ между УПФ и НОИ.ОЧАКВАНИЯ ЗА 2015 Г.
Що се отнася до бизнес плановете за 2015 г., най-сериозна активност фирмите планират във връзка с разработването на нови продукти и услуги (61%), търсенето на нови пазари (56%) и увеличаването на обема на производството (49%). Мениджърите са предпазливи по отношение на плановете си за нови кредити (11%) и ръст на работните места (23%). Всеки трети анкетиран планира увеличение на трудовите възнаграждения (37%) и изпълнение на европроекти (39%).
Прави впечатление високият процент все още нерешили дали ще кандидатстват за еврофинансиране – всеки трети (35%) има колебания в това отношение. За сравнение, през миналата година този процент беше 16, а готовност за кандидатстване декларираха 59% от анкетираните.Най-честите причини за отказ на фирмите да кандидатстват за еврофинансиране са: тежките процедури (83%), съмнения в обективността на оценяването (79%), липса на авансово финансиране (48%), недостатъчна информация (42%), липса на квалифициран човешки ресурс за изпълнение на проектите (39%) и продължаващото изпълнение на вече започнат проект (14%).Zadkulisite.com