ЗА ПРОШКАТА

ЗА ПРОШКАТА

В дните на пост, в дните на изгаряне на това, което е било смут, съмнение, в Заговезните Предвеликденски, има нещо, което е много съществено — денят на опрощението. Денят на опрощението! Това е, може би, върхът не само на етичността, вложена като смисъл и динамика в постенето, а това е най-дълбокото, което едно учение на Любовта можеше да даде — да простиш на врага си!
Именно този ден на прощението пред Великденските пости започва с гостуване на близки и далечни — като се почне от дома, когато детето иска прошка от родителите, когато родителите се обръщат към своите домашни богове (нека така да се изразим) и искат прошка за неизпълнен или лошо изпълнен дълг; когато към съседа отпратите добра дума и поискате прошка; когато през плет се здрависате, но простите в сърцето; когато отидете, както изрично се иска, от своя кръстник да поискате прошка, защото кръстникът е духовен баща. Англичаните най-добре са го нарекли „godfather“ — „духовен баща“.
Ето това е едно от най-големите задължения и в същото време и едно от най-големите благоволения — прошката. Нещо, което и като исторически факт е било действителност в нашия народ в тежките години; нещо, което е говорило за взаимност. Те са се поздравявали и са искали прошка точно на този ден — Заговезни Предвеликденски, пазейки идеята за Възкресението. Така че човекът на тези Заговезни на предпрощението фактически извършва погребение, за да има възкресение!
Ваклуш ТолевПовече за прошката и за поста можете да прочетете в списание НУР 1/1993 г.: http://nurmagazine.vaklush.org/bg/products/index/нур-1993/брой-1-1993/page/постът