АФЕРА ще си плати цената за честта да живее живота на смелите и да пише за онова, което се случва, такова, каквото е! Защото АФЕРА има характер и сърце да ЗАСТАВА в името на истината, а не да коленичи и да се навежда!

АФЕРА ще си плати цената за честта да живее живота на смелите и да пише за онова, което се случва, такова, каквото е! Защото АФЕРА има характер и сърце да ЗАСТАВА в името на истината, а не да коленичи и да се навежда!

ВНИМАНИЕ! ВСЯКА МЕДИЯ, КОЯТО ПРЕПЕЧАТА КОМЕНТАР ОТ ФЕЙСБУК ЗА ПРАВИЛЕН ПОЛИТИК, ЩЕ БЪДЕ ОСЪДЕНА! ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ОЦЕНКА ЗА ЧЕСТНАТА РАБОТА НА „АФЕРА“ Е ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА ОТ СЪВЕТНИК НА БОРИСОВ.
Във връзка с публикувана статия в сайта АФЕРА под заглавие: ”МИШО ШАМАРА СМАЗА ЯНЕ ЯНЕВ: ПЕНДЕЛ, В МИРИЗЛИВИЯ ТИ ПОКВАРЕН ПОЛИТИКО-ПЕДЕРАСКИ МОЗЪК ДУМАТА КУЧЕ Е ОБИДНА? ВИНАГИ СЪМ БИЛ КУЧЕ И СЪМ СЕ ДЪРЖАЛ МЪЖКИ”, в която дословно сайта АФЕРА препечатва статус от стената на Мишо Шамара във Фейсбук, с позоваване на автора, лицето Яне Янев заведе гражданско дело с предявен граждански иск, тъй като претърпял „болки и страдания“ от публикацията в АФЕРА. От исканите 8 000 лева от страна на Яне Янев от сайта АФЕРА, Варненския районен съд на първа инстанция осъди АФЕРА да заплати 4 500 лева.
С решение на Варненския окръжен съд, в състав Юлия Бажлекова, Татяна Макариева и Светлана Цанкова потвърждават решението на ВРС „едно към едно“.
Въпреки, че безспорно е доказано, че статуса, препечатан от АФЕРА, е на Мишо Шамара, като той по никакъв начин не отрича това, съдът счита, че:
„Настоящият състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че издателят на печатната или електронна медия отговаря като възложител на работата по смисъла на чл.49 ЗЗД за съдържанието на публикуваните без редакторска намеса чужди изявления, чието написване и изпращане не е възложено от издателя и последният и авторът на изявленията не са обвързани с трудово или гражданско правоотношение. В случая ответното дружество като издател, чрез съответните длъжностни лица определя кои материали да бъда публикувани и носи отговорност по чл.49 ЗЗД, в качеството си на възложител на работата по подбор и поместване на материалите. Ирелевантно е обстоятелството дали авторът на публикуваните материали се намира или не в трудовоправни или гражданскоправни отношения с издателя. Без значение е и обстоятелтвото, че препубликуването е извършено с посочване на автор и представлява препубликуване на публичен статус от лична страница във феисбук.“
Така АФЕРА, или която и друга медия може да се счита за „работодател“ на онези, които позиции препечатва.
„Болките и страданията си“, „безспорно“ приети от съда, бяха изключително, удивително и изумително „безспорно“ доказани, благодарение на двама полит-функционери на Яне Янев, които са в пряка зависимост от това, че са в ръководството на партията му.
АФЕРА заявява, че е изключително горда от решенията на ВРС и ВОС, особено поради факта, че към времето на гледането на делото на втора инстанция „новите обстоятелства“ по него вече бяха, че лицето Яне Янев е съветник на премиера. Нещо, което впрочем АФЕРА написа седмица преди да стане факт и получи тогава СМС от лицето Янев, в който той пишеше: „И ти, и аз знаеш, че това не е вярно, затова свали публикацията!“. Само седмица по-късно онова, което написа АФЕРА бе вече абсолютен факт и лицето Янев бе назначен за съветник на премиера Бойко Борисов. А лъжата на лицето Яне Янев пред АФЕРА лъсна като тиган на месечина.
Изключителна оценка за честната работа на АФЕРА е да бъде осъдена от съветник на премиера Бойко Борисов. И то какъв съветник!
