Не очаквам добри новини от посещенията на Джон Кери и Филип Хамънд, още повече пък и от присъединяването към тях на твърде популярната Виктория Нюланд

Не очаквам добри новини от посещенията на Джон Кери и Филип Хамънд, още повече пък и от присъединяването към тях на твърде популярната Виктория Нюланд

Какво става, ако счупите аквариум в средата на океана?
Официално обявените посещения на държавния секретар на САЩ Джон Кери и на Филип Хамънд, външен министър на Великобритания у нас в два последователни дни предизвикват повече въпроси и тревога в обществото, отколкото доверие. Изненадващо към Джон Кери ще се присъедини и Виктория Нюланд, която отговаря в Държавния департамент за Европа и Евразия.
Информацията, която прочетохме на сайтовете на техните ведомства за визитите включват основно темите за енергийната независимост на България и преговорните точки по ТТIP. Събирането на тези високопоставени фигури точно в малка България е тревожен симптом. Защо? Ами защото сме свидетели как и по двете теми досега върху страната ни бе упражняван натиск. Конкретно: за отпадането на мораториума за проучване и добив на шистов газ чрез метода фракинг и за безкритичното приемане на Трансатлантическото споразумение, което има печална известност вече в цяла Европа, застрашавайки точно свободите и безопасността на европейските държави от гледна точка на регулациите.За съжаление, отделни наши министри вече се изказаха доста неподготвени, особено по темата за ТТIP, чието подписване те подкрепят – визирам вицепремиера Меглена Кунева, министъра на външните работи Даниел Митов и икономическия министър Божидар Лукарски. Всички тези политици на върха на държавата застават зад документ, за който липсва прозрачност, а последиците от подобни споразумения , като НАФТА, са изключително плачевни за държавите с по-слабо развити икономики. И обясненията , рекламиращи документите остават неподплътени с аргументи. Както казва един мой колега: представете си какво ще стане, ако счупите един аквариум в средата на океана, в каква посока ще тръгне водата?
България е изключително малка икономика и е смешно да се твърди, че някакви дребни наши производители могат да търгуват с компании от държава като САЩ. За сметка на това, обаче, при подписване на ТТIP ще се появят драматични симптоми, които биха ощетили нашите нормативни уредби – не само у нас, но и в ЕС. Знаете, че в Европа се спазват принципите на предпазливостта, т.е. компаниите преди да започнат дейността си трябва да докажат, че тя е безопасна. Докато в САЩ е обратно – там те започват да работят , а едва след това обикновените хора започват да доказват на компаниите, че те им вредят. И то в ситуация, когато вече са направени лобистки поправки в законодателството и когато големите компании могат да си позволят специални съдилища, предвидени, забележете, и в ТТIP. Става дума за т.нар. арбитражни съдилища, където ще се решават на частни начала възникналите конфликти. В тях се предвижда да се съди държавата от страна на частна компания. И ако един ден държавата България установи, че дадена голяма компания инвеститор вреди на природата ни и на нашето здраве, осъдената страна впоследствие ще бъде принудена да плаща на фирмата едва ли не репарации за срока на подписания договор. Независимо от законните основания този договор да бъде прекратен. Освен това САЩ имат технологии, които днес ние слабо познаваме или не подозираме какви вреди могат да нанесат – говорим за такива като mind control, свързани с трансхуманизма, като другите – за шистовия газ и фракинга… Как да одобряваме нещо, което не познаваме от невежество или от незнание?
Смятам категорично, че гореизброените български политици подхождат към тази материя изключително лековерно и лековато. А да не би пък да знаят и да постъпват съвсем съзнателно?
