Изследовател от Варна по род от Алфатар представя на форум в Балчик дейци за освобождението на Добруджа
Изследовател от Варна по род от Алфатар представя на форум в Балчик дейци за освобождението на Добруджа
В събота в Балчик алфатарецът по род, но работеещ и живеещ във Варна изследовател историк Валентин Събков ще участва за поредна година в Международен форум „Българско наследство“.
Неговата тема за дейци за освобождението на Добруджа бе започната миналата година на същия форум, а тази жодина е озаглавена „Забравените. Продължението“.
Става дума за забравени личности от Южна Добруджа. Както Събков обяви във Фейсблук: „Тази година ще прескоча границите. Моите герои са Михаил Морузов, създател на румънските служби за сигурност; Руси (Гавраил) Моллов, директор на Департамента на полицията в Руската империя до 1915 г. и един от създателите на руското контраразузнаване – Йон Буздуган, молдовски поет и наследник на големия род на Боздугановите. Всички те са с български корен. Всички те са Забравени!“.
През 2013 г. Събков бе сред основните инициатори за откриване на паметна плоча на Стефан Боздуганов в град Алфатар. Наскоро излезе нова книга „Нова книга надниква в румънските архиви с тайни за борбата за свободата на Добруджа“ (www. jordansilistra.blogspot.com/2023/08/blog-post_56.html), на която той е съставител. През 2020 г. бе представена в Силистра книгата му „Без борба няма свобода“ (www.jordansilistra.blogspot.com/2020/10/blog-post_19.html). В процес на работа са още няколко негови книги, резултат от проверки в архиви на България, Румъния, Русия и Украйна.
2013 г. Откриване на плочата на Стефан Боздуганов град Алфатар
Какво разказа в панела „За етнографията на българите“ Валентин Събков във Форум „Българско наследство“ през 2022 г.
За мене е чест и гордост да бъда наследник на двама българи: единият е Иван Манев, който е бил кмет на Бабадаг. Ушил е българското знаме и е посрещнал българската армия през 1916 г. За съжаление, той е изчезнал безследно в подземията на Сигуранца през 1918 г. Неговата съпруга – баба Злата, повежда рода и пристигат в България. Моят дядо – Георги Събков, е бил главен ятак на ВДРО в Алфатар, Силистренско. Забравените. Забравените от всички. Години наред, в зависимост кой е на власт, ни се промиват мозъците, че тия, а не ония са направили нещо и са допринесли за друго. Сега ще Ви разкажа за някои от тях.
Първата личност е Димитър Карамочев. Ръководител и районен войвода на Разлог в бъдещата ВМРО. Загинал е по време на Илинденско-преображенското въстание през 1903 г. Роден е в Алфатар. Нека да се запознаем със Стефан Боздуганов. Върховен войвода на ВДРО. Достоен българин. Негови са думите: „Без борба – няма свобода“. Негов родственик е Цани Боздуганов. Един от най-големите дъновисти и майстор на цигулки. В Шуменския музей има запазена негова цигулка. Племенницата на Боздуганов е съпруга на Йосиф Петров. Баща му е бил кмет на Алфатар. Стефан е единственият от Алфатар, който е взел участие в Македонско-одринското опълчение. Умира от рак през юли 1943 г.
Никола Кямилев от Добрич. Полковник. Деец на ВДРО. Представител на организацията пред Двореца и висшите среди. Иван Донешки. Полковник. Член на ВДРО. Служител на българското военно разузнаване до 1944 г. Работил в Гърция. Стефан Симеонов. Един от създателите на ВДРО. Областен полицейски началник на Русе. Осъден от Народния съд и разстрелян. Тонка Обретенова – Просеничкова и нейният съпруг Нико Просеничков. Единствената им вина е, че са били истински българи. Разстреляни са заедно с други българи без съд и присъда в района на с. Щръклево, Русенско. Внучка на баба Тонка Обретенова. Дъщеря на Никола Обретенов.
Мога да разказвам много за още много такива герои. Сега ще мина от другата страна на барикадата. Ще спомена две личности, които въпреки, че са комунисти заслужават човешко уважение. Здравка Кямилева, племенница на Никола Кямилев. Една от „Черните ангели“. Била е част от бойните групи през 1942-1943 г. Защо я споменавам? Тя е единственият човек, момиче на 20 години, издържало разпитите в Дирекция на полицията без да предаде никого. Самият Никола Гешев признава това. Не е вярно, че комунистите са издържали на разпитите и не казвали нищо. Съществуват документални доказателства – спомени, в които черно на бяло пише, че всичко са си казвали. Може да е след един или след два боя, но си казваш всичко. Здравка издържа и не признава нищо. Осъдена е и излежава присъдата си в Плевенския затвор. Тя е първи ректор на Варненския медицински университет.
Йордан Петров от Алфатар. Комунист, но и човек. Член на бойните групи. Този човек спасява живота на няколко десетки български граждани. На 29 май 1943 г. по заповед на партията той и още няколко човека трябва да взривят кооперацията, в която живее инженер Кулчо Янакиев в знак на отмъщение, че преди половин месец е провалена операцията по убийството на Янакиев. Петров, който е един обикновен селски човек, решава на своя глава и не активира бомбата, която е поставена в един куфар. Била е в количество 30 кг тротил. Загиват и четиримата атентатори. Йордан Петров остава в паметта на хората с това, че той не следва сляпо заповедите на своята партия. Години наред това е прикривано и премълчавано. Истината я има в полицейските архивни документи и всеки може да ги прочете. Моят приятел, Андрея Илиев, написа книга за „Черните ангели“, където той разказва и за Здравка Кямилева, и за Йордан Петров.
Хиляди са Забравените. За тях може още много да се разказва.
Източвик: jordansilistra.blogspot.com