Решението на двете инстанции на съда по никакъв начин няма да премахне истината за позицията нито на Мишо Шамара, нито на стотиците коментари в тази посока в социалната мрежа, касаещи лицето Яне Янев. Това, че АФЕРА е публикувала позицията на когото и да е било и каквато и да е тя, е на път да се превърне в „съдебна практика“.
Защото всяка медия вече би могла да бъде осъдена, само защото си е позволила да препечата позиция на някой „правилен“ или „неправилен“ политик /без каквато и да е редакторска намеса/, и само защото впоследствие някой коментиран „правилен“ или „неправилен“ в статуса реши да се обиди, дори и затова, че е описан като „много хубав“.
Решението на Варненския окръжен съд може да бъде обжалвано пред ВКС. Което, погледнато от ъгъла на реалната ситуация в територията, наречена България, си е чиста илюзия.
АФЕРА ще си плати цената за честта да живее живота на смелите и да пише за онова, което се случва, такова, каквото е. Въпреки този, онзи, съдии, прокурори, ченгета, съветници и так дале. Без цензура. И без финтифлюшки.
Защото АФЕРА има характер и сърце да ЗАСТАВА в името на истината. А не да коленичи и да се навежда. И не се е родил още „съветник“ или съд, който ще я откаже да си върши работата.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 31.03.2015 гр. ВАРНА
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение – трети състав, в публичното съдебно заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря Е.И., като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова въззивно дело № 44 по описа за 2015 година на гражданско отделение на съда, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Я.Г.Я., чрез пълномощника адв.Е.В. срещу решение № 4643 от 14.10.2014 год. на ХХІV състав на Районен съд – Варна, постановено по гражд. дело № 535 по описа за 2014г., в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Афера”ЕООД искове с правно основание чл.49 ЗЗД, както следва: за разликата над присъдените 1500лв. до 3000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от разпространяване, чрез препубликуване на 06.01.2014г. в 8,51ч. в електронен сайт, изявление на трето лице, съдържащо обидни и клеветнически изрази, уронили честта, достойнството и доброто име на въззивника, ведно със законната лихва от датата на деликта; разликата над присъдените 1500лв. до претендираните 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди под формата на болки и стардания от разпространяване, чрез препубликуване на 06.01.2014г. в 19,21ч. в електронен сайт „afera.bg”, изявление на трето лице, съдържащо обидни и клеветнически изрази, уронили честта, достойнството и доброто име на въззивника, ведно със законната лихва от датата на деликта и за разликата от 1500лв. до 3000лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от разпрастраняване и разгласяване в електронен сайт „afera.bg” на изявление, което не принодлежи на въззивника, ведно със законната лихва от датата на деликта.
Оплакванията във въззивната жалбата са за неправилност на решението в обжалваните части, като постановено в нарушение на закона и необосновано. Излагат се твърдения, че неправилно първоинстанционния съд е определил размера на присъдените обезщетения, като е проявил снизходителност към въззиваемото дружество. Прави се искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в предявения размер и се присъдят разноските пред двете инстанции.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК въззиваемата страна „Афера” ЕООД е депозирала отговор по подадената въззивна жалба, в който са изложени съображения за нейната неоснователност.
