Твърде много олио и слънчоглед по складовете: Кирил Вътев иска забрана за внос на три стоки
Твърде много олио и слънчоглед по складовете: Кирил Вътев иска забрана за внос на три стоки
След двучасов диалог не успяхме да стигнем до съществени решение, но наистина наличностите от слънчоглед в складовете зависи от реализацията на олиото на пазара. В момента се оказва, че има твърде много олио в складовете на преработвателите и те нямат възможност да изкупуват всичкия слънчоглед. Ще видим какво ще стане след 15 септември и дали ЕС ще удължи забраната за внос на определени стоки от Украйна, сред които попада и слънчогледа. Това каза след срещата си с производители и преработватели на слънчоглед и зърнопроизводители министърът на земеделието и храните Кирил Вътев на брифинг в аграрното ведомство, цитиран от БТА.
Все пак Вътев каза, че България държи на запазване на забраната за внос на слънчоглед. „Не искаме да имаме залежал слънчоглед, затова държим да се продължи забраната за него, нерафинирано олио и сухо мляко“, каза министърът и добави, че се отказваме от забрана върху пшеницата.
Очакванията на производителите са тазгодишните добиви на слънчоглед да са около 2 млн. тона, което било предостатъчно за българското потребление. В момента в складовете има преходен остатък около 600 000 тона.
Във вторник Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти изпрати съобщение до медиите, в което предупреди, че предприятия в сектора за преработка на слънчоглед, производство на олио и шрот, и производители на белен слънчоглед са пред затваряне заради липсата на суровина на пазарни цени, което ще рефлектира върху един цял сектор, националната икономика и социалната политика.
Сдружението държи забраната за внос да се премахне. Мярката е непазарна практика, каза председателят на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти Яни Янев.
На другия полюс са от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). „Олио има и слънчоглед има. Български са и с добро качество“, каза днес след срещата в МЗХ Радослав Христов .
Зърнопроизводителите продължават да настояват за запазване на забраната.
Във вторник Яни Янев каза, че българските земеделски производители отказват да продават слънчоглед на цени, които се определят от международния пазар в момента. Същевременно не може да се внася и суровина на пазарни цени от Украйна като единствена възможност на този етап.
Според участниците в срещата при министър Вътев разговорът е бил ползотворен. Те ще се съберат отново в средата на септември, когато приключи прибирането на новата реколта.
И все пак преработвателите на слънчоглед настояват държавата да защити пред ЕК „някои съществени за националната икономика обстоятелства“. Като това, че България в последните няколко години, съответно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури собствено производство – средна реколта слънчоглед от 2 млн. тона годишно, заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната Към момента този капацитет е 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за производство на белен слънчоглед, според Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти.
През юни Европейската комисия удължи срокът на забраната за внос на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед с произход Украйна на територията на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия с 3 месеца до 15 септември 2023 г. Оценката на ЕК е показала, че все още са налице съществени логистични затруднения и ограничен капацитет за складиране, като инфраструктурата на петте държави членки продължава да бъде недостатъчна за справяне с нарастването на трафика. Транзитът на тези стоки през горепосочените страни обаче е разрешен.