СТУД, МРАК И БЕЗВРЕМИЕ
СТУД, МРАК И БЕЗВРЕМИЕ
Бедстващите хора в областите Смолян, Хасково и Кърджали са на същия хал. Както бяха вчера, както бяха оня ден. Студ, мрак и мизерия. Безвремие.
В смолянско още най-малко седмица няма да има ток.
Някой е виновен за тия престъпни безобразия. И това е истинският въпрос „КОЙ?“. Прокуратурата дори не намеква, че има намерение да търси отговор на тоя въпрос. Мълчат и от електроразпределителните дружества. И знаят, че никой няма да ги попита защо така жестоко и нечовешки вместо да разпределят електричеството, се занимават с разпределяне на човешките беди и нещастия.
Бедстващите хора едва ли се интересуват от Делян Пеевски, Христо Бисеров и „братята“ Галеви. Страданието има едно качество: концентрира човешкото внимание върху себе си. Защото е болезнено.
Тези хора не се интересуват и от яловите опити на „политиците“ да отклонят вниманието на публиката от истинските нещастия и да я накарат тая публика да се занимава с измисления етнически проблем. Дори ловкият и нечестив „политик“ Валери Симеонов няма да успее в това дело, партнирайки уж невидимо на ГЕРБ и Борисов.
Хората нехаят дали военното и цивилното разузнаване ще бъдат две отделни структури или ще бъдат една структура. Много важно кой ще ги оглави!
Над 60 хил. домакинства нямат хляб, вода, ток, свещи, лекарства и не могат да отидат на работа. Над 60 хил. домакинства означава най-малко 180 хил. души. И деца, които не могат да стигнат до училищата. Да не говорим за възрастните с тежки заболявания. Да не говорим за хората на хемодиализа, родилките и пр. вече банални и изхабени сюжети от медиите. Медиините сюжети обаче, са функция на живия живот.
Бедстващите хора не са могли да видят и чуят какво се случи вчера в позорището, наречено парламент, където се разиграха жалки пиески на престорена загриженост и държавническо мислене. Не са могли, защото телевизорите не работят, когато няма ток. Всъщност, това е големия късмет на властта. Ако тези близо 200 хил. души бяха видели каква престъпна пошлост се разиграва в Народното събрание, като едното нищо можеха да тръгнат към жълтите павета със сопи и един Бог знае какво можеше да се случи.
Всичко това ще мине и замине. Ще се забрави. До следващия път. Когато отново ще констатираме гневно или хладнокръвно, че сме поверили съдбата на държавата в ръцете на едни некадърници, които са способни да се грижат единствено за себе си.Любо КОЛЬОВСКИ