Подадена е и въззивна жалба от В.З., в качеството й на едноличен собственик и управител на „Афера” ЕООД срещу решението по делото, в частите, с които са уважени, предявените от Я.Я. искове общо в размер на 4500лв., ведно със законната лихва, считано от 06.01.2014г. и са присъдени разноски. В жалбата се излага, че решението е постановено при липса на пасивна процесуална легитимация на ответника и множество процесуални нарушения, неизяснена фактическа обстановка. Съдът пограшно е ценил фактите и събраните по делото доказателства, поради което е постановил неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение. Твърди, че е неправилен и необоснован изводът на съда, че процесните публикации са качени на сайта от управителя и едноличен собственик на капитала на ответното дружество, доколкото е в резултат на неправилно тълкуване на отговорите, дадени от управителя на дружеството по реда на чл.176 ГПК. Твърдят се процусуални нарушения досежно изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото, с който не е разпределена коректно доказателствената тежест между страните. Съдът е основал изводите си на неясните и противоречиви показания на свидетелите на ищцовата страна, като не е отчел наличието на служебна връзка между свидетелите и ищеца. Ищецът не е доказал твърденията си за наличие на трудово правна или гражданскоправна връзка между ответника и лицето, което е причинило вредата, както и, че тя е причинена при или по повод възложена от ответника работа. Не е отчетено обстоятелството, че ответното дружество, чрез сайта си е имало законно признато право да отразява изразените публично мнения на страните при конфликт между публични личности. Изложени са мотиви, че размерът на присъденото обезщетение е необоснован несправедлив и прекомерен. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново по същество, с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.49 ЗЗД от Я.Г.Я. срещу „Афера”ЕООД, ЕИК 200739000, гр.Варна, издател на интернет-медия „Афера”, функционираща като електронен сайт„afera.bg”, за заплащане на следните суми: 3000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди: уронване на доброто име в обществото от разпространяване чрез препубликуване на 06.01.2014г. в 8,51часа в сайта „afera.bg” изявление на трето лице, публикувано на личната му страница в социалната мрежа „Фейсбук”, съдържащо обидни и клеветнически изрази, уронили честта и достойнството на ищеца; сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от разпространение, чрез препубликуване в същия сайт на 06.01.2014г. в 19,20часа, изявление на трето лице, публикувано в социалната мрежа „Фейсбук”, съдържащо обидни и клеветнически изрази, уронили честта и достойнството и доброто име на ищеца; 3000лв., обезщетение за неимуществени вреди: болки и страдания от разпространение и разгласяване в сайта „afera.bg” на изявление на ищеца Я.Я., чието авторство се оспорва от него, ведно със законната лихва върху главниците от 06.01.2014г.
Ответната дружество е оспорило предявените искове като недопустими и неоснователни. Излага, че не е легитимирано да отговаря по предявените искове, тъй като автор на изявленията е трето лице, което е публикувало същите във фейсбук профил със статус „публичен”. Това трето лице не се намира в служебни или трудови правоотношения с ответното дружество. Заявява, че на 06.01.2014г. в сайта „afera.bg” са препубликувани статуси на фейсбук потребител, с изрично посочване на автора и източника на изявленията, с които той е изразил свое лично мнение. Изявленията са препубликувани без редакторска намеса. Препубликуването е извършено коректно с посочване на автора и източника на първоначалната публикация и доколкото коментарите са били общодостъпни за всички потребители на интеренет услуги, не може да се ангажира отговорност на ответника. Втората публикация от 06.01.2014г. е свалена от сайта на 08.01.2014г. и не фигурира в общодостъпното съдържание на сайта по настояване на ищеца, след като в редакцията на изданието е постъпило изявление, че втората част от препубликувания статус не принадлежи на ищеца.
СЪДЪТ, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че към датата на публикуване на процесните материали, собственик и издател на електронната медия „afera.bg” е „Афера” ЕООД; законният представетил на търговеца В.Т. е администратор на интеренет сайта. Не се спори и, че на посочената дата в сайта „afera.bg”, са публикувани материали: първият в 8,51часа под заглавие: ”Мишо Шамара смаза Я.: ПЕНДЕЛ, В МИРИЗЛИВИЯ ТИ ПОКВАРЕН ПОЛИТИКО-ПЕДЕРАСКИ МОЗЪК ДУМАТА КУЧЕ Е ОБИДНА? ВИНАГИ СЪМ БИЛ КУЧЕ И СЪМ СЕ ДЪРЖАЛ МЪЖКИ”, който съдържа обидни изрази:”пендел, спермогълтащ, мижитурка, малка страхлива путка”, с адресат ищеца, втория в 19,21часа, със заглавие „Я. пише на Мишо Шамара: Питай Капка дали съм Гей! Обиждаш мен, който спрях корупцията и духовния ни учител и вожда на България Бойко Борисов”, в който са употребени изрази: „дебил”, „най-продажния и жалък политик”, „лиже топки на най-долния”. В същата публикация се съдържа изявление, представляващо отговор на материала публикуван в 8,51 часа, за автор на което се сочи ищеца.
Ответното дружество не е оспорило твърденията на ищеца, че същият не е бил потърсен за потвърждаване на изявленията във втората публикация.