Вижте Германия – там противниците на ТТIP са огромно число от населението и продължават да се увеличават. Не само това – колегите ни от САЩ, с които аз съм в контакт и които се борят срещу ГМО и добива на шистов газ, се надяваха Европа да въведе регулации при тях с обратен знак. Те имаха надежда нашите ограничения да им помогнат да се преборят на място с големите корпорации. А в случая с Трансатлантическото споразумение ще стане точно обратното – ние ще позволим на мегакорпорациите да господстват над обикновените хора в Стара Европа. Изключително тревожно е не само това , но и нашата сегашна пълна зависимост, която ни пречи да решаваме сами не само за „Южен поток“. С този последен епизод за газопровода станахме за посмешище с безсилието си в стремежа си да угодим на всички, а на целия свят стана ясно, че решението зависи от всеки друг, но не и от България.На всичко отгоре в момента, при поредната вълна на натиск, може би, ще се опитат да превърнат страната ни в едно пристанище на фалиращите шистови компании в САЩ. Знаете, че те вече „гърмят“ една по една, благодарение на ниските цени на петрола и на разходите за скъпата технология, която използват. Очевидно тези шистови корпорации търсят някакъв пристан, където да се скрият. Ще имитират, че има някакви залежи, за да могат да скубят инвеститорите си. Всичко това те ще го правят с надежда цените на петрола да се повишат след време и за да могат „да изплуват“ обратно в големия бизнес.Какви ще са последствията за България, ако позволим на шистоваците да ни притиснат до стената? Ще получим отровени води и унищожена природа. С вероятност да не бъдат намерени очакваните залежи на газ на добра цена, така както се случи в Полша, където големите компании вече си тръгнаха разочаровани. Казаха на поляците: съжаляваме, при вас геоложки не можем да стигнем до търговски количества, подходящи за експлоатация.
Притеснително ще бъде за мен, ако около посещенията на високите гости Джон Кери и Филип Хамънд , не добием представа за други водени разговори и поемане на ангажименти от нас по теми, за които ще се говори публично в разтегливи дипломатически конструкции. От които нищо няма да разберем. Подозренията ми са за инициативи от военен характер, във всичките им форми. България в тези горещи времена би трябвало да бъде домакин на всякакъв вид преговори за примирие, във всички географски посоки, но не и говорител на една или друга страна в конфликтите.За съжаление, политическото говорене, на което ставаме свидетели, е повече от безотговорно. Погледнете, дори държавите от Западна Европа, които имат икономически интереси и желаят да ги запазят с Русия, напомнят непрекъснато за тях. А България е превърната в смешното паленце, което лае на Изток от тяхно име, без да си дава сметка какви последици ще има това за нашата икономика. Можем да видим ясните резултати от подобно поведение – транспортните коридори, които ще се строят с китайски инвестиции ни заобикалят и икономически сме изолирани заради прочутото ни послушание. При такава инвеститорска и стопанска суша България много лесно би могла да бъде превърната в плацдарм, защото нямаме адекватна външна политика.Съвсем друг е въпросът , че решенията на ЕС съвсем не са от полза за самия ЕС, което е парадокс. Влиянието на американската външна политика върху здравия разум в обединена Европа е нещо, което трябва да ни поставя нащрек, когато става дума за големи икономики като германската и френската. А какво остава за такива като нас? България е изключително уязвима, защото езиково и като славянски народ е свързана с държавите, с които западните сили влизат в конфликт. Вместо да бъдем част от дипломатическо ядро за помирение, ние внасяме допълнителен разкол.
Не очаквам добри новини от посещенията на Джон Кери и Филип Хамънд, още повече пък и от присъединяването към тях на твърде популярната Виктория Нюланд. Усещам и странен военен привкус в тези предстоящи срещи. Идва ми наум нещо съвсем не метафорично. Дано не се наложи един ден да изграждаме тръби за транспортиране на вода към България. Защото енергийната независимост е нещо много имагинерно и никой не се притеснява от това. Лесен битов пример – когато ядем пържоли се налага да си гледаме прасе на балкона, нали? Просто си ги купуваме. Но водната зависимост, а и зависимостта от чиста храна са неща твърде съдбоносни. Казвам това не случайно – у нас най-уязвимите от натравяне райони си остават Добруджа, Северното Черноморие и големият вододаен подземен хоризонт, който е в тази част на България.
Ще имат ли дълг и достойнство Борисов, Кунева, Митов и Лукарски да защитят българските интереси на предстоящите преговори? Признавам си – не знам.Мариана Христова, експерт в Гражданска инициатива за забрана на фракинга.Агенция БГНЕС
Колаж: Фейсбук