По делото е представено писмо, постъпило на 07.01.2014г. по електранната поща на медията, от Пресцентъра на ПП”РЗС” с настояване „статията с неверни клевети срещу личността на г-н Я. да бъде премахната”, отричайки, че последният е автор на изявлението до „г-н Мишо Шамара”, съдържащо се във втората публикация от 06.01.2014г.
От доказателствата по делото се установява, че изявленията, публикувани в интеренет-сайта принадлежат на Михаил Михайлов. Същите първоначално са публикувани на личната му страница в социалната мрежа „Фейсбук” по повод участие на ищеца в телевизионно предаване по национална телевизия през месец януари 2014г., в което той е нанесъл обида на Михаил Михайлов. Тези изявления са възпроизведени в сайта „afera.bg”на 06.01.2014г. във вида, в който са публикувани от автора им във неговата лична страница, без редакторска намеса. Изявленията на Михаил Михайлов са поместени и в други сайтове, под различни заглавия.
Прието е от първоинстанционния съд на основание чл.176 ГПК, че „качването” на процесните публикации е извършено от едноличния собственик и капитала на ответното дружество – В.Т..
От показанията на рзпитаните по делото свидетели се установява, че публикуването на двете изявления в сайта и приписването на ищеца на авторство на третото, предизвикали раздразнение у ищеца. Той преживял тежко вулгарните обиди, бил ядосан, некомуникативен, нервен, неспокоен и раздразнителен спрямо колегите си. Това състояние продължило 3-4 дни. В разговор със свидетеля Живко Темелков, ищецът отрекъл да е отговарял на твърденията на Мишо Шамара по начина, посочен във втората публикация в сайта от 19,21 часа. Свидетелят твърди, че втората публикация ищецът прел по-тежко, поради факта, че симпатизанти, членове и председатели на областни ръководства са възприели, че лидерът на политическата партия може да използва език, недопустим за лидер на партия.
Въз основа на изложеното, настоящият състав на въззивния съд приема, че първоинстанционния съд правилно е определил правната квалификация на спорното материално право на ищеца, предявено с осъдителните искове срещу ответното дружество, като възложител на процесните публикации.
Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба на „Афера”ЕООД за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото и постановяване на решението.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД отговорността на възложителя на работата е обективна и има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическа обстановка по делото, установява наличието на Фактическият състав, пораждащ тази отговорност. Безспорно е, че на 06.01.2014г. в сайта „afera.bg” са публикувани посочените изявления. Съдът приема, че публикуването на изявленията е извършено от лице, действащо по възлагане от ответното дружество – В.Т. – едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Последната се е явила лично в съдебно заседание, като е била призована да отговори на въпросите: вярно ли е, че процесните публикации са качени на електронния сайт „Афера” от управителя и едноличен собственик на ответното дружество?; Вярно ли е, че публикациите са качени на сайта от трето лице, което се намира в трудово-правни или гражданско-правни отношения с него? На втория въпрос, лицето е отговорило категорични и еднозначно – „Не”. Дадените на първия въпрос отговори са уклончиви и неясни. Лицето е заявило, че освен него и трети лица могат да администрират сайта; парола за сайта имат и трети лица. Не е даден еднозначен и ясен отговор, поради което обосновано на основание чл.176, ал.3 ГПК първоинстанционният съд е приел за установено, че препубликуването на материалите в електронния сайт, описани в исковата молба е извършено от едноличния собственик и управител на ответното дружество, т.е. твърдяното деяние е извършено. Настоящият състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че издателят на печатната или електронна медия отговаря като възложител на работата по смисъла на чл.49 ЗЗД за съдържанието на публикуваните без редакторска намеса чужди изявления, чието написване и изпращане не е възложено от издателя и последният и авторът на изявленията не са обвързани с трудово или гражданско правоотношение. В случая ответното дружество като издател, чрез съответните длъжностни лица определя кои материали да бъда публикувани и носи отговорност по чл.49 ЗЗД, в качеството си на възложител на работата по подбор и поместване на материалите. Ирелевантно е обстоятелството дали авторът на публикуваните материали се намира или не в трудовоправни или гражданскоправни отношения с издателя. Без значение е и обстоятелтвото, че препубликуването е извършено с посочване на автор и представлява препубликуване на публичен статус от лична страница във феисбук.
Съдът намира за безспорно, че с процесните препубликации се накърняват личната чест и достойнство на ищеца. В препубликуваните изявления се съдържат обидни, вулгарни и унизителни изрази и квалификации за ищеца, изрично посочени в решението. Не може да се приеме, че посочените изрази представляват информация за конкретни факти, за които обществото има право и интерес да бъде осведомено, а не обиди, насочени срещу ищеца. В тази връзка съдът намира, че свободата на словото и изразяване, гарантирано от Конституцията не включва правото да се обругава, обижда и засяга достойнстовто на личността, дори и на публична личност, както е в настоящия случай. Препубликуването на материали съдържащи изрази, целящи да уязвят честта и достойнството на дадено лице в медия представлява противоправно поведение, тъй като надхвърля конституционно гарантираното в разпоредбата на чл.39 Коституцията на РБългария прово на свобода на мнението.
Посочените във въззивната жалба решения на ЕСПЧ по делото Лингеенс срещу Австрия и по делото Йерсилд срещу Дания са неотносими към настоящия случай, тъй като с тях не е изразено становище, че чл.10 от ЕКЗПЧОС допуска разпространяване на обиди и клевети от медии. Разпоредбата на чл.10, т.1 от КЗПЧОС прокламира свободатана изразяването на мнения, включително и разпространяването на информация и идеи, но нормата не дава право да се разпространяват неверни факти или да се засяга достойнството на други лица. Отчитайки, че приетата за допустима критика по отношение на публичните личности, включително и политици е с по-широки граници, тъйкато обществото има право да бъде информирано за действията и постъпките им, правото на свободно разпространение на информация за публични личности не може да се използва за нанасяне на обиди или клевети, като това е сторено в настоящия случай и в двете публикации.
По отношение на втората публикация: По делото е установено, че на 06.01.2014г. в сайта на ответното дружество е разпространено изявление, за което е посочено, че принадлежи на ищеца. Не са изложени твърдения, че от медията са проверили информацията като потърсят щеца да потвърди изявлението. Безспорно е, че издателят отговаря за верността на изнесената информация. От доказателствата по делото се установява, че ищецът не е автор на изявлението, поради което и следва да се ангажира отговорността на издателя за разпространяване на неверни факти. Без значение е обстоятелството, че след получаването на писмо от пресцентъра на ПП РЗС, на следващия ден изявлението е свалено от сайта.
С оглед на изложеното, по делото е установено виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в разпространяване чрез препубликуване на изявление на трето лице, съдържащо обидни изрази и невярна информация, в причинна връзка от което ищецът е търпял неимуществени вреди.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба на „Афера”ЕООД, че вредите и причинната връзка не са установени по делото. Анализът на показанията на свидетелите, не оставят съмнение, че именно въпросните публикации са се отразили негативно на психическото състояние на ищеца, поставили са го в състояние на нервност, раздразнителност, некомуникативност за период от 3-4 дни. Обстоятелството, че през същия период в медии е публикувана информация за повдигнати обвинения или висящи производства по наказателни дела срещу ищеца, без да са ангажирани доказателства, по какъв начин и в каква степен това е оказало влияние върху него, не е основание да не се кредитират показанията на свидетелите, че основния фактор за емоционалното му и психически състояние са публикяциите в сайта „афера”.
При определяне размера на обезщетението, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е съобразил обидните и клеветнически изрази и е отчел обема и интензитета на негативните изживявания. Съдът отчита, че според кредитираните свидетелски показания, за период от 3-4 дни ищецът е бил неспокоен, некомуникативен, раздразнителен, но не са настъпили сериозни, трайни и необратими нарушения. Определеното обезщетение в размер на 1500лв. по всеки от исковете, или общо в размер на 4500лв. е адекватно за търпените от ищеца вреди.
С оглед на изложеното, е налице съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, поради което решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено. Изложените в двете въззивни жалби оплаквания са неоснователни.
Предвид изходът от спора и представените от страните доказателства за направени разноски в размер на по 90лв., дължимата държавна такса за въззивно обжалване, съдъ не присъжда разноски в настоящото въззивно производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4643 от 14.10.2014 година на ХХІV състав на Районен съд – Варна, постановено по гражд. дело № 535 по описа за 2014г.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна до Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото решение на страните по реда на член 280 и следващи от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:Afera.bg
Колаж: Владимир Дойчинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *